Николай Тилкиджиев

Успелите роми т. І

Успелите роми т. І

10.5. Безпомощност и амбиция

 
10.5. Между отбраняващата се безпомощност
         и  позитивната амбиция
 
Квотно-типологичното изследване, проведено сред 601 лица от различни селища на България и с различна етно-религиозна принадлежност, осветлява интересен акцент по отношение на успеха и благополучието – кои са успелите или неуспелите хора в техните общности и кои, според респондентите, са предпоставките за личната им сполука или несполука, конкретните виждания на нискостатусния като цяло етнос за успех и „провал”. Това е необходимо за целите на проекта „Успелите роми” – да се установи как самата общност гледа на благополучието, щастието и по-добрите бъднини и в какви ценности най-често ги операционализира.
На въпроса „Посочете успели хора от Вашия етнос и с какво се занимават?”, цялата съвкупност от респонденти са посочили най-вече кметове, зам.кметове и общински съветници; служители в областна администрация; политици, лекари, адвокати, музиканти, бизнесмени и търговци. По-конкретно ромските интервюирани, които са 316 лица, уважават най-много представители на следните професии: строителни предприемачи,собственици (на хотели, бензиностанции, мебелен магазин, шивашки цех, фризьорски салон, сервизи за ремонт на автомобили); търговци (на злато, автомобили, машини, олекотени завивки и др.); неправителствени активисти, занимаващи се със защита на правата на ромите (като Николай Кирилов от фондация „Рома-Лом”); служители в държавна и общинска администрация; политици (като Цветелин Кънчев и Мануш Романов[85]); музиканти (най-често се споменават имената на Азис, Бони, Софи Маринова, Ибро Лолов, Иво Папазов, Анжело Маликов, Кирил Ламбов, Сашо Роман, Илиян); проф. Чирков, поета Усим Керим, журналистката Кремена Будинова, университетския преподавател Христо Кючуков, здравните медиатори, футболни имена и пастори от „общността”. Сред възприетите като „успели” личности от ромски произход, голяма част от които са разпознати като такива и от широкото общество, провокира споменаването на лице, смятано от съгражданите си за успяло, понеже „взима американска пенсия”. Спокойните и материално-осигурени старини са очевиден критерий за благоденствие сред общности с нисък социален статус, каквите са ромските.
 
Фигура 7. Тези хора от Вашия (ромски) етнос са успели защото:
 
 
Питането „Тези хора от Вашия (ромски) етнос са успели защото?” предполага  редица възможности за отговор (Фигура 1). 36.1% от попитаните роми смятат, че успехът се дължи на добро и подходящо образование. 52.8% отдават първа значимост на таланта и лични способности. 37% от респондентите роми приемат, че успехът произтича от полезните контакти, с които са се заобградили сполучилите хора от техния етнос. Но на първо място, почти 60% смятат, че предтеча на сполуката е амбициозността и упоритата работа.
При допитването сред ромите защо смятат, че дадени представители на тяхната общност са успели, наяве излизат няколко любопитни отговора. Един от тях е ирационалният: „Господ така е решил!” или „Имали са късмет”, както и далеч по-рационалния „М. е красиво момиче с бяла кожа и това й помогна”, в който прозира ромското боготворене пред бялата кожа и това, че тя символизира красота и е преддверие към благополучие, като контрапункт на „мургавостта”. Ромите уважават и смелостта на съгражданите/съселяните си, които са посочили за успели личности:рискуваха да заминат и да работят в чужбина”. Не липсва и усещането за конспирация, когато става въпрос за благополучието на други: „успял е по политически причини”. От редица случаи както в България, така и Румъния, видимо и от дълбочинните интервюта, става ясно, че „политическият трамплин” е сигурен вариант за успех сред определени личности от ромски произход; но не се изключва и усещането за конспиративност, когато става въпрос за политическо издигане.
Въпросът предвижда и варианта „не съм чувал и не познавам успели хора от моя етнос”, която са обявили близо една шеста от интервюираните роми.
Според наблюдението, отразено в отчета на интервьор по отношение на тънката разлика между „успял” и „щастлив” във въпросите на теренното проучване е, че
·         „почти никой от респондентите не прави разлика между „щастлив” и „успял”човек. Основното, което смятат за необходимо и за щастие, и за успех са работа и пари. Различия се наблюдават в представите за успял човек между хората от различните възрастови групи: по-старото поколение сочи за такива - хора с добро образование и професии, докато по-младите назовават имена на хора от сенчестия бизнес или от шоу-бизнеса... Почти никой от респондентите не сочи като причина за успех даването на рушвети или използването на връзки”. (В. Люнгова, анкетьор в софийския кв. „Факултета”)
 
Успехът в очите на проучените роми на определени техни съграждани или съселяни се измерва с професионалния статус, резултати на житейското поприще, степента на уважение от широкото общество и дори популярността в медиите. От своя страна, неуспелите хора в очите на същите анкетирани роми се групират по няколко различни фактори, сами по себе си обясняващи предпоставките за неуспех:
1)      Хора, неуспели в дадено начинание, чиито последици дълго и уморително изплащат както провалилите се в бизнес-начинанието, така и цялото им семейство; един вид „еднократен неуспех”, но с дългосрочни последствия, както материални (за лицето и семейството му), така и социално-психологически (към лицето се налага санкция и вътрешна стигма от страна на ромската общност и нейните представители „не биха му хванали вяра”, че идният път бизнесът му ще сполучи). Ето и примери: взе много пари и не успя да ги върне”; „занимаваха се с търговия, имаха малки производства” (закуски, барчета, месарници и пр.); „имаше бизнес с дрехи, но фалира и сега не може да си върне кредитите”; „моите синове Д. и Л. - опитаха се да правят бизнес, но се провалиха”.
2)      Безработни, болни, пенсионери, възприети като провалили се хора. Неодобрението и незачитането на социално-уязвими индивиди е много добре обяснено от антрополога Харалан Александров:
·         „Показното потребление и демонстрацията на благополучие в днешни дни се уравнява с висок социален статус. Право на аплодисмени имат „единствено” активните, борбените, оправните, предприемачите, „тарикатите”. Разпадането и дезинтеграцията на социума,... културата на  българския преход, на успеха на всяка цена, на прегазването на всякакви морални ограничения в името на този успех, културата на драматично социално разслоение е убийствена среда за уязвимите хора. Да си болен, да си беден, да си възрастен, да принадлежиш към някаква малцинствена група или комбинацията от тези неща те обрича на нищета”(в предаване по Нова ТВ).
 
В този дух са и примерите от проучването за „провалени” в житейския си път според респондентите-роми: Търся как да оцелявам днес. Няма по-неуспял от мен - нямам ток и вода”; „клошари, ровят в кофите за боклук”. Отвисоко са „паднали” пенсионерите, а съдбата на хората с физически увреждания е незавидна: „инженер, сега пенсионер”, „бивш директор, сега пенсионер”, „инвалид”.
3)      Хора с определени занимания (най-вече ситуационни или сезонни), които не се тачат от „общността”, макар и донякъде да изхранват семейство. Определени типове работа се считат за по-малко достойни и заслужаващи уважение от други и такива, според ромските респонденти са: работа в селското стопанство - бране на охлюви, гъби, билки, тютюн; „продава на пазара прахове и шампоани”, „ходи по пазари да продава дрехи”, „шивачка”, „гробищар”, „има много такива-безработни, занимават се с дребни неща, където ги повикат”, „където ги повикат, търсят си строителни обекти”, „чистачка в банка”, „хигиенистка на улицата”, „продава балони”, „събира вторични суровини”, „продава пържена риба”, „държи лавка за безалкохолно и шоколадови бонбони”, „има магазин за изкуствени цветя”. За изследователите е интересно защо тези занимания са недолюбени от респондентите, след като в условията на българската традиционна култура ромите се вписват без никакви затруднения, запълвайки определени икономически ниши (Попов 1994: 149-158). Някои от заниманията, с които традиционно се свързват ромите в представите на мнозинството, са точно гореизброените. Дали етническата общност си дава по-висока самооценка и си поставя по-високо професионалната летва, след като допитаните нейни членове се отнасят с пренебрежение към традиционни ромски занимания, би било тема на по-задълбочено проучване.
4)      Неуспели хора заради разреза на заниманията им с моралната гледна точка на локалните общности: „лихвар, давал е и храна”, „всички хора, които се занимават с измами”, „криминално проявен”, „Ж. Милионера - безработен сиромах”, „пишман милионери” (бедни хора, на чието име са приписани фалирали фирми), „комарджия, проигра си апартамента”, „сводник”.
5)      Неуспели хора заради конфликта на житейската им стратегия с моралната гледна точка на локалните общности:разведена жена”, „стара мома”, „нищо не работи и живее от пенсията на майка си”, „чака на жена си, която е метачка”, „алкохолик, живее в колиба”, „чака някой да му намери работа”. Очевидно е, че ромите не поощряват липсата на амбиция и проактивност на пазара на труда, при изхранването на семейството, при стопанисване на личното имущество и в брачен аспект. Може да се предположи, че това са характеристики, усвоени и от общуването на ромите с локалните общности – българи, турци, българо-махамедани и др.
 
Фигура 8. Тези хора от Вашия (ромски) етнос са неуспели, защото:
 
 
Въпросът Тези хора от Вашия (ромски) етнос са неуспели защото?” предлага няколко варианти на отговор (Фигура 2). Ромите-респонденти са посочили хора от тяхната общност, несполучили в житейски план, според тях защото: въпросните „неуспели” техни съ-граждани/съ-селяни са най-вече безработни(29,3%); са необразовани и/или им липсва квалификация (14,2%); са бедни (11,6%); спрямо тях е упражнена дискриминация на трудови пазар (7.1%); на тези от тях, които са опитали да се занимават с търговия, но им липсват клиенти или им пречат конкуренцията и високите цени (7.1%). Други „неуспели” в очите на респондентите са се сблъскали с проблема алкохол, извършване на незаконни дейности, хазарт или са им били прехвърляни незаконно фалирали фирми.
Интересен аспект, който отчитат интервьорите по време на квотно-типологичното  проучаване е, че респонденитите с неохота посочват „неуспели” хора, тъй като „всички в махалата са равни по безработица” и не е желателно, според тях,  да се посочват имена на съселяни.  
·         „Въпросът, в който трябва да се посочат трима неуспели хора от тяхното населено място, изключително много ги затрудни. Респондентите казват, че това не е прилично от тяхна страна, защото всички са еднакви, трудолюбиви и в момента над 50% от тях са безработни” (Из отчета на интервьор за помашката, българска и ромска общност в с. Градежница).
 
Заради кризата много роднини на респондентите са връщани от работа в чужбина, а преди това се е разчитало на доходите на тези трудови емигранти. Липсата на постоянна работа също води до усещането за задънена улица в семейството на завърналия се гурбетчия, а оттам и до неуспех (ромска общност в Сливен и др.).
 
*
На изследваните бе зададен въпросът „Какво ви е необходимо, за да се чувствате по-щастлив от сега?”. Повечето отговорили от всички етнически групи споменават здраве и адекватен достъп до лечение, дом, семейство, високи доходи и сигурна работа. Здраве, пари и успех в работата са посочили и конкретно ромските анкетирани. Щастието за всички респонденти се измерва до голяма степен и с това да се радват на спокойствието, благините и сполуката на идното поколение:
·         Сега съм достатъчно щастлив, защото съм млад и нямам все още грижи и задължения, но бих бил по-щастлив ако в България има добър живот за младите (всичко да е осигурено, както на Запад)”;
·         „По-голяма пенсия, да има пари за ядене и лекарства и на децата да помагам”;
·         „Повече пари, за да осигуря бъдеще на децата си”;
·         „Чувствам се добре така, децата са добре, имат работа и добър бизнес”;
·         „Децата да продължат образованието си”;
·         „Децата ми да работят и живеят в България”;
·         „Децата ми да са в къщи, а не в чужбина”;
·         „Децата да растат спокойни и щастливи”;
·         „Децата да си имат къща”;
·         „Всички да сме здрави, най-вече децата”;
·         „Децата ми да са устроени добре”;
·         „Държавата ни да се оправи, да има работа за младите”;
·         „Повече пари, за да осигуря бъдеще на децата си”;
·         „Внучката ми, която е с висше образование, да успее да се устрои добре, като кака си в Германия и да се намерят добри мъже”;
·         „Да изуча децата си, да станат свестни хора”;
·         „Ако виждам повече усмивки на лицата на хората около мен и по-малко некролози на млади хора”;
·         „Да виждам и общувам по-често с децата и внуците”;
·         „Децата ми да са около мен, а не да са се пръснали по света и да ги виждам най-много един път в годината”.
 
12.6% от всички респонденти на изследването са споделили, че биха правили всичко децата им да се изучат. От отговорите проличава, че мерилото за щастие е отражението на сполуката на следващите поколения в очите на родители и прародители. Образованието, здравето, реализирането у дома в България, в близост до по-възрастните от семейството са съществени за респондентите от различните етнически групи. Попитаните 601 лица често си пожелават здраве, за да се задържат по-дълго на житейския хоризонт и за да могат до последно да са в помощ на младите - неизменима и разпознаваема черта от българския национален характер.
Проучването се задълбочава и по-нататък във визуализацията на успеха: „Какво Ви е най-необходимо, за да се чувствате успели в живота?Отговорите отново се уповават на базисни национални ценности като здраве, възпитание на децата, хубава работа: „да съм здрава, близките ми също”; „да съм отгледал деца и да съм им посочил правия път”; „постоянна работа, за да мога да гледам децата си”; „доходна работа и материално осигурени старини”. За по-ниския материален статус на повечето респонденти говори представата им за успех, измерваща се с: „да си стегна къщата и да си вкарам вода”, „майчинството да е поне 300 лв”, „да живея в къща, а не в барака”; „пенсията да е поне 600 лв”; „възможност да се ходи за пет-шест дни на почивка на балнеокурорт”; „да са нахранени и хубаво облечени децата”.
Едно от мненията за визията за успех се изразява с това „да не съм циганин”, което говори за дискриминацията и пречките пред реализирането на човек от ромски произход на професионалния фронт, поради маргинализирания му етнически произход. Ромите респонденти до голяма степен съзират успеха в намирането на работа; когато липсва заетост сред анкетираните, те често я обясняват с пречките на етническия си произход. Други примери за споделено чувство за лична или колективна маргинализация на трудовия пазар са: „не ме взеха в тухларната на работа, защото съм циганин”, „никой не НИ взима на работа”, „отказват работа, защото съм циганин”, „по-трудно си намирам работа като циганин”.
Следващата Фигура 3 сочи поредица фактори, като материално благополучие, наследствен културен капитал, добро образование и усърдие в професията и доколко, според респондентите, те обуславят успеха в живота.
 
Фигура 9. Доколко важно за успеха в живота е: да си от богато семейство; да имаш образовани родители; да си с добро образование и да работиш упорито (%).
 
 
Видно е, че за респондентите от всички етноси е важно най-вече да работиш упорито, а на второ място - да подплътиш усърдието си с добро образование и квалификация. Две трети от попитаните държат на мнението, че е много важно за благополучието родителите да са заможни, както и образовани.
Отговорите на въпроса за факторите за успеха показват, чеда работиш упорито е най-важно за частните предприемачи и за нискоквалифицираните работници. По принцип успехът сред предприемачите в България е главно в резултат на работа през почивни дни, борба с конкурентните бизнесмени, търсене на устойчив пазар за стоките или услугите им, както и на комбинативността и уменията им за търговски преговори и продажби и на дълго акумулиран опит. В конкретния случай изследването ни разполага с данни за малцина роми предприемачи, което не би могло да доведе до сериозни обобщения. В допълнение към това, проучването не се задълбочава специално върху това с какъв точно бизнес се занимават тези респонденти и доколко той е законен или спада към сивия сектор.
Любопитно обстоятелство е, че постоянна работа нямат 351 от всички 601 респонденти, а 30% от тях са изцяло недоволни от материалното си положение. По-голямата част от „недоволните” са с ниски нива на образование. Респондентите с основно образование, безработните, нискоквалифицираните работници и пенсионерите са тези, които са най-силно убедени, че е много важно за успеха към каква етнически група принадлежиш. Значителна част от респондентите с основно образование са роми и това обяснява убеждението им, че произходът от стигматизирана социална група би представлявал или е представлявал пречка в развитието им. Това се потвърждава и от друго наскоро проведено проучване на ромски студенти за образа на ромите във водещи всекидневници. Нетолератните нагласи, които внушават определени медийните текстове по отношение на малцинството, водят до чувство за изолираност на ромите от българското си гражданството, а тежестта на стигматизирания произход провокира интегрираните роми да се отчуждят от общността си и да потискат идентичността си в публичното пространство, твърди проучването[86].
Високо осведомителна за представата за успеха е преценката на респондентите по отношение на това каква заплата, според тях, получават и каква би трябвало да получават хора с определени професии. Оценката на изследваните е критерий за това доколко уважават труда на хората с конкретни занятия и професии. Най-смели в предположенията си по отношение на доходите на музикантите, певците, артистите са безработните: 32-ма от тях смятат, че средно всеки от тях печели между 801-1000 лв, а други 53 лица считат, че тази професия се възнаграждава между 1500 до 5000 лв. И доколкото безработните са в повечето случаи в извадката роми, тези данни сочат, че професията на музиканта/артиста е високо уважавана и считана за доходоносна от членовете на конкретната етническа група.
На въпроса Колко според вас получава месечно един журналист?”отново най-крайни в предположенията си са безработни лица – между 500 и 1000 лв. 2/3 обаче от всички респонденти (601) не могат да преценят потенциалната заплата на журналиста, а от останалите преобладаващо считат, че журналистите получават между 501 и 800 лв.
Най-висока оценка за музикантската и артистичната дейност, в контекста на това „колко те би трябвало да получават”, са дали безработните и нискоквалифицирани респонденти – според тях музикантската заплата би трябвало да е в диапазона между 2001-5000 лв. Сред ромите има музикантски общности, които се диференцират от останалите ромски подгрупи с по-високия си статус; на особена почит сред широкото общество е и предполагаемият музикантски „етнически ген” на ромите. Това обяснява престижа на музикантско-артистичната професия в очите на ромите респонденти и високата оценка, която са дали за това какъв би трябвало да бъде материалният израз на този специфичен труд.
А колко би трябвало да печели един журналист месечно според вас?” – за изследваните роми смятат, че за професията на журналиста е подходяща заплатата между 801-2000 лв. Интелектуалността на професията, ролевите модели на роми журналисти, както и електронните предавания за „общността” и статии с позитивна насоченост спрямо ромите вероятно са дали отпечатък върху нагласите на респондентите към статуса на журналистическата професия.
 
 
 


[85] Бел.ред.: Мануш Романов е ром, депутат във Великото народно събрание, непосредствено след демократичните промени от края на 1989 г.
[86] http://integrobg.org/campain
 

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.