ОБЕДИНЕН ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР
Идеята за ОДЦ е на Любомир Павлов. Официалнатна постановка беше, че: "политическият живот в България има нужда и от една модерна, електорален тип организация, която да не е съврзана задължително с някоя от старите партии и която да стъпи на съвременните концепции за електорален тип обединение." Те нямаше да се стремят към голяма членска маса. Качеството, качеството на състава на ОДЦ беше задачата.
При Любомир Павлов - по това време експерт на Подкрепа, идва Венцислав Димитров - също експерт на Подкрепа и СДС, и споделя с него, че "една група юристи и икономисти искат да оказват експертна помощ на съюза, но замислят и създаването на едно обединение". Павлов се заема и привлича Илко Ескенази, Стоян Ганев (секретар на Съюза на юристите за правова държава), Филип Зидаров...
През февруари 1990 се състоя учредителната конференция на ОДЦ. Бяха избрани трима съпредседатели - Стоян Ганев, Божидар Данев и Любомир Павлов. През април в Дома на киното се провежда първата конференция, на която се обсъждат драматични за онези месеци въпроси - дали ОДЦ да остава в СДС, дали да не заеме Центъра между БСП и СДС и т.н. Във Великото народно събрание ОДЦ формира самостоятелна парламентарна група в рамките на ПСДС, а през януари 1991 година беше проведена Втората конференция, на която се прие християндемократическа платформа. Мотивът за ориентирането към хрстияндемокрацията е, че страната е навлязла в такава духовна криза, че единствените ценности, на които би могла да се опира политиката, са общочовешките. В ОДЦ надделява разбирането, че в страни, които са излизали от тоталитарната система, водещата идеология е християндемокрацията.
Как са се виждали ОДЦ през 1991 г. прочетете тук.
Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк
Copyright 1998-2011 ® OMDA Ltd. Всички права запазени