Васил Дечов

Исторически, публицистични и други

Исторически, публицистични и...

Ахмед ага Тъмрашки

 

АХМЕДАГА ТЪМРАШКИ

 

В началото на първото писмо споменахме, че от 1834 до 1878 година управници на рупската нахия са били тъмрашлиите Хасанага и Ахмедага. Последният е повече прочут от първия, защото името и "делата" му са записани и на страниците в най-новата българска история. За живота и същинските дела на тоя турски забитин и родопски "главорез" имаме доста­тъчни и проверени сведения, но понеже мястото тук не позволява да се впущаме в подробности, ще кажем само няколко думи.

Нашите историци и учебникари казват, че Aхмедага в качеството си на турски забитин и главатар на помашко-башибозушки отряд бил заnовядал или до­пуснал при потушаването на Априлското въстание в 1876 год. да се ограби и изгори с. Перущица и да се изколят мнозина от жителите му. Това славно съби­тие - бунтът и защитата на Перущица - е недобре изучено и осветлено от историческо гледище и преина­чено (изопачено) е записано в историята; а от това преиначение и премълчаване на някои факти незаслу­жено е лепнато едно петно на бившия рупски управник.

Ние твърдим и можем да докажем, че Ахмедага лично не е участвувал при потушаването на перущенския бунт и никакви преки или косвени заповеди не е давал да се колят бунтовниците и техните невинни жени и деца. Нещо повече. Има доказателства, че Ахмед­ага тайно е съчувствувал на бунтовниците, и то по много свои и лични съображения, а главно за това, че не се спогаждал с пловдивските беюве и управници, особено по въпроси и работи от политически и административен характер. Да се не забравя и това, че тъмрашци са били добри приятели на съседите си перущенци. Ахмедага по природа и възпитание не е бил страхливец, лицемер и изменчив, но факт е, че през всичкото време на обсадата, боевете и окончателното сломяване на перущенските борци той е почивал или е вършил друга някаква второ- или третостепенна за­битска работа в българския манастир "Света Петка Мулдавска" югоизточно от град Станимака и далеч от Перущица и Тъмраш. При обсадата и защитата на Перущица е взел участие по заповед на турската вoeнна власт малък помашки отряд под командата на Адилага, най-малкия брат на Ахмедага, но тоя от­ряд не е клал жени и деца, а се е биел с бунтовни­ците по заповеди и под главната команда на турския военен паша. Нещо повече. След като перущенци сами изгорили, по тактически съображения, къщите си и cе предали на редовната турска войска, една черкезка чета се нахвърлила върху отведените на Пазлака мъже, жени и деца с цел да ги изколи. Това като съ­зрял от Вълковище, Адилага заповядал на своите башибозуци да разпръснат черкезите и запазят живота на предалите се перущенци. След това Адилага зел под своя защита всички перущенци и ги настанил на безопасно място. Това е истина според разказите на самите борци-перущенци.[1] Не отричаме и истината, че мнозина борци от отряда на Адилага след потушаването на бунта са се впуснали в грабеж на добитък, по­къщнина и други вещи, но тоя порок - плячкаджийството - не е присъщ само на родопските помаци. Всички победители, големи или малки, стават плячка­джии след победата...

Ахмедага като човек е бил умен, откровен, вежлив и милостив, а като турски забитин - разсъдлив, так­тичен, съобщителен, строг, но и справедлив. Освен това, той според схващането и разбирането на съвременни­ците си - родопчани, е бил и добър психолог, социо­лог, икономист и финансист. Роден и изхранен в планинско село, далеч от градските сплетни и лицемерия и турско-бюрократически раболепства, Ахмедага е оби­чал свободата и независимостта във всичките прояви в обществения и частния живот, но до предели, допустими от природата, съвременните нравствено-религиозни раз­бирания и догми и установения държавно-обществен строй. Когато Ахмедага е ходил по селата в поверената му нахия или е приемал посетители и тъжители в конака си, е казвал и повтарял следното:

- Аз не съм нагоден (назначен) да ви управлявам, а да ви уча как сами трябва да се управлявате. Избирайте и назначавайте измежду ви за кметовe, съ­ветници, ходжи, попове, даскали, пъдари каквито щете лица и в които имате пълно доверие, безразлично да­ли те са богати, сиромаси, учени или прости. Правете всичко, каквото е потребно или може да бъде полезно на всички жители в ceлото, но при едничкото условие, че никой няма да ми се оплаче за извършена спрямо него неправда или друго някакво притеснение; за­щото - добре запомнете, - ако някой ми се оплаче и оплакванията му се укажат основателни, строго ще на­кажа виновника, какъвто и да бъде той - ага, чор­баджия кмет или пъдар. Не искам да се бъркам в селските и частните ви работи, но и не желая да ми съэдавате неприятности и излишна забитска работа. Аз съм едничек ваш защитник с посредник пред царя и само до мене ще се допитвате. Пред други големци и забите не си изказвайте болките, нуждите и дори радостите, защото тия вънкашни и чужди вам големци няма да ви разберат и да ви помогнат. Обаче ако ня­кои са недоволни и от мене, свободни са да се оплачат, но не в Пловдив и Одрин, а направо в Цариград.

В такъв дух Кара Ибрахим, Хасанага, а особено Ахмедага са управлявали или, по-добре казано, възпи­тавали политически и административно населението в рупката нахия, и то в течение на цяло почти столетие. И нека не отричаме истината: От управляването на Ахмедага и предшествениците му са били доволни и мохамедани, и християни. Нещо повече. Българите-хри­стияни пред славното управляване на тъмрашлиите са били по-сербес и по-добре в поминъчно-стопанско отношение, отколкото мохамеданите, т. е. помаците. Стотиции хиляди помаци са били слуги, ратаи и други наемници на християните, по редкост е било хрстиянин да стане слуга, ратай или овчар на помак, колкото той и да е бил аговит.

Изтъкнахме горното не толкова с цел да възстановява пoруганата от историците чест и памет на Ах­медага, или пък да хвалим некогашното турско управление, а да напомним на нашите бивши, сегашни и бъдещи законодатели и управници, че културният и стопанско-поминъчен напредък не се олицетворява в мно­гото и отлично написани закони, а изхожда и се въ­плотява направо от мозъците, сърцата, съвеcтите и волята на отделни личности - висши и нисши администратори и общественици. За всяка работа, била тя обществена или частна, трябва да се търси добър майстор, а последният сам ще си приготви калъпите и другите нагоди. Ахмедага е управлявал голямата рупска нахия не по цариградските общи калъпи-закони, а по своя чисто родопска направа, и затова населението е било благодарно от управлението му.

Ахмедага е бил истински народовластник. Мир на праха му.

 

 

Източник: Дечов, Васил. Избрани съчинения. (Белетристика. Етнография. Публицистика.) Пловдив, Христо Г. Данов, 1968.

 



[1] Чети книгата “Защитата на Перущица” от І. Натев. Издание на Хр. Г. Данов, Пловдив.

 

 

©1997-2019 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.