Николай Тилкиджиев

Успелите роми т. І

Успелите роми т. І

4.3.1. Равносметката

 
4.3. Формулата на успеха
 
Равносметката – цената?
Обърнатият образ: неуспелите
По-доброто качество на живот, по-високият културен статус
 
4.3.1. Равносметката – Цената?
·         Умението да се формулира
·         Пътят към успеха и самият успех
·         Относителност на постигнатия успех
·         Систематизация на успеха
·         Самооценката или оценката на другите
·         Генералният извод за успеха
·         Двете страни на успеха: семейството и работата
·         Духовните приоритети на успеха: мисията
·         Легитимност на успеха
·         Самостоятелността
·         Задоволството от успеха
·         Успелият е фактор
 
 
Нека обобщим заключенията за успешните жизнени траектории на онези роми, която професионална изява е на локално равнище, т.е. на свързаните с работа в местната, общинска или областната администрация, в т.ч. назначените като експерти, сътрудници или специалисти в институции на властта на централно, областно и общинско ниво – по етническите и демографските въпроси или по интеграцията на малцинствата, служители в националните и местни агенции и бюра по труда и заетост, в инспекции по образованието, образователни и здравни медиатори и др.под. Към тази категория прегрупирахме с изследователска цел и партийните лидери и активисти на локално равнище и лидерите на НПО. Въпреки спецификите, между тях има много общи черти, а и взаимно преливане. Сред изброените срещаме много интересни и дълбоки по смисъла си сентенции, сполучливи обобщения за това що е успех и успял човек, какво е най-важното, за да успееш!... Както се разбира от досегашното изложение, успелите роми от този тип, от този профил, имат много какво да споделят: какви са условията, за да тръгнат и вървят по пътя на успеха, какви са причините и факторите за техния успешен жизнен път, какви техни качества са им помогнали, какво най-много им е съдействало и съответно – попречило, по техния път към успеха. Много от разказаното от тях може с голяма доза увереност да се обобщи и за значителна част от успелите сред ромите у нас изобщо. Не заради голямото количество на анализираните тук житеописания – над 125 от близо 200 общо дълбочинни интервюта, но и заради възловите им позиции по места, поради самите техни професионални ангажименти и богат житейски опит – самите те наблюдават, анализират, обобщават живота на ромите у нас непосредствено, както своя, така и на другите, общуват ежедневно по проблемите и развитието на ромите в съответните конкретни селищни условия. Нещо повече, сред казаното именно от тези хора се намират много истини, много заключения, които са валидни не само за успелите роми, но и за успелите от други етнически малцинства, а и както за всеки успял човек, живеещ днес у нас. Универсалността на валидността на този „ромски” прочит на успеха е впечатляваща!
           
Умението да се формулира
Самите успели роми, в голямата си част, умеят много задълбочено и вярно да правят обобщения на изминалия от тях път, да отсяват важното, трайното от второстепенното, временното. И това е естествено – това са хора с вече достатъчно богат жизнен опит, придобили са зрелостта на личности, които могат да извлекат значимото. Затова, от техните изводи и заключения, ценни послания и съвети, може да се научи много. Ето няколко обобщаващи мисли, които обхващат доста от причините и факторите за успеха, от личностните качества, необходими за да успееш:
·          „Формула за успял човек едва ли има – успехът е твърде индивидуален. При всички положения е важно да се помни от къде човек е тръгнал и да не се взема твърде на сериозно…И двете неща са важни – самочувствието и признанието. Самочувствието е важно, защото то дава сили на човек да извърши големи неща и го прави щастлив. Признанието е важно, защото дава шанс на човек да изпълни големите неща, които е замислил. Доброто образование и здравият труд са мотори на прогреса в модерното общество. Смятам, че и неща като честността, почтеността, вярата в Бога, също са много важни и в крайна сметка те също помагат за успеха на човека. …В дългосрочен план те са нещата, които водят до устойчив успех.”(К.Д. – ром, председател на ромско НПО)
·         „Значи, успелите хора имат едни и същи качества. Първо, те са много трудолюбиви. Второ, любознателни са, дисциплинирани са, притежават много добри качества, като честност. Готови са да помогнат на друг човек финансово или с работа. Много ценя честността, искреността, трудолюбието, дисциплинираността. Такива хора успяват. …Трудолюбието за мен е най-важното качество. Второто качество е да си честен и добър и да си готов да помагаш на другите. Това е фактор, за да успееш. Да имаш готовност в един момент да жертваш себе си и здравето си заради другите. Аз така, като анализирам себе си… съм работил повече, и извънредно съм работил, и съм обикалял пациенти, при които не би трябвало да отивам, но съм ходил … И може би това е тайната и това ми помогна, когато дойдох тук, името, което си бях изградил, ми помогна веднага да открия практика.… Аз съм работил дълги години за името си, след това то е работило за мен….Зависи от ценностната система, зависи от това към какво се стреми човек. Сега, аз мога да кажа, че съм успял, защото аз съм доволен от това, което имам. Един милионер не би казал това. Той би се смятал за успял ако направи 1 млрд. долара. Зависи от мечтите ти, зависи от това, с какво се задоволяваш. Значи, аз не искам да съм много богат, не искам и да съм много беден ... Т.е. мен ме устройва мястото, на което съм. Лекарите се смятат, че са в средната класа. В средната класа е човек, който има определени доходи, има дом, има кола и може да си позволи да отиде някъде на почивка. Мен на този етап това ме устройва…Успял човек е този, който е глава, а не опашка. Значи, ти трябва да си си началника. … Това е най–добре, да си лидер, да си начело, да си пръв. …Ти може да си постигнал малко, но да си доволен от себе си. Това е най-големият успех.”(Т.Т. - ром, лекар)
·         „Формулата, която следвам е труд, упоритост и следване на целите, винаги в крак с времето. Следва положителният пример в обществото, който не се спира пред трудности, който работи неуморно. Това е успелият човек. Ползва се с доверието на хората …Човек трябва да търси място в обществото.”(Т.С. – ром, директор на основно училище в село)
·         „Успява се с много труд, много учене, но първо трябва да знаеш какво искашда познаваш донякъде себе си и да бъдеш уверен в силите си и… да знаеш кой си, откъде идваш и накъде си тръгнал, защото не се ли познаваш, не може да се определиш най-малкото, като …представител на етнос... Все пак човек трябва да е удовлетворен от себе си, да имаш някакъв духовен мир… Може да ти помогне да успееш и шуробаджанащината, която е широко разпространена в България. Всичко може също да ти попречи да успееш, в смисъл някаква твоя добра инициатива… да не бъде подкрепена …, това може да те срине. Но пък борба, борба, борба и това е, не се отказваш, действаш, … и ако не намериш хора, които да те разбират тук и ако не се чувстваш на мястото си, винаги можеш да си вземеш чантата си и да търсиш друго място. Няма гаранция обаче, че там също ще се чувстваш добре. Така че правиш опити и това е. Всичко е на принципаизбор, опит, проба, грешка. Дерзаеш.”(Ч.Р. – ромка, експерт в престижна фондация) от живота,
·         Труд, желание, упоритост. Бих го казал и по друг начин – мотивация, цели и реализиране на целите.”(Т.С. – ром, директор на основно училище в село)
 
Пътят към успеха и самият успех
Какво е успехът? Интересно е, а това вероятно е и съвсем логично, в опита на интервюираните успели роми да формулират отговора си на този въпрос като смесват или отъждествяват двете неща: успехът – като състояние, като вече постигнат резултат и факторите, причините, довели до този успех. Обяснението навярно е в приемането (осъзнавано или не) на положението, че самият успех е нещо незавършено, нещо, което продължава (и в периода на интервюто), за което допринася и фактът, че повечето от успелите роми, с които разговаряхме, не са в преклонна, пенсионна възраст, а са сравнително млади хора или хора в активния период на тяхната зряла възраст. По-важното е, че успехът не е нещо, което го постигаш и след това си стоиш и гледаш „отвисоко”, „отгоре”, като от някакъв „Олимп”, от позициите на заслужил състезател-победител, в завършило вече състезание… А е нещо, за което „воюваш” всеки ден, стремиш се да постигнеш нови върхове, да преодолееш нови предизвикателства, да бъдеш още по-полезен на хората. Или, успехът не е просто състояние, при което от даден момент-нататък само „съзерцаваш” останалия „покорẻн” от тебе свят. Успелият е като професионалният алпинист – след изкачения връх, следва друг, а по-късно – трети връх и т.н. Успехът е и самият резултатен път към успеха(!), това е и всекидневният стремеж да направиш още нещо, още и още…, което приемаш за необходимо и полезно, и което ще се оцени – сега или по-късно – като нещо важно, добро за другите хора.
 
Относителност на постигнатия успех
Може би тъкмо с тази динамичност, относителност, релативност на успеха се обяснява честото внасяне на определена условност от ромите, когато отговарят на въпроса „Смятате ли, че сте успял човек?”, правейки опит за равносметка на постигнатото: повечето не се приемат за напълно успели, а правят уговорката, че имат още много какво да дадат и какво да направят, за да считат себе си за „успели”. Успехът има толкова много „лица”, има толкова много неща да се постигат, в толкова различни области, че част от интервюираните го приемат по-скоро за цел, за някакво бъдещо, мечтано, съвършено състояние, отколкото за нещо реално постижимо тук и сега. Успехът сякаш е нещо, което е трудно, ако не и невъзможно да се постигне в рамките на един, отделен човешки живот. Наличието на условност, относителност, на завоювания успех, успелите не го подчертават толкова от някаква скромност, за да не ги обвинят в главозамайване от високите им лични победи, а по-скоро с ясното съзнание, че постигнатото наистина не е „завършеният”, „пълният”, „безусловният” успех, дори за самите тях, в рамките на техния отделен, индивидуален житейски път. Самият успех е движението по този незавършен, успешен път.
·         „За да каже човек, че е успял би трябвало да реализира изцяло мечтите си, а такива хора според мен трудно се откриват. Успехът се постига трудно и с голяма упоритост, при мен и такива като мен това трябва да е в пъти повече. Образованието е в основата на всичко. Академичната школовка предполага и развитие в много посоки – професионална, културна, поведенческа, семейна, обществена и т.н.”(Б.В. – ром в общинска администрация)
·         „Ако един човек е успял в България и той се характеризира с това да има къща, да има семейство, да може да гледа дете, да кара хубава кола, да има добро образование, да може да ходи да почива лятото, значи аз съм успял човек. Ако, обаче, един успял човек се характеризира с това доколко би желал да постигне за в бъдеще и какво иска за себе си и за семейството си, то тогава не съм. Винаги има какво още да се иска. А как се успява?Много трудно! С цената на много лишения, много труд.”(Н.Н. – ромка, програмен директор в престижна институция)
·         „За моята възраст..., тази година ще навърша 30 години. …смятам, че малко хора на тая възраст могат да се похвалят с толкова неща – лични успехи и професионални успехи. По-нататък обаче, не мога да кажа още, че съм успял човек. Имам много още какво да желая, за да се нарека успял човек в професионален план. …с повече конкретни резултати. Това бих нарекла успял човек.... би трябвало да имам още много, много неща като резултати, за да се нарека успяла.”(С.Н. - ромка, детска учителка)
·         „Аз съм амбициозна и има още към какво да се стремя да постигна. В интерес на истината смятам, че следвам посока, която искам и бавно, но сигурно успявам.”(Р.А. - туркиня, вътрешен одитор в НОИ)
·         „Човек трябва да има цели и ако ги постигне е успял. Важното е да не спирашкогато стигнеш до един връх, поемаш дъх и тръгваш към следващия.”(Д.Г. - туркиня, инспектор в НАП)
·          „Доволен съм от постигнатото до сега. За „успял” не смея да кажа. Успял съм в едно, но в друго не съм. Така, че съм относително успял. Човек се труди, работи и нещата се получават. Тогава успехите идват без дори да ги очакваш.”(Г.И. – евреин, журналист в централна медия)
 
 
Систематизация на успеха
Ако все пак се опитаме да направим равносметка, да подберем и подредим в най-кратък вид какви са най-изтъкваните от успелите роми причини, фактори за успеха и какво – в края на краищата – е и самият успех, първо, ще изброим същите онези най-важни „условия за успеха”, на които отделихме вече специално и подробно място по-горе:
·         ролята на родителите, семейството и близките;
·         значението на образованието и обучението (на училището и след образователните институции);
·         личната мотивация (амбиция, упоритост, целенасоченост, постоянство, чувството за мисия);
·         подходящата първа работа и доброто сработване с колегите,
·         контакта с чужбина и чужденци, като мерило за сравнение и ценен опит;
·         партийните назначения и политическия лифт, деловите връзки.
 
За самия успех допринасят или пречат съществуващите „етнически бариери”:
·         етническата общност - дистанцията от нея и стремежът тя да се надскочи;
·         дискриминацията, като изпитание и като стимул за утвърждаване;
·         нуждата от влагането на двойно повече усилия;
·         помощта на държавни институции и на НПО.
 
Повечето от другите, извън този списък, останалите фактори и причини за успеха, посочвани в интервютата с успелите роми, в т.ч. качествата, помогнали на успелия, могат да се сведат до тези обобщени групи, категории, които използваме в горния анализ и ние. Такива са: труд и трудолюбие, учене, любознателност, лична устременост, увереност, борбеност, дисциплинираност, вътрешна нагласа, разбиране от другите, познаване на себе си (какво можеш и какво искаш да постигнеш), професионална реализация, поведение в обществото, стабилна ценностна система, смели мечти, отдаденост и всеотдайност в работата и в професията, честност, искреност, амбиция да си начело, да си пръв и т.н., и т.н.
Всичко изброено, като емпирично изведено, препотвърждава, с езика на успелите, казаното в по-теоретичен план в началото на книгата за успехът, като положителна равносметка на благоприятната възходяща мобилност на индивида, за постигнатото по-добро качество на неговия живот, на обективните условия на живот и на субективното благополучие. Обобщеното от Ерик Алард в началото на 1990-те г. за трите групи базисни човешки нужди има пълна приложимост и тук, ако желаем да изведем и подредим основните аспекти или прояви на успеха и при ромите: да имаш (доходи, материални условия, жизнен стандарт), да обичаш (взаимоотношения в семейството и с децата, с приятели и съседи) и да бъдеш (образование, професионална кариера).
И ако трябва все пак да прокараме разлика между причините и факторите за успеха, от една страна, и самият успех, като състояние – от друга, макар и в по-общ, теоретичен ракурс, разграничението трябва да е по линията на „причина-резултат”: изброените фактори и причини водят до успеха, докато самият успех е вече готовияткристализиралият”, „овеществен” или „опредметенпродукт от същите тези фактори, причини. Ако семейното възпитание, доброто образование и пр. водят до успех, те са причини, фактори за успеха, то самият успех е вече готовият, „съвкупният продуктот постижения – знаещият, компетентен човек, професионалист, с добра, много добра или отлична професионална и обществена репутация и реализация, който е уважаван и ценен на работата, в квартала, в селището, в обществото и високо удовлетворен от постигнатото.
 
Самооценката или оценката на другите
Чия оценка е по-важна за успеха на успелия? Неговата собствена или тази „отстрани”, на другите? Успелите се раздвояват в мнението си кое наистина е по-важно: собствената самооценка на човека, че е успял или оценката на другите хора, на общността – доколко и дали той е успял. И двете становища имат своите аргументи: от една страна, най-важно е човек да може сам да оцени какво е постигнал, според това какво е търсил и към какво се е стремил; освен това, в мнението на другите може да има много случайни, ситуативни фактори, както и обикновена човешка завист към онзи, който е успял, а те, другите, не са успели или поне не толкова, колкото него... От друга страна, винаги има опасност успелият да се „самозабрави” в своя успех, а е много съществено другите, които са обект или свидетели на неговите дела, да оценят доколко той наистина е успял, да „приземят” неговия успех, да внесат реалистичност. Тази двойнственост, амбивалентност на оценката на успеха „раздвоява” проспериралите роми и вероятно при избора им на позиция тук влияят особености на отделния характер, доколко те, повечето, са самостоятелни и уверени в собствените сили хора, а влияе и социо-професионалната специфика на тяхната изява, конкретни жизнени обстоятелства в житейския им успешен път.
·         „Може би успелият е човек, който си е постигнал мечтите. Важно е да се чувстваш доволен от себе си, а пък чуждото мнение невинаги е важно.”(В.Р.- ромка, медиатор в бюрото по труда в областен град)
·         „Успял е този, който успее да се занимава с това, което иска. Успял е всеки, който се усеща, като такъв и определя се като такъв, съгласно своите ценности и разбирания. …чуждото мнение слабо ме интересува – аз се стремя да бъда добър и високо морален човек, а това как ме възприемат хората, които ме познават – зависи изцяло от самите тях.”(Ж.М. – ром, служител в областна администрация)
·         „За мен е важно хармонията в определянето на успелия индивид, не само сам да се определяш, но и другите да виждат усещат и оценяват „успеха” ти.”(С.Р. – ромка, детска учителка)
·         „По принцип, за мен е важно аз да се чувствам успяла. И когато човек има самочувствие, а аз обичам човек да има самочувствие, но да има и покритие, и вече от самите действия на този човек околните да го преценят.”(Н.А. – ромка, консултант в рекламна фирма)
 
Очевидно, мненията на интервюираните роми и на други успели от малцинствените етноси подкрепят аргументи и от двете страни. Двете становища по-скоро трябва да се разглеждат не като противостоящи, а като взаимно допълващи се, комплементарни, както коментирахме по-горе в по-общ теоретичен смисъл: от една страна, самооценката за осъществената позитивна мобилностна самия индивид е много съществена,успелият има своя “успехова идентичност”, той се самоопределя като “успял човек”, индикатор за което е фактът, че той се приема като удовлетворен от постигнатото, от притежаването на по-добри материални условия на живот, от това, че е търсен и канен като отличен или много добър професионалист, като експерт, доволен и от очертаващите му се перспективи в близкото бъдеще. В същото време, както твърдят част от респондентите ни, не по-малко важна е другата страна, отношението на другите, оценката на референтната общност и обществения контекст, т.е. личните постижения не са сами по себе си успех, те винаги се сравняват и в преносен, и в пряк смисъл с мнението на общността, от която произхожда и към която принадлежи индивида, неговият успех винаги е “на кантара” на общественото мнение, съизмерва се – доколко се “вписва” – както с постиженията вътре в самата общност, така и с обществено-приетата, легитимна йерархия на благосъстояние и благополучие.Независимо доколко това се съзнава и приема от отделния, успял индивид.
·        „Ами и двете (оценки) са важни. И човек сам да се определя за успял, за да живее в някакъв комфорт със себе си, но до определена степен. Тоест да не се взема прекалено насериозно и прекалено за значим. И другото е важно – хората да те определят като успял, защото все пак по-обективният критерий е погледът отстрани, а не твоето собствено усещане. Така че и двете са важни и никое не би следвало да взема превес, за да може и вътрешно да живееш в хармония със себе си, и в същото време наистина реално да си успял и да си полезен.”(Х.Н. - туркиня, старши експерт в икономически отдел в община)
 
Генералният извод за успеха
Подходящ като генерален извод на самите успели е, че те сами са стигнали до извода, че „успехът няма етнос”, че за да успееш са необходими индивидуални, лични усилия и постижения, а не някакви общи, колективни действия, и това става не без значението, а въпреки различния етнически произход и принадлежност.
·         Не бих се определила като успяла ромка, защото според мен успехът няма етнос, и второ, схващанията за успех са различни….Съгласна съм, че, на фона на останалите хора от моята етническа група, аз и семейството ми се отличаваме с различно образование, професионална реализация и изобщо поведение в обществото, но като изключим етническата ми принадлежност, може да се каже, че имам същите постижения, каквито има всеки друг българин на моята възраст.…Образът, който представлявам аз за ромите е нетипичен, според схващанията на обществото.”(Т.В. – ромка, експерт в МОМН)
·         „Според мен, успял или неуспял ром няма. Има успял или неуспял човешки индивид, а такъв е този, който може да прави най-добре това, за което е роден.” (Б.В. – ром в общинска администрация)
·         „Да си успял в живота, означава да си удовлетворен от това, което правиш.…Човек успява, заради това, което прави и заради това, което е, а не защото принадлежи към определено малцинство или мнозинство.”(Р.А- туркиня, вътрешен одитор в НОИ)
·         „Не мога да направя разграничение между успелите хора по етноси, успелият човек си е успял и това няма нищо общо с етноса, а е резултат на личностни способности и качества.”(А.З. - туркиня, преводач в МТСП)
 
Като твърдим, че „успехът няма етнос”, изобщо не става дума да омаловажаваме наличието на определени етнически бариери пред успеха, които, без съмнение съществуват и действат в обществото и за голяма част от които вече стана дума. Въпросът е, че „успелите роми”, „успелите турци” и другите успели от останалите етнически малцинства в България, въпреки че осъзнават много ясно препятствията, породени от дискриминационното отношение към тях за тяхното личностно развитие, въпреки че чувстват „на собствен гръб” действието на етнобариерите, въпреки че понасят или наблюдават множество случаи на нетолерантно отношение към себе си и други хора от малцинствените етноси, разбират и приемат, че има общи правила на успеха, независимо или въпреки различния етнически произход и принадлежност. Има едни и същи общовалидни стъпала към успеха, които неизбежно включват подходящото семейно възпитание, доброто образование и обучение, личната мотивираност да се стремиш и бориш за своя успех и т.н. Звучи банално, но е… – реално! Естествено, при формулировката на общата равносметка, как се е стигнало до техния успех, присъства също и „етническата променлива”, но предимно в контекста на затрудненията, която тя носи, че за да успеят хората от малцинствата трябва да влагат „двойно повече усилия”, в сравнение с останалите.
  • „Лично за себе си съм успял човек. Твърдя го, защото съм изпитал на гърба си какво е да си различния в едно общество, да те сочат с пръст, да ти се подиграват и подценяват. Промених мнението на хората, доказах на себе си и на околните, че мога да постигам мечтите си, да се боря за тях и да оцелявам. За да успее един човек задължително трябва да има подходящо образование, да търси, да се интересува, да иска да научи все повече и повече. Това е формулата.”(Н.Н. – ром, мениджър в телекомуникационна компания)
·         „Онова, което ми харесва е, че…хората държат на едни ценности, които са много важни. И това важи за всички етнически малцинства.”(Н.Н. - ромка, програмен директор в престижна институция)
·          „Успехът се постига трудно и с голяма упоритост, при мен и такива като мен това трябва да е в пъти повече.”(Б.В. – ром в общинска администрация)
·         „Винаги съм имала уважението от всички, не съм се деляла и това, че съм ром и не съм по народност като другите не ми е било причина за нищо, аз съм гледала да бъда равна с тях и да не изоставам, в никакъв случай да не изоставам, това е било основното – винаги съм гледала да съм сред първите.”(С.Е. – ромка, учителка в ТВУ)
 
Двете страни на успеха: семейството и работата
Обобщавайки интервютата можем да резюмираме, че сред успелите има сякаш единодушие, че в най-кратката си „формула” успехът, като обобщаваща равносметка на положителния, резултатен живот досега, има два аспекта, две странидоброто, здраво, стабилно семейство и позитивната професионална изява. Ако казаното по-горе се отнасяше повече до обществената, най-вече професионална реализация на ромите, в значителна част от случаите те не просто не забравят и другата страна на успеха (доброто, здравото, любящо и подкрепящо ги семейство). Сполуката си в създаването и поддържането на свое добро семейство за успелите роми е дори фундаментът, по-важната и дори най-важната основа за останалия успех. Когато издигнали се роми разказват, увлечени от постигнатите върхове, колко са успели, как са се проявили на най-високо ниво, като професионалисти, те веднага допълват своя разказ, че „все пак най-важното”, че „най-големият им успех” е, че са създали своето семейство, че имат прекрасен партньор, който ги разбира, подкрепя, който ги замества и отменя в семейните ангажименти, че имат умни деца, които „вече са напреднали доста” в ученето, в езиците, в компютрите и т.н. Тази характерна „житейско-емоционална семейна приземеност” никак не е учудваща: семейството за ромите, както и за турците, и за българите, е първа традиционна ценност и това е неразделна част от моралния облик и на успелия ром.
·         „В личен план най-големият ми успех е това, че успях да създам семейство. …Дори оставям професионалните си изяви на втори план, защото на първо място за мен е семейството.”(Б.Т. – ром, шеф на ромска фондация)
·         „Бих определил като успял човек онзи, който има добро образование и реализация, стабилно семейство и кауза, за която си струва да работи.”(К.Д. – ром, председател на НПО)
·          „А какво трябва да е постигнал човек, за да се каже, че е успял? По някакъв начин да може да съчетава всичкото това: да е добър общественик, добър родител, добър син или дъщеря – това е балансът, който напълно още не съм постигнала. Не знам дали някога ще го постигна.”(С.В.- ромка, младши експерт по етническите и демографски въпроси в областна администрация)
·         „За мен формулата е семейството, образованието и средата. На първо място е семейството, от там може би идва и средата, и образованието. Това е според мен...Поне за нас ромите е това.”(Н.А. – ромка, консултант в рекламна фирма)
 
При това успелите не просто настояват да се изпълнят тези „две условия” за успеха – професионалната изява и доброто семейство. Въпросът е и тези два аспекта да се съчетаят хармонично, да се допълват взаимно едно-друго, да се търси техния баланс, при водещата роля на грижата за семейството.
·         „Доволен съм от своите постижения наистина, но не съм личност, която се задоволява с малко. ...Смятам, че съм успял за себе си....за мен е най-важно постигнатото досега, изразяващо се в образованието, семейството и работата. Другото най-важно, разбира се, е здравето....Заради какво останалите представители на ромския етнос в общината ме смятат за по-успял от тях...е, ми, сигурно се дължи на образованието и работата ми, но също и поради здравото семейство, което съм създал. Грижата за последното за мен е най-важно от моята гледна точка за йерархията на общочовешките ценности. Мисля, че то осмисля всички останали и за всеки човек грижата за най-близките трябва да е определяща спрямо поведението и целите му.”(Х.Р. - ром, главен експерт в „Интеграция на малцинствата” в общинска администрация)
·         „Дори съм много доволна от себе си. Затова, защото съумях да балансирам между семейство, отговорности като съпруга и майка и това да завърша образованието си. И съм доволна от това, че съм полезна по един или друг начин и на ромската общност, и на обществото като цяло. Дала съм, макар и малък, своя принос към това. „Успяла”- не…. Доволна съм …, че съм полезна, но има още в какво да се развивам, има още на какво да се уча, има още какво да направя …Първо, за децата си да кажа.…няма случай, когато се прибера и те да не ме поздравят. Най-обикновеното нещо. „Добър ден! Как мина деня ти?” Е, това като ми го кажат, аз, наистина… забравям за проблемите на работата. Адски съм доволна от това.…Но много си ми харесва и ми приляга една сентенция: „Аз съм такава, каквото е моето силно желание. Каквото е то, такава е волята ми. Каквато е тя, такива са и делата ми. Каквито са те, такава ще ми е съдбата.” ….Аз съм адски доволна, когато по пътя ме срещнат хора и…стискат ми ръцете, доволни, че съм им помогнала”(К.А. – ромка, младши специалист по етническите и демографските въпроси в областна администрация)
·         „Успехът може да се измерва по различни начини. За едни той е материалното благосъстояние, за други приятелството, семейството. Със сигурност мога да кажа, че съм успяла, първо, защото съм се реализирала професионално… и второ, защото имам едно прекрасно семейство. …За мен успелият човек е този, който се е реализирал и се чувства добре в двете най-важни неща: професия и семейство.”(К.Д. - туркиня, работи по проекти в областна администрация)
·          „Човек, за да е успял, трябва да е създал семейство. Човекът е биологична единица и се е родил грешен, за да създаде и продължи семейството. Семейната клетка е най-малката клетка на обществото. Ако не можеш да създадеш такава клетка, как ще можеш да се грижиш за останалите?!”(Г.Д. – ром, изпълнителен директор на НПО)
·         „Според мен, човек освен в професията си, трябва да бъде успял и в семейните отношения, защото лично за мен хората, които се занимават само с кариерата си и успеят там, не са толкова пълноценни. Защото аз примерно не се виждам без семейството си, без съпругът ми до мен, който да ми каже „Добър вечер!” или „Какво ти е?”. …или без грижите за децата, макар сега те да не са до нас (учат в САЩ) …В това отношение аз съм успяла. Аз съм отгледала децата си, дала съм им възможност за образование и развитие и мисля, че съм ги възпитала да бъдат човеци.”(М.Д. - ромка, служител в МВнР)
·         „Успява се с много упоритост, преследване на ясна цел и късмет. Успелият човек е този, който успява да съчетае личното щастие, благополучието на семейството си с професионалната реализация. Мнението на околните не е от първостепенна важност.”(А.Я. – ром, общински съветник, собственик на два супермаркета и търговски комплекс)
 
 
Духовните приоритети на успеха: мисията
Голяма част от успелите многократно подчертават важността на духовните приоритети, служенето на хуманна кауза, да помагаш на хората, да си им полезен, вярата в другите, че не е толкова важна материалната осигуреност и т.н. В твоите стремежи трябва да има „определена доза идеализъм”, служене на „духовни цели и стремежи”. Не само да си честен с хората, винаги да се обръщаш към тях с блага дума...Успелите роми са с чувството и убедеността, че са родени и живеят с мисиятада помагат на другите хора[47], най-вече на хората от своя малцинствен етнос. Друг е въпросът доколко това реално е възможно, осъществимо, имайки предвид капсулиращата, ограничаваща роля на етническата общност към успелите индивиди, за което стана дума. Успелите роми, в значителна част са уверени, че техният успех е пряко свързан с изпълняването, със следването на тази тяхна мисия към етноса. Дали си успял или не, зависи не толкова от материалните придобивки, а от хоризонтите, които сам си определяш, от мечтите, които следваш. Не само затова, че просто още си млад и „пред теб е животът”, а защото ти сам изместваш „летвата” на успеха все по-нагоре и по-напред, убеждаваш се – дори в ход, в движение, – че можеш и трябва да постигнеш още нещо, да бъдеш полезен на хората.
·         „Да си честен спрямо хората, да знаеш какво искаш и до колко да го искаш. Няма начин, ако имаш блага думаКонтактувам със страшно много хора и съм успял, разбира се. Какво повече да искам от това!(Б.П. – ром, председател на ромска фондация)
·         „Аз се радвам, че мога да помагам на много хора, че много хора ме търсят, че запазих човешкото в себе си и своята идентичност, че имамизвестен принос в приобщаването на ромската общност в българското общество, че създадох солидно семейство и едно прекрасно, здраво, интелигентно и вече добре образовано дете. За мен това е истинският успех!”(Б.В. – ром в общинска администрация)
·         „Просто, за да се наречеш успял човек, не е важно какво е материалното ти състояние и че си богат, а това, че си спечелил доверието и уважението на околните. Има ли признателност от страна на другите, едва тогава човек може да си направи самопреценка и да каже: „Ето, аз успях!”. Да, доволен съм от себе си, но чак “успял” не мога да се нарека. Всичко, което съм постигнал в този живот е било плод на много труд и постоянство. И подкрепата на близките ми много е помогнала. А формула на успеха...нямам такава. Просто винаги съм се стремял да работя за хората и в името на хората. По-важно е другите да те определят за успял.”(Г.Г.- турчин, местен партиен лидер)
·         „Не знам дали има рецепта, но мисля, че трябва все пак да има някаква минимална доза идеализъм. Стопроцентов прагматизъм не е добра пропорция. Трябва да има идеализъм. Другото е класика – работа, четене, трудолюбие, добронамереност, желание да помогнеш. За да се приеме, че е успял, това, което човек прави трябва да има полза за другите хора. За мен е важно, че някакви хора получават по-добро образование, получават по-добър старт в живота. Всички знаем, че в модерното общество успеваемостта е функция на образованието.…За нас това е мерилото за успех. За мен това е успех. Формулата (за успех) е добронамереност, малко идеализъм и разбира се максимум усилия. …При всички случаи сам (трябва да се определяш за успял). Защото, ако тръгнеш да се харесваш на всички – до никъде няма да стигнеш. … Човек трябва да има свои си критерии, свои си цели и да ги следва. … Но за мен винаги ще е важно моето лично мнение, критерии, оценки.”(С.С. – ром, директор на фондация)
·         Не всичко е пари. За мен е успех също, че много хора ме уважават и съм съградила нещо в полза на моите приятели и съграждани.”(Х.А. - българка-мюсюлманка, директор в общинска администрация)
·         „Успял човек е не този, който е натрупал голямо богатство, а този, който е успял да постигне целите си и е помогнал за развитието на хората около себе си. Човек с морални ценности и добро образование винаги може да успее…. Успех е да имаш вътрешно равновесие, да си доволен от това, което правиш и да има резултати от твоя труд. Аз имам, но все още не ме задоволяват. …Хората разчитат на мен. Обръщат се за помощ по всякакви въпроси. Никога не съм им отказвал и съм правил всичко по силите си.”(Ц.П. - ром, председател на фондация)
 
Успехът се изразява преди всичко в уважението на хората към теб, в авторитета, който си изградил с това, че си им помогнал във важен момент, че си ги насочил в правилна посока, че си им дал добър съвет. Този „духовен приоритет” – да помагаш на другите, да те уважават – е удивително устойчив като ценност и се повтаря често в интервютата. При това да помагаш на хората безрезервно, безкористно, без да очакваш отплата.
·         „По принцип никога не съм имал някаква формула за успех. Значи винаги съм правил това, което съм смятал, че е наистина добро. И другото, което е, аз... за точно определени неща имам инат. Може би заради това съм успял. Достатъчно инат и... желание, желание да пробиеш. (ред. - това е по-скоро упоритост, амбиция) Най-вече смятам, че това е... Не говорим за материалното, защото всеки смята, че за да е добре човека, трябва да си има собствен дом, жилище, лична работа. Едно от нещата, които смятам е, че човек е успял в живота ако хората покрай него го уважават. Това е много важно.”(Н.Н. - ром, кмет на село)
·         „Ами първото, като правя равносметка за постигнатото досега, доволна съм като цяло от себе си и това, което съм постигнала, от моите постижения съм доволна. Смятам, че съм успял човек, да. Гордея се със себе си, да не звучи малко така …. Как се успява... С труд, с късмет, с добри хора около теб, … да създаваш кръг от хора, с които... да имаш време да общуваш, да си споделяш …да бъдеш една морална подкрепа. И това ме е стимулирало да вървя още повече напред. …Какво трябва да постигне човек, за да се приеме, че е успял? …Да можеш да помагаш на околните, да помагаш на родителите си, ако можеш нещо да помогнеш на комшията, на приятеля, да го направиш, и то от сърце, да се чувстваш доволен от себе си. …Не за да ти казват ,,Благодаря ти!“, не, просто заради едната усмивка …Човек да е успял в живота, за мен лично е…, човек, който има някакъв авторитет между тези хора, доказал се е като човек преди всичко, може да разчита на хората, както и хората да разчитат в един момент от живота на него.За мен това е успелият човек.”(Р.Н.- ромка, председател на фондация)
·          „Наистина се чувствам като успяла жена, защото са много малко жените от ромски етнос, които могат да се чувстват така. Тъй като повечето са зависими от мъжете си, докато аз съм финансово независима…Формулата е работа, много работа и пак работа. Това е успехът. Без работа нищо не става. …И с много любов да е тая работа. … Просто с любов да я вършиш работата. Да знаеш, че тази работа ще ощастливи някой. Това е формулата за успеха, според мене.”(К.А. - ромка, председател и управител на ромска фондация)
 
 
Уважението, цененето от другите е съществена част от критериите за „успехова самоопределеност” – те се смятат за успели, ако са уверени, че са допринесли съществено, че помагат сериозно за решаване на проблемите на своето етническо малцинство. Другият успех е на самовлюбения кариерист:
·         „Трябва кауза, за която си струва да се работи – хуманна кауза. Иначе успелият човек обикновено става кариерист, откъсва се от корените си, забравя ги.”(К.Д. – ром, председател на НПО)
·         „За мен успял човек е, който си е поставил житейска и обществена мисия и успее да я реализира. Не винаги финансово силният човек е успелият човек.”(П.Б. - ром, общински съветник)
·         Единственото нещо, което ме е водило през цялото това време, по време на трудовата ми кариера, е желанието да помогна на ромите…Това да си интегриран, да те уважават хората… да допринеса за подобряването на живота на тези хора в тези махали, тогава ще съм успяла. В личен план смятам, че съм успяла. Омъжила съм се, живея добре със съпруга ми, много добре, имам страхотно дете. В личен план нещата според мен са на максимум. Повече от това не мога да искам, наистина.... Лошото в България е, че хората възприемат за успял човек само този, който видимо е богат.”(Н.Н.- ромка, програмен директор в престижна институция)
·         „Успял човек си, когато реализираш мечтите си до някаква степен, хората те уважават и ти дадеш от своя труд, за да помогнеш на друг човек. Аз успявам по някакъв начин да помагам на хората.”(Л.К. – ром, диригент и композитор)
·         „Успял е човек, посветил се на определена кауза, която би променила живота на стотици хиляди хора.”(Г.Д. - ром, директор на НПО)
·         „Да си успял според мен значи да си направил нещо значимо в живота, което ще остане и след теб и което ще те кара да се чувстваш горд и щастлив от постигнатото; успял е не този, който твърди това сам за себе си, а този, който успее да чуе това от устата на другите за себе си.”(А.З. – туркиня, преводач в МТСП)
 
Всекидневната постоянна работа, главно в помощ на решаване на ромски проблеми, се оказва част от „формулата” за успеха на ромите. Да работиш не отвреме-навреме, а без излишни паузи, без отлагане на днешната работа за друг път. Сериозността на проблемите не търпят отлагане във времето, а изисква ежедневни усилия, упоритост, постоянство.
  • „Тук бих искал да споделя с вас моята максима, която следвам от дълги години: „И утре е ден, но друг...” Нямаме време да чакаме някой да промени настоящето и да построи бъдещето ни. Много труд, постоянство и четене. Каквото правим, трябва да го правим сега и веднага. Утре може и да е късно за промени. За мен това е формулата на успеха.”(Н.Н. – ром, зам.кмет на район в София, отговарящ за интеграция на малцинствата)
  • „За годините си съм доволен. Създал съм семейство, имам работа, получил съм определено обществено признание, като общински съветник, два мандата. Специална формула на успеха нямам. Семейство, работа, добро възпитание и образование на децата. Семейство, деца, кариера. …Образованието и личният труд помагат много на всеки човек да успее.”(М.Ю. - български мюсюлманин, общински съветник)
·         „Формулата на успеха е постоянство. … Една от негативните черти на ромите за мене е – винаги съм ги сравнявал с кибритена клечка – много бързо се палим, обаче и много бързо гаснем. Няма го постоянството, искаме всичко много бързо да се случва.”(Д.К. – ром, актьор в областен град)
·         „Това, което си постигнал, трябва да надграждаш, децата ти да надграждат. Да го запазиш,ако поне не можеш да го надградиш, а не да го разрушаваш. Затова съм успял.”(Б.П. – ром, председател на ромска фондация)
 
Легитимност на успеха
Едно от азбучните правила и изисквания сред успелите роми е техните действия да са законосъобразни, да се приемат за обществено правилни – и от ромите, и от цялото общество. Честността и коректността към хората, отговорността към постъпките и действията се изтъкват от много интервюирани като неотделими от успеха.
            Легитимността на постигнатия успех е един от дискутираните въпроси сред специалистите по ромската проблематика. По този въпрос представихме своето становище още в началото, при дефинирането на „успехът и успелите роми в социалната структура”, обяснявайки „неизбежната предзададена позитивност”. Успехът и успелите роми интерпретираме задължително в контекста на тяхната обществена легитимност. Законосъобразността и обществената приемливост на успеха не просто се приемат безусловно от интервюираните роми, те са елемент от успеха.
·         „В България е малко грешно за „преуспели” да се имат предвид онези, които, например, продават наркотици, които се занимават с мръсен бизнес, имат лъскави коли....А успял човек, който е със свой собствен бизнес, с наистина честен труд, такива хора по принцип не са на показ....Опитвам се да показвам на хората как да се работи по един честен начин... за да можеш да излезеш с гордо изправена глава пред хората. ...трябва да си коректен, за да успееш....трябва да си отговорен към нещата.”(Т.Л. – ром, общински съветник)
·         „Повечето от уж-„успелите” не са постигнали всичко, като мен, с много труд и мизерия. Голяма част от тях са мошеници и измамници. Когато човек осъществи мечтите си и постигне всичко сам с много труд, тогава е истински успял. Формулата е само една: упоритост, малко нахалство и много честност. Според мен, успелият човек е не богатият, а този дето е завършил добро образование, има престижна работа, има добро семейство, подсигурил е добър живот на близките си и има добър жизнен стандарт. Важно е и хората да те оценяват, като успял, но аз си мисля, че за мен е по-важно да съм успял за себе си. …Етническият произход пречи да успееш, номногохора според мен са„успели благодарение на връзките, далаверите и подкупите. Това го казвам, защото всички около мен, които са богати или работят на високи постове са постигнали всичко благодарение на връзки и корупция. Плащат си да учат, да работят, всичко си плащат.”(К.Н.- ром, митничар)
·         „За съжаление невинаги образованието и личният труд се оценяват на първо място към настоящия етап от развитието на държавата. Много често връзките на хора, които са си „купили дипломите се оказват решаващи. И хора без необходимия капацитет (не само от малцинствата) заемат длъжности, не могат да се справят със задълженията и отговорностите.”(М.Ю. - български мюсюлманин, общински съветник)
·         „Това, което помага са труда и желанието да работиш и да си честен пред хората….Не трябва да се разчита на подкупи и далавери, защото те са до време. След това сам падаш в капана.”(К.А. – ром, лидер на ромска фондация)
 
Самостоятелността
Редица роми подчертават фактът, че сами са стигнали до този успех, с много личен труд, усилия, упоритост. Да успееш сам е „по-сладко” – знаеш, че всичко дължиш на самия себе си. Такива успели съзнателно се отграничават от „лесния успех”, какъвто също според тях има. „Истинският успех”, който те са постигнали не е дошъл даром, а е резултат от многото тяхно учене, труд, постоянство, на много техни мъки и лишения. Това пък е калил характера им. Затова и самооценката на такива „истински успели” е по-важна от оценката на другите.
·         „Трябва воля, амбиция, увереност. …Доволен съм, че съм постигнал всичко сам. Да си успял значи да реализираш мечтите си. Затова трябва непрестанна борба.”(И.Д. – ром, квалифициран техник-бригадир в местна фирма)
·         „Смятам се за успял за себе си…защото съм постигнал всичко сам с много трудности и несгоди. Всичко се постига, и човек може да успее с много труд и упоритост. …Може би затова се чувствам, като успял…, успях да се преборя с целият срам, унижение и комплекси от това, че съм циганин….Да, създаваше ми пречка това, че съм ром, … колко трудно ми беше в университета и при започване на работа, но се справих. Ако не бях ром, много по-бързо щях да завърша образованието си, по-бързо щях да си намеря работа и може би сега щях да съм голям директор, но това е положението. Не са се променили много неща при общуването ми с други роми, но те започнаха да ме уважават повече и да си мислят, че аз едва ли не имам много пари.… Смятат ме за лидер и ме уважават, защото знаят, че никой роднина не ми е помогнал в живота. Всичко съм постигнал сам. Едва ли осъзнават постигнатото от мен, колко усилия ми е коствало.”(К.Н.- ром, митничар)
 
Интересна е често срещаната формулировка в интервютата, която включва в дефиницията на „успелия” и личната свободауспял е онзи, който успее да се занимава с онова, което иска.
 
Задоволството от успеха
С успеха идва и задоволството от постигнатото, удовлетвореността на успелия и оптимизма му за дните, които са напред. Удоволствието и радостта, че си успял се превръща на свой ред в собствен мотив и стимул за следващите успехи.
  • „Успял човек” е обширно понятие, което всеки дефинира по различен начин. За себе си мога да кажа, че съм доволна от постигнатото до момента и обнадеждена за това, което ме очаква в бъдеще. В днешни дни се успява, първо с голяма доза късмет, с много труд и добри контакти…. Успелият човек е удовлетворен от себе си и от постигнатото от самия него. Формулата за успеха на всички нива се състои в това, за мен поне, човек да бъде честен със себе си и околните, да бъде отговорен в това, което върши, както и мотивиран, амбициран и да не се отказва от пътя, по който е поел, въпреки неуспехите, които може да срещне по него.”(М.Д.- ромка, служител в МВнР)
 
Целенасочеността и целеустремеността са важна съставка на личната мотивация за успех. Пътят към успеха е труден, затова човек трябва да се бори ежедневно, да осмисли нещата, да преодолява едно след друго препятствията, да преследва своите цели постоянно.
·         „Аз смятам, че съм един успял човек сред етническата общност не по богатство, а с по-високия си политически статус, а от тук и с по-голямата популярност в обществото. Ще отговоря как успявам аз – постоянство, упоритост, хъс, борбеност и най-вече честност, това е моята формула за успех. Човек да е успял в живота означава, да е постигнал целите, които си е поставил в живота.”(С.Р. – ромка, детска учителка в малко село, недалеч от София)
·         Аз смятам, че съм успял, но ако питате децата ми, не съм. За мен успелият човек е този, който е могъл да създаде семейство, има материално и социално положение.…Винаги съм смятал, че трябва да бъда упорит, волеви, настоятелен, целеустремен. Много пъти съм бил на ръба да се откажа, но не съм се разколебавал да продължа напред….За мен е по-важно ти как се определяш, самия себе си, а другите как те поставят - като лидер или като всички останали, е друго нещо.”(М.А. - турчин, офицер в дирекция на МО)
·         „Формулата е да знаеш какво искаш, да имаш цели – това е. ….- собствено удовлетворение от това, което вършиш, и доверието на хората. (Д.К. - ром, местен партиен лидер)
 
Успелият е фактор
Успели подчертават като важен компонент на успеха възможността самият успял да може да влияе, да въздейства в общността, в селището, в обществото. Самосъзнание и самочувствие, че са реални фактори за въздействие и промяна върху събитията и процесите, не демонстрират всички успели, а само някои от тях, които са имали и имат повече публични изяви на централно ниво или в чужбина, където те са участвали и са получили обществено или институционално признание, откъдето и идва тяхната висока самооценка на собствената им значимост, нарастналия им авторитет и самочувствие на хора, от които зависи решаване на дадени проблеми.
  • Не съм напълно успял. И тъй като има много предизвикателства пред мен, целя се по-нависоко, бих казал, че ще успея, когато наистина съм на позиция, която да ми даде възможност да взимам реални политически решения.В професионален план мога да кажа, че един от успехите ми бе докато работех в общинската администрация. Успяхме да напишем и бе приета …от общинския съвет „Програмата за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства”. По-късно…бях поканен от Хелзинкския комитет в Щатите да изнеса лекция в Сената за положението на ромите в Европа и по-специално в България. В професионален план мога да кажа, че това е най-голямото ми постижение. …Наистина се почувствах горд със себе си – … седя заедно с трима сенатори до мен и говоря пред отбрана аудитория. Отзад всичко се записва на лента, отпред журналистите задават въпросите си. Просто беше като по филмите. Наистина това бе добър успех в моята кариера. Имаше след това публикации и добри отзиви и в Ню Йорк таймс, и във Вашингтон прес”(Б.Т. – ром, шеф на ромска фондация)
·         Родих се ром, но с голям хъс. Времето показа, че съм с авторитет и влияние. Труд и само труд е формулата на успеха, поне за мен самия в моя живот…. С много труд успях да се изуча. Работих упорито и смятам, че помагам на ромите с проектите, за които отговарям. ….Това, което помага са труда и желанието да работиш, и да си честен пред хората.”(К.А. – ром, лидер на ромска фондация)
·         „Какво е да си успял, моето понятие за тези неща е на първо място образование, материалното състояние, което донякъде произтича и от образованието, и на базата на тези неща влиянието да си фактор. Ако искаш в нашето общество да бъдеш полезен, можеш да бъдеш полезен по всякакъв начин, но ако искаш да си успешен, трябва да си фактор в този процес.”(М.А. - турчин, офицер в дирекция на МО)
·         „Аз се смятам за успял човек. Успехът на един човек не се измерва в банковите му сметки, а в това да има много приятели, да участва във всички процеси на обществения живот.”(Ж.Ж. – ром, председател на НПО)
 
 
За уточняване на „образа” на успелия може да има допълнителна стойност и метода на антитезата – чрез обрисуване портрета на  „огледално-обърнатият образ” – този на неуспелите, за които става дума по-специално в следващия параграф.


[47] Повечето експерти по темата за успеха и успелите многократно подчертават значението на „даването” и „раздаването” на другите, помощта към другите, като условие и закон за успеха (вж. напр. в: Дийпак Чопра. 2001. Седемте духовни закона на успеха. София: Хемус: 25-32.)
 

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.