Бащата на отец Амбарев е бил цанковист преди 9 септември 1944, а след девети е дългогодишен затворник и лагерист. През 60-те години на миналия век Амбарев, едва десетинагодишен, е подложен на тормоз заради “фашисткия” си баща. Това е важната причина, поради която по-късно избира пътя на духовничеството в Преображенския манастир.
Завършва Духовната академия. Ръкоположен за свещеник през 1972 г.
През 1975 г. прави непредпазливо изказване в приятелска компания. Арестуван е с обвинение, че иска да взриви паметника на Альоша (паметника на Съветската армия на Бунарджика в Пловдив). Едва през 1984 г. получава съдебна реабилитация.
През 1988 г. е поканен от отец Топузлиев за съучредител на Дружеството за защита правата на човека в България, но отказва заради присъдата, която е имал. През 1989 г. обаче е сред създателите на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности заедно с Благой Топузлиев, Христофор Събев и др. Отец Амбарев беше свещеник в Града на истината - 1990 година.
