Васил Дечов

Среднородопско овчарство

Среднородопско овчарство

Среднородопски големи планини и села

 

СРЕДНОРОДОПСКИ ГОЛЕМИ ПЛАНИНИ И СЕЛА С ЕДНАКВИ ОВЧАРСКИ НАРЕДБИ, ОБИЧАИ И НОСИИ

 

Ако мислено съединим с четири прави линии градовете Пловдив, Неврокоп, Кавала и Мъстанли (Султанери), ще се образува един правилен четвероъгълник и на югозапад от селата Стойки, Сулища и Широка лъка (бивша Рупчоска околия, Пловдивско окръжие) се издига високата (2183 м) и пространна планина Карлък с два отделни величествени върха, називаеми Пирилик и Мюлктепе. Карлък е възел на четири високи и няколко по-ниски планински вериги. Едната висока планинска верига, която е съставена от планините Карлък— Крушова—Улуайля—Кушлар—Еллидже, се простира в посока към юг и югоизток; другата висока верига, съставена от планините Караманджа—Калъчбурун—Чилтепе—Енихантепе—Каракулас, се простира по посока към североизток; третата верига, съставена от планините Караманджа—Аичал—Карабалкан—Персенк — в посока към север и четвъртата, съставена от планините Карлък—Картал—Каинчал — в посока към югозапад. За четирите главни ве­риги са скопчени и от двете им страни други по-къси и ниски вериги, които пак се разкло­няват на многобройни гребени и бърда, разделени едни от други с падини, дълбоки дерета и ярове. Изброе­ните по-горе планини и разклоненията им са покрити на върховете с гъста къса и еднообразна трева, наре­чена картол; в средата с разнообразни редки треви, борикови, букови и елови гори, а при полите с редки разнообразни треви, дъбови гори, овощни и други дър­вета. До 900 метра височина се простира дъбовият пояс, а оттам нагоре - бориковият, буковият и еловият пояс. Последният пояс е най-годен за летни пасбища на овце.

В долините и по припеците между дъбовия и бориковия пояс и по-високо са разположени следните го­леми села: Чепеларе, Стойки, Върбово, Широка лъка, Чюкуркьой, Богутево, Лъкавица, Дряново, Орехово и Манастир (бивша българска Рупчоска околия); Лясково, Брезе, Мугла, Кестенджик, Триград и Балабан (тур­ска Рупчоска околия - бивши непредадени вакъфски села); Пашмаклий, Райково, Устово, Горно и Долно Дерекьой, Чокманово, Петково, Карлуково, Левочево, Арда, Смилян, Тозбурун, Текиря и Козлуджа (Ахъчелебийска кааза, Турция); Габрово (Ксантийска кааза) и Давудьово (Еридерейска кааза). Голяма част от жителите на тия села са били и са овцевъдци. Нравите, обичаите, носиите и овчарските наредби у тия овце­въдци, зети в цялост, са еднакви. Съвсем малките раз­личия, които се забележват, са се появили неотдавна, и то под влиянието на други местни (частични) културни променения.

В Средните Родопи има още много села. които по-горе се не споменуват и на които част от жителите също се занимават с овцевъдство. Но понеже техните овчарски наредби са различни и добре не сме ги из­учили, то ги изоставяме, а описваме само овчарските наредби, носиите, нравите и обичаите на овцевъдците от изброените по-горе села.

 

 

©1997-2020 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.