Васил Дечов

Среднородопски овчари и кехаи

Среднородопски овчари и кехаи

Народност и патриотизъм

 

Народност и патриотизъм. - Среднородопските ов­чари имат смутно понятие за своето произхождение и cтapoтo 6ългарско царство. Те вярват, че в много да­лечно време Родопите, Енидженското поле и другите околни земи са били Казълъ-алмо. За Рим-папа се го­вори и вярва, че бил извънредно едър и вечно живял, т. е. не умирал. От старост Рим папа не могъл да си повдига клепките на очите, та когато искал да гльода светос, заповядвал да му повдигат клепките с вила.

Когато Рим папа се оттеглил в Казълъ-алма "в Уру­менли" (а следователно и в Родопите), зели да съдят други царе: Джин евис, горци и 6олгаре. Кой е съградил Мюсюллине калеси и Бурукале[1] между родоп­ските овчари има препирня. Едни казват, че тия калета ги е градил Рим папа, а други оспоряват това и твър­дят, че са градени от Джин евис. Има и една тpeтa, впрочем малка партия, която се напъва да доказва, че калетата са градени от Крали Марко и цар Костадина. Овчарите са убедени, че Крали Марко и цар Костадин са български царе. Когато турците дошли в Уруменли, цар Костадин се борил много години с тях, ала най-сетне жена му, която била гъркиня, сторила муртатлък (предателство) и турците разбили цар Ко­стадина и му превзели царщината. Овчарите се надяват, че когато на Рим папа мине сардньона (той бил сърдит на християните в Уруменли), Мускофян ще зоме изия от Рим папа и ще пруподи турците нах Шем (от гдето били дошли) и тув ще стане пак христенску царству. Мускофа аднож духодал ду Силистра и другуш до Едрине, ала са ворнал назад, оти Рим папа е още сардит и ни е дал да са исподат турцете.[2]

Родопските овчари съзнават, че са българи и че не са един минлет с горцине (гърците), макар вераса да е адно. Към гърците се отнасят презритeлно, но не и враждебно. Овчарите са скроили много смешни пословици и приказки за гърците и чйостиш ги подмятат. За турците казват, че са "морсна вера", но не питаят така умраза към тях, както другите българи. Впрочем това лесно се обяснява. Турците особено юруците всякога са покровителствували нашите родопчани и са имали пъл­но доверие в тях. Освен това юруците и другите аги със своите стада са създали среднородопското овцевъд­ство и са подобрили поминъка на родопското християн­ско население. Прочее, не е чудно, че овчарите толкова не мразят истинските турци. Друг е въпросът, ако говорим за помаците. Овчарите знаят, че помаците ня­кога са били българи-християни. Умразата между ов­чари християни и помаuи толкова се е закоренила, щото не е възможно да се унищожи. Ако на мандрите и къшлите има и по малко мохамедански овце, стопа­ните на последните редчиш прусодюват (дават заповед) за нещо. Християните ги мачкат и не им позволяват да траханисат (бъбрят). Християните винаги се обръ­щат към помаците с презрителната дума "ахрен" (мол­чи бе ахрен! Вие aку бехте кумаш, та нищехте си пру­мени верата).

Борбата за политическото възраждане на българ­ския народ не е докоснала среднородопските овчари, защото те не са се намесили в нея. Наистина, овча­рите са съзнавали, че са българи, но само до там са се спрели. Според техните понятия войводите са просто юнаци, които заслужават почит и уважение. Но каква цел гонят тия войводи и юнашките им дружини, за ро­допските овчари е безразлично. Те знаят, че Родопските планини са тяхна бащиния и че наоколо в съседните земи живеят и други българи, но интересите им не са свързани с последните. Даже нещо повече. Родопските овчари не обичат толкова съседните българи, особено тия в Пловдивското поле, които презрително наричат "шопи". Кой знае дали е така, но ний мислим, че тук се крие една много отдавнашна омраза. Знае се от историята, че Родопските планини през време на старото българско царство са се управлявали почти не­зависимо от някои князе и боляри и че разни князе, войводи и боляри, незадоволени от българските царе, са бягали в Родопите. Дали не са останали някакви следи у родопските овчари от тия отдавнашни незадо­волствия? Впрочем тоя въпрос изисква изучаване.

По черковния въпрос родопските овчари са били съвсем равнодушни и не са следили изхода на борбата. Изключение правят само неколцина по-развити кехаи. Черковно-училищните работи са се управлявали и уреждали от другите съсловия (абаджии, бакърджии, зидари, търговци и пр.). Книжовността и учението спо­ред понятието на родопските овчари са излишни и не­полезни работи. Те са просто извори на лъжи и дяволии. - "Светос ще прупадне ут ученисе". Видиш ли учен чилек, бегай, тъй казват родопските овчари.



[1] Мосинопол (развалини при Гюмюрджиня) и Перитор (развалини при Буругьол).

[2] Това вярваха и мислеха овчарите до Руско-турската война.

 

©1997-2019 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.