| Кръглата маса |
 |
Платформа на СДС |
|
Клубът |
|
Ран и Ът |
|
Публикации |
|
Следствено дело № 66 от 1989 г.
Събранията в кино "Петър Берон"
Независимите сдружения след падането на Живков
Коментарът на Л. Александриева
Демонстрации и жертви
Разказ на Гюлтен Османова за митинга в с. Тодор Икономово
Р. Узунова: (чува се тракане и микрофония) Един момент, това е от мене. От машината беше, всичко е наред. Гюлтен Османова? Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа”. Да разкажете какво знаете повече за събитията в събота, в неделя...
Г. Османова: По-силно, ако може, не ви чувам…
Р. Узунова: Да разкажете повече за събитията в събота, в неделя?...
Г. Османова: За събота (19.05.) - малко сварих стачката, както се казва; аз май че Ви го разказах...
Р. Узунова: Да, разказахте. От там нататък.
Г. Османова: От там нататък – в неделя, вчера, в 12.30 вчера бяхме „прибрани” със съпруга ми, до 20.00 ч. Ние не знаехме за Тодор Икономово, в Шуменски окръг дето е,… пак същото продължи, даже по-страшно станало от туй нещо, … но много хора бяха дошли у нас и разказаха какво е, що е.
Р. Узунова: Какво е станало?
Г. Османова: Има трима жертви. С пушки стреляни!
Р. Узунова: Защо, какво се е случило?
Г. Османова: Отначало, както разбрах от свидетелите, Тахир Алиев бил прибран.
Р. Узунова: В милицията?
Г. Османова: В Тодор Икономово в неделя става панаир. И тоз Тахир Алиев бил на панаира. И войската го „прибира”. И в момента, като го качват в камиона, го удрят. След туй бил „прибран” в МВР - гр. Каолиново. Прибират го, но това го виждат и от народа, нали, че е „прибран”. И народът вече - се събира на площада пред Съвета…
Р. Узунова: На Тодор Икономово?
Г. Османова: Да, на Тодор Икономово… Искат Тахир да го върнат. А вече войската са там - военните служители! И брат му на Тахир Алиев, Джалял, излиза: „Искаме брат си, искаме тоз човек да се върне!” И тогава вече народът, след този Джалял, тръгва върху войниците - и един почва да стреля!
Р. Узунова: От войниците?
Г. Османова: От войниците. Един на място умрял и 16 ранени, викат. Двама още после умират. Общо трима жертви има, и останалите са ранени - в болницата в гр. Нови пазар… И в Шумен имало… Точно, нали, не мога…, каквото съм чула…, свидетелите го казват.
Р. Узунова: А тия хора са видели стрелбата, видели са убитите, така ли?
Г. Османова: Видели са, да. Много народ е имало.
Р. Узунова: А знаете ли имената на убитите?
Г. Османова: Имената на убитите? Хасан Салеп Арнаут, Мехмед Салиев Рушудов, Мехмед, Лом по прякор, не знам второто му име... Неджиб /…/ е починалия, от с. Куз - дето в събота...
Р. Узунова: С него какво стана?
Г. Османова: С него?... Вчера го погребвали. Ние вчера искахме да ходиме, но кат ни „прибраха”…, предложихме да ни дадат бележка, за да можем да присъстваме в смъртта на тоз човек, нали, от с. Куз. Но бяхме задържани до 20.00 часа.
Р. Узунова: Кога ви прибраха?
Г. Османова: В 12.30 на обяд. И ни пуснаха 20.00 ч.
Р. Узунова: И какво стана после, до вечерта?
Г. Османова: Искаха като свидетелка да разкажа кога съм се присъединила към стачката, какво съм видяла, как съм поела отговорността и съм говорила с микрофона, какво съм казала на народа – ей такива работи. Каквото се е случило. И казах, че в сряда трябва да отговорят на въпросите ни. Ний тъй се разбрахме! И не се въздържах – искам си отговор. В сряда, в гр. Каолиново ще идем, да си вземем отговора.
Р. Узунова:Така, а Вие какво казахте на събралите се хора?
Г. Османова: Аз съм казала: „Трябва да разберат, че няма да постигнем тъй нищо, защото властта е по-силна, не можем да се борим с властта, ще имаме много жертви. Които имат задържани хора, нека да се обадят на мене. И тогава си казах адреса си. И за отговор - в сряда, от гр. Каолиново ще взема отговор. Който има желание да научи отговора им, да звъни у нас на (диктува телефонен номер).” И хората се съгласиха и се разотидоха… С това си останахме, вече, нали.
Р. Узунова: А Вие сте в Дружеството за защита на правата на човека?
Г. Османова: Да.
Р. Узунова: Нещо - говорител на Дружеството или? Каква сте точно?
Г. Османова: Вижте сега, в тази стачка, както разбрах,… Не съм организаторът, нали. Не ми е ясно… И вчера ме питаха пак същото. И мога да кажа, че не съм! Отговорността за нея не съм я поела аз. И мисля, че не идва от Дружеството ей това нещо; това от малцинството излиза.
Р. Узунова: А защо те се обръщат към Вас - властите и Вашите сънародници?
Г. Османова: Властите се обръщат към мене, защото аз поех отговорността, след като ги сварих на площада. Защото нямаше никой да иде да говори с властта и с народа. Всички – наедно – викаха. И тогава не можах да се стърпя и станах, качих се на една аптека и се развиках: “Много ви се моля, хората, да мълчите и да си кажете исканията. Ще идем, няколко души, да поговорим с властта.” И тогава вече… Всичко тъй стана - с отговорността. Нито ме избраха, нито нищо. Единственото,… От народа въобще няма никой да каже: нека аз да го поемам туй нещо...!
Р. Узунова: Така. Вчера при Вас някакъв човек е идвал и е разправял как му е бил… нанесен побой...
Г. Османова: Да, Изет Алиосманов.
Р. Узунова: Какво разказа той?
Г. Османова: Той разказа, че… Той е от село Тодор Икономово, живее в гр. Нови пазар. И си отива на гости. Вчера е неделя - трябва да се прибира в гр. Нови пазар. И си взема багажа, и си тръгва за автобуса. Но, докато стигне до автобуса, спират го войници - няколко войника, и викат: “Я да проверим чантичката!”. Проверяват му чантичката му, намират… турски артисти, снимка на турски артисти, и викат: „Значи пропаганда правиш тука!”. Той рекъл: “Каква пропаганда, какво искате? Това са снимки!” И…, „Ела тука!”. И го накарват да застане до стена, и да дигне ръката си, да се облегне и да се разкрачи. Като се разкрачил, почват да го удрят - с пушките, с юмруци… Тъй го каза тоз човек!
Р. Узунова: И Вие го видяхте в какво състояние е? Имаше ли следи?
Г. Османова: Той дойде… Щото, нали, бяхме задържани… Просто народът, турският народ беше неспокоен. Вчера бяхме много хора...
Р. Узунова: По Ваша преценка, колко души са участвали в тези демонстрации?
Г. Османова: А…, изцяло ли? 15 000. За вчера не знам точно. От с.Тодор Икономово – цялото село; точно колко жители има, как е, що е, не знам. (наоколо й подсказват) Голямо село е. Хиляда и двеста жители има.
Р. Узунова: Да. И е имало от околностите хора, за този панаир, за този пазар?
Г. Османова: От околностите може да има. Щото те са... Пристое, тук се присъединяват… Каолиново, Куз, Вълнаре, Дойранци – те са,… винаги идват в неделя. За точности не мога да Ви кажа: там колко са, що са, щото ме нямаше, нали.
Р. Узунова: Да, да. Благодаря Ви, Гюлтен Османова…
Г. Османова: Моля. А…
Р. Узунова: Един момент,…
(22.05.1989 г., ролка № 315)
Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор |
Българска кухня |
Copyright 1998-2008 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.