Иван Евтимов

Sociologia del mare

    Sociologia del mare

    МОРЯШКАТА ЛЮБОВ

    Един от трайните стереотипи в масовото съзнание, свързан с моряците, е, че те са хора, водещи бурен живот „с по една съпруга във всяко пристанище". Самите моряци полагат големи усилия да закрепят стереотипа, разказвайки истории за невероятни любовни похождения. Тук имаме типичен случай на сублимация, на фантазно компенсиране на тъжната реалност. В моменти на откровение моряците си признават, че те са съвременните отшелници, монаси, доброволно отдали се на аскетичен живот.

    Както шофьорите на „тирове" виждат магистралите, но не и градовете, покрай които минават, така и повечето моряци виждат пристанищата, но не и страните, които посещават. Те не могат да се надяват на нормално общуване с някакви местни общности, сред които биха срещнали и жени, които да ги харесват. В повечето случаи езиковата бариера е достатъчна, за да изолира моряка от местното общество, но дори тя да не съществува, остава бариерата на професията.

    Негативният имидж на моряшката професия не е случаен, не е просто стереотип. Морякът винаги символизира чуждото, несигурното, непостоянното, маргиналното. Той е в периферията на всяко общество, той е този, който винаги отплава, той релативизира сигурното, изменя неизменното, абсолютизира бягството от всяка улегналост. Затова морякът не може да бъде допуснат до което и да е общество, уважаващо себе си, държащо да се съхрани и да внушава доверие и респект в собствените му ценности. Нищо, че самото моряшко общество е силно консервативно, традиционно, почиващо на доста сурови норми и ценности. Спрямо обществата от сушата, то е отрицание на всичко стабилно.

    Ето защо морякът се отхвърля, рисува се в черните краски на нихилиста, на развратника и алкохолика. Той е рушител, опасна личност, заплашваща да обезцени всички морални императиви. Него не го допускат в доброто общество. Той има право да общува единствено с други маргинализирани групи - контрабандисти, прекупвачи, незаконни сарафи. Когато става дума за жени, неговият достъп е ограничен до проститутките.

    Българският моряк обаче е безнадеждно патриархален. Той се ужасява от възможностите да общува с проститутки и когато му се случи, притиснат от нагона, гледа някак си да го прикрие, най-вече от себе си. (По същия начин се възмущава от хомосексуализма.) И не защото се страхува от болести или няма пари, а просто не иска да бъде отъждествяван с маргиналните сфери на обществото. Той не приема традиционния образ на моряка. Срамува се от него. Има по-високо самочувствие за себе си и се стреми да го съхрани. Светът на порока го отвращава и плаши. Така той се извисява до аскетизма на светеца, надминава по въздържание монасите и остава много по-верен на семейното ложе от почтените земни съпрузи.

    Колкото по-беден е сексуалният живот на българския моряк, толкова по-богати, развихрени и неограничени от нищо са сексуалните му фантазии. Моряшките любовни истории са едно неизучено творчество, една несправедливо пренебрегвана от изследователя творческа вселена.

    *   *   *

    За да изясня все пак специфичното отношение на моряка към любовта ще трябва да хвърля светлина върху природата на любовта изобщо, тъй като по този въпрос има твърде много заблуди и неверни  твърдения.

    Любовта е субективна концепция, поради което  никога не е ясно какво се крие зад нея. По всяка вероятност неяснотата е причината да се говори и пише толкова много за любовта.

    Доколкото си спомням, тази конструкция е възникнала във времената, когато благородният рицар е можел да изчука която си пожелае от своите крепостни селянки, но е можел само да подсмърча, да точи лиги и да мечтае за жената на своя сюзерен. Отивайки да поднесе дарове и да засвидетелства вярност на сюзерена, рицарят, покланяйки се, е успявал само за миг да хвърли бърз поглед към деколтето й. Но това е било достатъчно да възпали мозъка му и той да измисли платоничната любов. Заявявайки, че е влюбен безкористно в дамата на сърцето си и тази любов по никакъв начин не оказва въздействие върху други негови органи, той е можел спокойно да пише сонети и да се бие в рицарски турнири, без да предизвика гнева на съпруга й, който е бил и негов господар.

    Плещейки в рими за идеални чувства и подрънквайки на лютня или цимбал под прозореца на своята господарка, рицарят тайно се е надявал и на нещо плътско, но то рядко се е случвало.

    Ето това празно и безобидно говорене било определено като любов, за разлика от долната и мръсна страст, която като нещо нисше можело да бъде отприщено само по отношение на нисшето селско съсловие. 

    Така конструирана, концепцията за любовта задоволявала господаря, ласкаела жена му и подлудявала рицаря. Опирайки се на историческите факти, можем да кажем, че любовта е чист мерак, трансформиран в безобидни въздишки, поради непреодолими съсловни забрани. По-късно, когато стройната йерархия на средните векове започнала да се разпада, а идеите за равенството превърнала сюзерени, васали и селяни в обикновени граждани, представата за любовта се объркала.

    Вече е било позволено да се прави секс с жена, в която си влюбен. Въпреки това, като отглас от доброто старо време, в много от европейските народи сред мъжете продължава да е живо убеждението, че една жена, която е имала лекомислието да ти се отдаде, не заслужава повече любовта ти.

    Същевременно, представителите на лицемерния буржоазен морал, които никога нямат пари, за да си платят в публичния дом, започнали да твърдят, че единствено любовта е основание за секс. Стигнало се до огромни недоразумения, които продължават и днес и тровят съвместния живот и на двата пола. Ако в миналото съсловното разделение на любовта и секса е внасяло яснота и логическа непротиворечивост в отношенията, сега станали възможни всякакви комбинации, нито една от които няма предимство пред другите.

    Подобно положение на нещата е истински рай за поетите и писателите, които създават разтърсващи драми, експлоатирайки трагизма на невъобразимо оплетените начала.

    Учените, които винаги страдат от амбицията да намерят простата истина, скрита зад сложността на видимото, в стремежа си да внесат яснота, са създали  всевъзможни теории и модели на любовта.

    Нека да вземем за пример един от най-известните експерти в теорията на любовта – Стретберг. Той, за разлика от френското разбиране за любовен триъгълник (съпругът – съпругата и любовникът), ни предлага една друга триъгълна концепция за любовта, която не се занимава с отношенията между субектите, дори ги пренебрегва, но изследва  отношенията между емоциите, които влюбеният или влюбената изпитват. Моделът се състои от три емоционални елемента – интимност, страст и задължение. Единствено ако и трите елемента са налице, можем да говорим за любов. Ако и трите елемента са изразени в еднаква степен, получава се един равнобедрен триъгълник, който е и истинската хармонична любов.

    Ако си нямате друга работа, може да потънете в дебрите на една геометрия на любовта, чертаейки най-различни триъгълници,  в опита си да изявите всички възможни комбинации.

    Моделът на Стретберг, когато се приложи към историята,  много точно описва какво се е случило при прехода от феодализъм към модерно общество. Васалът е изпитвал задължения към семейството на сюзерена си и е трябвало да плаща данъци и да участва със своя въоръжена  група в побоищата, които неговият сюзерен е организирал. По отношение на съпругата му той е бил задължен да бъде платонично влюбен в нея, да я  възхвалява в дълги песни, да я обявява за дамата на сърцето си (независимо как е изглеждала) и да се бие по турнири в нейна чест.

    Страстта, както вече казах, васалът е отдавал на крепостните си селянки. А на неговата интимност се радвали конете му  и ловните му кучета.

    Както вече разбирате, тази стройна йерархия на емоциите е била безвъзвратно разрушена заедно със съсловната йерархия. В демократичното общество свободният гражданин е трябвало да слее тези три толкова разнородни емоции в едно чувство и да го изпитва към една жена. А жената е трябвало да му отговори със същото.

    Вече е ясно защо някои третират партньорите си като крепостни или като домашни животни и защо партньорите им отказват да приемат такова отношение, но им отвръщат по същия начин. Просто хармоничната любов вече е невъзможна. Тя е един теоретичен конструкт, който е полезен при обяснение на миналото, но не може да бъде реализиран в настоящето.

    Моряците, както и техните любими и съпруги, обаче се радват на една логическа непротиворечивост на емоциите, съществувала в старите времена.

    Като заместител на предишните съсловни забрани при тях се явява разстоянието.  Щом отплават от родното пристанище, започва процесът на идеализация,  който обхваща и двата пола. Недостъпността кара моряците с всяка миля да прибавят нови и нови прекрасни физически и духовни черти към образа на далечната съпруга или приятелка. Същото правят и жените, които бързо подменят впечатленията си от пияната свиня, с представи за безстрашния рицар на моретата, който воюва с природните стихии в името на нейното щастие.

    След като идеализацията е завършена, отношението към другия добива характера на религиозно преклонение и никакви плътски помисли не помрачават станалата чиста и светла платоническа любов. Остава единствено задължението да обичаш създадената от самия теб представа за другия.

    На този етап жената може спокойно да си намери някой колега или комшия, който да удовлетворява сексуалните й потребности и който тъкмо поради това по никакъв начин не може да затъмни светлия образ на далечния, недостъпен морски герой. По същия начин морякът използва пристанищните проститутки, стриктно разделяйки сексуалното удоволствие от истинската голяма, далечна любов. 

    Що се отнася до интимността, жените я отдават на децата си, ако имат такива, или на някоя приятелка, която също въздиша по отплавал далече моряк. Моряците стават интимни помежду си, споделяйки си през дългите часове на принудителното съжителство своите преживявания, своите надежди и страхове, своите мечти.

    Така моряшките семейства постигат хармонията на любовта, каквато някога е съществувала през средновековието.

    Стретберг ни разкрива трите различни елемента, от които е композирано единството на любовта. Но той само загатва, че любовта не може да бъде постигната,  ако се опитаме да изпитваме към една и съща личност толкова несъвместими една с друга емоции,  каквито са страстта, задължението и интимността. Любовта е възможна единствено, ако имаме три обекта. Към единия да изпитваме страст, към другия задължение и към третия интимност. Едва при това положение триединството на любовта се осъществява в самия индивид, той изпитва душевен покой и опознава хармоничната любов.

    Моряшките семейства имат този шанс, но тяхното щастие често е заплашено от лошия навик на моряците понякога да се връщат от плаване. Най-големи сътресения настъпват, когато морякът след година, година и половина рейс се завърне в родния дом. Сблъсъкът с реалността автоматически предизвиква и у мъжа, и у жената процеса на деидеализация.

    Жената очаква морският вълк да се превърне в кротко агънце и да посвети на семейството краткия си престой на брега. Но едно от предимствата на моряшкия  живот е, че на кораба има домакин, който се грижи за пазаруването, готвач, който готви, и камериери, които почистват. Сблъсквайки се с неуредения български бит и изпратен на опашка за хляб, често се случва морякът да захвърли пазарската чанта и да се върне на кораба, забравяйки за всички нежни слова, които е изговорил на жена си в деня на завръщането си. Първият реален, първият прозаичен семеен ангажимент успешно потушава пламенната любов, която морякът е изпитвал, когато жена му с нейните претенции за пресен хляб е била на хиляди мили от него.

    Отказът от поемането на взаимни ангажименти, който би разрушил едно нормално земно семейство, в никакъв случай не се отразява върху здравината на моряшкото семейство, защото то е основано не на взаимната помощ в ежедневието, а на взаимната помощ в постигането на идеалната любов. Кратките срещи и дългите раздели са силите, които крепят семейното единство. Благодарение на тях и най-унищожителните според земните представи събития не могат да го разклатят.

    По времето, когато още учех в гимназията, в съседния на нашия апартамент живееше  моряшко семейство. Мъжът беше един от известните тогава капитани, вече прехвърлил петдесетте. Жена му – дългокрака красавица, беше значително по-млада от него, навярно някъде към тридесетте си години. Имаха и един палав син на десет години.

    Капитанът замина на дълъг рейс и се върна след година и половина. Месец преди това жена му роди и през панелните стени чувахме крясъците на новороденото. Всички в кооперацията с нетърпение очакваха какво ще се случи.

    В деня, когато капитанът се завърна, бяхме прилепили уши на панела.

    - Какво е това бебе?! – изрева ужасен капитанът.

    - Мъжко – отговори невъзмутимо съпругата.

    - На кого е? – запита той с заплашителен тон.

    - Наше е! – отговори отново невъзмутимо съпругата.

    - Как така ще е наше, когато ме е нямало година и половина?

    - Да, нямало те е, но бебето е наше и толкоз!

    - Ще ми кажеш ли от кого е това бебе?

    - Не, защото бебето си е наше!

    - Как така ще е наше?

    - Щом е от моята путка, значи е наше! – заключи съпругата.

    Пред този необорим аргумент капитанът онемя. Настана тишина, след което се чу трясъкът на външната врата и капитанът напусна, за да се прибере навярно на кораба.

    Всички предсказваха неизбежен развод, но най-неочаквано след седмица, само няколко дни преди капитанът да отплава отново, той се завърна в апартамента.

    Смутените съседи видяха как сплотеното семейство излиза на разходка. Капитанът буташе количката с младенеца, майката вървеше до него, хванала за ръка големия син, който подскачаше и  обясняваше гордо на околните: ”Имам си братче!”

    *   *   *

    Както може да се види от горния пример, при моряшкото семейство трудно може да се говори за изневяра, тъй като при него сексът не е обвързан с другите елементи, съставляващи според Стретберг любовта.

    Все пак поради обстоятелството, че моряшката жена води отседнал живот, докато съпругът й скита от пристанище на пристанище, внася известна несиметричност в техните възможности. Съпругата би могла да изгради парасемейни отношения с колегата или съседа, който да поправя течащото кранче в банята и дори да ходи за пресен хляб.

    За моряка в повечето случаи е достъпен единствено голият секс, платен и бърз, изчистен от каквито и да е било усложнения, които биха му придали видимостта на човешко общуване. За него сексът е стока и той подхожда към него като към всяка стока.  Преди да плати, внимателно преценява дали стоката си заслужава цената и не би ли било по-добре да вложи ограничените си ресурси в други по-трайни стоки или да ги инвестира в нещо, което може да препродаде с печалба.

    Най-откровено тази нагласа изразяваше Кръстьо:

    - Как не – казваше той, – ще дам петдесет марки за пет минути съмнително удоволствие. Вадя петдесет марки от джоба си, слагам ги на масата, издялвам си една чикия, като си въобразявам каквото си искам, и си прибирам парите. Получава се двойно удоволствие, защото вместо да съм платил на някакво непознато дупе, съм платил на въображението си.

    Върху по-образованата част от екипажа, освен съображенията за икономическа ефективност, тежеше и неправилното буржоазно възпитание, обременеността с норми и ценности, които им бяха набивани от семейството и литературата.  (Новият комунистически морал не внесе никаква съществена корекция в буржоазното разбиране за любовта, освен допълнението, че и двамата трябва да изпитват най-силна любов към партията и нейния генерален секретар и едва след това да се обичат помежду си.) Предразсъдъкът, че трябва да си влюбен в някого, за да правиш секс с него, блокираше всички хормонални бури и водеше до трагична раздвоеност между изискванията на Свръхаза и импулсите на То.

     

    ©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
    Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.