Васил Дечов

Исторически, публицистични и други

Исторически, публицистични и...

Изтурчването на с. Богутево

 

МАТЕРИАЛИ ПО ИЗТУРЧВАНЕТО НА С. БОГУТЕВО[1]

 

Причината да ce напише тоя запис е тая:

Известно стана, че записите на лицата, които при­тежават от посветените земи от страна на покойната Султанка Айше и от мъжа й Ибраим паша от г. Ислям­бол (Цариград, Б. пр.), находящи се в нахията Руп­чос, която е една от нахиите привързани на Пловдив­ската кааза, с изминването на времето са се изгyбили и унищожили, и за да не се причиняват от това за­губи на управлението на речените земи, надзирателът (Евкаф-Назър-ага) на тия земи, който живее при вра­тата на благополучието (Дер-и-Саадет - вратата, от­гдето излизат добрините, т. е. Цариград, Б. пр.), заповяда да се издадат нови записи на ония, които ня­мат такива, и като жителите на с. Богутево по име: Мухарем и Ахмед и Домакин Стою, и Чилингир Вълчо и Вълко Беганов и брат му Юсеин и Юсуф и Коджа Мурю и Георго и Куртю и Бъкларя Никола и Марин и Иван и другия Ахмед и Илчо и Паско, поискаха да им се издадат нови записи за земята им називаема "Курсал" айляк (лятно пасбище), то аз като опълно­мощен от Мустафа ага, настойника (мютевеллия) на посветените земи, в годината хилядо сто деветнадесет, направих обща проверка (юклама) и намерих, че гра­ниците на айляка на речените лица наченва от черк­вата в с. Богутево, от там до дерето на горе до мал­кото дере, от там по това малко дере на горе до дру­гото малко дере, което е до ливадите, от там до из­вора, който е над пътя и до малкия дълбок проход (гедик), от там право на долу до Студения извор, от там на долу до Касъка, от там на горе до Картал-кая (Орлов камък), от там на долу по дерето до моста на Чепеларската река, от там на горе до дерето "Бок­луджа", от там по дерето до черковището (клисе ери) и от там на долу отива, та свършва до черквата в с. Богутево.

Прочее, като пълномощник на Мустафа-ага, настой­ник на Вакъфа (посветените земи), издадох тоя запис (темесюк-документ) на гореказаните жители от село Богутево, за да си владеят, както и до сега, означе­ната в горе означените граници земя айляк, катo всяка година плащат определеното за нея даждие на отреде­ните й забити (чиновници) и да им се неправи на стопанисването никаква пречка, нито от наша страна, нито от страна на някого другиго.

Написа се в годината хилядо-сто-деветнадесет[2] на първия ден от месец Себи-юл-Акър!

                   (под.), Ахмед: наместник на мютеваллията

                   на гореозначените посветени земи.

                   Превел: (под.) М. Попов.

 

--------------------------------------------

 

2. Из запазената "архива" на Кара-Ибрахима

                 в с. Чепеларе

а) Рузи Касъм (Ден Димитров ден).

         Четиридесет[3] (40) младши пеши стражари

                        с по 7 гроша мес. заплата.

                      Байряктар (знаменосец) с 15 гроша

                        месечна заплата.

                         Билюк башия с 30 гроша месечна

                        заплата.

                             Всичко 42 души.

 

                  До Билюк башията Кара-Ибрахим

                                                   в Чепеларе

                                      

След поздрав, с Божия милост и съгласно шарията, написа се и Ви се изпрати настоящето.

Като се назначавате за Билюк башия, ще земете при Вас гореопределените здрави, силни и добре въоръжени хора, с които и с помощта на населението, ще пазите Пловдив и околийските (казалийските) села и пътища от тайни крадци, разбойници, които пресичат пътищата (кутаи-тирик) и съставените в балканите разбойнически чети. Следователно, когато се научите, че някъде са се появили такива разбойници, веднага ще ги нападнете с хората си, и съгласно шарията, първо ще ги поканите да се покорят. Ако разбойниците се покорят, веднага ще ги залавяте и изпращате в централното шариятско управление, а пък ако се не покорят и употребят против Вас някакво оръжие, Вий, с хората си ще откриете бой (огън) срещу такива разбойници и ги прибивате (избивате). В всеки случай ще свършвате залавянето им било живи или мъртви.

 

Година хилядо двестотин и

петнадесет (1215)

                            (Вместо подпис                                                                 голям печат на правителствено

учреждение, но не се чете,

понеже писмото е със съкратени  букви.)

                       

Превел: Адил Салихов

 

2. Причините за написването на настоящето са тези:

Настоятелството на посветените (вакъфските) имоти от бившия починал Велик Везир Джедит Али паша в Румъ-или, натоварва заможния и опитния Кара-Ибрахим-ага да прибира за време от 1-й март 1224 година до края на м-ц февруарий следующата година, приходите и определените данъци в Рупчоската нахия, в селото Паша-махала Пловдивска кааза и от Яхуд-хането в Пловдив. Ний се получихме от речения Кара-Ибрахим-ага следуемата се сума, която се похарчи за издържането на вакъфите, а той (Кара-Ибрахим) ще бъде наш чиновник, за да прибира: десятъка, мукаттата (данък върху айляците и егреците) и глобите; данъка върху чалтиците, водениците, овцете, пчелите и лозята; бериите върху венчилки и тапии; глобите, налагани от съдилищата; наемът на Яхуд-хането в Пловдив и всички други данъци и случайни приходи, каквито е имало и през миналите години.

Обаче ако се случи някои айляци, егреци и други имоти да станат махлюл (без наследници), ще ги продавате и като си задържите от стойността им (про­дажната цена) 10 000 акчета, остатъка ще изпращате на вакъфа. Тапиите ще ни изпращате, за да се подпишат и подпечатат от нac.

За да бъде всичко горе-изложено под Ваша власт и за да не можем както ний, така и други да Ви я отнемат (властта), дава Ви се настоящето.

 

Година хиляда двестотин[4]                    

двадесет и четире (1224)

Вакъф и Шериф)

(Печат)

Превел: А. Салихов

 

 

 

 Източник: Дечов, Васил. Избрани съчинения. (Белетристика. Етнография. Публицистика.) Пловдив, Христо Г. Данов, 1968.



[1] Бележка. Миналата година изходих цялото Богутовско землище. Един път, като слязох в селото, заварих неколцина богутовлене да се разправят нещо за гори и земи. От дума на дума един от спорящите между другото каза: “Да са живи сега дядо Спаско и дядо Илчо, ще кажат кутро е право и кутро е криво.” Аз се заинтересувах и се намесих в разговора.

- Какви са тия “дядо Спаско и дядо Илчо” – присторено запитах.

- Какви ли са? Те са наши деди и прадеди – отговори един от запитаните. – И в наше село едно време е ималу болгаре. Дядо Илчу и дядо Спаску са били болгаре, сетне са се путурчили.  Ние сме путурчени болгаре, дюнме.

- Ние имаме стари тапии и в тях са спуминат дяду Илчу и дяду Спаску – добави друг.

От по-нататъшните ми запитвания и отговори се уверих, че тия тапии ги варди имаминът, Якупоският ходжа. Последният бе толкоз добър да донесе всички худутнамета и тапии и да ги остави за няколко време на наше разположение с общ. писар Сюлю Мерков, който чете и пише и на български, и на турски язици. Между всички други документи най-интересен ми се видя горният и още един със същото почти съдържание и със същата дата, но за друга планина. По моя молба С. Мерков сне един точен препис с български букви от първия документ. По тоя препис г. Малин Попов, бивши рупчоски мирови съдия, който отлично знае да пише на турски, направи превода, за което редакцията  ни му крайно благодари.

Богутевци, както се спомена по-горе, не крият произхождението си и подробно ми разправиха как са се потурчили техните прадеди и прабаби. В една от следующите книжки на “Родопски напредък” ще поместим особна статия за с. Богутево и потурчването му. В. Д.

[2] По нашето леточисление в 1703 год.

[3] Бележка. Синът на Кара-Ибрахима, осемдесетгодишният Салих Чауш, е запазил повече  от 100 документа от бащиното му властвуване в Рупчос. От всички тия документи само 10 се указват с по-важно съдържание. Те последователно (според датите) се превеждат от Адил Салихов  и ще се обнародват в следующите книжки на “Родопски напредък”. За написване пълното животоописание на Кара-Ибрахим липсват още някои сведения, а именно подробности за първото и второто въстание на сърбите около г. Паракин и селата Акъбеговица и Айдарови  Кошове, отгдето Кара-Ибрахим е довел своите жени-робини. Преди няколко месеца редакцията помоли Сръбската кралевска академия на науките да събере и ни даде тия сведения или пък да снабди редакцията с един екземпляр от по-подробната история на сръбското въстание, обаче и до сега нямаме никакъв отговор. Редакцията на “Р. напредък” ще бъде крайно благодарна на онова лице или ученолюбиво дружество, което й помогне и й услужи в тая работа, като ще му отпусне 2 г. течения даром. В. Д.

[4] По нашето леточисление в 1808 година.

 

 

©1997-2019 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.