Васил Дечов

Среднородопски овчари и кехаи

Среднородопски овчари и кехаи

Умиране (смърт)

 

Умиране (смърт). Кехаите страдат от същите бо­лести, от каквито страдат и овчарите; обаче смъртните случаи са по-редки защото кехаите по-добре живеят и имат по-голяма въэможност да се предпазват и ле­куват. Когато някой кехая умре в селото си, погребението му става доста тържествено. След смъртта на ке­хаята, ако няма възрастни синове да му завземат ра­ботата, по-голямата част от овцете и другите му до­битъци се продават от ближните му сродници и парите се връчват на кехаицата-вдовица да утгльода (из­храни) с тях останалата стока, дребните си деца и за­доми дъщерите си. Ако кехаята се е поминал в Ени­дженското поле и там е погребан, без да го видят домашните му, конят, който му е служил за яздене (би­нека), не се продава заедно с овцете и другите излишни добитъци, а се завежда в село да го видят и се растожат кехаицата и децата му. Обикновено конят се завежда в кехайовия дом от одаджията му. Послед­ният, като наближи селото и кехайовата къща, слиза от коня и го повежда за оглавьта към портите. Кехаи­цата-вдовица, децата й и другите роднини плаче­щим се спущат към коня, прегръщат го, целуват го и жално се припяват. Кехайовият кон само от голяма нужда може да се продаде. Инак той си остава да служи до смърт на кехайовия дом. Заедно с овцете се продават и кучетата; но последните чьостиш напу­щат новите си стопани и дохождат в двора на първия си загинал стопанин. Сирачетата се разтoжват с тия кучета и ги хранят до смъртта им. Пролет, когато ов­цете напълнят планините и звънците със своите прият­ни гласове развеселяват всичко живо по бърдата и чю­ките, кехаицата-вдовица разтваря прозорците на кьошка и пейката, вслушва се в чановете, впива си погледа в планините, припява се, мъкни си косите и жално пее, като изрежда своите мили възпоминания на миналото.

 

"Родопски напредък", год. ІІІ. кн ІІ и ІІІ, 1885 г.

 

©1997-2020 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.