Васил Дечов

Среднородопско овчарство

Среднородопско овчарство

Презимяване в Родопите и Пловдивско поле

 

ПРЕЗИМЯВАНЕ НА ОВЦЕТЕ В РОДОПИТЕ И ПЛОВДИВСКО ПОЛЕ

 

Среднородопските овце презимяват в Родопите, в Пловдивското поле и Енидженско. Всички овце: които в началото на зимата остават в Родопите на зимовище, се разделят (след окладисване, проверка) на малки стада от по 50—100 до 200 брава, и всеки стопанин от­делно храни и нагледва овцете си. Стопанинът храни със сметка и овцете на овчар, ако те не са по-много от 20—30 брави. Понякогаж неколцина стопани, които имат по-малко овце, а нямат отделни саи и колиби вън от селото, се сдружават и условват общ овчар да им пасе овцете дене, когато времето е добро и няма дебел сняг. Но привечер, когато стадото се върне от паша, всеки сдружен стопанин отлъчва своите овце, отделно ги нахранва със суха храна и после ги затваря да нощуват в свой подник (яхър), находещ се до къщата му. Сутрин овцете пак се смесват и предават на овчаря да ги пасе през деня.

Овцете, които се хранят и нощуват вън от селото, се настаняват в отделни саи и колиби. Саята или ко­либата, в която зиме се хранят и затварят овцете, се намира 3—4 километра далеко от селото. Тя е съградена в някоя голяма авлия (нива), обърната към юг, изток или запад и рядко към север. Близу до саята или колибата има малък извор, от който водата е вкарана в дървен чучур. Последният тече в дървено корито, дълго 1—2 метра и дълбоко 40—50 см. При колибата или близу до нея се простира ливада, заградена с плет, състоеща от 5—10 декара. Около или вър­ху колибата се простира авлията, заградена също с плет и състоеща от 20—30 декара.

Сая, която поима 120 овце. Саята е дълга 12 метра и широка 8 метра. Едната дълга страна е висока 3 метра, а другата (противоположната) метър или метър и половина. Късите страни съединяват дългите и са високи според последните, т. е. имат форма на непра­вилни четироъгълници. Стените са дебели 50—60 см и са направени от камъни и умесена кал (обикновен ка­менен зид). Покривът е цяла площ, надвесена само към една страна и понеже саята обикновено е по­строена на полегато (малко стръмно) място, то и по­кривната площ е наведена както мястото, върху което е построена. Водите, които текат низ стръмното място и покрива на саята, вървят успоредно и надолу по една посока. Саята е покрита с тикли (тънки каменни плочи), или пък с дъски и снопе. На едната тясна стена има врата, през която вкарват и изкарват ов­цете. Подът (дюшемето) е малко или много полегат и не е постлан с талпи (дебели дялани дъски). На саята няма никакви прозорци, а светлина влиза през вра­тата и междините (аралъците) на покрива и стените.

Една сая, дълга 12 метра, широка 8 метра, с ка­менни стени и покрита с тикли, струва 600—800 гроша.

Ако стопанинът сам и със свои добитъци си до­ставя грубия материал, то за съграждане на саята дава готови пари не повече от 300—350 гроша. В саята затварят само овце и кози.

Малка овчарска колиба. Близу до саята има из­градена отделна малка овчарска колиба, дълга 3 метра, широка 21/2 метра и висока 2 метра. Стените й са каменни както на саята. Покривът е двустранен (на калкан) и покрит с плочи. Подът е дъсчен или землен. Има само едно малко прозорче и едни врата. Срещу вратата на стената има бажьо (оджаклък) с къс ко­мин. В тая колиба овчарят спи ноще и си затваря едно друго.

Колиба с плевня. Колибата е дълга 10—12 м, ши­рока 5—7 м и висока 5—6 метра. Тя е двукатна. Дол­ният кат (етаж) е висок 2—21/2 метра, а горният 21/2—31/2 метра. Стените на долния етаж са цели каменни (просг каменен зид), с гал (глина), а на горния половината каменни и половината от чит (дървен изплетен зид и измазан с глина) и талпи (дебели дялани дъски). По­кривът е четиристранен, с широки стрехи. Колибата е покрита с тикли или с малки цепени дъски. Има ко­либи, покрити и с ръжени снопе. Долният етаж е по­лутъмен, защото няма прозорци. Вместо прозорци на предната дълга стена има малки мазгалчета, широки извън 5—10 см и високи 30—40 см. Вратата е на една от късите стени или на предната дълга. В основата на дългата стена, която се намира срещу стената с мазгалчетата, има залепена от единия до другия край дълга дъсчена ясла с прави и летви (хоризонтални), дървени пречки. Тия пречки крепят яслата и на тях връзват с варзала едри добитъци (коне, волове и кра­ви). Вратата са дъсчени с желязна закачалка. Подът (дюшемето) на долния етаж е малко полегат (стръ­мен) и редчиш е постлан с талпи. Долният етаж се нарича подник (яхър): в него затварят овце, говеда и мулета. Горният етаж е разделен на две отделе­ния: стая с потонче (вход) и плевня. Стаята е дълга и широка 3 метра, а висока 2—3 метра. Стените й са направени от чит и измазани с глина, смесена със ситно накълцана слама. Стаята има само едно малко прозорче, дълго 60 см и широко 50 см с дървена сирмьо или капак. Вратата е дълга 2 метра и широка един метър. Тя е дъсчена, с особени дървени ключове и мандалки. Таванът и подът (дюшемето) са постлани с дялани или бичени дъски. На едната стена има ши­рока бажьо (оджалък) за кладене огън. На другата стена има неподвижно прилепена малка мусандра (дър­вени долапчета или полички), на която се турят лъ­жици, паници, хляб и пр. Малкото потонче (вход) е дълго 2—3 метра и широко 1—2 метра. Ако е по-широчко, чьостиш го разделят на две половини, от които едната служи за кльет (малък килер). На потончето и оттам за в стаята се влиза отвън през врата, на­правена на оная дълга стена, о която се подпира пръстта от стръмната земя, на която е построена ко­либата. Плевнята е дълга 6—7 метра и висока 21/231/2 метра. Половината от стените й са каменни, а поло­вината—дъсчени (с талпи). Вместо прозорци има ши­рока пролуга (отверстие) на горния край на една от дъсчените стени. Тая пролуга се е образувала от липсване (непоставяне) на няколко талпи. Пролугата слу­жи за проветряване на сеното и сламата. Подът (дю­шемето) е постлан с талпи или бичени дъски, а за та­ван служи самият покрив. Край единия кът на пода има прорязана дупка, от която се спуща нах подника една дървена скала (стълба). Дупката над скалата се захлупя с дъсчен капак. Вратата на плевнята са ши­роки 2—21/2 метра и се намират на оная стена, на която се намира и входната врата на потончето. По­неже местата, на които се градят колибите, са малко или много стръмни, то за уравнение на мястото едната дълга стена се вкопава доста дълбоко в земята, а от горна страна пръстта достига почти до пода на плев­нята и стаята. Тая пръст се изравнява така, че во­дите от покрива и наведената авлия да се утичат от двете страни на колибата. Уравненото място служи за харман и двор. От него се влиза направо в стаята и плевнята, без да има нужда от някакви стълби.

Една колиба с плевня струва 1800 гроша.

Ако стопанинът приготви и достави със свои доби­тъци грубия материал, то за колибата не похарчва по­вече от 1200 гроша готови пари.

Ония стопани, които имат повече едър и дребен добитък, при колибата (залепена за нея) правят и сая, в подника й вкарват и затварят овце, а ако до нея има и сая, тогава в подника затварят и хранят говеда, а в саята овце. В стаята живее овчарят или говедарчето, в кльето се оставят вещи и служи за миелник, а в плевнята се турят сено и слама.

При една колиба с плевня, когато се хранят овце и говеда, се намират следните потребни неща:

1)  Харкомичка   (бакърче),   в   което   овчарят си вари каша и пресник. То струва ...  10 гроша

2) Вирюга дървена  (над огъня), на която овча­рят си окачва харкомичката да ври. Струва .1 грош

3) Халенце  (черджица)   вехто,  на което овчарят стои   и   спи      ............................     4 гроша

4) Волзаница (възглавница) вехта, на която овчарят си  слага  главата,  когато  спи ..2 гроша

5) Дорвена паница, в която се сипва каша и пресникът   за   ядене      ..............    3 гроша

6) Две лъжици.......... .. 1 грош

7) Малку ведърце, в което овчарят дои кози и овце  ......................................  10 гроша

8) Дорвен или тенекиен ибрик, от който овчарят се мие      ................................ 3 гроша

10) Дорвена суфрица  (обла, с много къси крака масичка), на която се поставя еденето (ястието)    .............................................................  3 гроша

11) Торба за хляб........ 2 гроша

12) Вулгьо (вулия) за брашно.....10 гроша

13) Малка брадвица, с която овчарят сече дърва за огъня и четуна за овцете........  12 гроша

14) Дорвен галгун (гач), с който овчарят мокне (измъква) сеното, когато е много припитено в плевнята              1 грош

15) Дорвена вила за дигане и сваляне сеното и сламата .......................        1 грош

16) Старгло (дървено стъргало), с което овчарят састоргува от земята, на която се хранят овцете угризите   от  сеното          4 гроша

17) Дорвена лопата, с която се изрива торът от подника и саята  и снегът  около колибата.......................................    2 гроша

18) Дорвено курито, в което се хранят кучетата  .............................................   2 гроша

19) Пет-шест дорвени курита от изкопати дървета или сковани бичени дъски, дълги по 3—4 метра, в които оставя овес, барабой и др. храни за добитъка.

Всяко едно по 6 гроша....     36 гроша

20) Борна  (борина)  и дърва за горене   ...................................................................    10 гроша

21) Нойци   (ножици)   за  подстригване паршничевите (надрискани)  шилета и овце......12 гроша

22) Тезгерьо (носилка), направена от 3—4 сковани дъсчици, дълги и широки 1 метър, с 4 дървени държила.  С  нея се изнася торът от саята и подника     3 гроша

23) Вързала (4—5 връви или къси въженца, завър­зани на единия край у пречките на яслите). С тях се връзват говедата за роговете.  Всички струват   .................................     3 гроша

--------------------------

Всичко   137 гроша

 

Обикновено занятие на овчаря. Овчарят, като закара привечер овцете на колибата или саята, най-първо упушва (запушва) кутломозите и междините (дупките), за да не навява вътре сняг и да не е студено на до­битъка. След това притваря добре вратите и отива в стаицата или малката колибка. Като всекне и накладе огън, овчарят отива с харкомичката или ведърцето за вода. След вечеря, която се състои от сварену патату (уварен барабой) или мисирюва рядка каша, овчарят ляга да спи. Заранта, като стане, първо си убува царвулите и след това се омива и туря харкомичката на огъня да си свари каша. Вън е навалял сняг, а това показва, че е дошла вече зима. Овчарят влиза в плевнята, прекръства се, ако е християнин, или каже бис-милляхи, ако е помак-мохамеданин, и захваща да изниса сено навън, за да нахрани овцете. Сеното нарьосва нахухорено (навдигнато) върху самият сняг около колибата. След като изнесе достатъчно сено, овчарят пуска овцете от подника или саята. Последните охотно замласкват за пръв път сено, а овчарят влиза в стаята да свари каша за себе си и баркуш на кучетата. До­като овцете изядат сеното, овчарят и кучетата се също нахранват. След това овчарят састоргува с греблото угризите от сеното и ги туря в един кът на плевнята. Угризите се събират, за да ги изяде отпосле или на­пролет едрият добитък. Овчарят, като свърши и тая ра­бота, нарамя си кепята или шала, зима брадвицата, помамя кучетата и пуска овцете да изворвят ваз няква присойка. Къде обед овчарят спира овцете до някоя борикова или елова дребна горица и захваща да сече четуна. Четуна се наричат тънките властаре и чепье (клоне с листата) на бориковите и елови дървета. Къде екиндия овчарят намамва (повежда) овцете закъм ко­либата. Като стигнат там, той изнася сено, нахранва овцете и събира угризите, както и сутринта. Вечеру на кучетата се не дава храна. Когато времето е много лошо и падне дебел сняг, та овцете не могат да ходят по присойките, овчарят ги храни на хорище, т. е. при самата колиба, като им сурне (влачи) четуна от окол­ните гори. Обгризаните властари клонове и вейки, като изсъхнат, се съсичат от овчаря и накладат на огъня, т. е. те служат за дърва.

Дьол (ягнене). Ако стопанинът през лятото е съ­брал много сено и отава и има много хасол ниви (зимни посеви, гъст зелен чимен), а пък полето през есента е било сухо, то овцете си ще остави да се ягнат на ко­либата или саята; случи ли се противното, т. е. няма ли достатъчно сено, отава и пр., овцете ще отидат на дюллюк в полето. При ягнене на овцете в Родопите, т. е. на колибите, работата не е толкова трудна. Из­исква се само повече кръмна храна и стопанинът да дохожда сегиз-тогиз, за да помага на овчаря. Когато наближи време да ягнат овцете, саята или подникът се приградат (преграждат) с прост плет от жьорди на две или три отделения. Вечер, когато се затворят ов­цете в подника или саята, овчарят си отива в колибата да спи. Заран, като стане, отива при овцете и гледа има ли уегнени овце. Ако някоя овца се е уягнила през нощта и ягнето е яко и здраво, при това се е и насело (набозало) от майка си, овчарят му туря йен на ухото и го оставя; а ако ягнето е слабо и не е село (бозаяло), тогава овчарят го поддуева, т. е. помага му да се насее. В случай пък че времето е много студено и току-що роденото ягне е още неулизано от майка си, и сдарвено (полупомръзнато), тогава овчарят го вниса в колибата и го грийе (припича) на огъня, докато се осефьера. Омърлушеното агне се поддуева и оставя при майки си. Също и с родените през деня ягнета се постъпя така, както с родените през нощта. Докато овцете се ягнят, овчарите дене ги не отдалечават много от колибата. Ягнилниците (новоуягнените овце ня­колко дни не ходят със стадото, а се пасат отделно в хасола (зелените ниви). Ноще се затварят наедно с ягнетата в особено отделение. Ягнетата, докато са малки, дене не ходят с майките си да ги не чьоркат (безпокоят) с честото си сеене (бозаяне) и сами да се не уморяват. Ноще ягнетата остават наедно с май­ките си, за да сейот. В случай че на някое ягне умре майка му и то остане сирак, подвързуват го на друга овца, на която е умряло ягнето. Подвързуването става така: овчарят упрада (направя) малка котарка от жьордки в някой кът на стаята или подника. Котарката е толкова дълга и широка, колко да побере една овца и ягне, но без да могат те да се обръщат на всички страни. В котарката се вкарват овцата и сирачето-ягне. Последното, като огладнее, пудвира се под овцата да бозае. Последната го не приима и се стреми да побегне, но понеже е заградена и не може да се обръща, яг­нето се набозава. Овцата след няколко дни стоене в котарата обикнува ягнето и престава да шава; тогава я пускат и намесват с другите егнилници, а ягнето се привързва към нея и я следи като да му е истинска майка. Има и друг начин на подвързуване, но той е случаен. Когато едновременно умират овца и ягне и останат овца-чангал (без ягне) и сираче (ягне без майка), овчарят привързва кожицата на умрялото ягне о гърба на сирачето-ягне и след това остава привърза­ното ягне до овцата-чангал. Последната, като види или помирише (не се знае кое е вярно) привързаната на живото ягне кожица, мисли си, че последното, т. е. жи­вото ягне, е нейното, та го допуща да бозае от нея. След 2—3 деня овчарят махнува привързаната кожица от гърба на ягнето, но овцата вече го приела за нейно и не му пречи да бозае. Първото мляко, което ягнето засева, се нарича сера или коркмач (коластра). Когато ягнетата нараснат и наякнат, оставят ги да сле­дят майките си, дене по присойките да се припицат на слонце и да играят пу трапьену. През време на ягненето и по-после, докато ягнетата са още малки и не е нарастнала зелена трева, уягнените (сагмал) овце се хранят изобилно със сено, отава, барабой, кукуруз, ров, кучен и пр. Но при всичко това овцете и ягнетата са по-долни (по-слаби) от ония, които се ягнят в Енидженско и по Пловдивско.

На дюллюк в полето. Които стопани са намислили да свалят овцете за дьол (ягнене) в Пловдивско поле, още отрано се разпореждат да търсят къшли. За тая цел неколцина се стоварят и пращат един вещ коин-сайбия да отиде в Пловдивско поле и заобиколи из­вестните села, които имат широки мери. Пратеникът обикаля селата и влиза в споразумение с кмета и съ­ветниците. Щом одобри и услови мерата, връща се в селото, за да съобщи на другите стопани — бъдещи негови съдружници, какво е направил, т. е. условил ли е къшла, колко овце могат да се поберат в нея и пр. Ако стопаните, които са го пратили, одобрят условията, стъкмяват овцете си, като приимат и други, ако тех­ните са малко, и след това събират помежду си пари, които пращат на общината за пей. След получаването на пея, общинското управление не може да се пуворне, т. е. да развали устния договор, макар други да дадат и два-три пъти повече наем на мерата (пашата). Една част от наема се плаща след сключването на договора (пея); друга, когато овцете пристигнат на пашата, а ос­татъкът на Георгиевден. Наемът се условва на глава, т. е. уговарянето става просто, по колко гроша трябва да се плати за всяка овца. Таксата за правопасене и пресмятането цялото количество на наема се зима по беглишкото преброяване и беглишките списъци. На из­мрелите през зимата овце такса за паша се не зима. Общинските власти винаги определят колко чужди овце могат да се докарат в мерата, която се дава под наем и заръчват на овчарите да не докарват по-голямо ко­личество от определеното, но пролетта, когато овцете се преброят, все ще са по-много с няколко стотина брава. За добавчъните овце също се плаща на глава според уговорената такса без никакви възражения от която и да било страна. Мерата, дето ще пасат родопските овце е отделена от другата мера. В тия места до Гергьовден селски добитъци се не пускат да пасат. В определените места за пасене чьостиш има и ливади, но те до Благовец (Благовещение) също са на разпо­ложение на овцете, както и другите празни места. Само след Благовещение ливадите са завардват.

Селените в полето наричат родопските овце помашки овце, а овчарите помаци, макар да са и християни. В замяна на това помаците наричат всички полски се­ляни шопи.

Като изтече месец януари, стопаните почват да се сдумуват кога да карат овцете си нах увона (полето). Ако времето е добро и в полето снегът се е стопил, овцете тръгват къде 6 февруария, но ако в полето има още сняг и няма трева, тогава чакат до 15 фе­вруария. На тръгване овчарите напълват по няколко варзобле (мрежи от сиджими) с отава или сено, с което нахранват овцете вечерта, дето се запрат. Обаче ако овцете са близу до полето и могат за един или два деня да стигнат на къшлата, отава и сено не зимат. Когато овцете стигнат на къшлата, първата вечер ги поднечуват или свортат под някое дърво или в някоя горица.

Агол. На другия ден главният разпоредител и дру­гите стопани, които са дошли с овцете, избират място за агола (колиба и гьермя) и се разпореждат да се достави материал за тях. Когато всичко се приготви, стопаните почнуват да градят агола (колибата и гьермята). Овчарската колиба и гьермя се правят така. На земята се начъртава един кръг, широк в диаметър 21/2—31/2 метра. След това по чъртата на кръга се забиват яки, но не много дебели дъбови колове, дълги от 11/2 до 2 метра. Коловете се уплитат с плет (чит) от жилави пръте, като се остави празно място за врата. На горния край на плета за коловете закрепят тънки дървета (дебели пръте) с дъната надолу, а вър­ховете им събират и свързват заедно тъкмо на средата на кръга. След това около плета и чатията (сключените дървета) нахвърлят ръжена слама, повредено сено или папур (камъш). За да не се събори покривката, при­тискат я извърху с дървета или я обшиват с усукани връви от папур или слама. Освен това извън около ко­либата изкопават окоп и с пръстта от него затискат долната част от покривката. Вратата, която е цяла из­плетена от тънки пръте, се закачя (връзва) о колибата с кожани ивици или витви (брънки) от жилави пръте. Огънят се наклада в средата на колибата, а пушекът излиза през невидимите дупки на покрива. Вътре в ко­либата се окачват торби, звънци, шалове, кепи и пр., а вън на покрива се простират да съхнат кожите от ум­релите овце. Колибата дене не е постлана, но вечер, ко­гато да спят стопаните на овцете и овчарите, я пости­лат с кожи и чулове. Гьермята се прави тъй. Едно пространство до колибата, голямо колкото да побере всички овце, се огражда с плет, висок откъм изток, север и за­пад 11/22 метра, а откъм юг — 1 метър. Плетът е наведен много навътре и е подпрян със сохи (подпирачки). От изток, север и запад плетът навън е покрит със слама, развалено сено или папур и обшит и при­тиснат с дървета както и колибата. Понеже плетът е наведен навътре, то гьермята има вид на сачак (сайвант), под който овцете стоят на завет и сушина. По средата гьермята е разделена с ниски плетове на 2—3 отделения. В отделенията се затварят сагмалът, яловите брави, чангалите и пр. Извън около гьермята е изкопат окоп, за да се утича водата и да не влазя вътре в гьермята. Аголът се прави на открито широко място (кабо), за да могат свободно да се движат овцете и за да има достатъчно равнина за скачане (игране) на ягнетата. Една колиба и гьермя струват 30—40 лева, но ако стопаните ги градят сами или пък общината, в която мера се намират овцете, даде материала, то те не излизат по-скъпи от 20—25 лева.

Принадлежности на агола. На един овчи агол има следните потребни неща:

1) Две харкоми (медници) за варене качамак, каша и пресник. Струват........   50 гроша

2) Две дървени паници и няколко лъжици. Струват  ........................................    8 гроша

3) Две ведра за доене, носене вода и пр. Струват............................................   30 гроша

4)  Шепшек или лелка за точене вода. Струва.   ............................................... 1 грош

5) Три-четири торби за брашно, хляб п пр. Струват ........................................................8 гроша

6) Един-два  меха  за   мляко.   Струват      ...............................................................20 гроша

7) Желязна лопата за ринане и правене окопи около колибата. Струва ............ 4 гроша

8) Брадва. Струва........15 гроша

9) Ножици   за   подстригване  надрисканите овце. Струва .........  12 гроша

10) Водач (кобилица) за носене вода. Струва   ........................................   1 грош

11) Кавьо дюзени  (принадлежности за кафе) и шише за   ракия. Струват..........10 гроша

-------------------------------------------------

Всичко   159 гроша

 

Ягнене. След като стопаните стъкмят агола и на­редят отде овчарите да зимат брашно, отиват си в се­лата, а на агола остава само разпоредителят (един вид кехая) и овчарите. Последните разделят овцете на гебьо и ялови и ги пасат отделно. Сутрин овцете лежат в гьермята, докато изгрее високо слънцето и падне ро­сата. По-рано овцете не се пускат да пасат, защото се разболяват (натровват, надуват) и умират. Вечер ов­цете се прибират на агола, когато зайде слънцето. До­като не е дошло време за ягнене на овцете, разпореди­телят дене ходи в селото за едно друго, наворта се около агола, носи вода, събира дърва, вари качамак, поправя гьермята и пр. От 1 март нататък овцете поч­ват да се ягнат. Тогава всички стопани, които имат по­вече от 50—60 овци, дохождат на агола, за да нагледват лично изягването на своята стока. Докато трае ягненето, стопани и овчари са заняти с усилена работа. Дене и ноще те са при овцете. Ако някое ягне, при лошо време, се смръзне, носят го в колибата да се уртоса, ако други ягнета са умрели, дерат ги и баханите (ягнешките кожи) напепеляват и ги турят да съхнат и пр. Но най-много теглят стопани и овчари, когато има фъртуна, студ и сняг. Тогава, за да спасят ягнетата от смърт, употребят всички познати тем средства. Но най-главна роля в такъв случай играят пак огънят и коли­бата. Без огън и сушина не е възможно да се изкара добър дьол. Изягнените овце се делят на баш (пръв) сагмал, орта (втор) сагмал, кюрпекини и чангали. Баш сагмал наричат овцете, които са се уягнили по-рано, и ягнетата им се наякнали; орта сагмал се наричат ов­цете с по-дребните ягнета; кюрпекини, които имат много мънички ягнета и късно се ягнят; а чангали — овцете, на които ягнетата са умрели. Ония овце, които са се брактисали (пометнали), преди да дойде време за яг­нене, се наричат бракми и се смесват с яловите брави.

След като се свърши изягнюването и на всички яг­нета се тури йень, стопаните си отиват втори път на село, за да си гледат другите работи, а с овцете оста­ват само разпоредителят и овчарите. До Гергьовден ов­чарите много старателно пасат овцете, като чьостиш си позволяват да попасват ягнетата в селските зелени ниви. От това се появяват спречквания между винов­ните овчари и пъдарите. Последните зимат на овчарите шаловете, кепите и други вещи и докато не земат ня­кой грош куруджулук, не повръщат зетите вещи. Ако някои овчари нямат пари да платят куруджулука, не дирят шаловете и ноще мръзнат без завивки. Обаче по Гергьовден, когато дойдат господарите им на агола, пъдарите повръщат овчарските вещи, след като зака­чат (земат) по няколко гроша или наядат угурт (ки­село мляко) и печене агнешко месо.

Вдигане на овцете. За Гергьовден всички стопани, дори и тия, които имат по 10—20 овце, се събират на дюллюка, за да си видят сметка и вдигнат овцете. Ко­гато да се гледат сметките, всички стопани и овчари се събират наедно вън от колибата на кабона (поля­ната). Разпоредителят е държал бележки за всичко по­харчено и тия свои бележки представя на събранието. Последното преглежда повръхностно бележките, за да види горе-долу по колко се пада на овца и каква сума трябва да се отплатат овцете и вдигнат от дюллюка. След това стопаните събират помежду си пари, които трябва да внесат в общината за изплащане и допла­щане на пашата. Щом се уреди тя работа, събранието пристъпя към подробно преглеждане на сметките. Ов­чарите винаги гледат, когато се броят овцете, да намалява не само бегликът, но и таксата за паша, защото, както споменахме по-горе, общината прибира таксата според бегличните списъци. Ако има достатъчно скрити овце, печалбата от това се спада от общите разноски. Смет­ката се прави така. На 1000 овце, подлежащи на такса за паша, по 4 гроша на всяка овца следва да се плати 4000 гроша. Укрити 200 брави по 4 гроша правят 800 гроша. Тая сума се спада от 4000 гроша. Значи остава да се плати на 1000 брави 3200 гроша. При тая сума се прибавят разноските за храна (на овчари и кучета), направи на агола и пр. Като се съберат всички разноски, които, да речем, са възлезли на 6000 гроша, размятат се на цялото количество  (1000)  овце и излиза, че на брав се пада по 6 гроша. В общите разноски се турят 100—200 гроша за възнаграждение на разпоредителя, гощавките, почерпките, подаръците и пр. На 1000 овце, когато са на дюллюк в полето, трябват 5-ма овчари и един разпоредител-кехая. Ако овчарят на някой стопанин (чорбанлък сайбия) е по-слаб (малко момче), а пак овцете му са много, то тоя стопанин дава (повръща) по 50—60 гроша на оня стопанин, който има як (опитен) овчар, но с по-малко овце. Окончател­ната  (Гергьовденска)  сметка на 1000 овце е такава:

Отлахак на 1000 овце по 4 гроша        4000 гроша

Брашно за храна за 75 дни (от 8 февруария до 25 априлия) по ока на ден на човек, за 6 души = 450 оки, по петдесет пари  (1 1/4 грош)   оката.....................................................  563 гроша

Градене  агола      ............ 240 гроша

Възнаграждение на разпоредителя........      ...     200 гроша

Гощавки, храна за гости, подаръци, глоби и пр.   ..................................................   997 гроша

----------------------------------------------

                  Всичко 6000 гроша

След уреждане общата сметка всеки стопанин прави сам за себе си и своята отделна сметка, като същевре­менно пресмята на предположение и летните приходи от овцете си.

За Гергьовден стопаните и овчарите заколват ня­колко ягнета (за курбан), като ги опицат или сварят и сядат на кабона (поляната), за да се нагостят и по­веселят. На веселбата и угощението, чьостиш присъствуват и поканените селски първенци (кметове и съ­ветници). Ако зимата е била добра (лека) и стоката е салам (здрава и хубава), стопани и овчари се от­пущат повечко, т. е. развеселяват се и с винце и правят пехливанлък (борят се), но ако стоката е чюрук (не здрава), тогава Гергьовден се прекарва молком (угри­жено) .

Един-два деня след Гергьовден овцете, които са били на кошлата, се разделят на 3—4 стада и след това на­пущат агола и торнуват (потеглюват) нах дахан (за планините). Пътьом стопаните спират по 2—3 деня от­делните си стада край Пловдив или други градове, за да продадат ягнетата и други брави, ако джелепи и касапи по-рано не са ходили на агола да търсят и ку­пуват помашка (балканска) стока. Когато овцете при­стигнат край селата, отдето са стопаните им, послед­ните се разпореждат да се прекара стадото през селото, и то ако ягнетата и старите брави са добри; но ако са слаби, овчарите подкарват овцете направо за колибата и саята, без да минуват през селото. Два-три деня след дохождане на всички овце от полето из село нищо друго не се приказва освен за овце и ягнета. Ония стопани и овчари, чиито овце и ягнета са добри, хвалят се, смеят се и чьостиш подиграват ония стопани, на които стоката е долна. Последните мълчат и чернеят — досадно им е да се приказва за техните овце.

Стрижене. Като си починат овце и овчари, стопаните се разпореждат да си острижат старите брави. Стриженето става при колибата или в друга някоя ливада, но вън от селото. Някои стопани остригват овцете си още в полето, но това става редчиш. Обикновено дахските овце се стрижат, когато пристигнат на планините. Каркъмджиите (стригачите) се научават кога ще стриже някой овцете си и без покана отиват на каркома (мястото, дето ще се стрижат овцете).

За остригване 150 овце са потребни тия неща:

Едно дървено коритце за..........   2 гроша

Данго    (дамга)    желязна   или   дървена — желязна......................................................3 гроша

— дървена..............................1 грош

20—30 спони  (къси   вълнени   връви)   за спинане (връзване)  краката  на  овцете.            .........5 гроша

Четири   харари    (дълги   козиневи   или конопени чували)   по  30  гроша   единият...120 гроша

Един   чувал   за    бажека    (вълната    от кълките на   овцете)   за.......................................5 гроша

15 каркъмджийски нойци по 12 гроша ............... 180 гроша

1 желязна   пила   за   пристрогуване (прерязване) подвитите рогове на овцете........3 гроша

Кожа, в която се държи катранът   ...................................................................3 гроша

-------------------------------------------------

                               Всичко  322 гроша

 

Ножиците си носят сами каркъмджиите, а всички други неща са на стопанина.

За дамгосване на 150 овце се похарчва 1 ½ ока кат­ран, по 2—2½ гроша оката = 4 гроша.

Стриженето се извършва така:

Като изгрее високо слънцето, овцете се вкарват в една полно-мало направена от жьорди и вейки котара, но без да се загражда с врата. Докато вълната на ов­цете се напече (нагрее) на слънцето, някой от домаш­ните (жената или сестрата) на стопанина измита мя­стото, дето ще стане стриженето, със старгач (суха елова вейка), а овчарят наклада настрана огън. Каго се разхване (разгори) огънят, стопанинът туря в него камъни да се нажежат и да обгори желязната дамга, ако има втвърден по нея катран. Коритцето се по­ставя близо до огъня и се закрепя добре (вкопава се малко в земята). В него се налива катранът. След тия приготовления, овчарят влиза в котарата, хваща и подава овце (първо белите) на каркъмджиите. Кар­къмджията, като приеме овцата, хваща я за предните крака, поставя я пред коленете си, но така, че овцата със задните си крака да се допира до земята. Овцата щом се опре добре и успокои, каркъмджията й хваща предните крака с лявата си ръка, а с дясната изважда запасаните рема и след това връзва разметешено (на кръст) краката на овцата с една спона, която малкото момче на стопанина или друг някой помагач е метнал на врата му, докато е стригал корема на овцата. След свързване на краката каркъмджията свободно вече остригва главата, гърба и другите части на овцата. Ко­гато свърши, донасят му друга овца и друга спона.

Големият син или ратай на стопанина зима по една или по две от остриганите овце и ги занася до корит­цето с катрана. Стопанинът натопва дамгата с кат­ран и я прилепя на дясната плешка или кълка на ос­триганата овца. Ако някоя овца е порязана при стриженето, то раничката се намазва с малко катран. След дамгосването синът или помагачът разпина (развръзва) овцата и я напода (натирва) към другите острижени овце. Ако катранът в коритцето е гъст, стопанинът пуща в него нажежени камъне да се фредчи (да стане рядък). Щом една остригана овца се задигне и занесе за дамгосване, сбирачерката (жената или сестрата на стопанина) събира руната вълна в месаля и после ги занася и оставя при харарите на земята, но едно до друго, да се броят лесно.

След като се острижат всички овце, на каркъмджиите и другите присъствуващи на каркъма се слага (поставя) пладнина. Последната се състои от черен хляб, бито (имансъс) сирене и бърканица.

Каркъмджиите, като се нахранят, стават да си де­лят хака (възнаграждението) за стриженето. От 20 руна, т. е. от 20 остригани стари брави, едното руно или вълната от един брав земат каркъмджиите за хак.

От 150 остригани овце или от 150 руна на каркъм­джиите се падат 71/2  руна или 5%. Половината, т. е. 33/4 руна, ще избира и дава сам стопанинът, а другата половина отбират и зимат сами каркъмджиите. Каркъмджийският хак се отделя и по друг начин. Както са наредени всички руна, един от каркъмджиите захваща да ги брои от единия край. Всяко 20-то руно той от­деля настрана и го прибира за хак. Но за да не стане някоя дяволия, т. е. да не би за хак да се паднат всички лоши или добри руна, броенето става, след като се преместят много руна от едно място на друго.

След отделянето хака каркъмджиите забождат на един или два реда ножиците си на земята и турят при тях торбичките си или други някои вещи. Един или двама от каркъмджите, по избор от другарите, разде­лят черната и бяла вълна на толкоз части, колкото души са каркъмджиите. Деловете поотделно се турят при ножиците и торбичките. Като се свърши тая работа, каркъмджиите избират други двама свои другари, да проверят поотделно дали хакът е разпределен на равни делове. Проверката става тъй: проверителят хваща и стиска силно с едната или двете си ръца всеки куп вълна и гледа докъде се стискат пръстете на ръката му, т. е. какво пространство завзимат междините (между пръстите му). Ако някои купове са малки, то и междините са малки; ако други купове са големи и междините между пръстете са големи. В случай на разлика проверителят взима малко вълна от големия куп и притуря при малкия. Това се прави дотогава, докато се изравнят всички купове. Каркъмджиите, като се уверят, че хакът е правилно разделен, зимат си де­ловете и тръгват за село, като благопожелават на сто­панина догодина много повече овце да остриже.

Каркъмджиите настригват (зимат за хак) обикно­вено от1/2 до 1 ока вълна. Ако хакът им е по-малко от 1/2 ока вълна, те не са доволни, ако е 1/2 или 1 ока, доволни са; а ако вълната превишава от ока нагоре, казват, че много голям гюнлюк са изкарали. Един каркъмджия за един ден може да остриже 30—35 овце.

Стопанинът и домашните му, които са били на каркъма, след като отделят хака на каркъмджиите и дадат по малко вълна за хак (възнаграждение) на сбирачите и сбирачките, ако последните са били чужди хора, из­търсват вълната и измокнуват (откъсват) баджека, т. е. бозиневата вълна и оная, която е била на долната част на овчите кълки. Чистата вълна натаптават (натъпк­ват) в харарите, а баджакът турят в особен човал. Ня­кои стопани, да се не маят на каркъма, не уреждат вълната на мястото, т. е. не избират баджака, а оста­вят тая работа да се извърши в къщи. Вълната, като се внесе в къщи, стопанинът предоставя право на сто­панката да избере и отдели от нея колкото треба за домашно употребение, а само след това стопанинът може да продаде останалата част.

Остриганите овце, докато се позавийот, т. е. докато им порасне нова вълна, вечер се затварят в саята или се свортат край някоя горица на завет.

 

 

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.