Васил Дечов

Исторически, публицистични и други

Исторически, публицистични и...

Как са се явили помаци в с. Косово

 

КАК СА СЕ ЯВИЛИ ПОМАЦИ В ЧИСТО БЪЛГАРСКОТО СЕЛО КОСОВО (ШАЙТАНОВО), РУПЧОСКО

 

Между селата Хвойна, Наречен, Добралък и мънастира "Бяла черква" (Рупчоско), в полите на три стръмни бърда, наричани: "Добровица", "Кузмина" и "Браюво", е разположено едно селце, което сега официално се нарича Шайтаново, а в старо време се е наричало Косово.* Според разказите на стари хора ето как е станало преименованието на селото от Косово на Шайтаново. Преди 50-60 години в това село имало един човек, който свободно и по своя воля си мърдал ту едното, ту другото ухо. Освен това, тоя "особен" човек си покачвал краката на рамената, сви­вал се назад във вид на обръч и пр. Еднъж в Косово дошъл един турски кадия по някаква работа. Пред кадията се представил "смешният" човек и почнал да върши разни игри с тялото си. Кадията се смаял от тая необикновена еластичност и бързина на движе­нията на тоя косовец и в знак на удивлението и удоволствието, което му направил тоя "шайтанин", дал му голям бакшиш. Освен това, кадията записал в зва­ничните си книжа селото с названието "Шайтанкьой" = Дяволско село. Оттогава насетне всички турски вла­сти са го наричали и писали "Шайтанкьой", а не Ко­сово. Само Пловдивската митрополия, и то до Осво­бождението, в писмата си е писала "Косово"; обаче от Освобождението насам и митрополия, и власти, и всичкото население в Рупчос казва и пише "с. Шайтаново".

Но да дойдем на предмета си.

Миналото лято ми се представи случай да обходя цялото Шайтановско землище. Една вечер, като сли­зах в селото, на края до една махала видях стари турски гробища. Това ме очуди, защото в Шайтаново сега няма мохамедани, пък и не бях чувал дотогава да е имало някога помаци в селото. Още същата ве­чер събрах няколко старци и ги попитах: какви са тия турски гробища, когато цялото село е християнско? Старците ми казаха, че и в тяхното село някога е имало помаци и ето как са се били "наплодили":

Преди сто и повече години в с. Косово живял еднн човек, който се наричал Вражу (собствено име или прякор необяснимо). Тоя Вражу бил богат, но жесток и безнравствен човек. Еднъж един сиромах човек му поискал 200 гроша на заем. Вражу се съгласил да му заеме тая сума, но с това условие: сиро­махът да даде на Вража като залог нивата си в местността "Ражда", Вражу да работи нивата 3-4 години, да прибира приходите от нея и от тия приходи да се погасява дългът. След изтичането на 4-те години си­ромахът почнал да си оре нивата, но Вражу му съ­сякал оралото и не го допущал да я оре под предлог, че бил купил тая нива за 200 гроша. Бедният косовец разбрал, че мъчно ще може да се разправи с Вража, затова стъкмил оттук-оттам 200 гроша и с парите в ръката се представил при Вража и му рекъл:

– Вражо, ти ми ора нивата 4 години и прибира всичките нейни плодове. Парите, които ми даде, са платени и надплатени; ала ако мислиш да ми земиш нивата – това няма да те огрее. Нà! Земи си 200-та гроша, които ми даде, пък прихода от нивата го хвани за лихва.

– Аз съм купил нивата и няма да ти я дам – отговорил Вражу.

На бедния косовец причерняло пред очите – нивата му била много мила – и в яда си се озовал в г. Пловдив. Taм той завел дело пред кадията. Последният като се основал на свидетелските показания, решил делото в полза на сиромаха косовец. Вражу се силно ядосал и в гнева си рекъл пред кадията: "аз турчин ставам, ала нивата не отстъпвам!" Кадията поканил Вража три пъти да повтори тия думи и Вражу ги пов­торил и потретил. След това кадията заявил на ище­ца, че нивата ще земе Вражу, защото е склонен да приеме мохамеданската вяра. В присъствието на кадията и много пловдивски турци Вражу бил обрязан в Имарет джамия. С бяла чалма на главата си Вражу тръгнал за Косово с намерение да потурчи и жена си, и децата си. Но косовецът, който изгубил нивата си, го изпреварил и по-рано стигнал в Косово. Послед­ният обадил на Вражовата жена и съселените си, какво е направил Вражу, като същевременно се каял, загдето станал причина да се "укучети" един христия­нин. Косовци, за да спасят Вражовото семейство от потурчване, дали съвети на Вражовица да напусне с децата си дома си и да се скрие у християните. Жената послушала и се скрила. Когато Вражу наближил къщата си, извикал колкото му глас държи:

– Жено, пусни свинето от кочината и изпъди го от къщи! Аз се потурчих и не ми трябва вече свине в къщата.

От къщи се не обадил никой. Тогава Вражу влязъл на двора, пуснал свинето от кочината, напъдил го вън и влязъл в къщата. Но тя се указала пуста. Видял, нямало хора. Напразно Вражу заплашвал съселените си да му кажат где се крият жена му и децата му. Най-после той, като се уверил, че не ще може да из­пълни желанието си – да потурчи и семейството си, с клетва и публично се отказал от него и отишъл в Еникьой (помашко село в Пловдивска околия) да си търси друга жена – мохамеданка. Една млада пома­киня вдовица се съгласила да му бъде жена. Вражу се върнал в Косово с еникьойската помакиня. От тоя брак се родили 5-6 кучета, които тоже се оженили за еникьойски помакини. Вражу, когото косовските хри­стияни преименовали на "Гажу", след потурчването си станал още по-зъл и безнравствен. На стари години той имал навик да отива в празнични дни на хорото и там след като изглеждал по ред всички по-хубави булки и моми, позволявал си, без срам и страх, да повдига с една тояшка полите на момите, както си играяли на хорото. Християните косовци, като не можали вече да търпят Гажовите безобразия, оплакали се на турските власти в Пловдив. Пловдивският паша, възмутен от поведението на "потурченакът”, изпратил сеймене в Косово, със заповед да проверят оплакванията на косовските християни и, ако всичко се укаже вярно, да застрелят Вража. Сеймените изпълнили точ­но заповедта на пашата. Те, след като се уверили в истинността на оплакванията, казали на Гажа да сe стегне за път, че го викал пашата, а на косовските първенци скришом казали да земат мотики и лопати и от далеч да вървят след тях и Гажа. Сеймените подкарали Гажа напред, но като се отдалечили около два километра от селото, свалили пушките от рамената си, прецелили се в Гажа и го застрелили. След това се обърнали към косовците, които ги следили отзад, и им заповядали да заровят на мястото "едепси­зинът" и "дюнмето" и да се върнат в село. Мястото, гдето е застрелен Гажу, и до днес се казва "Гажо­вото дере".

Синовете на Гажа (от помакинята), които до тогава били по-зли и от баща си, се уплашили и почнали да живеят добре с християните; обаче техните потомци – наследници с течение на времето забравили участта на дяда си и захванали много лошо да се от­насят със съселените си – християни. Но това не отиш­ло за много време. През втората половина на Султан Махмудовото царуване или около 1825 година в Сред­ните Родопи се появили две български хайдушки дружини. На едната дружина предводител бил Ангел вой­вода, а на другата Караджа войвода или Караджа­-кехая от с. Давудюво (Иридерска кааза – Гюмюрджин­ски санджак). Когато Ангел войвода или Караджа-кехая се въртял с дружината си по върховете на "Бя­ла-черква" и другите планини около Косово, христия­ните-косовци се оплакали на войводата от произволите на Вражавите потомци-помаци. Войводата кипнал от гняв и заповядал на "момчетата си" да уничтожат ко­совците помаци в самото им гнездо. Но поради не­предвидливост или други причини скроеният план не можал изцяло да се изпълни. Българската хайдушка дружина успяла да убие само 2-3-ма помаци и то вън от селото, когато работили на нивите. Косовските по­маци разбрали и, уплашени от смелостта на хайду­тите, решили всички да се изселят от Косово. Те (на брой 10-15 семейства) бърже разпродали имотите си и се преселили в с. Ени кьой, гдето имали роднини, защото бабите и прабабите им били оттам.**

Махалата, в която са живели помаците в с. Косово, и сега се казва "турска махала".

 

 

Източник: Дечов, Васил. Избрани съчинения. (Белетристика. Етнография. Публицистика.) Пловдив, Христо Г. Данов, 1968.



* Във всичките (и стари, и по-нови) турски документи за владение на земите селото се пише “Косово-Кариеси”.

** Старите шайтановци (косовци) не можаха точно да определят кой войвода им е помогнал да се освободят от своите помаци. Едни ми казваха, че е бил Караджа войвода, а други Ангел войвода. Но по-вероятно ще да е бил Караджа войвода и ето защо: Караджа войвода преди да стане такъв, е бил кехая. Овцете му са летовали на “Бяла черква” и мандрите му са били близо до мястото, гдето е сега мънастирът. Планината “Бяла черква” се допира до землището на с. Шайтаново. Няма съмнение, че Караджата, още когато е бил кехая, се е познавал с косовци (шайтановци). Една плоска канара на “Бяла черква” и сега още се нарича “Караджова трепеза”.

 

©1997-2019 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.