Николай Тилкиджиев

Успелите роми т. І

Успелите роми т. І

10.3. Общността към успелите

10.3. ОБЩНОСТТА КЪМ УСПЕЛИТЕ:
         ПОСРЕДНИЦИ ИЛИ ЧУЖДИ СРЕД СВОИ?
 
От аналитична гледна точка е необходимо да се очертае, макар и схематичен, образ на общността, в чиито граници ще се оценяват успелите. Няколко са основните й характеристики, които позволяват да се разчете вярно отношението към успеха, успелите в ромската етническа среда и ролята им извън тази среда. Резултатите от изследването дават основание да се твърди, че 52,8% от респондентите са безработни, 14,2% – пенсионери, 16,1% – нискоквалифицирани и неквалифицирани работници, 6% – квалифицирани работници, техници, майстори, 3,5% – частни предприемачи, 4,7% – помощни (обслужващи) служители, 1,9% – интелигенция, интелектуалци и 0,6% – ръководни и административни служители, мениджъри. Или ако “мерем” общността по отношение на пасивност – активност ще отчетем 93,8% безработни, пенсионери, неквалифицирани и подчинени (ръководени) работници и 6% предприемчиви, инициативни, интелигентни, способни да управляват хора. Разбира се, възможно е сред безработни, пенсионери, неквалифицирани и подчинени да има също действени, но неуспели (по някакви причини) хора. Но все пак поносимостта към продължителната безработност, нежеланието да се квалифицираш, очакването друг да реши проблемите е социално неприемлива житейска нагласа. Може да се допусне, че подобни са съотношенията и в ромската общност, което я представя като неуспяваща, несправяща се, по-скоро губеща в сегашното общество. Нейната жизнена стратегия е пасивното оцеляване, основните ценности – семейството, здравето, парите, работата, образованието, прилично бъдеще, разбирано като осигурени дом, работа, средства за живот. В голяма степен това са традиционните характеристики на бедна и останала в периферията на социалния живот общност. Доказателство в това отношение са фактите, че 75,8% от респондентите се самооценяват като нямащи възможности да подобрят материалния си живот, 78% – да си намерят подходяща работа, 62,4% – да осигурят на децата си подходящо образование. Това означава, че за повече от 2/3 от респондентите възможностите са стеснени. Независимо от това в общността съществува ясна система от необходимите фактори за успех в живота:
 
Таблица № 10
Според Вас, доколко важно за успеха в живота е:
 
 
 
Да работиш упорито
80,9
Да си амбициозен
79,3
Да имаш добро образование
77,5
Да имаш връзки
76,8
Да си млад или възрастен
69,9
Да произхождаш от богато семейство
63,3
Да имаш добре образовани родители
59,5
Да си мъж или жена
37,0
Да даваш рушвети/ подкупи
36,5
Да си християнин или мюсюлманин
24,4
 
Много ясно са ранжирани условията за постигане на успех – упоритата работа, амбицията, образованието. Това означава, че на първите места се поставят класическите фактори и то от голяма част от респондентите. На етнически произход, пол, религиозна принадлежност се приписват значително по-малки стойности.
Тази представа за условията за успех се удържа и при отговорите на въпроса “Според Вас, защо са успели хората, които посочихте, какво им е помогнало?” На първо място се извежда “упорита работа и амбиции” (66,3%), на второ – “талант и способности” (58,4%), на трето – “полезните връзки” (41,1%), на четвърто – “добро и подходящо образование” (40%), на пето – предварително “богатството” (22,8%), на шесто – “плащане на рушвети, подкупи” (14,1%). Или образът на успелия човек е работещият упорито и амбициозен, но талантлив и способен; важно е да имаш нужните връзки, но почти толкова важно е си с добро и подходящо образование. Богатите родители и личното богатство, както и подкупите не са определящи.
 
Таблица №11
Според Вас,защо са успели хората, които посочихте, какво им е помогнало?
 
 
Да
Не
Не мога да преценя
Защото са богати или от богато семейство
22,8
43,9
16,1
Защото имат добро и подходящо образование
40,0
29,1
13,7
Защото работят упорито, с амбиция
66,3
7,7
8,8
Защото имат много и полезни връзки
41,1
27,4
14,4
Защото плащат рушвети, подкупи
14,1
47,9
21,1
Защото имат талант, лични способности
58,4
10,1
14,3
Друго
8,9
24,3
48,3
 
Може да се твърди, че нагласата на ромската общност към успеха и успяването е общоприетото в българското общество. Независимо от мизерния живот на огромна част от нея и периферното й социално битие тя е изключително реалистична в оценките си и адекватна на фактическото съвременно състояние. Очевидно е, че именно при ромската общност ножицата между възможност и действителност е най-силно разтворена – знае се какви са факторите за успех, но наличната социална ситуация, в която е поставена и собственият й потенциал, не позволяват възможностите да се превърнат в действителност.
При по-различна оптика, при която акцентът не е върху факторите за успех, а върху необходимите личностни качества, виждаме променени в идеята за успех.
Тук ракурсът се измества – успял е този, който има работа и кариера според 30,0% от респондентите; пари и материални придобивки според 25%; здраве според 11,5%; щастие, работа, развитие на децата, добро семейство според 8,4%; собствено жилище, къща според 5,4%.
 
Таблица № 12
Какво Ви е най-необходимо, за да се чувствате успели в живота?
 
 
 
Работа и кариера
30,0
Пари и материални придобивки
25
Здраве
11,5
Щастие, работа, развитие на децата, добро семейство
8,4
Собствено жилище, къща
5,4
Семейство, деца
4,2
Нормален живот, спокойствие, сигурност
3,1
Образование (лично и за децата)
2,8
Любов, уважение, престиж, разбирателство
2,8
 
Съществува една много важна специфика. Независимо от това, че на първите места са поставени по-пазарно ориентирани качества като упоритата работа, инициативността, амбицията, общата нагласа, в която се ситуират тези качества, е етатичността. Едно от най-силните доказателства за патриархалността и традиционността на ромската общност е потребността от патерналистично отношение на държавата към тях. Тя трябва да им помогне да живеят по-добре като им дава повече пари според броя на децата (55,1%), повече пари според по-високото им образование (64,3%), повече пари според свършената от тях работа (94,9%).
 
Таблица №13
Как държавата трябва да помогне на ромите да живеят по-добре?
 
Да
Не
Не мога да преценя
да им дават повече пари според броя на децата им
55,1
36,0
8,9
да им дават повече пари според по-високото им образование
64,3
20,7
15,0
да им дават повече пари според свършената от тях работа
94,9
0,6
4,5
 
Вярна остава максимата, че бедният човек вижда сигурност предимно в парите и закрилата на държавните институции. Тук не се търсят рационални основания, а предимно гарантиран приличен живот. Едва ли “заучената безпомощност” провокира подобно поведение. Контекстът предлага друг прочит – стратегията “оцеляване” и минималните ресурси налагат търсене на варианти за съществуване.
Посочената спецификата не е обаче диференция специфика само на ромската общност, защото в българското общество като цяло съществува установката, че пазарната икономическа среда изисква упорита работа, инициативност, и т.н., но реално очакванията за по-добър живот се свързва с ролята на държавата. Както в ромската общност, така и в обществото като цяло е видима разликата между нормативноста и фактичността, т.е. между изискуемото и наличното. Фактически все още не се е формирал масово т.нар. пазарен характер.
На въпроса “Какво бихте направили, за да успеете?” на преден план излиза упоритата работа, за да се спечелят пари, които са символ за успех (18,8%), на втора позиция е “Бих заминал да работя и печеля в чужбина” (13,9%), на трета позиция отново успехът се свързва с изкарването на пари “Бих потърсил по-добра и по-платена работа” (13,7%). Чак на четвърта позиция се появява образованието “Бих направил всичко децата ми да се изучат”(12,6%).
 
Таблица № 14
Какво бихте направили, за да успеете?
 
 
Бих работил много, за да спечеля много пари
18,8
Бих заминал да работя и печеля в чужбина
13,9
Бих потърсил по-добра и по-платена работа
13,7
Бих правил всичко децата ми да се изучат
12,6
Късно е вече за мен да се променям
11,2
Бих записал и изучил по-добра професия
8,5
Бих започнал свой частен бизнес
8,3
Бих учил много повече
7,7
Бих търсил начин да покажа своя талант
2,7
Добре ми е така, успял съм достатъчно
1,3
 
Явно е, че външният, видимият белег за успех е наличието на пари, но това все още е неопределено, защото не е ясен мащабът, в който ромите посочват парите като белег за успех. Дори когато посочват, че става дума за “много пари”, в контекста на ромската общност “много” също така е относителна категория.
На въпроса “Кои роми са успели?” една трета от респондентите изтъкват, че не познават успели хора от тяхната общност. Отговорилите, обаче, се ориентират не само към известните публични личности, а и към личности от тяхното по-широко или по-тясно обкръжение. Най-известните хора според ромската общност са проф. Чирков, Софи Маринова, Бони – певица, Цветелин Кънчев – политик, Васил –търговец, Мариян Огнянов – футболист и др. Това са личности, които са най-успели и с тях ромите се гордеят, но които са на далечно разстояние. И в този смисъл те не могат да бъдат посредници, а по-скоро чужденци в онази среда, която би трябвало да е близка, с която би трябвало да са дълбоко свързани от раждането си. Макар и да се афишират като роми, техният стил на живот в никакъв случай не е този на средностатистическия ром, чието съществуване в бедност, мизерия, в гето, реално или въобразено чувстващ върху себе си дискриминационно отношение, е изпълнено с тревожност, песимизъм, отсъствие на перспективи. Но, от друга страна, анкетираните изброяват личности, които са очевидно от по-близко обкръжение. Те са от различни области – сводници като Акиф (съседа), щофьори на ТИР (Али Хасан), кметове и общински съветници. Вероятно в много от тях ромската общност вижда личности, които в определени моменти могат да помогнат, да съдействат и да подкрепят изпаднали в беда, защото са на “една ръка разстояние”. От този хоризонт се очертава “ветрилото” на успелите роми. За успели се приемат дори заварчици в Италия, такива, които произвеждат закуски, или са охрана. Това показва, че в ромската общност съществува много нисък праг на представата за успял човек. Вероятно на фона на масовата бедност и безработица едва ли не всеки, който има постоянна работа и пари дори за оскъдно прехранване на семейството си, се приема за успял. От тази позиция се конкретизира представата за “много пари”. Вероятно това са парите, които са извън онези, които осигуряват екзистенц-минимума. Друга особеност на “много пари” е характерът на техния произход. За ромската общност е без значение от къде идват те – дали от законна работа или от сводничество. Подобна позиция не бива обаче да се класифицира като отрицателна характеристика за общността, защото общото ниво на мизерия, в което съществуват ромите, темата за произхода на парите е без значение. Може би поради това в широката публичност ромската общност се асоциира плътно с криминалност.
В тази неконситентна представа на ромската общност за успял се забелязва дистанция между по-нормативните, публично битуващите представи за успял (богат, образован, удовлетворен) и реалната житейска практика, където дори хора с ниско образование и и по-ограничени средства се приемат за успели като единственото условие е да имат постоянен източник на доход. Но едва ли такива, които са по-скоро оцеляващи (макар и гледани като “успели”) ще се справят с ролята на посредници. Голямата част от тях не са необходимите представляващи общността в националното пространство, както и едва ли са модели за поведение на самата общност. Вероятно този много нисък критерий за успялост обяснява отговорите на въпроса “Ромските бизнесмени във Вашата община помагат ли на ромите?”:
 
Таблица №15
Ромските бизнесмени във Вашата община помагат ли на ромите
 
Да
Не
Не мога да преценя
с пари, дрехи и обувки
21,8
74,1
4,1
да започнат бизнес
9,8
86,4
3,8
дават ли работа на повече роми
28,6
67,0
4,4
 
Сравнително ниският дял на положително отговорилите показва не толкова отношението на “успелия” бизнесмен към своята общност, а мащаба на неговата дейност. Каква помощ и съдействие може да се очаква от човек, който в своята “бизнес” дейност едва свързва двата края.
Налице е и един друг аспект. Около една трета от анкетираните твърдят, че бизснесмените укриват данъци и се занимават с незаконни дейности, което означава, че съществуват “херметично” затворени кръгове, в които трудно се допускат външни хора. Но все пак около една трета от респондентите оценяват наличието на помощ от страна на успелите бизнесмени. Помощта им е отчасти в сферата на осигуряване на работа на роми (28,6%), на подаряване на пари, дрехи, обувки (21,8%), в подкрепа на някои да започнат бизнес (9,8%).
 
Таблица №16
Ромските бизнесмени във Вашата община
 
Да
Не
Не мога да преценя
укриват ли данъци
35,6
53,1
11,3
занимават ли се с незаконни дейности
34,5
53,1
12,4
 
В този смисъл особено важно е, че бизнесмените не се оценяват от заобикалящите ги като медиатори между общността и обществото – повече от 2/3 от респондентите не виждат в тяхно лице сигурност, спасение, шанс. Недоверието е далеч по-голямо от надеждата. В този смисъл е тревожен фактът, че голяма част от респондентите ги подозират в незаконни дейности (34,5%) и в укриване на данъци (35,6%). Съответно 12,4% не знаят дали се занимават с незаконни дейности, а 11,3% – дали укриват данъци, т.е. около половината от респондентите не виждат в ромските бизнесмени хората, които ще им помогнат и ще ги представляват.
И все пак без да се имат предвид успелите от най-близкото им обкръжение анкетираните подреждат необходимите фактори за постигане на гарантирано съществуване (което е тяхната представа за успех): упорита работа, амбиция – 66,3%, талант и лични способности – 58,4%, наличието на връзки – 41,1%, доброто образование – 40%, наличието на богатство или богато семейство – 22,8%, рушвета – 14,1%. Като цяло има съвпадение между условията за успех изобщо и успеха на посочените познати хора.
Панорамата на неуспеха, описан от анкетираните чрез конкретни хора от тяхната непосредствена общност, разкрива типична картина за ромите – бедност, безработица, фалити, алкохолизъм, криминални прояви и т.н. Съществуват дори такива категорични твърдения, че в “нашата махала няма успели”, “всички цигани сме много зле”, “80% бедни хорица, които не могат да изхранват семействата си”, “90% от кварлата са неуспели” и пр. И тук, както и при въпроса за успелите, една трета не са отговорили.
Причините за неуспеха са преди всичко безработицата – 29,3%, липсата на образование и квалификация – 14,2%, бедността – 11,6%. Мързелът, липсата на амбиции, на способности (7,1%), дискриминацията (7,1%), личните неудачи (6,2%), рекетът (4%), липсата на грижи от страна на държавата (3,6%), липсата на условия (1,8%), съдбата (1,3%) и пр. са незначими фактори.
 
Таблица №17
Защо те не са успели?
 
Безработица
29,3
Необразованост, липса на квалификация
14,2
Липса на средства, бедност
11,6
Мързеливи, неамбициозни, глупави, нямат възможности
7,1
Липса на пазар, конкуренция, високи цени
7,1
Дискриминация към ромите
7,1
Здравословни проблеми, неудачи в семейството
6,2
Алкохол, хазарт, вършене на незаконни неща
5,8
Рекет, мутри, незаконно прехвърлени фирми
4,0
Икономическата криза, липса на грижи от държавата
3,6
Липса на условия - малък град, лош квартал
1,8
Лош късмет, съдба, не им върви
1,3
Не са далавераджии, не дават подкупи
0,9
 
В тази поредица от неважни условия за успех самата общност като че ли прави опит да позитивира публичния си образ, да неглижира много от приписваните й характеристики, да представи себе си като всяка друга в българското общество. Разбира се, това е само възможна теза, която изисква още фактология, за да се провери. Но все пак възможността (съществуването на макар и спорни факти) тя да се появи, т.е. да се откроят усилия от страна на общността за градене на положителен образ е важен момент в развитието й.
***
Общият извод, който трябва да се направи, е: успелите роми, които могат да бъдат посредници, т.е. да бъдат конструктивна връзка между общността и широката публичност, държавата, гражданското общество и т.н. стоят сравнително далече от самата общност и в голяма степен са чужди. Успелите, които са вътре в самата общност и в никакъв случай не практикуват друго качество на живот, познават непосредсвено проблемите на ромите, в непрекъснат контакт са с всички, нямат тези ресурси да бъдат посредници. Първите имат огромни възможности, но присъстват само виртуално, докато другите живеят с пулса на ромската общност, но нямат необходимите ресурси. Вероятно има и междинна позиция на успели роми, които съчетават двете “качества” и те са в истинския смисъл на думата са посредници, но явно е, че са незабелижимо малко и поради това не могат да бъдат “хванати” в изследователската “мрежа”.
Важно е да се отбележи, че някои от “успелите” роми, издигнали се на високи позиции (независимо от областта) и имащи големия мащаб за оценка на ромските проблеми, вече се преживяват като национално значими фигури и се съизмерват с другите си колеги като “преодоляват” етническата си идентичност. И вероятно това не е въпрос на криене, премълчаване, срам от произхода, а преднамерено извеждане на националното като водещо. Мястото им в съответните професионални общности има по-голямо значение и става определящо. В този смисъл те нямат вътрешната потребност да са посланици на общността си, да я представляват, да помагат за търсенето на решения. Защото в противен случай биха продължили да живеят в клановата среда и не биха гледали на себе си като на хора, преминали етническите бариери и стъпили в националното пространство като равни и ценни с различните.
Естествено е, че има роми, реално ангажирани (на по-абстрактно или по-практично ниво) с политиките и практиките за идентифициране и решаване на малцинствени (и конкретно на ромски) проблеми като представителите на различни държавни и неправителствени структури, но онова, което липсва в действията им, е отсъствието на последователност. Активностите са на вълни, зависими от случайни фактори. Ефектите върху ромската общност са малки и необвързани. През повече от 20 годишния преход израстват професионалисти в това отношение, но успеваемостта на програмите не се повишава. Ангажираностите, дефинирани от ратифицираните международни документи, се изпълняват в свръх минимизиран вариант. Подобен е ефектът от всички международни и европейски програми.
Оценявайки значението на дейностите на тези две групи роми (които безспорно са успели и чиито активности имат значение преди всичко за българското общество (и само в определен аспект за ромската общност), може да се формулира хипотезата, че тези успели хора заедно с виртуално присъстващите) ще изиграят ролята на ускоряващи изграждането на ромската общност и националната й идентичност като зависимостите й с етническото ще останат само в семейно битовата сфера.
 

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.