Васил Дечов

Среднородопско овчарство

Среднородопско овчарство

Презимяване в Енидженско поле

 

ПРЕЗИМЯВАНЕ НА ОВЦЕТЕ В ЕНИДЖЕНСКО ПОЛЕ

У едрото овцевъдство има три основни начала, по които се водят кехаите и агите — притежатели на къшли, когато правят условията си за презимяване на овцете в полето и летуване по планините. Дали въз основа на едното или другото начало ще се направи условието, това зависи от количеството на аговските и кехайските овце и от пространството на къшлата, на която стадата ше прекарат зимата. Ако агата, прите­жател на къшлата, има много овце, а кехаята малко, условието става с отпасване; ако и агата, и кехаята имат по много свои овце, условието се прави: овца за овца; а пък ако кехаята има много овце, а агата малко, условието е такъво, каквото е при дребното овцевъд­ство, т. е. кехаята купува пашата на цялата къшла.

1) Условие с отпасване. Агата притежава къшлата и 2—3 хиляди овце. За главен надзирател на стадото и управител на всички работи, относещи се до овцете, той (агата) назначава едного от най-опитните си и верни овчари, когото нарича кехая. Всички овчари и други служещи са прямо подчинени на кехаята, но за­платите си получават от агата. Всички други разноски на къшлата (храна, градене агола и пр.) са също за сметка на агата. За възнаграждение на труда си през зимата кехаята получава от агата определена заплата, която обикновено се състои в отпасване 150—250 овце, т. е. кехаята получава заплата както и другите овчари, само че в по-голям размер. Бегликът си плаща частно всякой, който има овце.

2) Условие овца за овца. Ако на къшлата могат да се прехранят през зимата 3000 овце, агата и кехаята турят по равно число, т. е. по 1500 овце. Агата отстъпя къшлата безплатно и е дължен да доставя цялата или половината храна на всички служещи, включително и кехаята, и да тегли всичките или половината разноски по направата на агола и гермята. В замяна на това кехаята е дължен да надзирава цялото стадо, да уп­равлява къшлата и да плати заплатите на всички ов­чари, одаджии и пр. Бегликът си плащат частно всички стопани, които имат овце на къшлата.

3) Условие с откупуване пашата на цялата къшла. Кехаята откупува пашата и се разпорежда с нея както си ще, т. е. постъпва така, както и кехаята-търговец при дребното овцевъдство. Ако на къшлата ще зиму­ват и малкото аговски овце, кехаята прави и за тях условие. Обикновено при продаването и купуването па­шата агата туря за първо условие, че и неговите овце ще пасат наедно с кехайските. Съобразно с количест­вото на аговските овце къшлата се условва по-скъпо или по-евтино. Такива са зимните условия между ке­хаята и агата.

Овчарите, одаджиите и другите слуги се условват с отпасване овце, т. е. така, както и у дребното овцевъд­ство. Обаче в едрото овцевъдство, овчарите се пробират и мъчно могат да се условват за такива лица, които не са пасли поне 2—3 години овце в дребното овцевъдство. На овчарите в едрото овцевъдство се да­ват по-големи заплати, но както ще видим по-нататък, и работата им е по-трудна, особено когато отиват на гизльо. В едрото овцевъдство овчарите могат да при­тежават по 200—250 свои овце и това се не отразява вредително на кехайските интереси. Напротив, кехаята лете почти толкоз се ползува от овчарските овце, кол­кото и от аговските.

Летни условия. През лятото аговските и кехайските овце прекарват по планините. Кехаята зима аговските овце под наем, а последният се изплаща в натура. Ус­ловията са такива. Кехаята прибира всички приходи и тегли почти всички разноски с изключение на лятната овчарска заплата, която се изплаща в натура (с ши­лета) от цялото количество овце. Освен това ако нае­мът на аговските овце е по-голям, агата е дължен да дава и храна съразмерно с количеството на своите овце. Кехаята, който зима под наем гюмюрджински аговски овце, дава на агата на всяка овца-сагмал по 300 драма масло и ока сирене. Храната, която агата ще дава, се определя по 40 оки брашно на 20 негови овце. Кехаята купува брашното, отдето намери за добре, и го пренася за своя сметка. Кехаята пък, който зима под наем енидженски аговски овце, дава на агата на всеки сагмал-овца по 200 драма масло и една ока сирене, но всичката храна и другите разноски са за сметка на кехаята. Дали овцете ще дадат много или малко приход, това е безразлично за агата. Той има право да си получи определения наем, пък за по-ната­тък да му мисли кехаята. Това са главните условия, а подробностите ще разгледаме по-нататък, когато описваме самата наредба. Независимо от условията с агата, кехаята прави такива и с овчарите си. Летният приход от овчарските овце кехаята също прибира за своя сметка, с изключение на ерината, която си остава за сметка на овчарите. Кехаята дава наем на овчарските овце-сагмал също по 200—300 драма масло и ока си­рене. Но за храна и други разноски кехаята не дири нищо от овчарските овце.

Горните условия са в сила само за времето, докато старите овце са на планините, т. е. от Костадиновден до малка Богородица (8 септември).

Зимна наредба. Устройството на агола е такова, как­вото е и при дребното овцевъдство. Разлика има само в това, че колибите и гермиите са по-здраво направени и са по-удобни. Разноските по постройката са за сметка агата, и то ако последният има много свои овце. Ре­дът на работите и разпределението на стадата са също такива, каквито са и у дребното овцевъдство. Но ако аговските и кехайските овце поради многобройността си са разпределени на 2—3 къшли, кехаята не стои по­стоянно на една къшла, а се мести по всичките. Ос­вен това ен-кехаи и одаджии има неколцина. През време на ягнене, ако къшлите по качество на тревата не са еднакви, всички овце-гебьо се събират на по-до­брата къшла, а яловите се оставят на по-калпавите къшли. Това е и по-практично, защото сагмалите и яг­нетата по-добре се надзирават и стъкмяват, когато са на една къшла. Стриженето на овцете става за сметка на агата и кехаята. Всеки стопанин прибира вълната от своите овце и се разпорежда с нея, както намери за добре. Ако аговските овце са повече от кехайските, ця­лата сюрия (стадо) носи дамгата на агата, а ако ке­хайските овце по количество превишават аговските, сюрията носи дамгата на кехаята. В деня, когато се стри­жат овцете, кехаята условва и мандраджиите за през лятото. На последните се дават да острижат и потреб­ните кожи, в които ще се туря маслото. Вълната от тия остригани кожи, която се нарича мантаж, се подарява на мандраджиите. След остригване овцете и изплащане беглика, агата и кехаята си пречистват зимните сметки, и сюрията потегля за планините на летовище.

 

 

©1997-2020 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.