Николай Тилкиджиев

Успелите роми т. ІІ

Успелите роми т. ІІ

11.4. Румънските роми в елита

 
11.3. Румънските роми в елита
(река Геамбашу, Адриан Некулау)
·       Държавата – определящ фактор за формирането на „ромския елит”
·       Типове ромски елит: инициаторите, завършилите ВУЗ, ромските НПО
·       Трудността на ромите да бъдат приети в националния елит
·       Нуждата от повече усилия от ромите
·       Позитивната дискриминация – главен фактор за формиране на успели роми
 
Представяме научни публикации от последните години, свързани с формирането, същността и характеристиките на успелите роми в Румъния. Има няколко общи неща между българските и румънските роми: 1) Числеността на ромското малцинство и в двете страни (второ по големина етническо малцинство). 2) Етническата идентичност на малцинството се конструира и официално се легитимира от мнозинството (Schaefer 1998) 3) Колективната маргинализация на ромите, имаща исторически корени; 4) Аналогичната ситуация на това население от времето на социалистическия режим, когато ромите се описват със стигматизация и социално изключване. 5) Бедността като групова дефиниция, която се подсилва от етническите определения в годините на прехода.
В румънската научна литература се използва понятието „румънски ромски елит”[117]Reka Geambaşu 2007) представлява едно задълбочено теоретично и емпирично изследване на рекрутирането и функционирането на румънския „ромски елит” в политиката. Използва се институционалният подход при определяне на елита – това са хората, които имат статусни позиции в политически организации: държавни или неправителствени, т.е. институционалният подход изключва традиционния или „неформален ромски елит”. Важна част от статията представляват разсъжденията за „идентичност” и „малцинство”, като се възприема разбирането, че малцинствата са групи, които не участват при разпределение на властта; малцинството е: 1) непривилегирована от мнозинството група; 2) има физически или културни характеристики; 3) индивидите не се включват в него на доброволна основа; 4) ендогамията се възприема като норма в групата, което означава, че груповите членове осъзнават, че те са субординирани на друга група. По този начин малцинствата имат по-малко власт над своя собствен живот, отколкото членовете на доминиращата група (Schaefer 1998: 2-5). Румънските роми, както и ромите в Централна и Източна Европа отговарят на тези характеристики.[118] . Статията на Река Геамбашу (
В статията се анализира един специфичен аспект от формирането на „ромския политически елит” в Клуж (в Северозападна Румъния, населена главно с етнически унгарци) в румънското посткомунистическо общество, като се отчитат особеностите на икономическите и политически промени в периода. Една от особеностите, изведени от автора е, че няма политици, които са придобили легитимност, въз основа на тяхното десидентско минало; тези хора днес имат маргинализирани позиции. В същото време, комунистическият елит от миналото е този, който има доминация и отговорност в периода на прехода, т.е. днес. Р. Геамбашу изследва процеса, чрез който ромите от „таен социалистически проблем” стават етническо малцинство. Направени са 21 интервюта, като е използван методът „snow ball”. Първите интервюта са с добре известни политици и се върви по „вътрешните линии на ромския елит”, т.е. въз основа на това, как неговите членове се идентифицират помежду си и посочват нови респонденти. Важен извод на анализа е, че „ромският елит” се определя и зависи от влияния извън самата ромска група.
След революционната промяна от 1989 г., с появата и развитието на НПО, които се „борят” за правата на етническите малцинства, свързани с техните специфични дейности и култура, в Румъния се появява „ромски елит”. Легитимиращата стратегия на „ромския елит” е дуалистична. Тя е насочена надолу, т.е. към членовете на ромската общност, а от друга страна, е и външно ориентирана, т.е. към мнозинството. Когато използва втората стратегия „ромският елит” трябва да бъде възприеман като легитимен партньор на централния, мажоритарен елит. Затова има специфично взаимодействие между държава и ромски елит, представящ малцинството и това взаимодействие се определя от интересите и целите на елита.
Процесът на формиране на „ромския елит” и на ромската етническа група, като политическа общност – група с признати права вътре в румънската политическа система е специфичен; в този процес, държавата е определящ фактор. Държавата регулира начина, по който елитът е „наименуван", „назначаван”, „етикиран”, държавата като представител на доминиращата група определя кой е „дискусионен партньор” или „враг” на обществото. Геамбашу приема, че рекрутирането на „ромския елит” е важен процес, защото чрез него държавата разпознава и общува с ромите. В анализа се акцентира на факта, че елитните ромски кръгове се опитват да получат позиции, които да им дадат финансов и символен капитал и власт. Те се стремят да трансформират своята общност в „самоосъзната политическа същност” и да подобрят собствения си статус. Защото ромската общност няма полезни вътрешни ресурси, които могат да бъдат мобилизирани в тази посока, различните кръгове на „елита” се съревновават за придобиване на по-голям дял от ресурсите, осигурени от държавата. В статията се подчертава, че на основата на проведените интервюта може да се направи изводът, че ромските политици очакват да придобият легитимност в статуса си на партньори в диалога и сътрудничеството с политиците румънци, защото „ромският елит” няма контрол върху каналите на мобилност и йерархичните позиции, които са достъпни за ромите. От своя страна, държавата има различни механизми, чрез които контролира формирането на „ромски елит”:
·         единият е създаването на НПО. В Румъния има стотици НПО, които се занимават с проблеми на ромите; проектите са нараснали от 19 през 1990 до 300 през 2000 г.;
·         друг механизъм, е свързан със създаване на програми и национална политика към ромите;
·         трети, се отнася до въвеждането на позитивната дискриминация в образованието и различни публични дейности.
 
Важна особеност при формирането на „ромския елит” е свързана с факта, че доминиращият елит в Румъния смята ромската общност за единна и хомогенна група, с определени граници[119], според този автор; а „ромският елит” показва и възпроизвежда хетерогенност и сегментирана природа на ромската общност в Румъния; факт потвърден от многобройността на демонстрираните интереси, цели и формации.
След 1989 г., с изграждането на „ромския елит” се оказва, че неговите членове не са представители на съществуващи политически формации; самите те, създават различни организации, които не са общи, а са сегментирани, автономизирани и общото между тях е названието „рома”.
„Ромският елит” в Клуж е разделен на много групи и в него се включват: 1) лицата, които се появяват публично и участват в политическа дейност, т.е. представители на партии и НПО; 2) Студентите, обучаващи се на „ромски места” в местния университет (Babes-Bolyai University); 3) Местният традиционен елит – лидери, които нямат престиж в политиката. В Клуж има 29 ромски НПО и една политическа партия (Ромска партия), макар да има и други регистрирани партии. Важно за ромските политици е да спечелят легитимност от румънските политици, за да бъдат приети като партньори, а не толкова да получат признание „отдолу”, т.е. от хората, които те представят.
Типологията на „ромския елит” в Клуж от гледна точка на неговото създаване включва:
1.    Инициаторите
Това е група на местно ниво, чиито членове имат общ произход и споделени ценности и утвърждават първата институционална система, наречена  Bufnita group, създадена през декември 1989 - януари 1990 г. от 5-6 човека, които после се увеличават. Така, една от първите ромски политически институции в Клуж е базирана на лични мрежи от приятели от детството, израснали в един район[120]. Мястото от детството създава общ социализационен фон, който резултира в интериоризиране на единни ценности и норми. Това е първото поколение жители, квалифицирани работници, които произлизат от интегрирани ромски семейства и имат знание, без което ориентацията в румънското административно и политическо поле е невъзможна. Наличието на финансов, социален и културен капитал ги поставя в благоприятни позиции в контекста на маргинализираното ромско население, правейки възможно монополизирането и контрола на политическо организиране в началото на процеса на демократизация. Активните членове на групата сега са сътрудници към Ромската политическа партия. Към първата вълна на „ромския елит” могат да бъдат причислени и роми, които са работили за комунистическата партия или някои дьржавни организации; имайки високи позиции в своите професии, те всъщност притежават рутина, която е важна в политико-административното поле.
 
2.    Групата на завършилите висши училища или университети
Те са много важни, защото лицата с университетска степен (в ромската общност) са отделени от останалите, които нямат такава, затова и повечето от тях се насочват към политическа кариера. Очевидно, образованието и културният капитал по-лесно се конвертират в политически капитал, престиж или блага, които са достъпни в полето на политиката. Голяма част от ромските студенти идват от интегрирани семейства, принадлежащи към средната класа. Позитивната дискриминация в университетското образование е начин, чрез който румънската политическа сфера помага на „ромския елит” да се рекрутира успешно. Политическата активност на ромските висшисти зависи и от тяхната интеграция в професионалните структури.
 
3. Ромски НПО
Хората, работещи в ромски НПО в Клуж не се рекрутират само от политическото поле. Много е важен критерият „културен капитал”, макар степените и знанието да не осигуряват автоматично елитни позиции в НПО; също толкова важен е и „социалният капитал”. НПО е полето, акумулиращо освен това икономически и символен капитал. Студенти и получили своята диплома през последните години представляват специфична група в НПО елита.
В статията на Геамбашу има приведени различни мнения на представители на „ромския политически елит”, получени чрез проведените интервюта, които подкрепят основните разсъждения на автора за взаимоотношенията между „ромски елит” и държава, начините на формиране и функциониране на този „елит”, както и неговите интереси. В заключение, авторът отбелязва, че местните процеси на формиране на „ромския елит” губят своето значение, когато централната политическа власт започва да контролира тези процеси, макар и не изцяло. Създаването на „ромския елит” не е еднакъв с процеса на мнозинството, той не е автономен, защото тази система, установена на рационална основа от мнозинството не е под контрола на „ромския елит”. Последният обаче се възприема и оценява като медиатор, защото благодарение на него, целите, определени от румънската държава са „преведени” на ромската етническа общност и „специфичните ромски проблеми” стават задача на доминиращия елит.
Адриан Некулау (Adrian Neculau 2008) също изследва „ромския елит”. Според него елитът по принцип се формира от хора, които имат стратегически позиции във важни организации в обществото. В случая на новия ромски елит (специалисти, автентични интелектуалци, а не ромска номенклатура) трудността е да бъдеш приет от румънското мнозинство на елита, като професионалист, като експерт със същото ниво и с равен статус. Представителите на „ромския елит” трябва да научат кода и знаците за разпознаване, които се използват от мнозинството от националния елит, да развият стратегии за взаимодействие, използвани от мнозинството и да ги приложат, за да получат признание. Нещо повече, за да влязат в света на мнозинството, ромите имат нужда от повече усилия, в сравнение с мнозинството. „Те са част от два свята, светът на тяхната общност и светът на мнозинството, където трябва да доказват постоянно, че са компетентни. Трябва да бъдат по-добре подготвени, отколкото другите”(експерт от Дирекция за обществено подпомагане). Некулау въвежда концепцията на Московичи (1979) за „активните малцинства”: малцинствата могат да нямат манифестирано влияние (директно или публично), но имат латентно влияние, те провокират проблем и поканват обществото да рефлектира и да потърси промяна.
През 1998 г. са отделени специални места за роми, процесът се нарича „позитивна дискриминация” и ромски младежи постъпват във висши училища без приемен изпит. Специалностите, в които се обучават са предимно хуманитарни. Първите групи ромски студенти са в университета в Яш, където се сформира група от 15 роми, преразпределени през втората година в други групи на не-роми. Според Некулау самото присъствие на ромските студенти създава във факултета нова ситуация - с патос на проблемност, с натиск върху еднаквостта, със създаване на различие; малцинството предлага алтернативен начин на мислене, като отговор на натиска към комфортност към мнозинството. Това влияние към модифициране на идеи, на традиционни концепции, на стария начин на възприемане на университетската сфера, води до преобразяване. Масовото навлизане на ромски студенти в университета води до преформулиране на студентския живот и преосмисляне на ценностите. В статията се привеждат мнения на студенти роми, споделени по време на групова дискусия, отразяващи колебанията и неувереността на ромските студенти, постъпили в университета, но също и желанието им да бъдат равни с останалите си колеги. С присъствието на ромското малцинство в университета започва процес на социална иновация, предопределен от самото им присъствие и техният алтернативен дискурс.
 
Част от публикациите за „ромския елит” в Румъния представлява изследването на различни случаи на успели роми (Bobirsc 2008), три от които ще представим за обогатяване и конкретизиране на разсъжденията.
 
1.     Йоана
Детство
Родена е през 1959 г., тя е най-малкото от четирите деца в семейството. Родителите се развеждат докато била малка и тя расте с майка си, брат си и семейството на майка си. Общността, в която живее е смесена и се прилага „асимилационната политика на комунистическия режим” по отношение на ромите в Румъния, с цел да бъдат смесени с румънци. Расте в бедност, със силно влияние на майката, която работи като чистачка в училище и при други хора от общността. Майката предава на дъщеря си традиционните ценности, но я подкрепя и в училище. Подкрепа оказват и бабата, както и братът на Йоана, който е лидер на ромското движение и писател.
 
Образование
Йоана ходи на училище в местната общност, в смесен клас от роми и румънци. Има подкрепа от учителите, няма случаи на дискриминация. Завършва 8 клас с много добър успех и отива в по-горна степен, училище с интернат. Поради финансови проблеми спира обучението си след 10 клас. Работи 13 години в текстилна фабрика, докато завърши гимназия. На 32 години отива в колеж - училище по право към университета в Букурещ, докато работи като съветник в Министерство на културата.
 
Кариера
Докато е ученичка работи в ромска организация, после опирайки се на своя опит през 1996 г. започва работа в НПО, ангажирана с правата на ромите, пътува зад граница и има контакти с други култури. По-късно създава собствена НПО с финансиране от Сорос фондация и холандска НПО. През 1998 г. е представител на ромите в Смесената правителствена работна група, работеща по Стратегията за ромите; включена е в прилагането на Стратегията от 2000 г. като обществен служител. През 2007 г. става държавен секретар, като едновременно работи и като консултант и пише докторска дисертация.
 
2.     Клавдий
Детство
Роден е през 1975 г. в Букурещ, трето дете в ромско семейство с четири деца. Баща му е роден в селска общност, мигрира със семейството си в Букурещ на 12 години и започва да работи в строителството, по-късно става известен склуптор; умира, когато Клавдий е на 5 години. Майката работи много, за да се грижи за децата си. Клавдий израства в компактна ромска общност.
 
Образование
Справя се добре, има интерес към хуманитарните предмети, особено румънски език; като цяло няма проблеми в училище, макар да усеща и скрита дискриминация. Завършва гимназия с хуманитарен профил. Постъпва във Филологически факултет, но по финансови причини прекъсва обучението си и отива да работи зад граница. Години по-късно завършва висше образование и получава диплома по политически науки (използва специални места за роми). Записва магистърска Програма по Публична политика и европейска интеграция.
 
Кариера
4 години е във Филологически факултет, после работи като сервитьор във Франция, а също и в Интернет компания. Постъпва в професионалната армия, но по-късно се насочва към политически науки. Докато учи се включва в ромска организация и през 2004 г. става лидер на Младежка ромска политическа организация. Работи като експерт по ФАР.
 
3. Елена
Детство
Родена е през 1987 г. в ромско семейство в Браила. Живее в разширено семейство с родителите си, по-голям брат, дядо и баба. Живее в жилищен блок в румънски квартал на Браила, по-късно семейството й се мести в Букурещ - в смесен квартал с румънци и роми.
 
Образование
Учи в училището на квартала, в който живее и чувства негативните ефекти от стереотипното поведение към ромите. По-късно учи в гимназия в Букурещ и това има решаващо значение в живота й. Силно влияние оказват учителите й, особено учителят й по английски, който също е ром. Включва се в извънкласна дейност и участва в часовете по човешки права, организатор е на изборите за младежки парламент. Учи в училището по право в Букурещки университет.
 
Кариера
След завършване на гимназия работи като доброволец в Американската организация за ромите. После става доброволка в ромска организация за човешки права, а впоследствие работи в тази организация. Мечтае да стане съдия.
 
Общото в приведените случаи е: 1) бедно и трудно детство, макар че и трите случаи са от различни региони, лишенията са устойчива нишка в периода на детството; 2) Присъствието на активна и значима фигура в училищния живот, която е създала подтик и мотивация за учене; 3) Липса на агресия или явна дискриминация в училищните години; 4) Постъпване във висше училище по линия на политиката на позитивна дискриминация към ромите; 5) Динамичен социален живот, свързан с пътувания, мобилност на изпълняваните дейности, активни позиции и добър статус; 6) Във всички описани случаи респондентите изразяват своята удовлетвореност от живота и професията си.
Дотук приведените описания се отнасяха до живота на трима успели роми в Румъния, които са млади и им предстои динамичен и успешен живот. По-долу привеждаме и други два описани случая на вече утвърдени представители на „ромския елит” в Румъния (Bunea, Lascu 2006).
VB
Роден е в ромска общност в Бузау (Buzau), завършва Философски факултет на Букурещкия университет през 1974 г. и Факултета по индустрия и транспорт при Румънска академия по икономика през 1982 г. След 1976 г. работи като психолог в Лаборатория за развитие на човешките ресурси. След 1989 г. продължава своето обучение в курс за експерти по междуетнически отношения и социална комуникация. През 1998 г. придобива докторска степен по социология. Последните 20 години е в академичната сфера – професор в Университета в Букурещ, Факултетът по „Социология и социална работа”. Член е на Международната експертна група на генералния секретар на Европейския съвет, член е на Комитета на Link Diversity Organization. Участва като експерт в две национални изследвания на ромите през 1992 и 1998 г. (Институт за изследване на качеството на живот при Румънската академия на науките); публикува много статии.
 
MV
Политик, цигулар, музикален директор, певец. Роден в смесено семейство на изтъкнати музиканти. Баща му е един от най-изтъкнатите концерт-цигулари. Като политик се бори за правата на ромите. През последните 16 г. е член на различни политически партии (изпълнителен президент на Ромската партия, 1996-2000). Депутат в парламента от 1996 г., почетен президент на ромите в Румъния. Един от поддръжниците на Националната стратегия за подобряване ситуацията на ромите, въведена през 2000 г. Образованието е главната сфера в неговия подход, като жизнено важна за развитието на ромското малцинство и социалната му интеграция.
 
Като цяло, във всички приведени случаи, но също и в анализите, направени в разгледаните статии се оказва, че образованието, особено висшето образование се смята за много важен социализационен механизъм за формирането и развитието на „ромския елит”. В тази посока значима е предприетата на държавно ниво мярка за позитивна образователна дискриминация и постъпване без приемен изпит на ромски младежи в университети и колежи. Показателно е също, че именно ромските студенти (както бе подчертано в представените статии) стават основният поток, от който се рекрутират представителите на успелите роми в Румъния. Най-напред те получават специфична социализация в процеса на своето университетско обучение, формират културен, но и социален капитал; включват се в различни организации от неправителствения сектор, а по-късно самите те стават или част от НПО           или се включват в политическа или социална дейност, или пък се отдават на усвоената професия. Така образованието се разгръща като един от главните фактори за създаване на успели хора.
Тук обаче може да се изведе още един механизъм - инициирането и провеждането на проекти от различни държавни и неправителствени организации. Затова накратко ще представим една публикация (Sorin, Dominika, Preda 2006), чиято цел е да се оцени ефективността и въздействието на проектите, насочени към ромските общности за периода 1996-2004 г. В анализа на публичните политики се търси отговор на въпросите: 1) Как публичните политики са се развили през последните 15 години; 2) Кои актьори са имали съответстващи приноси; 3) Какви са тенденциите в развитието на публичните политики. В публикацията се проследява и релевантността на осъществяваните проекти: дали техният дизайн е бил в съответствие с приоритетите на донорите; дали те самите са били в съответствие с местните нужди. Друг важен индикатор на извършваното оценяване е: ефикасност, въздействие и устойчивост на оценяваните проекти: 1) До каква степен са постигнали своите цели; 2) Какви са промените, като резултати и въздействие на национално и общностно ниво; 3) До каква степен са продължени и са видими в настоящето.
Избрани за оценяване са проекти в областите: образование, здраве, заетост, жилищни условия/инфраструктура, т.е. области, които са приоритет в политическите документи и в програмните документи на основните донорски институции. Образованието е една от приоритетните области, защото: 1) образователното ниво на ромите е много ниско 2) липсата на образование е в основата на бедността и социалното изключване. Проектите включват и професионално образование за безработни ромски младежи; квалификация на учители по ромска култура и мултикултурно образование. НПО инициативите в заетостта са насочени към създаване на работа, главно чрез практиките на позитивната дискриминация, както и чрез въвеждане на дейности, осигуряващи доход и подкрепа на ромски предприемачески инициативи. Реализират се партньорства с училища за възраждане на традиционни занаяти и дейности: създаване на работа чрез иницииране на малък бизнес; създаване на квалификации за занятия, които са търсени на пазара на труда; подкрепа на ромите за стартиране на малък бизнес.
В обобщение авторите отбелязват, че: 1) повечето проекти са главно от неправителствения сектор; 2) Източниците на финансиране представляват главно чужди донори; 3) След 2001 г. се забелязва намеса и на държавни органи по посока финансиране на проекти по програми, насочени към ромите.
 
Ако направим сравнение между формирането на успелите роми в български и румънски условия, то можем да отбележим няколко важни неща. Най-напред, прави впечатление твърде идентичната ситуация в развитието на ромите в годините на социализма и в двете страни; тя е свързана със създаване на ромски квартали и училища, с провеждане на политика по асимилация на ромското малцинство. От друга страна, ситуацията е сходна и от гледна точка на провежданите дейности и прилагани програми от началото на прехода насам. Първите проекти са фрагментарни и спорадични. Към края на 1990-те г. и началото на второто хилядолетие се налага нов модел в политиките към ромите, насочен към по-голяма организираност и кохерентност в действията на финансиращите организации. В този контекст особено важна е ролята на фондация (по-късно институт) „Отворено общество”, както и на Централноевропейския университет-Будапеща, а също и на програми на Европейския съюз. Друга прилика може да се открие и в разнообразието на провежданите проекти и създадените НПО - ромски или смесени, насочени към решаване на ромски проблеми. Една от спецификите във формирането на успелите роми в Румъния е въвеждането на политиката на позитивна дискриминация, която особено в областта на образованието има значими ефекти предвид увеличаване броя на ромите с висше образование.
 


[117] Бел. на състав. и ред.: По-горе, в началните части на книгата пояснихме защо приемаме, че понятието „ромски елит” е несъответстващо, нерелевантно за онези роми, които са успели, вкл. в областите на политиката и управлението; те не конструират и не възпроизвеждат една група със силна социална връзка между членовете й в определени времеви и пространствени параметри. Ромите в управлението и политиката са на практика част от националния елит на българското общество, а не елит на някаква въображаема автономна, „ромска” социална структура, каквото е предназначението на всеки елит. По аналогичен начин стои въпросът и с т.нар. „ромска интелигенция” – ромите интелигенти (учители, журналисти, лекари, юристи и пр.) се „вграждат”, включват в националната интелигенция, в рамките на националната социална структура на българското общество, а не са елемент на самостоятелна социална структура на етническото малцинство. По друг начин стоят нещата във федеративно устроените държави. Редица автори, не правят това теоретико-методологическо разграничение и използват за по-голяма краткост термините „ромски елит”, „ромска интелигенция”. В разговори с румънските експерти постигнахме пълен консенсус, че наистина употребата на „ромски елит” не е в строгия социологически смисъл (което се подразбира и от самите анализирани тук автори), като и в Румъния „издигналите се”, „успели” роми са част от общия, национален елит на Румъния.
 
[118] Според преброяването от 1992 г. има 409 723 роми в Румъния, макар някои ромски лидери да твърдят, че реалният им брой е между 3-5 милиона. Според Ромския етнически съюз те са 2.5 млн. или 10% от населението в страната. Други наблюдатели ги оценяват между 1-1.5 млн. (Geambaşu 2007: 16).
 
[119] Подход, който Брубейкър нарича „групизъм”( Brubaker 2001).
 
[120] През 1963 г. къщите в квартала, където живеят са разрушени и семействата са преместени в апартаменти в различни части на града.

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.