Петко Симеонов

Социалната промяна

Социалната промяна

РЕВОЛЮЦИЯТА

(Импровизация по темата върху примера на Октомврийската революция)
 
 
Революцията ще разгледам на основата на конкретния случай с така наричаната по времето на тоталитаризма - Велика октомврийска социалистическа революция или съкратено ВОСР.
На историческата сцена е Ленин.
Под напора на кризата, предизвикана от продължаващата Първа световна война, в началото на 1917 година в Русия започват мащабни демократични промени. Създадено е Временно правителство, в страната е установена невиждана дотогава свобода, набелязана е програма за социално-икономически реформи. Правителството е за продължение на войната с Германия. Мнозинството от населението е в патриотичен подем и го подкрепя. Всички политически партии, въпреки различията, са постигнали съгласие да работят за победата и реформите.
На политическата сцена се появява малката партия на Ленин от професионални революционери. Това е болшевишката партия. Тя има влияние главно в Петербург и Москва, но организационно е изградена като боен отряд и може да създаде множество проблеми на Русия. Това е оценено от германските тайни служби.
Ленин е в емиграция в Швейцария. Немците му предлагат да го върнат в Русия. Европа е разсечена от фронтови линии. Със специално осигурен от тайните служби на Германия влак, през Финландия, снабден с необходимите средства и придружен от посочени от него хора, Ленин се озовава в Петербург[1].
На 3 април 1917 година на Финландската гара той е посрещнат от представители на различни групи социалдемократи. Той се връща официално. Посрещнат е като лидер на легална партия в свободна страна. Но Ленин не идва, за да се бори за отговорностите на властта чрез парламентарни и изборни процедури. Той идва, за да прави революция. Дали такъв е бил ангажиментът му към германските тайни служби, е без значение, защото той прави революцията не в качеството си на германски агент, а в качеството си на лидер на марксистка партия. Веднага произнася реч, в която казва, че грабителската империалистическа война е началото на гражданската война в цяла Европа. Изгрявало слънцето на световната социалистическа революция...
На следващия ден държи реч пред Всерусийско съвещание на работническите и войнишки депутати. Там, на базата на нахвърляните във влака Априлски тезиси, чете доклад, в който казва, че е завършил „първият етап на революцията, който даде властта на буржоазията поради недостатъчната съзнателност и организираност на пролетариата”, а сега предстои вторият етап, „който трябва да даде властта в ръцете на пролетариата и бедните слоеве на селяните.”[2]
И веднага Ленин прави забележителната констатация, че преходът към втория етап „се характеризира от една страна с максимум легалност (Русия сега е най-свободната страна в света – казва той - от всички воюващи страни), от друга страна – с липса на насилие над масите и, най-сетне с тяхното доверчиво-несъзнателно отношение към правителството на капиталистите, най-злите врагове на мира и социализма.” И добавя:
„Дори наши болшевики проявяват доверие към правителството. Вие, другари, се отнасяте с доверие към правителството. Щом е така, с вас нямам нищо общо.”[3]
Това е твърде съществено.
Да отбележем две важни неща, споменати до тук.
1. По отношение на ситуацията:
- В Русия са започнали решителни реформи, които нямат нищо общо с Ленин и болшевиките. По признание на Ленин в обществото има масова подкрепа за тези реформи.
- Пак по признание на Ленин в Русия има невиждана свобода. Тя е управлявана от правителство, ползващо се с масово доверие.
- По обща оценка - перспективите пред страната са обещаващи.
3. По отношение на случилото се:
- Социалистическата революция е възможна, когато има боеспособна партия и ръководство (вожд), готово на всичко, за да вземе властта. Дори да влезе в договор с врага по време на война.
- Социалистическата революция се прави не заради криза в обществото, не заради разпад на властта, не дори заради очаквания успех, тя се прави по доктринерски причини. Ленин очаква, както се предвижда от марксизма, заради войната да избухне световна революция. Октомврийската революция е замислена и проведена, защото е част от тази прогнозирана революция.
Конкретният механизъм, по който Ленин прави своята социалистическа революция, хвърлила Русия в политическия ад, е безкрайно поучителен.
Възникналите при Февруарската революция неформални структури, наречени „съвети”, също подкрепят Временното правителство. Техният генезис не е свързан с болшевишката партия. За „съветите” няма закон, няма правила. „Съветите” се състоят от „депутати”, които са избрани на различни митинги и събрания по села, фабрики, военни поделния и прочие. Избирането става с вдигане на ръка, ръкопляскане, „ура” и други подобни знаци на одобрение и съгласие. В „съветите” заседават и много самообявили се за „депутати”. Така навсякъде и на всички равнища има „съвети”. Различните партии се стремят да имат повече „депутати” в различните съвети, но преобладават безпартийните. Всъщност съветите изразяват и регулират (социализират) масовите настроения, дават възможност за участие на милиони хора в революционните процеси и подкрепят чувството им за значимост от такова участие...
 
*    *    *
Тук ще вметна, че подобни неформални структури възникват при всяка революция – те уплътняват социалната пирамида, като предлагат начин за организирано участие на масите в необичайни радикални, временни процеси. Създава се успоредна на държавната йерархия структура, изградена на доброволен (от гледна точка на участника) и на произволен (от гледна точка на обществото) принцип. Тази структура (Съветите, ОФ, СДС) абсорбира натрупаните обществени очаквания, които са енергията на нейното изграждане.
Основната цел на тези революционни формирования е властта в държавата. Те претендират, че заместват държавата, всъщност я възпроизвеждат. Това е механизмът, по който се мисли, че е възможно да се промени радикално обществото. 
Така става у нас с комитетите на Отечествения фронт през 1944-45 година. На 9 септември 1944 г. по официални данни има 600 комитета на ОФ, т.е. в 600 населени места от общо 5 000 са възникнали такива структури. За тяхното създаване има призив на компартията, но те възникват по решение на всеки от участниците в тях. Няма властови, административен или икономически механизъм, който би принудил някого да се включи в тях.
ОФ-комитетите не са избрани от населението в никакъв вид избор. Те са се самоопределили, че са такива. Тяхната самоидентификация ги пръвръща в представителни органи за населеното място и поради това те добиват правото на власт в него. Изворът на тяхната легитимност е новата политическа ситуация на Балканите: оттеглянето на хитлеристките войски, излизането на България от Оста. Те са субектите на новата политика. Тяхната цел е властта в държавата и промяна чрез държавата.
Веднага след 9 сепетември възниква напрежение между правителството (държавната власт) и Националния комитет на Отечествения фронт (самоназначилото се ръководно тяло на местните комитети на ОФ).
В Министерския съвет, който вече властва и има в ръцете си не само изпълнителната власт, а и законодателната, тъй като издава нормативните актове, възниква въпрос за същността на комитетите на ОФ. Кои са те? Какви са тези хора? Трябва ли да се узаконят? На 4 октомври 1944 г. Цола Драгойчева, председател на Националния комитет на Отечествения фронт, формулира безпокойствата на правителството така: "за отечествено-фронтовските комитети въобще, за тяхното правилно съществуване, за тяхното юридическо лице, политическа физиономия и взаимоотношение между тях и министерското тяло"[4]
На заседание на Националния комитет тече също дискусия: що за структури са комитетите? Иван Харизанов казва: "За мен комитетите се явиха спонтанно, естествено и те са симптом на революцията, която нагазихме"[5] Христо Мархолев добавя: "Хората са комитетите."[6]
Цола Драгойчева обобщава: "Ние сме нещо ново. Ако министрите наследиха министерства, ние почваме отначало. Бива ли ние да правим отечественофронтовските комитети подведомествени на някакво министрество? Ние тук сме съвестта, опората, масовата база на властта."[7]
В страната съществува двувластие: от една страна са новите регенти и правителството на Кимон Георгиев, които с помощта на съветската армия и фактическата подкрепа на САЩ и Великобритания са държавата и от друга страна са субектите на революцията - спонтанно възникналите комитети на Отечествения фронт, които са под контрола на комунистите, имат съюзни отношения със Съветските войски и са лицето на партизани и техни симпатизанти. На споменатото заседание на Националния комитет взема думата д-р Б. Пашов: "На другаря Харизанов искам да кажа, че в селото няма стъписване, а има уплаха от въоръжените лица, които сноват"[8].
"Въоръжените лица" са партизани или групи от активисти, понякога криминални, които носят червени ленти на ръкава, често с надпис ОФ, но това не е задължително и така да се каже властват, като упражняват легитимно насилие. Това е така наречената въстаническа армия. Полицията е разтурена, съдът и прокуратурата не работят, милицията тепърва се сформира, във войската има брожения - начело стоят войнишки комитети, офицерите са принизени, напълно са се слели криминалното и политическото. Държавата е останала като куха структура.
Какво да се прави с комитетите на Отечествения фронт, които хем да имат легитимна власт, хем да не са подчинени на "министерство"?
Тогава се раждат идеите - тези комитети ще определят съставите на Народния съд! Областните комитети на ОФ избират съдиите.
Веднага възниква и другата задача: комитетите на ОФ ще извършат чистката в държавния апарат. От него трябва да бъдат извадени всички "фашисти".
При очерталата се след 9 септември ситуация, комитетите на ОФ стават полето на непрекъснати политически схватки между партиите-членове на коалицията ОФ. Коя да има по-голямо влияние? Възникват подозрения и взаимни обвинения: "Масово се бие тревога - казва Цола Драгойчева, - че зад другарите земеделци реакцията се мъчи да се скрие."[9]
Тодор Димиревски докладва от Горна Джумая: "Тези недоразумения [коя партия какъв дял в комитета да има - б.м. П.С.] у нас не съществуват. Преди 9 септември нямахме други партии освен Р.П. [Работническа партия - комунисти]"[10]
Наред с партийните схватки постоянно стои въпросът за легитимността на конкретния комитет. Д-р Борис Пашов излага: "Комитета при БНБ не го оправихме дълго време. Отиват при министър Стоянов и той ги пита дали е редовен комитетът. Отговорили му, че не е редовен. Върнали се, вземали представители на всички групировки, учредили си комитета и сега управляват банката."[11]

Това отбелазва вторият етап в създаването на комитетите на ОФ. Първият е до 9 септември - предимно комунисти, но не е задължително, и разни активисти, обявяват, че са комитет на ОФ. Вторият етап е формиране на комитета при договорка между партиите от коалицията ОФ.

 

*   *   *
 
Ще припомня само неформалните организации[12] при рухването на комунизма. Навсякъде в Централна и Източна Европа неформалите изградиха национални структури, отстояващи масовите стремежи към свобода и демокрация.
За нагледност нека за момент си спомним неформалните структури у нас от ранната пролет на 1990 година, когато само Екогласност имаше съдебна, т.е. официална регистрация. Или да кажем първото СДС от февруари-март 1990 г. В него участваха както ........... дружество за защита правата на човека, Федерацията на Клубовете за гласност и демокрация, Екогласност, Християнската организация, Подкрепа, Федерацията на независимите студентски дружества, Движение гражданска инициатива) така и политически партии – БСДП, БЗНС „Никола Петков”, Демократическа партия, Радикалдемократическа партия, Зелена партия, Обединен демократичен център. Истинската сила на координационните съвети обаче по места бяха безпартийните – членуващи или не в неформална структура, но наричащи се „седесари”. Мнозинството координационни съвети по страната, пък и в София по райони, бяха самообявили се за такива съвети и състоящи се от хора, които се самообявяваха за членове на неформална или партийна структура. На по-късен етап започна припознаването на местните координационни съвети от Националния координационен съвет, както и на членовете на организациите от съответните централни ръководства.

Координационните съвети на СДС (националният и местните) от пролетта на 1990 година (СДС също нямаше съдебна регистрация) – бяха обаче припознавани от официалната власт и гражданите като органи на основна политическа сила още от момента на своето възникване. Нямаше проблем – национален или местен - по който можеха да бъдат заобиколени съветите на СДС...

 

 
*   *   *
 
Но да се върнем в Русия през пролетта и лятото на 1917 година.
По това време съветите (в Русия!) имат огромна неформална власт, неописана в никакъв закон, неподчинена на общоприети процедури. Съветите са властови центрове сред народа, а в народа, до голяма степен и поради войната, има много оръжие. Съветите са реално въоръжени. „Въоръженият народ”, по израза на Ленин, сам охранява реда[13], чиновниците от държавния апарат също се съобразяват със съветите.
Съветите подкрепят Временното правителство, те доброволно (Ленин подчертава думата „доброволно”) приемат властта на това правителство, те са в съгласие с него за буржоазно-демократичната перспектива на Русия. Съветите сътрудничат на държавата Русия. Те, ако използвам днешен термин, са за мирен преход от царизъм към либерална демокрация.
Тук ще цитирам Ленин, който е меродавният източник по въпроса:
„Сега Русия кипи. Милиони и десетки милиони, спали политически десет години, затъпени политически и от ужасното потисничество на царизма, и от каторжната работа на помешчиците и фабрикантите, се пробудиха и устремиха към политиката. Но кои са тези милиони и десетки милиони? По-голямата част са дребни собственици, дребни буржоа, хора, които стоят по средата между капиталистите и наемните работници. Русия е най-дребнобуржоазната страна от всички европейски страни.
Гигантската дребнобуржоазна вълна заля всичко, задуши съзнателния пролетариат не само с числеността си, но и идейно, т.е. зарази, завладя много широки работнически кръгове с дребнобуржоазни политически възгледи.
В живота дребната буржоазия зависи от буржоазията, защото сама води собственическо, а не пролетарско съществуване (в смисъл на мястото, което заема в общественото производство), и по начин на мислене върви след буржоазията.
Доверчиво-несъзнателно отношение към капиталистите, най-злите врагове на мира и социализма – ето какво характеризира сегашната политика на масите в Русия, ето какво израсна с революционна бързина върху социално-икономическата почва на най-дребнобуржоазната от всички европейски страни. Ето класовата основа на „споразумението” (подчертавам, че имам предвид не толкова формалното споразумение, колкото фактическата поддръжка, мълчаливото споразумение, доверчиво-несъзнателното отстъпване на властта) между Временното правителство и Съвета на работническите и войнишките депутати – споразумение, което даде на гучковци[14] тлъстия кокал, действителната власт, а на Съвета – обещания, почит (до известна степен), ласкателство, фрази, уверения и реверанси от страна на керенскиевци.”[15]
Както се вижда Ленин е безкрайно недоволен от сътрудничеството между официалната власт и неформалните съвети. Ленин е недоволен от Временото правителство и от многото му изявления става ясно, че е недоволен не толкова заради онова, което то прави или не прави, а защото е „буржоазно”, „капиталистическо”, „империалистическо”, „олигархическо”. Ленин е недоволен от мирното развитие на Русия към либералната демокрация. Либералната демокрация е форма за господство на буржоазията. Бъдещото държавно устройство трябва да е друго:
„Демокрацията трябва да се строи незабавно, от долу, по инициатива на самите маси, с тяхното дейно участие в целия държавен живот, без „надзор” от горе, без чиновници.” [16]
„Демокрация от долу, демокрация без чиновници, без полиция, без постоянна армия. Носене на обществената служба от поголовно въоръжена, съставена от целия народ милиция – ето залога за такава свобода, която не могат да ни отнемат никакви царе, никакви славни генерали, никакви капиталисти.”[17]

Позволявам си да определя думите му като безумна глупост, опровергана от създадената с такива идеи държава.

 

 
*           *            *
 
 
 
И започва да руши.
Открива, че в Русия има „двувластие”. „В какво се състои двувластието?” - се пита той и отговаря с невероятна каша от изхвърляния и противоречиви твърдения:
 „В това, че наред с Временното правителство, правителство на буржоазията, се създаде още слабо, зачатъчно, но все пак несъмненено действително съществуващо и растящо друго правителство: Съветите на работническите и войнишките депутати.”[18]
И макар, че е слабо и зачатъчно, той вижда, че съветите са „власт от същия тип, от който бе Парижката комуна”.[19] Нещо повече, след десетина реда, той вече обявява съветите за „особен тип държава”. Вярно, че е „зачатъчна”, повтаря той, но съществува.
Не само съществува. Ленин е категоричен: „По-висш тип, по-добър тип правителство от Съветите на работническите, ратайските, селските и войнишките депутати човечеството не е изработило и ние досега не познаваме.”[20]
Поради тази, както се вижда, измислена причина 1. Временното правителство трябва да бъде свалено, „защото е олигархическо, буржоазно, а не общонародно, то не може да даде нито мир, нито хляб, нито пълна свобода.”
Следва истински бисер в точка „2) то не може веднага да бъде свалено, защото се крепи на пряко и косвено, формално и фактическо споразумение със Съветите на работническите депутати и с главния Съвет, Питерския, преди всичко;”[21]
И все пак Временното правителство „може и трябва да бъде свалено, като се завоюва мнозинството в Съветите”[22], „едва тогава, когато Съветите на работническите и войнишките депутати застанат на страната на нашата политика и поискат да вземат тази власт в свои ръце.”[23].
Комунистите трябва да обясняват, да разясняват, да пропагандират истината за двувластието. Те трябва да получат мнозинство[24].
От тук е видно, че социалистическата революцията има начален мирен етап, изцяло процедурен, при който се достига до легитимност на нейните политически субекти. Извор на легимността на този етап е мнозинството (большинство).
Ленин избира да прогласи „съветите” за зачатък на новата държава по стечение на обстоятелствата и не защото те имат нещо специфично различаващо ги от останалите неформални организации. Той се обръща към партията:

„Мрежата от Съвети на работническите, войнишките и селските депутати – това е задачата на деня. Цяла Русия вече се покрива с мрежа от органи за местно самоуправление. Комуната може да съществува и под формата на органи за самоуправление”. Сиреч не само като „съвети” – (бел. моя П.С.) - и завършва с признанието: „Аз взех Съвета на работническите депутати просто защото той вече същуствува.”[25]

 

 

*           *            *

 
 
 
Ленин открива „новата държава”, която ще установи като премахне „старата”, в неформалните организации. Там, където милионите участват спонтанно, пряко, без правила и закон. Изрично и многократно го подчертава и обяснява.
Нещо повече.
Той дава указание: „Партията на пролетариата трябва да призовава селяните незабавно и самоволно да предприемат преустройството на поземлените отношения и незабавно да конфискуват помешчическите земи по решение на местните селски депутати.”[26]
Защо „незабавно и самоволно”? И това е обяснено:
„Колкото по-малък организационен опит има руският народ, толкова по-решително трябва да пристъпва към организационно строителство самият народ, а не само буржоазните политикани и чиновниците с „доходни постове””[27].
Ленин израства пред нас като безотговорен, войнствен и невеж човек. Един герой от “Бесове” на Достоевски.
Той става говорител и вожд на идещото от древността вярване, че невежеството и невинността вървят заедно, че познанието, покварата и институциите са неделими. Затова величае невежествения народ, а когато взема властта, се заема с преследване и избиване на образованите.
Той, образованият човек с няколко европейски езика, действа ирационално. В ума му изригва мисълта за рая, без той да я разпознае. Не съзнавайки, обещава да върне народа във времето преди Адам и Ева да са вкусили от забранения плод.
С това започва и завършва връзката на тоталитарния комунизъм с християнството и моралния идеализъм.
 
Срещу него застава здравомислеща Русия. Не само от десницата и центъра, а и левицата, и дори сред болшевиките. Плеханов, великият социалдемократ, го определя като бланкист и анархист. Ленин му отговаря, че не е такъв, защото не иска „заграбване на властта от едно малцинство, а Съветите на работническите и т.н. депутати несъмнено са пряка и непосредствена организация на мнозинството от народа.” Кога и по какъв начин съветите са станали организация на мнозинството не е ясно. Той добавя: „Аз с яснота, която изключва всяка възможност за недоразумения, защищавам необходимостта от държава в тази епоха, но съгласно Маркс и опита на Парижката комуна не от обикновена парламентарно-буржоазна държава, а държава без постоянна армия, без противостояща на народа полиция, без поставено над народа чиновничество.”[28]
 

 

*           *            *

 
Но до тук със спонтанността. Тя е „открита” от него в началото на април, на другия ден след завръщането му от емиграция. Той забелязва „двувластието”, обяснява защо трябва да бъде свалено Временното правителство със социалистическа революция и посочва кой ще го замени - съветите.
В следващите дни Ленин започва да проповядва: спонтанността трябва да се организира.
В една Резолюция на Централния комитет партията се призова към „сплотяване на пролетарските сили” и се посочва, че сред главните лозунги на момента (6 май) е: ”организация, организация и още веднъж организация на пролетариата[29] във всеки завод, във всеки район, във всеки квартал.”[30]
След два дни в „Правда” вече пише:
„Правилността на нашата линия се потвърждава с всеки ден. За дружното й провеждане е нужна три пъти по-добра организация на пролетарските маси от сегашната. Във всеки район, във всеки квартал, във всеки завод, във всяка рота трябва да има здрава, дружна организация, способна да действува като един човек. От всяка такава организация трябва да водят преки нишки до центъра, до ЦК и тия нишки трябва да бъдат здрави, за да не може врагът да ги разкъса с първия удар, тия нишки трябва да бъдат постоянни, трябва да се укрепват и проверяват ежедневно, ежечасно, за да не може врагът да ни изненада.”[31]
Значи: новата държава възниква чрез спонтанни неформални структури, които бързо са организирани и вградени в йерархична структура, подчинена на Централния комитет на партията, т.е. начева изграждането на партията-държава.
 
Цялата позиция на Ленин е синтетично изразена в едно интервю за финландски вестник, дадено на 23 април (6 май):
„Петроградският съвет на работническите и войнишките депутати представлява в настоящия момент мнозинството на работниците и войниците. От своя страна ние (болшевиките) се борим за влияние и завоюване на мнозинството в Петроградският съвет на работническите и войнишките депутати и във всички местни Съвети. Ние предлагаме на работниците и войниците да преизбират членовете на Съветите в ония случаи, когато депутатите не отговарят напълно на волята на мнозинството.
Засега мнозинството на Съвета върви след водачите на народниците и меншевиките.”[32]
Съветите са масови и властта лесно ще премине в ръцете им – смята Ленин. Пред тях, преди да вземат властта (25 април – или 8 май) той формулира три задачи: 1. национализация на земята; 2. национализация на банките и едрата индустрия; 3. „въвеждане на всеобща трудова повинност”.[33]

Изпълнението на първата от трите задачи започва преди да е взета властта. Селяните са поощрявани да заграбват земята. С други думи, съществуващата държава, начело на която стои Временното правителство, е неглижирана. Започва рушенето на социалния ред като подготовка на самата революция (вземането на властта).

 

 
*           *            *
 
Ражда се лозунгът „Цялата власт на Съветите!”. Той центрира битката. Трябва да бъде свалено Временното правителство – зове Ленин, - за да има в Русия мир, хляб, свобода, за да няма армия, да няма полиция, да не господстват държавните чиновници. Народът пряко ще властва. Това е социализмът в името на който се върши революцията, революция световна.
Тя ще бъде успешна, защото Ленин е убеден, че:
„Аз „разчитам” само на това, изключително на това, че работниците, войниците и селяните ще се справят по-добре от чиновниците, по-добре от полицаите с практическите трудни въпроси за увеличавене на производството на зърнени храни, за по-доброто им разпределение, за по-доброто снабдяване на войниците и пр. и т.н.
Аз съм дълбоко убеден, че Съветите на работническите и войнишките депутати по-скоро и по-добре ще осъществуят самостоятелността на масата на народа, отколкото парламентарната република. Те по-добре, по-практично, по-правилно ще решат как и какви именно крачки могат да се направят към социализма.”[34]

Тук вече се отваря социалното пространство за нахлуване на нов тип човек - необразован, невежествен, който по-добре ще се справи от чиновниците...

 

 
*           *            *
 
 ...Днес, почти век по-късно имаме невероятно предимство пред неговите съвременници. Знаем какво се е случило.
Имаме правото да наречем Ленин с всякакви имена.
Но не са важни епитетите. Той и неговите последователи не са грешали умишлено. Техните грешки са честосърдечни, въпреки че звучи абсурдно да използваме думата „чистосърдечно” за хора като Ленин, Сталин, Дзерджински и прочия членове на политбюра, кагебе-та, цека-та и апарати. Искам да да намеря подходящата дума, за да кажа, че Те не са луди.
Грешката, коствала живота на милиони и изкривила съдбите на стотици милиони от десетки народи, е доктринерството. Доктрината, която обяснява библейския конфликт между бедни и богати и намира неговото решение. В Манифеста на комунистическата партия е казано:
 
«Историята на всички досегашни общества e история на класови борби.
Свободен и роб, патриций и плебей, феодал и крепостен селянин, цехов майстор и калфа, накратко - потисници и потиснати са се намирали в постоянен антагонизъм един към друг, водили са непрекъсната ту скрита, ту открита борба, борба, която винаги е завършвала с революционно преустройство на цялото общество или с обща гибел на борещите се класи.
...Нашата епоха, епохата на буржоазията, се отличава с това, че тя опрости класовите противоречия. Цялото общество все повече и повече се разделя на два големи враждебни лагера, на две големи, изправени открито една срещу друга класи - буржоазия и пролетариат.»
 
«Пролетариите нямат нищо свое, което да охраняват; те трябва да разрушат всичко, което досега е охранявало и осигурявало частната собственост.
 Всички досегашни движения са били движения на малцинства или в интерес на малцинства. Пролетарското движение е самостоятелно движение на огромното мнозинство в интерес на огромното мнозинство. Пролетариатът, низшият слой на съвременното общество, не може да се вдигне, не може да се изправи, без да бъде хвърлена във въздуха цялата надстройка от слоеве, които образуват официалното общество.»
 
И накрая:
 
«Комунистите смятат за недостойно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат постигнати само чрез насилствено събаряне на целия досегашен обществен строй. Нека господстващите класи треперят пред комунистическата революция. В нея пролетариите няма какво да изгубят освен своите окови. А ще спечелят цял един свят.
Пролетарии от всички страни, съединявайте се!»
 
 
Лозунгът е: "Пролетарии от всички страни съединявайте се", създава се и Коминтерна, но всичко се мисли чрез държавата. Държавата е инструментът на революцията, дори когато се разрушава напълно, тя се пресъздава наново чрез структурите на съветите или в комитетите на ОФ.  Ще цитирам Джон Холоуей:
"Независимо до колко революционното вдъхновение е водено от идеята за световна революция, фокусът остава върху конкретна държава, като мястото за внасяне на радикална социална промяна. Това предполага приоритизирането на дадена част от света, обхваната от определена държава, игнорирайки останалата част от света. Дори и най-интернационалистките революции, които са ориентирани към държавата, доста рядко успяват да избегнат националистическото привилегироване на „тяхната“ държава над останалите или даже явната манипулация на националистическите чувства за защита на революцията. Идеята за промяна на обществото чрез държавата почива на понятието, че държавата е или че трябва да бъде суверен. Държавният суверенитет е предпоставка за промяната на обществото чрез държавата, следователно борбата за социална промяна се превръща в борба за защита на държавния суверенитет."[35]
Точно така.[36]

Октомврийската социалистическа революция се превърна във форма на защита и пресъздаване на Руската империя в условията на рухването на колониализма и глобалната индустриализация.

 

 
*     *     *
 
 
Резюме: В социалистическата революция (на примера на Октомрийската) подир мирния процедурен етап (завоюване на мнозинството в съветите, комитетите на ОФ), което легитимира претенциите на компартията, следват насилните действия чрез държавната власт, които легитимират себе си и своите действия с докрината: неизбежната гибел на капитализма и изграждането на социализма.
При либералната революция у нас от 1989-1991 г. създаването на координационните съвети на СДС определи антикомунистическата опозиция като политическа сила и легимира новите цели на държавата.
Но тъй като насилието беше изключено, както по международни причини, така и поради общокултурното развитие на нацията, тоталитарната държава беше разрушена и започна процес на изграждане на либералната демокрация при нова цивилизационна ориентация на България.  
 
 
 
[1] Виж и Комюникето на групата и следващите текстове в събр. съч. на Ленин, т. 31, С., 1981 г., стр. 475 и следващите.
[2] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 103-104.
[3] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 104.
[4] ЦДА, Ф 28, оп. 1, а.е. 24, л. 10
[5] ЦДА, Ф 28, оп. 1, а.е. 24, л. 11
[6] ЦДА, Ф 28, оп. 1, а.е. 24, л. 15
[7] ЦДА, Ф 28, оп. 1, а.е. 24, л. 20
[9] ЦДА, ф. 28, оп.1, а.е. 24, л. 20
[10] ЦДА, ф.28, оп.1, а.е. 81, л. 3
[11] ЦДА, ф. 28, оп.1, а.е. 24, л. 45
[12] Наричаха се неформални, защото бяха самоинициатива на гражданите, за разлика от казионните, които бяха творение на партията-държава.
[13] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 143.
[14]„Гучков” – руският „Луканов” през 1917 година.
[15] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 153-154.
[16] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 269.  
[17] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 270.
[18] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 142.
[19] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 142-143.
[20] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 144.
[21] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 144.
[22] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 242.
[23] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 314-315.
[24] В следващите месеци става ясно, че мнозинството не е толкова важно.
[25] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 246.
[26] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 165.
[27] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 161-162.
[28] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 136.
[29] В тези месеци Ленин, като каже «пролетариат», разбира - болшевики и комунисти. Използва думата като по-умерена, не така партизанска.
[30] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 315.
[31] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 332.
[32] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 330.
[33] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 353.
[34] В.И. Ленин, събр. съч. т. 31, С., 1981 г., с. 140-141.
[35] Джон Холоуей, Отвъд държавата? http://lifeaftercapitalism. info/liberatingtheory/92-beyond-state-holloway

[36] Това е изключително важна тема, която, за съжаление, беше мислена само от позицията на тинк-танк.

 

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.