Ромското малцинство - проблеми с проекция в бъдещето |
||
Светла Василева |
||
Те са “другите”, “различните”, “непонятните”, дори “опасните”. Онези, които отбягваме. Онези, от които подсъзнателно малко се страхуваме. Те присъстват в медиите обикновено на страниците с криминалната хроника. Ромите са втората по големина малцинствена група в страната. Според данни от преброяването през 2001 г, те са 370 908, но според експертен модел, базиран на информация на МВР към 2008 г, броят им е около 830 000. Те са най-младата общност у нас – 2/3 от тях са деца и хора до 30 г., а също и групата с най-висока раждаемост, но и с регистрирана най-висока детска смъртност Те са и най-необразованата група – по данни на НСИ към 2005 г напълно неграмотни сред пълнолетните роми са 18,1% средно за страната. Хроника на предизвестеното "социално изключване" Бедност, сегрегираност, безработица и неграмотност – това е сякаш омагьосаният социален кръг, в който се върти ромското малцинство. То масово е засегнато от “новата бедност”, която е изключително широкомащабна (обхваща 4/5 от ромите), дълбоко под средните стойности за страната, с растяща продължителност и тенденция да се предаде на поколенията, т.е. да се превърне в наследствена. Отпадането от пазара на труда, маргинализира, изолира и дистанцира групата. Три четвърти от ромите (2007) живеят сегрегирано в сепарирани квартали – гета: “Филиповци” в София, “Столипиново” и “Шекер махала” в Пловдив, кв. “Надежда” в Сливен, “Кошарника” в Монтана. Има села, в които процентът им е преобладаващ. Битовите условия на живот по тези места са ужасяващи. Всеки четвърти възрастен е неграмотен, т.е. шансовете му за намиране на работа са минимални. 1. Бедността и изолацията са едни от основните социални предпоставки за девиантно поведение – доколкото калкулирането на ползите и нищожните загуби от евентуална криминална проява не действа като стопиращ фактор. По данни от десет затвора (от 12 в страната без София и Пловдив) 40% от затворниците се самоопределят като роми. Тяхната група е най-податлива на “модерните” престъпления – търговия с избирателен вот (Правец, ноември, 2009 г частични избори), регистриране на фирми фантоми с всички последици от това. 2. Съществуване на “деца без ваканции”. Тези деца са източник на доходи за възрастните. Ежегодно у нас отпадат от училище между 25 000 и 30 000 ученици. Причините са ранни бракове, несправяне с учебния материал, а също и неоправдани разходи за родителите. Ромските деца посещават училище колкото да получат начална грамотност. Образованието не е сред приоритетните ценности, особено когато не виждаш чрез него своето бъдеще на пазара на труда. 3. Сегрегацията на ромското малцинство в действителност е проблем повече за младите, т.к. това влошава възможностите им за обучение и подготовка и за включване в пазара на труда. Те не научават социалните кодове, не могат да общуват с институциите. Държавната политика към ромите - лутане в лабиринт или в лентата на Мьобиус Някои кметове обаче, водени неясно от какви мотиви, като екскмета на община Правец, например – Красимир Живков, сега областен на цялата Софийска област, в официално писмо заявява (2007 г), че на територията на общината няма квартали с компактно ромско население, макар в с. Осиковска Лъкавица ромите да са над 50%, в Джурово около 30%, а в общината като цяло да са 7%. В същото време, от регистрирани в страната около 27 000 НПО, в т.ч. и фондации, над 2 000 заявяват, че защитават правата на ромите и въпреки това ефектът е минимален. Една от основните пречки пред интеграцията на ромите в икономическия живот е съществуващата система на социално подпомагане. При ниската квалификация и ниво на образование, те влизат на пазара на труда при ниски нива на заплащане (под средното). В същото време социалните помощи са базирани на размера на домакинството. При по-висока раждаемост, ромите са облагодетелствани от системата. Какво се получава в действителност. Системата поощрява поведение на “заучената безпомощност” – “гладни, сме, бедни сме, никой не ни ще на работа”, както и доброволния отказ от труд. Възрастните са демотивирани да работят, защото получават пари от държавата. Раждаемостта се стимулира, а децата се превръщат в източник на доходи.
Очевидно съществуващият модел трябва да бъде променен в няколко посоки: - макар детските добавки да се спират при 5 неизвинени отсъствия на децата, това не важи за помощите по ЗСП; - лимитиране продължителността на получаването на помощи – през 02.2006 г бе приет срок от 18 месеца, от 07.2008 г е намален на 12 месеца. Образователната система не е подготвена да се справи с ограмотяването на ромите поради ред причини. Самото образование има ниска ценност за групата. То е разход за възрастните и ги лишава от доход, докато децата са на училище (вместо на кръстовището да мият стъклата на автомобилите, да просят или да крадат, например). Учителите не са готови да работят в мултикултурна среда, още повече да ограмотяват деца билингви. Делегираните бюджети са всичко друго, но не и стимул да се преподава качествено. При положение, че една група наброява над 10% от населението и същата е обхваната от “новата бедност”, масова неграмотност и живее сегрегирано, държавата не може вечно да се прави, че въпросната група не съществува. Още повече, когато ежегодно застрашително се увеличава броя млади хора от въпросната група, които влизат в икономически активна възраст, драматично неграмотни. Натрупването на проблемите рано или късно води до деструктивен взрив с опасни последици за обществото. Ние седим върху бомба със закъснител и е въпрос на време тя да избухне. От лабиринта има изход, макар и до него да се достига бавно, след поредица грешни ходове, но от лентата на Мьобиус излизане няма. Политиката на държавата спрямо ромите сякаш е попаднала в лентата. Какво ли следва от това за всеки един от нас?!!
Публикувано на 16.12.2009 г. в news.bg http://news.ibox.bg/material/id_621162909/fpage_0/#clist Отпадащите роми /изследователски труд/ Положението на ромите в България /по материали от Национален дебат "Политики към ромите в България" /Ивалина Бешкова, студентка/ Студентски есета: Столипиново - ситуация, проблеми, решения /Явор Пенчев/ Трима от Столипиново /Тихомир Мичев/ Столипиново /Християн Белчилов/ Проблемите на ромското население в квартал Столипиново /Гергана Демирева/ Религия на циганите в Пловдив /Любомира Милева/ Българи, турци и роми в Кърджали - етническата толерантност /Александър Александров/ Интеграцията на ромите в днешното общество /Пламен Костадинов/ Из архива на Омда: Национална среща на ромите в София (март 2000 г.)
|