Васил Дечов

Среднородопско овчарство

Среднородопско овчарство

Домакинства

 

ДОМАКИНСТВА

В Средните Родопи населението живее в малки са­мостоятелни домакинства. Задруги не съществуват, за­щото не могат да виреят. Само у мухамеданите се сре­щат тук-там задруги, но и те бърже се разпадат. За­дружният челяден живот у мухамеданите може да съ­ществува само при изключителни условия. Известно е, че мухамеданската религия допуща двама, трима и по­вече братя да водят за жени две, три и повече сестри. Когато двама братя сполучат да се оженят за две сестри, те могат да живеят и работят заедно 20—25 години, но ако жените им са от две чужди семейства, задружният живот е невъзможен. Първият идеал на всички родопчани и родопчанки е да се отделят от об­щото домакинство, да си стъкмят отделен дом и да си живеят самостоятелно. Докато синовете станат на 18 години и дъщерите са още моми (неомъжени), в къщи заповядват бащата и майката; те управляват без огра­ничение и цялото стопанство. Но от 18-годишната си възраст нагоре синовете са свободни да се отделят окончателно от бащиния си дом. Те, ако и да работят самостоятелно, пак се прибират в бащината си къща и помагат, макар и ограничено, на домашните си. Ако в семейството има малки братя и сестри за мъжене, възрастните братя дават значителна част от спечеле­ното си имане за отглеждането на малките и стъкмя­ването дар и руба на възрастните си сестри. С по-малко думи казано, възрастните синове и братя до оженването си нидогльодват какво дават за в къщи; но след оженването си всичко дават със сметка, т. е. на заем, толкова повече че в новия дом се разпорежда нова самостоятелна домакиня.

Отделните среднородопски домакинства се устрой­ват тъй:

Най-първата грижа у възрастния младеж е да спе­чели пари и си съгради нова къща. Докато няма своя къща, той не е напълно независим, и ще не ще, все трябва да се увива още около баща си; но щом си съ­гради къща, той е напълно независим. За съграждане на къщата си той не трябва да очаква от никого по­мощ. Наистина родителите и братята му морално са длъжни да му помогнат при граденето било с работа или друго нещо, но ако те не направят това, никой няма да ги осъди за постъпката им. Единственото нещо, което бащата е длъжен да стори, е да даде даром по­требното място за новата къща, и то ако син му не е успял да си купи такова. Когато новата къща се покрие и една стая се доворши. т. е. приспособи за живеене, синът поисква прошка от родителите си и ги поканва заедно с всички домашни и други роднини на сьоднуваница. Последната се извършва така. Бащата зима огън от старата къща, отива в синовната му и сам накладва за пръв път огъня на новото огнище. След това честитява къщата на сина си, благословява новия дом и сяда в горния буджек на стаята. Едновременно с честитяването бащата подарява на сина си някаква вещ (обикновено съд) и малко имане (волче, теле, ов­чица или друго животно). Майката и роднините също подаряват нещо на новия домовник. Последният гощава родителите и роднините си. Ако синът до 30-годишната си възраст не е могъл да си съгради отделна къща, а пък е дошло време да се жени, баща му отстъпя при­временно една-две стаи от старата къща, за да се пуднечи, докато се сдобие със средства и съгради своя къща. Но и в такъв случай синът се счита за отделен. След това между стария и новия дом остават само едни роднински връзки, а друго нищо не ги свързва. Докато старите са живи, с изключение на вещите и стоката, които отделеният син си е купил отделно и които си прибира в новата къща, всичко друго имущество в стария дом си остава непокътнато. Само след смъртта на бащата синовете и дъщерите разделят имота. Дъщерите зимат равни делове със синовете. На дъщерите при омъжването им се дава само руба (дрехи), която отпосле при раздялата на бащиното имане не се прихваща. Най-малкият син се не отделя. Нему остава старата къща, обаче със сметка, т. е. след смъртта на баща си той я зима за дял, като не търси от други имоти или ако търси, старата къща се оце­нява и малкият брат откупува деловете на по-големите си братя. Докато бащата и майката са живи, двамата живеят в собствената си къща и се хранят от имотите си, които малкият им син обработва; но щом бащата умре, имотите се разделят и майката ходи да живее поред у всички синове.

Отделеният син или новият домакин се оженва, завъжда челяд, заживява самостоятелен живот и по-на­татък върви по същия път, по който е вървял и баща му. Изпърво новият дом е скромно стъкмен. Покъщни­ната му се състои само от няколко мъжови вещи, донесени от бащината му къща; от рубата на стопанката, донесена от бащината й къща, и от сватбенския шювиш (съдове и други предмети). Но в течение на ня­колко години домът се снабдява с всички потребни за домакинството неща и домакинята няма вече нужда да взима едно друго от съседите си.

Чисто къщните работи в родопските домакинства всецяло са възложени на жената-стопанка. Кога какво да се прави в къщи или в градината, мъжът се не бърка. Той само е длъжен да пренася отвън и повече нищо. Всички тежки земеделчески, скотовъдски и други работи са възложени нему. Само жътвата е оставена на женския пол, и то повечето на момите, отколкото на омъжените жени. Най-главната работа на последните е да редят градините и къщите и да отгледват децата.

Среднородопските селски деца повечето време от го­дината прекарват вън от къщи, на чист въздух. Детето щом проходи и укрепне, майка му го пъди да е ни залисва и да хи ни бави в кощи. До шестата си го­дина децата имат пълна външна свобода. През тоя период от възрастта им родителите се грижат само да ги обличат и хранят, а за някакво възпитание нито по­мислят. От шестата година нагоре децата се пращат на училище, за да се научат полно-мало на четмо и писмо, т. е. колкото да не са съвсем слепи. От десе­тата година нататък родителите захващат да размиш­ляват с кого да упрàтат детето: дали с дюлгери, с терзии или да гу сторят овчар. Понеже тоя домашен въпрос е много важен, толкова повече че се касае до бъдещето на детето им, то при решаването му се допуща да си изкажат мнението всички домашни.

 

 

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.