Предизборната коалиция Народен съюз - БЗНС, ДП (Демократическа партия) е създадена на 12 октомври 1994 г. в София, когато е подписано предизборно споразумение между председателите на двете партии Анастасия Мозер и Стефан Савов. В началото на ноември към коалицията се присъединяват Партията на демократичния център, Християндемократичният съюз /извън СДС/, Съюзът на репресираните /на Иван Неврокопски/ и отделни представители на Радикалдемократическата партия /Александър Джеров, Николай Христов, Елка Константинова и др./.
В предизборното споразумение се подчертава, че партиите в коалицията имат принос за развитието на демокрацията и еднакви оценки за политическата обстановка, за целите и средствата за управление на държавата. Коалицията се обявява против ново комунистическо управление на страната в лицето на БСП и против двуполюсния модел в политиката.
На 14 ноември 1994 г. е обнародвана предизборната "Програма за спасение на България".
В изборите на 18 декември 1994 г. коалицията Народен съюз печели 338,478 гласа, което е 6,71% от гласовете и 18 депутатски мандата в 37-то Обикновено народно събрание.
На изборите от 19 април 1997 г. коалицията участвува в рамките на коалицията Обединени демократични сили, след като подписва предизборно споразумение със СДС и БСДП на 18 март 1997 г. ОДС, в това число и Народен съюз, печелят убедително изборите. От началото на 1998 г. Народен съюз полага последователни усилия за подписване на ново политическо споразумение със СДС.

Партията на демократичния център е регистрирана на 4 ноември 1994 г. по Закона за политическите партии. В нея членуват бивши членове на Обединения християндемократически център, несъгласни с подписването на ново предизборно политическо споразумение с НКС на СДС. В изборите на 18 декември 1994 г. ПДЦ участвува в коалицията Народен съюз, а на изборите от 19 април 1997 г. в коалицията Обединение за национално спасение. Председател на ПДЦ е Венцеслав Димитров. Той е един от съпредседателите на коалицията Обединение за национално спасение и депутат в 38-то Народно събрание.

СР води началото си от Клуба на репресираните след 1945 година, създаден през септември 1989 г. в Пловдив с председател Димитър Баталов. Този Клуб е съучредител на СДС. На 31 март 1990 г. Националната конференция приема Устав и Програма на Клуба. Във Великото народно събрание той е представен от 5 депутати, избрани с листата на СДС. На 31 март 1991 г. Националната конференция решава да промени името на Клуба в Съюз на репресираните след 9 септември 1944 г. и седалището му да се установи в София. Съюзът не издига свои кандидати в изборите през октомври 1991 г. и замразява членството си в СДС. Регистриран е с новото си име на 11 ноември 1991 г. по Закона за политическите партии.
На 6 септември 1994 г. Иван Станчев подписва от името на СР ново политическо споразумение със СДС, но по-голямата част от членовете на Съюза решават да се търси взаимодействие с Народен съюз - БЗНС Демократическа партия. Начело на това мнозинство застава Иван Неврокопски.