Нов закон за досиетата?

Трябва да бъде приет специален закон за начина на съхранение и достъпа до архива на бившата Държавна сигурност, на Национална разузнавателна служба, Военното контраразузнаване и служба “Военна информация”. Това становище на депутати и общественици набира все по-голяма популярност в последните дни.
Да се изработи регламент за отваряне на архивите на МВР и това да се извършва систематично, поиска министър Румен Петков. Той каза също, че сред експертите, които ще изготвят регламента за отваряне на архивите, трябва да бъдат поканени и историци.



Агенция “Фокус”
Наско Рафайлов: Цялата най-важна информация от архивите на ДС бе микрофилмирана, а след това унищожена
В зората на демокрацията, прогнозирайки промените в Източния блок, цялата най-важна информация от архивите на бившата Държавна сигурност – по отношение на агентурата и функциите й, бе микрофилмирана и след това унищожена. Това заяви в предаването “Метроном” на радио “Фокус” - Варна бившият директор на РДВР-Варна и депутат от 39-то Народно събрание Наско Рафайлов. Той подчерта, че това е било направено от службите под външна диктовка, а след това материалите са заминали за друга държава, но са били “прихванати” от трета силна държава. “Тази трета държава сега ни помага, особено при даването на допуск до класифицирана информация на НАТО от Брюксел”, посочи Рафайлов. “Затова често чувате, че избухват скандали и от Брюксел има откази за достъп до класифирирана информация на наши кандидати там”, поясни бившият депутат.

Агенция “Фокус”
Красимир Кънев: Отварянето на досиетата беше активно мероприятие срещу Георги Коритаров
Отварянето на досиетата беше активно мероприятие срещу журналиста Георги Коритаров и имаше за цел да го дискредитира. Това заяви пред Агенция “Фокус” Красимир Кънев, председател на Български Хелзинкски комитет (БХК).
По думите на Кънев, това е направено с политическа цел от опредени кръгове в МВР, които са били атакувани от Коритаров. Той уточни, че моралната оценка на това, което Георги Коритаров е правил, е друг въпрос.
Според председателя на БХК със сегашното обсъждане на темата някои са видели възможност досиетата наистина да бъдат открити. Кънев заяви, че е скептичен, че това ще се случи.”Не виждам сериозен интерес от страна на управляващите да продължат отварянето на досиетата”, допълни той.
Аз подкрепям отварянето на досиетата, давайки си ясна сметка, че няма да излезе пълната истина, че оттам много неща са взети. И да ги отворим и да не ги отворим, проблеми занапред пак ще има. Тези неща, които ги вече ги няма в досиетата, пак ще се появяват. Но с това българското общество трябва някак да живее, каза още Красимир Кънев.

Агенция “Фокус”
Ахмед Юсеин: Обществен съвет да реши въпроса с досиетата
Трябва да се сформира Обществен съвет, който да реши въпроса с досиетата. Това заяви пред Агенция “Фокус” Ахмед Юсеин, народен представител от ДПС, член на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Според депутата в този Обществен съвет трябва да участват всички заинтересовани страни - представители на архива на МВР, бившите ръководители на тези служби, както и граждански сдружения, като Български Хелзинкски комитет и др. По думите на Юсеин всички те трябва да решат дали, в каква степен и кои досиета да бъдат разкрити.
Според депутата към въпроса с досиетата се подхожда избирателно, което не е правилно. “Аз съм бил шест години окръжен председател на ДПС - Кърджали. По стечение на обстоятелствата съм се срещал с хора, които са лежали в затвора с г-н Ахмед Доган. И всички са ми разправяли на какви изтезания той е бил подложен. Сега, пак, като турчин, той е виновен”, спомни си Юсеин.
На въпрос как приема идеята за създаването на специален закон, който да регламентира как и кои досиета да се отварят, Ахмед Юсеин отговори, че това е възможен вариант, но трябва да се види какво ще бъде съдържанието на закона.
Народният представител изрази мнение, че въпросът с досиетата се политизира . “Хора, които цял живот са спали с партийни секретари, станаха най-големите агитатори за отварянето на досиетата”, каза Юсеин. По думите му партийните секретари в Кърджали всяка седмица са правили отчети и са писали, кой какво е приказвал. Може би тези, които заслужено са работили за България, сега излязоха най-големите разбойници, посочи още представителят на ДПС.
Според Ахмед Юсеин големият интерес на обществото към въпроса с досиетата се дължи на факта, че са засегнати лица от журналистическата гилдия. Боричканията между журналисти, между политици повдига рейтинга на проблема, допълни той.
Като пример за решаване на проблема с досиетата той посочи Испания, където е бил създаден Обществен съвет, който е решил досиетата да не бъдат отваряни.
В България Общественият съвет, ако бъде създаден такъв, може да реши да се отворят досиетата, може да реши да се отворят досиетата на някои хора.
Не може, който дойде на власт да рекетира с досиетата, заключи депутатът.

Агенция “Фокус”
Близо 70 на сто от архивите на бившата ДС са унищожени, смята Наско Рафайлов
Бившият директор на РДВР-Варна и депутат от 39-от НС Наско Рафайлов е убеден, че близо 70 на сто от архивите на бившата ДС са унищожени. Той допълни, че смята за достоверно това твърдение на бившия вътрешен министър Богомил Бонев, а и собствените му преки впечатления като председател на Комисията за контрол на специалните служби в 39-то НС потвърждават тази информация. “В тези условия, когато актуалната, ценната информация е унищожена и е останала само като едни цифри и дати, от които нищо не може да се разбере, а въобще информацията за важната агентура и разработки на българските граждани – нека да бъдат около 70 процента, липсва, аз питам коя истина ще бъде разкрита с отварянето на досиетата”, зададе риторичен въпрос Наско Рафайлов. “Колко пълна ще бъде тази истина и ще позволим ли ние, политиците, да се държим към българските граждани като към ония “9 милиона мишлета” от известната отпреди 15 години песен”, коментира експертът.

Агенция “Фокус”
Любен Дилов - син: Отварянето на досиетата е поредното отвличане на вниманието от най-важните проблеми
Отварянето на досиетата е поредното отвличане на вниманието на обществото от най-важните проблеми. Това каза председателят на Движение “Гергьовден” Любен Дилов - син по време на пресконференция днес, предаде репортер на Агенция “Фокус”. По думите на Дилов има вероятност отварянето на досието на Георги Коритаров да е лично разчистване на сметки, тъй като журналистът не е пестял критиките си към МВР.
Движение “Гергьовден” настоява да се отворят всички досиета, а не избирателно. “От министър Румен Петков обществото очаква друго - да се справи с организираната престъпност”, каза още Любен Дилов -син.

Агенция “Фокус”
Ген. Атанас Атанасов: Създава се много солидна обществена нагласа проблемът с досиетата да бъде решен
Създава се много солидна обществена нагласа проблемът с досиетата да бъде решен, те да бъдат публикувани и тези хора да излязат от управлението. Това заяви в предаването на бТВ “В десетката” ген. Атанас Атанасов, депутат от ДСБ и бивш шеф на контраразузнаването.
Темата с досиетата имаше за цел отклоняване на вниманието от негативния доклад на Европейската комисия. Румен Петков проведе една акция за дисциплиниране на Държавна сигурност (ДС). Това, според ген. Атанасов, са били двете цели на поредното повдигате на въпроса с досиетата.
Отговорното длъжностно лице да не се предадат документите на Държавна сигурност е Георги Петканов и той трябва да понесе своята отговорност, завърши ген. Атанас Атанасов.

Нова ТВ - “Календар” - 19.15
Иван Костов: Последният случай с отворени досиета на бившите сътрудници на ДС беше наказателна акция
Последният случай с отворени досиета на бившите сътрудници на Държавна сигурност беше наказателна акция. Това заяви лидерът на ДСБ Иван Костов в предаването на Нова телевизия “На четири очи”.
Иван Костов: “Беше проведена наказателна акция срещу хора, които са изоставили основната линия и се движат по някаква своя линия. Беше проведена наказателна акция избирателно от г-н Румен Петков. Едни журналисти бяха премазани, а на други бяха поднесени извинения за едно и също нещо, за сътрудничество с бившата ДС. Такава наказателна акция се прави за да се стегнат редиците на състава, т.е. г-н Румен Петков се опита да направи следното: той се опита да представи дисциплинирането на агентите, на доносниците от ДС като борба срещу тях, поне да го представи пред европейските проверяващи. Но аз искам да кажа нещо добро. Искам да кажа, че ние трябва да бъдем радостни от ДСБ, защото това не успя, защото се надигна голямо обществено мнение, което поиска вече окончателно тази страница да бъде прочетена. Аз виждам такова обществено мнение, даже го виждам в поведението на управляващите. Гледам ги какво говорят в последните дни. Те казват, че са готови да се приеме закон за досиетата и те да се хвалят, че са открили разковничето.”
БСП принципно подкрепя идеята за създаването на специален закон за архивите на ДС. Това обаче може да стане след задълбочен анализ на законодателството, заяви председателят на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков пред Цветанка Ризова.
Михаил Миков: “Преглед, анализ на законодателството, анализ на истината за тази класифицирана информация, за тези архивни фондове и в никакъв случай неразгръщане на темата само в контекста на досие. Досие на Иван, Драган, Стоян, защото темата за тази информация се превърна в последните десетина години в тема картонче или досие. Българският гражданин казва: какво значи картонче, какво значи досие? Става въпрос за информация, която е събирана години наред, която е в дадени архиви, които трябва да бъдат обществено достъпни тогава, когато не представляват интерес за националната сигурност. Другото означава много сериозни много тежки поражения върху авторитета на страната, върху добросъседските отношения. Има и такава опасност.”

Коритаров и държавният терор
Харалан АЛЕКСАНДРОВ, социален антрополог
Закъснялата и мъчителна изповед на Георги Коритаров разкрива в дълбочина технологията на злото, която десетилетия наред е премазвала умовете и душите на българите. Тя ме накара да си спомня за един епизод от моя живот, който се надявах да забравя.
Есента на 1986 г. попаднах като новобранец в един пехотен полк, където издевателствата бяха норма. Всяка нощ се развихряше вакханалия от брутално насилие - с негласното одобрение на офицерите старите войници подлагаха новобранците на всевъзможни унижения, за да смачкат достойнството им и да ги превърнат в безмозъчни изпълнители. Аз се отървах по щастливо стечение на обстоятелствата. Благодарение на физическата си сила можех успешно да се противопоставя на посегателствата, при това минавах за връзкар.
След като се увериха, че не съм подходящ за жертва, "старите кучета" се отказаха да се занимават с мен и се насочиха към по-уязвимите момчета. Никой не ме закачаше, но обстановката беше така травмираща, че също като Георги Коритаров реших "да се скатая", макар и временно. Измислих си някакво заболяване и се скрих за няколко седмици в лазарета на поделението, където можех да спя спокойно. Там се запознах с едно слабичко момче с уплашени очи, което даваше мило и драго да не го върнат при извергите, които системно го бяха пребивали и унижавали месеци наред. Показа ми гърба си Покани ми гърба си, целия нашарен с ивици от войнишки колани -по-старите жълтеникави, по-пресните виолетови от кръвоизливите.
Най-страшни бяха петолъчките от месинговите токи на коланите, отпечатани по гърба му. За мен символът на комунизма са тъкмо онези деформирани, подпухнали петолъчки върху изтерзаната плът на войничето.
Скоро след като го изписаха от лазарета, това момче се самоуби с автомата, с който трябваше да защитава социалистическата родина. Естествено, случаят се потули. Предполагам, че родителите му са получили съболезнователна телеграма от командира на поделението. Дълго мислих що за хора са били неговите мъчители -извратени садисти или просто обикновени момчета без морални задръжки, които са следвали правилата на системата. Правилата бяха прости: докато си слаб, те бият и унижават, щом се домогнеш до власт, ти биеш и унижаваш по-слабите. Основният урок, който младите граждани на НРБ усвояваха буквално с кожата си, бе
как да живеят в насилническо общество - как да оцеляват като жертви и как да бъдат безмилостни като палачи. Вече за всеки е ясно, че „извращенията" в комунистическата казарма бяха част от правилата, а не отклонение от тях. Чисто и просто деспотичната държава подготвяше своите лоялни поданици, като целенасочено деформираше психиката на младите мъже. Насилието в семейството, в училището и в казармата систематично приучава хората да бъдат страхливи, озлобени, зависими, подли, безпринципни и жестоки. И да не задават въпроси. Накратко - да бъдат добри слуга на своите държавни господари Нр самото насилие не е достатъчно - необходимо е жертвите да бъдат допълнително унизени чрез вменява-не на срам и вина за това, че са допуснали да бъдат жертви. За да бъдат пречупени и държани в покорство завинаги, те трябва да живеят със срамната тайна за своето унижение и падение - тайна, споделена единствено с палачите. Така никога няма да им хрумне, че могат да бъдат свободни хора, които разполагат със себе си и своя живот. Този механизъм на вменяваме на вина на жертите и оневиняваш на палачите се нарича виктимизация и е в основата на перверзната власт както на криминалните групировки, така и на криминалните режими.
Разкривайки публично мрачната страна на своя живот, г-н Коритаров отказва да бъде посрамена жертва и завинаги се освобождава от властта на насилниците.
Но най-зловещият ефект от системното насилие е моралното объркване, което преживява жертвата - спираш да се ориентираш кое е добро и кое е зло. Да бъдеш жертва, става част от твоята идентичност. За да оцелееш, започваш да виждаш света през очите на насил-ниците, за да не загубиш разсъдъка си, се опитваш да обикнеш своите палачи. Идентификацията с насилника обяснява смесените чувства на страх и възхищение, които поданиците на всички диктатури изпитват към своите главатари и техния репресивен апарат. Става възможно да вярваш в абсурда, че служейки на Държавна сигурност, която те заплашва, изнудва и шантажира, служиш на родината.
За да съществува, всеки насилнически режим разчита на пасивното съучастие на своите жертви. Същото е вярно за корумпираните олигархични демокрации, каквато бе установена в България през последните 17 години.
Цената на оцеляването в режим на рутинизирано насилие е притъпяване и загуба на моралните сетива -хората спират да са в състояние да се възмущават на отявлени безобразия, започват да ги приемат за нещо нормално, стават апатични, примирени и цинични. Това обяснява защо
насилниците в България често са обект на възхищение,
а не на възмущение. Защо за мнозина мутрите станаха еталон за успех и модел за подражание. И защо е важно да излъчваш сила, за да бъдеш харесван (като Бойко Борисов, който ходи на умилителни срещи по пазари, училища и детски градини със забоден в панталона пистолет). Нищо чудно, че българите са сред най-песимистичните и черногледи хора в Европа - те просто обитават социален свят, създаден не по човешка мярка, свят на жертви и насилници. И смътно осъзнават, че системата на държавен терор, която не бе осъдена и демонтирана докрай след 1989 г., продължава да прави онова, за което е създадена - да мачка душите, да покварява умовете и да трови бъдещето. През тягортните години на прехода инженерите на тази система нагло отказваха да напуснат сцената и се опитаха да увековечат властта си по всички възможни начини -като организираха и покровителстваха рекетьорски банди, корумпираха медии и политици, манипулираха общественото мнение, търгуваха с досиета и пр. Струва ми се, че след 17 години неспокоен социален сън, изпълнен с кошмари и смущаван от мафиотски изстрели, е време да се събудим и да си дадем сметка в каква извратена реалност сме позволили да ни вкарат. И да решим дали искаме да живеем в тази реалност.
в. 24 часа - стр. 10

Отворете всичко изгорете ги-
Темата за досиетата е най-болезнена за левите и за по-възрастните, сочи експресен сондаж на „24 часа
Мила ГБШАКОВА
Властта трябва да отвори всички папки на тайните служби до 1989 г. Това решение има двойно повече привърженици сред народа - 53%, от другото, очертало се в дебата последните дни - досиетата да се унищожат - 27 %.
Това показва експресно проучване, което кореспондентите на „24 часа" направиха в областните градове. По шест въпроса анкетирахме 1020 пълнолетни българи.
Сондажът съвпадна с изповедта на Георги Коритаров
за обстоятелствата, тласнали го към бившата Държавна сигурност.
Има ли смисъл поредното ровене в досиетата след 3 петилетки преход и купища свидетелства, че архивите са били манипулирани през годините на прехода? Кой от работилите за тайните служби на режима трябва да бъде заклеймен и кой - уважаван за това, че е работил за държавния интерес?
Отговорите на общественото мнение виж в графиката. Ето и изводи:
1. Народът иска страницата да бъде прочетена, преди да бъде затворена. Донякъде е тъжно, че през 2006 г. се връщаме към прочутата размяна на реплики между Желю Желев и Александър Лилов във Великото народно събрание през 1990 г.
Само така може да спре политическата търговия с миналото на хора,
е често срещаната мотивация „за" отваряне.
И още нещо интересно. В обществото тезата „отворете всичко" доминира, макар всеки втори да смята, че това „всичко" е унищожено избирателно. ("Онези, най-важните, никога няма да видят бял свят", смята анкетиран). Властта трябва да разчете това като желание на обществото архивите да се отворят много прецизно, по ясни правила. Не на парче, не манипулирано открехване на завесата.
Любопитното е, че повечето обявили симпатии
към ГЕРБ, са против изваждането на всички досиета и заклеймяването на агентите. "Испания на пример сложи точка по тази тема и изгори архивите си", сподели анкетиран.
2. Темата продължава да е болезнена. Всеки втори се вълнува от съдбата на досиетата. 40% твърдят, че не ги интересува. Това излиза в отговор на общия въпрос. Когато обаче питате хората по конкретен казус - отношение към агентите на бившата ДС, какво да правим с досиетата, само около 20% нямат мнение.
Май се оказва, че освен от футбол и телевизия, всеки у нас разбира от досиета... То си и личи по нажежените спорове, които вървят по уебфорумите и дискусионните предавания на електронните медии.
Изследването сочи, че най-пристрастни към темата са в Плевен, Кърджали, Перник, Благоевград. Големите областни градове поддържат умерен интерес за досиетата. Тези, които най-много се вълнуват от темата, клонят към лявото, на възраст над 49 г., предимно мъже.
Най-голямо безразличие към досиетата изследването ни регистрира в Разград, Сливен, Добрич, Търговище, Смолян, Пазарджик, В. Търново, Ямбол. "Не искам да ни занимават с тази тема повече. Вълнува ме ще се вдигнат ли доходите ни, ще повишават ли пак тока и парното, ще влезем ли в ЕС", коментира 44-годишна висшистка от Разград.
3. Кой е виновен? Тук обществото няма ясен отговор. 47% заявяват, че агентите на бившата ДС са донасяли за невинни. Всеки трети обаче смята, че агентите са работили за държавата (това са вай-вече по-възрастни хора, симпатизанти на БСП). Факт е, че склонните да заклеймят агентите са почти наравно с другите, които не обвиняват -
38% срещу 33%
4. Какво мислят хората за целта на сегашния скандал? Сред популярните обяснения най-голяма подкрепа има „да скрие истината за доносниците".
Малцина броят скандала като ход към предсрочни избори - 14%. "Темата разклати кабинета, опозицията сигурно ще поиска вот на недоверие", са догадките, които споделят тази група анкетирани.
За 29% скандалът е разчистване на сметки. "Удрят Коритаров, за да ограничат влиянието му върху зрителската аудитория, понеже напада БСП", коментира плевенчанин. 34-годишна жена от Шумен има по-конкретно обяснение - „Министърът си го връща на Коритаров, че раздухва случая с Чората".
Мнозина в тази група анкетирани виждат в случая опит да се отклони вниманието от растящите цени.
в. 24 часа - стр. 11

Винаги ще има “Алберт”
Капка ГЕОРГИЕВА
Трябва ли един журналист да се срамува, ако работи за службите?
Колко хора знаят например, че Даниел Дефо, останал в историята с романа "Робинзон Крузо", е един от създателите на английските тайни служби. През 1704 г. председателят на Камарата на общините граф Оксфорд получава документ от 23 страници с предложение да се изгради шпионска мрежа в страната, насочена срещу вътрешните и външните врагове. Това предложение идва от Даниел Дефо, прието е и писателят наистина създава мрежа от агенти, които събират сведения за евентуални опасности за правителството в Англия и извън страната. Използва псевдонима Александър Голдсмит.
Скандалът с досието на Георги Коритаров (агент "Алберт") ни насочва и към въпросът - доколко един журналист може да е независим, ако иска да е в час с информацията?
Професия – репортер под прикритие
Работата на всеки репортер до голяма степен се покрива с тази на ченгето. За да направи удар той трябва да разполага с данни, недостъпни за другите. В книгата си "Вътре в компанията" дългогодишният сътрудник на ЦРУ Филип Ейджи разкрива, че ЦРУ работи плътно с международната органицазия на журналистите МОЖ и с международната федерация на журналистите - МФЖ . Той признава, че ЦРУ е подготвяло оперативно агенти в областта на пропагандата сред пишещото братство, членуващо в тези две организации. Това не е ставало насила. Самите журналисти са се ласкаели вероятно от мисълта, че могат да работят с държавни тайни.
В днешно време на Запад писатели, публицисти или разследващи журналисти демонстрират връзките си със службите, парадират с тях, изтъкват ги, за да бъдат още по-четени и по-търсени. Да вземем например журналистът Боб Удуърд, който заедно с Карл Бърстейн нашумя с разкриването на аферата "Уотъргейт", свалила Никсън. След години стана ясно, че Удуърд е работил и е продължил да работи в тесни връзки с ЦРУ, от където е получавал данни и насоки за разследванията си. С други думи - използвали са го да им свежда информация от кухнята, но срещу това той се е сдобил с данни, донесли му лична слава. И двете страни са останали доволни. Мартин Дилън и Гордън Томас, които нашумяха покрай книгата си за Максуел също не отричат, а дори изтъкват връзките си със службите, снабдили ги с информация.
Реакцията на българските журналисти, работили и със и за службите, обаче е коренно различна. Те крият връзката си, срамуват се и за нищо на света не я признават. Тази реакция е логична. У нас вече е сложен отрицателен знак на всички служби. Без оглед дали те са се борили против тероризма, организираната престъпнист или са били политическа полиция, следяща за настроения срещу властта. Сътрудничеството се е превърнало в позорно клеймо, защото прекалено много хора са използвали доноса за кариера и лични облаги. Този факт няма как да не придава негативен отпечатък на всичко свързано със службите.
Доносът като основно оръжие
Родните журналисти, които са свеждали сътрудничеството си със службите до писане на доноси, има защо да се срамуват. Защото донесенията им са на ниско, битово ниво. В тях се разказва каква песен е изпял на сбирка разработваният "обект", който често е бил техен приятел, какъв виц е разказал, какво е ял. Прекалено "долно и болно", както би се изразил Остап Бендер. Ето какво е написал агент "Б. Борисов" на 9 май 1978 г. за журналистката Божана Димитрова: "Доста цинична. Не бяга от работата, но не бяга и от хонорарите. Нещо повече, активно ги търси и там, където има възможност, не се срамува да напише и повече, отколкото е заслужила..." Парадоксът е, че тя също е била агент и вероятно е писала аналогични донесения под кодовото име "Цветанова". Защо не и по адрес на въпросния аг. "Б. Борисов".
Българските служби са кофти - американските са супер
Тази черно-бяла схема бе наложена през последните години на демокрация у нас. Когато на парламентарните избори през 2001 г. Комисията по досиетата извади имената на кандидат-депутатите, работили за службите, настана конфуз. Едни отчаяно и истерично отричаха връзките си ДС, други като Божидар Димитров заявиха, че се гордеят с работата си. Шефът на НИМ например изтъкна, че с работата си за тайните служби е допринесъл наши културни паметници да се върнат в България. Той обаче е изключение. Преобладават отричащите, които преди да са чули в какво точно ги обвиняват надигат вой - това не е вярно, жертва съм на злостна клевета, няма да се обяснявам, защото името ми ме защитава! Последната фраза я изрече Георги Коритаров през 2004 г., когато за първи път в. "Стандарт" публикува факсимиле от страница на работното дело на Коритаров, от която ставаше ясно, че той е бил агент "Алберт". Тук обаче иде логичният въпрос: ако си писал доноси срещу Владимир Райчев (както се оказа), защото е разказвал вицове, с какво името ти те защитава? Знаем, че много хора са лежали по затворите точно, защото са разказвали вицове срещу режима.
Един от греховете на СДС-кабинета е, че не отвори докрай досиетата. Вместо това по времето на Костов в медиите бе пуснат списък с 43 имена на журналисти и обществени фигури, следени по заповед на Командира.
Т.нар. антикомунисти днес продължават да разглеждат предишната система като абсолютното зло. И твърдят, че ДС пак управлява неформално. И тук те пропускат да зададат основния въпрос - как външният, демократичен и антикомунистически свят позволява това? Защо през 1989-1990 г. САЩ предпочетоха да работят с Луканов и неговите хора, а не с Илия Минев и други доказани антикомунисти? Защо американските служби не се интересуваха кой какви политически доноси е правил тук, а наемаха ексдоносници да работят за американските пропагандни цели? Защо единствените политици, които бяха приети на най-високо ниво от американския сенат преди две години, когато се решаваше приема на България в НАТО, бяха Паси и Юнал Лютфи? При положение, че името на Лютфи излезе в официалния списък на Комисията по досиетата, като дългогодишен сътрудник поне на две управления в ДС. Не е възможно резидентът на американските служби да не е видял тази публична информация. В същото време беше раздухана изкуствена кампания срещу Бриго Аспарухов от натовския мисионер Брус Джаксън. Мощната пропагандна кампания срещу Бриго протече с мотива, че бил служител на ДС, което дори не беше никаква тайна, тъй като той е бил щатен служител на Първо главно, а не вербуван агент -доносник. В резултат Аспарухов не бе допуснат до поста съветник на премиера по сигурността, а сътрудникът Лютфи беше приет на най-високо ниво в САЩ като скъп и желан гост.
Кой е "добро" и кой "лошо" ченге?
Двойнственото отношение обърка представата за "добро" и "лошо" ченге. Допълнително я объркаха и партийните пристрастия за "наши" и "ваши" доносници.
Ясно е, че няма държава без служби. След атентатите от 11 септември САЩ се изграждат като все по-тоталитарна структура. Мерките за сигурност в страната вече включват вземането на отпечатъци от всеки, който минава границата. А подслушвания и обиски могат да се правят и без съдебно разрешение. Нашето следене на дисиденти преди 10 ноември вече изглежда като детска градина в сравнение с американската полицейщина.
При това положение не е ли логично американските служби да си харесат родните доносници от комунистическото минало? Същите, които някога са донасяли на битово ниво. В това отношение те имат богат опит и от времето на маккартизма. В началото и средата на 50-те години сенаторът Джон Маккартни започва в САЩ кампания срещу комунизма и неговото влияние сред интелектуалците. Всеки, който донесе за свой колега, че симпатизира или членува в комунистическа организация получава възможност за кариера. Ако откаже - получава характеристика за безнадежден, точно както у нас след 9 септември.
Илюзия е да мислим, че доносниците ще изчезнат, че така наречената демокрация означава край на доносите. Разликата ще е, че преди хора бяха преследвани като врагове, защото са се изказвали срещу генералната линия на партията, а днес те ще бъдат нарочвани за такива, защото са говорили против генералната линия на НАТО.
Ето как би изглеждал доносът на бъдещето. "СТРОГО СЕКРЕТНО! След вчерашната лекция на тема "Стратегическото разширение на НАТО в Сибир", която премина в творческа атмосфера, ми направи впечатление държанието на К.М. С непочтителна интонация и неуместна ирония той разказа виц, в който се осмиваше президентът Буш. Ето и съдържанието на вица: Буш останал изключително изненадан от военните действия в областта Кашмир. "Възможно ли е хората да са полудели до там, че да се бият за един пуловер", недоумявал американският президент./Аг. "Алберт"/.
Защо "Алберт" ли? Защото със своя интернационален корен псевдонимът се оказа конвертируем. От агент "Алберт" винаги ще има нужда.
в. Атака – стр. 10

Румен Петков: Да отворим досиетата, но с ясен регламент
Необходим е ясен регламент, който да предполага движението на отворените архиви от различните служби, коментира вчера вътрешният министър Румен Петков след заседание на ВС. На пленума се чуха две различни мнения за досиетата. Едното бе на Красимир Премянов, който счита, че темата не е полезна за партията и другото - на Юрий Асланов, който поздрави вътрешния министър, че е стартирал процеса по отваряне на архивите.
Според Петков не бива да се забравя, че освен политически доносници, в архивите на ДС има и документи на хора, които той определи като върхове на нашия патриотизъм. Според него МВР е направило много голяма крачка като е разсекретило шест архивни фонда. "Начинът, по който се води дискусията за досиетата, е непродуктивен, тя се свежда едва ли не до едно лице", коментира Петков и допълни, че е по-важно да се видят механизмите и философията, която е прилагана. Въпреки това вътрешният министър сподели, че не е убеден, че досиетата са най-важната тема на обществото.
в. Дума - стр. 3

Отворете досиетата!
Изданията на Пресгрупа "Монитор" ­ в. "Монитор", в. "Политика" и в. "Телеграф", призовават властта да намери сила и достойнство и да отвори ВСИЧКИ досиета. Защото вече няма друг път. Кутията на Пандора е отворена и от нея изпълзяха Алберт, Димитър, Бор, Липа… Преди тях Бончо, Сава.. Още по-преди тях Александър, Николай, Бойко, Рилски и т.н.
Общото между всички е, че в един момент всеки един от тях (или политическата сила, която представлява) е станал с нещо неудобен на силните на деня. И последният случай с агент Алберт окончателно затвърди впечатлението, че досиетата се използват и ще продължат да се използват като оръжие за разчистване на лични и партийни сметки. Затова единственият останал изход е отварянето на ВСИЧКИ досиета.
17 години стигат, за да се убедим, че досиетата не могат да бъдат забравени. Те са живи. Нещо повече, те управляват с неумолима строгост живота на своите автори. Но, което е по-страшно, те управляват и нашия живот. И ще продължат да го управляват. Защото ченгетата и доносниците са зависими до гроб.
Особено обидно е за нас, журналистите, които сме призвани да търсим и показваме истината, да ни подхвърлят огризките от някога тлъсти папки, да ни подхвърлят някакви картончета и после дълго да ни обясняват, че колегата всъщност е невинен.
Затова, господа, отворете досиетата! Ако трябва ­ започнете от журналистите. Всъщност, вие вече започнахте. Отворете досиетата на всички журналисти. После на политиците, обществениците, преподавателите, лекарите… На всички.
Няма демокрация с агенти на ДС във властта, политиката, медиите.
Пресгрупа "Монитор" ще продължи да настоява за пълно отваряне на досиетата до тогава, докато получи ясен отговор от правителството и другите компетентни власти.
в. Монитор - стр. 2

Тъпо
Иван ГАРЕЛОВ
Няма ли най-сетне да се случи нещо добро в тази страна? Гледам, слушам, мисля и ме обзема резигнация. Няма ли най-после като отвори човек очи, да си помисли, че ни предстои нещо хубаво, което ще ни обедини, ще запретнем ръкави, ще изплуваме от мръсотията и тинята и ще заплуваме към един светъл бряг? Гледам, слушам, мисля и ми става все по-тъпо.
Не искам да казвам и да пиша нищо за досиетата, защото това означава да потънем още повече в мръсотията и тинята. Гледам какви ги пишат дежурните писачи като мен и виждам, че до втръсване се повтаря едно и също вече толкова години. Едни са за пълно отваряне на досиетата по примера на Щази, като че ли България е като ГДР - държава, която вече не съществува. Други са за пълното им унищожаване като в Испания и Гърция, като че ли у нас е имало гражданска война и като че ли досиетата отдавна не са опоскани и преснимани.
Едни са за пълно приравняване между политическите доносници и разузнавачите, защото всички работели за една и съща държава, като че ли някой някъде е работил за друга държава? (Впрочем има и такива, но това не се брои за грях. Лошото е, ако си работил за собствената си държава.) За приравняването с представителите на онези слоеве, които не са били много близки с БКП и сред които са се набирали най-често доносници, защото това е бил шансът децата им да се издигнат. Е, някои са го правили с удоволствие, а не по принуда. Други са да се прави ясно разграничение между тези, които са работили за страната си, и тези които са топили съседите си и колегите за идеологически грехове. Естествено те са от онези слоеве, които не са имали проблеми с властта и лесно са заемали желаните постове, особено тези, които гарантират работа в чужбина.
Слушам сега разни закъснели изповеди и ми става още по-тъпо и гадно. Не им вярвам, усещам фалша, хитруването. Не, това не е пречистване, това е само опит да се изпере малко биографията и да се запази общественото положение.
Мисля и не виждам разумен изход от всичко това. Ако се отворят досиетата, едни ще бъдат разкрити за сметка на други, които отдавна са укрити. Ако се унищожат едни, те ще бъдат скрити за сметка на други, които отдавна са разкрити. Просто за всичко сме закъснели. Не знам какво трябва да се направи, затова спирам. Ще броя до 10 и ще мисля за друго. 1...2...3...4...5...
Нищо ново и интересно и в политическите партии. Никаква тръпка за промяна, за излизане от скучната и тъпа летаргия. Управляващата коалиция така се е оплела във взаимнозависими връзки, че изглежда неспособна да излъчи какъвто и да е сигнал за повече ефикасност, морал и справедливост в управлението. Левицата, неприключила още с извиненията и обясненията какво е обещавала преди изборите и защо не може да го изпълни, сега отново вещае светли бъднини. В здраво стегнатата с обръчи каца на ДПС сега са затаили дъх, че от многото приказки на вожда си съвсем оплетоха парадигмите. Аристократите от НДСВ с единия крак са вън от коалицията, каквито и уверения да дава техният лидер. А опозицията така е блокирала в избора си за кандидат-президент, като че ли открива отново Питагоровата теорема. И всички вкупом забравиха, че пред България стои една национална цел, пред която бледнее всичко друго - да бъдем приети в ЕС. Домашните разправии са им по-сладко занимание, другото да стане от само себе си, ако може. И сал един бате Бойко подпържа от името на всички ни олялата се върхушка. Само че и него не можеш го разбра. Вчера казваше, че "никога няма да предам царя", днес изповядва, че "с царя няма перспектива". Вчера подкрепяше Първанов, днес му постави условие да се откаже от отрочето си - тройната коалиция. Вчера плачеше, че не са го направили министър в коалицията, днес тази коалиция била вредна за държавата. Тъпичко. Да броя отново до 10. 1...2...3...
Властта започна състезание по лицемерие, като декларира публично доходите си. Пръв естествено беше президентът Първанов. Последва го и Станишев. От бедни по-бедни горките. Само че преди да се изявят в това шоу на показността, те същите забраниха оповестяването на имуществените декларации на членовете на политическия елит без тяхното изрично писмено съгласие. Спасяваш значи елита от излагация, а самите те си правят евтина реклама. Избори идват, няма как. Кой ли пък им се връзва.
Гледам и виждам как политическият ни елит не може да надскочи дребнавите си интереси, парвенюшката суета и махленските интриги. Слушам и чувам евтината му демагогия, словоблудството с националните ни цели, евтиното политиканстване.
Гледам, слушам и мисля. Мисля си - добре, че идва лято. Замириса на море. То на нашето море може да не отидем, но все ще има някоя сенчица, за да седне обезвереният ни гражданин, да хвърли една табла и да изпие една студена ракия.
в. Новинар - стр. 6

Софиянски: Досиетата в „Държавен вестник"
Досиетата трябва да се отворят със закон. И списъците да се публикуват в „Държавен вестник". Това предложи вчера лидерът на ССД Стефан Софиянски. Така щяло да се знае кой какъв е. Хората от списъка обаче трябвало да се преценяват по свършеното от тях през последните 10-15 години, а не по миналото им.
„Създава се обществена нагласа проблемът с досиетата да бъде решен, те да бъдат публикувани и тези хора да излязат от управлението", каза пред Би Ти Ви депутатът от ДСБ Атанас Атанасов. Според него МВР шефът Румен Петков провел акция за дисциплиниране на Държавна сигурност. Просветният министър Даниел Вълчев пък обяви, че позицията на НДСВ по темата за досиетата е ясна - те трябва да отидат в Държавния архив. Вълчев напомни, че като вицепремиер наблюдава
работата на Държавната комисия за сигурността на информацията.
На пресконференция шефът на „Гергьовден" Любен Дилов-син каза, че всички досиета трябва да се отворят, но не избирателно. Той допусна случаят с журналиста Георги Коритаров (б. р. - чието досие бе отворено) да е лично разчистване на сметки, тъй като той не пестял критиките си към MBP.
в. Труд - стр. 5