СОФИЯ
Нашата
столица е позната в древността с няколко имена: Сердика, Сердакия,
Триядица, Средец. За сегашното й име София има няколко предания.
Някой си гръцки
цар имал за покровителка света София. В нейна чест той построил голяма и
богата църква в Константинопол (Цариград) -
днешния Истанбул. И жена му
издигнала голяма и хубава църква "Света София" в едно селище,
разположено в полите на Витоша планина. По-късно селището приело името
на църквата, която се прочула в околността.
Според други предания някога
много отдавна, когато София била малко селце, в него имало много красива
църква "Света София", която приличала досущ на прочутата царска църква
"Света София" в Цариград. Хората от цялата област идвали да се черкуват
в тази църква и празничните дни се превръщали във весели тържества.
Когато град София паднал под
властта на турците, те не посмели да превърнат църквата в джамия, както
правели обичайно, но и не позволявали на българите да се молят в нея.
При входа й устроили място, където да се молят завоевателите мохамедани,
а главната част на църквата стояла празна. Но много често турците
виждали в църквата да горят свещи. Чудели се кой ги пали, като имали
много строга стража на входа... Но каквото и да правели, колкото и
охрана да поставяли пред църквата, пак не могли да опазят как се палят
свещите при олтара и пред иконите.
Веднъж един турски големец,
някакъв паша, посетил София. Видял църквата, чул за тайнственото палене
на свещи в нея и заповядал на правоверните да не се плашат от
гяурката-светица,а да се вдигнат и разрушат този "дом на дявола".
Събрали се турците и нападнали
сградата, но успели да разрушат само малко нещо от входа, когато небето
притъмняло, огромни светкавици вече просичали небето, страхотни
гръмотевици разтърсвали земята, заизливал се едър като яйца град, а
после пороен дъжд. Ужасени и разтърсени от страх, нападателите побързали
да се разотидат по домовете си. Но триж по-голям ужас изживял
предводителят им, когато заварил в къщата си умряло цялото му семейство!
Побързал да отиде при пашата, издал заповед за разрушаване на църквата,
но го заварил да седи като гръмнат с блуждаещ поглед на миндерлъка -
неговият любим арабски кон, оседлан за път, паднал мъртъв в двора на
конака.Тоя кон, радост и гордост на пашата, той обичал повече от децата
си, от любимата си жена, от властта и богатството си. Не стигнало това,
но се разчула и друга тъжна вест - в домовете на единайсет от
нападателите на църквата имало тежко болни хора.
За дълго турците забравили
църквата и оставили българите свободно да се черкуват в нея. След време
били правени още няколко опита да се разруши от дръзки и жестоки
управници, но всеки път умирали по единайсет турски семейства. Накрая
турците оставили църквата да стои празна и сама да се разпадне. За своя
сигурност оставили вътре топчийска кола с няколко топа. Понякога, срещу
големи християнски празници, топовете гърмели сами и всявали ужас у
поробителите.
Турците много искали да убият
вярата на българите в силата и покровителството на църквата, затова
започнали да разказват, че тя не е българска църква и светиня. Според
твърденията им тоя град и тая църква били съградени от някоя си царска
дъщеря на име София (това е дъщерята или жената на римския император
Юстиниян). Тази царска дъщеря дълго време лежала болна и я лекували
прочути доктори, докарвани от различни страни по света. Един стар лекар
посъветвал царя да изпрати дъщеря си да живее на място с хубав, здрав
климат и добра вода - нищо друго не можело да я излекува. Чудел се
угриженият баща къде има такова целебно място,а лекарят, който сам не
знаел, подсетил царя да изпрати верни люде из голямото си царство да
намерят такова красиво място с пивка вода и хубав въздух. Царят така и
сторил.
Едни от пратениците стигнали до
подножието на Витоша планина и седнали да си починат от дългия път. Пили
бистра студена вода, а въздухът бил толкова чист, че главите им се
замаяли. И макар да били яли до насита, отново се усетили гладни и
сладко си похапнали. Умората им изчезнала и излезли на весела разходка с
конете си.
Престояли царските хора в
тукашната красива местност: богата с гори, с бистра сладка вода и
слънчеви полета, с няколко малки селища. Дните, прекарани тук като че ги
подмладили. Усетили крепки мишците си и бодър духа си и не им се
тръгвало по обратния път. Но трябвало да бързат назад, където ги чакал
нетърпеливия баща с надежда, че са намерили целебно място за дъщеря му.
Известили те царя, че са намерили най-хубавото място за болната царкиня
и наскоро след това царската дъщеря, придружена от близки приятелки и
вярна охрана, дошла и се заселила на това прекрасно място. Не минало
много време и тя оздравяла, разхубавила се, усещала се бодра и силна и
по цял ден обикаляла красивата околност. При нея дошли много царедворци
със семействата си, отначало само за да я навестят, но след това се
заселили завинаги. Така към няколкото къщички и малко местно население
се прибавяли нови и нови заселници, селцето набъбвало, набъбвало и
станало град, който приел името на царската дъщеря София. От
благодарност а възвърнатото си здраве царкинята съградила църква "Света
София".
Веднъж пристигнал братът на
София, завидял на хубавия град и на църквата, които много се прочули, та
решил да ги направи свои. Затова трябвало да погуби сестра си, но тя
навреме разбрала и побягнала да се скрие в църквата. Тъкмо пред
църковните двери братът настигнал сестра си и замахнал със сабята си да
я посече. Но София мигом изчезнала между дверите... Турците, като
научили за това чудо, усетили божията намеса - господ я спасил, защото
тя живеела скромно и правела добрини на хората. Когато господ я
въздигнал на небето, тя нажалено обгърнала с поглед красивата земя,
която й дала здраве и много радост. Заплакала София с горещи сълзи,
които се изливали като из ведро от небето. От тия сълзи изврели топли
минерални извори, върху които са построени още от старо време
водолечебни бани в центъра на града, както и минерални извори в
околностите на някогашна София: Княжево, Овча купел и Горна баня. А
братът на царкинята не могъл да живее в града на сестра си, защото
постоянно боледувал. Направил си замък край пътя, който водел към Пирот
и Ниш.
*Предания и легенди за
София има обнародвани още в ХVІ век. На 3 април 1879 г. този красив
древен град е избран за столица на България. Тогава той е наброявал
около 20 хиляди жители, а днес има около милион и половина.
София и планината Витоша
през погледа на Феликс Каниц, унгарски художник, журналист и
пътешественик
/60-те години на ХІХ век/
