Николай Тилкиджиев

Успелите роми т. І

Успелите роми т. І

4.3.3. По-доброто качество

 
4.3.3. По-доброто качество на живот,
          по-високият културен статус
 
Всички интервюираните роми, успели на локално равнище, споделят, че, в резултат от постигнатия техен личен успех, чувствително се е повишило качеството им на живот – на тях и на най-близките им, като повечето изтъкват, че макар, в много от случаите, и да не са станали твърде заможни, богати, те понастоящем са достатъчно материално осигурени по нашите, български днешни стандарти: те и семействата им имат всичко необходимо, за да живеят добре, съвременно, без особени затруднения – жилище, обзавеждане, автомобил, средства за живот. „По-доброто качество на живот”, в т.ч. по-добрият жизнен стандарт, е един от основните синтетични индикатори[48] за постигнатия успех и няма съмнение, че стремежът към постигането на такъв стандарт, като част от личната мотивация, е важен стимул и фактор за успеха. Затова качеството на живот бе заложено в основата на нашия изследователски проект като част от общия концептуален модел. Неговата тежест се засилва особено на масовия фон на доминиращата бедност, безработица, мизерия, сред голямата част от ромските семейства у нас.
Част от интервюираните респонденти демонстрират особено висок, луксозен материално-икономически статус и благосъстояние. Един от интервюираните, напр., който, освен, че е местен лидер на партия и общински съветник, е и шеф на фирма, разказва охотно, със завидно самочувствие:
  • „Бих казал, че за момента съм доволен от нещата, които съм постигнал. Даже бих казал, че може да се сравня с доста заможни българи. Имам 3 деца, които съм осигурил със собствени жилища и автомобили. Обзавеждането ми е съобразено с най-новите тенденции. Мивката в кухнята ми е позлатена. Давам всичко за да живея като „бял” човек. Имам 4 спални, всяка от които е с видеостена. Ползвам компютър ежедневно…. Два пъти в месецаавстрийски хотел и там водя внуците си и съпругата. Всяка година ходим на море на известен морски курорт. Често отскачам и в чужбина. Каня редовно Софи Маринова, Устата, Бони и Азис на ромските празненства в града. …Помагам почти всеки ден на бедните с пари за да могат да си купят лекарства и храна. Дори и за операции! Помагам с каквото мога моите братя и сестри от ромски произход да се чувстват достойни граждани на този свят… Редовно подпомагам училищаИмам огромно влияние върху близките ми и роднините, а пък и върху всички, на които помагам. Моята дума е закон за тях!”(М.А. – ром, общински съветник, местен лидер на партия, шеф на фирма) ходим на почивка, имам изградени познанства в един и детски градини с пари. …
 
Впечатляват няколко неща: удовлетвореността, задоволството от постигнатия висок жизнен стандарт, сравнението и то с гордост със „заможните българи”, както и някои детайли, индикатори за доста луксозен живот (собствени жилища и автомобили на всичките си деца, модерно обзавеждане, златна мивка, 4 спални, всяка от тях с видеостена, чести луксозни почивки на семейството и родата в австрийски хотел, в чужбина, в известни курорти, спонсориране на концерти на обичани от ромите музикални звезди-изпълнители, раздаване на помощи на бедни, на детски градини, училища, на болни). И като завършек – пълната увереност за притежаваното „огромно влияние” върху „всички”, неговата дума е „закон”. Рядко се среща такава откровена изповед на материално успели!...
Друг, пак добре замогнал се предприемач, обръща внимание на особената „тръпка”, самоусещането, че е успял материално повече от средното ниво българи, неприемането и завистта, че той, ромът, е успял и има много повече средства от тях. Общото и в горния, и в този случай е съизмерването, състезанието с постигнатото у доминиращия етнос, у българите. Ако си успял повече и спрямо хората от етноса на мнозинството, значи наистина си успял, вероятно такава е логиката – оттам и задоволството, че си постигнал доста.
  • „Можете да си представите как изглеждат едни български селяни, които продават някаква къщурка и в един момент те виждат, въпреки че аз самият не се имам за изключително мургав човек, но определено е видно, че съм ром, което за мен не е срамно, разбира се, но за тях със сигурност е изглеждало странно, как слизам от някаква, що-годе, предполагам за техните представи, лъскава кола, макар и било то супер обикновена, отивам, разглеждам имота им и след половин час или един им казвам, че съм готов да го купя и то с пари в брой и ...в това отношение нямало е как да избегна погледите на хората, които са били в недоумение…Как да ви кажа, не бих казал за себе си, че съм много успешен, но все пак имам самочувствието на човек, който е постигнал нещо в този живот и бих казал, че донякъде от завист, при други, може би и злоба, не срещам особено добро отношение сред доста от българите, вследствие на успеха, който съм постигнал до момента. …за възрастта си, скоро ще стана на 30, смятам, че съм успял, жена ми е добре, децата са добре, майка ми е добре, близките, аз се чувствам добре, нямам кой знае какви оплаквания в живота и да, мисля, че бих казал, че съм успял човек. .. За да успееш в този живот трябва да си предприемчив, трябва да си борбен по дух и някак си да се мъчиш да останеш истински и верен на себе си – това са може би нещата.”(И.К. – ром, търговец на имоти)
 
По-голяма част от успелите изтъкват не толкова тази материална страна, колкото влиянието, което те имат над другите в общността, авторитета, с който те се ползват, като хора опитни, сполучили в живота. Затова ги търсят постоянно за съвет, за помощ.
·         „Ами, мисля, че имам влияние. Мисля, че хората, сред които съм и с които дружа, по някакъв начин ми вярват ...влияя определено, особено на хората, които са в ромската общност. Те мислят, че аз имам достатъчно опит, още повече това, че съм жена и все пак по някакъв начин съм изградила кариера. За тях е от особено значение и винаги когато има някакъв проблем, са се обръщали към мен и аз, естествено, съм се опитвала да помагам. Така, че мисля, че имам влияние в определени среди.”(Ч.Р. – ромка, експерт в престижна фондация)
·         „Аз смятам, че имам влияние, успях да обединя тия хора, за да направим нещо значимо. Селото, където бях зам.кмет, в момента престъпността е сведена до минимум и виждам, че имам влияние сред хората.”(Т.Л. - ром, общински съветник)
·         „Смятам, че имам огромно влияние. И точно това ми влияние политиците са се опитвали да използват по време на избори, но не са успявали. Ние правим всичко възможно, за да променим на първо време мисленето на хората. Да им дадем стимул за образование и работа. Защото един човек не можеш да го накараш насила да се интегрира. Бих казал, че сега, през последните две години (по етническите въпроси) е направено толкова, колкото за 20 не е направено. Когато излезе човек навън и се вижда промяната, може да го пипнеш, може да се види подобрението.”(Ц.П. - ром, председател на фондация)
·         Голямо влияние имам. Казвам си го, без да се притеснявам от нищо. Колкото и да говоря тихичко или разбрано, или различно, много добре им влияя. Гарантирам. Факт е, че в моята община политиката на нашата организация, рано или късно тя се случва.”(Б.П. – ром, председател на ромска фондация)
 
Удовлетворението от постигнатия успех е нещо от изключителна важност за успелите роми. В него кристализира самоусещането на успелия, че е наистина успял, че всички усилия, които той е вложил досега – и в образоването си, и в професионалното си развитие, и в помощта към хората от общността, и в създаването и съхраняването на семейство, дом, деца – всичко това е имало смисъл, дало е резултат. Успелите се чувстват „окрилени”, израстнали, съвсем различни от собствения си старт и особено от положението на другите роми, от другите съ-етнически братя и сестри, от масовия случай в етноса. И това израстване, опитът, дава на успелия мъдростта да не се държи надменно, отвисоко, а „все едно, че е равен” с останалите – това, естественото, непринудено, премерено поведение, го издига повече и в очите на другите, и в неговите собствени очи.
  • „Аз…чувствам удовлетворение от това, което съм постигнала за моите 50 години, в сравнение с другите, които са на моята възраст, хора, които стоят на едно място, тъпчат и нищо не ги интересува. Вътрешно, като че ли израстнах, даде ми крила моята работа. Чувствам се така отвътре - едно ми е хубаво, хубаво, че и други хора ме търсят, не само нашите …Аз (се старая да ) съм равна с всички. С детето съм дете – в момента говоря с дете и се чувствам все едно, че съм на неговата възраст. С възрастния – възрастна. И мисля, че така трябва да бъде. Да не гледаш надменно отгоре, че си малко над … Защото работата е такава. …нашите са добри шлосери, добри стругари, добри ковачи. Имаме хора мотокаристи. И кметът казва: дайте сега един мотокарист, ако имаш ром. Аз имам регистър със социалния, професионалния статус на много роми. И като ми каже: търся човек, който кара мотокари, има квалификация за това. Влезна в базата си данни и ето ти го. И го назначиха мотокариста. Ето така трябва да се помогне и на бизнеса, и на местната власт. Да не гледат на ромите като на втора ръка. Да ги имат за равнопоставени. Да им се даде възможност да работят за да може да си пуснат децата на училище. Защото те, сега като не работят, оправданието е веднага: как ще го пусна бе, той няма учебници. А сега учебниците до 7 клас са без пари. … За какво ти не го пускаш? За да има оправдание, че държавата нищо не прави. Ето - държавата прави, да видим ти какво правиш за държавата и за детето ти?”(К.А. – ромка, председател и управител на ромска фондация) 
 
Ето, покрай другото, още една идея: самата успяла ромка, шеф на фондация, се е досетила и го прави – създала си е регистър на социалния и професионален статус на ромите от нейния район и веднага тя, разполагайки с подредена документация, може да препоръча конкретно лице за дадена работа. Въпрос на рационализиране на нейната ежедневна дейност.
Опасенията, че част от успелите, в резултат от успеха се дистанцират от останалите, държат се надменно, „навирват нос”, гледат отвисоко хората от своята етническа общност, се споделят често от самите успели. Очевидно, те се стремят да спазват някаква мяра, да не допускат такова поведение, за да не бъдат обвинявани и те самите от другите от общността. Промяната на държанието рискува диалога между успелите и общността да прекъсне или дори да се прекрати. А, както видяхме, част от успелите роми дължат успеха си именно на връзката си с етническата общност, на влиянието си сред нея.
  • „Понякога човек, като се издигне е малко като „балон над кактус” – може да се спука, ама не го осъзнава – това е самовлюбването, забравянето на реалните проблеми. …Това е едната страна – самочувствието се повишава дотам, че човек се самозабравя. Другата е, че ти като се издигнеш, се отдалечаваш и от близките си даже. В един момент попадаш във вакуум – с много хора се чувстваш сам. И третото, може би най-потърпевши от всичката ни амбиция и време, което отделяме да се издигаме, са децата ни, които са отгледани от баба и дядо или са оставени за по-дълго време сами.”(С.В. - ромка, експерт по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
 
Удовлетвореността, усещането, че си успял и си бил полезен на другите е „най-добрият критерий” за изминалия смислен живот, за направеното досега, за признанието на другите. Същевременно, успехът, постиженията са нещо относително. Успелите често се съизмерват с масовия случай, някои от тях дори изразяват неудобство от голямата разлика между тях и останалите. Както се изразява един от интервюираните, все едно е да имаш „къща в пустинята”! Това успех ли е?!...
·         „По-скоро, когато почувстваш едно лично удовлетворение, че си свършил нещата на място и навреме, когато в същото време имаш подкрепата на близките си хора за това и те го оценяват, мисля, че това е по-важно. Това е най-добрият критерий.”(Б.Т. – ром, шеф на фондация)
·         „Доволни сме. …с няколко такива шантави като мен, които мислят малко по-различно, с една малка надежда, че поне ще успеем да променим някои политики и нагласи,…сега имаме 94 студента-роми, което не е малко… Показателен е резултатът на децата в края на годината и признателността. Всъщност нашата организация е позната в цяла Европа. Ние го правим от сърце, а не защото ни е задължение”(Б.П. – ром, председател на фондация)
·         „Първо, благодаря на Бога и на съдбата, че ми предопредели такъв живот. Това което е най-важното – доволен съм от семейството си. …А, дали смятам себе си за успял човек? Как да ти отговоря на този въпрос? Общо народът в България живее зле. Аз имам огромна къща, обзаведена с всичко необходимо. Имам луксозен автомобил. Това е добре. Но мен понякога ме е срам да ме гледат хората, че се движа с джипа си, примерно. Защото те нямат, не могат и да помислят за такова нещо. Нима, ако си направиш къща в пустинята и около теб няма никой, ти ще си доволен? Няма как да си доволен! Така, че не смятам себе си за успял човек, докато това общество не успее, защото (човек) сам за себе си нищо не означава. Аз не мога да живея сам. Ако ти не си добре, ако тя не е добре, какъв успял човек съм аз?…”(З.Г.- ром, строителен предприемач)
 
Желанието на успелите е наистина да помогнат колкото може повече на ромите, особено на младите, на подрастващите роми, да се мисли за бъдещето. Повечето от ромите, с които разговаряхме, по един или друг начин поставят един кардинален въпрос, свързан със своя собствен успех: Добре. Аз успях, преборих се с много трудности, изтърпях и обидни думи и лошо поведение от страна на другите, вложих двойно повече старание и усилия, за да постигна нещо и наистина – успях. Доволен съм от постигнатото, но какво можах да помогна за положението на другите роми? Какво да се направи в най-скоро време, за да се подобри тяхното положение и отношението към тях? Отговорите на този кръг от въпроси са различни и те в голяма степен се съдържат във вече коментираното за условията за успеха, за етнобариерите, за формулата на успеха. Извън вече казаното, като непосредствена задача е работата върху мотивацията за по-добър живот на всеки сред ромите и сериозна промяна на медийната стратегия в отношението към ромите.
·         „Искам наистина да направя нещо забележимо и да помогна с това, което е по силите ми, тези хора (ромите) да могат да се интегрират. Поне малка част, подрастващото население, която е най-важна, като им помогна да се образоват. …Така, както живее българина, да живее и циганина, и фактически да са равнопоставени в живота.…Колкото по-бързо започнат да се интегрират тези хора, …да им помагат да си намират работа, толкова по-добре.”(Т.Л. – ром, общински съветник)   
·         „Да се преодоляват стереотипите с помощта на медиите. Да отразяват всички добри инициативи. И тия добри инициативи да се случват не само показно, веднъж в годината или два пъти. Добре е да си има срещи с хората всеки ден – да се случва нещо хубаво: един неграмотен или не толкова грамотен човек може да свири на акордеон, примерно – това е изкуство също, макар и самоук музикант да е,... дали някое момиче може да рисува, друго – да танцува – това трябва да бъде показвано. И всеки ден да се работи с тези хора да си развиват талантите и те да повярват, че могат. Те могат да създават красота толкова добре, колкото и другите. Да ги видят, че могат.”(С.В. – ром, младши експерт по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
·         „(Нужен е)...анализ на медийния образ на ромите, разработване на комуникационна стратегия и стартиране на процес на информиране на обществото за положителни примери сред тази общност.”(Н.Н.- заместник кмет на район в София, отговарящ за интеграция на малцинствата)
·         Положителни дейности (сред ромите има), но те не се популяризират от медиите. … обществото да види, че има студенти (сред ромите), че между ромите има лекари, между ромите има учители, а не само певци, крадци и т.н. Все си мисля, че това е един от начините, чрез които българската общност може да погледне по друг начин на ромите и така интеграцията да потръгне.”(К.А. – ромка, младши специалист по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
·         Трябва по някакъв начин да заличим предразсъдъците, които съществуват в съзнанието на някои. …Самата дума „ром” веднага се асоциира с нещо грозно, нещо лошо, черно и по никакъв начин не е добро. И това може би оказва много голямо влияние върху останалите хора ...Също бих предложил да се активизира пак тази програма за десегрегацията, за която доста време се тръбя.…Децата трябва да общуват помежду си, независимо към коя етническа група принадлежат. Да бъдат заедно ученици от ромски произход и от български произход. Все пак ученикът трябва да общува, да види как разсъждава българчето, какво прави, как може да се обогати от неговата култура, от неговото отношение. Както и обратно, разбира се. …И по този начин мисля, че ще можем поне отчасти да променим отношението на хората към ромите. Медиите също играят важна роля върху отношението на хората към ромите в България.”(Т.С. – ром, директор на основно училище в село)
·         „Тук медиите играят съществена роля. Набляга се на всяко отрицателно деяние извършено от ром, а почти никога или трудно се появява в медийното пространство нещо положително. Показват се крадци, убийци, просяци и какви ли не, но никой не показва честни, успели и образовани роми.”(Г.Д. - ром, директор на НПО)
·         „Моето предложение е ... медиите да показват повече добрия, положителния образ на етноса, отколкото отрицателния. Именно тогава и нагласата ще бъде променена. Второто е нещата, които се правят, като политика за етноса, да бъдат заимствани от различните региони по места.(Х.Р. – ром, главен експерт по интеграция на малцинствата в общинска администрация)
·         Медиите, които само за да са с висок рейтинг търсят негативното сред ромите и го показват на обществото, а когато същото деяние е извършено от братята българи, то минава някак си незабелязано и не е толкова значимо. Това определено захранва омразата към ромите. Всъщност, едва ли са толкова виновни, колкото си ги представяме.”(П.Б. – ром, общински съветник)
 
*
Върху успеха на проспериралия ром оказват влияния и фактори, които се „генерират в движение”, има определено модифициране, дооформяне на наслагването на факторите на успеха един върху друг, един над друг, един след друг. Веднъж постигнатото дадено състояние само по себе си, то, като цяло, играе – на свой ред – също ролята на фактор за успеха. При постигнатото образователно и професионално равнище общуването вече е от друг тип, социална среда е по-друга, „канализираният”, по-конкретизиран личен стремеж, нагласата за успех (като вече нещо реално постижимо) – да си като другите успели около теб на работното място, следвайки приети образци, еталони и т.н. Всичко това в съвкупност оказва вторично влияние за формирането и на настоящото, и на следващото развитие на успелия ром. Модифицираният, повишеният в процеса на „успяването” културен статус е както резултат от самия успех, така и вторичен фактор за следващите успехи, за утвърждаването на вече постигнатото.
            Такова е влиянието и на изграждания и изграждащия се културен статус. Проведените близо 200 дълбочинни интервюта с успели роми ни убеждава, че това са общо взето хора с определено по-изискан културен вкус, предпочитания, интереси, поведение. Не само спрямо общата нискостатусна маса на ромския етнос, но и спрямо общото културно ниво на цялото население в българското общество. И в това няма нищо учудващо, знаейки тяхното най-често сравнително по-високо от средното за страната образователно равнище. А образователната компонента – знаем, е основна в общия културен статус.
Как установихме това?... В разговорите с тези роми за това какви книги четат и защо ги четат, какъв тип музика слушат и защо я слушат, какво тя им носи, какви културни интереси и предпочитания имат. Както можеше и да се предполага, успелият по принцип има и по-богата душевност, по-разностранни интереси извън работата. По отношение на музиката, едва ли ще предизвика спор твърдението, че музиката е в душата на циганина, на рома. Заедно с това обаче изследването констатира, че успелите роми не просто обичат музиката, но и имат селективно, избирателно отношение към слушаното. Предпочитат различен тип музика (спрямо общата маса роми или български граждани) и се наслаждават да я слушат. Тя ги разтоварва, успокоява от забързаното и напрегнатото им ежедневие. Важни за тях са хубавите мелодии, а и стойностният текст. Погрешен и неоснователен предразсъдък е, че „всички роми” слушат само чалга музика; оказва се, че успелите имат доста диференциран и изискан музикален вкус и предпочитания.
·         „Обичам да слушам класическа музика, защото ме успокоява и релаксирам. Фен съм и на „Скорпиънс”, любимото ми парче е „Хюменити”. Като ром обожавам руските цигански романси, унгарската ромска музика и музиката на покойния ромски музикант от България маестро Анжело Маликов. В различни компании слушам и друга музика, разбира се.”(Н.Н. – заместник кмет на район в София, отговарящ за интеграция на малцинствата).
·         Друг се изповядва: „всякаква музика обичам. Обичам класическа музика, когато съм много натоварен, вкъщи си пускам Шопен, Брамс. Това много ме успокоява. Обичам народната музика, обичам класическа циганска музика”(Ц.П. – ром, председател на фондация)
·         „Аз си падам по класическата музика и по евъргрийни – Том Джоунс, Елвис Пресли, американката Арета Франклин, Рей Чарлз много обичам…”(П.Г.- ром, журналист в столична медия)
·         „Слушам всякаква музика, ще си призная. Народната песен изключително много ми напомня за дядо ми. Харесвам… и Стефка Съботинова, през Бионсе до Глория. Харесвам всякаква хубава музика, стига текстът да е стойностен. И свободно време не мога да кажа, че имам, че имам време само да седна да слушам музика, а когато отделям време за домакинската си работа, обичам да оставам сама в къщи, да си пускам музика и да си върша домакинската работа.”(К.А. – младши специалист по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
 
Прави силно впечатление, че голяма част от интервюираните успели роми не харесват особено чалга-песните, поп-фолка и се разграничават категорично от него. Те рязко и изрично критикуват безсмислените и пошли текстове на редица от тях. Предпочитат мелодичните балади, отстояващи вечните истини за любовта, верността, приятелството, честността, справедливостта. Естествено, всички обичат автентичната ромска музика, но, доколкото доста от тях са млади хора, те харесват и българската естрадна и поп и диско музика, както и съвременна, като рок, джаз, рап, техно, хаос, черна музика и пр. Немалко са онези успели, които предпочитат класическа и джаз музика, която има малко почитатели в мащабите и на цялото общество у нас. Накратко, успелите са хора с по-изискан културен вкус. Сравнително малка част от анкетираните „успели” съобщават, че одобряват и слушат фолк-звезди.
·         (Любима музика?)„За мен това са баладите и като чуя песните на Емил Димитров, просто ей така, косата ми настръхва. Не обичам чалга и може би съм единствената ромка, която не обича чалга. У нас просто е забранено, защото и синът ми също не обича. Народна музика обича. Сега си купих един диск с македонски песни, че бях скоро в Охрид, та си купих такава музика. Поп-музика и рок от време на време, и народна. (А ваши, ромски?) Да, но не чалгата. … Песни, които могат да те разплакват, като „Делем джелем”, като - има една песен за Василица – която като чуеш просто изтръпваш.”(К.А. - ромка, председател и управител на ромска фондация)
·         „Обичам автентичната ромска музика, българската народна музика, индианската музика (особено от Андите). Също така обичам естрадната и рокНе харесвам поп-фолка: може би съм предубеден от времето на „Радка пиратка” и „Ой, тигре, тигре” и не вярвам в еволюцията на тази музика”(К.Д. – ром, председател на НПО) музиката. Васил Найденов, Сигнал, Щурците и др. са групите и певците, с които съм израснал. Също така Дийп Пърпъл, Ролинг Стоунс, Пинк Флойд, Фил Колинс, Куин и др.
·         „Слушам българска и турска народна музика. Много ценя българската естрада. Харесвам изпълнители като Лили Иванова, Васил Найденов, Емил Димитров и така нататък. Не одобрявам чалгата. Смятам я за пошла музика, която е против ценностите и добрите нрави.”(С.Ф. – туркиня, служител в общинска администрация, местен партиен лидер)
 
 
Ако трябва да изброим музикалните предпочитания на интервюираните успели роми, то най-честите споменавани имена на изпълнители са:Й.С.Бах,Ричард Клайдерман, П.И.Чайковски, Адриано Челентано, Бионсе, Марая Кери, Джъстин Тимбърлейк, Лили Иванова, Васил Найденов, Тоника, Орлин Горанов, Трамвай№5, Ритон, Богдана Карадочева, Едит Пиаф, Ийгълс, Графа, Миро, Йелдъз Ибрахимова и Теодоси Спасов, шедьоври на класиката, Франк Синатра, Форинърс, Бон Джоуви, Металика, Скорпиънс, програмите на MTV, Юрая Хийп, Дийп Пърпъл, Хъртс, Стинг, Депеш Мод… Като тип и вид музика, най-често се сочат: R&B, хард рок, поп музика, диско, техно, хаос, но не чалга (!), джаз, класическа музика, джаз, електронна музика – транс и амбиент, рап, хип-хоп, „черна музика”, рок музика, тиха кънтри музика, българска народна и циганска музика и песни – гръцка, българска, македонска, турска, сръбска, типично (автентична) циганска.
Коментираните прочетени книги и автори на книги също потвърждават впечатленията за добра начетеност, за стабилни, трайни литературни интереси на голяма част от успелите роми. И то в обстановката на общия, цялостен спад на честотата на четенето в съвременното общество, в условията на многовариантните телевизионни канали и интернет. Какво споделят, че четат успелите роми?
·         Респондент-ром, журналист в столична медия, споделя, че чете много – последната книга е нашумялата у нас „Мисия Лондон” на Алек Попов.
·         Ромка (тя е с ампутирана ръка и крак!), разказва, че в малкото си свободно време обича да чете много: „Аз ако не прочета един ден вестник просто вечерта не мога да заспя. Вярвате ли? Не мога, трябва да прочета пресата, за да знам какво става. Книги купувам често. Всеки месец купувам по няколко книги.”(К.А.-ромка, председател и управител на ромска фондация)
·          „За съжаление имам твърде малко време за четене, които са различни от докладите, с които работя ежедневно. Последната книга за мен беше „Хиляди сияйни слънца” и „Ловеца на хвърчила” наХалед Хосейни – вълнуващ разказ за Афганистан преди и по време на талибаните. Иска ми се някой да напише толкова добри книги и за ромите. Иначе любим художествен автор ми е Хосе-Мария Аргедас – книгата му „Дълбоките реки” успява наистина да пресъздаде света на перуанските индианци-кечуа. От ромските автори обичам да чета Усин Керим, Васил Чапразов, Георги Парушев”(К.Д. – ром, председател на НПО)
·         „Предимно исторически книги обичам да чета. Последната книга, която прочетох беше “Шифърът на Леонардо” на Дан Браун.”(Ж.Ж.- турчин, шеф на асоциация) Изобщо, името на Дан Браун е често цитирано от успелите роми, вкл. книгата му „Шестото клеймо”.
·         Един от респондентите, ром-предприемач в дърводобива, сподели, че последната книга, която е чел е „Какво ще спаси икономиката: социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард”…
 
Ако се опитаме да обобщим любимите книги и автори, ще различим сред тях и доста сериозна художествена литература. Сред тези книги и автори са: Айн Ранд – „Изворът”, Стефан Цанев – „Исторически хроники”, „Български хроники”, поезия на Яворов, Н. Й. Вапцаров, Хр. Ботев, „Братя Карамазови” на Достоевски, Сидни Шелдън, „Полет над кукувиче гнездо”, книгите на Орхан Памук, „Шоколадов рай” на Карол Матюз, „Брулени хълмове”, книгата за съпругата на Кемал Ататюрк – Латифе ханъм, томовете на Петър Димков – за билколечение, Дон Мигел Руис – „Умението да обичаш”, Томас Ман - „Буденброкови”, „Болка и радост” на Даниел Стийл, „Тихият Дон” на М.Шолохов, „Бай Ганьо” на Алеко Константинов, Й. Йовков – „Вечери в Антимовския хан”, „Под игото” на Вазов, „Време разделно” на Антон Дончев, „На изток от рая” от Джон Стайнбек, „Шок от бъдещето” на Алвин Тофлър, „Камино: пътуване на Духа” на Шърли Маклейн, книгите на Кийосаки, книги на „Учителя” Петър Дънов, източна философия – „Дзен – всеки ден” и т.н…
Често от успелите проявяват подчертан вкус към биографичния жанр, те са харесали и чели биографията на известни личности, като предпочитанията в расово-етнически план са несъмнени. Сред тях са биографиите на Майкъл Джеферсън, на Барак Обама, на Мартин Лутър Кинг, на Еразъм Ротердамски и др. Не е трудно да предположим, че, освен расово-етническия интерес, както е при случаите с Обама и Кинг, интересът към биографичния тип книги е и своеобразна форма на саморефлексия на успяващия или успелия – като опит за сравнение и „приемане на уроци” за мислене, цели и поведение от образците, еталоните, с успелите в широк, световен мащаб. Сравнително често посочвана, като книга, която препрочитат е Библията. Но, сякаш, онези, които не четат много, разказват, че „четат и препрочитат главно Библията” – изглежда, най-често го казват онези, които са сравнително по-нискообразовани и нямат други по-трайни и определени културни интереси в някаква област; т.е. Библията е вероятно и малко „бягство”, за да избегнат неприемливото, непрестижното – „не чета”. Интересно е да се забележи, че Библията се заявява като „настолно четиво” не толкова от издигналите се професионално роми, а от онези, сред чиито  социопрофесионални категории и групи културната компонента за успеха не е решаваща.
 
*
Сред успелите роми, които са се изявили категорично в една област се наблюдава и наслагване, интерференция или разпростиране, умножаване на успешната реализация и в други сфери и области. Сякаш успехът не остава затворен само в своя „епицентър”, каквато е дадената професионална изява или постижение, а се прелива на вълни от този център – навън, към други области и сфери на дейност на отделния човек; успехът се оказва като камъчето, което, хвърлено във вода създава преливащи се един в друг концентрични кръгове отвътре-навън. Най-вероятно това е принципно валидно при успеха на всички изявили се хора, независимо от етническия им произход и принадлежност. Успехът в една основна област ги стимулира за успешна изява и то с лекота и в друга област и т.н., и т.н. Тази многопосочност и наслагване на успешните изяви е интересен феномен, успехът в една област „отключва” и разкрива възможности за изява и в други области, първите успехи действат като „адреналин”, като позитивен стимул за следващи успешни изяви…Напр., респондентът Р.Р. е ром, общински съветник, завършил висше образование, който работи като инженер, издигнат е и работи и като общински съветник, избран е и за местен лидер на национално представена ромска партия, съавтор е или ръководи проекти, свързани с ромите; има отдавна успех и в музиката – създател е и участник в местна вокално-инструментална група; спортува активно – кара колело, ходи ежедневно на боди-билдинг; в свободното време е със семейството си на кино, театър и т.н. Изобщо – една пълноценно реализирана, хармонична личност. Това, сред проведените интервюта, се оказва често явление сред успелите роми.
            Ето защо, сред нашите респонденти, въпреки, че немалка част от тях още са млади хора, ще чуем техни разкази за впечатляващи техни разностранни изяви, за тяхната завидна и богата биография, за случаи на извоюван висок престиж и признание в различни посоки. На чиято кариера биха завидели много изявени българи. Така напр., една от респондентките ни – твърде млада ромка, - е програмен директор в престижна институция; ръководила е вече над 15 проекта, вкл. на национално и международно ниво; започва трудовия си път още като студентка в една фондация, след това работи като консултант в различни неправителствени организации, в една столична районна община, както и в самата централна столична община. Работи и в британска правозащитна организация, а после – към друга американска организация за информационни технологии. Прави стаж към програма на ООН, след което работи там и като координатор и т.н.(Н.Н. – ромка, директор на програма в престижна институция)
            Още един такъв „интерферентен” случай, от чийто разказ се откроява самооценката на постигнатия успех,гордостта от успеха, самочувствието на успелия от собствените му постижения. Той се определя за „несъмнено успял”, въпреки, че очаква тепърва нови изяви; гордее се с прекрасното си семейство, с експертната си работа по етническите проблеми в една голяма община; с множеството инициативи в полза на ромите; с прякото си участие в разработването на правни документи за ромите; с международната си активност в международни ромски организации, посветени на ромите; с участието си в експертни групи към Европейския съюз;  с посещението си по покана в САЩ и изнасянето на публична лекция; с интереса към него на американски централни медии и т.н. (Б.Т.- ром, шеф на НПО)Успелият сякаш се „самооглежда” в един доста широк европейски и международен мащаб, което отстрани, за незапознатия, може да изглежда твърде самоуверено, „нахакано”, но преценено в съпоставка с нивото на мнозинството от този етнос – то си е реалистично. При това не само спрямо голямата част от ромите, но и изобщо спрямо повечето български граждани, той е постигнал много високо равнище на успех и признание.
            Такива шеметни кариери, такива възходящи жизнени траектории, съвкупност от успехи след успехи, са рядкост и сред успелите българи у нас. Новите успехи са отглас на признанието от предишните успехи и позиции. Това е всъщност универсалният път на „надграждане” на успеха – един над друг, един след друг. В същото е по принцип и общият смисъл на писаните биографии и препоръки при кандидатстване за нова работа или за по-висока позиция – печели онзи, чиято биография или препоръка го характеризира като вече успял в някакво отношение, с доказан вече потенциал за личностно израстване, за следващия успех.
*
Успелите ясно осъзнават, че преодоляването на стереотипите е трудна работа. Усилията в тази насока ще бъдат продължителни и дълго време със слаб резултат. Става дума за дълбоко вкоренени в масовото съзнание етнически предразсъдъци. За  продължителен период за доста хора успелият ром е все пак и си остава успял ром
  • „Първо, ще кажа, че моите близки, моите съседи, моите роднини, моите приятели, познати, ме приемат за образован човек. Докато част от колегите ми, не само сега, принципно, от както съм започнала да работя, част от колегите ми не мога да кажа, че ме приемат за образован човек, защото в тях има един изграден стереотип. Колко и да си образован, колкото и да си знаещ, колкото и да си можещ, колкото и да си доказал себе си. Значи за тези колеги циганинът си остава циганин. Второ стъпало, по-надолу, там някъде… Те си имат едно мнение, изградено, за него циганинът си е циганин. Без значение дали има четвърти клас или докторантура.”(К.А. – ромка, младши специалист по етническите и демографските въпроси в областна администрация)
 
Затова и усилията за преодоляване на тези предразсъдъци ще отнемат много време и е необходимо те да са не кампанийни, а постоянни, следвайки една-единна стратегия. От проведените дълбочинни интервюта се разбира, че сред успелите роми се среща един важен методологически пропуск, който е пропуск и за голяма част от политиците и държавните дейци, овластени да се занимават с ромска тематика. Наивно или в най-добрия случай – утопично, е да се очаква, че такава консервативна конструкция, като общественото мнение и неговите нагласи може да се промени радикално, по отношение на цялата ромска етническа общност или към повечето роми, взети заедно. Позитивната промяна в тази насока е възможна в обозрим хоризонт само индивидуално, възприемайки и приемайки успеха на отделни индивиди, на отделния ром или ромка, опознавайки техния житейски път, като личности, тяхната успешна жизнена траектория. И това е така не само и не защото просто има такава негативна нагласа към ромите изобщо. Причината е, че успехът в съвременния свят е индивидуализирано, а не колективно понятие; няма как етноса, като цяло „да успее”(така е и при доминиращия етнос, при българите), успяват само отделни представители на етноса: онзи, който получи много добро образование, онзи, който работи успешно, като професионалист, онзи, който е уважаван и почитан, онзи, който завоюва определени постижения и т.н.[49] Накратко, подобряването на положението на ромите в страната минава през индивидуалния успех на отделни роми. Така е и с приемането им от обществото.
 
 
 


[48] Вж. в: Тилкиджиев, Н. 2010. „Доверие и благополучие”. В: Тилкиджиев, Н. и Л. Димова, съст. 2010. Благополучие и доверие: България в Европа? (Сравнителен анализ на данни по Европейското социално изследване 2006/2009). София: Издателство „Изток-Запад”, с. 33-62; Tилкиджиев, Н. 2006. “Качество на живот и щастие: европейски ренесанс на една традиция”. В: Отвъд дисциплинарните (само) ограничения. (Сборник в чест на проф. Елена Михайловска), София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, с.122-144.
 
[49] На важността на „еманципирането на индивида”, ката ключов подход към етноса, обърнахме внимание по-подробно в предишната книга – вж. в: Тилкиджиев, Н., ред., В. Миленкова, К. Петкова, Н. Милева. 2009. Отпадащите роми. София: Институт „Отворено общество”: 23-32.

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.