Васил Дечов

Исторически, публицистични и други

Исторически, публицистични и...

Гюмюрджинският клон на Солунския имарет

 

ГЮМЮРДЖИНСКИЯТ КЛОН НА СОЛУНСКИЯ ИМАРЕТ

 

Светогoрските мънастири притежават много и широки земи на Балканския полуостров, но още по много земи са притежавали преди падането на Византия, България и Сърбия под турското владичество. През време и после завоеването много от тия земи били за­грабени от завоевателите и после преобърнати на ва­къфи и имарети. Имаретите са един вид мохамедански манастири, в коитo всеки странен и сиромах намира подслон и храна. Такъв имарет има в г. Солун. По­следният има клонове отделения на няколко места, но най-главният клон се намира близо до г. Гюмюрджиня. Под управлението на Гюмюрджинския клон се намират имаретската къшла, имаретската планина, 3-4000 ов­ци, много говеда, воденици и пр. Стари родопски кехаи ни уверяват, че те слушали от деди и прадеди, какво гюмюрджинските и родопски имаретски имоти някогаж били собcтвеност на светогорски мънастир, но на кой именно, е неизвестно. Главното управление на Солунския имарет е възложено на едно наследствено на­стоятелство, състояще се от няколко ефендета и бееве, които постоянно живеят в Солун, а главният надзоp на Гюмюрджинския клон е възложен от настоятелството на един наследствен ефенди, който живее в Гюмюрджина и от близо надзирава находящите се в града медресе и теке. Обаче къшлата, овцете, говедата, водениците и другите имоти, находящи се в полето и Родопите, още от създаването на имаретя се управля­ват изключително от българи. Стари овчари твърдят, че при усвояването на светогорските манастирски имоти турците си задържали християнските служащи и оттогаз насам не са ги променили. Суеверните турци и християни уверяват, че друговерец не може да живее в имаретските имоти. Честиш настоятелството се било опитвало да натъкми мохамедани служащи, но щом последните захващат да вършат някоя работа при имаретските имоти, скесвало ги (чарптисвало ги) и скоро умирали. Живите бивши имаретски кехаи и овчари, които по-малко време са служили на имаретя, уверяват, че който работи и се храни 10-15 години от имаретските имоти, ще yмрe на имаретската земя. Зе­мьона гу тьогли и каквоту ще да прави, в неа ще гу заровят. И действително мнозина кехаи, овчари и одаджии са умрели на имаретската земя. Впрочем това лесно се обяснява, като се има предвид, че мнозина кехаи и одаджии до старост живеят на имаретските къшли и планини, при имаретките стада.

Имаретските воденици, земледелческите работи и едрият добитък в Гюмюрджинско се управляват от гюмюрджински българи, наречени конковци, а къш­лата, планината и овцете от родопски българи.

Условие. Родопските кехаи наемат имаретските овци с условия овца за овца или с отпасване. Овца за овца ще каже, колкото имаретски овци ще пасат на къшлата, толкоз овци ще пасат и на кехаята, без да плаща последният пашата на своите овци. А с отпасване ще рече, че кехаята има право да пасе на къш­лата отделно количество свои овци, без да плаща наем, но в замяна на това ще се грижи и за имаретските овци. Дали по едното или по другото условие ще се наемат овцете, това зависи от количеството на кехай­ските овци. Но по което условие и да се наемат, всички разноски на къшлата, с изключение на овчарските заплати, са за сметка на имаретя. Летните условия са еднакви с тия на другите кехаи и агите. Иэключение прави само пашата. В Средните Родопи имаретът притежава една планина, наречена Имаретско. На нея лете се прехранват 1500 овци. На тая плaнина пасе една част от имаретските овци, без да плаща кехаята някакъв наем за нея, както плаща за другите планини, които наема за останалата част овци. Това е една втора печалба на кехаята, защото, ако нямаше на разположе­ние имаретската планина, щеше да наема частна, като дадеше най-малко 2000 гроша наем. Значи, кехаята печели независимо от другата печалба още 1500 гроша от имартеската планина.

Агъл, чифлик и странноприемница. На югозапад от г. Гюмюрджиня близо до морето, всред пространна земя, състояща се от ниви, гори и паша, пресечени от река, води и блата, се намират доста големи, еднокатни стари сгради, построени от камъне и дъбови дървета. Едното здание се състои от дълъг и широк коридор с малки прозорчета и една малка стаица с отделен вход. Другото здание е разделено на много отделения, които служат за готварница, хамбари и по­мещения за говедари, ратаи, овци, говеда, слама, сено и пр. Стаицата при първото здание е предназначена за живеене на имаретския кехая, а дългият коридор за живелище на овчарите и поднечване и преспаване на странни хора, които дохождат на имаретя. Стаицата е послана с рогозюи и халища, а коридорът е cъвсем без мобили.*

Ред на къшлата (имаретя). Чисто овчарската наредба на къшлата-имарет е такава, каквато е и при другите къшли. Но има и други наредби и правила, които строго се пазят. Преди всичко нека споменем, че имаретските, кехаьовите и овчарските овци са неприкосновени. Имаретският кехая и овчарите се ползуват с голямо уважение. Тям не се прави препятствие за как­вато и да било работа, стига тя да не е престъпна. Тях не закачат разбойниците и имаретски овци се не крадат. Имаретската сюрия има особено бяло знаме, което е недостъпно и пред което благоговеят и най­-жестоките главорези. Под него се свъртат за отбрана кехаи, овчари, овци и кучета. Знамето придружава имаретското стадо навсекаде. Зиме то се развява на къшлата-имарет пред кехайската стая, а лете - на пла­нините на самата мандра. Из пътя знамето се забива на мястото, гдето се установи одаята и кехайските вещи.

В главното отделение на една имаретска сграда (ко­ридора) на една греда постоянно гори по един мум (лоена свещ), а в зданието, което служи за помещение на говедари, овци и говеда - по два мума. Близо до зданието е запретено да се изхвърлят човешки не­чистотии. Ако някой нарочно или по незнание направи това, веднага го скесва (чарптисва) и скоро умира. Строго е запретено да се вниса и пие вино и други спиртни питиета в отделенията с изключение на кехайската стая. В последната може да се пият спиртни питиета, но тия, които са пили такива питиета, преди да влязат в другите отделения, трябва да си изплакнат с вода устата, инак може да ги скеса. Веселби и забав­ления се позволяват само в кехайската стая.**

Храна и гости. Всички служащи на имаретя се хра­нят за сметка на последния. Кехаьовият одаджия е длъжен да готви храна и да настоява гостите. Всякой човек, бил той християнин, мохамеданин или друговерец, може 6ез стеснение да дойде, когато ще, на къшлата-имарет и да поиска подслон и храна. Одаджията е длъжен да дава даром храна и подслон на гостите дотогава, докато овцете стоят на къшлата. Даже ня­кой и цяла зима да престои, пак одаджията е длъ­жен да го храни за сметка на имаретя. От гостите, които по много време престояват на имаретя, не се изисква никаква работа, но ако те доброволно искат да помогнат на някои от служащите, това им се допуща. Обикновената храна е качамак. Нужното коли­чество кукурузено брашно се доставя от имаретските воденици. На заговелки и големите празници (Коледа, Великден и др.) се готви прясно месо и сазма. С тая храна се нагостяват и всички странни лица, които са се намерили на къшлата. През лятото, когато овцете се вдигнат на планините, имаретът си остава отворен за гостите. Последните тогаз се посрещат от ратаите и другите постоянни служащи. Понеже летните разноски на имаретските овци са за сметка на кехаята, то по малко гости ходят на мандрата; но колкото и да ходят, кехаята морално е задължен да им даде, ако не друго, то поне един топач качамак и малко урда.

Къшлата-имарет от началото на създаването си та и до днес е истинско свърталище на многобройни бедни българи. Гладният и скитающият се по Беломорската равнина родопчанин, ако няма къде другаде да се подслони, ще иде на имаретската къшла, гдето съотечествениците му ще му укажат подслон и ще го нахра­нят. От имаретските овци, на които кехаи, овчари, ода­джии и мандраджии са все българи родопчани, се пре­хранват 20-30 семейства. Освен това, тия овци много са помогнали и за увеличаването на собствено родоп­ските овци. Почти всяка година имаретският кехайлък отпуща по един-двама овчари с по 100-150 овце и с по 50-100 турски лири в джобовете. Множество ро­допски семейства благославят имаретската сюрия! И още по-много биха я благославяли, ако имаретската планина не беше се разделила от пограничната чърта на две половини - едната в България, а другата в Тур­ция. Поради тая причина (границата и двойния беглик) имаретските овце от 3000-4000 днес са намалени на 1500-2000 брава. Но при всичките несгодности тая сю­рия пак продължава да се крепи под управлението на родопските кехаи и овчари.

 

 

Източник: Дечов, Васил. Избрани съчинения. (Белетристика. Етнография. Публицистика.) Пловдив, Христо Г. Данов, 1968.



* Неотдавна при старите сгради е построена и третя, двукатна сграда. Горният кат е разделен на няколко стаи, които служат за отпочиване на временни посетители и гости, а долният кат служи за подник, в който се връзват конете на гостите.

** От имаретските кории се не изнасят навън дърва. Който сече каквито и да било дървени материали и ги продава или подарява навън от пределите на къшлата, скесва го, разболява се и умира.

 

©1997-2020 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.