Васил Дечов

Среднородопско овчарство

Среднородопско овчарство

Предсказания, врачувания, лекуване

 

ОВЧАРСКИ ПРЕДСКАЗАНИЯ, ВРАЧУВАНИЯ И ПР.

Познаване на времето. Какво ще е времето през зи­мата или през следните дни, овчарите познават по много признаци, но най-много вярват в тези:

1) Ако овцете през нощта срещу Димитровден ле­жат разпръснато, зимата ще е мека, т. е. топла и безснежна, а ако лежат сближено една до друга, зимата ще е люта, т. е. студена и снежна.

2) Ако овцете през деня пасат бързо, търсят се и са пъргави, следният ден или след два-три дни времето ще е сухо и мразовито, а ако овцете са умърлушени и лениво пасат, времето ще е влажно и дъждовно.

3) Ако овцете ноще се плашат без видима причина, през следните дни ще има буря и гръмотевица.

4) Ако при изгрев и занекнуване, слънцето е за­обиколено от светложълт облачен кръг, през следните няколко дни времето ще е лошо (дъждовно, мразливо и пр.).

5) Ако кучетата през нощта лежат с протегнати крака и глава, времето през следните дни ще е топло, а ако лежат със свити крака и глава, времето ще е лошо.

Предсказване за кехаи и овчари. Някои действия на кучета, овце и белези на овчи произведения предсказ­ват добри или лоши работи, които в скоро време ще се случат. По-важни от тях са тези:

1) Ако кехайовото куче вие дене или ноще, голямо нещастие ще постигне кехайовото семейство (смърт, мор по овцете и пр.).

2) Ако вие овчарско куче, нещастието ще постигне самия овчар или домашните му.

3) Ако кучето извънредно много се умилква и скача около кехаята или овчаря, голямо щастие ще го постигне.

Овчарите вярват, че ако кучето се пропъди от мя­стото, дето вие, пропъда се и предсказаното зло; а ако се гали (любезничи с него), когато се подмилква и скача, предсказаното щастие ще се уголеми. Ето защо, щом завие някое куче, овчарите с викот и хвърляне камъни го пропъждат далеч; а щом заскача и се заподмилква, гладят го по главата и играят с него. Да се нагруби куче, когато се подмилква, значи да се отблъсне предсказаното щастие.

4) Ако кучетата на мандрата, без да са много гладни, лакомо и чьостиш лочат цвик и се сдавват при кори­тото, овцете ще скуцат (намалят млякото) и ще се раз­болеят от префаркница.

Овча пльешка. Среднородопските овчари много га­даят (предсказват) и по някои знакове на овча плешка;

а)  на ръба при точка 5 (гледай рисунката) има малка черта, вглъбнатинка (лочка), която се нарича сайбия (стопан). Ако вглъбнатинката се премести при точка 6, стопанинът (от чиято овца е плешката) или някой негов близък сродник ще умре;

б)  ако в пространството между точки 2, 3, 6 се появят тъмни мъгляви (облачни) петна, ще има мор или други нещастия по стопанското имане;

в)  ако в пространството между точки б, в, г, 4, 3,2 се появят тъмни облачни петна, времето скоро ще се развали (ще вали дъжд или сняг).

г)  ако ръбът г, 4, д е много изострен, турците ще се наострят (наежат) и ще правят пакости на християните.

Когато се вари пресник (прясно мляко), ако по несъглеждане последният кипне (закипи), и част от него се излее в огъня, овчарите веднага заливат с вода мя­стото, дето се е излял пресникът (в огъня). Това се прави, за да не се обсушват овцете, т. е. да се не намали млечността им.

Гръмотевица. Когато почне да гърми, овчарите за­биват (забучват) ножовете си по дърветата: с това вярват, че гръмó са прупóдал.

Кое куче ще е добро. Овчарят или малешината хваща щьенето (малкото кученце) за козината на те­мето (главата) и го издига нагоре във въздуха, като същевременно го люлее и тръси. Ако кученцето не жаука (не издава никак глас), ще е кораво (тепегьоз) и ще стане добро овчарско куче. Ако ли пък жаука, куика и шава, то ще е боязливо, страшливо и ще стане сюндюк.

Лекуване овчите болести. Среднородопските овчари лекуват овчите болести с церове, баяне (врачуване) и други способи. Ние ще опишем само тия лекувания, които сполучихме да узнаем и проверим. Но още много болестни лекувания остават в тайна, тъй като старите овчари не желаят да ги открият, види се, защото са свър­зани с някакви престъпления или други недобри работи.

Предпазване от сипка. Мортва рока. Кехаите и овчарите, щом усетят и се научат, че в съседните стада се е появила болестта сипка, разпореждат се да се сдобият с мортва рока, т. е. ръка от скоро умрял и заровен човек. За тая цел един по-сърдчовит (кураж­лия) и с яки нерви овчар отива ноще в някои гробища (безразлично е дали те са християнски или друговерски), намира пресен гроб, разравя го, отсича дясната ръка на мъртавеца, увива последната в някой парцал и я занася при стадото и другите овчари. Освен това, напълнува и една торба с пръст от гроба, която също занася при овцете. През същата или следната нощ звънците се отвързват от овцете и последните мълком се подкарват да минат през една строга. Ен-кехаята или друг овчар съвсем се съблича, зима мортвата рока и се застоява пред строгата (пролугата). Овцете, като преминуват през строгата, овчарят допира с мортвата рока гърба на всяка овца, без да говори нещо. След това същият овчар зима мортвата рока и торбата с гробовата пръст и заобикаля с тях пределите (синорете) на овчата юрия (паша). При заобикалянето ов­чарят влече по земята мортвата рока и разсипва по малко гробовата пръст. Когато овчарят заобиколи всички предели и разсипе пръстта, закопава мортвата рока на самия синор или там, дето овцете лежат ноще. Овчарите вярват, че като се направи тая магия или тоя обред, овцете се предпазват от сипката.

Агупска гасилка. Един овчар откраднува ноще от някоя кузня (циганска работилница) гасилка (метлица, с която ковачът попръсква с вода огъня, когато стане силен) и с нея овцете се допират по гърбовете, както и с мортвата рока. Овчарят, който държи последната, се съблича съвсем гол. Овчарите вярват, че с това дей­ствие овцете се предпазват от сипка.

Лекуване болните овце от сипката. В случай че сипката се е появила вече в стадото и десетина брави са се разболели, овчарите веднага отстраняват от ста­дото болните овце и наблюдават какво ще стане по-нататък. Ако в течение на десетина деня други овце не се разболеят, овчарите не вършат нищо друго за за­пазване на стадото, освен да отстранят болните овце, но ако се разболеят още брави, тогава овчарите се раз­пореждат да се припишкат (болясат) всички овце. Припишкването се извършва тъй: заколва се една болна овца и се събира в една паница кръвта, черният дроб и набраната гной по овчата кожа. Този смес се размачква и разбърква. Докато маята се приготвя, един овчар приготвя, както може, ако няма готова, сребърна игла и вденува (провира) през нея копринен конец. Веднага след това ен-кехаята или друг овчар потопява иглата и конеца в маята и ги пронизва през ушите на всички овце. По тоя начин всички овце се разболяват изведнаж, но болестта е лека и незастрашителна. Болясаните овце лесно прекарват болестта и скоро се оправят. До оздравяването на всички овце строго е запретено да се излива пресник в огъня, да се пече или вари месо, да се нагорява вълна и пр. Стадото се варди и от крадци, защото открадната овца ще се за­коли и готви на огъня, а това подгоряване, макар и далече от стадото, раздразня болестта и овцете не могат лесно да се оправят.

Далак. Далакът се мъчно лекува. Овчарите за него не употребяват никакви церове, а се задоволяват само с това, да намерят по-óтрасна и по-прохладна паша на болните овце.

Гюнчел (слънчасване). Гюнчельовите овце се къпят чьостиш в много студена вода. От това голяма част от болните се оправят.

Шеп. Шепът се лекува с различни церове и с още по-различни баилки и други способи, но по- главни са тези:

Сажизане моми и деца. В по-отдалечени времена, когато нравите са били по-груби, овчарите откраднували деца и моми, после ги съсичали и изгаряли на огън. Пепелта от съжежените (изгорели) тела размесвали с кърмилото и накърмявали овцете. От това шепът се прекратявал. Мнозина стари овчари ни уверяват, че това наистина се е вършило, и дори разправят кои от по-старите им другари са вършили такива работи. За стари овчари, които нямат деца или пък са имали, но са умрели, казват, че децата хми ни живот, оти са сажизали моми и деца да кормет овцене. В една родоп­ска песен се възпява сажизането на Руса девойка:

Ам е удведе сай горе, горе,

Сай горе, горе на планинона,

Че е сасече резен пу резен,

Та че накладе два силни огня.

И е сажьеже ситан бел пьепел,

Че си накорми сивуну стаду.

 

Шапово билье (мащерка). Овчарите берат на Гер­гьовден шапаво биле и го сушат. Ако овцете заболеят от шап, шаповото биле се стрива и смесва е кърмилото. Накърмените овце с тоя смес оздраввали.

Префаркница. Тая болест не е смъртоносна и се появява само в сагмала, но, от друга страна, тя е най-вредителна, защото от нея овцете губят млякото. Префаркницата се цери различно, както и другите болести, но най-много овчарите я лекуват по тези способи:

Борсукова лой. Когато овцете страдат от префарк­ница, виметата им се мажат с борсукова лой.

Лой от диво коте. Виметата на страдаещите от пре­фаркница овце се мажат с лой от диво коте.

Папучник (голяма сухоземна жаба). За предпаз­ване сагмала от префаркница или за прекратяване, ако се е вече появила, овчарите и мандраджите вършат и следното. Намират един жив папучник (голяма сухо­земна жаба, която излиза ноще) и когато да се броят овцете, слагат го (допират го) на гърба на всяка овца. След това папучника връзват с канап за шията на оная овца, която най-сетне е преброена. Ако папучникът, както е окачен за шията на овцата, умре след 3—4 часа от окачването, префаркницата ще се прекрати в скоро време, но ако живее на овцата цел ден, болестта няма да се прекрати.

Келебек (метил). За него няма цер. От метиля ов­цете се предпазват, ако се не пасат по мочурливи места и ако зиме се не хранят с влажна отава.

Гиджик (краста). Овчарите вечер сваряват в една харкома лош и кескин тютюн (махорка). Сутринта ов­чарят измива гиджика с тютюневата вода. Миенето се продължава, докато водата се запени и кожата омекне. След 2—3 промивания болестта изчезнува. Чьостиш гиджикът се намазва и с тютюнов катран (набран по чи­буците). Но от това  болестта мъчно се изцерявала.

Прувиране през жив огън. Овчарите намират един сух къс от лесково дърво. После завиват около него въже и трият силно дървото със завитото въже. От триенето дървото се сгорещава и най-сетне от само себе си запалва. Щом огънят светне, един овчар за­палва от него борина или свещ и накладва два огъня. Между огньовете се поставят изправени тикли, а връз тях се поставя хоризонтално друга тикла. Връз последната се наклада трети огън. По тоя начин се образува една дъга от огньове. Щом последните се приготвят, овчарите откачват звънците от овцете и един по един ги прекарват под дъгата между тиклите и огньовете. Провирането на овцете през жив огън става не в юрията, дето пасе стадото, а на чужда паша (юрия). Когато се хваща живият огън и овцете се прекарват през него, овчарите се събличат съвсем голи. Във време на прекарването през живия огън двама ов­чари (разбира се голи) стоят от двете страни на огъня с големи и голи ножове, които махат във въздуха и сегиз-тогиз ги допират един о други. Провирането се извършва посред нощ при най-голяма тишина. При про­вирането овчарите не говорят, а се обясняват с махане на ръце и други знакове. Овчарите вярват, че ако това действие се извърши сполучливо, т. е. без никакъв шум и без да се говори, шапът се прекратявал.

Накормяване със свински лайна. Овчарят скришом зима от някоя кочина свински лайна. После ги изсу­шава, стрива и смесва с кърмилото. Овцете, като се на­кърмят с тая смес, оздравявали от шапа.

Жигер (дроб) от шапова овца. Овчарят зима дроба на шапава овца и скришом го дава на някоя свиня да го изяде. Свинята заболява от шап, заразява и други свини, но шапът в овцете се прекратявал.

Елхови листа. Овчарят откъсва няколко зелени ли­ста от елха, после ги изсушава и стрива на прах. По­следният се смесва с кърмилото. Накърмените болни овце с тоя смес оздравявали от шапа.

Семьо (въртоглавие, шемед). Тая болест е мъчно излечима, затова овчарите, щом забележат, че някой брав си върти постоянно главата, заколват го и изидат месото му с изключение на главата, която се хвърля. Уверяват, че някои овчари разтваряли с остри ножчета и триончета черепите на живи шемедни овце, изваждали от мозъка червеите п после споявали изново черепа и привързвали раната. След 10 дни ра­ната се загоявала и овцата оздравяла от шемеда.

Рани. Раните, които се появяват от порязване, напорване и пр., се изцеряват, като се намажат с боров или тютюнов катран, а раните от нахапване се изцеря­ват, като се натопят с горещо масло или гореща свин­ска мас. Червясалите рани се очистват от червеите с желязна щипчица, после се измиват и посипват с шюфо (стрихнин). Последната умъртвява останалите в раната червейчета и микробите и овцата след ня­колко дни оздравя.

Натровване и сланясване. Натровената или сланясала овца се напоява с пресник или й се пуска корф (кръв). Кръвта се пуска тъй. Овчарят порязва овцата на челото и намазва ножа с кръв. После залепя кър­вавия нож на овчия език и чака овцата да лизне от кръвта. Ако овцата лизне кръв, ще оздравее, а ако не лизне, ще умре. Щом овчарите се уверят, че болната овца ще мре, веднага я приколват.

Паршница. Лесиче сребро (слюда) се стрива на прах и се смесва с кърмилото. От това болестта се пре­сича. Същата болест се цери още и с елхови кори. Сва­ряват се и с водата се попръсква кърмилото или пък водата се налива в коритата, когато шилетата се поят с пресол.

Изморзнуване. Ако овцете измръзнат и се вкочанят от силен студ, единственото средство да се спасят от неминуема смърт е да се заровят привременно в сняг и после да се вкарат в топло помещение. Но ако лип­сва сняг, нищо друго не може да ги спаси. В случай че овцете зиме пият топла вода, през пролетта ще се разболеят и по-голямата част ще измре. Лекарствата не помагат, затова овчарите ги и не лекуват такива овце.

 

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.