Васил Дечов

Среднородопско овчарство

Среднородопско овчарство

Овчарски дрехи и принадлежности

 

ВСЕКИДНЕВНИ ОВЧАРСКИ ДРЕХИ И ДРУГИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ

Облекло. Всяка пролет овчарят ще отдели и прати на домашните си по 15—20 оки вълна, за да из­работят за него и тях бели и черни аби. Овчарят ви­наги праща вълна повече, отколкото е потребна за не­говите дрехи. Излишъкът е подарък (или възнаграждение) на майка му и сестрите му в замяна на техния труд, употребен за изработване на абите. За вапцилка на абите и други дребни разноски овчарят плаща от­делно на майка си или бояджийката. Също и на терзията овчарят плаща отделно за ушиване на дрехите.

Всекидневното облекло на истинския овчар се съ­стои от:

1-о Терлик, изкусно уплетена шапка от бял и осукан тир (тер-иплик). Носи се под феса върху косата.
Овчарите сами го плетат. Струва от 3 до......  5 гроша

2-о Долна бяла риза от домашно конопено или па­мучно платно, дълга до коленете с широки ръкави; шев домашен  ........................................     3 гроша

3-о Долни бели или бозиневи гащи домашно ко­нопено  или   вълнено  платно,   широки,   без крачули, връзват се с вразкузун. Шев домашен. Струва   ..................    30 гроша

4-о Фес червен меджидие, носи се върху терлика  .......................................................  10 гроша

5-о Бяло кечено (арнаутско) кюлявче, което понякогаж замества феса. Струва .......    3 гроша

6-о Мумия (черна кърпица), която се завива около феса  или  кюлявчето.  Струва 2 гроша

7-о Забун или джамадан от домашна тефтикова аба, обшит с един топ чер гайтан. Струва: 3 аршина, аба за 30 гроша, един топ гайтан 3 гроша и за ушиване   (уста-хакъ) —6 гроша;   всичко....      39 гроша

8-о Долама от домашна груба черна аба струва колкото  и   забунът,   т.  е. ...... 39 гроша

9-о Пояс от тънко изпредена бяла и после вапсана вълна, димитно изткан (изтъкан), дълъг от 3 до 4 метра. Цвят аленочервен с напречни черни резки на  краищата.   Струва.........................         18 гроша

10-о Шалваре, ушити от 5 аршина домашна груба черна аба, обшити с вълнена връв или гайтан. Стру­ват: 5 аршина аба за 50 гр., връв или гайтан 6 гр. За ушиване 6 гр.  Всичко.......     62 гроша

11-о Калчете (калцуни) от домашна груба бяла аба, обточени (обшити)  с гайтан. Струват: аршин и половина аба за  15 гр., топ чер гайтан 3 гр. и за ушиване 3 гр.; всичко ....................................21 гроша

12-        о Навуе (навуща) от груба бяла аба, струват: 3 аршина аба по 6 гр. аршина .........     18 гроша

13-о Шел (шал) червен, дълъг 2 метра, широк 1 метър и 30 сантиметра, направен от бяла вълна, после аленочервено вапсан, ситно (димитно) изткан (изтъ­кан), добре увалян. Употребя се лятно време. Струва от 90 до   .  ................... .    120 гроша

14-о Кьепя (ямурлук) без ръкави, съшита без гай­тан или с вълнена връв, от домашна груба, бозинева аба. Употребя се зимно време. Струва: 7 аршина аба за 70 гр., за връв 2 гр. и за ушиване 8 гр.; всичко  ......................................................  80 гроша

15-о Царвуле с малките тасмици (каиши) за прашките от сурова говежда или биволска кожа. Струват един чифт 6 гр. За една година овчарят средно износва 15 чифта царвули, които струват.....      90 гроша

------------------------------------------------

Обща стойност на всичкото облекло            543 гроша

 

Шалът и кебето се употребят по 2 и 3 години, а дру­гото облекло една или най-много две години. Прочее, за да има овчарят всякога здраво (нескъсано) облекло, трябва всяка година да похарчва по 300 гроша за от­делни парчета дрехи.

Въоръжение и други лични овчарски такъми. Среднородопският овчар, особено тоя, който пасе сюрийски (кехайски) овце се счита за не добре курдисан, т. е. лично натъкмен, ако не придобие и носи следните оръ­жия и дрънкалки:

1-о Паласка талатинена или сахтанена, дълга и
широка 15 см., с капаче от същия мешин. На краищата,
дето се свършват ръбовете на паласката, са пришити
две тасми (каиши), на които незашитите краища се
скопчват с малка спрьожда. На тасмите има заковани жълти металически пулове. Паласката се прикачва през рамото под дуламата, но така, че тя (паласката) да виси под мишницата, а пуловете, що са на
тасмите, да се виждат отпред на гърдите. В тая паласка овчарят туря игли, конци, малко огледалце, гребен и други дребулии, а ако няма пиринчени паласки,
туря в нея още огниво, прахан, кремък, кибрит и пр.
Тая паласка струва.....................    
6 гроша

2-о Рьемен (кожен пояс), широк 8—10 см, скопчва се отпред с голяма железна спрьожда. Последната по формата си прилича на голяма печатна буква Ш. Реьменът се носи на кръста върху вълнения пояс, но горе къде гърдите. Струва.........     25 гроша

3-о Силехлок, талатинен или сахтянен, с 5—6 листа назъбени по краищата. Вътрешното листо е по-дълго и стърчи навън покрай корема на овчаря. Когато вали дъж или сняг, овчарят превива това листо навън, за да служи като покривка на ножовете и пищовите. Вънкашното листо на силяхлъка е нашарено с металически пулове и други украшения. По средата на това листо се завива и тасмата (каишя), която стяга
силяхлъка. На силяхлъковата тасма от лява страна
до самите краища на листата е прикрепена спрьождица една малка тасмица във вид на брънка (халка). Тя служи за подпора на запасаните дълги ножеве. Силяхлъкът е винаги напоен с лой и масло.

Струва .......................................................50 гроша

4-о Рьемек малък, широк 2—3 см. Опасва се под широкия пояс и служи за навиране на него паласки, калемлици и други такъми, ако тасмата на силяхлъка е   недостатъчна. Струва.......................6 гроша

5-о Две пиринчени паласки, изкусно направени и ушарени. Те са дълги по 13 см, широки 12 см и дебели 5 см. Имат форма на малки сандъчета или кутийки. На едната (заднята) широка страна имат заляти (споени с калай) металически пластинки, през
които се провира (преварва) тасмата на силяхлъка или
по-тесния рьемен. Носят се от дясна страна или на
кръста тъкмо по средата на вълнения пояс. В тях овчарят туря кремък, прахан, кибрит, игли, момински
китки   и   пр.   Двете   струват
......................30 гроша

6-о Яхламарник, изкусно изработена пиринчена кутийка с капаче, дълга 6 см, широка и дебела 4—5 см. Отпредната дъсчица (стена) е продължена малко надолу и се изострюва. По края на продължената част има дупки, през които са прокарани синджирчета и други треперушки. На повърхността на тесните стени са прокарани тасмички за закачане. Яхламарникът виси окачен на силяхлъковата тасма, и
то от лявата страна. В него се турят парцали, натопени с маз (тлъстина), извадена от свирките (пищялните кости) на овцете. С яхламата овчарят яхладисва (натопява) оръжията си и другите металически
неща. Струва.............................. ...................6 гроша

7-о Лажичник, кожен калоп (калъп) за три лъжици, които са направени така, че се тясно прилепят една о друга. Лъжичникът с лъжиците се запасва
на пояса или силяхлъка. Струват: лъжичникът
1 грош,
лъжиците
2 гроша: всичко.......... ..................3 гроша

8-о Угниву стоманено, изкусно направено и наша­рено, прилично на голяма печатна буква Я. Един от краищата или клоновете му е сплескан и прилича на отвьортка. С него овчарите си развортат бурмите от пищолите. Другият клон има форма на тънък пресе­чен конус. С него се развърта бурмата, която стяга кремъка на пушката. Огнивото е вързано с тънък ме­талически синджир, дълъг около 60 см, или пък с тясна тасма, с която са закачени подвижни метали­чески шилца и щипки. Свободният край на синджира се връзва или прокарва за една спрьжда от силяхлъка, и то от дясната страна, а огнивото се мушка (въвира) в една от гънките на силяхлъка. Така натъкменото огниво, синджирът му свободно се люлее и дрънка край кълката на овчаря. Понякогаж съ­бира синджира, а оставя самото огниво да виси и дрънка на дясната му кълка. Огнивото със синджира струва..................................................6 гроша

9-о Тасми-зюнки, две къси и тесни кожани коланчета със спрьжди. Опасват се под коленете върху горните краища на калцуните, за да се не смъкват последните надолу към  петите.  Струват        ......2 гроша

10-о Две тасми, дълги по 1 метър и широки по 4 см. На краищата имат малки железни гачки. Овчарят увива тия тасми върху калцуните от ходилата нагоре и ги закачва с гачките о калцуните. Те заместват  козиневите   върви.   Струват......................... 12 гроша

11-о Чента от извадена ярешка кожа. На шиеника кожата е съшита сплескано. Сплескаността, която е дълга 12—13 см, а широка 10 см, е ушарена с шев от кожа и яки конци и е окичена с висулки също от кожа. На висулките са нанизани сини синце (мониста). На едната страна има залепено малко огледалце. Дупките, дето са били предните крака на ярето (ножните) са събрани и съшити кълбообразно и на кълбата има много осукани висулки (кичилки) от из­вадена и тънко нарязана кожа (кишьо). Отверстието на чантата се набира (сбира и разтяга) посредством тасма, провряна (прекарана) през десетина пробити дупки на кожата около отверстието. Там, дето се съ­бират двата края на раздвоената тасма, е прикачена една изработена (ушарена чрез дълбане) кост, дълга 13 см и широка 8 см. Вглъбнатините (шарките) на костта са напълнени с червен восък. Чантата се носи през рамо на гърба. В нея овчарят туря хляб, чеверме, сол и разни други дребулии. Ако овчарят е гайдаджия има и втора  чанта,  в която туря  само гайдата си. 

Струва......................................50 гроша

12-о Гайда каба сеслия от ярешка кожа. Бручилото и гайданицата са ушарени чрез резба (марангоз). За да се не пукат бручилата, крайните вглъбнатини от резбата се заливат с калай, във вид на зиг-загове и квадратчета. Долният край на гайданицата е малко превит напред, а на изпъкналостта й отзад (петата) има окачени висулки (треперушки) от синджирчета. На едно синджирче има орлов нокът, с който гайдаджията чехте дупките, за да управи, т, е. нареди в хармония   гласовете.   Струва......       50 гроша

13-о Кавал еклемьо, т. е. с фаланги. Струва  .....................................................     12 гроша

14-о Тифьек (пушка) чикмаклия (кремаклия) със седефени шарки ня кундака. На него има пришита за халките на белезиците дълга разрафлена (отпус­ната) тасма. Овчарят носи пушката окачена за тасмата на лявото си рамо, като държи кондака й с лявата си ръка. С пушката овчарят бие мечки, вълци, диви говеда и се брани от нападатели (неприятели). Струва .................................  120 гроша

15-о Пищол (пищов) чекмаклия, с железен или пиринчен тас (кондак). Тасът е объл (топчест). Пищо­вът се запасва на силяхлъка, но така, че дръжката (кондака) да излиза много напред от силяхлъка и да е в хоризонтално положение. С пищова овчарят гърми да плаши вълци, да развеселява моми и момци по жетва и попрелки, за отпода шилетата на отбив, а много пъти и да се защищава. Струва...........................       50 гроша

16-о Каракулак (ятаган), нож, дълъг метър и по­вече, с шилест връх, навътре към острата част малко свит. Дръжката е направена от черни кости, на края разперени. Тия тъпи перки приличат на уши, и затова ножът се нарича каракулак. Ножницата е дървена, но обвита с тенекия и кожа от илан балък (ахел, змиор­ка). Каракулакът се носи на силяхлъка за салтанат, отбрана и нападения. Струва   ........        50 гроша

17-о Нож малък, прав, дълъг 30—40 см, запасва се на силяхлъка, но много да се не вижда. С него овчарят коли овце, реже хляб, прави царвули и пр.  Струва.....................................               10 гроша

18-о Кашьо (харбия). Валчесто желязо, дълго 40—50 см., с пиринчена топческа дръжка, хубаво израбо­тена. Вързана с тасмица. Кашьота се запасва на си­ляхлъка. Служи за пълнене (натъпкване)  на пищова.

Струва.....................     5 гроша

19-о Харбия с дилаф със същата форма като ка­шьота, само че на дръжката е прикрепено желязно дилафче (машица), което се мушка (въвира) в кухо цилиндрическо желязо, дълго и дебело като кашьота. Служи за вщапчюване  (хващане)  нажежени въглени и за пълнене пищова. Струва..... 10 гроша

20-о Калемлик, мешинен калъп за 10—15 тенекияни калеми, които се пълнят с барут и сачми. Ка­пакът на калемлика е обшит с прости симтени конци (фалшив клапудан). Калемликът се навира на силяхлъковата тасма или малкия кожен рьемен и се носи на вълнения пояс отпред под гърдите. С калемите струва .........................................................    4 гроша

21-о Куршумарник. Крушообразна сахтянена паласка, дълга 15 см с висулка от едри сини (мониста). Закачва се на силяхлъковата тасма, и близу
до ахламарника. В него се турят 15—20 валчески куршуми за пушката и пищола. Струва.......................... 3 гроша

22-о Рог за барут, тънката част на волски или биволски рог. На върха на рога е пробита дупчица, която се запушва с дървена запушалка, а дъното (основата) е затикнато с дървена дъсчица. Междините (яралъците) са замазани със смола или друго леп­каво вещество, за да не влиза вътре вода. Посред рога извън има закована желязна халчица, през която е провряна тънка тасмица. Рогът виси до куршумарника. В него овчарят държи барут. Струва   ....      2 гроша

23-о Кьерта (мярка за барут). Кух пиринчен ци­линдър, дълъг 14 см, широк в диаметър 3 см. Вътре има подвижно металическо бутало, което не може да се отдели съвсем от цилиндъра. Лостът на буталото е отбележен с резки и цифри като кантаров лост. Щом се дръпне буталото навън, отваря се кухината. В нея се сипва барут, и после се тика или изважда бута­лото, според колкото драма трябва да се отмери ба­рут.   Кертата  се  окачва   до   куршумарника.    Струва .........................     5 гроша

24-о   Малка   лелчица.   Замества   понякогаж   рога......................................      1 грош

25-о Гьега. На края на дълъг дрянов или от друго жилаво дърво прът е споена (стегната) с широка же­лязна брънка (халка) дървена криволичка, дълга 22 см, това е гегата. Тя прилича горе-долу на печатната буква Л. Служи за хващане  (за крака)  на отделни брави   (овци-ред).   Струва..........   3 гроша

26-о Филдишен (от слонова кост) гребен, дълъг 8 см, широк 6 см. С него овчарят се чеше по главата. Струва      ............................................   4 гроша

27-о Малка варгулата, мукавена или тенекияна ку­тийка с огледалце на капака.   В   кутийката овчарят туря  буюкя   (миризлива мас)   за  мустаците.  Струва..................................      1 грош

28-   Игли, конци, шила и пр.

Струват.........................................         3 гроша

                                      ----------------------------------------

Всичко   529 гроша

И така, един истински овчар носи на себе си оръ­жия и други такъми за 530 гроша. Всички тежат от 15 до 20 оки. Овчарят купува и изработва такъмите постъпенно, в течение на 3—4 години, и то съразмерно с увеличението на овцете му. Обаче не всички овчари носят толкова много дрънкалки. По-пестеливите, по-скромните и по-разсурнатите се задоволяват и с половината от изброените по-горе такъми; но те се не ползуват с много голям ихтибар. Аги, забити, панти, кехаи и моми ги полупрезират. Напротив кабадиите и мераклиите овчари, които постоянно носят на себе си по 15 оки железа и мешини, са на почит у всекиго.

По-добрите паласки шият и продават сарачи — турци в Гюмюрджина, а по-долните си ги шият сами ов­чарите, но материала пак купуват от сарачите.

Силяхлъците и куршумарниците ги шият и прода­ват сарачите.

Ремените (поясите) срязват и ушиват сами овча­рите, но материала  (палдометя) купуват от сарачите.

Чантите и лъжичниците си шият овчарите, но из­работените (ущавени) кожи купуват от табаците.

Гегите и роговете за барут правят сами овчарите с изключение на железните части, които купуват от дюкмеджиите.

Пиринчените паласки, кьертата, ахламарникът и харбиите се изработват в Призренеко и Дебърско. Ов­чарите ги купуват в Гюмюрджина и Скече от сергиджии повечето арнаути.

Пушките и пищовите се изработват в с. Мадан (Ахъ-Челебийска кааза) от местни тюфекчии-помаци. Овчарите ги купуват направо от майсторите им, от сергиджии и търговци-тюфекчии.

Ножовете са изработват в с. Смилен (Ахъ-Челе­бийска кааза) от местни бучакчии-помаци. Овчарите ги купуват направо или чрез търговци и сергиджии.

Гайдите правят особени майстори-българи, повечето от с. Дерекьой (Ахъ-Челебийска кааза).

Овчарско магаре. Освен изброените дотук дрехи, оръжия и такъми, по-старите и no-забогатели овчари, а главно ян-кехаите, притежават и по едно магаре, което струва тристотин (300) гроша. Магарето е оседлано със самар. Кожата, с която е обшит (капладисан) самарът е от коза, и на нея си стои козината, та самарът има изглед на кечено турско седло. Прекарсникът на палдома е украсен е треперушки (ви­сулки), от едри сини синце (мониста). Оглавьта е от конопени върви. Самарът струва 40 гроша, палдомът с прекарсника 20 гроша, попряга 6 гроша (ако е от каиш), оглавьта 3 гроша, въжетата и прашките 4 гро­ша. А всичко за сбруя (такъма) 73 гроша. На ма­гарешкия самар овчарят окачва: торбата с хляба или качемака, меха с млякото, торбата с брашното (триците) за кучетата, една дървена паница, едно малко ведърце и една малка харкомичка (медниче). Поня­кога овчарят прикача на магарето и някои от своите многобройни неща, които носи на себе, например чан­тата с дребулиите или чантата с гайдата. Магарето носи не само изброените вещи, но върши и други ра­боти. С него малешината докарва от село хляб, брашно за кучетата, обарка, сол и пр. Когато пасат или вър­вят нанякъде овцете, магарето ги предвожда.

Овчарски кучета. Всеки овчар трябва да има едно или две свои кучета. Овчар, който има добри кучета, по-лесно може да се услови с добра заплата, и по-много време може да се задържи у един кехая, отколкото овчар без или с недобри (калпави) кучета. Ов­чарските кучета са едри, яки, с набито телосложение, облоголяма глава, дълга и рунтава козина. Те гордо ходят и грозно лаят. Когато се ущьени една джинс (от добър род) кучка, и щьенцете прогледнат и проходят, притежателят им си задържа едно или две щьенета, ако му са нужни, а другите подарява на приятели-овчари и кехаи. Но за развъждането и разпростране­нието на кучетата в Родопите най-много се грижат де­цата, а особено овчарските и кехайските. Щом като се ущьени някоя селска кучка, дечурлигата почнат да обикалят около нея и за да я предразположат, дават й хляб и друга храна. Като се потърсят щьенцете, де­цата ги разграбват и то повечето пъти скришом от стопаните на кучката. Измоленото или откраднато щьене момчето ще занесе у тях, макар в двора им и да има 1—2 възрастни кучета. Стопанката (майката на похитителя), щом види синовото си имане, захване да кряска и да пъди щьенето. но момченцето ще го скрие някъде и ще го храни и отгледа. Ако щьенето стане добро куче, малкият му притежател ще търси да го даде на някой овчар за едно шиле, а пък ако стане сюндюк, ще се съберат десетина дечюрлига и с ка­мъни ще го убият или пропъдят нанякъде. Дребните и закачливите кучета, които напразно лаят и се заядат с всекиго, се наричат от овчарите зарове (зар).

Едно добро овчарско куче струва от 60 до 120 гро­ша. Обикновено овчарите си набавят отгледани и на­учени кучета със замяна на овце. За едно добро куче овчарят дава една овца сегмал.

Ченове (звънци). Най-голяма гордост за един овчар и кехая е да има хубави и много ченове (звънци) и тюмбелези в стадото. За тая цел кехаи и овчари не жалят ни пари, ни овце. Овчарят щом направи 30—40 брави, почне да купува и звънци, които връзва на свои овни и овце. При купуване на звънци овчарят се съо­бразява е количеството на своите овце. Ако притежава 50—60 брави, той купува само 4—5 дребни ченчета, но ако овцете му са се наплодили до 100—120 брави и има едри аркиче и овни, тогава купува цяла дизия звънци, т. е. от джиро чен до единжи девьо. Една дизия има 12 звънци с много приятни гласове. Последните са нагласени хармонично и съставят една и половина октави. Звънците се наименуват: 1) единжи (седма) девьо, 2) алтънжи (шеста) девьо, 3) бешинджи (пета) девьо, 4) дьордюнжю (четвърта) девьо, 5) ючюнджю (трета) девьо, 6) икинжи (втора) девьо, 7) биринжи (първа) или индже девьо, 8) каба чен, 9) индже чен, 10) Стамбол, 11) кара чен и 12) джиро чен. По ноти звънците се степенуват и нагласяват тъй:

1) до = единжи девьо (най-едрата), 2) ре = алтън­жи девьо, 3) ми = бешинджи девьо, 4) фа = дьордюнжю девьо, 5) сол = ючюнжю девьо, 6) ла = икинжи девьо, 7) си = биринджи или индже девьо (най-малката), 8) до = каба чен (най-големият чен), 9) ре = индже чен, 10) ми = Стамбол чен, 11) фа = кара чен, 12) сол = джиро чен (най-малкият).

Звънците имат форма на висок турски фес (хамидие). Леят се от сплав, състоещ се от калай, мед и понякогаж и малко сребро. По-големите на повръхността си са украсени с разни изпъкнали фигурки и чърти (така са лети). Зилювоте им са малки звънчета, закачени на халчици и пръчици от железен тел. На върха звънецът има питнеста (сплескана)  киприя за­ качелка, през която има пробита дупка. На звънците се турят тасми, широки от 5 до 10 см. и дълги от 40 до 80 см. Тасмите се закопчват със спрьжда. Голе­мите звънци се окачват на аркичи и овни, а малките на овни и ялови овце. Най-големият звънец (единжи девьо) тежи две оки и половина, а най-малкият 50 драма. Ока звънци се купуват за 30 гроша. Една дизия (12) звънци от тасмите и спрьождите струва 600 гроша. Те се изработват в Неврокопско от българи дюкмеджии. Последните сами ги разнасят из планините и полето за продан.

Освен звънците среднородопските овчари окачват на едрите аркичи и тюмбелеци. Те са един вид едри и валчести звънци, прилични на владишка корона и поп­ска шапка, изковани от медни (бакърени) плочи. Зильовете им са малки звънчета. Тюмбелезите издават дебел и малко дрезгав глас, който като че иде из някаква дълбока земна яма. Тюмбелекът е тъпанът (големият барабан) в съставената от звънци овчарска му­зика. Тюмбелезите са три на брой, с три гласа: до, ре и ми. В стадо, дето няма поне биринджи, икинджи и ючюнджю девьо, тюмбелеци се не окачват да бубутьот.

Тюмбелезите се изработват от помаци в с. Мадан (Ахъ-Челебийска кааза) и в с. Катун (Драмска кааза). Три тюмбелека се купуват за 350—450 гроша. Тюмбе­лезите, които тежат всеки по 2—3 оки, се окачват на най-едрите аркичи.

На стари, малко луди, опърничави и които втесват, кози и овце, се окачват (връзват) и татралки (хлопки), направени също от медни ковани плочи. Една татралка струва 1—2 гроша.

 

 

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.