Васил Дечов

Среднородопски овчари и кехаи

Среднородопски овчари и кехаи

І ОВЧАРИ

РОДОПСКИ ОВЧАРИ И КЕХАИ[1]

 

(Обща характеристика до 6 сеnтември 1885 година)

 

І. ОВЧАРИ

 

Телосложение. Родопските овчари са високи средно 176 см. Мнозина от тях достигат на височина и до 183 см. Телата на едни от тях са прави като свещ, а на други са свити малко на кръста (широколъшките) или при плещите и врата (чепеларските, дерекьойските и чокманските). Гърдите на овчарите са четвъртити и малко изпъкнали напред. Коремите им са подбрати, а задниците, напротив, са много изпъкнали назад. Това е следствие от тежките ножове, пищове и други неща, които постоянно носят на поясите си и на които тежестта се пада на коремите им. Овчарите са извънредно кокалести, но мускулите им не са толкова развити, а пак съвсем редчиш се срещат затлъстели овчари. Ли­цата им са с правилни чърти, но са възсуханави. Цве­тът на кожата е възмургав. Мустаците им са гъсти и дълги, а веждите малко надвесени над очите. Чело широко и изпъкнало; поглед прав, бистър и проницате­лен. Ръце и нозе дългu, с широки и дълги длани и ходила (стъпала). Ход горд и бавен (ленив). Ловкост почти никаква. Овчарите, като ходят, клаткат се и, из­глежда, като че телата им са хванати, т. е. като че са направени от някаква съвсем неподвижна материя. Ос­вен това, овчарите стъпват троснато (тежко) и това най-добре се познава, когато ходят по потон (дъсчено дюшеме). От овчарските стъпки потонът се залюлява и стъклата по прозорците треперат и звънтят. Гласът на овчарите е гърлест (дебел) и силен, а говорът ба­вен и тежък, но не толкова утекчителен.

Понеже овчарите, докато са млади, пасат само овце, а не вършат друга телесна работа, то са гившек (от­пуснати) и много лениви. Когато напуснат овчарството, те мъчно привикват да работят друга телесна работа, освен мандражилък и касаплък. Но инак са здрави, защото добре се хранят и правят пехливанлък (борат се) и главно по-голямата част от живота си прекарват на открит въздух.

 

Гиздилни дрипи, дрехи. Среднородопските овчари носят чамбаси (дълги коси)[2], които достигат отзад до плещите, а чйостиш и по-надолу. Когато чамбасите се разчешат, покриват целия гръб и плещи. Чамбасът, гиздилните дрехи, такъмите и въоръжението съставляват пълното гиздило на всеки овчар. Ако липсват ня­кои от тях, овчарят не е добре нагизден. Гиздилните дрехи се състоят от:

 

1) Терлик. Бяла изкусно уплетена от самия ов­чар териплична шапка, която се надява на главата връз косата. Струва . . . . . . . .  6 гроша

2) Кюляф. Плитка, но широка и дебела шапка, направена от яринева плъст връз особен калъп. Кюляфът се надява връз терлика, но малко назад към тила, за да се види терликът около 2 см. отпред на челото. Струва . . . . . . . . . . . 12 гроша

3) Фес. Плитък, но широк, приличен на тас (меден съд), който се надява връз кюляфа тъй, че на последния да се не вижда друго, освен съвсем малка част от дебелите ръбове. Струва . . . . . . . . . 12 гроша

4) Шарфета (чалма). Тънко изтъкан вълнен плат, боядисан с черна боя, дълъг 1 1/2-2 метра и широк 15-20 см. Шарфетата се засуква и навива на обръч около феса.  . . . . . . . . . . . .. Струва 18 гроша

5) Риза. От бял конопен плат, с много широки ръкави от памучен домашен плат; по дължината на плата и ръбовете на ръкавите има жълти кенаре и копринени кафезе и кукли (един вид домашна тан­тела). Последните се работят с игла (шев). Струва . . . . . . . . . . 12 гроша

6) Забун. Един вид жилетка без ръкави от черна боядисана аба, с много телени скопце (копчета) от­пред и обточен с чер гайтан вратник. Забунът се носи връз ризата. Струва . . . . . . . . . . . .  50 гроша

7) Ферменя (клашник, шутак) без ръкави от ки­чена (китена) черна аба, със закръглени краища и об­точени с ивици от синя аба (без гайтан). Носи се връз забуня. Струва . . . . . . . . . . . . . . . . . 40 гроша

8) Дуламо. С ръкави от черна аба, ошита с 1 топ чер гайтан. Около яката на доламата с пришита и обточена с гайтан синя аба, спусната към гърба, която има форма на хуния или круша, със завити отпред на гърдите краища. Тая фигура се нарича умузлук (ра­менник). На краищата иа всеки ръкав има други фи­гури, направеии от гаЙтан и прилични на малки стък­лени солници. На лактите са направени гайтанени кулчеци (лакатници). Доламата се носи връз ферме­нята и само когато времето е студено (лете овчарите ходят по ръкави). Доламата струва. . . . . . . . . .  65 гроша

9) Шалваре. Гащи широки от черна аба, ошити с половин топ гайтан, без крачоли, с джебове, обшити тоже с гайтан. Носят се връз белите долни гащи. Струват . . . .90 гроша

10) Калчете. Калцуни от бяла аба, обточени с червен гайтан, със закръглени и немного дълги капаци, които се закопчават отзад с един чифт телени копчета.

Струват . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .  40 гроша

11) Терлици от бяла аба, обточени тоже с черен гайтан. Носят се на ходилата връз копчетата. Струват . . . .  . . . . . . . . . 12 гроша

12) Ален (червен вълнен пояс). Завива се на кръста връз превратките (учкурлука) на шалварите и връз полите на забуня. Струва . . . . . . . . . . . . . . . . . 50 гроша

13) Калеври. Папуце от чер сахтиян, обточени от­пред по ръбовете с широки ивици от червен мешин. Отзад на петата калеврите имат петелка (един вид опашки) от навосъчени и осукани памучни (папукчийски) конци. Струват . . . . . . . . . . . . . . . . 30 гроша

Цялата премяна струва  . . . . . . .. . . . . . . . . . 437 гроша

Или около 80 лева сегашни пари.

 

Такива са гиздилните дрехи на среднородопския овчар. С тях се облича само по празници, когато дойде в село от планините. Освен годишните дрехи, овчарят се нагиздюва и с други неща. През eднaтa стpaнa на чалмата е прекарана част от чамбаса, който се раз­вява във въздуха, а от другата стpaнa на чалмата за­кичва варакосана китка, съставена от босилек, сама­pоткa, невен, коминига, карамфил, бабушка, турчия, фасулювица и други цветя. На пояса нов червен или черен силяхлък, с лъскави пулове по него. На силях­лъка запасва пищова, каракулака (големия нож) и хар­бията. На силяхлъковата тасма и другите кожани пояси овчарят окачва ахламарника, крушомарника, пи­ринчените паласки, угнивото и всички други неща, кои­то са по-нови и лъскави. През рамото и гърдите окачва нова талатинена паласка с лъскави пулове на тасмата й. Лете овчарят не носи дуламата, а ходи по ръкаве да се виждат широките бели и шарени ръкави на ри­зата. На ръцете си (пръстите) овчарят носи по няколко лети (излеени) и бурмалъ сребърни пръстени. Aко пръстенят е само един, носи се на кутлека (на малкия тънък пръст).[3]*



[1] Тая студия е допълнение към студията "Среднородопско овчарство", поместена в «Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". книга І (Х), София, Държавна печатница. 1903 година.

[2] От 20 години насам овчари с чамбаси са вече рядко срещат.

[3] Много от овчарските накити в сегашно време са изоставени.

©1997-2020 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.