Васил Дечов

Среднородопски овчари и кехаи

Среднородопски овчари и кехаи

Обноски

 

ОБНОСКИ С МЛАДЕЖИТЕ ОТ ДРУГИТЕ СЪСЛОВИЯ

 

Между овчарите и младежите, които имат други за­наяти, с изключение на сулинаджиите (рибарите), съществува вражда, която избухнова всякога, когато се срещнат на седенки, хора и други сборове. Овчарите и другите младежи враждуват помежду си повече за­рад момите. Овчарите, като по-заможни, по-здрави и по-гиздави се ползуват с големи симпатии от страна на момите. Родопското момиче по-лесно се влюбва в овчар и с драгост се съгласява да се омъжи за него. Даже нещо повече от това. Ако някое момиче се углави (загоди) за зидарин, терзия или друг занаятчия и след това някой овчар го поиска, то напуща годеника си и се омъжва за овчаря. Всичко това ядосва младежите - ­не овчари и ги прави да бъдат злобни към овчарите. Последните, като съзнават своето надмощие, отнасят cе презрително към другите младежи с изключение на сулинаджиите. При спречквания овчарите и другите младежи се ругаят с такива думи, които са най-подходещи и с които противниците би се подиграли най-­добре. Младежите не овчари казват на овчарите "сypy­вици, марцини, лоптювци, чобан кюскюсю, ут бук уце­пени, мешо удуву" и пр. Овчарите от своя страна от­плащат на противниците си с думите: траханари, ку­ченджии, пупрелкажие, калени Димовци, паршничере и пр.[1] Овчарите най-добре се спогаждат със сулинаджиите (рибарите). Впрочем това лесно се обяснява. Сулинаджиите упражняват занаята си покрай беломорските брегове в съседство с кашлите и овчарите. Двете съсловия почти всеки ден се срещат и си услуж­ват едни други. Чйостиш овчари стават сулинаджии и още по-чйостиш сулинаджии напущат първия си за­наят и стават овчари и кехаи. Освeн това по характер, умствени способности и телосложение овчарите и сулинаджиите са "лика прилика". Aкo едните крадат овце, другите крадат риба и сол; ако едните се разправят с разни арнаути челеци, другите се разправят с гърци, каикчии и рибари. При спречкванията овчарите с дру­гите младежи - не овчари, сулинаджиите са съюзници на първите и обратно. Момите обичат сулинаджиите почти еднакво с овчарите. С по-малко думи казано, двете съсловия, които заедно се скитат по Беломор­ската равнина и дишат беломорския въздух, не враждуват помежду си, напротив те се много обичат.

 

ОБНОСКИ НА ОВЧАРИТЕ КЪМ КЕХАИТЕ И СЕМЕЙСТВАТА ИМ

 

Родопските овчари вярно и честно слугуват на ке­хаите си и ги уважават. Те милеят за кехайовотo имане и всякога са готови с риск на живота си да помог­нат на кехаята си и овцете му, когато се видят в опас­ност. Редчиш овчар е напакостевал на кехаята си. Мъмренията и оскърбленията, които им прави кехаята, изслушват хладнокръвно и търпеливо. Инък овчарите са доста свободни пред кехаята. Те пред него се смеят, шегуват се, нагрубяват се и се препират за всякакви работи. Даже те чйостиш мъмрят и кехаята си за ня­кои негови недобри разпореждания относително управлението на стадото. Наистина, има кехаи, които доста строго се отнасят към овчарите си, но те са редки. Овчарите не могат да търпят такъв кехая, пред когото трябва да стоят като войници, и скоро го напущат. С по-малко думи казано, обноските между овчари и ке­хаи са свободни, искрени и другарски. Овчарите не уважават кехаицата, колкото и да е добра. Те винаги я критикуват и даже се гаврят с нея. Разбира се, товa става задочно и без особена причина, защото много редчиш ходят в кехайовата къща. Овчарите гледат на кехайските дъщери така, както гледа всеки момък на богатска дъщеря. С кехайовите синове, които помагат при стадото в качеството им на карачерчета и мале­шини, овчарите се отнасят много грубо, даже по-грубо, отколкото с чюждите момчета. Овчарите чйостиш бият кехайовите синове, без да ги е срам или страх от ба­щите им кехаи. Последните никога не защищават си­новете си, когато овчарите ги бият за грешки. Напро­тив кехаята похвалява овчарите, а мъмре бития си син. "Те та ни бахтот за лошу. Слушай ги, да та ни бахтот." Писачът на тези редове чйостиш е бил свидетел, когато овчари бият кехайовски синове. Освен това той сам в качеството си на малешина множиш е ял бой от ба­щините му овчари за неизпълнение на време запове­дите на ен-кехаята.

 

ОБНОСКИ КЪМ РОДИТЕЛИ, БРАТЯ И СЕСТРИ И ПОДПОМАГАНЕ

 

Среднородопските овчари природно са кротки и до­бродушни, но понеже живеят по планините и полетата, те не са додялани и донегде са груби в обноските си. Те са вежливи и всякога внимават да ги не  оскърбя­ват и разплачат. С братията си те чйостиш се скарват и даже дотам извисочват крамолата, щото човек би помислил, че те никога няма да се спогодят. Но всъщ­ност скарването и сърднята им трае няколко часа или най-много 2-3 дни. След изминуването на толкова време братията забравят скарването и пак са сгодни. Ов­чарите не са карезчии (отмъстителни) и всякога са готови да се помирят с неприятеля си. Към бащите си се отнасят доста хладно и толкова ги не почитат, но явно пред хората син и баща редчиш се скарват.

В Средните Родопи всичко, каквото синовете спече­лят до 18-годишната си възраст, се прибира от ба­щите им и се употребя за общи домашни нужди, но от 18-та година нагоре те имат право самостоятелно да работят и печелят и да задържат за себе си спечеленото. Обаче има бащи, които и на непълновъзраст­ните си синове не адот макота, т. е. не им земат нищо от спечеленото, а си го оставят тем. Такива бащи се ползуват с голяма почет и любов както от страна на синовете си така и от другите им роднини. Особено пък овчарите са много благодарни на бащите си, защото не са ги яли от малки. Овчар, който не е углож­дан от баща си, не оставя последният в оскъдност на стари години и не мъмре за нищо. Но ако овчарят достатъчно е углождан, постоянно мармори и се оплаква от баща си, че гу е изел. При всичко това овчарят пак не оставя бащиния си дом да тйогли, толкова повече че не е само бащата в него, а има майка, братя и сестри. Когато бащата се узори за нещо, тича при за­можния си син за помощ. Последният изпърво мармо­ниса и не рачи да даде, каквото иска баща му; но като помисли за майка си, сестрите си и малките си братчета, свие му са сарцену и пак стане щедър. И действително, огложданите синове дават мило и драго, но не вече на баща си, а за майка си, сестрите си и братчетата си. Възрастният брат е готов за последните да жертвува всичко, каквото е спечелил, а затова е достатъчно една майчина сълза или един сестрин на­жален поглед. Когато овчарят помага на домашните си, той се не влияе caмо от едни мили сърдечни чюв­ства към майка и братя, но се направлява и от други подбуждения, именно от честолюбие и гордост. За него е низост домашните му да се намират в оскъдност и да ходят парталиви. Защо се той труди и кому ще продава кабадайлък, ако сестра му не е добре нагиз­дена на хорото и ако майка му ходи без папуце!

Овчарят внася в общия дом вълна, масло, сирене и други овчи произведения, без да догледва къде и как се харчат. Ако има сестри за женене, купува им прелу и претика за даруве и руба, заръчва на ке­хаята да дава на баща му по някой грош, когато има нужда; труди се да се натъкмят по-малките му братя негде на работа, грижи се за женената си сестра и децата й, ако мъжът й е беден или се е поминал и пр. С по-малко думи казано, овчарят подпомага с каквото може бащиния си дом, като същевременно пресмята да остане и за него достатъчна част от спечеленото, та един ден и той да сбере дом и заживее както всич­ки домовници. В замяна на щедрите помощи, с които овчарят поддържа бащиния си дом, признателните майка и сестри с драгост приготовляват всичко, каквото могат за угиздюването на щедрия си син и брат. Среднородопските моми много се гордеят, ако имат братя гиздави овчари, но последните още повече се гордеят, ако имат каматни песнопойни сестри. Лефтер (неженен) овчар, ако няма лефтера сестра, братовчедка или сестрина дъщеря, с които да ходи на хоро и попрелки, е недоволен от лефтерските си години.

Пролет овчарите, като се връщат от Енедженското поле, купуват разни армагани, които раздават на ро­дители, братя и други роднини, но най-много слагат сестрите си, годениците си и другите роднински моми. Тем купуват най-хубави и най-скъпи неща. Даже без­надеждно болните овчари не забравят да поръчат на ­кехаите си да купят и занесат армаган и от тях на милите им деца.

Следующата песен, която се пее при завръщането на овчарите от полето, ни открива най-възвишените сърдечни и душевни чувствования на среднородопския овчар.

 

Митю са болан разбулел
На дахан на Дери дере,
В Деридерскине лювади.
Пуд нее чйорни черници.
Колчиш ми Митю охнеше,
Черницем листе капеше
На белу лице Митюву.
Деридерскине девойки
Зелену сену сушеха.
Чйорни черници береха
И Митю му си думаха:
- Щу ти е, Митю, та лижиш
Пуд сее чйорни черници?
- Ох, Деридерски девойки,
Мен ми е лошу падналу,
Кайну ни ми е падалу:
Митю ще да си загине
В Деридерскисе лювадье
Пуд сее чйорни черници.
- Ни думай, Митю, ни думай
Такива лоши хурати!
Как ще та госпуд кайдиса
Такова младу зелену!
- Кайдисал ма е, девойки,
Лоша ма глава сбулела.
Иди, девойки, викайте
Моен тйошек кехее".
Ага девойки викнаха,
Негувен тйошек кехее,
Митю си му думаше:
- Кехейо, мое, доржеву
Митю ще тув да загине
В Деридерскисе лювадье
Пуд сее чйорни черници.
Тува ми коща градите,
Нах четири страни пенжюре:
Адинан пенжюр да глйода
Нах моя стара майчица;
Друген пенжюр да глйода
Над дахан нах планинона;
Третен пенжюр да глйода
Нах равну поле широку;
Четвортен пенжюр да глйода
Нах мои дребни шилета.
Ага нах дахан торните,
Ага увни прудавате
И мои увни продайте.
Ага армаган сбирате,
Ут мен армаган сберите
На майка ми да купите
Манахи чйорни папуце,
С манахи чйорни робуве,
Да носи да ги ни здира.
Сестра ми звунка шерена.
С манахи чйорни чепразе.
Да носи да ги ни здира.
Родуму дребну порстене
С манахи чйорни камене
Да носет да са ни трушот.
Главеници да купите
Скечюска тйонка подбулка
С чйорна куприна везана,
Да носи да са ни здира.
И здраве си хи носите,
Да си са глави и жени,
Митю ще тува да сиди
В Деридерскисе лювади,
Пуд сее чйорни черници.
Пролете да си испрата
Негуви вакли овнуве,
Негуви дребни шилета,
подзиме да си ги чека
Пуд сее чйорни черници".
Ага кехее си вдигна
Митюви вакли овнуве,
Митюви дребни шилета
Нах дахан нах планинона,
Чи си ми Митю загина,
Загина Митю устана
В Деридерскине лювади
Пуд нее чйорни черници.
Митюви верни кучета
Оклулу негу ходеха
И желну си жеукаха.
Жеукаха и виеха.

 

(Слушана в Чепеларе)



[1] Враждата от младите се е принесла и у старите. Едно време по селата населението се делеше на две партии: овчарска (чорбаджийска) и факирска (сиромашка). Овчарската партия винаги надвиваше факирската. За каквато и да било селскостопанска работа изслушваха се и двете партии, но овчарите налагаха на всички своето мнение и тяхната дума се слушаше. Само черковно-училищните работи се разправяха от другите съсловия. Освен това овчарите бяха отстъпили на факирската партия капзималлъка (събирането на данъците) и мухтарлъка. Овчарите не искаха да се спречкват с по-долните забити, затова и отбягваха срещането си с тях. Само когато високопоставени и зъбести аги притиснеха някое село, овчарите се намесваха и то посредством своите кехаи. Едновремешното деление населението на двете партии отчасти се е запазило и до сега. Бившите овчари, кехаи и сулинаджии (рибари) или потомците им при сегашните партизанства са речи на една страна, а зидари, шивачи, бакали и пр. на друга. Както в по-старо време, така и сега най-голяма врява вдигат за каквото и да е дюлгерите, а най-малка – сулинаджиите.

 

 

©1997-2020 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.