Константин Дончев

Далеч от боговете

Далеч от боговете

САКСИЯТА

Това се случи през лятото на 1954 година, когато с моя колега стругар Митю Ламята наехме квартира в квартала „Жабешко блато“ в Русе. Пренесохме багажа си, подредихме куфарите под креватите, изпушихме по една цигара, Митю сложи саксията с индришето на перваза на полуотворения прозорец и легнахме да спим. Беше събота вечер.

Към полунощ някакъв взрив ме сепна и аз скочих в леглото. Митю хъркаше, като че ли бреговата артилерия бие по гюргевския бряг. В следващия момент гадна смръдня ме блъсна в носа. Непоносимо! Взех хавлията, затиснах носа си и започнах да диря из стаята откъде иде смраднята. Подуших чорапите на Митю – не, гумените му цървули – не, самия него – не, заврях се под леглото, подуших куфара му – не! Отворих гардероба – не. Минах край прозореца – смрад!!!

Хванах Митю за краката и го задърпах. Артилерийската канонада спря и той се облещи в тъмното срещу мене.

– Кво става?! – попита мене.

– Ставай да бягаме!

– Защо?

– После ще ти обясня. Да бягаме, докато хазяите още спят.

Облякохме се, безшумно грабнахме куфарите си, Ламята сви под мишница саксията с индришето и хукнахме през вратата. Ами сега? Къде ще се дяваме по това време? Разположихме се на една пейка в дунавската градина. Легнахме да спим, но смрадта и тука ни преследваше. Беше невъзможно да се живее.

– Ставай! – извиках.

– Що бре?

– Ставай да сменяме пейката.

– Защо, ма майка?

– Ми-ри-ше! Умирам!

Сменихме пейката, пак същото. Побеснях. Хванах Ламята за шията.

– Слушай, от тебе иде!

– Не е – рече сконфузено Митю, – ама знам.

– Какво си направил?

– Нощеска... ходих по нужда...

– Къде, бе?

– В саксията...

– Каквоо-о?!

– Цял час пипах в тъмното, търсих заведението, псувах хазаина, не можах да се стърпя... умирах. Извадих цветето, свърших работата в саксията и пак турих културно цветето.

– Браво бе, браво!...

– То си е божа работа, ма майка!... – рече невъзмутимо Ламята и като прегърна саксията, за да не му я открадне някой през нощта, отново захърка сякаш топове се взривяваха по брега на реката и бранеха имуществото му.

Дълго се лутахме без подслон, докато накрая се разделихме завинаги.

Русе, 1979 г.

 

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.