Васил Дечов

Среднородопско овчарство

Среднородопско овчарство

Презимяване в Енидженско поле

 

ПРЕЗИМЯВАНЕ НА ОВЦЕТЕ В ЕНИДЖЕНСКО ПОЛЕ

От 1 октомврия времето в Средните Родопи за­хваща да се променя. Върховете на планините се покри­ват с облаци и задухват студени ветрове. През първите дни на месец октомврия стопаните, които не мислят да оставят овцете си на зимовище в Родопите, се сгадат (приготвят) и сдумоват, кога да карат стадата нах поле (увона Енидже увасъ). Майките на овчарите пригот­вят навуща, калчете и кьепи за синовете си, а сестрите им шият ризи и стъкмяват други дребни неща. След 10 октомврия стадата почнуват вече да се отправят към Енидженско поле. Два-три деня преди да тръгнат стадата, овчарите си хващат гюнлюкчии да им попасат овцете, а те дохождат в село да се преоблекат с чисти дрехи, да се видят с домашните си, да се наиграят хоро и да погалят (любят) момите на попрелките и межите. В определения за тръгване ден майки, бащи, братя, сестри и всички други роднини се събират да упратат овчарите. Последните са облечени с вехтички, но чисти дрехи; въоръжени са напълно и носят на силяхлъците, поясите или на чалмите варакосани китки с шарено-обвити опашки (дръжки). Преди овчарите да излезат от къщи, домашните им нареждат да ги срещне едно момиче с харкоми, напълнени с вода. Момичето излива водата пред краката на овчарите и казва: „Касу тече вудоса, той да ви тече керат и здравиету." Овчарите от­говарят: „Амин" — и пускат пари в харкомите. При тръгването и изпращането овчарите гърмят с пищовите си и пеят, а майките и сестрите им в това време плачат мълком и си бършат сълзите, кръстят се и славят да се върнат живо и здраво от поле чедата и братята им. Овчарите като излязат вън от село, засвирват с гайдите и пеят тези песни:

1.

— Йостани сбогом, сбогом,
                    прущавай.
Сбогом, прущавай, Стара планину,
Чи ти сме млогу зулум сторили.
Упасахме ти трева зелена.
И ти испихме вода студена,
Изхворлехме ти дрьебну каменье,
Изсекахме ти елшино воршье,
Елшино ворше за момску кожле.
—Сбогом, сас здраве, млади
                      йовчере,
Здрави идите, здрави елате;
Ен-кехеена здрав дано иде,
Здрав доно иде, болан да дойде,
Чи ми е много зулум направил,
Чи ми упасе зелена трева
И ми украде Руса девойка,
Чи е ни води, кайну се води,
Ам е йодведе сай горе, горе,
Сай горе, горе, на планинона,
Че е сасече резен пу резен,
Та че накладе два силни йогня
И е сажьеже ситан бел пьепел.
Та си накорми сивуну стаду.
Здрав дано иде, болан да дойде!

2.

Керушка дворе метеше.
Стуен стадуну мамеше
Приз Керушкини дворове,
И Керушки си думаше:
— Керулю, кара орманку,
Та нищьеш ли ма заследи,
За мое порву любове?
— Заследи та ща Стуене,
Ако са верно прикалньеш,
Чи немаш любе и другу
И още дребни дечинки.
— Прикална са ща, Керулю:
„Бел Дунав да ма уднесе,
Ку имам любе и другу
И още дребни дечинки".
Заследи си го Керушка,
Станаха та ми торнаха,
Варвеха колку варвеха,
Миноха гора зелена,
Влезаха в поле широку.
Стуен Керушки думаше:
— Керулю, кара орманку,
Видиш ли море длибоку,
Видиш ли поле широку,
И още дорву високу,
Там имам любе и другу
И още дребни дечинки.
Е си та водя за любе.
На мону братче по-малку.
Керушка си му думаше:
— Стуене, гиди Стуене,
Защо ма люто измами?
Мен са е пилу Стуене
От бел Дунав вудица.
Стана ми Стуен та торна,
Вудица да си наточи,
Керушка да си напуи.
Ага са Стуен навьеде
Вудица да си наточи,
Бел гу е камен подсунал.
Паднал е Стуен вав Дунав,
И Дунав гу е утвлекал!

 

С половин час далеко от село овчарите млъкват и се спират. С развълнувани сърца и със сълзи на очите, те целуват ръцете на родителите си и кажат на всич­ки — „Устанувайте сас здраве”. След това мълком тръгват да вървят по-нататък. Изпращачите гледат из­отзад овчарите, докато се занекнат и привальот приз няква барчинка. После се прекръстват един два пъти и се връщат тъжни в село. На връщане изпращачите откъсват по пътя зелена тревица или зелено клонче от ела, и когато влезат в къщи, затъкват го някъде по рафтовете или тавана, да стои там до завръщането на овчарите. Това се прави за здраве на овчарите и за знак, че един от членовете на семейството липсва, но се чака да се завърне жив и здрав.

Отделните стада овце, преди да се отправят за по­лето, се събират по две-три наедно и задружно се па­сат из пътя. Някои стопани и отделно карат овцете си, но това става тогаз, когато заедно с овчарите пътуват и други близки лица на стопанина, за да помагат из пътя. Овчарите стигат стадата далеч от селото около един час. Гюнлюкчиите, които два-три дни са пасли овцете, щом пристигнат овчарите, са много осторожни и следят да не се изгуби и да не пустане някой брав. Ноще овцете лежат на открито място, дето се стъмни. Докато овцете не са изминали половината път, те вър­вят и пасат по обикновено, но щом изминат половината път, те усещат, че пътуват за полето и много ускоряват хода си. Овчарите постоянно ги възпират да пасат; ако това не правят, овцете сами в много скоро време биха се отзовали в полето. Когато овчарите съзрат полето и морето, изгърмяват с пищовите си и се провикват. По-голямата част от родопските овце се прекарват през г. Ксанти. Когато стадата заминуват през улиците, аги касапи и други граждани излизат из кафенетата, магазиите и джамакените и посрещат овчарите с тия думи, „хош гелдинис, хош гелдинис чюбанлар, хош гелдин енкехая"! Аферим! Аферим! Машалла! Машалла! Хане бизим кехая, хане коджа кехая?! — Гелиорлар, гелиорлар. — Таксим бей, гюрюмусун не мал вар бизим ке­хая! Гюрдюн му чюбанлар, ослан гибидър онлар". (До­бре дошли, добре дошли, овчари, добре дошел енке­хая! Браво! Браво! Машалла! Де е жив нашият кехая, де е жив старият кехая?! — Идат, идат! — Таксим бей, видиш ли каква стока има нашият кехая?! Видя ли ов­чарите, като лъвове са!). Когато стадата излязат вън от града Ксанти, пръсват се из полето, и овчарите ги пасат гезекте (по половин или по един ден на много къшли), докато кехаята стъкми къшлата, ако по-рано не е условена и стъкмена.

Стопаните, които смятат да наемат къшла, тръгват от селата си 1—2 дни по-късно след овцете, но изпре­варват последните насред път и пристигат в Ксанти и Енидже 1—2 деня по-рано от овцете, за да търсят празна къшла. Но ако от по-рано са намерили къшла, те пристигат в полето 2—3 дни по-късно от овцете.

Наемане къшла. Наемането къшла и натъкмяването на овцете на дребните овцевъдци в Енидженско поле съвсем се различава от наемането къшла в Пловдивско поле. Пашата в Пловдивско поле се купува от мнозина стопани, и последните съставят един вид съдружие, ко­гато в Енидженско поле е тъкмо противното. Тук ус­ловията са други. В Енидженско поле къшлата купува един стопанин-предприемач, с чиста спекулативна цел. Последният върши всичко за своя сметка и сам отго­варя както пред притежателя на къшлата, така и пред всички стопани, които са му поверили овцете си. С една реч той върши един вид търговия и може да се нарече кехая-търговец. Кехая-търговец може да стане всеки опитен и предприемчив овчар и всеки друг търговец, който има понятие от овцевъдство и е спечелил благо­волението на някой ага — притежател на къшла. Тоя вид кехайлък е много разпространен в Енидженско поле и принася сигурна и голяма полза както на са­мите кехаи, така и на дребните овцевъдци. Един кехая-търговец, който добре прави сметките си, в скоро време може да забогатее и да стане видна и влиятелна лич­ност в средата на овцевъдците, агите, бейовете и вла­стите. Ето защо всеки овчар, който е наплодил 100—120 овце, има силно желание да стане кехая. Но не са до­статъчни само желанието и предприемчивостта, а тряба и друго нещо, което е най-важното. Именно овчарят трябва да се сприятели с един добър ага-притежател на къшла. Това постигне ли, всичко друго по-нататък е второстепенна работа. Кехая-търговец, ако успее да намери добра къшла и добър ага, лесно се не разделя с тях, толкова повече, че агите изобщо не са склонни чьостиш да променят кехаите си, макар сменяването им да е полезно за агите. Между кехаите винаги има съперничество относително къшлите, но агите толкова не подвеждат това съперничество в своя полза. Веднъж обикнал своя кехая, агата го не пъди от къшлата, ма­кар друг да му дава и повече наем.

Новият кехая-търговец наима (условва) къшлата за пръв път есен, когато овцете пристигнат в полето, а за следните години, ако агата го обикне, наимането става пролет, когато овцете тръгнат за планините. Ус­ловията между кехаята и агата са много прости. Агата продава тревата от целия си имот на кехаята, а по­следният може да разполага с нея както ще. Колко овце или други добитъци ще пасат през зимата на къш­лата, това е безразлично за агата. Той има право да си получи само условената сума, а за друго не може да претендира. Разбира се, че и кехаята е временен стопанин само на тревата, а всичко друго си остава на агата. Но за един агол са потребни още дървени материали, дърва за горене, саз (камъш) и пр. Всичко това кехаята е длъжен да набави за своя сметка. Ако потребните материали се намират в земите на агата, кехаята няма да ги доставя от другаде, но ако се не намират, ще ги купи отдето намери. Агите обикновено са отстъпчиви и жюмерт. Кехаите знаят това и се ползуват. След условването на къшла, кехаята ще помоли агата да му даде изин (позволение) да отсече от аговските гори, каквото му трябва за агола, разбира се, с пари. Агата, който знае, че кехаята е донесъл и по­дарил на ханъмките му по един чифт терлици и че на­пролет ще го гощава с мляко и печено ягне, без ни­каква престореност извиква: бива, кехая, бива. Лаф му олур за такива дребни работи. Дърва, пръте, чалия — сечете колкото ви трябват, за пари е лесно. Ал­лах е дал и за мене, и за вас". Кехаята в знак на бла­годарност извъртява едно „теменлах" и каже: „еваллах ага, да си жив и здрав". Така се споразумяват агата и кехаята за всички работи, относещи се до къшлата. Преди 60—70 години къшлите са се купували много евтино, но с течение на времето и последвалите социално-економически променения, цените постоянно са се качвали, и то съразмерно с покачването на овчите произведения. Освен това съперничеството между кехаите също е повлияло за покачване цените на къшлите, макар и в много малък размер. Но при всичко това къшлите в Енидженско поле не са скъпи, и кехаите не срещат почти никакви мъчнотии при изплащането им. Обикновено една къшла, от тревата на която зиме се прехранват 2000—3000 овце, се продава за 40—60 или най-скъпо 75 турски лири. Тая сума се изплаща според условието, на 2—3 срока. Често изпла­щането става изведнъж, и то пролет, когато кехаята и другите овцевъдци продават вълната и агнетата. Агите, които са доста богати и се ползуват с голямо влияние, улесняват кехаите не само при изплащане на къшлите, но и при други нужди. Брашнари, солари, кръчмари, бакали и др. охотно отварят кредит на кехаите и ов­чарите, защото знаят, че ще им платят честно и че се намират под закрилата на едикой си ага, който е готов да поръчителствува за всекиго, който е на неговата къшла.

Стъкмяване на овцете. Щом кехаята услови къш­лата, разпорежда се за стъкмяване на овцете и съ­граждане на агола. Първо определя колко овце да на­стани на къшлата, като гледа да не е празна, но не и много притоварена. Наистина настаняването на много овце е в негов интерес, защото много ще спечели, но ако пашата е недостатъчна за толкова овце, послед­ните ще бъдат през зимата и пролетта слаби, а това би станало причина за в бъдеще никой да не оставя овцете си на неговата къшла. Ето защо кехаята тряба да постъпя умерено и да не е много лаком. Ако къш­лата събира 2000 брави, а кехаята има само 200 свои овце, то му трябват още 1800 брави. Това количество той редчиш търси сам. Обикновено стопаните на овце без къшла сами търсат кехаите, както последните сами търсат агите, където искат да наимат къшла. Както споменахме по-горе, пристигналите от планините стада пасят гезекте, т. е. преминават през много къшли и дето им понесе, там остават, ако по-рано между ке­хаите и другите овцевъдци не е станало споразумение. Отделно условие между кехаята и стопанина на овце без къшла може да става само за размера на отлахака, защото другите условия са общи за всички къшли и нито дума може да става за тях. Казахме, че кехаята в дребното овцевъдство е предприемач-търговец, който действува за своя частна полза, по едни общоприети в среднородопското овцевъдство наредби. Ето какви са тия наредби и указания:

1) Кехаята условва и плаща къшлата за своя сметка.

2) Сам и за своя сметка условва нужните овчари и други служещи за през зимата.

3) Граденето на агола, храната за овчари, кучета, гости и пр. също е за сметка на кехаята.

4) Стриженето е за сметка на всички стопани, които имат овце на къшлата, с изключение на храната и ка­трана, които са от кехаята.

5) Овцевъдците, които имат повече от 200 свои брави, имат право да остават овцете си на къшлата със свой доверен овчар, комуто през зимата ще плаща кехаята. Ако с тия овце има 1—2 кучета, кехаята е длъ­жен да храни и тях.

6) Овцете, които кехаята приима на къшла, се пре­брояват при докарването и смесването им с другите овце, но в сметката за отлахак се не считат умрелите овце до 14 ноември, т. е. коледните заговелки. От 14 ноемврия напосле, колкото овце измрат и се изгубят, се турят в сметката, т. е. стопанинът и за тях плаща напълно отлахак. Последното условие е най-съществе­ното и много износно за кехаята, защото той без риск приима чуждите овце. При сухи и мразовити години че­сто голяма част от овцете измира, но от това кехаята не губи друго освен своите измрели овце. Той си при­бира напълно отлахака от всички измрели чужди овце. От друга страна, стопаните овцевъдци без къшли, ако и да са изложени на риск, в случай на лоша година нямат други грижи за овцете си освен изплащането на отлахака. Есен те поверяват овцете си на кехаята и ги дирят чак на пролет, когато дойде време за стрижене и изплащане на беглика. Стопаните на малко овце дори и пролет не отиват да дирят овцете си, а чакат да им ги докара кехаята. Последният сам разчиства смет­ките на такива дребни овцевъди. Пролет той се раз­порежда да се острижат овцете на отсъствуещите сто­пани, нарежда вълната, продава ония брави, за които е заръчал стопанинът да се продадат, и от получената сума плаща беглика и си задържа отлахака. Кехаята и стопанинът като се съберат в село, когато овцете пристигнат на планините, уравняват си сметките по дове­рие. Отлахакът обикновено се движи между 8 и 15 гроша на брав. Кехаята според обстоятелствата прави различни условия от стопаните относително размера на отлахака. Ако къшлата до 15 ноември е останала с малко овце, в случай че някой стопанин се яви и търси място за овцете си, кехаята ще му земе по-малко отлахак, само и само да подпълни къшлата с потребното количество овце, а в случай, че къшлата е почти подпълнена, а прииждат още овце, кехаята зима по-голям отлахак. Освен това размерът на отлахака зависи и от качеството на къшлата. Ако пашата на последната е добра, овцевъдците се съгласяват да платят повече отлахак, за да им се приимат овцете, но ако пашата е лоша, овцевъдците отбягват от къшлата, и кехаята се принуждава да намали отлахака. С по-малко думи казано, размерът на отлахака се определя от качест­вото на пашата, от търсенето и предлагането и от много други, случайности и обстоятелства.

Колиба и гьермя. Като се стъкмят всички овци на къшлата, кехаята поима управлението и нарежда по­-нататъшните работи. Най-първо се гради колиба и гьермя. Последните се правят така както и в Плов­дивско поле, с тая само разлика, че в Енидженско поле те са по-големи, по-яки и по-добре нагодени за пред­пазване от природните стихии. Освен колиби и гьермя при Енидженския агол се прави и дам (подник, яхър) за поднечване и хранене на кехайските и други коне. Дамът е четириъгълна продълговата сграда, със стени от плет (чит) и с покрив такъв, какъвто е покривът на колибата. Стените на дама са измазани с кал или отвън са обшити със саз (папур, камъш). Вътре има дъсчени или плетени с пърте ясли, в които се туря храната за конете. Подът (дюшемето) не е постлан с дъски, но да се не подпикават конете, постилат на земята суха слама или саз. Вътрешната обстановка на колибата е такава, каквато е и в Пловдивско поле с изключение само на това, че на мястото, дето стои и спи кехаята, е постлан хасор (рогозка), а върху нея халища или дамове, но те са редки. Постоянните колиби и дамове са поянтови сградици, измазани с глина и покрити с керемиди. Големината и якостта им зависи от големината на къшлата, от голямата или малката им потребност за през лятото, когато овцете се връщат по планините. Обикновено постоянните сгради се при­способяват за летни чифликчийски или касапски нужди. Постоянните сгради се правят от притежателите на къшлите и зиме се отстъпят на кехаите без наем.

Служещи. След съграждането на агола кехаята стъкмява овчарите и другите служещи. Овчарите се условват с отпасване овце. На по-развитите и по-опитните овчари кехаята дава 80—100 овце, а на по-аджамиите — по 56—60 овце. В полето един овчар може да пасе 300—350 брави, затова ако на къшлата има 2000 овце, кехаята трябва да услови най-малко 5—6 души овчари.

Най-опитният и с най-много овце овчар се назна­чава от кехаята за ен кехая (помощник на кехаята). Ен-кехаята е главатар на другите овчари и надзирател на стадата. Нему е възложено да следи за доброто пасене на овцете, за поведението и послушността на дру­гите овчари. Последните са длъжни да му се подчиня­ват и да изпълняват без възражение заповедите му. В случай, че някой овчар е немарлив и непослушен, ен-кехаята обажда на кехаята, за да го съди и мъмре. Ен-кехаята е и един вид съветник на кехаята. Чьостиш се случва кехаята да не отбира толкова от овчарски работи, и ако няма опитен ен-кехая, би забъркал много работи. Ен-кехаята не стои постоянно на агола, а пасе заедно с други овчари и едно отделение овце. Него­вата заплата превишава заплатите на другите овчари с 30—40 брави.

Освен овчарите, кехаята държи на къшлата един одажия и 1—2 малешини. Одаджията вари качемак и каша, носи дърва и вода, посреща и гощава гостите и се грижи за чистотата на колибата. Той е най-приближеното лице на кехаята, и последният му възлага да изпълнява и други работи вън от колибата. Например одажията носи мляко, сирене и други бакшиши на агата, ходи на пазара да купува едно друго на кехаята, докарва брашното от воденицата и пр. Заплатата на одаджията също се определя с отпасване овце. Обик­новено нему се дават 60—80 овце, т. е. той има право да получи отлахака на 60—80 чужди овце. Малешините помагат според нуждите на овчарите и одаджията. Тем кехаята определя по 10—12 овце за за­плата. Когато на къшлата има повече от две хиляди овце, кехаята условва допълнителни одаджии и други служещи, но разбира се, ако има нужда от такива.

Разпределение на овцете. Овцете, които са на къш­лата, до доксан, т. е. до 25-и януария, се не разделят на гебьо и ялови, а се пасат заедно. Но за по-лесно и по-правилно пасене, цялата сюрия (стадо) се разделя на две части, т. е. на бели и черни овце. Двете части (белите и черните) се разкъсват всяка заран на тол­кова билмье, колкото овчари има на къшлата. В една билмьо не бива да има повече от 300—350 брави, т. е. отделението тряба да се състои от толкова овце, кол­кото се полагат да пасе един овчар. Всички овце се разделят на черни и бели, за да може по-лесно да се контролира кои овчари как пасат поверените им отделения. Ако овцете се пасат размесено, няма да се познае кои овчари са акуратни и кои мързеливи и нехайни при пасенето; но ако едни овчари пасат белите, а други черните, тогава лесно се познава. Кехаята и ен-кехаята всяка вечер и заран прегледват двете части и виждат кои са по-добре напасени и оправени, дали бе­лите или черните. При това ен-кехаята брои всички овце, и ако има загубени и изпасени брави, знае от белите ли са или от черните. За още по-добър контрол юрията на двете части не е определена и строго раз­граничена. Ако днес белите овце са пасли на едно място, утре ще пасат на друго, т. е. там, дето предния ден са пасли черните. В случай, че е имало изгубена бяла овца, тя ще излезе и ще се смеси с черните и обратно. В случай пък, че някой брав се е изпасал, то ако се намери от него някой лишен (нишан), например хватка вълна, параджик от кожа и пр. лесно ще се по­знае от чия билмьо е изпасеният брав. По тоя начин овчарите взаимно се контролират и бързо узнават за изгубените и изпасени овце. За да се не струпват много овце на едно място около агола, чьостиш на една част от сюрията отделят особена юрия, далеч от агола. От­делената част вечер не дохожда на агола, а нощува в отделна гьермя, която се уграда сред юрията, край някоя горичка или вода. При гьермята се построява и колибка за овчарите. Отделната гьермя и колибката се наричат качамак или малък огъл. На качамака се изпраща (прикомандирува) един малешина да съ­бира дърва и готви храна на овчарите, ако големият агол е доста далеч, и одаджията няма възможност да готви и носи сам храна на отделните овчари.

Дневните работи на агола до 15 януария ето по какъв ред се извръшват:

Един час преди да се съвне, одажията става от сън, омива се и закача на огъня харкомата да сготви ястие на овчарите и другите лица, които са на агола; след това отива в дама да назоби конете. На съвнуване ста­ват кехаята, овчарите и другите служещи. Щом ке­хаята стане, одаджията му приготви вода да се омие и туря джезвето на огъня да му свари кафе. Кехаята като изпие кафето, одаджията слага софрата за ядене. След като се наядат всички, кехаята, ян-кехаята и ов­чарите прегледват овцете и ги преброяват. Докато ке­хаята и другите служещи са вън, одаджията очиства и измита колибата, измива харкомите и паниците и туря в торбата на всеки овчар по два топача качамак, от които единият за овчаря, а другият за кучето му. През деня кехаята се разхожда нагоре-надолу, вари си кафе на огъня и посреща гостите. Понякогаж, когато му се сакалдиса душата, качва се на коня и отива в Енидже и Скече да посети агите, да се срещне и почерпи с приятелите и да си купи едно друго. Одаджията през деня събира дърва, носи вода, поправя гьермята, засолява, разпина и суши кожите, вари сазма, ако е пад­нал (заболял, наяден от диво) и приколен някой брав и пр. Овчарите пускат овцете да пасат, когато тревата се поразледи, ако е поледена, и когато падне слана и росата. Овцете се разделят на билмье, и всеки овчар пасе по една билмьо. Пасенето зимно време се продъл­жава до сред нощ. Привечер, когато овцете се понаядат, овчарите ги оставят да полижават около половин час и после ги вдигат да пасат по направление към агола. Посред нощ овцете пристигат на агола и се вкар­ват в гьермята. След това овчарите влизат в колибата да се понагрейот на огъня и да вечерят. Веднага след вечерята овчарите излизат от колибата и отиват та лягат да спят в гьермята до овцете. В колибата оста­ват кехаята, одаджията, малките момчета (малешините) и гостите, ако има такива. Кехаята ляга на своето ле­гло и се покрива с кечената кепя и шала; момчетата и одажията се припицат край огъня, като предварително затварят вратата на колибата и си метнат на гърбовете шаловете и кепите. За постелки на последните служат парчета кожи от изпасени овце. За Коледа кехаята си отива в село и там престоява до 10-и януари, т. е. до­като се свършат големите зимни празници. В негово отсъствие къшлата се управлява от ен-кехаята.

Ягнене. Тоя ред на работите при агола се продъл­жава до доксан, т. е. до 25 януари. По-нататък рабо­тите се усилват и тертипът се изменя. В края на месец януари черните и белите овце се смесват и се разделят изново на гебьо и елови. Последните се пасат, както и по-напред, а гебьота се елледисва и първо се раз­деля на две части. Елледисването става тъй; овцете се прекарват през сечемек и ен-кехаята хваща с ръката си юмето (вимето) на всяка овца. Ония овце, на които вимето е станало голямо, колкото едно яйце и е кораво, се отделят на една страна, а ония, на които вимето е малко и меко на друга. Овцете с големите и твърди вимета скоро ще се ягнат и те съставят баш-сагмала, а овцете с малките и меки вимета ще се ягнат по-късно и следователно ще съставят орта-сагмала и кюрпекините. След десетина дни става второ елледисване на овцете с малките и меки вимета, за да се раз­дели орта-сагмалът от кюрпекините. Баш-сагмалът се пасе на по-тревните места и по-близу до агола, а орта-сагмалът и кюрпекините — по-далеко. Когато наближи време за ягнеие, ен-кехаята престава сам да пасе овце, а остава дене на агола.

Ягненето на овцете обикновено почнува от 25 февруария и се продължава до 20 марта. Най-сетне се ягнят корпекините. През време на ягненето всички лица, които са на къшлата, включително и кехаята, са заняти с много работа, но най-важната и усилна работа е въз­ложена на ен-кехаята. При ягненето на овцете в Плов­дивско поле, както видяхме, присъствуват почти всички лица, които имат овце в къшлата, но в Енидженско поле не е тъй. За изягнуването на всички овце в Ени­дженско се грижат само кехаята, ен-кехаята и овча­рите. Ен-кехаята е най-опитното лице на къшлата, и той е длъжен да знае дамгите и йеньовете на всички лица, които имат овце в сюриите. Ето защо той е на­товарен с най-важните работи.

При ягненето ен-кехаята е длъжен да нагледва агнилниците, да подвързва сирачета-ягнета, да поддуява слабите ягнета и да туря (отбелязва) йеньовете на всички ягнета. На другите овчари е запретено да турят йеньове дори и на своите овце. Тая работа върши из­ключително ен-кехаята и той е отговорен за всички неправилности и недоразумения относително бележенето. Йеньовете се бележат на агнешките уши с различни зна­кове. Последните се прават с ножици или с остър нож. Ен-кехаята туря йен на ягнето веднага, щом се роди, стъпи на краката и се насуче. Понеже за една нощ или за един ден се раждат много ягнета, ако ен-кехаята не туря веднага йеньовете, би се появила голяма бърко­тия, и за правилното отбелязване на всички йеньове бе трябвало отпосле да отделя всяка овца и да чака, кое ягне ще дойде до нея, за да му тури такъв йен, ка­къвто е оня на овцата.

През време на ягненето и отпосле, сагмалък се пасе и прегледва много внимателно. Най-малката ненормалност, която би се появила у някоя овца, влече след себе си сериозни усложнения. Когато овчарите забележат, че някоя овца се е разпрала, т. е. има най-изобилно мляко, а ягнето не може да изсее (изсуче) всичкото, издояват я или поддояват на нея гладните ягнета, на които май­ките са безмлечни.

Отношения между агата и овчарите. След един месец от раждането си, ягнетата понаякнуват и почнуват да пасат по малко трева. От това време нататък ягнетата понякога се отлъчват за един ден и сагмалът се издоява, с цел да се понахранят кехаята и овчарите (ако не се пости), и да се гости агата с мляко и сирене. Агата и ханъмките очакват това и се приготвят да по­срещнат одаджията. Последният, по заповед на кехаята, подквасва в няколко каваноза (дълбоки и с широки уста гърнета) угурт (кисело мляко), приготвува пря­сно (яхлия) сирене и на следния ден се отправя за града да занесе армагана на агата. Последният и ха­нъмките му, като съгледат одаджията, въвеждат го в къщи, разпитват го едно-друго за кехаята, овчарите и овцете, приимат с благодарност подаръка и на тръг­ване, след като го почерпят с кафе, подарят му нещо в замяна на млякото и сиренето. Обикновено агата дава на одаджията тютюн, а ханъмките му подаряват чеврье (бели тънки кърпи, обшити по краищата с евтин клабудан и мънички металически пулчета). До тръгва­нето на овцете за планините, каванозите (чумлеците) през всяка седмица се пълнят с мляко и сирене за агата, а в замяна на това от аговската къща се праща на кехаята, одаджията и овчарите тютюн, петмес, чеврета и пр. Аговските жени не закриват лицата си и не се стесняват от познатите лица, които дохождат от къшлата и свободно си приказват с тях. Чьостиш ханъмките си погладват по лицата младите овчарчета, като им казват: „машалла, не газел чюджюктър!" (ма­шалла, колко красиво момче!). С други думи казано, отношенията между служещите на къшлата и аговското семейство са искрено-приятелски и почти фамилиарни. Агата искрено обича кехаите и овчарите и следователно никакви подозрения и съмнения се не появяват в душата му, когато вижда, как се отнася харемът му с обичните негови хора.

Агата редчиш дохажда на къшлата, но когато се случи да дойде, кехаята го посреща добре и го гощава както може. Но агата не дохажда за гозбата, а да се порадва на овцете, да позакачи кучетата и най-главно да направят с кехаята един добър ракъ-кефи. Докато агата е в колибата, одаджията се варти на пьета. Той налива ракия, вари кафе, пълни чубуците с тютюн и се чуди как по-добре да угоди на агата, който по­стоянно го хвали пред кехаята. На тръгване от къшлата агата дава по една варзаница тютюн на одажията и другите лица, които са на къшлата, а на малките мом­чета, които му са развождали и държали коня, спуща в ръцете по няколко металика (медни турски монети по половин гологан).

Храна на служещите. От настаняването на овцете на къшлата до изягнуването, кехаята, според устано­вените наредби, е длъжен да храни всичките си слу­жещи само с качамак и каша, без да има някой право да му се сърди за това, но в същност тия служещи се хранят по-добре, и то благодарение на това, че слугу­ват и се въртят около многоброен дребен добитък. Ов­цете колкото и да са здрави, все се случва, и то често, да се разболее от нещо или пък да бъде нахапан (наяден) от хищни животни някой брав. В такъв случай овчарите не остават брава да умре, а го приколват (заколват) и месото му ядат.

Ако приколеният брав е много боледувал, месото му не е толкова вкусно, но ако болестта е била кратко­временна, с такава е при нахапване и натраваяе, то месото е доста вкусно и овчарите с охота го ядат. Тук му е мястото да споменем, че овцете в Енидженско поле зиме се не кърмят, защото земята и тревата са герен­ливи (възсолени), и от това овчето месо е извънредно леко и вкусно.

Когато се случи в течение на малко дни да паднат (натровят или нахапят от хищници) няколко брави, и служещите на къшлата не могат да изядат бърже пряс­ното месо, последното се прави на сазмо (саздърма). През блажните дни кехаята допуща на одаджията да сварява сегиз-тогиз сазма с лук или пък да пуща по едно парче от нея в кашата. Някои кехаи, които не са толкова стиснати (скъперници), когато се настанят на къшлата, донасят заедно с другите неща и по ня­колко меха бито (имансъз) сирене, което също служи за храна на лицата, които са на къшлата. През пост­ните дни кехаята понякога купува оцет и други про­дукти, от които одаджията приготвува соуклук, за да може по-лесно да се провира сухият качамак през гър­лата на овчарите и другите служещи. Ако в течение на цялата зима паднат 1—2 брави на отделните стопани, които имат по 50—100 брави на къшлата, месото от тия брави си изида на къшлата, но ако паднат повече от две брави, одаджията прави месото от третия и чет­въртия брав какач (сушено месо) или сазма, която на­сипва в очистените тарбуси на приколените брави. Какачът и сазмата са вече частна собственост на оня сто­панин, от чиито овце са направени, и при пръв сгоден случай му се пращат в село (Родопите).

След изягнуването на овцете храната на овчарите се подобрява и те вече не ядат само качамак и каша. Овцете, на които ягнетата са умрели, а други не им са подвързани, се наричат чангале. Последните се доят два пъти през деня, заран и вечер, а се пасат отделно. Техният пастир, който обикновено е малешина, се казва чангалджия. Чангалите пролет се увеличават, когато се продадат ягнетата на други овце. Пресникът от чан­галите се прави на прясно сирене и угурт (кисело мляко). С пресник одажията забелва и кашата. Ако добитото мляко и сирене от чангалите е много, и слу­жещите на къшлата не могат да изядат всичко, кехаята по-често гощава агата и продава излишъка.

Боледуване на служещите. Когато се случи да се разболее някое лице при къшлата, болният лежи в ко­либата край огъня. За постелка му служат овчи кожи, а за завивка кепи и шалове. В течение на 15—20 дни, откак се е разболяло лицето, лекари и лекарства се не дирят. Само когато болният се залежи, кехаята се завзима и търси билери и були, които да прегледат болния му овчар и да му дадат някой цер. Храната на болния е такава, каквато е на здравите лица. Ако бол­ният поиска да яде друга храна, кехаята му купува, но за негова (на болния) сметка. Болният се нагледва от одаджията и от някой сродник, ако има такъв на къш­лата. В случай, че болният се залежи много време, но още може да се държи на кон, кехаята се разпорежда да се закара в селото си. Но ако болестта е подважла нещастния, последният е вече една беля за цялата къшла, и в такъв случай чудат се какво да го правят. Особено пролет, когато дойде време овцете да тръгнат за планините, безнадеждно болният много свръзва ръ­цете на кехаята. Ако последният или болният имат много близък приятел, пак е лесно: болният ще се ос­тави да мре в приятелския чифлик или къща, но ако няма такъв, кехаята се принудва да остави болния си овчар при някоя изпаднала бабичка, или в краен слу­чай у някое циганско семейство. Последните срещу ус­ловено възнаграждение ще гледат безнадеждно бол­ния, докато пристигне от селото му някой ближен род­нина, който в повечето случаи ще чака да изпълни скръбната си длъжност, т. е. да затвори очите и погребе гиздавия родопски овчар! Стари овчари уверяват, че в по-отдавнашки времена, когато нравите са били по-груби, чьостиш безнадеждно болните овчари, ако не е имало кой да ги гледа, са се оставяли съвсем на про­извола на съдбата.

Пролет (Гергьовден). До средата на месец март всичкото внимание на кехаи и овчари е съсредоточено в овцете. Те грижливо се взират във всичко и внима­ват да се не появи някаква причина, която да раз­вали (повреди) стоката. Навсъде из Енидженско поле е тихо, защото освен блеянето на отделни овце друго се не чува. Големите звънци не звънтят и гайди не свирят. Овчарите са замислени и сурови в обръще­нията си. Само на коледните и великденски заговелки овчарите се поразвеселяват. Тогава те се събират от няколко къшли в една колиба да загувяват заедно. Ке­хаята, комуто са дошли гости от съседните къшли, се разпорежда да се опече чевермьо и се сготвят други ястия. Гостите също донасят от своите къшли чеверме и сазма. Освен това не липсва и вино, тъй като под­вижни винопродавци, по заговелки, заобикалят всички къшли и оставят на всяка къшла по няколко оки или цяло буре вкусно Гюмюрджинско вино. Вечерта на за­говелки кехаи и овчари, като си похапнат и посръбнат, развеселят се, надуват гайдите и пеят, тъжно-мелодични родопски овчарски песни. След песните иде хорото и поседницата (ръченица). На другия ден къшлите са пак тихи и тъжни.

Но след изягнюването на овцете, пукването на про­летта, напълването и разлистването на дърветата, в Енидженско поле всичко се изменя. Навсъде по поля­ните блеят овце, скачат и блеят ягнета, лаят кучета, чува се свиренето на гайди и звънтенето на тюмбелеци и звънци — с една реч казано, всичко е весело и за­смяно. Кехаи и овчари са радостни и засмени, че са излезли на пролет, и са изкарали живо и здраво сто­ката. В това време множество бегликчии и забити, възседнали на коне, се движат по полето и ходят от къшла на къшла да броят и записват овцете. Щом наближи Гергьовден, Енидженско поле се още повече оживява. Многобройни каркъмджии дохождат от Родопите и ча­кат кехаите да ги поканят да стрижат. От друга страна, търговци-вълнари, джелепи и касапи сноват от къшла на къшла и купуват вълна, ягнета, ялови брави и пр. Агите-притежатели на къшлите също дохождат на къш­лите, за да сърадват кехаите с благополучното прекар­ване на зимата и да си поразтъпчат хранените и редчиш вазсядани атове. Стриженето на старите овце се извършва около Гергьовден. Стригачите (каркъм­джиите) са повече помаци из Рупчос и Ахъ-Челеби. До­като стригачите не са поканени да стрижат, те се уста­новяват близу до някоя къшла на открито място, ку­пуват си брашно и се хранят с качамак и каша. Но ко­гато стрижат, те се хранят от кехаята. Всеки стригач за 10-на дни събира за хак 10—12 оки вълна, и ако му се удаде възможност, украднова и един товар сол от държавните тузли. С вълната и солта той се връща у дома си в Родопите, да чака когато се захване граденето на дукатите и мандрите, та и от тая работа да изкара 20—30 гроша. Кехаите и други овцевъдци про­дават остриганата вълна на самото място, т. е. на къшлата и редчиш е занасят в някой град за продан. За себе си оставят толкова вълна, колкото им е потребна в течение на една година. Вълната купуват българи-търговци из Ахъ-Челеби, която обработват на ариц, а ягнетата и старите брави купуват джелепи и кесапи от г. Ксанти, Гюмюрджина и Цариград.

На Гергьовден кехаи и овчари колят и ядат печени ягнета. Тогава гощават и агата. Ако последният сам не дойде на къшлата, одажията му занася едно живо ягне в къщи и там го заколва в присъствието на всичкия харем. С кръвта на ягнето агата или ханъмките му напръскват къщата, двора и дърветата в градината. Понякогаж агата сам заколва ягнето и после го оставя на ода­джията да го одере и очисти. При коленето и яденето ягнета, на къшлата се не извършват никакви обреди. Кехаята и овчарите само благопожелават „догодина егнетата да се още по-дебели (тлъсти)" и нищо повече. Ако на Гергьовден има странни лица на къшлата, ке­хаята е длъжен да нагости и тях с печено ягне, прясно сирене и мляко.

Сметки. На другия ден след Гергьовден, кехаята си згада (прегледва) сметките със стопаните, които са дошли на къшлата. Сметките на отделните стопани ов­цевъди са много прости и лесно се приключват, а у време са продадени мъжки ягнета, стари брави и пр. Всички пари от продадените овчи произведения са у кехаята. Както споменахме по-горе, стопаните, които имат овце на къшлата, ще платят на кехаята само от­лахак, по колкото се условили на брав, а всички други разноски са за сметка на последния. Кехаята знае кой колко овце е намесил и като пресметне отлахака, за­държа си го от сумата, която има у него от продаде­ните брави, а ако остават още пари, връща ги на сто­панина; но ако не стигнат да се изплати целият от­лахак, изисква остатъка. В последния случай, ако сто­панинът няма пари, кехаята го задължава да му се наплати, когато се улесни. Но това редчиш става. В ро­допското овцевъдство е приет обичаят, овчарските сметки окончателно да се свършат на Гергьовден. Зимането и даването трябва да се разправи пред агола на кабана (поляната), и то доколкото е възможно в присъствието не само на стопаните овцевъдци, но и в присъствието на всички овчари и други служещи. От Гергьовден насетне, каквито разноски станат, са за сметка на всички овцевъдци, и то съразмерно с коли­чеството на овцете им.

Вдигане на овцете. Обикновено след Гергьовден всички овце, които са били на къшлата, се разделят на няколко по-малки стада, и всеки стопанин е длъ­жен да се грижи за своите овце, освен ония, които не са дошли на къшлата и чиито овце ще са под грижата на кехаята, докато им ги закара в селата и си види с тях сметките. Къде10-и май овцете се вдигат от къшлата и торнуват нахдихан (планините) и за се­лата, откъдето са стопаните им. С кехайовото стадо върви и одайона (одаята). Одая се казват вещите, които през зимата са били на къшлата. Вещите (одаята) се товарят и носят на мулета и коне. С одаята вървят пасещим и чангалите. Последните се доят вечер и за­ран и лежат до одаята в привременно направена ограда с чепе и вейки. Кехаята, след като си уреди сметките с агата и другите кредитори (брашнари, солари и пр.) и си земе сбогом от тях, качва се на коня си и застига одаята из пътя. Един ден по-рано, преди стадата да стигнат в землището на селата, от които са стопаните, кехаята и одаята подминават и се установяват 2—3 часа далеч от селото си. Оттам кехаята и другите сто­пани изпращат слугите си или одаджията с товарите (сол, вълна, кожи и пр.), за да вземат миждьота (сто­рят известие), че овцете си идат ут поле. Когато слу­гите с натоварените коне стигнат в село, жените на ке­хаите и другите овцевъдци сготвуват храна, предпоч­тително клин (млин), и изпращат малките си синове да посрещнат бащите си и овцете. Посрещачите възсядат мулетата и конете и радостни тръгват към мястото, дето е установена одаята. Бащите като видят отдалеч децата си, скачат от огъня да ги бранят от кучетата, да ги свалят от конете и ги прегърнат. След обикно­вените разпитвания за „живо и здраво" бащите дават армаган на децата си: пищелки (свирки) от каргия (тръстика), смокви, стафиди, и рогове (рожкове). Де­цата извънредно зарадвани от армагана, припкат на­горе-надолу, катерят се по дърветата, сбират морчкуле (вкусни тъмно червени гъби) и свирят с пищелките. На другия ден кехаята и другите овцевъди потеглюват за село заедно с одаята. Посрещането  в  село е много скромно. Само домашните излизат на портите да срещнат стопаните и да им помогнат да свалят торбите от конете и внесат в къщи армаганите. В същия или в следния ден от пристигането на кехаята, къщата на последния почва да се пълни с посетители. Попът, учителите, селските първенци, аги, роднини и приятели — всички ще се проварвьот да кажат на кехаята „ощ гелдин" (добре дошел). Кехаята е длъжен да даде на все­киго по нещо за армаган. Роднините обикновено се го­щават с пресно сирене, стафиди, смокви и пр., а на агите (ако в селото има помаци, кехаята ще прати по 100—200 драма кафе и шикер или пък по една вързаница тютюн. На по-зъбестите аги, ако в страната има някакво размирие, кехаята чьостиш подарява и по едно агне. Всички подаръци кехаята дава с драгост, тъй като той винаги печели от къшлата и рядчиш овцете му са долни.

 

 

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.