Николай Тилкиджиев

Успелите роми т. І

Успелите роми т. І

3.3. Количественото изследване

 
3.3. КОЛИЧЕСТВЕНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ:
ИЗВАДКА, ОРГАНИЗАЦИЯ, ТРУДНОСТИ
 
Основен метод за набиране на емпирична информация от терена за проекта „Успелите роми”, наред с дълбочинните интервюта и мненията на експертите, бяха интервютата с роми, живеещи „в собствената си среда”, в квартали, махали, населени от изцяло или предимно от роми, от различни ромски подобщности и субгрупи, в различни селища на цялата страна. Съдържателният смисъл на ползването на този метод е в интереса на колектива да погледне на успелите и „от другата страна”, т.е. да разбере какво е успех и кои са успелите роми от гледната точка на „обикновените роми”, на ромите в техния масов вариант на присъствие в обществото, на живеещите постоянно в и сред ромската общност, често и сред недобри материални условия на живот, без сериозна инфраструктура, в неблагоприятна жилища среда, а нерядко и в мизерна обстановка. Защото, коментирайки пътят на успеха на отделни роми е необходимо и да осмислим и предпоставките, стимулите или бариерите, които етническата общност предоставя за тяхното развитие и просперитет.
            Работата по събиране на информацията на терена бе осъществена от 11 до 25 май 2001 г. от сътрудници-интервьори от мрежата на Института за изследване на обществата и знанието[39] при БАН - 28 ръководители на екипи в областните градове и 32 души анкетьори
Основните инструменти за изследване беше стандартизиран въпросник за – интервю лице-в-лице (face-to-facе) и описание на лицата в гнездото, в който се обясняваха и коментираха посещенията за всяка единица от изследване, както и резултатите от тези посещения.
 
3.3.1. КВОТНО-ТИПОЛОГИЧНАТА ИЗВАДКА
Извадката за количественото изследване е квотно-типологична: броят на планираните единици е 600 лица, от които 360 роми, живеещи постоянни в ромски махали (към които бе главното ни внимание в случая), 80 души българи християни, 80 души българи мюсюлмани и 80 души турци, разпределени в 60 гнезда от по равен брой – по 10 души, като в териториално разпределение на гнездата се редуваха в централните и в периферните части на населените места. Подизвадките извън ромите бяха включени за сравнение по отделни показатели, макар че в окончателния анализ по-надеждни за сравнения се оказаха данните за ромите (изследвани бяха на терен 316 обявили се за роми) и за българите (включващи заедно двете подизвадки от българи християни и българи мюсюлмани - 187); отделно от споменатите бяха изследвани и 92 идентифицирали се като турци, по двама са се обявили съответно за арменци и евреи, един не се е самоопределил и един е отказал да отговаря, т.е. общо изследваните бяха 601. Важно е да се подчертае, че извадката с ромите в конкретния случай е преднамерено „подсилена”, за да могат да се правят по-подробни анализи на получените емпирични резултати. Делът на респондентите-роми в националните представителни изследвания е обикновено доста незначителен от цялата изследвана съвкупност, което реално е между 100-170 роми за цялата страна, което не позволява по-разгърнат анализ. [40]
Разпределението по населени места в нашето количествено изследване е следното:
 
Брой
%
1 Село
181
30,1
2 Малък град (до 20 000)
133
22,1
3 Голям град (над 20 000), вкл. областен
215
35,8
4 София
72
12,0
Общо
601
100,0
 
Бяха избрани 31 селища, за които се знаеше предварително, че има струпване на съответните етнически групи в тях – за ромите – ромските махали в големите градове и в някои села. Бяха избрани също така значителна част от селищата, в които бяха проведени дълбочинни интервюта и фокус групи на първия етап на изследването с „успели роми”. Турците бяха интервюирани в областите Смолян, Кърджали, Пловдив, Хасково, Търговище, българските мюсюлмани - в „помашките” села около Тетевен.
В по-голямата част от тези селища бяха анкетирани респонденти от поне две етнически групи, напр. в София, Пазарджик, Сливен и Златица – българи и роми, в Търговище и Пловдивска област (гр. Кричим) – българи и турци и т.н.
В инструкцията за работа на терен беше посочено изрично анкетьорите да записват етническата принадлежност на респондентите така, както те се самоопределят, каквато е и практиката при националното преброяване и повечето други изследвания. В хода на изследването се оказа, че част от ромите се самоопределят като българи или като турци, а част от българските мюсюлмани – като турци. Такива са например ромките от смесени бракове с българи. На някои места, под влияние на известна политическа формация (напр. кв. „Република” в Хасково), ромите се самоопределят като турци. Самите турци пък казват за тях, че са „турски цигани”. А в „гето” в покрайнините на същия град, в кирпичени и картонени къщи, ромите са с български имена, а се самоопределят като „турци”. Това налага внимателно отношение на изследователите при правенето на сравнения на отговорите по етнос.
След приключване на изследването се получи следното разпределение на лицата по етнически групи:
 
Брой
%
1 Българи-християни
110
18,3
2 Българи-мюсюлмани/ помаци
77
12,8
3 Роми
316
52,6
4 Турци
92
15,3
5 Други
4
0,7
8 Не зная
1
0,2
Неотговорили
1
0,2
Общо:
601
100,0
 
Обходените адреси са 732, като основната причина за неанкетиране са откази на респондентите за участие в изследването – около 15%.
 
Ромите бяха интервюирани в следните населени маста и квартали:
 
Област
Община
Населено място, квартал
1
София-град
Люлин
кв. Филиповци
2
София-град
Красна поляна
кв. Факултета
3
София-град
Слатина
ж.к. Христо Ботев-Слатина
4
София-област
Златица
гр. Златица
5
София-област
Елин Пелин
гр. Елин Пелин, кв. Върбето
6
София-област
Ихтиман
гр. Ихтиман
7
София-област
Самоков
гр.Самоков
8
Благоевград
Благоевград
гр.Благоевград
9
Благоевград
Гоце Делчев
гр.Гоце Делчев
10
Кюстендил
Кюстендил
гр.Сапарева баня
11
Кюстендил
Кюстендил
гр.Дупница
12
Монтана
Монтана
гр.Монтана - махала "Огоста"
13
Монтана
Монтана
с. Долни Цибър, Ломско
14
Монтана
Лом
гр.Лом - кв. Стадиона
15
Монтана
Лом
гр.Лом - кв. Вакуумна фабрика
16
Пазарджик
Пазарджик
гр. Пазарджик, кв. Изгрев
17
Пловдив
Кричим
гр.Кричим
18
Пловдив
Пловдив
кв. Столипиново - център
19
Пловдив
Пловдив
кв. Столипиново - периферия
20
Сливен
Сливен
гр.Сливен, кв. Надежда
21
Сливен
Сливен
с. Самуилово
22
Стара Загора
Стара Загора
гр.Стара Загора, кв. Лозенец
23
Стара Загора
Стара Загора
с. Хан Аспарухово
24
Търговище
Търговище
гр.Търговище
25
Хасково
Хасково
гр.Хасково - периферия, кв. Република
26
Хасково
Хасково
гр.Хасково, гето, разположено в дерето
27
Хасково
Стамболово
с. Жълти бряг
 
Ромите се самоопределиха към следните подгрупи (субгрупи):
 
%
1. Калдераши
2,2
2. Цуцумани
4,4
3. Даскане
2,5
4. Хорахане
2,2
5. Калайджии
13,6
6. Лудари
2,2
7. Ерлии
6,0
8. Ковачи
1,9
9. „Турски роми”
13,9
10. „Български цигани”
9,5
11. Копанари
0,3
12. Решетари
1,6
13. Бургуджии
0,9
14. Други (джуровци, влахора)
0,9
88. Не зная, не мога да преценя
27,8
Неотговорили
9,8
 
Най-голям е делът на ромите, които не могат да се причислят към нито една подгрупа, а като се прибавят и тези, които са се самоопределили като турски или български цигани, както и неотговорилите, виждаме, че малко повече от половината (51,0%) не знаят към коя точно подгрупа принадлежат.
От ромите, които са посочили подгрупа, най-голям е относителният дял на ромите, определили се като „калайджии”. Те казват за себе си, че са „по-възпитани, с по-съвременни разбирания, трудолюбиви и с по-високо образование” от останалите роми.
Като по-образовани от повечето роми и най-близо до българите сочат себе си „цуцуманите”. Те определят себе си като „почти българи по манталитет, като изключим цвета на кожата, говорим български, не крадем, не обикаляме страната, живеем отделно от другите, които ни смятат за превзети”. Те казват за себе си: „държим на морала и семейството”.
Решетарите” определят себе си като най-бедните.
 
Документацията, съпътстваща работата на терен, включваше:
·         Въпросник за интервю
·         Обходен лист за посещенията на адреса на респондента при настоящото изследване
·         Извадка по области и по гнезда със стартов адрес за обхода на лицата за изследване в гнездото
·         Указания за работата на терена
·         Служебна бележка за анкетьора
·         Счетоводни документи: разпределителни ведомости за анкетьорите в областта, граждански договори, хонорарни сметки, сметки за полагащите се пътни разходи.
 
3.3.2. РЕАКЦИИ И ТЕРЕННИ ТРУДНОСТИ
 
Като цяло изследването бе посрещнато добре, с интерес от респондентите и техни близки[41].
Повечето от интервюерите не бяха затруднени при провеждането на изследването. По-голямата част от намерените по адресите и интервюирани респонденти бяха добронамерени и склонни да участват. „По принцип хората посрещат с интерес интервюто, искат да поговорят и споделят проблемите си” (А.М., Сапарева баня).
Най-успешно и без особени проблеми премина работата в селата от Ловешка област, населени предимно с българи-мюсюлмани. Интервьорите споделят отличните си впечатления от работата си там „срещата ми с тези хора, остави много хубави впечатления от работата ми с този етнос” (М.П., с. Кирчево). Хората са се държали любезно, добронамерено и дори приятелски с интервьорите.
Затруднения при достъпа до респондентите, особено в големите градове, обичайно създадоха заключените входове и врати на площадки и етажи, наличието на охрана, която отказваше информация и достъп до жилищата, липсата на обозначения и табели с имената във входовете на големите блокове.
В отделни случаи се наблюдаваше недостатъчно принципно доверие за ползата от социологическите изследвания и въпреки интересът, който се проявява към тях (ромите) под такава или подобни форми нищо не се е променило в техния живот. „Респондентите изпитват страх и недоверие към институциите, което води до много откази”(М.Д. – Пловдив, Столипиново – периферия). Страх от злоупотреба с името и  личните им данни бяха водещи при отказите за провеждане на интервюто.
Хората са с големи проблеми – безпаричие, безработица, заеми, които не могат да обслужват и не желаят да бъдат анкетирани, защото не виждат смисъл, че техните отговори ще допринесат нещо да се промени в положителна насока”(Л.М. – Пловдив, ж-к „Тракия”, квота българи).
Освен тези обичайни трудности, които се срещат при провеждането на повечето от изследванията на терен, интервьорите срещнаха и затруднения, поради спецификата на изследването сред малцинствените групи. На места интервьорите потърсиха и получиха съдействие от ромски фондации или служители на общината и работиха с придружител, тъй като това често беше единственият начин да проникнат в компактните ромски махали. В тези случаи респондентите посрещаха с интерес въпросите и някои настояваха за разговор, въпреки изчерпаната квота. В свободен разговор респондентите споделяха по-откровено проблемите си, но не искаха това да се записва от интервьора. Особено притеснение предизвика въпросът, при който трябваше да посочат имена на институциите, отказали достъп или услуги поради етническа или религиозна принадлежност.
При ромите на един адрес обикновено живеят много домакинства и за интервьорите беше доста трудно да отделят респондента. Затова, както и поради тежките жилищни условия, при провеждането на някои интервюта присъстваха роднини и съседи. Допълнителни проблеми създаваше и агресивното поведение на някои от тях.
Една част от ромските махали и квартали са най-бедните в съответното населено място, с най-лоша инфраструктура, с най-висока безработица. Хората там се оказаха мнителни и недоверчиви, дори озлобени главно по повод конкретна ситуация. Населението в тях беше неграмотно или ниско образовано, някои от тях не разбираха или не желаеха да контактуват на български език, което правеше комуникацията (и възприемането на въпросника) тежка, а в отделни случаи и невъзможна. „Повечето от тях са без образование, безработни са. Постоянно се оплакват, че днес нямат пари дори за хляб”(Р.К., Сливен, кв. Надежда).
В други ромски квартали, разположени обикновено по-близо до центъра на селищата живеят по-образовани роми (с основно и средно образование), работещи в чужбина, в търговията, строителството (кв.„Стадиона” в гр. Лом) са „общителни с непознати, но не всички са откровени в отговорите”(В.М.)
 В гр. Елин Пелин (кв. Върбето) след 20 минутен разговор интервьорката беше изгонена от ромската махала, поради недоволството на ромите от обстановката там по това време, поради липсата на работни места.
Интервюираните лица - предимно без образование и от ромската малцинствена група, свързваха участието си в изследването с получаване на помощи, очакваха подобряване на условията си на живот и намиране на работа или директно отказваха да участват, ако не им бъде заплатено.
При въпроса за различията между отделните групи роми, респондентите от този етнос наблягаха на разликата между тях и пришълците от провинцията (в София), между тях и т.нар. сръбски цигани (Златица), като отказват да коментират техния бизнес, тъй като се страхуват от тях.
В Самоков впечатление направи разочарованието и загубата на доверие на ромите в доскорошните си лидери, но малко от тях са го споделили открито и без притеснение. Задоволство сред тях обаче предизвика въпросът за принадлежност към някоя от групите или подгрупите на техния етнос и фактът, че интервьорът е запознат с ромските общности.
Силно впечатление на интервьорите (в Гоце Делчев, Хасково, Стара Загора) направи фактът, че на някои места хора, живеещи в компактни ромски махали, с външен вид и бит на роми се самоопределят като българи или турци „гледаш го чист циганин, а казва – не съм ром, българин съм, не знам турски и цигански, казва си българското име”, а определилите се като „турски цигани” „мразят турците, а пък говорят на турски”. „Някои хора се самоопределят като българи, просто защото живеят в България”(В.Д., Стара Загора).
Затруднения при работата с въпросника възникнаха при въпросите за конкретно посочване на имена на ”успели” и „неуспели” роми. В много от по-бедните махали хората масово отговарят, че почти всички са неуспели:„всички сме такива ромите и особено от тази махала”(кв. Вакуумна фабрика или „Хумата” в гр. Лом). Някои от младите роми не са напускали изобщо махалите си и срещнаха трудности при определянето на успелите и неуспелите хора от техния етнос.
Въвеждането и обработката на информацията от изследването се осъществиха със специализираната програма SPSS 13.0.


[39] Бел.ред.: Чиято основна част е доскорошният Институт по социология (1968-2010).
[40] Изследването няма претенции за представителност в традиционния смисъл като при националните репрезентативни изследвания (поради ограничения в разполаганите за проекта финансови средства). Обикновено, делът на респондентите-роми в националните представителни изследвания е доста по-малък (3-5%) от цялата съвкупност, съответстваща или „претеглена” спрямо относителния дял на ромите в национален мащаб, съгласно проведеното последно преброяване на населението от НСИ. За сравнение в мащабното изследване - „петата вълна” на Европейското социално изследване (проведено в България през декември 2010-март 2011 г.) включва дори 7.3% от репрезентативната извадка роми, което реално означава едва 177 респонденти-роми за страната.
 
 
[41] Разделът е написан въз основа на отчетите на интервьорите за работата си във всяко гнездо, написани в свободна форма.
 

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.