Иван Евтимов

Вилата

Вилата

Пето действие

ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
(Духът се разхожда в хола на вилата в генералската униформа, а генералът влиза облечен в халата с драконите.)
Духът - Не вярвам на очите си. Откъде изрови този халат? Мислех, че отдавна си го скъсал и изхвърлил.
Генералът - Няма значение откъде. Ето ти халата и ми върни униформата.
Духът- Чакай да те погледам малко. Знаеш ли, че халатът всъщност ти стои добре.
(Звъни телефонът. Старецът вдига слушалката.)
Генералът - Ще дойдат днес? Полиция и съдия-изпълнител? Да те чакам и да не върша глупости? Няма да върша глупости. Да отстоява революционното си право не е глупост, а дълг на комуниста. А ти си ревизионист!
(Тръшка слушалката)
Духът - Днес ще те изхвърлят. Каква радост.
Генералът - Няма да стане. Ще се боря докрай!
(Отива до гардероба и отключва вратите му. Оттам с трясък изпадат оръжията. Генералът започва да ги реди по прозорците, после започва да мъкне кутиите с патроните.)
Духът - Колко вълнуващо. Ще има битка! Ах какъв хубав ден!
(Генералът насочва картечницата към духа.)
Генералът - Махай се, че ще си направя униформата на парцали!
Духът- Недей, моля те! Как забравих. Вземи си униформата. В този тържествен момент, когато наближава логичния край на жестокия ти и глупав живот,.би трябвало да се явиш в целия си блясък и да си облечен така, както го изискват величието и трагизмът на предстоящото събитие. Не можеш да се мотаеш с халата ми зад картечницата, можеш да се спънеш и да не улучиш.
(Двамата се преобличат мълчаливо. Генералът обръща гръб на духа и вперва поглед през прозореца навън. Духът изчезва някъде. Генералът продължава да стои с ръце на картечницата, напрегнат, но неподвижен. Влиза духът.)
Духът - Видях ги от покрива. Идват. Около петима полицаи. Зад тях върви съдия- изпълнителят. А най-отпред ги води синът ти, с още някакъв мъж.
(Генералът обръща глава.)
Генералът - Синът ми? Лъжеш.!
Духът - Погледни сам. Вече се виждат от прозореца.
Генералът - Предател. Я тебя породил, я тебя и убью!
(Започва луда стрелба. )
Духът - Ура, уби сина си, а другите се разбягаха. Браво, браво, генерале, улучи право в целта!
(Генералът изведнъж спира стрелбата, надига се, поглежда и се хваща за главата.)
Генералът - Убих детето си! Господи, какво направих! Аз, изкуфелият старец. Как можах, как можах!
(Бърка в кобура на униформата си, изважда пистолета, стреля в главата си и рухва на пода.)
Духът - Какъв ден! Какво щастие! Да видя как най-големият ми враг убива сина си и после застрелва и себе си. Мъртви са и няма кой да продължи гадния им род. Както впрочем и моя, но важното е, че аз съм отмъстен. Възнаграден съм за мъките, които изстрадах. Изпитвам огромно блаженство и примирение.
Но какво става? Размивам се. Няма нужда да бъда повече дух? Дали не съм бил само творение на гузното му въображение? Изчезвам. Край. Нямам ме.
( Духът изчезва и халатът се смъква на пода. На сцената остава да лежи генералът, но след малко той се размърдва, надига се с мъка и сяда. По главата му се стича кръв.)
Генералът - Какво става? Мъртъв ли съм?
( Пипа се по главата и после гледа окървавените си ръце.)
Генералът - Не, жив съм. Само някаква драскотина. Да ми е трепнала ръката и да не съм улучил? Възможно е.
(В хола влиза Стефан. Генералът го гледа с огромна почуда.)
Генералът - Сине, ти си жив? Нали те убих преди малко?
Стефан - Замалко да ме убиеш, но съм жив.
Генералът - Господи, какво щях да направя. Прости ми сине! Прости на откачилия ти баща. Прости, ако можеш.
Стефан - Каква е тази кръв по тебе?
Генералът - Опитах се да се самоубия, но и това не успях да направя.
Стефан - Можеш ли да станеш? Да викам ли лекар?
Генералът - Не, ставам. (Изправя се и започва да оглежда сина си и сандъците с патрони.)
Генералът - Чакай, можеш ли да ми кажеш защо и двамата сме живи?
Стефан - Защо, защо, "защото не е прието да се умира в средата на петото действие". (Хенрих Ибсен, “Пер Гюнт”)
Генералът - Как не те е срам, подменил си бойните ми патрони с халосни, нали?
Стефан - Да.
Генералът - Постъпил си подло, но правилно. Благодаря ти сине!
Стефан - Не е време да си благодарим. Трябва да се предадеш.
Генералът - Какво ще стане с мен?
Стефан - Първо ще те превържат, а после ще те откарат в участъка. С мен е адвоката ми. Ще се позове на възрастова деменция, на старческо слабоумие и ще те пуснат. Ще ти изкараме медицинско и можем да минем и без процес.
Генералът - Старческо слабоумие, може би си прав.
Стефан - Хайде да излизаме, че полицаите ми дадоха пет минути, за да те убедя да се предадеш и после ще почнат да стрелят. А техните патрони не са подменени.
Генералът - Чакай да те питам още нещо. Какво стана с внучката? Окончателно ли загубихме вилата?
Стефан - Да. А внучката повече не съм я виждал. Голяма хитруша излезе. Адвокатът й се оказа много добър. Върна им имотите. Сега тази пикла разполага с много пари, движи се из софийския хайлайф и очарова всички с хубавите си гърди (може и крака, зависи с какво повече е надарена актрисата) и лошия си български. Баба й е пристигнала, но няма да живеят във вилата. Както си знаех, всички тези приказки за носталгията по миналото се оказаха бош лаф. Свързали са се предварително с някаква фондация, която ще им ремонтира вилата и ще направи от нея център за рехабилитация на зависими. А Роза и баба й ще се правят на самарянки.
Генералът - Какви зависими?
Стефан - А бе де да знам. Алкохолици, наркомани. Ако решат да лекуват зависими от комунизъм, можеш да се върнеш като пациент. Но стига си ме баламосвал, тръгвай!
(Чува се гласът на полицай: "Предай се веднага или ще почнем да стреляме!")
Стефан - Чу ли?
( Стефан припряно отваря едно от чекмеджетата на гардероба, измъква една бяла кърпа и я хвърля на баща си.)
Стефан - Бързо! Размахай кърпата на прозореца и викай "предавам се!"
Генералът - Кой, аз ли да викам "предавам се!"?
Стефан - Опърничаво старче, не разбра ли, че загуби и вилата и третата световна война? Викай предавам се!
Генералът - Предавам се!
Стефан - По-силно!
Генералът - Предавам се!
Стефан - - Още по-силно!
Генералът - ПРЕДАВАМ СЕ!
Завеса
 
 
 
 
ВАРНА
 
АВГУСТ - СЕПТЕМВРИ
 
 
 
2004
-

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.