|
|
Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация |
|
както и ограниченията на твоите права - са записани в Декларацията за правата на човека в Международните пактове за граждански и политически права и за икономически, социални и културни права, в Конституцията на твоята страна и в законите й. Между Декларацията и Пактовете - от една страна, и Конституцията и законите на НРБ - от друга, съществуват множество несъответствия и някои противоречия. В член 2. и на двата Пакта се казва, че подписалите ги държави се задължават да изменят, ако е нужно, своето законодателство така, че да няма несъответствие между законите на отделната държава и Международните пактове. Твоята държава, Народна Република България, е подписала Пактовете, но не е изменила своето законодателство в съответствие с тях. С това Народна Република България не е изпълнила едно от поетите пред света задължение, и светът се отнася към теб като към гражданин на тъкмо такава виновна държава. Но по-важно и по-неприятно за теб е, че ако при спор със собствената си държава ти се позовеш на тези свои права, държавата ти може да влезе с теб в правен спор. Затова по-долу са описани само твоите безспорни, само съдържащите се в действуващата Конституция и закони права. Ако се опита да оспори тези твои права, Народна Република България ще наруши собствените си закони, следователно ще се превърне в държава-престъпник. Принципът на нашата правна система, който винаги трябва да помниш, когато четеш Конституцията и законите, е: "Всичко, което не е забранено изрично от закона, е позволено." В Конституцията са твоите основни права. Те са абсолютни в смисъл, че могат да бъдат ограничавани единствено от самата Конституция. Всякакви други ограничения или изменения на тия права са противозаконни и юридически нищожни, нищо че биха могли да се съдържат в закони, правилници, постановления, наредби, писмени или устни заповеди и др. Ето основните ти права: А. Права, гарантиращи съществуването на твоята личност: 1.Право на свобода и неприкосновеност /Чл.48 ал.1/ - никой не може да те задържа повече от 24 часа без разрешение на съда и прокуратурата. От това правило за 24-те часа няма изключения. 2. Право на защита срещу незаконно вмешателство в твоя личен и семеен живот и посегателство срещу твоята чест и добро име /Чл.50/ - това включва заплахи, обиди, ругатни, отправени към теб или близките ти. Б. Права, гарантиращи общуването между теб и другите хора: 1- Право на тайна на кореспонденцията, телефонните разговори и далекосъобщенията /Чл.51/. Конституцията прави и ограничение на това право в следните случаи: мобилизация, военно положение, или ако има разрешение от съда и прокурора /Чл.51/. 2. Право на образуване и участие в обществени организации с политически, културни, художествени, научни, религиозни, спортни и други нестопански цели /Чл.52 ал.1/. Ограничения: тези организации да не са насочени срещу социалистическия строй в НРБ и правата на гражданите, да не проповядват фашистка и друга антидемократична идеология /Чл.52. ал.З/. В. Права, гарантиращи твоята възможност да се изявяваш: 1. Право на свобода на съвестта - можеш свободно да си избереш светогледа и религията. Ограничения няма: имаш право да живееш с убеждението, че земята е плоска, или че съществува Бог, независимо какъв, или че не съществува Бог. Който не вярва в Бог има правото да убеждава и другите в неверие, или има право на антирелигиозна пропаганда /това за всеки случай е записано дословно/. Който вярва в Бог също има право да убеждава другите във вярата си /не е записано изрично, но е позволено, след като не е забранено - да си припомним принципа!/. Който вярва в Бог има право и да извършва обредите, които предписва неговата религия /записано изрично /Чл.53 ал. 1/. 2. Право на свобода на словото - никой не може да те принуди да мълчиш, освен ако е престъпник. Ограничения няма, но носиш /подразбира се/ съдебна отговорност за думи, които според закона са престъпни /обиди и пр./. 3. Право на свобода на печата - също без ограничения, и също носиш отговорност за престъпни материали. 4. Право на свобода на събранията - разбирай под покрив. Ограничения няма, отговорности има като по-горе, според целта и думите, казани на събранието. 5. Право на свобода на митингите и манифестациите - ограничения няма, отговорностите - като по-горе. Да припомним: това е твое и на всички граждани абсолютно право. Следователно, ако някой се опита примерно да прекрати манифестацията ти или митинга ти, позовавайки се да речем на Закона за движение по пътищата, според който е забранено да се ходи по платното на улицата; или се опита да попречи на митинга под предлог, че се вдигало шум - такъв човек ще постъпи противоконституционно и може да бъде съден за това престъпно деяние. /Точки 2-5 се покриват от Чл.54 ал.1./ За да не останат правата ти за изява само на книга, в Конституцията дословно е записано, че можеш да изискваш от държавата да ти предостави материалните условия, необходими за действително упражняване правата ти. Конкретно това значи, че можеш да поискаш от всеки държавен орган, предприятие или организация онова, което ти е необходимо като: достъп да радио, телевизията, официалните издания; предоставяне на печатарска преса за да отпечаташ свой или чужд текст; предоставяне зала, за да си направиш събранието. /Чл.54 ал.2/. 6. Право на молби, жалби и предложения - като процедурите се установяват конкретно от различни закони: Гражданско-процесуалният кодекс, Наказателно-процесуалният кодекс, 3аконът за административното производство, Законът за сигналите, жалбите и предложенията и др. Ограничение: тук - много съществено. Ти нямаш право да предлагаш нови закони или изменения в старите. Такава "законодателна инициатива" имат само: минимум 1/5 от депутатите на НС; Държавният съвет; Постоянните комиси към НС; Министерският съвет и министерствата; ЦК на на ДКМД - само за младежите; ЦК на БПС - само за държавното право /Чл. 55/. Когато някой не ти даде възможност да упражняваш изредените дотук основни права, ти можеш да се обърнеш с жалба направо към Народното събрание чрез неговата Комисия за защита правата на човека и обществения интерес. Ти имаш и ред конкретни права във взаимоотношенията си с държавата, специално с нейния съд, прокуратура и органи за ред и сигурност. Имат се предвид Народната милиция и Комитета за държавна сигурност. Понеже са следствие от основните права, твоите конкретни права са записани в отделни закони, а не в Конституцията. Ето главните от тях: 1. Контакт по тяхно желание: - Право на призовка: ти си длъжен да отидеш в съда, прокуратурата, милицията, или ДС само ако ти е връчена писмена призовка /освен ако не си принудително отведен/, попълнена по установения образец /Чл. 159, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс/. Там трябва да пише наименованието на учреждението, съд, прокуратура, управление на МВР; място, дата и час на явяването; последиците от евентуално неявяване; номер на делото и година на образуването му; твоето име и адрес; и качеството, в което те призовават: свидетел или обвиняем, по-рядко – адвокат /защитник/, вещо лице и др. служебни функции. Ако всички данни ги има и ти все пак не се явиш, властите имат право да те доведат принудително. /Тук важи и чл. 16 от закона за НМ/ 2. Контакт, когато те идват. - Имаш право да изискваш органите на НМ и ДС да се отнасят към теб с уважение и да зачитат честта и достойнството ти /Закон за народната милиция, Чл.2/. За всяка обида, унижение или насилие те носят наказателна отговорност. - Имаш право да не ги пускаш в жилището си, освен в следните случаи /но дори в тези случаи, преди да им отвориш вратата, те трябва да ти кажат на какво основание искат да влязат, иначе имаш право да не ги пускаш вътре/: /1/ При преследване, издирване или залавяне на лице, което е извършило престъпление или се укрива от властта: тогава трябва да носят документи от съда или прокурора, или следователя. /2/ За преустановяване на престъпление или грубо нарушение на обществения ред. /З/ За оказване помощ при стихийни или обществени бедствия. /4/ За контролиране на лице, спрямо което е приложена превантивна административна мярка - забрана за напущане на жилището през определено време от денонощието. /5/ За проверка дали се спазват паспортните и адресните правила при условие, че има достоверни данни за нарушаването им - но само от 6 до 23 часа. З. Задържане — то е законосъобразно само в следните случаи: /1/ Ако буйствуваш, грубо нарушаваш обществения ред, и след като ти направят устно предупреждение, не престанеш. /2/ Ако не можеш да установиш самоличността си - тогава трябва да те освободят веднага, след като я установят. Но не по-късно от 24 часа от задържането - повече не могат да те държат, дори да не са я установили. /З/ Ако си получил редовно призовка, но не си се явил. /4/ Ако съзнателно попречиш на органите на МВР да си изпълняват задължения. /5/ Ако носиш или употребяваш без надлежно разрешение огнестрелно или хладно оръжие или други общоопасни средства /домакинските или работните инструменти, които просто носиш, не са основание за арест/. 4. Обиск - на тебе самия и жилището ти. Може да стане само след нареждане чрез определение от съда или прокурора /Чл. 135 ал.1 от НПК/. Става в присъствието на две поемни лица, в твое присъствие или, ако те няма, в присъствието на пълнолетен член на семейството ти. Тебе лично може да те обискира лице от същия пол. Ако те задържат, могат да те обискират и без заповед. 5. Задържане и изземване на кореспонденцията - само с нареждане на съда или прокурора. 6. Разпит на свидетел. /1/ Не си длъжен да отговаряш на въпроси, чиито отговори биха уличили теб, твоите родители и прародители, твоите деца и внуци, братя и сестри; съпруг или съпруга /Чл.96 ал 1,НПК/. /2/ Докато си свидетел, не си длъжен да отговоряш на въпроси, ако трябва да разкриеш неща, които са ти били съобщени като на защитник или повереник /Чл.9б ал.2, ГОТ/. /3/ Имаш право да си служиш с твои бележки за цифри, дати и т.н., които са у теб, докато даваш показания. /4/ Да получиш възнаграждение за изгубения работен ден, както и да ти бъдат възстановени пътни и други разноски. /5/ Да искаш отменяне на решенията, които накърняват твоите законни интереси. От друга страна, като свидетел си длъжен да отговаряш на въпросите, при ... Ако не отговориш на въпрос във връзка с делото, и се докаже, че си знаел отговора, това се наказва като лъжесвидетелство /Чл.290 ал 1, НК/ 7. Разпит на обвиняем /Чл. 53 ал 1 от НК/. Ако си обвиняем, имаш право: /1/ Да научиш в какво те обвиняват и въз основа на какви доказателства. /2/ Да даваш обяснения по обвинението. /З/ Да не отговаряш на въпроси, за което не носиш допълнителна отговорност. /4/ Да се запознаеш с делото и да си направиш извлечения от него. /5/ Да представяш доказателства. /6/ Да участвуваш в наказателното производство. /7/ Да правиш искания, бележки и възражения. /8/ Да се изказваш последен. /9/ Да обжалваш решенията на съда и на органите на предварителното следствие, които накърняват твоите законни интереси. /10/ Да имаш адвокат /защитник/. Това е разрешено от момента на предявяване на следствието, т. е. когато следствието е приключило и ти дадат окончателните резултати. По време на следствието не можеш да имаш адвокат.
Забележка: Документът е създаден от Деян Кюранов в консултация с Цветан Пенчев след първите арести на членове на Клуба - 16 декември 1988 година. Обсъждан е на заседание на Управителния съвет. По-късно са правени и други варианти. Различните варианти са разпространявани сред членовете на Клуба, Екогласност и другите неформални организации през целия период до падането на Живков. Не мога да не отбележа, че подобен документ "Как да се държим в полицията" е разпространяван сред ремсистите преди 9 септември 1944 година. Майката на Деян - Искра Панова, активен борец против фашизма, е била ремсистка.
* * *
На Клуба за подкрепа на преустройството и гласността в България Над 90 екземпляра от Бюлетин №1 на Клуба бяха иззети при обиск в дома на Евгения Иванова и Георги Величков на 16.12.1988 г. Поради това Бюлетин №2 ще трябва да даде, макар и сбито, представа за събитията и състоянието на Клуба от учредяването му на 3.11.88 г. досега. I. АКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ НА КЛУБА а/ Осведомяване за създаването на клуба – изпратени писма до ... б/ Изпратена телеграма до М. Горбачов по случай 7 ноември, подписана от 45 членове на Клуба в/ Друга активна дейност Клубът няма. /Бяха направени редица опити за клубни сбирки с различни цели: литературно четене на произведения на членове на Клуба, обсъждане на проблемите на преустройството у нас със сътрудничеството на лектор от ЦК на БКП, .... Тези инициативи се провалиха. Главната причина за това е, че властите не дават на клуба зала. С това те нарушават конституционното право на гражданите да правят събрания, за което държавните органи са длъжни да им предоставят необходимите материални условия /чл. 54, ал. 1 и 2/ II. АКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ ПРОТИВ КЛУБА а/ Против партийните членове - викане в Общинските комитети на БКП, разпити, обвинения в незаконна и нелегална дейност и поставяне пред избор: Клуба или Партията. Заплахи. Така беше направено със Снежа Аврамова ... - партийни наказания: изключени от ЦК на БКП: Коприна Червенкова, Иван Джаджев и Борис Спасов /Членовете на първичната партийна организация, в която е членувал Борис Спасов, единодушно са гласували против наказанието и са поискали те да разгледат положението на Спасов/. С последно предупреждение за изключване и строго мъмрене са наказани Мария Бойкикева, Искра Панова и Чавдар Кюранов. Очаква се да бъдат наказани и други. б/ Против активни борци против фашизма и капитализма: отнето е званието на Борис Спасов; Иван Николов и Искра Панова са викани и заплашвани от ръководството на Съюза на АБПФК. в/ Против безпартийни членове на Клуба – викане при общинските прокурори, обвинения в противозаконна дейност и санкциониране с “предупреждение”: Желю Желев, Евгения Иванова ... г/ Открито следене с коли и пеша на Желю Желев и Мария Бойкикева в продължение на ... дни, и само пеша на Евгения Иванова /.../ дни. д/ Заплахи и обиди по телефона на Желю Желев и Борис Спасов е/ Преждевременно пенсиониране на Мария Бойкикева, Борис Спасов и Чавдар Кюранов. ж/ Арест на част от ръководството /Желю Желев, Мария Бойкикева, Невена Стефанова, Борис Спасов/, както и на Любо Иванов /съпруг на Ч. Бойкикева/ и на Деян Кюранов /член на Клуба/ на 16.12.88 г. Разпит на същите, както и на Евгения Иванова с употреба на заплахи, инсинуации, лъжливи обвинения. Обиск в дома на Евгения Иванова и изземане на цялата архива на клуба и на пишещата машина на писателката Евг. Иванова. з/ Партийни и обществени органи разпространяват официално клевети против Клуба. Говори се за “взлом” при учредяването на клуба /Йордан Йотов/, че Кр. Горанов и В. Добриянов са били “вписани” в Клуба без тяхно съгласие /Митров – секретар на Общ. Комитет – Средец, Пламен Живков Живков/, че вуйчовците на Евгения Иванова са съдени от Народния съд. и/ Към ЦК на БКП е създадена специална Комисия за борба с клуба с членове Димитър Стоянов, Йордан Йотов, Начо Папазов и др. В резултат от дейността на комисията Политбюро на ЦК на БКП е взело решение против клуба и е разпоредило дейността на клуба да се осъжда като антипартийна, фракционна и демагогска. к/ Наредено е да се отказват зали на неформални групи. Засилен е контролът върху ксероксите и другите размножителни средства. Средствата за масово осведомяване досега не са осведомили българския народ за съществуването на Клуба. Изготвен е поредният разширен списък на непечатаеми автори – като съответно ги лишават от достъп до средствата за масово осведомяване
III. РЕАКЦИИ НА КЛУБА ПРОТИВ РЕПРЕСИИТЕ: а/ Жалби до Народното събрание ... б/ Жалби до главната прокуратура ... в/ Изказвания в защита на Клуба при повикванията в Партията и прокуратурата, и на събранията за “свеждане” на наказанията. г/ Поради мълчанието, наложено на нашите средства за масово осведомяване, Клубът реши, че негови членове по тяхно усмотрение могат да дадат интервюта по телефона на западните радиостанции “Би Би Си” и “Дойче веле”. Независимо от решението на ръководството да не се дават интервюта на други радиостанции, редица членове ва Клуба се съгласиха да бъдат интервюирани от “Свободна Европа”. Възможно е и някои членове на клуба, дали интервютата, да не са знаели за това решение на ръководството. IV. СЪСТОЯНИЕ НА КЛУБА И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАБОТА Тук са се оформили две главни мнения, които разделят както ръководството, така и членовете на Клуба. Първото мнение /което засега, изглежда, има повече привърженици/ е, че на този етап и при това отрицателно отношение на властите, клубът не трябва да се стреми към активни действия. Достатъчно е, че той съществува. Активните действия могат да предизвикат по-остри репресии, които да доведат до разпадането на клуба. Да съществуваме, макар и нищо да не правим! Самото ни съществуване се оказа /в нашите условия/ смел акт на гражданско неподчинение. Около клуба постепенно се създава благожелателно обществено мнение, което с времето става все по-силно и значимо. Нещо повече, при такова “нищоправене” репресиите се проявяват не само като безсилни, но и като абсурдни. Така разсъждават нашите “не му е временисти”. Второто мнение е, че клубът трябва да започне активни действия. В противен случай клубът с лекота ще може да бъде манипулиран към едни или други полезни за властите реакции. От друга страна, свеждането на дейността на клуба до “нищоправене” или в най-добрия случай до принудени реакции бързо ще доведе до разплуване и разпадане. Та нали репресиите и отрицателното отношение на властта съществуват и сега. Хората ще почнат да се питат: защо понасяме този постоянен натиск, след като така и така нищо не правим? Засега освен ръководството, което пише жалби и двама-трима интервюирани по телефона, никой от над стоте членове на клуба не е направил нищо. От тях не е поискано нищо. Но те имат Декларацията на клуба и могат да направят нещо, ръководейки се от нея. Крайно време е за това. Защото ще ни се смеят всички. И с право. Така разсъждават нашите “акционисти” Възможно е да се открият и други мнения. Но на този етап ръководството на клуба смята, че Клубът трябва да се произнесе в полза на първата или втората линии на поведение, изложени по-горе. V. ДЕЙСТВИЯ В ПОДКРЕПА НА КЛУБА /не от членове на клуба/ а/ писмо на Христо Ганев б/ писмо на писателите в/ писмо на Пенка Дамянова VI. НОВИ ЧЛЕНОВЕ НА КЛУБА VII. НАПУСНАЛИ КЛУБА Няма такива! Забележка: Предложение на Деян Кюранов, което е обсъждано в Управителния съвет в края на декември 1988 година. Не е разпространяван такъв бюлетин.
* * *
– 25.01.90 г.
Присъстват: Иван Николов, Ангел Ахрянов, Тр. Петков, Чавдар Кюранов, Б. Мунтян, Николай Василев, Копринка Червенкова, Стефан Продев, …… Иван Марев, Ивайло Трифонов, Иван Джаджев, Кирил Василев, Александър Миланов, Искра Панова, Радой Ралин, Михаил Величков, Желю Желев,
Дневен ред 1. Обсъждане орг[анизационното] съст[ояние] на Клуба 2. Нови членове на УС 3. Разни.
Писмо от Иван Николов Симеонов за аграрноикономическата програма. Въпросът за сградата на ул. Латинка Радой – за къщата - детски дом. Да не ни обвинят, че отнемаме на децата къщата им. Мих. Величков: Част от чл[еновете] на К[луба] имат усещането, че са непотребни. Дискусионното начало престана да бъде водещо и съществено. Заесга отстана само политическата му страна, а дискус[ионна] е напълно пренебрегната. И много от членовете на Клуба са пред напускане. В програмната декл[арация] на Клуба имаше много направ[ления] – предлагат да се разделим на секции – икономика, култура, изкуство – и там да стават единствено обсъждания на специалисти. Например тема “Състоянието на изобразителното изкуство” – под формата на колоквиум – това ще бъде един много по-важен удар върху действителността, като бъдат публикувани тези материали и се разкрият [всички] вреди, които продължават да се нанасят върху културата, екологията и т.н.
Копринка Червенкова: Съгласна съм с Мих. Величков, но смятам, че в момента нашия клуб не би могъл да действа в своята интелектуална същност да бъде противодействие на прагматичната същност на политиката.
Р.Р. [Радой Ралин] Не единомислие, а единодействие, общи цели.
Кирил Василев: Аз съм обезпокоен от посл[едното] събр[ание]. Липса на толерантност и открит антикомунизъм. Ние сме обед[инени] в името на общи цели – плурализъм, демокр[ация], гласност, - сега имаме обща цел - Г.О. [гражданско общество]. Трябва да водим борба .... обед. интелект. – демокр. Например “Идеал и демокрация” – има догми в идеологията, има носители на тези догми. Това е голям проблем. Аз винаги съм срещал съпротива, когато съм поставял въпроса за догмите. Изпитвах страшно неудобство, като виждах една ненавист срещу комунизма. Аз също съм против номенкл[атурата] и командно-бюрократичната система. И когато сред нас се засилва антикомунизма, те засилват позициите на неосталин[истите] в партията.
Ангел Ахрянов[6]
Иван Джаджев: Не слечайно поисках смяна на формулировката на т. 1 – обсъждане организационната работа на последното събрание, а обсъждане на организационното състояние на самия Клуб. Дилемата “или – или”, която съществуваше още преди 10 ноември и продължава до днес – и ако продължи, ще се разцепи и диференцира. Затова ние трябва да се придържаме към конфигурацията “и – и”. Той ще участва и в политическата дейност на митингите, Кръгл[ата] маса и т.н. Този вид дейност е абсолютно необходима, но тя не определя лицето на Клуба. Трябва да развиваме освен оператив[на,] ежедн[евна] политическа дейност. България има нужда от позитивна концепция за развитието на обществото ни. И тези концепции трябва да се популяризират, да се лансират, а дали БКП, социал-демократите или БЗНС ще се въоръжат с тях, това е чудесно. Но нас не ни интересува. 3-ти пласт – това е пропагандната дейност. И тогава отпада въпросът е ли или не е Клубът политическа организация.
Николай Василев[7] -
Ж. Желев: Моето лично отношение по въпроса за участието на ком[унисти] в Клуба и др[угите] неформ[ални] орг[анизации] е известно. Аз лично отстоявам позицията, че ние като външна опозиция на Комунистическата партия трябва да вървим със /в/ съюз с вътрешната опозиция на Партията. От друга страна, не трябва да се засягате – в страната се наблюдава бърза еволюция на антикомунизъм. Това се усеща най-добре на митингите. Това е факт! Хората искат пълноценно СДС – 20 хил.- район
К. Василев: Вярно е, че нараства антикомунистическото движение, но в същото време се разгр[ъща] и др[уго] движение срещу СДС. И както аз защитавам СДС, същото ...
Ив. Трифонов - с/у [срещу] Петко [Симеонов]
Чавдар Кюранов: Стои ? [въпросът] за участието ми в Клуба –.... Ние не сме в състояние да владеем хората в клуба. За мен е невъзм[ожна] дейн[остта] на кл[уб] от 1000 чов[ека] – 500 /Аплодисм[енти] с/у [срещу]/[8] Ние нямаме ръководство и не можем да контр[олираме]. Да има две групи от клуба от двете тенденции. /Радевски – си отиде от събранието./ [9] Стигнем ли до масови събирания, ние трябва да контролираме по някакъв начин. Трябва да кажа на др. Желев з[а] антикомунист[ическата] вълна. Трябваше да се прекъсне събранието. Настроението в СДС е малко вероятно да се повлияе в/у [от] него в страна на консолидация с левите сили в Партията. На изборите – не се издигат работници, не се издигат жени. И скоро ще дойде моментът, когато Клубът ще реши дали да участва в СДС.
Искра Панова: ген. П. Стоянов съобщи – представителите на отряд от 250 хиляди ОЗ [офицери от запаса], които стоят зад Преустройството.
Чавдар Кюранов: СДС подценява тази опасност.
Валери Петров: Да се организира литературно четене. Солидаризирам се с Чавдар Кюранов. Той разви моята мисъл по-остро и дълбоко. Двата леда, като се отделеч[двата къса лед, които се отдалечават] - ние ще скочим на леда на ком[унистическата] партия. Критериите за влизане в Клуба – всичко си отиде от клуба – падна Правителството, дискусионността и т.н. Това не са случайни неща. Изпратих писмо до Клуба – по Свободна Европа беше предадено неправилно. Ж. Желев, П. Симеонов трябва да си сменят начина на работата, защото човек се чувства изплашен.
Ангел Ахрянов: В България има вълна на антикомунизъм и за това има вина апаратът, който не е разместен. Иван Николов: Това е вярно, но ...
Петър Берон: Говорих с Ан. Луканов – предстои ни полският вариант на иконом[ика]. Да помагаме ли сега, или да ги оставим да се сринат? Александър Миланов: В пропастта да паднем всички. Сега има насоченост и в двете посоки – червен фашизъм и бял фашизъм. На Кръглата маса – Петър Берон – в устава има цитат, че комунизмът трябва да се мрази. Ако не се намери една толерантност – в СДС и в самия клуб да има толерантност. Сега е времето на компетентността. Затова сега трябва да търсим конструкт[ивност].
/Томас Ман: «Антикомунизмът е преддверие на фашизма»/ [10]
Дучо Мундров: За събранието в петък, аз исках на събранието да направя характеристика на комунистическото и на сегашното партийно ръководство, и на Андрей Луканов на Кръглата маса. Не ме оставиха да говоря – това не беше членската маса – те не бяха чули какво аз ще кажа. Лозунгът «Долу БКП» е правомерно и Ж. Желев знае, че аз съм много по-голям антикомунист от него. Не събранието, а Ивайло Трифонов не ми позволи да говоря. Събранието се води по сталинистки. Всичко стана на претупване и в СДС, и Федерацията ... Клубът фактически е разпуснат. Що се касае до антикомунизма в СДС, аз не се сърдя. Но всичко не е толкова просто. Защото точно това движение /комунистическото/ преобърна два пъти света. Все пак основната роля изиграха комун[истите]. На конгреса или да се обнови П[артията], или да се разцепи. Аз държа да бъда кл[асово] независим, а СДС не е назависим. Федерацията – също е претупана. Кл[убовете] да бъдат конгломерати, да нямат админ[истрация] – центр[ално] зависими. Да се обсъди Клуб N [на] независим[ите]. Всичко да стане чрез огласяване.
Стефан Продев: Клубът е в сер[иозна] криза още от 2-ри декември.
Борис Спасов: Не същестува самият Клуб. Защо? Ние влязохме в СДС. Как се създаде тази федерация? Въпросът за етичността – и тропането срещу Д. Мундров, а може би някой ги е накарал. Сега има Кръгла маса – доколко нашите предст[авители] използват потенциала на Клуба за изработване на платформи и становища. Аз се солидаризирам със Ст. Продев и Дучо да разгледаме въпроса какво е Клубът и като какъв да продължи.
П. Симеонов: Има писмо – БТА – до г-н Председателя ... Здравко Дунов – писмо. 1. Говорил е против членове на Клуба. 2. беше проведено гласуване. В списъците го няма. Но да направим нещо, защото един човек гладува!
Н. Василев[11] –
Ан. Ахрянов: да го изключим.
Марийка Нанкова[12] -
П. Симеонов [13]-
Иван Николов: Защо напуснах събранието ...
Забележка: Протоколните бележки са на Светлана Шаренкова. Към тази дата вече се избират протоколчици на заседанията, но все още няма създаден механизъм за описване и съхранение на водените протоколи. В квадратните скоби - дописан текст по подразбиране. Текст в курсив – неясен текст разчетен по подразбиране. Многоточие - неразчетен текст.
* * *
Заседание на УС на Клуба за гласност и демокрация
17.02.90 г.
На заседанието присъстват: ЖЖ [Желю Желев], Бернар Мунтян, Радой Ралин, Чавдар Кюранов, Алексей Шелудко, Велислава Дърева, Борис Спасов, Иван Николов, Петко Симеонов, Марко Ганчев, Копринка Червенкова, Н. Вандов, Ангел Ахрянов, Ивайло Трифонов, Стефан Продев, Блага Димитрова.
Петко Симеонов: Въпросът за бъдещето на Клуба – за многобройността на членската маса на Клуба: - сега има 4-ма главни редактори, 1 директор на институт, 1 член на ВПС, 1 генерален секретар. - Сега трябва да има едно организационно събрание, на което аз лично ще си подам оставката, тъй като има несъвместими неща.
Събранието – да се обсъжда: 1. Статутът на Клуба 2. Въпросът за оставане в СДС или не.
Предлагам да насрочим едно организационно събрание - Да се определят двама докладчика по двете тенденции.
Н. Василев: Подкрепям предложението на П. Симеонов. Клубът във всички случаи трябва да се запази.
Ч. Кюранов: Клубът да излезе от СДС – ние вече сме изгонени от СДС. Нашето разделяне трябва да стане мирно, нормално. Но именно едно събрание не би допринесло за подобно разделяне. Предлагам едно друго решение – бих се обърнал към членовете – основатели на Клуба. Аз съм за това, да не се прави публичен двубой.
Иван Николов: Не съм съгласен с предложението на П. Симеонов. Да се разделим на 4 територ[иални] клуба – един към “Латинка” 7. В централния клуб - да влязат тези от преди 10 ноември. II [дву]-матрична стр[укту]ра – секции по интереси. Да се изберат инициативни комитети и да се насрочат 4 териториални събрания по места. 2-ри въпрос – Призванието на Клуба Клубът не е единство на еднаквополитически мислещи, а хора, различно мислещи, имащи една и съща цел. Клубът трябва да се освободи от нарастващата политическа диференциация.
Радой Ралин: Тоталитаризмът не тежеше само на комунистите, а на [всички] хора, затова в разгр[аждането] се включиха най-различни хора. Клуб не на съмишленици, а на съидейници, на съделници. Най-голямата грешка - че се наложиха някои авторитарни решения. Това трябва да бъде една организация на интелектуалци. Затова не трябваше да влизат толкова различни хора. Нова школа – “нюансизъм” – плурализъм Животът е безкрайно широк и не може една идеология да го изчерпи, не може една наука да го [изчерпи]. Авторитарни методи – влизането.
Акад. Шелудко: Да се поставят по-открито нещата. Преди 10.XI. целите на клуба бяха ясни – свалянето на Живков. След 10.XI. се появи пред нас миража на властта и както всяка една власт, тя разлага. Ние све изправени пред разл[ични] алтернативи и тези мотиви не са винаги достатъчно почтени. Затова смятам, че Клубът си изигра ролята и единствена възможност е да се превърнем в масонска ложа.
Борис Спасов: болест на липса на откровеност. По същество клубът е разделен на две. Това е вече факт. На 19 февруари – Общо събрание на Клуба – се обсъжда структурата на Федерацията на клубовете. Има доза на непочтеност – със съществуването на Федерацията. “Кръглата маса” – нейните представители не се консултират с УС на Клуба. В Клуба могат да членуват и генералния секретар на БКП, и опозицията. Сега трябва най-възпитано да се разделим. Клуб като надполит[ическа] организ[ация], който няма да се бори за власт.
Иван Джаджев: Ние вече за кой ли път не решаваме един основен въпрос. ? кл. [Въпросът, клубът], който беше създаден при много по-тежки политически условия – дали вече си е изиграл ролята, или не. И ако си отговорим на този въпрос положително, да отговорим и на въпроса ще участваме ли в СДС? Ал. Миланов – Кл[убът]...
Н. Василев: Без общо събрание ние не можем да вземем решение. На УС – ние не сме началници, за да сведем на членската си маса. Клубът не трябва да бъде член на СДС – 5[-ти] принцип – констр[уктивно] сътр[удничество] със здравите сили на БКП. - този принцип беше нарушаван. - пещерен антикомунизъм. Кръглата маса е вече смешна. В СДС имаме наши другари, но те не успяха да редуцират тези настроения. Повтаря се горчивият опит на БКП – опозицията губи непрекъснато. СДС – има много претенции – жилища и т.н. СДС си запазва правото да определя. Традиционен балкански политически партизанлък! Искам тази опозиция да бъде умна. Защото ако на една некомпетентност противопоставим друга некомпетентност ...
Ангел Ахрянов: Защо го няма клуба – защо няма концептуални проучвания. Защото няма организационни структури. Цифрата 600 човека е несъстоятелна. Затова за мен въпросът е и организационен. Нещата не са нормализирани, затова сега мотивите и целите ни се разминават и ние трябва да се разделим.
Блага Димитрова: Клубът се разглежда тук сам за себе си. Две тенденции: 1/ балканският синдром – на разцепване, раздвояване; 2/ опасност – надига се страшен фашизъм – антиеврейски настроения, националфашизъм, социал-фашизъм. Във връзка с етническия проблем – хората се въоръжават. - имената .... - имуществения Ние не трябва да се цепим! ... – за да стигнат до резултат, процесите трябва планетарно да се развиват и ако ние се затворим – при тази бедност на опит и некомпетентност, ние сме обречени. Аз бях потресена от конгреса на БКП – и от присъствието на мои съмишленици във ВПС, – но разбрах, че е нужно. Много е хубаво, че ние сме навсякъде – и в СДС, и в Партията, и в БСДП. И ако го няма Клуба, ще се разкъсат връзките със здравия разум. Да се организираме в 6-7 тематични комисии. Ще има нужда от бърз диалог, ще има нужда от бърза връзка, личен контакт. Сянката на Тошо е вътре в нас! Лидерализация!
Копринка Червенкова: Съгласна съм с Блага – ако Клубът излезе сега и в Софийския й [си] вариант, тя [той] ще олекотее. Ние нямаме право да налагаме на Федерацията. Предлагам да сведем въпроса до личен – като част от ръководството напусне. Да направим “Съвет на учредителите” и този съвет се натовари с надпартийни функции.
Б. Мунтян: В самото зараждане на Клуба имаше различна мотивация. По отношение морала на в-к “Демокрация” – “Троянските коне” – къде беше др. Ева ... на 3 ноември 88 год. Най-умното - в Клуба да останат от всички партии. СДС трябва да се разграничи от идеята, че комунистите са троянски коне. Нека Клубът да бъде “кръглата маса” на България. Да се разграничим: Федерацията в СДС; Клубът – мозъчен тръст. Съветът на учредителите на Клуба в подкрепа на гласността и преустройството.
Мока [М. Бойкикева]: Категорично съм за излизане от СДС – и в България се самоорганизират антикомунистите. Събрание или само на учредителите, или на хората в Кл[уба] до 10 ноември – да не се ловят вещици.
Марко Ганчев: Мислех, че на 10 ноември Клубът си изигра своята роля и задача. Ако ние сега излезем от СДС, ние ще ударим нож върху демократичното движение. Хората от страната искат да членуват в този клуб – с тези 85 човека. Има вълна на антикомунизъм, но и вълна на антидемократизъм вътре в партията. Тихомълком тези, които са заети да излязат ... Трябва да се крие разцеплението.
Иван Николов: ПС – трябва морално да се определиш – или СДС, или Партията.
Ж. Желев: Клубът е мъртъв! Много от вас не желаят да видят тази истина. От такъв клуб няма нужда. Нашето общество има нужда от политически клубове. Две възможности – да разцепим клуба на две части. Едната част, която желае да се оттегли от СДС, а друга ще остане в СДС! (Нека нямаме илюзии. Шелудко е прав – защо не става? – защото няма нужда от него! Ако Клубът излезе от СДС няма да се разпадне – да не правим трагедия. БКП – към СДС – 100 човека членове на Клуба. ......
Велислава Дърева: Клубът, ако е умрял в София, той не е умрял в провинцията. Всяка събота имаме събрания. Поне до изборите Клубът трябва да остане в СДС. Ние тук ще се разберем, но няма да се разберем с някои хора от СДС.
Р. Р. [Радой Ралин] Какво е организационното състояние на СДС?
Ч. Кюранов: Ако изхождаме от концепцията за създаването на Клуба, той е още нероден. Трябва да се чете внимателно в-к “Демокрация”. Ние сме “троянски коне”. Да се разделим, но без събрание. Това е едно агонизиране. Клубът независим!
Ивайло Трифонов: Луджев – икономическа програма. Идейна платформа на Федерацията. Ние сме равноправни с всички 47 автономни клбове. И ние не можем да ги командваме, те се нуждаят от нас, за да ги поучителстваме.
Никола Вандов: Какво целим – по-добре да живеем утре. Иманентни ценности – да вървим към общество, в което личността е ценна сама по себе си, а не от политическата им [си] принадлежност. И тогава политическата принадлежност ще бъде нещо вътрешно лично. Какво ме интересува за коя партия гласува Ъпдайк. Шансът на Клуба е да обедини поляризацията на нашето общество. В Смолян – секретарят на Клуба е станал идеологически секретар на ГК на БКП.
Борис Спасов: Клубът не е умрял. Той е разделен на две групи: 1. които са за СДС и 2. които не са за СДС. ...– може да се атакува от всички страни – и отвътре, и отвън, и отгоре, и отдолу.
Ив. Джаджев: две несъмнение неща ...
Забележка: Протоколните бележки са на Светлана Шаренкова. Към тази дата вече се избират протоколчици на заседанията, но все още няма създаден механизъм за описване и съхранение на водените протоколи. В квадратните скоби - дописан текст по подразбиране. Текст в курсив – неясен текст, разчетен по подразбиране. Многоточие - неразчетен текст.
* * *
ДО КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА КЛУБОВЕТЕ ЗА ГЛАСНОСТ И ДЕМОКРАЦИЯ
от Управителния съвет на Софийския клуб за гласност и демокрация относно ръководството на седмичника на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация – в. “Демократична седмица”
Уважаеми колеги,
Приветствуваме инициативата за издаването на седмичник за култура и политика от името на клубовете за гласност и демокрация. Заедно с това считаме, че вестникът все още не е намерил своя облик, адекватен на организацията, чиито интереси, обществена позиция и културно-интелектуално богатство той би трябвало да представлява. Очевидната за нас причина на този недостатък е неоправданото авторитарно решаване на въпроса за ръководството на вестника. Подобно централистко решение се отразява неблагоприятно не само върху облика на вестника, но заедно с това хвърля сянка върху функционирането и обществения образ на Клуба за гласност и демокрация като изконно демократична организация. Що се отнася до неоползотворяваните възможности – вестникът би могъл да реализира съществено важната и сега недостигаща на клубовете и техните секции интегративна функция: връзката, обмена, чувството за единен и специфичен интелектуален живот между клубовете в тяхната предимно хоризонтална структура. Седмичникът би трябвало ефективно да организира и максимално да използува културния и професионален потенциал на клубните членове и на симпатизиращите му учени, художествени деятели, политици. По такъв начин вестникът би могъл да формира и изрази достатъчно представително ролята и лицето на клубовете и клубната дейност пред обществеността. За да отговори професионално и демократично на тази потребност, намираме за редно Федерацията да обяви конкурс за ръководство на вестника с изискване към кандидатите за главен редактор да представят проект за платформа, редколегия, може би и ново заглавие. Във връзка с това предлагаме Редакционен съвет, излъчен изсред изявени дейци на Клуба – примерно, Блага Димитрова, Марко Ганчев, Радой Ралин, Георги Мишев, Николай Кънчев, Иван Радоев, Вили Цанков, Боян Папазов, Евгени Михайлов, Николай Генчев, Мико Петров, Асен Мичковски, Ивайло Дичев и др. – - да обмисли статут на вестника, - да проведе конкурса, - да осъществява периодично /примерно ежегодно/ обсъждане на политиката на вестника и работата на главния редактор и редколегията. От своя страна, готови сме да предоставим проект за условията на конкурса, както и да осигурим техническата му организация.
16 юли 1990 г. София С уважение, за Управителния съвет на Софийския клуб: (подпис)
/проф. д-р Иван Джаджев/
* * *
от Христо АЛЕКСИЕВ, гл. редактор на в. “Демократична СЕДМИЦА”
до КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация-София.
Идеята за създаване на вестник “Демократична СЕДМИЦА”, като печатно издание на Федерацията бе предложена от Христо АЛЕКСИЕВ и посрещната с одобрение от Ивайло ТРИФОНОВ, и Петко СИМЕОНОВ. Тя получи твърда поддръжка и от председателят на СДС, г-н Жельо ЖЕЛЕВ. Въпреки всичко въпросите около създаването на вестника дълго време /около 4-5 месеца/ си останаха само една гола идея. Освен непрестанните настоявания на Христо АЛЕКСИЕВ, много сили хвърли за излизането поне на един единствен брой на вестник “Демократична СЕДМИЦА” и Ивайло ТРИФОНОВ, но и той почти не беше подкрепен от никого. Нямаше хартия и печатна база. Не беше излязло и разрешение за вестника. Независимо от липсата на всякаква перспектива за създаването на ежеседмичника на Федерацията, Христо Алексиев изработи по своя инициатива архитектурен проект и концепция на бъдещото издание. Свика се заседание на Координационния съвет. Проекта и концепцията бяха разгледани, посрещнати с одобрение и се възложи на Христо АЛЕКСИЕВ да осъществи, което може и каквото е реално от този проект и концепция. Фактически нещата отново стигнаха до задънена улица. Отново нямаше никакви изгледи изданието да бъде обезпечено поне с минимален контингент хартия. Най-после, след изключителната настойчивост на Ивайло ТРИФОНОВ и на главния редактор, както и с определената помощ на Петко Симеонов, Йордан Василев даде своето съгласие да се отпусне от контингента на в. “Демокрация” малко хартия за отпечатване само на един-единствен брой, в 25 000 тираж на “Демократична седмица”. Такова беше началото и с тези дребни помощи и съдействия изданието трябваше да започне своя живот. От този миг нататък, нещата свързани с излизането на осемте броя на вестника са съвсем митологични. Хубаво е, че в координационния съвет присъствуват и хора, които имат добра представа от вестник и как се създава. 1. Вестник “Демократична седмица” излиза всяка неделя на 8 страници голям формат, като “Народна култура”, “Литературен фронт” и други. Тя поглъща близо 120 страници материал, над 40 снимки и десетки кратки текстове под илюстрацията. За плътното и ефектно списване са необходими също лозунги-шапки, заглавия и прочие. Всичко това представлява голямо количество труд. По щатно разписание, в сравнение с аналогични по обем издания, за издаването на такъв вестник са необходими най-малко 30 души. Това се знае от присъстващите тук вестникари. Вестниците “Народна култура”, “Литературен фронт”, “Антени”, “Поглед” /последните, макар и таблоиден формат, разгърнати имат същия размер/, се списват средно от 35 до 40 човека редактори и технически персонал. Щатното им разписание е налице, всеки от присъствуващите може на място да се информира за това. ИСТИНАТА ДО ТОЗИ МОМЕНТ Е ЕДНА: новосъздадената “Демократична седмица” и сега се прави само от 3-4 души, като двама от тях, Главният редактор Христо Алексиев и зам.главния редактор Юлий БОРИСОВ са журналисти с опит и са активните творчески фигури, работещи по 18 часа в продължение на 3 месеца, за да може всяка седмица да излиза вестника на бял свят. Помощниците им Георги Цонев и Маринела ЙОНКОВА, макар че са млади творчески работници по неволя се налага да изпълняват хамалска работа и да се занимават с най-ниско квалифицирана техническа дейност. Няма щат, няма как поради това ефективно да се привлекат на работа журналисти с голям опит във вестникарското дело. 2. На практика, ето как протичат всички дни /цялата седемдневна седмица/ по издаването на всеки отделен брой: а/ Христо Алексиев чете и редактира първите три дни всички материали и същевременно пише собствените си за броя. Той обозначава графически материалите, прави проекта за макета, вгражда снимките в него, текстове, заглавия и така нататък. Това е работа по количество и размер за не по-малко от 6 души. От сутринта на четвъртия ден тя започва да се повтаря за следващия брой. Позначавите на тази работа тук виждат, че са необходими най-малко поне 13-14 часа на денонощие. Така е в действителност. б/ Юлий БОРИСОВ започва организационното, секретарско и вътрешно производствено реализиране на всички 8 страници в печатницата, също в рамките на три дни. През това късо време той тича от зам.директора на печатницата до машинното отделение – през една върволица от производствени звена, където конфликтите са с десетки на час, защото изданието не е планирано за годината, а се издава извънпланово. На четвъртия нещата започват новият си цикъл. ЗАБЕЛЕЖКА: Хартията и извършената полиграфическа работа за вестника, както и другите полиграфически и диапозитивни материали се заплащат по удвоени тарифи на полиграфическия комбинат, именно защото изданието не е в плана на предприятието. Но това е само едната беда. Всички полиграфически звена, през които минава “Демократична седмица” скубят безапелационно малката редакция със стотици левове. За да излезе вестника по неписан договр /както се постъпва и с другите опозиционни издания/ пари на ръка вземат: фотонабора, цинкографията, странирането /бял монтаж/, лицата, които подготвят фотосите за монтаж, машинистите, вързачките на пакетите вестници, шофьора на пикапа – десетки полиграфически работници скубят редакцията, иначе изданието не би могло да излиза. Зад нас не стои никаква власт, не ни подкрепя никакво “наше” полиграфическо ръководство. Ние за печатарите сме нещо извънреално, нещо безпомощно, което може винаги да бъде ударено. Затова на двамата-трима редактори се налага в най-необичайно време и по петнайсет пъти на седмицата да тичат, като немили-недраги из етажите и коридорите на полиграфическия комбинат, и да молят снизхождение. Да се мъчат чрез унизяващи ги поклони и пробутване на рушвети да обезпечат в крайна сметка и с родилни мъки излизането на поредния брой. Освен това малкият екип от трима-четирима човека има непосилната физическа грижа и да разпространи всеки път по 20-30 хиляди броя за ръчна продажба. Главният редактор, заедно с останалите може да се види как сам пренася десетки двайсеткилограмови вързопи с вестници. Тук вече е мястото да се каже фактически най-важното за “Демократична седмица”. Тя не разполага с хартия, за нея няма никакъв контингент в това отношение. Явно, тайнствени и мистични са пътищата, чрез които главния редактор и най-вече помощникът му намираха до сега възможност вестникът все пак да разполага с хартия. Това в пълния смисъл на думата е непосилно и тайнствено дело, защото хартия не можа да бъде обезпечена нито от Координационния съвет на СДС, нито от г-н Луканов, нито от г-н Караманчев – отникъде! Тъкмо поради липса, дори и на 1 килограм хартия нужна за издаването на 30 вестника е много чудно как успяха самотните двама редактори да спират всяка седмица за малко до спасителния бряг. Хартия няма и сега. Поради това е забранено излизането на следващия брой. Ще бъдат спряни още няколко десетки вестници. Такова е страшното положение. “Демократична седмица” обаче има вече абонамент. И нейното спиране е фатално – представлява едно голямо излагане пред читателите. Главният редактор Христо АЛЕКСИЕВ и заместникът Юлий БОРИСОВ вече три пълни денонощия – без преувеличение и почти без сън търсят поне временен изход от положението. Тази е кратката сбито предадена малка и доста тъжна повест по създаването и списването на вестника. И сега бива да кажа, че не малко хора са били свидетели как през последните три месеца понякога четенето на материалите, и редактирането им се извършваше по пейки в градинките, и на тротоара, на тясната масичка на някой кафененце, на терасата на СДС или в самата печатница край грохота на ротативната машина. Пишещите тия редове са възрастни хора, с дълъг журналистически стаж, късно е за тях да търсят някаква журналистическа слава и като такива съвсем откровенно изнасят истината за “Демократична седмица”. В историята на нашия печат, през което и да е време на изтеклите сто години, дори в екстремните нелегални условия не е издавано подобно голямоформатно издание на 8 страници, в рамките на три-четири дни от двама-трима души. Вестник “Демокрация” издава 5 броя седмично по 4 страници. Редакцията се състои от 100 щатни журналисти. Вестник “Демократична седмица” издава 2 броя фактически седмично /като се извади подлистника им и се приравни с в. “Демокрация”/, а разполага с 2-3 души. Ясно е, като бял ден, че шега-не шега въпросът допира тук до Книгата с рекордите на Гинес. Не изказваме апокалиптична мисъл, а подчертаваме тежестта на цялото положение. И въпреки това двама-тримата редактори са пълни с оптимизъм, че ще извисят още повече качеството на вестника, макар че разполагат само с малко повече от половин стая.
Гл. редактор: Христо АЛЕКСИЕВ
* * *
ПРОТОКОЛ №
Днес, 19.11.90 г. се проведе заседание на оперативното бюро на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация. Присъстваха следните членове на оперативното бюро: 1. Веселин Панайотов 5. Димитър Ненов 2. Ангел Ахрянов 6. Георги Друмев 3. Нейчо Неев 7. Христо Иванов 4. Петко Симеонов 8. Евгения Иванова Присъстваха и: 1. От Форума на свободните демократи – Чобанов, зам.-председател; 2. От женското движение Надежда – Елена Янева от управителния съвет; 3. От софийския клуб – Ангел Димитров; 4. Победа Панайотова – координатор на ФКГД На заседанието се разгледаха следните точки: 1. Изясняване на политическата обстановка. 2. Решение във връзка със ситуацията в момента. 3. Организационни въпроси.
По първа точка се изказа първо Петко Симеонов и след него всички присъстващи. Решението, което се взе, е следното: Федерацията на клубовете за гласност преценява, че БСП носи основна вина за създалото се катострофално положение в страната и поради това намира за необходимо: - Да се принуди БСП да се оттегли от изпълнителната власт, - Да се стреми към оставката на Луканов, включително с оказване подкрепа на националната стачка. Федерацията е готова, ако се създаде ново демократично мнозинство, да поеме отговорността със СДС за управлението на страната. В противен случай Федерацията е за съставяне на служебно правителство и за нови избори. По 3-та точка се взе решение членовете на БСП в клубовете да бъдат освобождавани. Членовете на други партии да работят по партиите. Клубовете да са организация на безпартийни. След изчерпване на дневния ред заседанието беше закрито.
Протоколчик: .................... /М. Астарджиева/
* * *
Протокол
Днес, 26.11.1990 г., се проведе заседание на Оперативното бюро на Федерацията на Клубовете за гласност и демокрация. Присъстваха следните членове на Оперативното бюро: 1. Диян Гладичев 2. Веселин Панайотов 3. Димитър Ненов 4. Нейчо Неев 5. Петко Симеонов 6. Христо Иванов 7. Владимир Димитраков и освен тях: 1. Ангел Димитров, Богдан Глишев и Гичка Филипова от ръководството на Софийския клуб. 2. Елена Янева и Дорина Василева от Движението на жените Надежда 3. Марсел Леви от Форума на свободните демократи 4. Еленко Божков, Победа Панайотова, Маргарита Астарджиева и Здравка Рачева от Федерацията на КГД.
Дневен ред на заседанието:
1. Политическият момент – обсъждане 2. Разискване за националната стачка на “Подкрепа” 3. Обсъждане на инициативата на АСП за хартата за национално единение. 4.Разискване на въпроса за помещенията, ремонта, общо решение за ведомостта на Федерацията. 5. Разискване на въпроси с експертния съюз. Заседанието се проведе на 2 части. Първите две точки се разгледаха със Съюза на експертите накрая. По точка 3. се взе решение: Хартата за националното единение на АСП да бъде изпратена на клубовете. По точка 4: За изгонването на Държавния контрол от помещението на Федерацията да отговаря Еленко Божков. За оправяне на бравите, тоалетната и други подробности, да отговаря .. Да се подготвят писма до пощата за два допълнителни телефонни поста. За ремонта на помещенията – да се наеме държавната организация. По първа и втора точка се проведоха разисквания със Съюза на експертите към СДС. Първи говори Петко Симеонов, по въпроса за националната стачка се изказа Ангел Димитров. След което бяха направени изказвания от експертите и членовете на Оперативното бюро на Федерацията. След изчерпване на дневния ред, заседанието беше закрито.
Протоколчик: ........................... /М. Астарджиева/
* * *
ПРОТОКОЛ №
Днес, 03.12.90 г. се проведе заседание на оперативното бюро на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация. Присъствуваха следните членове на оперативното бюро: 1. Нейчо Неев 7. Петко Симеонов 2. Георги Друмев 8. Владимир Димитраков 3. Веселин Панайотов 9. Димитър Ненов 4. Ангел Ахрянов 10. Стефан Матев 5. Деян Гладичев 11. Теодор Шишманов 6. Христо Иванов Освен тях: Иван Панайотов, Иван Евтимов, Марсел Леви - от форума на свободните демократи, Победа Панайотова и Еленко Божков - от ФКГД.
Дневен ред на заседанието: 1. Запознаване с проекта за политическо споразумение. 2. Организационни въпроси.
По първа точка се изказа г-н Петко Симеонов, като запозна присъствуващите с проекта и с неговото мнение, и с мнението на координационния съвет на СДС. След него се изказаха почти всички присъстващи, давайки своето мнение по проекта.
По втора точка: за срещата на представители на младежки организации от балканските страни, от клубовете бяха избрани да присъстват: 1. Стефан Матев 2. Теодор Шишманов, през януари в Атина.
Протоколчик: …………. /М. Астарджиева/
* * *
ПРОТОКОЛ №
Днес 10.12.90 г. се проведе заседание на оперативното бюро на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация. Присъствуваха следните членове на оперативното бюро: 1. Веселин Панайотов 6. Владимир Димитраков 2. Диан Гладичев 7. Петко Симеонов 3. Димитър Ненов 8. Евгения Иванова 4. Нейчо Неев 9. Стефан Матев 5. Георги Друмев Освен тгх присъствуваха: Ангел Димитров, Богдан Глишев от ръководството на Софийския клуб, 2. Марсел Леви от Форум на свободните демократи. 3. Дарина Василева от движението на жените Надежда, 4. Еленко Божков, Победа Панайотова, Иван Евтимов, Петър Райчев от ФКГД.
Дневния ред на заседанието е: 1. Обсъждане на конференцията на СДС в Пловдив, 2. Обсъждане на консултациите за правителството на Димитър Попов. 3. Разискване на кандидатурите за председател на координационния съвет на СДС. 4. Разглеждане на проекта за споразумение между политическите сили. 5. Решение за създаване на фирма към Федерацията. По първа точка се изказа Ангел Димитров и Еленко Божков. По втора точка взе думата Петко Симеонов. По трета точка беше казано, че трябва да се излезе открито с разпределянето на трите поста Координационен съвет, Парламентарна група, Зам.-министър Председател. Решено беше да се водят разговори за подкрепяне кандидатурата на г-н П.Симеонов. Гласуване на Федерацията анти БСДП, подкрепа на Ал. Йорданов. Беше прочетено споразумението на политическите сили - проект. По точка пета беше решено на следващото бюро да бъде разгледано решението за създаване на фирма. След изчерпване на дневния ред заседанието беше закрито.
Протоколчик: / М. Астарджиева /
* * *
ПРОТОКОЛ
от заседание на ОБ на ФКД, проведено на 17.12.90 г.
Днес, 17.12.90 г., се проведе заседание на Оперативното Бюро на ФКД. Присъстваха следните членове на ОБ: 1. Георги Мишев 7. Нейчо Неев 2. Георги Друмев 8. Веселин Панайотов 3. Димитър Ненов 9. Иван Евтимов 4. Диан Гладичев 10. Ангел Димитров 5. Вл. Димитраков 11. Евгения Иванова 6. Христо Иванов Освен тях и Еленко Божков, Богдан Глишев, Марсел Леви
Дневен ред на заседанието: 1. Разискване на въпроса за правителството. 2. Решение за създаване на фирма към Федерацията. 3. Организационни въпроси. Изказаха се всички присъстващи. Взеха се следните решения: 1. Задължително да се настоява за Министър на вътрешните работи от СДС и да им дадем техен министър на МНО. 2. За Бъдни вечер да се излезе с едно послание на интелектуалците. Не трябва да се разделя интелигенцията. 3. Приема се решението за фирмата. 4. Списание ИЗБОР да си свали антетката - издание на Федерацията. След изчерпване на дневния ред заседанието беше закрито.
|
