Иван Дамянов

Долна Вереница през вековете

Долна Вереница през вековете

Част четвърта - Социализмът

 

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

ДОЛНА ВЕРЕНИЦА ПО ПЪТЯ НА СОЦИАЛИЗМА

 

1. УТВЪРЖДАВАНЕ НА ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКАТА ВЛАСТ В СЕЛОТО

След победата на деветосептемврийското въстание 1944 година, пред новата отечественофронтовска власт стоят за разрешение сериозни задачи. Задачи за укрепване на властта. Задачи за запазване националната сигурност и държавен суверенитет, за благоприятен изход от войната и запазване териториалната цялост и независимост на страната. Задачи за преустройство на икономическия, обществено-политическия и културен живот, за социалистическото изграждане на страната.

Една от първите стъпки в селото е укрепване на отечествено­фронтовската власт. Комитетът на Отечествения фронт е органи­зиран на легална основа. За председател на селския комитет на Отечествения фронт е избран Арсо Найденов Милчов, член на БРП (к) и активен участник в антифашистката борба. За членове са избрани: Георги Атанасов Георгиев - член на БРП (к) политзатворник; Илия Обретенов Семов - член на БЗНС, участник в антифашистката борба и член на нелегалния комитет на ОФ; Андрей Димитров Каменов - член на БЗНС, участник в антифашистката борба.

Първите решения на легалния комитет на Отечествения фронт в селото са за определяне на кметски наместник и кмет на общината с център село Горна Вереница. За кметски наместник е определен и назначен Андрей Димитров Каменов. За кмет на общината е предложен Павел Спасов Николчов от село Долна Вереница, политически затворник, активен участник в антифашистката борба. Това предложение е подкрепено и от селските комитети на ОФ на други съставни на общината села. Павел Спасов Николчов е назначен за кмет на община Горна Вереница.

Арестувани са и поставени под охрана в една от училищните стаи местните управници, поддръжници на фашистката власт: Камен Тасков Трендафилов - бивш кмет на селото; Каленик Петров Пунчов - бивш кмет на селото; Томо Василов Захариев, бивш секретар-бирник и полицай; свещеник Кузман Петров Димитров - бивш секретар-бирник на общината; Георги Филипов Георгиев - полицай; Крум Михайлов Колов - учител; Анастас Колов Спа­сов учител, пенсионер; Гоца Герасков; Иван Петков Влахов; Вълко (Въца) Иванов - поддържал предложението за избиване от шпицкомандата на 40 души, участници във въстанието 1923 година; Анания Атанасов Попов (Ноно Влачугара), председател на обществената сила в селото; Апостол Димитров Мечкарски, бивш кметски наместник на селото и полицай; Владимир Петров Анастасов - полицай; Филип Георгиев Кьосов; Младен Коцов Кръстев; Васил Кръстев Боянин - бивш кмет на селото; Гаврил Василов Захариев и Антония Милчов Стаменчов. Над арестува­ните са допуснати насилия, а над отделни арестанти и побой. На 17 срещу 18 септември 1944 година през нощта от ареста са изведени и убити:

 

Томо Василов Захариев - роден в село Долна Вереница. Запасен фелдфебел. Поддръжник на управляващите. Служи като секретар-бирник на общината, гор­ски стражар, полицейски пристав.

Крум Михайлов Колов - роден в село Долна Вереница. При учредяването на организацията на БКП става член-учредител. Взема участие в подготовката и във въстанието от 1923 г.. След погрома на въстанието се пригажда към монархо-фашистката власт. Сътрудничи на полицията в град Фердинанд.

Убийството е извършено без съд и присъда. Сред населението е под съмнение дали то съответства на техните деяния, свързани с извършваните от тях услуги на фашистката власт. За селото остава тайна кои са извършителите на това убийство. Сред населението се носи слухът, че то е свързано и с лично отмъщение, резултат на дълги години тлеяла омраза.

Следващите дни в селото пристига Борис Тасков Томов, който по това време е секретар на Областния комитет на БРП (к) в град Враца. Той осъжда допуснатите насилия над арестуваните и извършеното убийство. Подлага на остра критика местните ръководители и охраняващите арестуваните. Освобождава всички задържани под арест в училището. Дни по-късно е убит:

Георги Филипов Георгиев - роден в село Долна Вереница. Служи като полицай във Фердинадското полицейско управление. Участва в полицейски акции. В селото се разпространява слухът, че неговото убийство е извършено с участието на хора от село Вълкова слатина (Д-р Йосифово), където е изпълнявал полицейски задачи. Или пък с участието на хора от село Лехчево, където е вземал участие в полицейска акция в която има убити антифашисти при така наречената Лехчевската сватба.

За да даде своя принос в разгрома на германския фашизъм и измие петното на позора, лепнато на страната от фашист­ките управници, отечественофронтовската власт обяви война на фашистка Германия. Започва Отечествената война, която трае от 10 септември 1944 година до 9 май 1945 година. Осем месеца наша армия съвместно със Съветската червена армия воюва на страната на антифашистките сили.

Още на другия ден след 9 септември 1944 година, сутринта, на западната ни граница германски войски навлизат в територията на страната ни. Те завземат град Кула. Ограбват мандрата, запалват военен вещеви склад и се отправят към град Видин. Срещу нахлулите на българска територия германски военни части се сражават партизани от Видинския партизански отряд. Натам се отправят и партизани от Михайловградския партизански отряд. В изпратените групи от Михайловград срещу германците участват седем долновереничани: Александър Георгиев Антонов е командир на една от групите.

На 20 септември 1944 година през нощта в селото пристига и се настанява за кратка почивка войскова част от Съветската червена армия. За втори път в селото след Освобождението на България от турско робство идват руски войски. Това събитие е описал в своите спомени Тодор Спасов Илиев "На 20 септември 1944 година посред нощ селото е разбудено от една съветска гвардейска дружина. Съветските войници и офицери бяха настанени по къщите в селото за пренощуване и почивка. Почти във всяка къща имаше настанени войници. За втори път, след оня паметен ноемврийски ден на 1877 година, селото посреща като най-скъпи гости, като родни братя своите освободители. Нашият двор се изпълни с каруци и войници. В къщата ни се настани щабът. Ето, тези чудесни бойци с петолъчни звезди на челата, обкръжени от ореола на славата, бяха при нас.

С офицерите установихме връзки и слушахме техните разкази за войната. Късно след обед нашата и десетки други волски коли от селото заминаха да карат снаряди от Фердинанд за Белоградчик. Всички от селото сърдечно се сбогуваха с червеноармейците, които бързаха на запад към Белоградчик - Кула." [1]

В Отечествената война от селото вземат участие 22 души. Комитетът на Отечествения фронт в селото, женското дружество, дружеството на РМС, под лозунга "Всичко за фронта, всичко за победата!", развиват широка дейност за подпомагане на фронта и семействата на фронтоваците. За кратко време са подготвени и събрани 112 701 лева; 109 чифта чорапи; 36 чифта ръкавици; 6 качулки; 49 наушници; 13 пуловери; 160 кърпи; сапун 28 килограма и 190 килограма орехи. Изпратени са 100 писма до фронта. От членове на дружеството на РМС са отработени 28 надници в помощ на семейства на фронтоваци за сечене и превозване на дърва. Отсечени са около 40 кубика дърва.

Населението посреща Отечествената война с разбиране, с чувство на дълг и отговорност. Издигнатите провокационни лозунги от опозицията за връщане на войниците у дома не намират подкрепа в селото. Само отделни лица таят скрити надежди за реванш. В Отечествената война българската армия проявява чудеса от героизъм. Неведнъж Москва салютира (поздравява) Първа българска армия, която под командването на генерал Владимир Стойчев, съвместно с Червената армия воюва за победата над фашистка Германия.

В тази война Долна Вереница дава две жертви - войниците Рангел Григоров Манавски и Кирил Тодоров Генов (Герски). Те са от онези 10 753 български войници, дали живота си за победата над германския фашизъм. Рангел оставя млада жена - Анка, вдовица с малко дете. Кирил също оставя млада жена, Дарка, вдовица с малко дете и стара майка Мария.

Съпругата на Рангел и братята му Драгомир (Мирчо) и Никола (Коло) издирват и откриват гроба му в Македония. Пренасят тленните му останки и го погребват в селските гробища до своите родители, деди, прадеди. Цялото село се събира да изпрати неговите тленни останки. Кирил е погребан на чужда земя. Неговата съпруга и близките му, когато научават за смъртта му, извършват символично погребение - погребват неговите дрехи.

Двама долновереничани попадат в плен. Александър Борисов Томов (Сандо Мърляка) се завръща от плен след две години. Недялко Лазаров Стоянов, се завръща след повече от година пленничество. На 30 септември 1944 година е приета наредба-закон за съдене на виновниците за въвличане на България във Втората световна война срещу съюзните народи и довеждане страната до прага на национална катастрофа, за извършените престъпления, произвол и злодеяния над българския народ. Наредбата-закон е приета от първото отечественофронтовско правителство с министър-редседател Кимон Георгиев. Това правителство е съставено от 4 души от политическия кръг "Звено", 4 от БРП (к), 4 души от БЗНС, 2 от БРСДП и 2 независими.

Подобни закони са приети в повечето европейски страни. Във Франция е приет декрет за създаване от Върховен съд. Заведени са 124 751 дела. Издадени са 7 037 смъртни присъди (2 640 в присъствие и 4 397 задочно), 2 777 присъди за доживотен затвор и 24 116 за различен срок затвор, а 13 211 души са осъдени на тежък труд. В Унгария са съдени 58 935 души и са издадени 26 286 присъди, в бивша Чехословакия са съдени 38 000 души, в Белгия - 53 000, в Норвегия - 46 000, в Холандия - 45 000, Дания - 15 000.

Наредбата-закон за Народния съд, е приета в изпълнение на член 6 от споразумението между великите сили, постигнато на 8 август 1944 година на среща в Лондон. В нашата страна подобен съд, назован "Държавен съд", е създаван на няколко пъти въз основа на член 155 от Търновската конституция. Първият "Държавен съд" е заседавал през 1903 година. Той съдил министрите от кабинета на Радославов и издал присъди за осеммесечен затвор. За втори път "Държавен съд" бил създаден за съдене на стамболовистите през 1913 година, но бил прекратен. Третият съд е привлякъл под отговорност само министрите от кабинета на Радославов, тъй като той бил избягал в Германия. Този съд издал присъда на 31 март 1923 година, но осъдените били амнистирани и освободени от затвора след преврата на 9 юни 1923 година. Четвъртият държавен съд за съдене на виновниците за националната катастрофа е учреден по времето на Александър Стамболийски, но останал само на книга, поради извършения преврат на 9 юни 1923 година. Българската общественост и мнозинството от българския народ посрещат с одобрение Народния съд. Масово се стичат хора около залите, където заседават съдебните състави, и изразяват на събрания и митинги своя гняв от престъпните деяния на подсъдимите, искат строги и справедливи присъди - възмездие.

Никола Петков, провъзгласявайки принципите за възстановя­ване на БЗНС, на 13 септември 1944 година, заявява: "Народен съд за всички, които са ограбвали, потискали, измъчвали и безчинствали над българския народ и за тези, които обявиха война и изправиха страната пред нова катастрофа. Георги М. Димитров (Гемето) пише: "Народът съди онези, които вършеха произвол и престъпления и опетниха името и честта на България пред целия свят."

Формираните състави на Народния съд в страната разглеждат 11 122 дела. От тях 451 дела са прекратени. Издадени са 1 516 оправдателни присъди. Осъдени са 9 155 души, много от които задочно (от 61 интелектуалци - професори, общественици, писа­тели, журналисти и други, на смърт са били осъдени 18 души и всичките задочно, на доживотен затвор - 7, от които 5 задочно, а осъдените на 15 години затвор - всичките задочно). Народният съд издава 2730 смъртни присъди. Останалите присъди са от 1 до 20 години затвор.

Народният съд бе изразител на колективната съвест, съвестта на мнозинството от българския народ, който със силата на обществе­ния гняв наложи представите за вина и необходимо възмездие по справедлив начин, макар и да има отделни присъждания, несъразмерни с извършените престъпления. В околийския център Михайловград, от 1 февруари 1945 година заседава сформиран състав на Народния съд за Михайловград и Берковица. Съставът е с председател Цако Данов Шумков, юрист-адвокат; Дара Карова Михайлова - съпруга на Христо Михайлов; Рангел (Рачо) Илиев Станков от село Железна, баща на убития партизанин от отряд "Христо Михайлов" Илия Рангелов (Лика Рачин), Петър Антонов Вачков от Берковица, Евгени Върбанов Генов от село Лехчево, един от стреляните при кървавата сватба, и Георги Средков Първанов от село Долна Вереница, баща на Петър (Пенчо) Георгиев Средков, загинал на 26 юни 1944 година в боя на Балова шума на партизани от отряд "Христо Михайлов" с армия и полиция. Георги Средков Първанов е член на БЗНС и един от първите ятаци на партизаните, който предоставя в своя дом нелегална квартира. В неговия дом намират подслон за продължително време нелегалните дейци от района Йордан Илиев и Бойко Тодоров. След 9 септември 1944 година Георги Средков става член на БКП и е активен строител на новото общество. Обвинители на съда са: Димитър Константинов Греков от Михайловград, юрист адвокат концлагерист и полити­чески затворник; Георги Каменов Русинов - юрист, адвокат от Михайловград, също концлагерист, един от ръководителите на въстанието 1923 година. Този състав провежда четири процеса: три в Михайловград и един в Берковица. Съдени са общо 183 души - от тях 136 в Михайловград и 47 в град Берковица. Осъдени са на смърт 55 души, от тях 31 в Михайловград и 24 в Берковица. На доживотен затвор са осъдени 29 души, на 15 години - 15 души. Оправдани са 9 души.

Населението на Долна Вереница в голямото си мнозинство посреща със задоволство Народния съд. Много долновереничани, сред които и учениците в средните училища в града, участват активно в многолюдните събрания около читалището, където заседава Народният съд. Те ентусиазирано изразяват задоволството си от съда и своето възмущение от деянията на подсъдимите, издигат глас за справедливи наказания на главорезите по времето на фашизма и въоръжената борба 1941-1944 година. От Народния съд са подведени под отговорност долновереничаните: Евгени Кузманов Петров, роден в Долна Вереница, живущ в Михайловград - адвокат; Цеко Кирилов Цеков, роден в Долна Вереница, живущ в Михайловград - полицай; Крум Анастасов Колов - общински полицай в село Горна Вереница, и Борис Исаев Първанов (Коцин), полицай. Народният съд в Михайловград присъжда на Евгени Кузманов Петров доживотен затвор. Присъда затвор получават Цеко Кирилов Цеков и Борис Исаев Първанов.

През месец април 1945 година правителството на Отечествения фронт приема наредба-закон за трудово-кооперативни земе­делски стопанства (ТКЗС). Тази наредба укрепва надеждата и вярата в населението за по-добро бъдеще. В селото се разгръща ентусиазирана, широка и активна пропаганда и агитация, която довежда до създаване на ТКЗС. В началото на 1946 година Народното събрание приема Закон за трудовата поземлена собственост. С не­го е ограничен размерът на поземлената собственост. Подрязани са крилата на големите чифликчии. Макар и законът да не засяга нито едно долноверенишко домакинство, той също укрепва волята и надеждата в бедните и средни селски стопани за повече справе­дливост, за по-добър живот.

На 23 декември 1947 година Великото народно събрание приема Закон за национализацията на индустрията, мините и банките.

В селото е национализирана моторната мелница, собственост на Александър Младенов от село Винище и братя Клисурски от Михайловград. За управител на одържавената мелница е назначен Младен Петров Истатков. И този закон укрепва вярата и повдига самочувствието на населението. През месец февруари 1948 година Великото народно събрание приема Закон за изкупуване на едрия земеделски инвентар. Така в ТКЗС се поставя началото на механи­зацията, укрепва се вярата в социалистическото изграждане. В помощ на селото в началото на 1945 година се поражда движението на трудово-културните бригади за оказване помощ от града на селото. На два пъти в селото идват такива бригади от Михайловград. Те са сформирани от майстори-занаятчии: обущари, дърводелци, железари и други. В тях са включени лекари и други специалисти. Настанени в училището, те извършват безплатни услуги на селяните - поправка на обувки, печки, земеделски инвентар. Извършват услуги и по домовете. Лекарите преглеждат безплатно. Селяните с голяма благодарност посрещат тази помощ и се отблагодаряват с каквото могат и имат. Тези бригади допринасят за укрепване на съюза между града и селото.

През 1947 година от Великото народно събрание е приет двегодишен план за възстановяване на народното стопанство. Започва всенароден поход за ликвидиране на раните, нанесени от фашизма - чужд и наш, от войната. Всенародната борба за изпъл­нение на двегодишния народностопански план ражда голям младежки ентусиазъм. Той се проявява най-ярко в разгръщане на младежко бригадирско движение. Когато отечественофронтовското правителство на Кимон Георгиев призовава "Всичко за Републи­ката!", стотици хиляди младежи и девойки откликват. Създават се стотици младежки бригади. Младежи и девойки от градове и села, с песни и голям ентусиазъм се отправят към бригадирските обекти. С доброволен труд, безплатно са изградени 18 обекта от национално, 40 обекта от регионално и 2428 обекта от местно значение. В бигадирското движение вземат участие общо над 2 500 000 млади бригадири.

С младежкия бригадирски труд са изградени: проходът "Хаин­боаз", наречен проход на Републиката; жп линиите - Перник-Волуяк; Ловеч-Троян; Самуил-Силистра; язовирите "Росица" и "Копринка"; град Димитровград - градът на младостта, и още много други обекти. Долноверенишката младеж дава 57 младежи и девойки бригадири, участвали в изграждането на Републиката. Първите бригадири от селото са Павлина Арсова Найденова и Иван Дамянов Иванов. През зимата на 1947 година те се обучават в курс за кадри за младежките бригади, проведен в град Враца, в продължение на повече от един месец. През пролетта на 1947 го­дина са бригадири на линията Перник-Волуяк. Павлина Арсова Найденова е командир на девическата чета от Врачанския отряд в продължение на няколко бригадирски смени. Иван Дамянов Иванов е културно-просветник на отряд в една бригадирска смяна. През същата 1947 година в бригадирското движение вземат уча­стие Севтора Георгиева Антонова и Драгомир Крумов Йосифов на линията Перник-Волуяк, а Чавдар Иванов Спасов на прохода "Хаинбоаз". Петима долновереничани са бригадири в изграждането на язовир "Росица" и петима в строителството на Димитровград. През 1948 година една група от 15 младежи и девойки от селото са включени в националната бригада в Панчарево. В националната младежка бригада в село Горни Лом, Видинско, вземат участие четирима долновереничани. Младежи от селото участват в брига­дата, изграждаща жп линията Ловеч-Троян - 5 души, и жп ли­нията Враца-Оряхово - 2 души. В регионалната младежка бри­гада, работеща по изграждането на комбината "Гаврил Генов" в Бойчиновци и по корекцията на река Огоста, участват 12 младежи и девойки от селото, а други в бригади с местно значение.

Обхванати от младежкия ентусиазъм и проявявайки чувство на обич и дълг към Родината, в строителството на Димитровград като бригадири с безплатен труд вземат участие долновереничаните Павел Лазаров Стоянов, Иван Владиславов Рангелов и Апостол Александров Тупански, които по онова време са по на 40 и повече години.

Ентусиазмът на бригадирското движение обхваща почти цялата младеж в селото. През 1949 година е организирана младежка бри­гада. Събрани са 26 младежи и 20 девойки, готови на безплатен бригадирски труд. Бригадата, приела името "Пенчо Георгиев Средков", е разделена в две чети - чета на младежите "Никола Вапцаров" и чета на девойките "Лиляна Димитрова". За командир на бригадата е определен Иван Димитров Георгиев, тогава учител в селото, за домакин - Калоян Илиев Атанасов, финансов служител в селския общински народен съвет. Формиран е щаб на бригадата, която е настанена в сградата на училището, където младежите се хранят, организират културен и забавен живот през свободното време и в почивните дни.

Формираната бригада получава подкрепата на младежката организация, на партийните и масово-политическите организации, на селския общински народен съвет, на ръководството на кредит­ната кооперация "Победа" и ТКЗС.

Сключен е договор от командира Иван Димитров Георгиев, от едната страна, и от другата - от председателя на селския общински народен съвет Георги Антонов Каменов, председателя на кредитна кооперация "Победа" Александър Симеонов Първанов и от предсе­дателя на ТКЗС Спас Георгиев Пандурски. Ръководството на бри­гадата поема задължението да изработи 200 000 печени тухли, от които 70 000 за селския общинския народен съвет; 80 000 за кредитната кооперация "Победа" и 50 000 за ТКЗС. Ръководствата на общинския народен съвет, кредитната кооперация и на ТКЗС, поемат разходите, пропорционално, за изхранване на бригадата, осигуряване на необходимото работно облекло и инвентар за работа, за осигуряване помещения за нощувка, отдих, и други. Ръководствата със загриженост изпълняват задълженията си. Сел­ският общински народен съвет на две сесии разглеждат въпроси на младежката бригада.

Бригадата започва работа на 10 юли 1949 година и в продължение на 43 дни изпълнява поетите обещания. Тя е закрита тържествено.

На 5 март 1947 година Великото народно събрание приема кон­ституцията на страната. На 10 март същата година е сключен мирен договор с България. Долновереничани посрещат с ентусиазъм и надежди за по-добро бъдеще тези събития.

 

2. ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА СЕЛОТО И ПОДОБРЯВАНЕ МАТЕ­РИАЛНОТО БЛАГОСЪСТОЯНИЕ НА ХОРАТА

Както е от векове и през периода на социалистическото изграждане след 9 септември 1944 година, икономиката на село Долна Вереница се характеризира главно със селскостопанско производство, с развитие на земеделието и животновъдството. Национализираната моторна валцова мелница е предадена на промишления комбинат в Михайловград, а през 1962 година е изкупена от ТКЗС. Тя мели брашно на кооперативни стопанства и на населението от селото и околните населени места.

От 1935 година в селото има мандра към кредитна кооперация "Победа". В нея работят дълги години като майстор-сиренар Павел Йосифов Стоянов и няколко общи работници. Мандрата преработва изкупено овче мляко, а също и ишлеме за населението.

През 1976 и 1977 година в центъра на селото е построена от дирекция "Местна промишленост" в Михайловград нова общест­вена сграда.

През 1978 година в първия надземен етаж на сградата е раз­крит магазин-бакалия на "Наркооп" - Михайловград, настанени са пощенската станция и клубът на младежката комсомолска организация. Същата година в горните етажи е разкрит цех на промишленото предприятие "Успех" (ПП "Успех") към Съюза на слепите в България за производство на кромкорки (пластмасови уплътнения на капачките за безалкохолни напитки, бира и други). През 1980 година е разкрито ново производство за ел. инсталации за електрокарното производство в страната и ел. инсталации за леките автомобили "Лада" за износ за фирмата "Толиати" в СССР. На работа са настанени повече от 30 души с увредено зрение от различни населени места и още толкова здрави зрящи хора - повечето от селото. Първият управител на цеха е Стоян Велков Цветков от село Смоляновци, който изпълнява тази длъжност до 1983 година, тогава управител става Иван Михайлов Димитров, от селото. В тази промишлена дейност се препитават много долновереничани. За пръв път е разкрито и работи промишлено предприятие, което осигурява работа на повече от 20 души: Борис Йосифов Тасков, Васил Любенов Василов, Венка Андреева, Велика Илиева Ръженишка, Вергина, съпруга на Борис Александров от Мърляците, Дари Борисов Игнатов, Иван Ананиев Стратоников, Иванка Димитрова Михайлова, Лида, съпруга на Павел Влади­миров, Лазар Младенов Лазаров, Мария Борисова Таскова, Мария Първанова Томова, Маргарита Илиева, Милка Асенова Петрова, Михаил (Милчо) Първанов Кръстев, Надежда Илиева Гаврилова, Павлина Борисова Младенова, Параскева Владимирова Гочева, Пенка Николова Талигарска, Пенка (Пена), съпруга на Любен Василев, Русана Захариева Рустемова, Цветана (Цеца) Кузманова Георгиева, Михаил Димитров.

Новата отечественофронтовска власт наследява едно изоста­нало селско стопанство, понесло последствията на войната, за нуждите на която се извършват тежки реквизиции на храни и добитък. Кризата е голяма. Добивите от селското стопанство са ниски. Въведена е система на задължителни държавни доставки. Предприемат се сериозни мерки за развитие на селското стопанство. Необходимо е то да се приведе на социалистическа основа; да се изгради на базата на обществената собственост едро, механизирано селскостопанско производство. През месец април 1945 година правителството на Отечествения фронт приема Наредба-закон за ТКЗС. Веднага се започва активна агитационно-разяснителна работа за създаване на кооперативни стопанства.

В село Долна Вереница агитационно-разяснителна работа се провежда под ръководството на партийната организация на БРП (к) със секретар Георги Атанасов Георгиев. Той по професия е шивач. Много години, преди и след 9 септември 1944 година, има шивашка работилница в селото, която през 1945 година става отдел към кредитната кооперация "Победа", а през 1957 година преминава към занаятчийската кооперация в Михайловград. Той е активен участник в политическия живот и в антифашистката борба. При хвърлянето на бомбата в селото есента на 1942 година е арестуван, съден и осъден на 15 години затвор. От затвора излиза на 8 септември 1944 година.

В агитационно-разяснителната работа активно участва младеж­ката организация на Работническия младежки съюз (РМС) в село­то. Много активна агитационна разяснителна дейност развива тогавашният касиер-деловодител на кредитната кооперация "Победа" Първан Дамянов Иванов. Провеждат се няколко събрания в салона на училището. На тях се разискват въпроси по изграждане на ТКЗС. Отговаря се и на въпросите: как ще се организира работата в стопанството и как ще се заплаща за работата; как ще се организира отглеждането на животни; какво ще остане в личното стопанство на кооператорите и много други.

След няколкомесечна усилена агитационно-разяснителна работа сред населението, на публични събрания, в кръчмите, в лични сре­щи и разговори, се стига до създаване на Трудово кооперативно земеделско стопанство. На 5 август 1945 година в салона на училището се провежда учредителното събрание. Кооперативното стопанство е учредено като отдел за кооперативна обработка на земята към кредитната кооперация "Победа, а през 1950 година се отделя като самостоятелна селскостопанска организация с решение на общо събрание, проведено на 30 август 1950 година. Учредители са: Асен Антонов Григоров с 45 декара обработваема земя; Лазар Петков Панков с 40 декара; Йордан Лазаров Димитров с 40 декара; Арсо Найденов Милчов с 40 декара; Александър Симеонов Първанов - 50 декара; Георги (Гьоца) Антонов Каменов - 50 декара; Павел Йосифов Стоянов - 35 декара; Владимир Йосифов Стоянов - 35 декара; Димитра Петрова Панкова - 30 декара; Таско Кирилов Стоянов - 10 декара; Данаил Костадинов Милчов - 46 декара; Милан Найденов Милчов - 40 декара; Първан Михайлов Томов - без земя; Първан Иванов Петров - 30 де­кара; Иван Тодоров Кьосев - 40 декара; Захари Първанов Илиев - 55 декара; Павел Лазаров Стоянов - 50 декара; Мойсей Мойсеев Филипов - без земя; Петър Михайлов Велков - 60 декара; Тодор Василев Младенов - 9 декара; Исай Прокопов Трендафилов - 20 декара; Иван Спасов Илиев - 55 декара; Дамян Иванов Искренов - 14 декара; Кирил Найденов Панталеев - 18 декара; Петра Йоси­фова Първанова - 19 декара; Крум Йосифов Младенов - 50 декара; Стоян Прокопов Трендафилов - 20 декара; Крум Първанов Ценков - 20 декара; Георги Средков Първанов - 50 декара; Спас Николчов Спасов - 28 декара; Петър Тодоров Върбанов - 8 декара; Евгени Николчов Спасов - 22 декара; Алекси Антонов Алексов - 20 декара; Крум Петров Клисурски - 15 декара; Александър Петров Клисурски - 15 декара; Петър Трендафилов Луканов - 30 декара; Никола Тодоров Панчев - 30 декара; Рангел Димитров Горанов - 28 декара; Крум Тодоров Панчев - 40 декара; Кръсто Каменов Мойсеев - 20 декара; Недялко Найденов Каменов - 45 декара; Петър Иванов Средков - 25 декара; Димитър Коцев Кръстев - 50 декара; Йосиф Тасков Томов - 50 декара; Крум Михайлов Лазаров - 9 декара; Първан Стефанов Сердов - 20 декара; Данаил Иванов Семов - 30 декара; Кръсто Апостолов Дидов - 20 декара; Михаил Спасов Иванов - 20 декара; Андрей Димитров Каменов - 20 декара; Спас Георгиев Пандурски - 90 декара; Рангел Апостолов Дидов - 20 декара; Дафина Рангелова Апостолова - 20 декара; Иван Средков П. Средков - 20 декара; Александър Иванов Алексов - 20 декара; Илия Атанасов Попов - 40 декара; и Генади Кузманов Петров - 40 декара. От тези общо 57 учредители, членове на БРП (к) са 33, на БЗНС - 3, а останалите 21 са безпартийни.

За ръководството на новосъздаденото ТКЗС са избрани: за председател Лазар Петков Панков и за членове на управителния съвет Крум Йосифов Младенов, Спас Георгиев Пандурски, Кирил Найденов Панталеев, за контролен съвет са избрани: Данаил Иванов Семов, Иван Средков П. Средков и Асен Антонов Григоров.

Първата стопанска година започва с есенната сеитба на 1945 година. На 1 септември за обработка на почвата (оран) и сеитба в местността Жеравица се отправя керван от около 40 волски коли с плугове. В началото на кервана, развял червено знаме, е Никола Тодоров Панчев. Настроението е радостно и повдигнато. Сеитбата се извършва по отделните ниви на кооператорите, което много затруднява работата. Под въздействие на привързаността към собствеността и под влияние на опозицията при попълване и подписване на декларациите петнадесет учредители се отказват: Първан Михайлов Томов, Първан Иванов Петров, Владимир Йосифов Стоянов, Стоян Прокопов Трендафилов, Георги Средков Първанов, Алексо Антонов Алексов, Недялко Найденов Каме­нов, Димитър Коцев Кръстев, Крум Михайлов Лазаров, Генади Кузманов Петров, Илия Атанасов Попов, Иван Средков П. Средков, Андрей Димитров Каменов, Йосиф Тасков Томов, Рангел Димитров Горанов. Остават 42 кооператори със 1 331 декари обработваема земя.

Макар току-що създадено, кооперативното стопанство привлича вниманието на селяните. На 16 септември 1945 година, само 41 дни след учредяването, кооперативното стопанство на събрание приема нови членове: Анастас Колов Спасов с 40 декара обработваема земя; Недялко Лазаров Стоянов с 40 декара; Симеон Димитров Симеонов - 15 декара; Симеон Апостолов Дидов - 25 декара; Михаил Антонов Григоров - 30 декара; Найден Димитров Найденов - 30 декара; Стоян Лазаров Стоянов - 30 декара; Апостол Александров Тупански - 20 декара; Мария Георгиева Лилова - 30 декара; Владимир Костадинов Тодоров - 30 декара; Атанас Илиев Панков - 20 декара; Никола Гаврилов Николов - 15 декара; Александър Николчов Спасов - 50 декара; Никола Апостолов Дидов - 28 декара; Младен Александров Младенов - 15 декара; Томо Николчов Ицов - 10 декара; Иван Ефремов Тодоров - 10 декара; Асен Иванов Кръстев - 50 декара; Иван Средков П. Средков - 10 декара; Спас Исаев Петков - 30 декара; Младен Николов Младенов - 30 декара; Петър Аврамов Лазаров - 50 декара; Георги Антонов Алексов - 31 декара; Борис Трендафилов Луканов - 40 декара; Михаил Кирилов Стоянов - 20 декара; Параскева и Стоил Николови - 30 декара; Томо Михайлов Томов - 20 декара; Борис Първанов Стоянов - 30 декара; Младен Спасов Иванов - 30 декара; Григор Иванов Кожухарски - 31 декара; Тодор Спасов Илиев - 40 декара; Анани Сандов Стаменчов - 40 декара, и Евгени и Георги Атанасови Георгиеви - 40 декара. От приетите 35 нови членове 12 души са членове на БРП (к), 1 на БЗНС и 22 безпартийни. При подписване на декларациите и от новоприетите отпадат: Александър Никол­чов Спасов, Асен Иванов Кръстев, Младен Николов Младенов, Петър Аврамов Лазаров и Борис Първанов Стоянов.

В края на 1945 година ТКЗС в селото обединява 72 членове с обработваема земя 2 281 декара. През 1946 година се извършва събирането на земята в блокове, чрез обмяна на нивите на кооператори и частни стопани. Това уедряване на земята облекчава работата на кооператорите - те вече не прехождат от нива на нива, понякога по няколко пъти в един работен ден. При обмяната е допускано и извършване на неравностойна замяна поради лични отношения и амбиции, с което са ощетявани някои частни стопани.

Определена и узаконена е през 1946 година площ от селската мера, зад училището, за стопански двор на ТКЗС. Веднага се започва изграждане на необходимите обори за добитъка, събран от учре­дителите, на склад за съхраняване на продукцията, работилници - дърводелска, коларо-железарска. По този начин събраният работен добитък е изведен от частните помещения на Спас Исаев и Ценко Гогов и е настанен в кооперативен обор. Назначени са гледачи.

С решение на правителството през 1946 година са създадени първите в страната машино-тракторни станции (МТС), с което се слага началото на механизацията на селското стопанство. Първата национална конференция на трудово-кооперативните земеделски стопанства, проведена през 1947 година, на която делегат от селото е Лазар Петков Панков, е стимул за укрепване и по-нататъшно развитие на кооперирането.

През месец февруари 1948 година излиза законът за изкупуване на едрия земеделски инвентар - вършачки, трактори и други. Кооперативното стопанство в селото изкупува още през 1947 годи­на един трактор "Ланцбулдог", който се използва дълги години главно за вършитба. Изкупена е вършачка от Александър Младенов от село Горна Вереница, в съгласие със закона. Изкупен е и трактор У-2, ленинградско производство, собственост на Евгени Томов Василов - закупен от изложение в Пловдив през 1940 година. Все още селскостопанските работи се извършват ръчно с примитивни средства, с много усилие. Все още не се използват изкуствени торове, не се води химическа борба с вредителите по растенията. През сухата пролет на 1948 година се създават благоприятни условия за масово разпространяване на сивия червей, един много опасен вредител, който застрашава да унищожи пролетните култури. В това време няма препарати за борба с него. Вдигнати са всички кооператори и учениците, които близо две седмици ровят земята и събират в буркани или консервни кутии вредителя и го унищожават. При това годините 1947-1948 са сухи, неблагоприятни за селското стопанство.

В края на 1948 година се провежда Петият конгрес на партията, който взема решение за преименоването й в БКП. Конгресът начертава задачите за социалистическо изграждане, с което повдига ентусиазма и укрепва вярата и надеждите на селяните. В края на 1949 година и началото на 1950 година партийната организация на БКП в селото организира масова пропагандна и агитационна дейност за привличане на нови членове на ТКЗС, както селяните се изразяват - за масовизация на стопанството.

Тази пропагандна и агитационна дейност дава резултати. На 14 май 1950 година на събрание на ТКЗС са приети за членове: Алек­сандър Костов Петров; Борис. Георгиев Иванов; Камен Петров Каменов; Петър Исаев Първанов; Асен Исаев Първанов; Младен Петров Истатков; Андрей Димитров Каменов; Димитър Ефремов Тодоров; Евгени Антонов Григоров; Борис Йосифов Тасков; Лампиада Кръстева Симеонова; Калоян Ангелов Маринков; Атанас Данаилов Иванов; Йосиф Първанов Мацин; Георги Младенов Георгиев; Косто Антонов Милчов; Евтим Илиев Обретенов; Стефка Димитрова Илиева; Кръсто Михайлов Симеонов; Недялко Ананиев Сандов; Драгомир Кирилов Първанов; Драгомир Алек­сов Антонов; Иван Никитов Христов; Борис Игнатов Младенов; Андрей Сердов Джаджов; Горан Рангелов Горанов; Замфир Тодо­ров Върбанов; Калоян Илиев Атанасов; Иван Найденов Боторов; Кирил Давидков Младенов; Славей Лозанов Първанов; Кирил Петров Лазаров; Стояна Димитрова Исаева; Рангел Димитров Горанов; Недялко Найденов Каменов; Камен Георгиев Василев; Борис Иванов Върбанов; Камен Григоров Кръстев; Цветана Бори­сова Петкова; Александър Николчов Рангелов; Любомир Стефанов Шамиров; Драгомир Кузманов Петров; Иван Недялков Андреев; Цеко Александров Иванов; Аспарух Георгиев Стипцов; Любомир Първанов Атанасов; Владимир Георгиев Върбанов; Мирон Иванов Ценин; Георги Петров Тотин; Кръсто Иванов Кръстев; Генади Кузманов Петров; Първан Петров Първанов и Асен Петров Първанов. От тях 20 души са членове на БКП, 3 са членове на БЗНС и 30 души са безпартийни.

С приемането на тези 53 души, в ТКЗС са обхванати 125 дома­кинства. Това са половината от домакинствата.

Учредяването на стопанството на 5 август 1945 година, прие­мането на членове на 16 септември 1945 година, масовизация и приемането на членове на 14 май 1950 година се извършва при спазване принципа на доброволността. Това се потвърждава от факта, че след учредявянето на стопанството при попълване на декларациите 15 души се отказват, а от приетите на 16 септември 1945 година при попълване опис-декларациите 5 души се отказват. Вижда се, че дори членовете на БКП не са насилвани да влизат в стопанството - при учредяването се записват 33 души, при приемането на нови членове на 16 септември 1945 година се записват 12 души, членове на БКП, а 1950 година още 20 души, останалите влизат в кооперативното стопанство през 1956 година.

През 1956 година се извършва пропагандна и агитационна дейност за коопериране и на останалите селски стопани. При тази масовизация се допуска упражняване на принуда. Отделни стопани, не отчели възложените им задължителни държавни доставки, са заплашвани с арест и затвор - някои дори са изпращани в околийското управление на МВР в Михайловград, откъдето били освобожда­вани. Други, които имали в дворовете си дърва за огрев или за строеж, но добити без позволително от горските власти, са заплашвани, че гората ще бъде иззета и ще им бъдат наложени глоби. Груби насилия - побой и изтезания, не са допускани. Масовизацията се извършва от долновереничани. Пред необходимостта и в бъдеще да живеят и работят заедно със съселяните си те се въздържат от груби насилия. А и ръководството на партийната организация стои на принципни позиции и не допуска груби прояви. Така се стига до приемане в кооперативното стопанство на 25 март 1956 година на 118 кооператори, с което завършва кооперирането в селото. Впоследствие кооперативното стопанство приема членове без земя, редовни, постоянни работници на полето и в животновъдството, и те участват в събранията, в обсъждането и решаването на пробле­мите.

Още с изработване на плана за земеустройството на землището през 1954 година, ръководството на стопанството започва усилена работа за развитие на едно многоотраслово селскостопанско предприятие. В местността Парезете под Гъстото и шосето за Михайловград са риголвани от кооператорите 7-8 декара. Създаден е маточник за отглеждане на лозов прът за облагородяване на лози. През зимата на 1954 година в сградата на ТКЗС, в приземния етаж, се извършва облагородяване. Група кооператори под ръководството на опитните лозари Евгени Атанасов Георгиев, Рангел Георгиев Маринчов и Михаил Иванов Петков изработва необходимия мате­риал. С него са засадени лозя, около 150 декара на Долното било, около 50 декара в Парезете и 25 декара под Бърдото (под връх Свети Илия) на тераси. Засадени са макар и малки площи овощни насаждения - сливи във Веренишки дол над моста на Бостанете, вишни в местността Текьовица.

Започва отглеждането на 50-60 декара кромид лук в местността Жеравица. Правят се опити за отглеждането на тютюн и памук. Оказва се, че тютюнът не може да узрее своевременно и се налага сушенето на тютюневите низи в салона на училището, а това води до разходи на допълнителен труд и гориво, което много оскъпява продукцията. Памукът също не може да узрее навреме и се налага беритбата му през зимата в заснежените полета. Засаждат се около 20 декара ягоди във Веренишки дол.

Под ръководството на Таско Кирилов Стоянов се разработва на малка площ зеленчукова градина. За няколко години са създадени и животновъдните ферми: кравеферма със закупени млекодайна порода крави; овцеферма; свинеферма; биволска ферма за мляко и птицеферма. През месец декември 1957 година се провежда Петата национална конференция на трудовите кооперативни земеделски стопанства. От селото делегат е агрономът Чавдар Иванов Спасов. Решенията на конференцията са насочени към осигуряване успешно развитие на селското стопанство, след пълното му коопериране.

След Седмия конгрес на БКП, състоял се през юни 1958 година, в страната се подема идеята за обединяване на малките ТКЗС от по няколко населени места. Първоначално в селото и околните населени места се провежда усилена пропаганда и агитация за създаване на едно голямо обединено стопанство с център Михайловград. Въпреки съпротивата и несъгласието на някои ръководства на стопанствата Долна Вереница, Горна Вереница, Студено буче и Благово, голямото обединение е създадено. Оказва се обаче, че едно толкова голямо обединение е трудно за управление, ръководството се отдалечава от производствените единици, от кооператорите. Извършено е разкрупняване. Селата Долна Вереница и Горна Вереница се отделят в самостоятелно обединено стопанство. На събрание в края на 1958 година е учредено кооперативно стопанство, обединяващо стопанствата на двете села с център Долна Вереница. За председател е избран Иван Димитров Георгиев от Долна Вереница. Така извършената втора концентрация в селското стопанство дава положителни резултати. Постигнати са успехи в земеделието и животновъдството, чувстви­телно е подобрено заплащането на труда на кооператорите. Резултатите се дължат на подобрената работа - механизирана обработка на културите и прибиране на реколтата; използване на изкуствени торове за подхранване на културите; химична борба с вредителите по растенията.

През месец април 1970 година, пленум на ЦК на БКП взема решение за изграждане на агро-промишлени комплекси (АПК), за трета по ред концентрация в селското стопанство. Като се създават големи обединения, с обработваема земя от 50 000 декара и повече, и с 20-30 населени места. Да се създадат условия и възможности за пълна механизация, за изграждане и на животновъдни комплекси, за все по-пълно приложение на научните постижения и на промишлени методи в селското стопанство, но със създаването на АПК ръководството много се отдалечава от производството, от производствените единици, от населените места. Специалистите - агрономи, зоотехници и други, са събрани в центъра на АПК, те са се превърнали в инструктори, вече не са организа­тори на производството. Резултатите от тази концентрация са неблагоприятни за развитието на селското стопанство.

Всекидневното съзидание, обхванало болшинството от народа и проявяващо се във всички области на икономическия, социалния и културния живот след деветосептемврийското въстание 1944 година, дава големи резултати, води до изграждане на социализма. При изграждането на социализма като начин на производство и начин на живот на трудовите хора обществото изживява сериозен прогрес.

Националните фондове на България от 13 милиарда лева за 1939 година, нарастват в съпоставими цени на 126 милиарда лева за 1987-1988 година. България от предимно аграрна, с изостанало селско стопанство, се превръща в промишлена страна с едро кооперирано селско стопанство. Ако през 1939 година съотношението между промишлената и селскостопанската продукция е 1:3 за сметка на селскостопанската, то през 1979 година това съотношение е 5:1 за промишлената продукция. Количеството промишлена продукция, произведена през цялата 1939 година, през 1979 година е произведена само за 4 дни. България заема достойно място в световното производство. Гордост е, че по производство на електроника на човек от населението тя заема призово място; по производство на електроенергия на човек от населението изпреварва редица западноевропейски страни. Тя се нарежда в първите 10 по абсолютния обем на производството на мотокари, син камък, калцинирана сода, азотни торове, сярна киселина, кокс, манганови руди, цимент и други.

Селското стопанство в резултат на концентрацията и специали­зацията, механизацията и химизацията постига големи резултати. Общата продукция нараства два и половина пъти. По средни добиви от селскостопанските култури нашата страна заема едно от първите места в света. От страна с 1 100 000 дребни селски стопанства, стопанства на Сивушка и Белчо, тя се превръща в страна с едро механизирано и доходно селско стопанство. Само в Добруджа през 1976 година от 1 200 000 декари обработваема земя, засята с пшеница, са добити средно по 463,6 кг от декар.

През 1939 година един зает в селското стопанство е произвел продукция, с която е могъл да осигури изхранването на себе си и на още един човек, а през 1979 година един селскостопански труженик е произвел селскостопанска продукция, с която могат да се изхранят повече от 8 души. България се нарежда на първо място в света по производство на слънчоглед и по износ на домати. Тя е на първо място в Европа по производство на тютюн и на пшеница на човек от населението.

Общественото животновъдство достига голяма висота. През 1988 година в страната има 750 000 крави, 11 000 000 овце, 45 000 000 птици. Кооперативното стопанство в Долна Вереница, постига в своето икономическо развитие резултати, недостигани в дълголетното съществувание на селото. Нарастват средните добиви от селскостопанските култури. Не разполагаме с данни за средните добиви в селото преди създаването на ТКЗС. Селото е полубалканско, което дава основание да приемем, че средните добиви за страната и за Фердинандска околия са такива и за село Долна Вереница. Средните добиви за страната от пшеница са: 1925 година - 132 кг от декар; за 1927 година - 92 кг; за 1928 година - 132 кг. Средните добиви от пшеница за Фердинандска околия са: за 1940 година - 92 кг; за 1943 година - 100 кг. Още със завършване на кооперирането средните добиви на пшеница в селото са 1957 година - 96,5 кг от декар, 1958 година - 129 кг, за да стигнат през 1988 година - 398 кг от декар.

Нараства количеството на произвежданата продукция. Ако през 1957 година, първата година след пълното коопериране в селото, ТКЗС е произвело 507 119 кг пшеница, то след 1970 година достига около 2000 тона годишно. ТКЗС с производството на селскостопанска продукция осигурява необходимото количество зърно за изхранване на населението, за посев и за фураж на добитъка и отделя големи количества за държавата. Ако при задължителните държавни доставки стопанството е предавало на държавата: 1956 година - 60 026 кг пшеница; 1957 година - 53 008 кг, и 1958 - 32 608 кг, след въвеждане на договорната система за изкупуване на селскостопанската продукция, кооперативното стопанство предава годишно по около 1000 тона пшеница.

Развитие постига и животновъдството. Годините след пълното коопериране ТКЗС има 2850 глави едър рогат добитък, от които кравите са 52 глави. Стопанството има още 35 биволи, 6 коне, 3 магарета, 804 овце, 197 свине и 831 кокошки, за да достигнат 400 крави, и общо около 1000 едър рогат добитък, 2000 овце, 150 свине, 1000 птици. Годишно кооперативното стопанство предава на държавата по около 120 тона месо, 7 тона вълна, 1100 тона мляко. Развитие получава и животновъдството в личния двор на кооператорите. Годишно те продават на държавата около 25 тона месо, 6 тона вълна, 6 тона мляко и 280 000 яйца. Отечественофронтовската власт наследява тежко материално състояние на населението в страната. Тежко е материалното състояние и на долновереничани, чиито доходи идват основно от селското стопанство. Около 88 домакинства притежават и обра­ботват до 20 декара земя. Други 78 домакинства - до 50 декара, 166 домакинства не са в състояние да си осигурят зърно за изхранване и за посев. Някои от тях наемат земя от селските чорбаджии или от хора, които не разполагат с работна ръка и обработват земята на изполица (половината от произведената продукция за собственика, а другата половина за семейството, което обработва земята). Други бедни долноверенишки домакинства ценяват свои членове за слуги (ратаи) в селските чорбаджии или из околните населени места, от Гергьовден до Димитровден или пък за цяла година. Много долновереничани работят срещу надница на чорбаджиите, за пари или в натура (често натурата е взета на зелено, както се изразяват селяните). Те окопавали царевицата, лозя, жънели, косели, събирали сено и т.н. Те копаели и във фердинандските лозя на градските чорбаджии.

Таблицата, която поместваме, ни убеждава категорично, че долноверенишките домакинства не разполагат с достатъчно обра­ботваема земя, която да им осигури изхранването. Таблицата е за 1957 година, първата година след завършване на кооперирането. През тази година селото е наброявало 1396 жители. Кооперираните домакинства са 405 (при влизане в кооперативното стопанство някои домакинства разделят земята на наследници; домакинствата в селото са средно с по трима членове).

 

Декари притежавани

Брой домакинства

Общо   притежавани   от едно домакинство дка земя

Безимотни

21

-

До 10 декара

48

464

От 11 до 20 декара

67

1220

От 21 до 30 декара

94

2602

От 31 до 50 декара

103

5097

От 51 до 100 декара

69

6188

От 101-200 и повече

3

454

От таблицата е видно, че 21 домакинства са безимотни, 48 притежават средно по около 9,7 декара; 67 - средно по около 18 декара, и 94 - средно по около 28 декара. Това са домакинства, които само постоянното участие в работата в ТКЗС ги спасява от глада и царевичния хляб, от нищетата. 103 долноверенишки домакинства притежават средно по около 50 декара. Само 69 домакинства, притежаващи средно по около 90 декара, и 3 домакинства - по 151 декара, са в по-добро положение.

Стопанската разруха от войната е обхванала и село Долна Вереница. Голям е недостигът от необходимите за населението стоки. На пазара липсват газ за осветление, захар, ориз и други хранителни стоки, обувки, ризи и дрехи. Въведена е купонна система (всяко семейство е снабдено с домакинска книжка и купони за стоки в ограничени количества, полагащи се по наряд). Чести са случаите и полагащите се по наряд срещу купоните стоки да не се осигуряват. Стоките по наряд идват в съвсем малки количества и се разпределят от комитета на Отечествения фронт в селото, на събрания в отделните махали, с участие на селяните. Често тези събрания са бурни и се стига до разправии между хората, защото стоките са крайно недостатъчни да покрият нуждите.

С изпълнение на двегодишния народностопански план за 1947 и 1948 година, в страната е достигнато нивото на производството през довоенната 1939 година. В икономиката се чувства подем. През 1950 година, когато министър-председател е Вълко Червенков, най-тежките години на студената война, е премахната купонната система, въведена на 11 ноември 1940 година, и на пазара се появяват повече стоки. Извършени са шест поредни намалявания на цените на стоките за широка употреба.

Постепенно и ТКЗС в селото укрепва и се развива. Това е видно от приложената таблица.

 

Производство на общо количество продукция

 

Култури

1954

1956

1957

1958

Пшеница, кг.

228 230

479 532

507 119

615 858

Царевица, кг.

280 441

33 040

410 273

473 896

Слънчоглед, кг.

44 672

50 075

46 066

54 190

Грозде, кг.

-

-

29 407

41 922

 

През тези още трудни години, когато се работи по примитивния начин ръчно, без механизация, не се наторяват културите с изкуст­вени торове, не се води химическа борба с вредителите и добивите все още са ниски. През 1957 година кооперативното стопанство е добило средно от декар по 96,5 кг пшеница, 116 кг царевица и 46,5 кг слънчоглед. Има затруднения в изхранването на населението. От някои околни населени места делегации посещават околийските и централните ръководства с настоятелни молби да им се отпусне необходимото зърно за хляб на населението. И в тези трудни години ТКЗС в селото осигурява необходимото зърно за изхранване на населението и за посев след издължаването на задължителните държавни доставки.

Годините след обединяване на ТКЗС с това в село Горна Вереница са плодотворни за развитието на селското стопанство и за подобряване материалното състояние на долноверенишките кооператори. Реалните доходи на населението в страната непре­къснато растат. За периода 1960-1974 година те нарастват 2,14 пъти, а само за кооперираните селяни - 2,18 пъти. За времето 1976-1979 година те се увеличават с 6,6%.

За подобряване на материалното благосъстояние на селското население в страната допринасят и редица мероприятия, проведени от държавата: осигуряване на безплатно образование и здравео­пазване на населението - пенсиониране на всички кооператори в пенсионна възраст; учредяване на държавно-кооперативен фонд за гарантиране минимум заплащане на труда в ТКЗС; въвеждане по прогресивни форми на заплащане на кооператорите; изменение на взаимоотношенията между държавата и ТКЗС - отменяне задължителните държавни доставки и установяване единна договорна система и други. За подобряване материалното благосъстояние на кооператорите в село Долна Вереница допринасят редица мерки, проведени от кооперативното стопанство в селото. С решение на управителния съвет е определена една конска каруца, с която при нужда се извозват безплатно болни до болницата в град Михайловград. След 1960 година е закупен джип за нуждите на стопанството и за извозване на болни. По-късно здравната служба в Горна Вереница е снабдена с линейка. В селото години наред работи лятна детска градина, в която се събират 40-50 деца. Персоналът се назначава от държавата, която изплаща възнагражденията, а ТКЗС поема разходите по изхранването на децата. През 1957 г. за храна в лятната детска градина стопанството е изразходило 3564 лева. За подпомагане на възрастни и неработоспособни селяни с решение на управителния съвет се отпускат купони за хляб и парични помощи. През 1956 година са отпуснати помощи на възрастни кооператори за 3217 лева.

От ТКЗС в селото е открита фурна за месене хляб за населението. Тя значително облекчава труда на кооператорките. Открит е стол на ТКЗС, който по време на усилена селскостопанска работа - жътва и други, осигурява безплатен обяд за всички, по месторабота. Постигнатото непознато материално състояние на долновереничани намира своя външен израз. Почти целият жилищен фонд е обновен - изградени са около 90 нови, съвременни къщи. Всяко долноверенишко семейство (на 9 септември 1944 година селото е имало около 300 домакинства) е построило по една къща или един, два апартамента за свои синове, дъщери и внуци в град Михайловград или някой друг град. Само в град Михайловград са изградени от долновереничани около 70 къщи (без апартаменти). В селото няма колесарковци (семейства, които нямат цяла волска кола, а само един колесар - половин кола). Почти всички семейства са закупили по една, а някои по два и три леки автомобила за себе си, за синове, дъщери или внуци.

Селските къщи са обзаведени съвременно - електрифицирани, водоснабдени, с баня, телевизор, хладилник, фризер. Израз на подобреното материално благосъстояние са и разкошните новобрански вечери, за които се колят по 6-7 овце, приготвя се богата вечеря, събира се по-голяма част от населението, свири музика, а игрите и веселбата продължават до зори.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ТКЗС В СЕЛО ДОЛНА ВЕРЕНИЦА

 

Лазар Петков Панков.

Той е първият председател на ТКЗС, избран от учредителното събрание на 5 август 1945 година.  По професия е занаятчия - железар. Извършва железарски услуги на селяните - изработване на печки, на кюнци и сечива. Той е опитен селски стопанин и добър общественик. Има опит и в търговската дейност - дълги години е закупчик на слънчогледово семе.

Един от организаторите на Работническата партия в селото през 1927 година и пръв неин секретар. Ползва се с доверие и уважение сред населението. Прегърнал с ентусиазъм, обич и убеденост идеята за кооперативна обработка на земята. Избиран три пъти за председател на ТКЗС и заема този пост през 1945, 1946, 1948, 1950, 1951 и 1952 година.

 

Александър Симеонов Първанов.

Избран за председател на кооперативното сто­панство за 1947 година. Той е добър стопанин, станал учредител на стопанството с 50 декара обра­ботваема земя и желязна волска кола. Активен обще­ственик, взел участие в Септемврийското въстание и антифашистката борба 1941-1944 година. При хвърляне на бомбата, есента на 1942 година в селото, застрашен от арест, минава в нелегалност.

Съден и осъден задочно на смърт. В партизанския отряд "Христо Михайлов" освен като дисциплиниран се изявява като справедлив и е домакин на отряда.

 

Спас Георгиев Пандурски

Заможен селски стопанин. Прегърнал с убеж­дение идеята за кооперативна обработка на земята, той става учредител на ТКЗС - 1945 година, с 90 декара обработваема земя, инвентар и добитък. Той е опитен земеделски стопанин и общественик. По времето на създаването на БКП в селото - 1919 година заедно с брат си Първан влизат в групата на анархистите. Брат му Първан загива по време на Септемврийското въстание 1923 година, а той се ориентира към БКП, на която става член. Участва в антифашистката борба 1941-1944 година. Председател на кооперативното стопанство е през 1949 година.

 

Младен Петров Истатков

Останал от малък сирак, работи земеделие и израства като опитен земеделски стопанин. В кооперативното стопанство става член през 1950 година. Той е активен участник в политическия живот на селото. През 1920 година става член на Комсомола и до въстанието е негов секретар. Участва активно във въстанието през 1923 година и антифашистката борба 1941-1944 година. Многократно арестуван и изтезаван. Председател е на кооперативното стопанство през 1953 година.

 


Иван Димитров Георгиев - Ботора

Избран за председател на ТКЗС през месец |март 1954 година, той е преизбран до 1976 година. През 1976-1978 година е секретар на Общинския комитет на БКП. След това до 1980 година е кмет на селото. От 1980 до 1987 година е председател на клоновото стопанство към АПК Михайловград. Той е най-дългогодишният председател. Роден е през 1925 година. Завършва педагогическия институт в град Враца. За известно време е учител в село Д-р Йосифово и Долна Вереница, след което е партиен работник на Околийския комитет на БКП в Михайловград, завеждащ-отдел "Селскостопански". От малък работи земеделие в семейството и обиква селскостопанския труд. Активен участник в антифашистката борба 1941-1944 година - член на РМС още като ученик, активен участник в изявите на РМС в селото - театрални представления, забави и други, партизанин в отряд "Христо Михайлов" от лятото на 1944 година. През 1949 година е командир на младежката бригада в селото. Председател на Съюза на народната младеж в селото и секретар на партийната организация.

 

Иван Якимов Георгиев

Той е роден на 15 януари 1942 година в село Бело поле, Видинско. Завършил основното си образование в родното си село, а гимназия в село Ружинци. След отбиване военна служба завършва Агрономическия факултет в София. Работи като бригадир и агроном по растителна защита и главен агроном на кооперативното стопанство в Ружинци. От 1972 година е жител на град Михайловград. От 1974 година се установява на работа като главен агроном на кооперативното стопанство в селото, от 1976 година е избран за председател - длъжност която заема до 1978 година.

 

Димитър Евгениев Димитров

Роден е на 1 ноември 1950 година в село Долна  Вереница. Завършва средно образование - техникум по механотехника в Михайловград. След отбиване на военната служба през 1973 година работи в кооперативното стопанство в селото като механик на автомобилите, а по-късно - на тракторите. От 1975 година е бригадир на полевъдната бригада. От 1978 година е председател на клоновото стопанство в селото, към АПК Михайловград, а след това бригадир на кравефермата. След разделянето на стопанствата от двете села Долна Вереница и Горна Вереница в отделни стопански единици - 1987 година, е председател на кооперативното стопанство в селото.

 

3. СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ДОЛНА ВЕРЕНИЦА

След Деветосептемврийското въстание от 1944 година в стра­ната започва всенародно съзидание във всички области на икономи­ческия, социалния и културен живот. То обхваща и село Долна Вереница, което се изразява и в бързото постигане на големи социални придобивки.

Въпреки стопанската разруха от войната, обхванала цялата стра­на, и големите икономически и финансови затруднения държавата полага големи грижи за социалното развитие на изостаналото в това отношение българско село.

През пролетта на 1946 година във Веренишки дол, над реката под местността Бучник с безплатно трудово участие на населе­нието, под ръководството на кметския наместник Димитър Петров Гергов, е построен на мястото на срутен мост нов мост от камък, бетон и желязо. Той облекчава придвижването към землището на селото.

Извършено е земеустрояване на землището през 1954 година. Черните тесни и криволичещи пътища са чувствително подобрени. Те са възможно най-добре подравнени и разширени. По тях свободно преминават и се разминават волски коли, конски каруци, трактори с ремаркета, товарни автомобили с продукция и с обемист товар - сено, слама, царевичак и други. Ежегодно с техника тези пътища се подравняват.

Селският общински народен съвет с председател Константин Данаилов Костадинов с протокол № 3 от 10 април 1956 година взема решение за изграждане на мост над реката във Веренишки дол в местността Бостаните. Построен е още един удобен мост от камък, желязо и бетон, който улеснява движението към землището на селото.

След 1985 година е извършено баластриране на пътя през Веренишки дол - главния път за землището на селото, с цел да бъде асфалтиран.

Веднага след 9 септември 1944 година с участието на населе­нието с безплатен труд над селската река, до сградата на коопера­цията, на мястото на стария нисък и срутен мост е построен нов удобен, висок мост от камък, желязо и цимент.

С протокол от 10 април 1956 година селският общински народен съвет взема решение за изграждане на мост над селската бара, идваща откъм Костин дол, в центъра на селото до къщата на Димитър Петров Гергов. Построен е висок и удобен мост, който осигурява свободен достъп до двете селски чешми  - Старата и Стоянчовата.

Когато започва асфалтирането на шосето Михайловград-Смоляновци, е построен обиколен път над селото в склоновете на Ниското било на Веренишкото бърдо. С неговото построяване е намалено движението на моторни и други превозни средства през селото.

По това време, 1970-1971 година, се извършва асфалтиране на почти всички улици в селото. Асфалтирани са и пътищата в стопанския двор на Трудовото кооперативно земеделско стопан­ство. Селото е спасено от прословутата долноверенишка кал, която при продължителни валежи през пролетта и есента затруднява движението. Особено голяма, дълбока и гъста кал се образува из двора на кооперативното стопанство.

През 1949 година в селото започва да се говори за електри­фикацията му. Набират се средства. По това време се изгражда каскадата "Петрохан". Селяните които желаят да електрифицират своя дом, внасят пари, според това колко точки ще запишат (всяка електрическа крушка за осветление и всеки контакт се броят за една точка). Парите събират Данаил Костадинов Милчов и Георги Антонов Каменов. Всъщност електрификацията на селото е извършена от държавата през 1951 година. Долна Вереница заедно със Студено буче, Войници, Горна Вереница и Винище са от първите електрифицирани села в тогавашна Михайловградска околия. В селото е изградена вътрешна мрежа с дървени стълбове, дълга 7 километра. За надзирател-инкасатор е назначен Евгени Димитров Георгиев (Дечо Боторов). В продължение на 4 години той изпълнява тази длъжност. След това работи като участъков майстор до пенсионирането си - поддържа линията от Студено буче до Горна Вереница. След една година, 1952, са докарани нови дървени стълбове и мрежата в селото е разширена на 12 километра. По-късно се извършва основен ремонт. Дървените стълбове са подменени с циментови, а мрежата е разширена на 16 километра.

Електрификацията извежда населението от вековната тъмнина. Още през 1951 година 60 долноверенишки домакинства електри­фицират своите домове. Днес в селото няма неелектрифициран дом. Газените лампи и ветроупорните фенери вече са в историята. По-късно електричеството започва да се използва и за други битови нужди. Появяват се радиоапарати, телевизори, хладилници, фризери, бойлери, перални, електрически отоплителни и готварски печки.

До 1962 година населението на селото се снабдява с вода за пиене, миене, пране и други домакински нужди от съществу­ващите от незапомнено време селски чешми. Веднага след Деветосептемврийското въстание - 1944 година, са ремонтирани чешмите Старата, от която по-голямата част от населението се снабдява с вода за пиене, миене и готвене, и Стоянчовата, която е пригодена с корита за водопой на добитък, за пране на черги и дрехи и за наливане вода в обемисти съдове - каци, бурета и други, за домакински нужди.

През 1960 година под грижите на ръководството на ТКЗС в селото, със средства и строителни работи на стопанството са ремонтирани и почти наново изградени чешмите Зъбера и Ивановата. Ивановата чешма е изнесена с 20-30 метра към баира. И двете чешми са пригодени с много корита за водопой на добитъка на стопанството и в личния двор на кооператорите, за наливане на вода за домакински нужди.

През 1960-1962 година е завършено водоснабдяването на селото. С много усилия и труд строителите под ръководството на майстор-строителите Първан Йосифов (Първан Сврачи) и Косто Антонов Милчов, изграждат водоемите и помпените станции във Войнишкото и Лечица, резервоарите в ската на връх Свети Илия. С участието на населението е изградена и водопроводната мрежа.

С водоснабдяването населението е много облекчено. Почти във всеки дом е въведена вода и във всеки двор има чешма, а много домакинства имат вода в кухнята и банята. Някои селски домакинства ползват вода от водоснабдяването за поливане на засадени в дворовете зеленчуци.

Извършено е подобряване на водоизточниците в землището. През 1960 година в местността Батурин дол, на мястото на Хайдушкото кладенче, е построена чешма с корита за водопой на добитъка, изкарван на паша в този район. Изградена е чешма и в местността Плочата, на която е поставена плоча, напомняща, че на кошарата на Димитър Петров Гергов и в околността са се укривали партизани от отряд "Христо Михайлов".

През лятото на 1965 година на мястото на съществуващи кладенчета (извори) са изградени чешми: в местността Стокина банка с корита за водопой на добитък; в местностите Калугерец, Ясена и в Обръшиката в Умни дол. Всичките чешми са изградени със средства на ТКЗС, от строителните му работници, под ръковод­ството на Апостол Димитров Мечкарски.

В местността Средковица е изградена чешма от ловното дружество в селото.

Веднага с електрифицирането на селото - 1952 година, е закупена радиоуредба. Тя е монтирана в едно от помещенията в сградата на общината. Радиофицирани са около 30-40 от селските домове. В центъра на селото е поставен един мощен високоговорител. За радиооператор и програмен ръководител е назначена долноверенишката девойка Йорданка (Данка) Александрова Алипиева, която години наред изпълнява тази длъжност. Радиоуредбата предава за населението програмата на радио София. Подготвят се местни предавания, излъчвани в определен час, а така също и съобщения, касаещи населението. Постепенно радиоуредбата измества селския барабан за съобщения.

По онова време в селото няма пощенска станция. До 1960 година селото е към пощенската станция в село Горна Вереница. В селото е назначен един пощенски служител. От 1952 година този служител е Илия Михайлов (Илия Гмитрин). Той получава пощата от станцията в Горна Вереница и разнася писма и пратки из селото. Също така пренася събраните писма, колетни пратки до пощенската станция в Горна Вереница. След неговото пенсиониране тази длъжност изпълнява Герасим (Гераско) Александров Симеонов.

Пощенската станция е открита през 1960 година, след като селото става център на община със селата Долна и Горна Вереница. Първият началник на пощенската станция е Радка Любенова Видова. Тя е родена в село Бяла вода, Плевенско. Омъжена за Иван Видов от село Бели мел, Михайловградско, тя идва в Михайловград. Завършила е ТП институт в град София. Радка изпълнява длъжността от април 1960 година, до 20 май 1964 година.

Пощенската станция в селото извършва всички пощенски услуги. Транспортирането на пощата е редовно ежедневно, от автобусния транспорт. Към пощенската станция е и радиоуредбата.

Телефоните при откриването на пощенската станция са съвсем малко. Телефонни постове има в общината, в кредитната коопе­рация, в училището, в канцеларията на кооперативното стопанство и в стопанския му двор. Днес в селото освен служебните телефони има и 79 телефонни поста в домовете.

Транспортните връзки на селото с града са редовни, евтини и удобни. Те се осъществяват от държавно автомобилно предприятие - ДАП. През селото ежедневно преминават от града и към града много автобуси в различни часове. Пътуването пеша към града и обратно отпада. Забравени са пътеките през живописните местности Семчин дол и Солимагина ливада, по които в пазарен ден (понеделник) на групи минават долновереничании най-вече младежи.

Медицинското обслужване е значително подобрено. В селото е разкрит фелдшерски здравен пункт с аптечен филиал. Много години в ТКЗС имаше назначена медицинска сестра Параскева Иванова Никитиева, която с чанта през рамо, пълна с превързочни материали и медикаменти, винаги е сред    кооператорите на полето.

Селото е близко до града, което позволява да се осигурява свое­временна медицинска помощ. Профилактиката е основна грижа на медицинските работници. Разширена е здравната просвета с курсове, лекции и беседи. Повишена е здравната култура. Много от болестите в миналото - бич за населението - туберкулозата, дифтерита и други, са ликвидирани или ограничени до биологичния минимум. Много редки са случаите, когато отделни селяни се доверяват на врачки, баячки и народни лечители.

В селото при социализма са построени нови обществени сгради: на потребителната кооперация - канцеларии и магазини, сграда за канцеларии, фурна, стол на ТКЗС, общински дом със салон със 100 места, една промишлена сграда, в която работят инвалиди с увредено зрение, и много стопански сгради в двора на кооперативното стопанство.

4. БИТ И КУЛТУРА

В резултат на възходящото икономическо развитие на селото, подобряване на материалното състояние на селското население, социалното развитие и социалните придобивки и грижите на отечественофронтовската власт за развитие на селото, настъпват изменения в бита на селяните, нараства културата им.

Радиото и телевизията, навлизайки в живота, им отварят про­стор към света. От тях своевременно научават за политическите събития, за културния живот и различни прояви, за развитие на техническия прогрес и новостите, изобщо за цялостния живот в страната и света. В селяните вече има един голям стремеж към новото, към културните прояви и политическите събития, към по-добър живот.

Нарастващото материално състояние на селяните е една реална база, предпоставка, осигуряваща възможността в селските домове да се появят радиото и телевизията, постиженията на техническия прогрес - електричеството, електроуредите, дълготрайните индустриални стоки, съвременни облекла и други, а в производство в трудовото кооперативно стопанство да навлезе техниката - механизацията.

Веднага след учредяване на кооперативното стопанство в селото - 1945 година, сред кооператорите започва да се говори за механизиране на селскостопанските работи.

Годините до обединяване на кооперативното стопанство - 1958 година, са години, когато все още работите се извършват по стария начин, на ръка, с примитивните средства и оръдия на производ­ството.

През 1948 година, след излизане на закона за изкупуване на едрия земеделски инвентар - трактори, вършачки и други, в кооперативното стопанство се правят първите опити за оран с изкупения трактор "Ланц булдок". Само за около десетина години по-късно цялата обработваема земя на селото се изорава с техника - отначало с верижни машини с газово гориво - СТЗ, а след това с дизели - верижни и колесни трактори. Постепенно теглилната сила от волски коли е заместена от трактори с ремаркета и товарни автомобили. По този начин плугът, теглен от волски впряг, остава в музея на историята на селскостопанското производство.

Сеитбата на културите се извършва с машини -трактори с редосеялки. Шиникът, в който човекът-сеяч, поставя семето и гребейки с шепи, засява нивата, остава също в музея.

Прибирането на реколтата на пшеницата и ечемика, се извършва механизирано с комбайни, а продукцията се извозва до зърнопло-щадката от трактори с ремаркета и товарни автомобили. След 1960 година в кооперативното стопанство започва и царевицата да се прибира механизирано, с царевични комбайни, теглени от трактори. Продукцията (кулените) се събират в ремарке, прикачено към царевичния комбайн, а след като се напълни, се извозва с трактори в стопанския двор в селото. Само след няколко години започва прибирането на царевицата и слънчогледа със зърнокомбайни.

Сеното от естествените ливади се окосява със сенокосачки, балира се механизирано и с техника се извозва до определеното място за съхраняване.

Механизацията освобождава работна ръка и облекчава труда на работещите в селското стопанство.

Днешните млади поколения знаят само от разказите на възраст­ните как се е жънело на ръка със сърпи, как ръкойките са събирани и връзвани на сноп, как са складирани снопите на нивата и на купени край селото за вършитба, за големите усилия при вършитбата и други. Много думи и названия, свързани с производството - рало, косер, колесар и много други, са почти забравени. Същевременно се появяват и употребяват нови думи и названия, възникнали с приложение на техниката и химизацията на производство, непознати на селяните преди - комбайни, редосеялки и други, свързани с тях машинни части - лагери, ремъци, шайби, болтове.

Селският двор измени своя облик. Ограждането му вече не е с плет или тръни. Повечето от селските дворове са оградени с поцинкована мрежа, прикрепена към колове - дървени, в повечето случаи циментови или пък метални тръби. Лицевата страна към пътя е оградена също с оградна мрежа прикрепена към циментови колове или метални тръби, или с метална ограда с над 50-60 сантиметра панелни платна.

Вратникът, през който се влиза и излиза с превозни средства за вкарване на дърва, сено и друго и за преминаване на овце, кози, крави, и портичката за преминаване на хората са съвременни, от метал и ламарина, от оградна мрежа или пък от дърво. Портата за преминаване на хората е покрита с циментова плоча или ламарина, а някои с азбестови платна.

Пътеките из двора: от улицата до входната врата на къщата, от къщата до помещенията, където са животните; до помещенията, където се съхранява храната за животните; до тоалетната, са циментирани.

Празното място в двора е обработено и засадено със зеленчуци. Засадени са и овощни дръвчета - ябълки, круши, дюли и други. В много от дворовете има засадени ягоди и малини.

Селската къща измени своя облик. Не се строят къщи-плетарки от дърво и камък, изплетени с пръти и измазани с кал отвътре и отвън. Не се строят и къщи игленици, а така също и къщи от кирпич (сурови тухли). Повече от 40 години в селото никой не изработва кирпич. Строят се къщи от камък и печени тухли. Къщи масивни, с гредоред и покрити с цигли. Те са на два етажа. Приземният етаж на селската къща е изграден от камък, като вътрешно помещенията за живеене са подплатени с печени тухли. Повечето и от сградите за животните и за съхраняване на фураж са изградени от печени тухли и покрити с цигли, а само отделни постройки са покрити с керемиди, ламарина или етернитови плоскости.

Къщите са измазани с хоросан (вар и пясък), отвътре с гладка мазилка, а отвън в повечето случаи с грапава мазилка; напръскани в сиво с варово-циментов разтвор или пък друг цвят по вкуса на стопанина.

Селската къща е построена във формата на буквата "Г". Призем­ният етаж е в две помещения. Едното - голямото, е мазе, където се съхраняват бурето с виното, кацата с киселото зеле, картофите, туршиите и други съдове със зимнина. Другото помещение което е по-малко, в много от къщите се използва за кухня или пък за стая за живеене, с големи и светли прозорци.

Другият етаж се състои от коридор и три стаи. Всичките помещения на етажа са дюшемисани, добре обзаведени, постлани с черги, килими - жакардови или чипровски. Много от стаите са облепени с тапети.

В къщата се влиза най-напред в коридора, където се окачват връхните дрехи на поставена за целта закачалка и се събуват и оставят обувките. От коридора се влиза в стаите. Много от домакинствата използват една от стаите за кухня. Останалите помещения са обзаведени за спални. В много от селските къщи има баня.

Някои домакинства имат до къщата малка постройка на земята с помещения за кухня, за баня и с още едно помещение. Тези постройки, наричани от селяните летни кухни, от повечето домакинства се ползват целогодишно.

Кухнята в селската къща много се различава от старата кухня­, ижата с оджака - огнището. Макар че в кухнята както и в миналото се съхраняват всичките домакински съдове, че тук се приготвя храната, че тук се храни домакинството, тя далеч не прилича на старата кухня.

За разлика от старата кухня, където домакинството прекарва лятото, а зимата в стаята за спане (собата), то в кухнята сега семейството прекарва повечето от времето си и през лятото, и през зимата. Приготвянето на храната за домакинството се извършва в кухнята, но на съвременни готварски печки, в това число и електрически, на котлони и т.н.

От много години в селската къща не се приготовлява хляб. Домакинствата се снабдяват с хляб от селската фурна или от магазина. В домакинствата се приготовлява хляб само в отделни случаи - в някои празнични дни, за помен, когато по някакви причини не са се снабдили с хляб.

Старата кръгла синия (софра) и трикраките дървени ниски столове са изчезнали. Днешното селско семейство се храни на маса, изработена от занаятчия-дърводелец. Около масата семейството сяда на високи столове, наричани от селяните немски столове.

Кухненските съдове за приготовляване на храната и тези за храна са съвременни, модерни - емайлирани съдове, или от алпака - тави, тенджери, тигани и други, порцеланови паници и чинии, стъклени чаши за пиене на безалкохолни напитки, ракия и вино; порцеланови чаши за чай и кафе и други. Всяко семейство има достатъчно вилици, лъжици, ножове. Те са запазили по някое гърне, гювече, глинени паници, за приготвяне на храната.

Храната е по-разнообразна и по-калорична отколкото в миналото. Хлябът от царевично брашно е забравен. Всички се хранят с качествен пшеничен хляб. Качамак се приготовлява само по някой път, за да се припомни миналото или пък да се разбърка с мляко и захар и се яде като десерт.

Селските домакинства през лятото приготовляват зимнина - туршии, зеле, домати, зелен фасул, краставици, компоти от плодове - череши, ягоди, кайсии; мармалади, сладка и други. Много от домакинствата разполагат с фризери, в които съхраняват месо от отгледани и заклани животни за по-продължително време.

Осветлението на селския дом е електрическо. Електрическо е осветлението и на помещенията, в които са настанени животните, а също така и помещенията за съхраняване на фуражите. Всеки двор е осветен с електрическа крушка, на една от външните стени на къщата.

С необходимата вода за пиене, миене и за готвене, домакин­ствата се снабдяват от водоснабдяването. Във всеки селски двор има чешма вън от къщата, от която се черпи вода дори за поли­ване на зеленчукови насаждения. Много домакинства имат вода в кухнята.

Почти напълно е изоставено облеклото от домашно изтъкан шаек и аба, прътено или памучно платно. Разбоят (станът) за тъкане с всичките му съставни части - бърдо, кросно, подноже и т.н. изчезна, няма го вече в селските домакинства. Облеклото на селяните е от "европейски тип". Ако до 9 септември 1944 година в селото "купечки дрехи", както тогава ги наричаха селяните, се носеха само от отделни младежи със завършено по-високо от основно образование, като Лазар Недялков Лазаров, Николчо Петров Попов и някои други, то сега много рядко ще се види селянин, облечен в дрехи от домашно изтъкан шаек. Носят се домашно изплетени фанели, пуловери, елеци, чорапи. Дрехите и дори одеяла, юргани и други се закупуват от пазара. Мъжете се обличат в закупен от магазин костюм - сако и панталон. Долното бельо също е закупено от магазин - за през лятото потник, а за зимата трикотажна фланелка с дълъг ръкав. И ризата е закупена от магазин. Горната зимна дреха е балтонът. Обувките на селянина са закупени от пазара кожени зимни обувки или летни сандали. При дъждовно, кално време и при работа се носят гумени галоши или ботуши. Работното облекло е доков костюм без подплата. При студено време - ватената горна дреха или шуба. Шапката на селянина е каскетът. Много от селяните през горещите летни дни носят сламени шапки. При дъждовно време, когато селянинът е принуден да прекара повечето на открито, с овцете или козите, той се облича с мушамено наметало или дрехи от изкуствена материя, леки за носене и непропускащи дъжда до тялото. Облеклото на жените е по-разнообразно от това на мъжете. Те носят рокли с ръкави, с къси ръкави или без ръкави, поли и блузи. Блузата също се носи с ръкави, с къси ръкави или без ръкави. Те се шият от занаятчии-шивачи или се закупуват от магазин. Според сезона женските дрехи се шият от плътен и дебел плат, от тънък плат и дори от прозрачен. Полата и роклята се носят според вкуса и възрастта на жената - дълги до глезена, до под коленете, над коленете или съвсем къси, с по-голямо деколте или по-прибрана около шията рокля и блуза. Панталонът и пола-панталонът навлизат в облеклото на селянката. Горната дреха е палто от дебел плат.

Обувките са закупени от пазара. При студено време жените носят чорапогащи. Работното им облекло е доковата престилка, а при студено време анцуг, панталон и ватенка или шуба.

Духовната култура на долновереничани се издигна на значи­телно по-високо ниво. В селото няма неграмотни. Постепенно, в резултат на повишаване културата и знанията на селяните, вярванията във врачки и баячки, в самодиви, таласъми и духове отпадат. Рядко отделни хора се доверяват на народни лечители. Гадаенето (предсказването) за времето по разположението на звездите и луната, по поведението на птиците и други, не занимава сериозно селяните. Те следят съобщенията по телевизията и радиото за прогнозата на времето и устройват своята работа за предстоящите дни. Не се зачитат, не се празнуват (младите и не знаят за празнуваните в миналото - вълчи празници, миши празници, Игнажден, наричан от селяните Игнат). Не се прави Герман за дъжд.

Много от обичаите изменят своето съдържание. Сватбите се провеждат в един ден, а някои дори провеждат сватбата вечерно време. Момата се взема от дома и се довежда в дома на момъка с леки автомобили, окичени с разноцветни балони и цветя. Този момент хората наричат "пристануша". В дома на младоженеца или в ресторант се събират на вечеря близки и роднини на семействата на момъка и момата. Момата не подготвя чеиз.

Сватбите стават в Михайловград, в ритуалния общински дом, а които желаят и венчавка в църквата. След това в ресторант в града или в стола на кооперативното стопанство в селото. Сватбите постепенно намаляват и почти отпадат, поради това че в селото няма млади хора - ергени и моми.

Голямо внимание се отделя на новобранските вечери. На тези вечери, които се организират в салона на училището, по-късно в стола на кооперативното стопанство или на площада пред сградата на общината, се събира почти цялото население. Богата е вечерята, поднасят се подаръци на новобранеца, поздравления и пожелания за здраве, лека и ползотворна служба в армията. Новобранските вечери след 1970 година постепенно отпадат, поради това че няма младежи.

След Деветосептемврийското въстание от 1944 година в селото, от време на време, от града идва подвижно кино. На открито на площада, където е паметникът на загиналите във войните, се прожектират безплатно филми. За екран се използва една от стените на къщата на Димитър Петров Гергов. По-късно селото редовно, в определени дни в седмицата, се посещаваше от подвижно кино (районирано за няколко населени места) и в определени часове се прожектират филми. Вече селяните знаят дните и часът на прожекциите, а от плакатите - рекламата, научават и за филмите, които ще бъдат прожектирани. По-късно е доставен прожекционен апарат в салона на общинския дом, където е пригодена кино-кабина. В определени дни кинооператорът и касиерът идват в селото и прожектират филми.

След 1970 година постепенно дейността на киното намалява до пълно замиране поради липса на зрители.

Дълги години след Деветосептемврийското въстание, чак до към 1970 година, вечеринките в салона на училището събират по празниците, особено през зимата, населението. На Нова година, Коледа, Ивановден и други се изнасят добре подготвени пиеси от любители на театъра - ученици в средните училища в града, учители в селото. След пиесата свири духова музика. Млади и стари играят и се веселят или пък се наслаждават, наблюдавайки веселбата. На рекламния плакат непременно се съобщава, че след пиесата ще "Свири Гьоца до зори". (По това време селската духова музика се ръководи от Георги Антонов Каменов -наричан от населението Гьоца.)

В неделни и празнични дни по традиция, подържана години след 9 септември, на полето край селото, над училището в следобедните часове до късно вечер свири духова музика и се вият кръшни хора. След хорото до късно през нощта в салона на училището се провежда танцова забава за младежите.

Повече от 15 години след Деветосептемврийското въстание, ежегодно в салона на училището се организира посрещането на Нова година. Свири духова музика, разиграва се томбола, изнася се литературна програма. С настъпването на Нова година се подна­сят поздравления и пожелания за здраве, щастие и успехи към присъстващите и цялото население. Съобщават се резултатите от приключването на годишните сметки в трудовото кооперативно земеделско стопанство. Хора и веселба до зори. Тържествата се организират от ръководствата на читалището, Отечествения фронт, младежката организация и други.

През годините 1948-1952 културно-просветната дейност на читалището е западнала, поради напускане на селото по различни причини на членове от ръководството. На 17 март 1952 година на събрание е избрано ново ръководство на чита­лището в състав: Борис Георгиев Иванов - председател, Косто Антонов Милчов заместник-председател, Драгомир Кирилов Първанов - секретар, Калоян Илиев Атанасов касиер, и членове - Веска Младенова Йосифова и Никола Симеонов Апостолов. За подгласници са избрани Спас Михайлов Спасов, Георги Атанасов Георгиев и Борис Иванов Върбанов. Избрана е и проверителна комисия в състав: Иван Спасов Илиев - председател, Иван Георгиев Антонов - секретар, член Арсо Борисов Трендафилов и подгласници - Александър Иванов Алексов и Владимир Георгиев Иванов. Дейността на читалището се съживява. През 1953 година са изнесени 33 сказки, беседи и доклади по различни въпроси пред 440 слушатели. Прожектирани са филми пред 2 800 зрители. Изработени са и разпространени 123 агитационни табла, лозунги и други. Пред населението са представени и 4 театрални постановки с общ брой на посетителите 700 души. Организирани са 11 забави с 1 300 посетители.

В това време е създадена читалищната библиотека. Ежегодно се закупуват книги, за да стигне техният брой 4000 тома. Библиотеката повече от 15 години се обслужва от платен библиотекар. Докато съществува училището в селото, библиотеката работи добре с много читатели, предимно ученици.

Ежегодно в началото на пролетта в училището се провежда национална вечер - бал. На сцената в салона на училището се организират забавни мероприятия -песни, изпълнение на народни хора от танцова група и други. Провеждат се състезания: за облечени в национална носия - мъж и жена; за изпълнение на народни песни; за изпълнение на хора и ръченици - издръжливост и изтънченост в изпълнението. Определена група жури, определя първенците, обявява ги и връчва наградите. Духовата музика свири хора, ръченици и танци до зори. Млади и стари играят и се весе­лят.

В същото време в едно или две от помещенията в приземния етаж на училището кооперацията организира богат бюфет с алкохолни и безалкохолни напитки, кюфтета, кебапчета, пържоли на скара за всички желаещи.

След 1960 година се прави опит за създаване на духова музика от млади хора. Трудовото кооперативно земеделско стопанство със собствени средства закупува необходимите духови инструменти, които предава на читалището безвъзмездно. Набират се кандидати. Специалист-музикантът Славейко Каменов, започва обучението. Някои от кандидатите се научават, но само след 2-3 години музиката се разпада. От младите музиканти само Михаил Борисов Каменов остава да се занимава с музика. Дълги години той свири с тромпет и весели млади и стари на забави и вечеринки.

След 1960 година са отчуждени няколко парцела в центъра на селото за построяване на читалищна сграда. Изработен е план и макет. Поради липса на средства се забавя строежът. С демо­графския срив, рязкото намаляване на броя на населението, се изоставя строежа на читалищната сграда.

5. ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЖИВОТ

Обществено-политическият живот в страната след Девето­септемврийското въстание, се характеризира с единство на полити­ческите сили, влизащи в Отечествения фронт, създаден по време на антифашистката борба БРП (к), БРСДП, БЗНС, НС "Звено" и Радикалната партия. Това единство се изразява в общите възгледи по борбата срещу фашизма, за народен съд и наказание на бившите фашистки управници и главорези, за премахване на монархията и създаване на република.

След дългия период на монархо-фашистка диктатура, на забрана на политическите партии, се осъществява политическа и организационна консолидация на политическите партии, влизащи в Отечествения фронт. Важна роля за този процес има програмата на първото народнодемократическо правителство, провъзгласена на 17 септември 1944 година. Този процес на възстановяване при легални условия и укрепване на политическите партии и техните младежки организации - РМС, ЗМС, ССМ, МНС "Звено" и Радикали, предизвиква голям интерес сред всички социални групи.

В това време само БРП (к) има изградена структура, въпреки преживяната дългогодишна нелегалност. Формират се комитети в съответствие с административното деление на страната. Преди Деветосептемврийското въстание град Фердинанд е околийски център, но от месец юни 1942 година съществува Окръжен комитет на БРП за Фердинандска, Берковска и Ломска околия. На 12 септември 1944 година е учреден легален окръжен комитет на БРП (к) за двете околии, Фердинандска и Берковска. Скоро е създаден районен комитет за двете околии. Дни по-късно са създадени околийски комитети за Фердинандска и за Берковска околия.

Само за месец БРП (к) увеличава своя членски състав повече от 10 пъти и надминава 200 000 членове - работници, бедни и средни селяни, занаятчии и интелигенти. Увеличава се относителният дял на работниците в БРП (к).

Възстановяването и развитието при легални условия на БЗНС, БРСДП, НС "Звено" и Радикали се извършва върху традиционните организационни и идейно-политически принципи, при наличието на стремеж за адаптиране към революционния процес на преустройство в страната.

В периода до 1948 година се провеждат мерки за укрепване на властта на Отечествения фронт. Правителството разгръща широка държавно-административна и законодателна дейност. Разпуснато е XXV обикновено народно събрание. Създаден е нов състав на регенството. Разрушават се органите за политическо насилие - полиция, обществена сила, разузнаване и контраразузнаване, военните и гражданските политически съдилища и затвори. Отменени са реакционните закони. Прочистват се органите на управление от привърженици на фашизма и контрареволюционната реакция. Преустроява се държавният апарат, като се създават нови държавни органи - народна милиция, народен съд, разузнаване и контраразузнаване. В този процес важна роля играят политическите партии и Отечественият фронт. В преустройството на армията важна роля играят военните органи на БРП (к), Отечественият фронт и НС "Звено". Също така и партизанските части (НОВА), създадените революционни войнишки комитети, народната гвардия, войниците-доброволци и помощник-командирите. Обновената армия взема участие във войната на Балканите, в Унгария и Австрия против хитлеристка Германия.

Демократизацията - основен белег на обществено-политическия живот в  България,  след  (девето септемврийското) въстание 1944 година, се характеризира с многопартийна система, нова парламентарна система, наличието на масови обществени организации, професионални, културни, спортни организации.

В това време в отделни политически партии се появяват различия. Част от БЗНС и БРСДП, поддържани от дребнобуржоазни политически сили, се обявява против революционното преустрой­ство на обществото. Тези сили застават на различни позиции от БРП (к), която играе основна роля в процеса на преустройството. Те са за обществено преустройство, което да не излиза вън от конституционно-демократическите граници. Този процес довежда до разцепление в БЗНС и БРСДП. Повод са насрочените за 26 август 1945 година избори за XXVI обикновено народно събра­ние. Създадена е така наречената "Лоялна отечественофронтовска опозиция" БЗНС "Никола Петков" и БРСДП-обединена. Възстано­вени са Демократическата и Радикалната партия, които образуват легална буржоазна опозиция.

Формират се граждански, военизирани нелегални контрареволюционни групи в страната. Разгръща се остра политическа борба. Опозицията отрича демократичния характер на властта. Във външната политика тя е за близки отношения със САЩ и Великобритания, но страхът от политическа изолация я задържа от открити антисъветски изяви и действия.

Стремейки се към настъпление, опозицията бойкотира изборите, насрочени за 18 ноември 1945 година. Така се стига до избиране на едно хомогенно XXVI обикновено народно събрание, което приема важни нормативни актове: Закона за трудово-поземлената собственост; Закона за конфискация на богатствата, придобити чрез спекула и по незаконен начин; Закона за военновременната печалба; Закона за провеждане на референдум и избори за Велико народно събрание; Закона за ръководство и контрол на армията и други.

С провеждане референдум на 8 септември 1946 година е премахната монархията и обявена република. В страната се разгръща широка политическа дискусия по въпроса за новата конституция. Управляващите са за конституция, която да утвърди извършените обществено-политически преобразования, да оси­гури гаранции за по-нататъшно развитие на революционния процес към социализъм. Опозицията е за възстановяването на Търновската конституция, очистена от монархическите клаузи. Тя е против развитието на революционния процес, за утвърждаване на буржоазно-демократическите принципи, за запазване и укрепване на частната собственост.

Сключването на мирния договор с България през февруари 1947 година и разпускането на БЗНС "Никола Петков" (опозиция) през август се отразяват благоприятно върху обществено-политическия живот в страната. В проекта за конституция се внасят изменения и тя придобива последователно социалистически характер.

Настъпват изменения и в многопартийната система - върви процес на обединяване. Най-напред настъпват изменения сред младежките образувания. С цел укрепване и засилване единството на младежта, на проведения на 24 май 1946 година Първи конгрес на демократическата младеж се взема решение и се изграждат комитети на демократическата младеж (КДМ). С това се слага началото на младежкото единство. На Втория конгрес на демократическата младеж през декември 1947 година се изгражда един Общ съюз на народната младеж (СНМ).

Отечественият фронт се превръща в единна обществено-политическа организация, която си поставя за цел изграждане на социалистическото общество в България.

Постигнато е обединение на двете политически партии БРП и БРСДП. Членовете на БРСДП стават членове на БРП (к), приемайки нейния устав и програма.

БЗНС завършва своето идейно-политическо еволюционно раз­витие, като придобива определено класов характер, признава хегемонията на работническата класа и приема социализма като своя програмна цел.

В края на 1948 година и в началото на 1949 година НС "Звено" и Радикалната партия се самоликвидират. Те оставят своите сили - членове и средства, в Отечествения фронт.

Така формираната политическа система на народната демо­крация в България е характеризирана от V конгрес на БРП (к) (който взема решение за преименоване на БРП (к) в БКП) като форма на диктатура на пролетариата - власт на трудещите се, на болшинството от народа, при ръководната роля на работническата класа.

В село Долна Вереница след деветосептемврийското въстание политическият живот се характеризира с едно широко, обхванало почти всички долновереничани единство.

Това единство получава израз в изградения през 1942 година, при нелегални условия комитет на Отечествения фронт, в който се включват двете основни политически партии - Българската работ­ническа партия и Българският земеделски народен съюз. Единството между тях се заражда още при деветоюнския преврат 1923 година. То се развива и укрепва в общата борба срещу фашизма, по време на Септемврийското въстание 1923 година и антифашистката борба 1941-1944 година. В селото няма създадени организации на другите политически партии от Отечествения фронт - БРСДП, НС "Звено" и Радикална партия. Вероятно е имало отделни идейни привърженици на тези партии, но те са били единици и не се знаят, защото не са се изявявали в обществено-политическия живот на селото.

Възстановяват се на легална основа двете политически партии в селото. Българската работническа партия - комунисти има изградена още при нелегални условия своя организационна структура - нелегални групи (петорки). Първото събрание при легални условия на организацията на БРП (к) е проведено на 10 септември 1944 година. На него са поканени онези, които през нелегалния период са били включени в нелегалните групи - 21 души, и политическите затворници - 3 души, или общо 24 души. На това събрание се слага началото на легалната организация на БРП (к). Събранието възлага на Павел Лазаров Стоянов временно да изпълнява задълженията на секретар на организацията. Членският състав на организацията бързо нараства. До края на 1944 година, за по-малко от 4 месеца, са проведени събрания и приети за членове: на 17 септември - 12 души, и е взето решение за формиране на ръководство, като освен секретарят Павел Лазаров Стоянов са избрани за членове на ръководството Павел Спасов Николчов и Константин Данаилов Костадинов; на 1 октомври са приети 6 души; на 5 ноември - 14; на 11 ноември - 4; на 15 ноември - 13; на 22 ноември - 1; на 6 декември - 7; на 17 декември - 5 и на 27 декември - 3. Така в края на 1944 година организацията на БРП (к) в селото нараства на 89 члена. Този процес продължава, за да достигне организацията 154 члена през 1947 година.

Възстановява се при легални условия и организацията на БЗНС. Не се намериха запазени документи, от които да са види датата, на която е била възстановена тя, и броят на членовете. В протокол под № 9, от съвместно събрание на 6 февруари 1946 година, на двете партийни организации - на БРП (к) и БЗНС е отбелязано, че на събранието са присъствали 13 членове на БЗНС, а 20 са отсъствали. Това показва, че дружбената организация на БЗНС в селото през 1946 година е наброявала 33 члена.

Възстановена е при легални условия и младежката организация на Работническия младежки съюз (РМС). Тя е единствената младежка организация в селото и по времето на нелегалната борба, и след Деветосептемврийското въстание. Има изградена организационна структура при нелегални условия -нелегални групи (петорки), повече от 12 на брой. При новите условия членовете на РМС бързо нарастват и достигат около 200 младежи и девойки.

Единството на долноверенишкото население се изразява и при посрещането на партизанската чета от отряд "Христо Михайлов", действаща в района. Събраното множество пред кметското наместничество с изблик на голяма радост и надежди, с голям ентусиазъм посреща партизаните, радва се на настъпващата свобода.

Единството на населението се изразява и на много голям за мащабите на селото митинг по повод завършване на войната срещу фашизма - 9 май 1945 година, деня на победата над хитлеристка Германия. Митингът е организиран и се провежда на площада на селото, където е паметникът на загиналите 40 долновереничани във войните. Издигната е временна трибуна, украсена със зеленина и цветя. От нея ентусиазирано слово произнася Първан Дамянов Иванов. Той изказва голямото задоволство на народите по света от победата над фашизма. Изразява радостта и задоволството от победата и надеждите за траен мир и спокойствие, за по-добър живот, за социализъм. Множеството възторжено и радостно подкрепя оратора.

Както в страната, така и в селото някои членове на БЗНС не приемат революционния процес на преустройството за изграждане на социалистическо общество. Техен идеен водач, изразител на техните виждания, обединител е Иван Средков Първанов. Той е известен, дългогодишен деец на БЗНС в селото и района. Избран е за народен представител през 1913 и 1914 години. Винаги не само нежелаещ единство с комунистите, но и надъхан с голяма омраза към тях, политически демагог. Негови привърженици са бивши поддръжници на фашистката власт, някои чорбаджии и отделни членове на БЗНС. Някой проявяват колебание, но не се изявяват открито. В "История на Михайловградската окръжна партийна организация на БКП" е записано, че по времето на БЗНС опозиция, "Никола Петков", в селото била създадена организационна структура - група. Това не е вярно. Просто не е възможно една организация на БЗНС като тази в селото да позволи изграждане на такава структура, в която членуват изтъкнати антифашисти, залагали и живота си в борбата срещу фашизма. Тодор Николов Джаджов командвал група въстаници през 1923 година в сражението при гара Бойчиновци, изправен за разстрел след въстанието, активен участник в антифашистката борба - 1941-1944 година; Димитър Петров Гергов, взел участие като войник във Владайското въстание 1918 година, активен участник в антифашистката борба; Йосиф Тасков Томов, командвал група въстаници през 1923 година, активен участник в антифашистката борба, след Деветосептемврийското въстание през 1946 година станал член на БРП (к); Илия Обретенов Семов - член на революционния комитет през 1923 година, участник в антифашистката борба, член на нелегалния комитет на ОФ - 1942 година, а също и на легалния комитет след 9 септември 1944 година; Георги Средков Първанов, активен участник в антифашистката борба, член на състава на народния съд в Михайловград; Андрей Димитров Каменов, кмет на селото при управлението на БЗНС, кметски наместник на селото след 9 септември 1944 година, активен участник в антифашистката борба; Данаил Иванов Семов, участник в Септемврийското въстание през 1923 година, кооперативен деятел; Недялко Найденов Каменов, участник в Септемврийското въстание и антифашистката борба, и други членове на БЗНС, убедени единофронтовци и последователни съюзници на БРП (к).

В селото се разгаря остра политическа борба. Между упра­вляващите политически сили и настроените опозицинно. Борбата се води по време на изборите за XXVI обикновено народно събрание, по време на учредяването на трудовото кооперативно земеделско стопанство, по приемането на конституцията и други. Във връзка с участието в Отечествената война опозиционерите не се изявяват.

По време на предизборната кампания за XXVI обикновено народно събрание на митинг пред сградата на кметското наместничество се води остра политическа дискусия между ораторите от БРП (к) и опозицията. Стига се до лични нападки и обидни думи между Михаил Андреев Димитров от БРП (к) и Иван Средков Първанов от опозицията.

Спекулирайки с тежките икономически условия, наследени от времето на фашизма, купонната система, задължителните държавни доставки и други, опозиционерите влияят на отделни селяни при създаването на трудовото кооперативно земеделско стопанство. От учредителите при подписване на опис-декларациите за влизане в стопанството 15 души се отказват. При подписване опис-декларациите от приетите за членове-кооператори на 16.IX.1945 година 5 души се отказват.

През времето на тази остра политическа борба е извършено убийство, на което е даден политически характер. "През нощта на 25 срещу 26 февруари 1946 година е намерен убит с тояга на пътя край селото Иван Средков Първанов - идеологът и водачът на опозицията, заклет враг на кооперативния строй, на отечественофронтовската власт и на БРП (к)."[2]

По повод на убийството е проведено разследване от органите на властта. Обвинен е и е арестуван младежът Иван Арсов Найденов, член на РМС и партизанин от отряд "Христо Михайлов". Той е съден и осъден. Присъдата си излежава във Врачанския затвор. До края на своя живот - починал 1998 година, Иван Арсов Найденов твърди пред свои близки и приятели, че това убийство е извършено от дядо му Найден Милчов Стаменчов по лични причини - дългогодишна омраза, а той поел върху себе си вината, за да не попадне в затвора дядо му на стари години. Но според съществуващите документи, убийството е извършено от Иван Арсов Найденов.

По това време /1949 година/ настроените крайно реакционно срещу властта бивши легионери Павел Александров Петров и Камен Цеков Петров и присъединилият се към тях Георги Иванов Средков, избягват в Югославия. Георги Иванов Средков след убийството на баща му преминава в опозиция. Георги Иванов Средков е член на РМС преди 9 септември 1944 година, в нача­лото на септември се присъединява към партизаните, а след 9 септември е заместник-началник на околийското управление на МВР в град Бяла Слатина. Тримата заедно с още някои от съседни села преминават в Югославия. По-късно Георги Иванов Средков се завръща нелегално в страната и със съдействие на Тодор Николов Джаджов (той е женен за дъщеря му Мария) се предава направо в Областното управление на МВР - град Враца. Съден, осъден и излежал присъдата. След това завършва в София курс и става ветеринарен техник в кооперативното стопанство. Приобщава се към властта и изявява качества на добър специалист в професията. Павел Александров Петров се установява в скандинавските страни, завършва стоматология и работи по професията си до края на своя живот. Камен Цеков Петров се установява в Канада, където живее и сега.

На 2 август 1950 година от органи на МВР са арестувани 14 души - родители, братя, сестри на емигриралите нелегално, и са интернирани в Карнобатско, където прекарват до месец март 1954 година. Попаднал под влияние на опозицията, обиден от интернирането му и това на съпругата му, Владимир Цеков Петров, брат на Камен Цеков Петров, който е активен член на РМС, след 9 септември 1944 година напуска страната в края на 1950 година и се установява в Съединените американски щати, в град Чикаго, където живее до края на своя живот.

Постигнатата стабилизация на политическия живот в страната с подписване на мирния договор с България, разпускането на БЗНС-Никола Петков се отразява благоприятно и на обществено-политическия живот в селото.

Постигнато е единство в младежкото движение. За разлика от положението на младежкото движение в страната, единството на долновернишката младеж е постигнато преди това. Още през 1938 година в изградената към кредитната кооперация "Победа" младежка кооперативна група се обединява долноверенишката младеж. Почти всички нейни членове стават членове и на РМС. Както преди 9 септември 1944 година, така и след тази дата в селото има само една младежка организация - РМС, обхващаща в своите редове почти цялата долноверенишка младеж. Опитът на БЗНС в селото непосредствено след 9 септември 1944 година да създаде своя младежка организация ЗМС се проваля, защото набелязаните десетина младежи не се съгласяват да членуват в ЗМС. Младежкото единство в селото е факт и когато през 1947 година се създава СНМ -       на свое събрание организацията на РМС взема решение да се преименува в СНМ и приема устава на съюза.

Много години младежката организация на СНМ обединява почти всички младежи и девойки, на брой над 200 души. Тя играе важна роля в политическия живот - изнасят се театрални представления и забави. Младежката организация има свой клуб в къщата на Стоил Димитров, където провеждат събранията си повечето от политическите партии и организации. В клуба е уреден бюфет, обслужван от Иван Ефремов Тодоров, който го почиства и поддържа. Младежко звено през лятото участва в работата на кооперативното стопанство. Младежи оказват помощ на семействата на фронтоваците. Младежи-активисти извършват широка политическа агитация най-вече при провеждане на предизборни кампании и други.

Отечественият фронт като организация играе важна роля в управлението и в изграждането на новия живот - социализма.

Масовите политически, профсъюзните организации, спортните организации и ученическата организация "Септемврийче" дават своя принос за единение, за по-богат обществено-политически живот в селото.

През 1946 година е създадена и организация на борците против фашизма - СБПФ. Нейни цели и задачи са борба срещу фашизма до унищожаването му.

Единството на долноверенишкото население е изразено ярко при честване 25-годишнината на Септемврийското въстание от 1923 година. По повод на тази годишнина през 1948 година е изградена костница при Старата чешма - мястото, където след погрома на въстанието са разстреляни 4-ма въстаници -долновереничани. Пренесени са костите на жертвите на фашизма и са поставени в костницата.

Провежда се митинг по повод 25 години от Септемврийското въстание. Митингът е и възпоменателен. Събралото се множество изразява своята почит и преклонение пред жертвите на фашизма.

Формирането на политическата система на народната демо­крация в периода 1944-1948 година не изчерпва цялостното съдържание на извършеното в страната. В този период се фор­мират икономическата и социалната структура на прехода и се залагат условия и предпоставки за новия период 1948-1958 година, период на завършване революционното преустройство на обществото от капиталистическо в социалистическо. Извършени са конфискации на частнокапиталистическа собственост, изкупени са значителни по размер чуждестранни капитали, национализирана е промишлеността и банките.

През периода 1948-1958 година е извършено преустройството към социализъм. Социалистическите производствени отношения са напълно господстващи. Седмият конгрес на БКП, проведен през 1958 година, отчита завършването на прехода от капитализъм към социализъм. Постигнати са икономически успехи. През 1958 година в страната е произведена 8 пъти повече промишлена продукция в сравнение с 1939, довоенна година, а селскостопанската продукция през 1958 година е със 141% повече.

Все още обаче материално-техническата база не е изградена напълно и не съответства на постиженията на научно-техническия прогрес, на изискванията на живота. Започва един постоянен, труден, изискващ сили и средства, процес на развитие и усъвършенстване на материално-техническата база на социалистическото общество. Усилията дават резултат. През 1978 година производствените фон­дове на страната нарастват 7 пъти в сравнение с 1956 година и достигат в стойностно изражение 48,8 милиарда лева.

Цялостният обществено-политически живот, дейността на политическите партии и организации са насочени в най-голяма степен към решаването на тази трудна, сложна и първостепенна по значение задача. Задача, от решаването на която зависи бъдещето, зависи материалното благосъстояние на българския народ.

С цел подобряване политическото ръководство на селското стопанство, насочване на обществено-политическия живот в селото основно към проблемите на икономическото развитие, съществуващата първична партийна организация на БКП е разделена на две първични партийни организации - териториална, в която членуват служителите в общинския съвет, кооперацията и учителите, и първична партийна организация към трудовото кооперативно земеделско стопанство.

В партийните документи от това време не се намира точната дата и годината на разделянето. В отчетите за 1950 година е посочено, че организацията наброява 107 членове, което показва, че тя е една. В отчетните документи на териториалната организация за 1951 година е посочено, че наброява 21 члена, което показва, че вече има две организации. Има протокол от 21 май 1951 година на ръководството на партийната организация към ТКЗС. Тези документи показват, че двете първични партийни организации са формирани в началото на 1951 година.

С решение на Околийския комитет на БКП -Михайловград, към ТКЗС е отпусната щатна бройка за платен секретар на организа­цията. По предложение на Околийския комитет е избран Георги Петков от село Стубел.

Създадената първична партийна организация към ТКЗС насочва главно своето внимание към решаване на стопанските задачи, за развитие и укрепване на кооперативното стопанство, за подобряване материалното благосъстояние на населението.

Този процес се засилва след 1958 година, когато се създава обединеното трудово-кооперативно земеделско стопанство. За това много допринася формираният общински комитет на БКП с двама щатни работници: Иван Дамянов Иванов секретар, и Трендафил Александров Цветков от село Горна Вереница заместник-секре­тар. Общинската партийна организация се състои от три първични партийни организации - две в Долна Вереница и една в Горна Вереница, обединяващи около 130 членове.

От общинския комитет на БКП, от партийните организации и ръководствата им, се разглеждат въпроси по механизацията на селскостопанските работи, по прилагане на нови почини и методи в работата, за състоянието на животновъдството, неговото развитие, за подобряване материалното благосъстояние на населението и други.

За стимулиране на работниците се организира и води съревно­вание между производствените единици в кооперативното стопан­ство. Периодично съревнованието се отчита, и първенците се награждават с парични или предметни награди. Снимките им се поставят на видно място пред сградата на общинския народен съвет, в специални рамки. С първенците се организират екскурзии из страната и посещения на производствени единици с високи успехи за обмяна на опит. Понякога се изпращат на екскурзии в чужбина - СССР, Чехословакия.

Кооперативното стопанство е в съревнование с друго коопе­ративно стопанство, най-често това в Студено буче. Отчитането става в края, след приключване на стопанската година, в присъст­вието на първенците. През годината на определени периоди се срещат представители - делегации от двете стопанства, и преглеждат хода на изпълнението на стопанските задачи.

С работещите кооператори в лозята и овощните насаждения на Трифон Зарезан се чества Денят на лозаря. Начело с духовата музика всички се отправят към кооперативното лозе в местността Парезете. Тук се изпълнява ритуалът по зарязване, поливане на зарязаната лоза с вино, пиене вино за да има добър берекет. След това всички се събират в салона на училището, където на събрание се отчита постигнатото през изминалата година и се поставят задачите за текущата.

Чества се и Денят на овчарят - на Гергьовден. По останал още от славянско време обичай се коли курбан - агне. На събрание с всички овчари в стопанството се отчита работата през годината и до Гергьовден.

С механизаторите - трактористи, комбайнери, шофьори на автомобили, механици и други, всяка година след прибиране на реколтата от пшеницата се организира тържество. На него се отчита извършената работа. Понякога тържеството се провежда извън селото в заведения в живописни места като Петрохан и други. Организират се екскурзии в страната.

Един преглед на намиращите се в Държавен архив - Михайлов­град, протоколи от събранията на първичните партийни органи­зации и заседанията на техните ръководства, от заседания на общин­ския комитет на БКП, отчетни доклади, докладни записки и други, ни убеждава в извършването на голяма по обем, в широки мащаби, убедителна и резултатна партийна организаторска и политическа работа за укрепване и развитие на кооперативното стопанство, за подобряване на материалното благосъстояние на населението.

В това ни убеждават и постигнатите успехи от кооперативното стопанство и нарастването на доходите на населението.

В това време БКП и БЗНС, с усилията и на Отечествения фронт и другите политически организации, полагат големи усилия и внимание за развитие на политическия живот.

Голямо внимание се отделя и за обучение на членовете на БКП, БЗНС, ДКМС и Отечествения фронт.

Често по различно време и по различни поводи се организират и провеждат публични събрания с населението. Оратори и лектори от града го запознават с международни и вътрешни политически събития, с политиката на БКП, с научни постижения и т.н.

Организират се учебни звена на БКП, ДКМС, ОФ, в които през цялата учебна година планово се изучава дадена тематика.

Организират се чествания на бележити дати, събития и дейци: събрания за честване на 3 март - Деня на освобождението на България от турско робство; 8 март - Международния ден на жената. Провеждат се седенки по махали (квартали). Тържеството се провежда в салона на училищната сграда. Жените идват облечени в национална носия. Прочита се подходящ доклад. Изнася се литературна програма. Всички се почерпват с приготвените от жените баници, пуканки, сладки. Свири музика, играят се хора и танци. Много активна дейност за организиране честването на 8 март години наред проявява Ангелина Иванова Стратоникова като председателка на дружеството на жените, а по-късно председателка на Отечествения фронт. Тя проявява голяма активност и за органи­зиране на новобранските вечери и за екскурзии с жени до различни градове и забележителни места в страната; честване 2 юни - Ден на Ботев и на борците за национална и социална свобода; 9 септември 1944 година; Септемврийското въстание от 1923 година; 7 ноември - Октомврийската социалистическа революция в Русия; годишнина на Васил Левски и много други.

Ежегодно докъм 1970 година в селото по най-тържествен начин се чества 1 май - Международния ден на труда и международната работническа солидарност. Населението се събира на полето над училището. С участието на трактори и друга техника, водени от духовата музика, с развени знамена - трикольорното национално знаме, червеното знаме на БКП и оранжевото на БЗНС. Тя завършва с митинг при Старата чешма. Организира се обяд за всички в училището, последван от музика, хора и спортни състезания.

През 1960 година се провежда голямо тържество за откриване паметна плоча на изградената чешма в местността Батурин дол, на мястото на Хайдушкото кладенче. На тържеството присъстват хора и от близките села. Слово произнася Иван Димитров Георгиев, а Стоян Сандов от село Видлица разказва спомени из партизанския живот. Отдадена е почит на борците за национално освобождение и партизаните по време на антифашистката борба 1941-1944 година.

По повод 40 години от Септемврийското въстание 1923 година, в Божинова бапка е поставен паметен знак. Тук на 22 срещу 23 септември 1923 година се събират членовете на БКП за обявяване на въстанието. Тук на 22 септември 1963 година е организиран митинг-заря. Слово произнася Младен Петров Истатков и открива паметника. Тържеството завършва със заря и веселба.

През 1965 година се навършват 20 години от учредяването на трудово-кооперативното земеделско стопанство. По този повод е организирано тържествено честване. То се провежда на открито пред сградата на училището. Доклад изнася председателят на стопанството Иван Димитров Георгиев. В честването участват учредители и техните съпруги и наследници. Те са зачетени от присъстващите долновереничани, от управителния съвет, от представители на окръжните ръководства - Пенко Кръстев, първи секретар на Окръжния комитет на БКП, Спас Илиев - председател на Окръжния народен съвет, и Методи Петров - Волгата - председател на окръжното ръководство на БЗНС. Учредителите се снимат за спомен.

След събранието следва обща за всички трапеза с обед, а след обеда, хора и веселия.

Навършването на 50 години от създаването на организацията на БКП е повод за честване на юбилей. Честването става през 1969 година в салона на училището. Доклад изнася секретарят на Общинския комитет на БКП Петър Младенов Петров. Тържеството освен долновереничани - членове на БКП, събира и не членове на БКП и долновереничани, живеещи в Михайловград и други населени места.

След този юбилей - 1970 год., се чества тържествено 50-годиш­нината от създаването на комсомола. Тържеството е в салона на училището. Доклад за юбилея изнася секретарят на общинския комитет на ДКМС Екатерина Владимирова Игнатова.

Организирано е тържество с участието на хора от района за откриване паметна плоча на чешмата в местността Плочата до кошарата на Димитър Петров Гергов, където се укриват партизани от отряд "Христо Михайлов". Слово произнася Бранко Станчев, партизански командир от село Винище.

За увековечаване паметта на загиналите въстаници в Чипровското въстание от 1688 година в местността Жеравица, където е станало най-голямото сражение на въстаниците с турците, е издигнат паметник. Организирано е тържество за откриването му; участват много долновереничани.

Бурният обществено-политически живот в Долна Вереница по време на антифашистката борба и при изграждането на социализма ражда и подготвя много кадри: Борис Тасков Томов, член на ЦК и политбюро на БКП; Иван Александров Иванов, заместник-завеждащ отдел "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП; Иван Исаев Иванов, професор - фармацевт; Иво Евгениев Димитров (Иво Георгиев), отговорен работник в ЦК на ДКМС; Павел Спасов Николчов, заместник-председател на Околийския народен съвет; Димитър Александров Попов - кмет на град Михайловград през 1953 година; генералите Димитър Рангелов Георгиев от МВР, Димитър Миланов Найденов МНО, и Божидар Александров Георгиев (Божидар Антонов) от МВР; офицери от БНА и МВР

- Андрей Кирилов Андреев, Димитър Анастасов Колов, Георги Ананиев Средков, Александър Георгиев Антонов, Илия Атанасов Панков, Константин Данаилов Костадинов, Петър Захариев Първанов, Иван Арсов Найденов, Димитър Григоров Тодоров, Никола Евгениев Николчов, Владимир Симеонов Апостолов, Ангел Алексов Антонов, Райко Димитров Петров, Иван Лазаров Петков, Иван Николов Антонов, Спас Крумов Йосифов, Камен Петров Трендафилов, Александър Борисов Трендафилов, Кръсто Симеонов Апостолов, Драгомир Крумов Йосифов, Тодор Георгиев Тодоров, Никола Каменов Петров, Симеон Николов Апостолов, Данаил Крумов Данаилов, Будион Калоянов Илиев, Георги Василев Георгиев, Димитър Младенов Спасов; стопански дейци и служащи - Димитър Анастасов Димитров - Мечкарски, Николчо Петров Попов, Иван Данаилов Иванов (Семов), Първан Дамянов Иванов, Евтим Илиев Обретенов, Александър Кирилов Първанов, Кирил Димитров Николов (Джаджов), Георги Илиев Обретенов, Кирил Крумов Кирилов, Горан Рангелов Горанов, Димитър Недялков Лазаров, Димитър Недялков Петков, Бойчо Александров Николчов, Павлина Апостолова Димитрова, София Атанасова Данаилова, Димитър Евгениев Димитров, Васил Борисов Младенов, Павлина Михайлова Иванова, Костадин Иванов Цеков, Иван Михайлов Иванов, Анастас Крумов Анастасов, Цеко Александров Цеков, Господина Михайлова Георгиева, Екатерина Владимирова Игна­това, Георги Кръстев Апостолов, Иван Драгомиров Петров, Милка Георгиева Исаева, Славена Владимирова Николова, Милка Крумова Михайлова, Димитрана Борисова Йосифова, Лилия Калоянова Дамянова, Иван Петров Аврамов, Надя Първанова Дамянова, Петко Лазаров Петков, Иван Недялков Иванов, Йорданка Александрова Алипиева, Георги Недялков Иванов, Суса Рангелова Георгиева, Надежда Драгомирова Апостолова, Ивана Драгомирова Апостолова, Ивана Крумова Михайлова, Спаса Костова Антонова, Венета Костова Антонова, Анка Петкова Петкова; лекари - Спас Иванов Спасов, Стефка Крумова Петрова, Георги Борисов Георгиев, Георги Аспарухов Георгиев, Владимир Борисов Игнатов, Павлина Арсова Найденова - акушерка, Петра Григорова Иванова - медицинска сестра; селскостопански специалисти и други специалисти - Чавдар Иванов Спасов - агроном, Димитър Стоилов Димитров - агроном, Георги Спасов Георгиев - зоотехник, Милка Николова Антонова - зоотехник, Лазар Георгиев Младенов - ветеринарен лекар, Георги Иванов Средков - ветеринарен техник, Димитър Петров Исаев - осеменител, Тодор Иванов Тодоров -инженер, Венета Георгиева Средкова - инженер, Надежда Михай­лова Антонова - юрист; учители: Борис Георгиев Иванов, Тодор Павлов Тодоров, Борис Иванов Ефремов, Петър Младенов Петров, Апостол Кръстев Апостолов, Камена Аспарухова Георгиева, Никола Симеонов Апостолов, Петър Илиев Михайлов, Кремена Иванова Димитрова, Параскева Спасова Апостолова, Милка Николова  Лазарова,   Венета  Павлова  Димитрова, Виктория Атанасова Аврамова, Жасмина Асенова Димитрова, Параскева Младенова Петрова, Веска Младенова Йосифова, Надежда Александрова Алипиева, Павел Петров Петков, Мария Калоянова Ангелова; общественици - Райна Данаилова Костадинова, Михаил Андреев Димитров, Иван Димитров Георгиев, Иван Дамянов Иванов, Кирил Георгиев Средков, Асен Крумов Йосифов, Михаил Павлов Михайлов, Иван Димитров Върбанов, Иван Михайлов Димитров, Димитър Спасов Исаев, Найден Андреев Недялков, Иван Ананиев Стратоников, Галуна Евгениева Златева, Воин Георгиев Петров, Калин Йосифов Йосифов, Лефтера Антонова Георгиева, Никола Анастасов Петков - оперетен артист-самодеец, солист на Михайловградската самодейна оперета.

 

6. ДЕМОГРАФСКИЯТ СРИВ НА СЕЛОТО

По данни от османотурски документ - данъчен регистър, за 1454-1455 година Долна Вереница е наброявала 197 домакинства. Това е около 60 години след падането на България под турско робство. По данни от друг османотурски документ, 23 години по-късно 1478 година, селото вече наброява 264 домакинства. За онова време Долна Вереница е едно голямо населено място.

В османотурския документ от 1454-1455 година са посочени 9 населени места от северозападния край - град Видин с 340 домакинства; село Долна Вереница със 197 домакинства; село Горна Вереница със 100 домакинства; село Криводол - днешното село Трайково - 50 домакинства; село Сливовик - 33 домакинства; село Лом - с 25 домакинства; село Павликени, което се намирало до днешното село Орсоя - 25 домакинства и село Кутловица, за което е посочено, че е пусто. От това е видно, че село Долна Вереница е било второто по големина след град Видин във Видинския саджак.

Според османотурския документ от 1478 година Долна Вереница е наброявало 264 домакинства. В същото това време Оряхово наброявало 87 български и 11 турски домакинства; град Враца - 296 български и 23 турски домакинства.

От известните през XV век 82 населени места от Берковско, Ломско, Видинско и Белоградчишко, с обозначен брой на домакин­ствата само две села - Долна Вереница и Горна Вереница, наброя­вали повече от 100 домакинства. От останалите 80 села, 49 са били с население под 20 домакинства.

След Чипровското въстание - 1688 година, се забелязва спад на населението на селото, за да стигне до 113 домакинства по време на Освобождението от турско робство. По данни от преброяването през 1880 година, Долна Вереница наброява 936 жители.

Причините за намаляване броя на населението не са известни. От писмени документи е известно, че в близкото село Вълкова Слатина (Д-р Йосифово) обезлюдяването е станало вследствие на чумата и безчинствата на турския аскер. Може да се допусне, че това е валидно и за Долна Вереница. Вероятно селото е пострадало след Чипровското въстание, през кърджалийско размирно време и обхваналите Северозападна България бунтове и въстания.

След Освобождението от турско робство населението на селото започва да нараства. Това е видно от извършените преброявания: 1880 година селото наброява 936 жители; 1890 година - 1262; 1910 година - 1414; 1920 година - 1431; 1926 година - 1550; 1936 година - 1660. След 1936 година започва спад на населението. Пак по данни от преброяванията през 1946 година селото наброява 1533; 1956 година - 1263; 1965 година - 1003; 1975 година - 672 и 1985 година само 452.

От данните се вижда, че по-значителен спад на населението има след 9 септември 1944 година. Тогава напускат селото значи­телна част от взелите активно участие в антифашистката борба. Напускат го и много млади хора, завършили образованието си, които постъпват в армията и милицията и на други отговорни длъжности - Андрей Кирилов Андреев (Дечо Латов); Димитър Атанасов Колев; Иван Александров Иванов (Дръндърски); Александър Георгиев Антонов (Сандо Гьоцев); Константин Данаилов Костадинов; Райна Данаилова Костадинова; Димитър Рангелов Георгиев (Митко Маринков); Иван Исаев Иванов; Кирил Димитров Николов (Джаджов); Петър Захариев Първанов (Пешко Първанчов); Димитър Миланов Найденов; Александър Кирилов Първанов; Павел Спасов Николчов; Бойчо Александров Николчов и други.

Цели семейства се преселват в града, където член от семейството е на работа. Това са семействата на Цеко Първанов Захариев (Стоманяра); Александър Симеонов Първанов; Арсо Найденов Милчов; Милан Найденов Милчов; Михаил Антонов Милчов; Владимир Господинов Първанов (Владо Рикошки); Владимир Тодоров Генов и други.

Истински срив настъпва след 1965 година. Той се дължи на масовото изселване на цели семейства от селото, повечето от които се заселват в окръжния център - град Михайловград. Развитието на промишлеността, изграждането на промишлени предприятия, които гарантират по-добри условия за работа от тези в селското стопанство, по-добро заплащане, и по-добри условия на живот, привличат населението от Долна Вереница и предимно по-млади.

Този демографски срив има сериозни последици за селото, за кооперативното стопанство. Преди всичко той се отразява на икономиката, на селскостопанското производство. Изгражданото с много труд и усилия като многоотраслово трудово кооперативно земеделско стопанство, постигнало добри стопански резултати и гарантиращо по-добри материални условия на живот на селяните, се руши. Поради липса на работна ръка лозовите насаждения постепенно са ликвидирани. Лозето в местността Долното било е изорано. Изкоренени са част от лозовите насаждения и в местността Парезете. Останалата част и тези под Бърдото (изградени на тераси в склоновете на връх Свети Илия, под Камъка) са раздадени за лично ползване. Изорани са ягодите в местността Веренишки дол. Ликвидирани са овощните насаждения. Преустановено е зеленчукопроизводството.

Остават само онези култури - пшеница, царевица, слънчоглед и други, които се обработват с машини.

Постепенно са ликвидирани и изградените с много усилия и труд животновъдни ферми. Към 1980 година в стопанството са останали - кравефермата с около 100 крави и толкова овце, раздадени на кооператорите за отглеждане заедно със собствените им овце.

Постепенно намаляват и децата в училището, за да се стигне до закриването му.

Обезлюдяването се отразява пагубно и върху културния живот, който запада чувствително.

Демографският срив възбужда песимизъм у много хора относно перспективата на селото. Мнозина смятат, че постепенно то ще изчезне като населено място.

Село Долна Вереница е център на селскостопанска дейност. Тукашното население стопанисва около 15 000 декара обработ­ваема земя, която при рационална обработка, наторяване, зася­ване с различни култури е в състояние да осигурява работа на повече от 100 души, а хляб за повече от 1000 души. Селото е близо до град Монтана, което е предимство за населението. Освен необходимите условия за работа и препитание, селото и районът имат чудесни природни условия - чист въздух, тишина и живописни кътчета за отдих, обилна студена и чиста изворна вода. Има изграден съвременен жилищен фонд, а също и необходимите административни, обществени и производствени сгради и търгов­ски помещения.

Всичко това може да поддържа оптимизма в хората относно перспективата за бъдещето на село Долна Вереница.

 



[1] Тодор Спасов - Спомени и исторически бележки за с. Долна Вереница - Михайловградски окръг - 1978 г.,стр.221.

 

[2] Тодор Спасов – Спомени и исторически бележки за с. Долна Вереница – Михайловградски окръг – 1978 г., стр. 237.

 

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.