Константин Дончев

Далеч от боговете

Далеч от боговете

ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР

Неотдавна един добър мой приятел взе, че стана генерален директор на ДСО... няма значение... Скоро обаче пък се случи на мен да ми прокарат телефон. Бях подал молбата си точно преди четиринадесет години и ето, че съвсем случайно получих съобщение да отида да си платя таксата за прекарване на телефона. Всички знаете как при нов телефон в дома бързаме да се похвалим на най-добрите си приятели, да ги поздравим с новата им заплата, новата им... и прочие.

Внезапно се сетих за моя приятел и побързах да набера номера му.

Познах гласа му.

– Как си? – рекох.

Пауза. След малко ми отговори.

– На крака... стоя прав – рече той.

– Аха... сигурно мислиш?

– Мисля... – рече той.

Правилно мислиш – рекох, – щом си прав, правилно мислиш. Седне ли човек на стола, променя му се мисленето... А колко ти е новата заплата?

Пауза. Продължителна пауза. Имах чувството, че моят приятел се разхожда из генералнодиректорския си кабинет... мисли, мисли и като се сети, че аз говоря в слушалката, вземе, че отново се спре пред телефона с особено раздразнение.

– Моля ти се, не задавай такива неудобни въпроси по телефона.

– Че защо неудобни!? – не проумявах аз. – Мойта е сто и десет лева, бе Ангеле. Вземам я на два пъти. Така ми е по-удобно, да я вземам на два пъти. Защо, ти твоята наведнъж ли я вземаш?

Пак пауза. Духнах в слушалката няколко пъти, но вместо отговор, някакъв неканен шепот тайнствено се промъкна в ухото ми.

– А... вие бихте ли ми казали трите си имена?

– Моля!?

Изтръпнах. Някой е подслушвал разговора ми. Хвърлих слушалката върху вилката и се втурнах към вратата.

„Я па тоя... защо ми иска трите имена?! Какво па толкова съм казал по телефона?! Нито е против властта, нито е държавна или партийна тайна...“

Но... след малко, като се поуспокоих, се сетих, че „Тоя“ може да е някакъв такъв като мен с нов телефон, който пък да си има хоби да пита за трите имена на хората. Разни хора, разни хобита. Като си имаме телефони, пък си нямаме работа, така е, все се питаме за нещо неудобно за питане...

София, 1977 г.

 

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.