Васил Дечов

Среднородопско овчарство

Среднородопско овчарство

Шилета, Йоз

 

ШИЛЕТА

Пашата (юрията) на шилетата е отделена от па­шата на сагмала и йоза. Тя трябва да бъде отрасна и чиста. Там, дето пасат шилета, сагмалът и йозът не бива да пасат. Вечер шилетата нощуват в проста ограда от вейки и дарвье. Обикновено на шилетата засицат ятак край някоя горица или гилгьо. През лятото шилетата по-често се кърмят и поят с пресол. Поението става тъй: до някой по-голям извор и на равно място са наредени няколко дълги корита, но така, че водата да тече от едното корито в другото. Като се напълнят всички корита с вода, последната се спира да не тече от извора и да не изтича навън от коритата. След като водата в коритата се постопли от слънцето, сипват в нея определено количество морска сол, за да се разтопи. Когато пресолът бъде готов, докарват шилетата да го изпият. Шилетата се поят с пресол всяка седмица, като се смята за всяко пиене по 2—3 драма сол на шиле. Коритата постоянно си стоят на мястото и служат 7—8 години. Изворът и коритата се казват суват. Суватите правят или чобанлък-сайбиите или при­тежателите на планината. Често някои набожни стопани правят сувати и за хаир. Един суват с 10 корита струва 100 гроша.

Къде 20 юлия шилетата стрижат първи път за ерина (лятна къса вълна), но един ден по-рано ги уплавюват (окъпват). Плавението се извърша тъй: под един малък водопад на реката вазвиряват (задръстват, заприщюват) водата, за да стане дълбок вир. От лява или дясна страна на вира уградят от вейки два неуспоредни плета. Едните краища на плетовете се набли­жават до брега на вира, но толкова наблизу, колкото да може между тях да мине една овца. Като се при­готвя плавилото, шилетарите вкарват шилетата между двата плета и ги напъват към вира. Там, дето се на­ближават краищата на плетовете, до брега на вира стои един овчар и хвърля шилетата едно по едно във водата. Хвърленото и окъпано шиле, като постои 2—3 секунди във вира, изплува навън и отива настрана да съхне. Като се оплавят всички шилета, овчарите ги отпъждат въз някоя присойка да изсъхнат хубаво и се напасат. Вечерта оплавените шилета лежат на някоя целина да им се не упраши ерината. На другия ден ги стрижат. Стриженето се извършва по същия ред, както и стриженето на старите овце. Има разлика само в определянето каркъмджийския хак. Когато се стри­жат шилета, каркъмджиите зимат за хак от петнадесет едно, т. е. 1/15 част от всичката ерина. Шилешкият каркъм е много оживен, защото тук се не стрижат овцете на един-двама стопани, а на 20—30 души. Сега на каркъма присъствуват 20—30 пъти повече хора, отколкото са били, когато са се стригали старите овце на 1—2 стопани. На остриганите шилета се туря пръв път дамга с катран.

 

Й О 3

Юрията (пашата) на йоза е също отделна. Вечер йозът се не затваря в ограда, а лежи на незаградена нива, като се разреда през всеки 4—5 вечери, т. е. мести му се леглото с цел да се обтори цялата нива, на която лежи. Понежът йозът скоро затлъстява и елови брави най-много се крадат за чевермйо, то глав­ната грижа на йозчиите е да вардят стадото от крадци и хищни зверове. Другата им работа не е толкова трудна.

Шилетарите и йозчиите се хранят с ръжен хляб и мляко. Хлябът им доставят чобанлък-сайбиите, у които са овчари, а млякото се добива от няколко кози, които след предой се отделят от сагмала и се смесват с йоза и шилетата. Тия кози се казват мандзари. В шилетата и йоза се оставят по две кози на овчар и една за гости.

Разлъчване. Разлъчването, т. е. разтурването на лят­ното съдружие става обикновено от 25 юлия до 15 август. Ако мандрата се е закопала, т. е. ако поради скуцване на овцете или по други причини всички стопани не са могли да си вземат млякото до 16 август, съдру­жието пак се разтурва, с условие, тия стопани, които са си зели напълно млякото, да пуворнат, т. е. да да­дат от земеното масло и сирене на ония стопани, които нищо не са зели от мандрата. Повръщането се смята на сто (процент). Например, ако са останали още 100 ведра неземени от цялото количество мляко, което се е следвало да получат всички стопани, спадат се съ­размерно 100-те ведра, и всички, които са надзели, ще да дадат надзетото на ония, които нищо не са зели, разбира се, като се приспадне и тем съразмерна част от 100-те ведра. Тия стопани, които ще земат готово масло и сирене, са длъжни да платят на ония стопани, които им дават маслото и сиренето, припадаещата се част от мандраджийски надници, храна и пр.

Разлъчването на стадата става със сечемек, както при отбив, или с фатане и изфорлене. Разлъчването по втория начин става тъй. Вкарват в дукатя първо саг­мала и после поотделно йоза и шилетата. Всички чо­банлък-сайбии влизат между овцете, и с ръцете си из­хвърлят навън, но на отделни места, всички брави, които съставят чобанлъците. Между отделните групи овце (чобанлъци) са наредени други стопани, малешини и деца, които запират да се не смесват разлъчените овце. Като се свърши разлъчването на сагмала, от­пъждат настрана отделните групи и вкарват в дукатя шилетата и йоза, за да разлъчат и тях по същия на­чин. Като се съставят изново чобанлъците, чобанлък-сайбиите, другите стопани и овчарите проверяват с гле­дане всеки отделен чобанлък, да не би да са се сме­сили или останали овце от друг чобанлък. След това чобанлъците се отправят към различни страни да пасат, а стопаните влизат в мандрата да се простят с нея и да си приберат съдовете, които са оставили на предой. В това време развалят и дукатя, за да си разделят жьордите и коловете.

Кушери и мустак. Още същия ден след разлъчването чобанлък-сайбиите отиват на нивите си, дето ще ле­жат овцете им, да градят кушери или мустаци, като същевременно пренасят и жьордите си от разваления дукат, ако нивите им не са много далеч от мандрата, и жьордите се не сурнат (влачат) на вòзбарце (нагоре въз някое бърдо). Кошарата е съставена от правоъгъ­лен триъгълник и трапец. Тя се прави тъй. Начъртава се с жьорди един квадрат на единия нисък край на полегатата нива. Връз квадрата се ограждат четири плета така, както се градят плетовете на дукатя. На горния плет се оставя порта за вкарване на овцете. Портата се загражда с къси жьордки или с портеници (талпи), проврети през междините на плета. Вътре в квадрата между страната, която служи за основа, и едната отвесна (перпендикулярна) страна се огражда друг диагонален плет, на който краищата да се не до­пират до стените, а да има помежду им две пролуги, едната широка един метър, а другата 1,5 метра. На тясната пролуга се поставят два стола, като тия на дукатя, а широката служи за врата, която се загражда с жьордки. Триъгълникът се казва мустак.

Кошари градят обикновено ония чобанлък-сайбии, които имат два чобанлъка, защото те и след разлъчването разделят овцете си на сагмал и ялови. Сагмалът пасе един овчар, а яловите (йоза и шилетата) други. За да се не смесват ноще двете стада, сагмала затва­рят в кошарата, а яловите лежат вън от нея. Мнозина чобанлък-сайбии, които имат само един чобанлък, също градят кошари, но това правят, когато овчарят им е аджамия (неопитен) и не толкоз бодър или пък ко­гато близу до нивата дето лежат овцете, има посеви, в който случай, ако овцете се оставят ноще незаградени, може да станат през нощта и да направят зен (повреде) на посевите. Но ако не съществуват споме­натите причини, стопаните с един чобанлък не градят цели кошари, а само един триъгълник, наречен мустак, в който вкарват овцете само когато ги доят. Кошарата и мустакът се местят всяка седмица или през 3—4 дни, за да се средява торът по всичката нива. Една кошара с мустак, дълга и широка 20 метра, струва с материала и един път градена 30 гроша, а един мустак 25 гроша.

Ятак. Близу до единия ъгъл или до портата из вънкашна страна на кошарата в земята се забива една суха, с прерязани през средата клоне малка ела, която се нарича строг. На строга се закачат торби, мехове и други потребни неща. Близу до строга е огнището, на което се кладе огънят. Кошарата или мустакът, строгът и огнището се наричат с едно общо име ятак. На един овчи ятак се намират следните потребни неща:

1) Голяма харамия, в която се вари млякото, което се  надоява вечер.  Струва.....150 гроша

2) Малка харкомичка, в която овчарите си варят каша  и  мляко. Струва...........................15 гроша

3) Пакул  или вулгя,  в   която   овчарите държат брашно за каша...........................................6 гроша

4) Вулгя или пакул, в която се държи брашното за  кучетата      .............................................4 гроша

5) Корпа или пакулче, в които се държи солта...................................................................1 грош

6) Три ведра за доене овцете и подквасване мляко...........................................36 гроша

7) Шепшек или лелка за вода........1 грош

8) Угрибка за сторжене харанията и харкомите ..........................................................1 грош

9) Една паница за сипване пресник и каша....................................................................6 гроша
10) Три-четири   лъжици..........................................2 гроша

11) Два меха от ощавени кожи за пренасяне пресника   до   селото..........................20 гроша

12) Чюлче за покриване закачените на строга вещи.........................................................3 гроша

13) Корито за сипване храна на кучетата             ....................3 гроша

14) Водач (кобилица) за носене вода      ................................................................................1  грош

15) Бакрач   за   закачване харанията и харкомата над огъня.............................................1 грош

                                            -----------------------------------

Всичко................................246 гроша

 

Всекидневната работа на овчия ятак е такава. Сут­рин в зора овчарите стават да доят овцете. Доенето става тъй, както и на мандрата. От кошарата всички овце се вкарват в мустака. На столовете стоят един или двама доичери, а от мустака карачерчето или сто­панският син подава една по една овцете през строгата между столовете.

Докато овчарите доят овцете, на огъня ври каша или пресниг за прòгима (утришна закуска). Около огнището се навърта стопанинът и подклажда огъня под харкомата, в която се вари ястието. Ако стопа­нинът се не намира на ятака, карачерчето или стопан­ският син излиза сегиз-тогиз от мустака, за да постъкне огъня и разбърка с дървена лъжица кашата. Като се свърши издояването, присъствуващите на ятака сядат да ядат, като същевременно турят харкомата на огъня, за да сварят баркуш за кучетата.

Докато овчарите се нахранят, сварява се и храната на кучетата. Баркушът се сипва в коритото, но ако та­кова няма, овчарите изкопават една лочка в земята и там сипват кучешката храна.

Вечершното и утришното (днешното от сутринта — б. ред.) мляко се налива в два отделни меха и се пре­дава на стопанския син или ратая да го занесе в село. Всички стопани, които имат овце-сагмал в чюбанлъка, дохождат по ред да земат млякото, но като донасят и хляб на овчарите. Оня стопанин, който има повече овце, зима млякото по 4—5 вечери наред, а ония, които имат по-малко овце, зимат го по един или по два вечера и след това пак зареждат. Изпразнените ведра се зана­сят на чучура или чешмата и се напълват с вода. Там те стоят до вечерта. Това се прави да се не разсохнуват ведрата от слънчевата топлина. Пренасянето на млякото става с магарето или на гръб.

След изпращането на млякото овчарите пускат ов­цете да ги пасат. Ако пасбището е много тревно, ов­цете скоро се наядат и щом припече, лягат на гилгьо (на сянка под дебели и клончести ели). През времето, когато овцете почиват, овчарите пладноват (обядват), правят си царвули, плетат терлици и поспават. Мале­шината не спи, а варди овцете да не станат и изедат на някого посевите. Къде 8—9 часа по турски след пладне овчарите вдигат овцете да пасат. Пасенето се продължава до 2 часа по турски вечерта.

В средните Родопи зимните и летни посеви се жънат през августа и септемврия, т. е. тъкмо тогава, когато всички овце са разлъчени от мандрите. Из стърнищата на пожънатите ниви се намират много откъснати и пад­нали на земята класове, при това тревата е сочна и вкусна. Независимо от изобилната храна за овцете, ни­вите са пълни с моми-жетварки, които по цял ден пеят и се смеят. Всичко това привлича овчарят и стадото му към стърнищата. Овчарят, без да гледа дали нивата е дожъната, бързо вкарва овцете в стърнището, събира останалите тук-там снопе и хайде при жетварките! Ма­лешината тича насам-нататък да възпира лакомите овце, докато най-сетне се умори и седне на земята. Овчарят, след като се позалиса с жътварките, рукнова на ма­лешината да брани овцете и отива при други жетварки, дето ще дойдат и овцете. Жетварките, които се хранят на обяд с ръжен хляб, сливи и барабой, много са петимни за овчарско мляко и чьостиш овчарът подлага меха с млякото на сухóтните жетварки, в замена на което той с охота изида сливите и барабоя.

След разлъчване на овцете, стърнищата създават не малко разправии между овчари, пъдари и общин­ските управления. Овчарите се надпреварят, кой по-скоро да вкара овцете си в новопожънатите стърнища и чьостиш многобройните малки стада опропастяват и снопете на стопаните.[1] Общинските управления издават строги заповеди да се не пасат овце по стърнищата, докато всички ниви се не пожънат и снопете складат на копни, но темерутите (упорити) овчари не зачитат тия заповеди и стадата им опасват почти всички стър­нища още докато жетварките са на нивата.

Привечер ратаят или малкият син на стопанина туря в една торба фурнит хляб и меховете за пресника и се отправя за ятака на овцете. Ако сагмалът е много и дои доста пресник, хлябът и пресникът се закарват с магаре, но ако овцете се скуцали, пренасянето става на гръб.

Ратаят или синът на стопанина, като стигне на ятака, най-първо, докато е видело, събира дърва за огъня. След това отива на чучура, измива ведрата и донася в тях вода на ятака. После наклада огъня и чака овцете да дойдат за доене. Къде два часа ов­цете пристигат и овчарите ги издояват. Издоеното мляко се вари в голямата харания. Една част от него изидат всички лица, които се намират на ятака; друга част се подквасва за храна на овчарите за през иде­щия ден, а колкото остане, захлупва се в харанията, за да се сипе на заранта в един мех и занесе в село. Сутришното мляко, което ще се носи в село, се не вари на ятака, а когато се занесе в къщи.

Овчарите и другите лица, които са на ятака, след вечеря лягат да спят. Един от по-опитните овчари ляга при овцете, а всички други се натаркалюват край огъня, за да се припицат и спят. В случай че през нощта ов­цете се плахнат (подплашат) и кучетата залаят, ов­чарите се изправят и със силен глас се изрукват „хо бреееий!" Ако кучетата захванат да се фьедат, т. е. силно да лаят и да нападат, това показва, че стадото е нападнато от диво (влък, мечка) и може би някой брав и да е отвелечен; но ако кучетата само лаят, а се не фьедат, сплашването е ставало от друга някаква маловажна причина. Като се успокои стадото, овчарите отново лягат да спят, за да станат пак и рукат, когато овцете се сплашат втори и трети път. Такъв е нощният сън на родопските овчари. В дъждовно и гърмотевично време последните никак не спят, а цяла нощ бдят и киснат на дъжда. Когато овчарите са при овцете, малешините и другите лица, които са на ятака, ноще са свободни и ако ги не безпокоят провикванията и кучешкото лаяне, те спят цяла нощ.

Нов ятак. Когато нивата се натори или когато юрията е чейнедисана, т. е. опасана от много стада, чобанлък-сайбията вдига овцете на друга селска планина и гради кошара на друга нива. Ако пак има условие с някой от стопаните, които имат овце в чобанлъка, да полежи и тем целият чобанлък, т. е. и те да се ползуват от тора няколко вечери, тогава чобанлък-сайбията допуща на тия стопани да вдигнат овцете и им на­правят ятак, дето щат.

Стрижене ерина. Старите овци се стрижат за ерина по голяма Богородица (15 август) или малко по-рано, ако разлъчването от мандрата е станало по-рано. Стриженето се извършва тъй, както се стрижат и ши­летата. Каркъмджиите зимат за хак от петнадесет едно, т. е. петнадесетата част от настрижената ерина. На по-старите мъжки брави се туря чифт (двойна) дамга, за да се отличават от по-младите.

Кочове. През месец юлия кочовете от всички сел­ски йозове се отлъчват и пасат от особен привременен селски овчар, наречен кочмарджия. Последният пасе кочовете отделно до света Юстина (1 октомврия). Кочмарджията получава възнаграждение за пасенето на кочовете по грош на брав. Кочовете пускат (смесват с овцете) за оплодотворение на Устина (свети Юстина, на 1 октомврия). Изключение правят ония стопани, които желаят по разни съображения по-рано или по-късно да им се ягнят овцете. Един коч се ос­тавя на 20—25 овце гебьо.

Окладисване. След примарляването овцете се пасат изниско, т. е. на по-ниските места, тъй като върховете на планините се заоблачават (покриват се с облаци), след облаците идват дъждове и снегове. Наближава вече време за окладисване  (проверяване)  овцете, за условване овчарите и приключването на годишните ов­чарски и стопански сметки. Окладисването на всички селски овце става от 15 до 30 октомврия. По-рано се окладисват овцете, които ще зимуват в Ениндженско поле, а по-късно ония, които ще зимуват в Родопите. Окладисването се състои в това. По покана на чобанлък-сайбията всички стопани се събират на ятака или колибата и разлъчват (отделят) овцете си. След това всеки стопанин преброява колко му са всичките овце и от цялото количество колко има гебьо (майки), ши­лета, кочове, овни и пр. Като извърши това, стопани­нът прегледва зъбите на старите брави и ако се види, че някоя овца е много престаряла, определя я за про­дан на касапите или за сазма в къщи. В случай на го­ляма нужда стопанинът отделя и повечко овце за про­дан, като гледа да отбере по-старите и ония, които са с лоша вълна и не са млечни. Чьостиш през време на окладисването на ятаците и колибите дохождат джелепи и касапи и стопаните на място продават ония брави, които са определили за продан.

Плащане на овчарите. След окладисването стопа­ните събират хака (заплатата) на овчаря. Както спо­менахме по-рано, когато се говореше за овчарите, на последните се изплаща лятната заплата с 13—15 ши­лета, като се смята по едно шиле на всеки 20 овце. Овчарският летен хак изплащат заедно всички стопани, които са имали овце в чобанлъка, но съразмерно с ко­личеството на овцете им. Например, ако чобанлък-сайбията е имал 200 свои овце, на овчаря ще даде 10 ши­лета; а ако друг стопанин е имал 40 свои овце, на овчаря ще даде за хак 2 шилета и т. н. Но ако някой стопанин има, да речем, 33 овце, а друг 7, то първият ще даде на овчаря 2 шилета, а ще търси от втория с 7-те овце 1/3 от шиле или 10 гроша. Ония стопани, които имат по 2—3 овчици, обикновено заплащат с пари припадаещата им се част от овчарската заплата, като се преценява едно шиле за 30 гроша. След свършването на проверката и уреждането на овчарската летна за­плата стопаните си поимат (закарват) овцете към своите саи или подници.



[1] В Родопите снопите се не докарват в село за вършене, а се вършат на особени хармани при самите ниви.

 

 

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.