Васил Дечов

Среднородопски овчари и кехаи

Среднородопски овчари и кехаи

Разправия с арнаути, челеци, разбойници и др.

 

РАЗПРАВИЯ С АРНАУТИ, ЧЕЛЕЦИ, РАЗБОЙНИЦИ И ДР.

 

Пътът на арнаутите, които карат овце и друг до­битък от Албания и Македония за Одрин и Цари­град, е през Беломорската равнина. При преминава­нето на арнаутските джелепски овце през Енидженско родопските овчари често се срещат с арнаутите. По­следните карат овцете си пасещим и следователно спи­рат се на къшлите, които са наети от родопски кехаи. Нашите овчари недопущат арнаутските стада да се за­стояват на пашите, а от това се пораждат спречква­ния. Всички знаят, че арнаутите скоро се докачат и за малка обида вадят пищовете и ножовете си. Такова нещо се случва и при спречкванията им с родопските овчари, но последните не оставят да се надвият, а вся­кога излизат победители. Много арнаутски трупове са останали в блатата, якантиите (водите) и горите по Беломорската равнина. Родопският овчар, когато му се случи да има разправия с арнаутин, постъпва тъй: първо поканва арнаутина-пастир да се махне с овцете си от пашата. Ако виновният приеме, работата се свършва мирно, даже и приятелски, но ако арнаутинът се противи, нашият овчар се мъчи да го разсърди и за да постигне това, отива при арнаутското стадо и го гони от пашата. Арнаутинът кипнова от яд и заплашва родопчанина. Последният наближава арнаутина, каже му някоя груба приказка и чака. Арнаутинът още повече се разсърдва и се хваща за пищова. В същата ceкyнда нашият овчар вдига гегата, халосва арнаутина по ръцете и главата и го поваля на земята. По-нататък работата зависи от поведението на арна­утина. Ако последният се подчини, овчарят му обира оръжието, пропъжда него и стадото му от пашата и борбата с толкова се свършва. Но ако арнаутинът, и след като е паднал на земята, поиска изново да про­дължи борбата, овчарят го добива с гегата, обира го и му защупва тялото в някой гйол и пропъжда арнаутските овце далеч от своята юрия. В случай че ар­наутите са неколцина, нашият овчар ги не закача, но оставя овцете си и отива да търси други овчари, не­гови другари и приятели. Събраната набърже дружина се разправя с неколцината арнаути, както и еди­ночният овчар. Такива борби стават повечето ноще, тъй като овцете се пасат, речи, през цяла нощ. Дене родопските овчари се разправят с арнаутите по същия начин, както и ноще, но некак по-предпазливо. В слу­чай че всичко извършено е забелязано от турци и други чюжди хора, виновните овчари съобщават на ке­хаята, а последният на полицията. Но арнаутите ред­чиш правят давия. За всяко сторено зло те се мъчат да си отмъстят, но и това редчиш постигат. Арнаутите мъчно могат да украдат родопски овци, но родопските овчари крадат много арнаутски. Освен проходещите арнаути по Беломорската равнина, сноват и други техни сънародници в качеството си на пъдари, бекчии, сеизи на търговци, аги и пр. Понякога се появяват и в малки разбойнически чети. Нашите овчари лесно се разпра­вят и с тях. С бекчиите и пъдарите имат работа, ко­гато отиват по лозята и бахчите да крадат грозде, дини и други плодове. В такъв случай, ако арнаути­нът-бекчия не остави овчарите свободно да си наберат каквото си пожелали, гегата ще свърши всичката работа, и то преди арнаутинът да е успял да си и­мъкне пищова или да нагласи пушката. С по-малко думи казано, родопските овчари много лесно се разправят с лютите арнаути, и то благодарение на тяхното хладнокръвие, неустрашимост и присъствие на духа в критическата минута.

Освен арнаутитe по Беломорската равнина, особено зад Карасу, в Коджаорман, сноват и други панти, наречени челеци. Последните са едно племе, смес от потурчени българи и гърци и истински турци. Челеците живеят в 30-40 малки села, разположени по страните от десния бряг на река Карасу (Места). Те са бедни, свирепи и истински разбойници. Поминават се главно с кражби и други хаирсъзлъци. Родопските овчари, осо­бено широколъчани, които наемат къшли в Коджа­орман, чйостиш се срещат с челеците, но последните винаги биват надвити. Широколъчани не допущат да им се украдат брави от челеците, защото те са по-панти и от самите челеци.

Лете по планините овчарите се срещат и с други разбойници, но отношенията им с тях са по-други. Раз­бойниците се явяват при тях само за да се нахранят и да си земат храна за един-два дни, но не и с друга цел. Овчарите, като знаят това, нахранват пантите с качамак и мляко, понякога и с чеверме, и ги изпращат мирно. Но ако пантите се покажат лоши, овчарите се разправят с тях както с арнаутите и челеците. Мнозина овчари завързват истинско приятелство с прочути разбойници и разбойнически главатари. Често пъти приятелите си помагат било с пари или с друго нещо.

 

©1997-2018 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.