Български земеделски народен съюз "Никола Петков"

 

БЗНС възниква през 1899 година като народно селско движение след призив, написан от Цанко Церковски. Движението  започва да се превръща в мощна политическа партия, когато (1908) негов лидер става Алексанъдър Стамболийски. БЗНС побеждава на изборите през 1920 година.

На 9 юни 1923 година е извършен преврат от военни и група авантюристи. Министър-председателят Стамболийски е убит, избити са хиляди земеделци. В създалата се обстановка на терор в страната се намесва Коминтернът, който подтиква БКП да започне въоръжена борба. Избухва Септемврийското въстание от 1923 година, което е потушено от превратаджийското правителство.

Следват години на терор. След Стамболийски водач на БЗНС става Петко Д. Петков, който е убит. Убит е и следващият лидер на БЗНС - Райко Даскалов. Продължават политическите убийства по улиците на страната. Намесват се комунистите, които през 1925 година организират контраудар - правят най-кърваия в българската история атентат в църкавата Света Неделя. Целта е била да бъде убит цар Борис. Загиват стотици невинни.

Военните и десницата отговарят с повсеместен терор. Сред убитите е Гео Милев. През 1926 година начело на БЗНС застава Димитър Гичев. Изборите през юни 1931 година са спечелени от коалиция на земеделци, демократи, национал-либерали и радикали под името Народен блок. БЗНС участва в създаденото правителство с трима министри в десетчленния кабинет.

През 1932 година се създава БЗНС "Александър Стамболийски", който получава известност под името Пладне. Негови водачи са Г.М. Димитров и Коста Тодоров. Следващата година разпръснатите земеделци създават Обединен БЗНС, в който влизат двете крила - "Ал. Стамболийски" и "Врабча 1", но разделението на фракции в земеделското движение си остава трайно.

Правителството на Народния блок е свалено с нов преврат на 19 май 1934 година. Превратаджии са политическият кръг "Звено" и Военният съюз, които в следващите месеци са подменени с нови лица. В страната е премахната многопартийната система, изборите са манипулирани, конституцията фактически не се прилага, властта е в Двореца, държавата е ориентирана към идеите на фашизма и национал-социализма.

БЗНС се противопоставя на тази политика. Негов най-изтъкнат водач е д-р Г. М. Димитров. Следва политически процес, след който водачите на Съюза са по затворите или в емиграция.

Земеделците са трайно против фашизма и диктатурата. След започването на Втората световна война те заемат категорична антихитлеристка и антивоенна позиция. През 1942 година БЗНС, представян от Никола Петков заедно с комунисти, социалдемократи, радикали и други антифашисти, участва в създаването на Отечествения фронт.

БЗНС се включва в правителството на Константин Муравиев, формирано  на 2 септември 1944 година, което скъсва съюза с Германия. По инициатива на комунистите на 9 септември 1944 година Кимон Георгиев  прави своя трети преврат (9 юни 1923, 19 май 1934) - този път е съставено правителство на Отечествения фронт. БЗНС "Александър Стамболийски" подкрепя правителството.

От емиграция се завръща Г.М. Димитров, който мобилизира земеделците да се противопоставят на съветизацията на страната. От Москва започва завръщането на емигрантите-комунисти.

В страната наново се подемат политическите схватки, наченати с преврата на 9 юни 1923 година.  Сблъсъците са повсеместни. Г.М. Димитров е принуден наново да емигрира. Начело на БЗНС застава отечественофронтовецът Никола Петков (той е брат на Петко Д. Петков). На 8 и 9 май под натиска на комунистите е създадена организицята БЗНС Янко Забунов 1 начело с Аллександър Оббов. По-късно тази организация се отрича от самостоятелната си политическа програма и приема тази на БКП. А Никола Петков оглавява обединяването на земеделците, които са за самостоятелно демократично развитие на страната.

БЗНС (Никола Петков) влиза в коалиция с Българската социалдемократическа партия, Демократическата партия, Съюзът Звено и Независими  интелектуалци, с които участва в изборите за Велико народно събрание на 26 октомври 1946 година.  Въпреки невероятния натиск на комунистите (14 земеделци са убити в предизборната борба) Обединената опозиция изпраща в парламента  101 депутати.

На 5 юни 1947 година Никола Петков е арестуван в Парламента и изведен от него. Той произнася последната си реч. В нея завършва: "В 1938 год. от същото това Народно събрание мене ме изхвърлиха по същите причини - за борба за правата и свободите на българския народ и за борба срещу личния режим, заедно с десет от вашите другари. И тогава и сега аз заявявам, че се считам щастлив, че имам честта и щастието да последвам съдбата на своя баща и своя брат - да дам свободата си, а ако е необходимо и живота си, за свободата на българския народ. Да живее БЗНС. Да живее свободата."

Всички депутати от опозицията са "отстранени" от Парламента  и пратени по лагери и затвори. През 1947 година БЗНС - Никола Петков е разтурен. По тяхна статистика членовете им тогава са 400 000 души.  Активистите на партията са арестувани,  затворени, интернирани. Хиляди от тях са принудени да емигрират. Тяхното  мъченичество продължава до началото на 60-те години, когато започват да ги пускат от затворите, а на мнозина е позволено да учат и да работят по специалността си. Наблюдението на Държавна сигурност върху тях и периодичните привиквания са постоянни. Емигрантите получиха политическа амнистия чак в средата на май 1990 година с решение на Кръглата маса.

През 60-те и 70-те години николапетковистите поддържат неформални контакти помежду си. Срещат се по семейни и лични поводи. На всеки 9 юни отиват в Славовица, където се почитта паметта на Александър Стамболийски. 

На 10 февруари 1989 година четирима членове на БЗНС - Никола Петков - Никодим Попов, д-р Сиво Чапаров, Михаил Михайлов (Пожаревски), Железан Райков изпращат искане до министър-председателя  Георги Атанасов за реабилитация на Никола Петков.

По същия повод на 15 март Тодор Кавалджиев се обърна чрез Свободна Европа към министър-председателя, но вече прибави искането за премахване на закона за разтурване на БЗНС-Никола Петков, за амнистиране на съдените по този закон.

След поредица от срещи между бивши активисти на партията, на 25 ноември 1989 година 38 души от тях се обявиха за  Временен инициативен комитет за възстановяване на дейността на БЗНС-Никола Петков. Временното ръководсдтво е в състав Никодим Попов, Милан Дренчев, д-р Сиво Чапаров, Иван Гинчев, Йосиф Петров.

Това временно ръководство участва в разговорите по създаването на СДС. На 9 декември 1989 година беше свикана Първата Национално-подготвителна конференция (присъставт 500 души); на 3 февруари 1990 година се проведе Втората национално-подготвителна конференция (присъстват над 2000 души). Следват серия от други все подготвителни конференции, които подсказват за натрупаните в годините на преследванията напрежения, разделения и противопоставяния между николапетковистите.

На 15 януари 1990 година беше отменен законът за забрана на БЗНС "Никола Петков".

За главен секретар Беше избран Милан Дренчев. Ръководството им заседаваше в клуба на пл. "Славейков" 7. На 11 юли 1990 те избраха за председател на парламентарната група на БЗНС "Никола Петков" Никодим Попов, организационен секретар на съюза и народен представител от михайловградски многомандатен район, за подпредседател - Крум Неврокопски, народен представител от хасковски многомандатен район и член на Постоянното присъствие, за секретар - Виктория Антонова Димова, един от малкото мажоритарни депутати на николапетковистите (189 район). Съобщението за това заседание завършваше с многозначителната формулировка: "Парламентарната група на БЗНС-Никола Петков е сътрудничи тясно с народните представители на СДС." Това беше формула на дистанцирането. След изборите БЗНС "Никола Петков" опъна платната в самостоятелна посока. За тях СДС беше временно пристанище.

 

БЗНС "Никола Петков" е създаден през 1945 г. и е разформирован със закон през август 1947 г. На 9 декември 1989 г. е възстановен отново и участвува в изборите за Велико народно събрание в коалиция със СДС. Лидерът на партията Милан Дренчев е депутат във ВНС. Съвместно с БСДП на 10 април 1991 г. БЗНС "Никола Петков" създава коалицията СДС - център. Поради разногласия в коалицията на изборите през октомври 1991 г. БЗНС - НП участвува самостоятелно и не успява да прескочи 4-процентовата бариера за влизане в парламента.

През март 1992 г. БЗНС-НП взема участие в Обединителния конгрес на БЗНС, на която се обявява за единство, а не за обединение.
На 2 ноември 1992 г. се провежда Учредителното събрание на БЗНС "Никола Петков", приема се Устав и се избират ръководни органи.
От февруари 1997 г. е в състава на коалицията ОНС, с която  участвува в изборите през април за 38-то Народно събрание.
От началото на 1998 г. лидерът Милан Дренчев на няколко пъти публично декларира желанието на БЗНС "Никола Петков" да напусне коалицията поради недостатъчното внимание, което се отделя на неговата партия.
В момента БЗНС "Никола Петков" е малка и със слабо влияние партия в политическия живот на страната.
От създаването на БЗНС "Никола Петков" главен секретар е Милан Дренчев.
На 8 юни 1998 г. лидерът на БЗНС "Никола Петков" Милан Дренчев  съобщи, че съюзът напуска коалицията ОНС. Като причина за прекратяването на членството Дренчев изтъква състоянието на ОНС, както и необходимостта да се положат усилия за обединение на земеделските сили в България.

На местните избори през октомври 1999 г. БЗНС "Никола Петков" начело с Милан Дренчев печели: за кмет на община самостоятелно   - 2472 гласа - 0 места, 0,04%. В коалиция  - 37 697 гласа, 0 места - 0,67%.
Кмет на кметство : в коалиция - 16477 гласа, 7 места - 0,95%.
За общински съветници : самостоятелно - 10 369 гласа, 11 места - 0,32%. В коалиция - 24 786 гласа, 35 места - 0,76%.