Николай Тилкиджиев

Успелите роми т. ІІ

Успелите роми т. ІІ

11.3. Дискриминация и идентичност

 
11.3. Позитивна дискриминация и идентичност
         (Сорин Каче, Джелу Думиника)
 
·         Новият ромски елит в Румъния – резултат от позитивната дискриминация
·         Етническите квоти за студенти роми – опит и резултати
·         Ромската идентичност - ресурс за придобиване на статус и професия
·         Висококвалифицираните роми загърбват и скъсват с общността
·         Ромите не разпознават общностните си медиатори, политически партии и лидери
 
 
Когато се постави въпросът за успелите роми в Румъния, изследователи посочват онези представители на етническата група, които играят значителна роля в живота на съответните общности и чието мнение, решения и действия имат важни последствия за живота на голяма част от членовете на тези общности. Тук се включват и неформалните лидери в ромските махали, които притежават по-висок статус в сравнение с останалите членове на общността, но невинаги имат подходящо образование. Въз основа на тематичната литература и на проведени от нас експертни интервюта през м.май 2010 г., настоящият обзор прави опит да групира „успелите роми” в Румъния в четири категории, които не са с ясно очертани граници:
1.      Ромските интелектуалци от по-старото поколение, израстнали в условията на комунизма, които обикновено са прекъснали връзките си с локалните общности, от които произхождат, обявяват друга, неромска етническа идентичност (румънска или унгарска). Измежду тях има професори, юристи, учени и др., но те предпочитат да не се самоопределят като роми, за да избегнат стереотипите, свързани с етническата им принадлежност. [106]
2.      Неформалните ромски лидери, произхождащи от традиционни общности, които ромите признават и уважават и които имат висок обществен статус в етническите квартали, са често предприемачи или хора, за които се смята, че са неформални лидери на мнение, но не се стремят към политически престиж. Тези личности не се вписват в профила на модерните елити, но са интересни за учените в качеството им на общностни лидери. Обикновено те са с висок статус в ромските квартали, което се обяснява с техния талант, умения и/или възможности. Те невинаги са разпознати от широката общественост като „успели роми”, най-вече заради липсата на образователен ценз.
3.      Новият ромски елит” – възпитаниците на университети от ромската квота, като ползватели на „позитивната дискриминация”, успешно завършили различни специалности, се реализират в държавния, частния или НПО сектор. Те са висококвалифицирани професионалисти с отлични технически и административни умения. Етническата им принадлежност е своеобразен ресурс за техния кариерен успех, за разпознаването им като партньори на държавата и в изграждането на доверие между тях и ромските общности. Но наблюдатели подчертават, че за образованите млади роми липсват достатъчно вакантни длъжности в държавните институции (освен в НПО, като училищни и общински медиатори или служители в областните служби за ромите).
4.      Не може да се пренебрегнат и назначените в последните години с европейска помощ здравни медиатори, които не могат да се похвалят с висока степен на образованост, но са органично свързани с локалните ромски общности и активно съдействат за подобряване на здравния статус на представителите на ромските квартали. Те работят с ромската си идентичност и присъстват във визията на ромските общности като успели в професията хора.
 
„Новият” ромски елит в Румъния е изграден благодарение на програмата за позитивна дискриминация на румънското Министерство на образованието – чрез квотния прием на ромски студенти в университети в цялата страна.
·         „Може да се отбележи повишения интерес на младите роми в Румъния за встъпване във висшето образование. Ето какво говори динамиката на професионалното ориентиране сред младите представители на общността: в началния период на стартиране на позитивното действие сред ромите студенти имаше повишен интерес към социалните науки, най-вече към социалните дейности. После, след 2000 г. се повиши интересът към политологията и правото. Това е функция на увеличения брой места за ромите, тъй като в началото квотата е била насочена към социалните науки, а след това са се отворили места и в политическите науки, правото, както и в полицейската академия.”(Сорин Каче)
 
Благодарение на правителствената програма за позитивна дискриминация в Румъния се поставя началото на придобиване на комуникативно знание и опит както за румънци, така и за роми в академичната общност[107]: и румънските, и ромските студенти са подложени на различни поведенчески модели на взаимодействие, които са им били непознати до момента. Значително се изменя и самия университет като специфичен социум.
Как количествените резултати потвърждават успеха на политиката на утвърждаващо действие? Ромите в Румъния, които завършват университет до 1990 г., са едва 0.1% от цялата етническа група. Това твърди първото голямо проучване за етническото малцинство в Румъния, публикувано в началото на 1990-те г. под ръководството на социолога Каталин Замфир[108]. Gallup изчисляват на базата на данни от училищните инспекторати и университетите, че между 2000-2006 г. приблизително 10 300 ученици са постъпили в хуманитарни и професионални гимназии на местата, запазени за роми. За същия период около 1 420 студенти са записани в университетите от ромската квота. През 2006 г. в системата на средно образование са приети петкратно повече ромски ученици в сравнение с 2000 г. и четирикратно повече студенти във ВУЗ. Във факултетите на ВУЗ от ромската квота се приемат повече жени, тъй като предлаганите специалности (основно в областта на хуманитарните науки) са предпочитани от жени. Най-предпочитаните от ромите специалности са хуманитарните науки (35%), следвани от изкуствата и спорта (19%), икономика (18%) и публична администрация и право (12%).
·         „С инициативата на Социалния факултет се създаде ново поколение млади роми,не толкова лидери, както се наричат в документите, а по-скоро технически и административни служители, работещи в НПО, за популяризирането на подхода на човешките права и социално-икономическото включване на общността.”(Дж. Думиника)
 
Зад „позитивната дискриминация” или „утвърждаващото/позитивното действие” по отношение на ромските ученици на Министерството на образованието в Румъния стои историята на етническата група и нуждата да се подкрепят усилията на ромските общности да изградят свое гражданско и културно присъствие чрез висококвалифицирани професионалисти. Според Анико Хорват (Aniko Horvath), провел проучване върху успеха на „утвърждаващото действие” в университета Babes-Bolyai в Клуж, най-ценното на тази политика е създаването на възможности за увеличаване на мобилността сред младите роми в страната. По време на обучението си младите роми получават стипендии, базирани на академичните им заслуги; правителството отпуска социални помощи за онези, които произхождат от семейства с ниски доходи.
Разглеждайки социо-демографския профил на ползвателите на академичната квота, социолозите откриват, че ромите, допуснати в гимназиите с хуманитарен профил, най-често идват от нуклеарни семейства, където родителите са с добро образование. Учениците, записани от етническата квота в професионални гимназии, обикновено произхождат от по-бедни и по-големи семейства с повече от 3 деца. За сравнение - в университетите постъпват ромски студенти от относително големи семейства, където квалификацията на родителите е по-ниска спрямо квалификацията на родителите на допуснатите в хуманитарните гимназии ученици от ромската квота. Разликата в социалния статус на семействата на младежите, които са приети в хуманитарни гимназии от ромската квота и на семействата на младежите, приети във ВУЗ, може да се обясни с алтернативите, с които ползвателите на „позитивното действие” разполагат при прехода им към висше образование. За учениците на предгимназиален етап постъпването в хуманитарна гимназия е често единствената възможност за избор; частни или платени алтернативи почти не съществуват. Следователно родителите-роми гледат на този етап от развитието на децата им като основополагащ.
За ромите както и за доминиращия етнос образователното ниво и квалификация са свързани тясно с професионалния статус: по-високото ниво на квалификация поставя хората на върха на професионалната йерархия. Образователното ниво на родителите играе решаваща роля за училищното участие на децата и техния успех: семействата, в които родителите са с по-високо образование, отглеждат потомство, което получава по-високи образователни степени; по-ниската образованост у родителите води до по-ниска образованост у децата. Според изследване на Замфир (1993) по-важна роля играе добре образованата майка, докато Хатос се съсредоточава върху благотворното въздействие на бащиното образование в румънското общество[109]. Въпреки че в едно домакинство от патриархален тип, каквото е ромското, решаващата роля играе бащата, социолозите заключват, че майката е тази, която изгражда психо-физичните устои на потомците си, на базата на които се гради последващото им развитие; образованието на децата е функция на майчината способност да им въздейства. Това се потвърждава и от статистиката - 62.5% от ромите с висше образование имат майка с поне средно образование.[110]
За последните 15 години около стотина ромски младежи са получили или получават образование в чужбина, предимно благодарение на Ромския образователен фонд (Roma Education Fund), като голяма част от тях се обучават в Централно-европейския университет в Будапеща. Голяма част от възпитаниците на тези специалности са започнали работа в ромски неправителствени организации.
·         „От международните донори значителен брой роми са обучени в краткосрочни, средосрочни или университетски и следдипломни програми от Фондация „Сорос”. В Будапеща има програми, отворени за роми по право, здравеопазване, политически науки. Определени НПО работят добре с обучението и образованието на роми: Романи Крис, Импреуна (Заедно), Ромски ресурсен център в Клуж. Те усвояват европейски фондове и инициират езикови или професионални обучения за роми.”(Сорин Каче)
 
При оценката на въздействието на структурната интервенция в образованието на ромите в Румъния се вижда, че голяма част от завършилите висши училища роми работят в държавния сектор като чиновници, учители, военни или полицаи. 45% от ромите-възпитаници на ВУЗ са назначени в частни компании, румънски и международни. Въпреки това 11% от завършили студенти от етническата квота заемат длъжности, изискващи по-ниска от тяхната квалификация като касиер/продавач-консултант, оператор на компютър, рецепционист или детегледачка.
 
Друг акцент, анализирайки публикации на румънските експерти е, черомската идентичност се използва за ресурс за получаване на социален статус и професия.В резултат от предприетите положителни стъпки във висшето образование в Румъния понастоящем доста роми работят като социални работници, училищни посредници, общностни медиатори и др. Съществува и видим „политически елит” сред ромите – депутати в националния парламент; кметове от ромски произход, областни служби по етническите въпроси и общински ромски експерти на местно равнище; ромски съветници към редица министерства.
Тук се влиза в противоречие с целта на „позитивното действие”, която е да произведе кадри (експерти) за държавния или за неправителствения сектор, които да работят за подобряване на ситуацията в ромските общности и които публично оповестяват ромската си идентичност, правят я разпознаваема и култивират доверие в общността, благодарение на нея, смята Джелу Думиника. В този смисъл институционалните възможности, насочени към ромския етнос в Румъния, би трябвало да допринесат за утвърждаване на ромската идентичност в обществото и да гарантират заемането на длъжности, свързани с нея. Но дори и в тези случаи високо квалифициралите се роми проявяват склонност да прекъснат връзките си с общността, в която са израстнали. От оценката върху мерките и инвестициите, направени за влизането и дипломирането на роми в университетите, може да се обобщи, че повечето завършили са си намерили работа в ромски неправителствени организации. Малък е броят на работещите в публични институции, от което се заключава, че не са постигнати очакваните резултати за вграждане на роми в системата на заетостта. Като цяло от 2001 г. насам, когато е одобрена Националната програма за подобряване на ситуацията на ромите в Румъния, са разкрити едва няколко специални места за роми в държавната администрация (като експерти по ромските въпроси в областна администрация, експерти по етнически въпроси в общината). Тези позиции са заемани предимно от възпитаници на социалните науки, тъй като повечето завършили ВУЗ от ромската квота са от Факултета по социални дейности. Думиника признава, че има и роми, които са завършили висши училища, но продават цветя на улицата, т.е. не са успели да постигнат заложените в Стратегията цели, да проникват на трудовия пазар на висококвалифицираната работна ръка. Според изпълнителният директор на Агенция „Импреуна”(Заедно) това се е случило, тъй като държавата е инвестирала в образованието на ромски младежи, но не е съдействала и за назначаването им на работа. НПО секторът не е в състояние да назначи всички ромски висшисти, тъй като разполага с ограничен капацитет и работи главно по краткосрочни проекти. Затова приоритетна задача на гражданските ромски организации е предлагането на нови мерки, благодарение на които образованите роми да бъдат допускани до повече държавни длъжности, общински позиции и генерално да се подобри достъпът им до пазара на труда.
·         „Дали ползвателите на позитивното действие се успели хора или не – за мен е трудно да отговоря. Какво означава да си „успял”: да си вършиш работата или да си новатор. Защото ако е да си вършиш работата, за която ти плащат и да я изпълняваш качествено, това не те прави успял, а висококвалифициран професионалист. Задачата на позитивната дискриминация е да произведе експертни кадри за държавния и нестопанския сектор, да подобри ситуацията в ромските общности, да инвестира в активни играчи в организации като синдикати, граждански сектор и църковните дейности. Смисълът на утвърждаващото действие е да овласти професионалисти, които да работят с ромската си идентичност и която да е видима и разпознаваема. По този начин тези представители на етническата група имат възможност да се превърнат в ролеви модели за общността си и да подпомогнат Националната стратегия за подобряване на ситуацията на ромите[111] в сферите образование, здравеопазване, заетост”.(Джелу Думиника)
 
Важна теза, защитавана от учените в Румъния, е, че ползвателите на „позитивното действие” се възползват от ромската си идентичност, превръщайки я в ресурс, за да достигнат до върховете на НПО или на политиката. Сорин Каче обяснява това с факта, че ромите-висшисти не следват институционална, а индивидуална стратегия за успех. За да постъпят в университет от ромската квота, кандидатите получават препоръка от ромска организация. Никога обаче не е било предмет на дискусия в договора им да има клауза, според която след завършване да работят 3 до 5 години в ромско НПО или в държавна институция, в полза на общността си. Ромите идват от различни ромски общности и когато се дипломират от ВУЗ, те не се обръщат назад към локалните си общности поради липсата на подобно институционално изискване. Така тяхната житейска стратегия се превръща в индивидуална
·         „Предмет на друга дискусия е къде работят всички тези завършили роми. За последните 15 години има завършили 250 роми от Факултета за социални дейности. Към момента само 20% от тях работят като социални работници. Така че според мен е важно ромите, които са избрани чрез образователната квота, да сключат договор, според който минимум 3 години да работят в НПО или в публична институция. Има редици случаи с образовани роми в Будапеща, Брюксел или Страсбург, които са били назначавани в европейските институции, защото са се самоопределили като роми. Измежду тях има много добри специалисти в съответната материя, има и по-малко добри специалисти, както и във всички останали етнически общности. В Будапеща има организации за защита на човешките права, които поставят изискване за кандидатите си да произхождат от ромска общност.”(Сорин Каче)
 
Тук е мястото да акцентираме на твърдението на Сорин Каче за следването на индивидуална кариерна пътека от успелите роми, въвлечени с работа с общността. Работата като служители в държавните структури предоставя на тези роми финансов, символен капитал и власт, които неимоверно биха подобрили социалния им статус. Съществува малка подробност - назначването на общностни лица в правителствените структури за ромите се обуславя от това доколко даден кандидат е разпознат от управляващото мнозинство като „ром”. Невинаги обаче назначеният титуляр бива разпознат „отдолу”, от ромската общност. Причина за нелегитимирането на определени успели „представители” на ромите от „своите” се обяснява с хетерогенната природа на ромските подгрупи в Румъния. Голяма част от образованите роми не следват колективна стратегия като представители на единна етническа общност, а по-скоро – като членове и активисти на сегментирани организации, които наричат себе си „ромски”.
Успехът сред „ромския елит” в Румъния не може да бъде дефиниран извън отдадеността и приносът им към общността. Думиника е убеден, че съществуват много роми, припознати като „успели” както от широкото общество, така и от ромските общности. Такива са изпълнителите на фолк-музиката „манеле”, „на които плаща мафията да пеят по частни партита”. Други, разпознати от широките маси като „общностен елит”, са ромските бизнесмени, повечето от които дори нямат подходящо образование. Думиника подчертава, че приеманите за „успели роми” не са житейски сполучили, тъй като не представляват модел за общността си.
·         „По-лесно е за хората да повярват в ролеви модели, които са израстнали и създадени вътре в махалите и правят нещо за общността си. Представете си роми в безизходица и потънали в бедност. Виждат по телевизията популярно ромско лице (да речем певец) и си казват: ние никога няма да бъдем като този човек. Появяващият се от синия екран и вестниците човек е може би успял ром в очите на мнозинството, но за ромите той е недосегаем, те не го разпознават като модел за подражание. Успешен модел означава да си участвал в миналото на общността и да работиш за нейното социално и икономическо добруване, полагайки висококвалифициран технически и експертен труд.”(Джелу Думиника).
 
Малко вероятно е завършилите висши училища роми да се преместят от университетските градове като Букурещ, Клуж, Крайова, където са се обучавали, - в по-малък град, за да служат на общността си. Ситуацията обаче е различна с училищните посредници от ромски произход и със здравните медиатори, защото те са избирани на местно ниво и са ситуирани в общността. (Тъй като тези длъжности са създадени по проекти на програма ФАР, изискване е назначените медиатори да са от ромските махали и да са разпознаваеми от локалните общности). В качеството си на оценител на работата на здравните медиатори, Сорин Каче споделя, че по отношение на връзката между местната власт и ромската общност, програмата със здравните медиатори работи добре; работи и по критерия подобряване на доверието на ромите в здравните услуги. Програмата обаче не е особено сполучлива по отношение на въздействието върху качеството на живота и здравния статус на ромите. Причината е, че здравните медиатори нямат особено висока образователна квалификация; те просто осъществяват връзката между ромските общности и другите институции. Друг проблем е недостатъчно доброто покритие на здравни посредници във всички селища, където живее компактно ромско население. В зависимост от организацията на местно ниво някои области са по-добре по отношение на тази социална услуга, а други - по-зле.
Въпреки че правителството на Румъния вгражда сред ромските общности образовани и квалифицирани личности, голяма част от ромите не разпознават общностните медиатори, както и политическите партии и лидери, които уж работят за етноса. 2/3 от попитаните не познават тези „посредници”[112]. Като цяло ромите в Румъния имат слабо доверие в политическите партии, в националното правораздаване, в Парламента, в общинската власт и в медиите. Най-силно доверие ромите демонстрират в църквата.[113] Разпознати от респондентите са и някои от ромските обединения, които не са политически партии, а организации с широко национално представителство, защитаващи политически цели на ромите в Румъния.
Независимо от неразпознаваемите от ромите партии и други организации, насочени към решаване на техни проблеми, редица отделни лидери са особено популярни сред ромите.[114](от Ромски образователен фонд) и др.[115] Попитани за конкретни имена на успели роми, социолози като Сорин Каче, споменават личности като Василе Бута (вицеомбудсман на Румъния), Василе Йонеску (президент на НПО „Romathan”), Мария Йонеску (бивш президент на ANR), Делия Григоре (писателка и учен), Даша Венаменца (от ромската организация Aven Amentza), Николае Георге (социолог), Флорин Моиса (изпълнителен директор на Ресурсния център за ромските общности),Груя Бумбу (от Ромския фонд „Пакив” и бивш президент на цитираната ANR 2006-2008 г.), Валериу Николае (лидер на кампанията „Спрете дискриминацията!”, която е румънската версия на кампанията на Съвета на Европа „Стига!”), Джелу Думиника (директор на Агенция за общностно развитие „Импреуна”), Виолета Димитру (президент на „Асоциация на ромските жени в Румъния”), Флорин Ботоногу (ПРООН-Румъния), Михай Сурду
Институтът за изследване на качеството на живот е проучил и кои са трите най-важни условия за успех в живота според 1537-те роми-респонденти. Сред тези ценности не фигурира образованието. Първите три места се заемат от здравето (71.8% от попитаните), работата (48.5%) и късмета (43.6%)(цит.изт.: 60).[116]
 


[106] Voicu, M., C. Tufis. Roma Life Stories. Bucharest, Soros Foundation, 2008.
[107] Neculau, A. 2008 Roma Elite – an active minority.
[108] Проучването е озаглавено „Gypsies - Between Ignorance and Worry” („Циганите – между пренебрежението и безпокойството”).
[109]Duminicã, G., Ivasiuc, A. 2010, p.22-23. Авторите цитират: Hatos, A. Impactul segregării şi diferenţierii asupra performanţelor şcolare ale elevilor din clasele 10-12. O analiză multinivel. (Въздействието на сегрегацията в училището върху постиженията на учениците от 10-12 клас. Анализ на няколко нива). Calitatea vieţii, XIX, No 1–2, 2008, p. 141–158, p. 148.
[110] Пак там: 55-58.
[111] През 2001 г. румънското правителство приема Националната стратегия за подобряване на ситуацията на ромите, създавайки местни областни служби за борба с дискриминацията на различни нива. Десет години по-късно правителството в Букурещ изрази политическа воля да въведе нова национална стратегия за ромите за периода 2011-2020 г., която да се съсредоточи върху стимулирането на роми да създадат собствен бизнес или да получат по-висока квалификация. По предварителни планове на Букурещ така на трудовия пазар в страната ще навлязат 40 000 роми.
[112] По данни на Института за изследване на качеството на живот от 2010 г.: Research Institute for Quality of Life. 2010: 119.
[113]Voicu, Ovidiu. 2007. „State of mind, institutions and political options of the Roma”. In: Romania Roma Inclusion Barometer: 17-30.
[114] Мадалин Войку (Mădălin Voicu) е румънски музикант и политик от ромски произход, член на Социалдемократическата партия. Син е на Ion Voicu, известен ромски музикант. През 1996 г. той става депутат.
Николае Пъун (Nikolae Păun) е румънски политик от ромски произход. Той председателства Ромската партия и от 2000 г. е член на парламента. От същата година е президент на Комитета за човешки права и религиозни дейности.
Флорин Чоабъ (Florin Cioabă) получава прозвището „Цар на ромите по целия свят” през 1997 г. от баща си (Ioan Cioabă), който се е смятал за предходния „цар на всички роми”. През 1999 г. Икономическият и социален съвет на ООН посещава „цар Чоабъ” по време на изготвянето на доклад за расизма и нетолерантността. В доклада „цар Чоабъ” е описан като личност, отдадена на икономически дейности в полза на общността си. За него се знае, че се занимава с нелегална продукция на алкохол и председателства т.нар. ромски съд.
Самопровъзгласилият се през 1993 г. за „Император на всички роми” Юлиян Радулеску (Iulian Radulescu) е известен с борбата си срещу „обидното” назоваване на ромите „цигани”. „Императорът” разполага с палат от 56 стаи в град Сибиу. През 1997 г. той обявява създаването на „първата държава на ромите”, наречена Cem Romengo в югозападната част на Румъния. 
Даниел Вангели (Daniel Vanghelie) е кмет на пети микрорайон на румънската столица Букурещ. Той е политик от смесен еврейски и ромски произход и вицепрезидент на Социалдемократическата партия.
[115] Публикации на румънски изследователи върху тематиката за успелите роми в Румъния – вж. в Приложенията, в Литературата – раздел 13.9.
[116] За подготовката на този материал проведохме експертни интервюта с румънски социолози през м.май 2010 г. в Букурещ и по-специално с Джелу Думиника – социолог и изпълнителен директор на Агенция за общностно развитиеИмпреуна”(Заедно), Букурещ и Сорин Каче – старши научен сътрудник в Института за изследване на качеството на живот при Румънската академия на науките и изследовател за Фондация „Сорос”- Букурещ.
 

©1997-2017 ОМДА Всички права са запазени.
Дизайн и програмиране  Революшън Технолоджис.