Организационно събрание на Клуба за гласност и демокрация в София, 1-2 декември 1989 г. /Стенографски протокол/

Добре дошли на нашето първо организационно събрание, когато клубът може да се събере свободно.

Откривам събранието и предлагам да бъде избран за председател, който ще води събранието, проф. д-р ИВАН НИКОЛОВ. /Ръкопляскания/

Ако има други предложения, моля да бъдат направени. Няма други предложения. Тогава моля проф. д-р Иван Николов да заповяда и да поеме ръководството на събранието.

Честито на всички ново организационно събрание! /Ръкопляскания/

Всички са радостни и леко възбудени, но ни чака тежка работа. Желая ви съсредоточеност и внимание.

Предлагам следния дневен ред от името на избрания от вас преди една година управителен съвет:

1. Доклад на председателя на клуба, на председателя на оперативното бюро на клуба др. Желю Желев.

След това предлагане на резолюция в резултат на доклада и разисквания.

И последна точка – попълване на управителния съвет на клуба. Ще докладва др. Борис СПАСОВ.

Това са въпросите, с които предлагам от името на Управителния съвет да се занимаем днес.

Имате ли други предложения? Не виждам. Имате думата.

ГЛАС: Не е ли по-добре проектът за резолюция да се прочете след доклада, за да разискваме и по двата документа.

ПРЕДС. ИВ. НИКОЛОВ: Да, това е разумно предложение. Тоест след доклада да прочетем проекторезолюцията, всички изказвания да третират проблемите, поставени в доклада и в проекторезолюцията. Приемате ли това допълнение за изменение?

Мълчанието се тълкува за одобрение, като в народното събрание! /Смях/

За характера и организационната структура на клуба при новата политическа ситуация в страната.

Отстраняването на Тодор Живков и някои от неговите най-близки помощници от държавните и партийни постове създаде нова политическа ситуация в страната. След 10 ноември тази година рязко се повиши политическата активност на населението. В столицата и редица градове на провинцията се проведоха митинги в подкрепа на промяната и с искането да се разширява по-нататък демократичният процес.

Сред елементите на новата политическа ситуация, които заслужават да бъдат отбелязани и с които трябва да се съобразяваме, са следните:

- Определено спадане престижа на Българската комунистическа партия, намиращо израз във връщането на партийни билети, гласуването на резолюции от отделни партийни организации за отпадане на чл 1 ал. II от конституцията на НРБ за ръководната роля на БКП.

- Рязко спадане престижа на официалните обществени организации, което на отделни места стигна до разпадане на тяхната организационна тъкан.

- Възникване на десетки нови независими групи и сдружения след десети ноември.

- Лавинообразно бързо нарастване на интереса към съществуващите независими сдружения за гласността и преустройството: “Екогласност”, независимият профсъюз “Подкрепа”, Независимото дружество за защита правата на човека, Комитета за религиозните свободи и духовните ценности и пр.

- Небивал наплив на нови членове, които тези нови сдружения просто не успяват да приемат.

- Опити на официалните обществени организации да маневрират, обявявайки се за независими от държавата с цел да неутрализират и ограничат интереса към действително независимите сдружения: официалните профсъюзи – срещу профсъюз “Подкрепа”, шумно оповестеният от ЦК на комсомола “Народен студентски съюз” – срещу независимото студентско дружество, официалният БЗНС срещу опити да бъде възстановен опозиционният земеделски съюз “Никола Петков”.

- Многобройни групи в столицата и провинцията, които се опитват да възстановят организационната мрежа на старите политически партии – Земеделски съюз “Никола Петков”, Социалдемократическата партия; Социалистическата партия, Демократическата партия, старите дейци на БРСДС.

Този процес се засили и те известили официално Петър Младенов за възстановяването на тяхната партия и същевременно са влезли във връзка с Вили Бранд.

Първи заявки за създаване на нови партии: зелена партия на базата на “Екогласност” и Християндемократическа партия в Пловдив.

- Спонтанен стремеж и искане от страна на неформалите, както и на обикновени граждани, които симпатизират на независимите сдружения, да се обединяват силите на многобройните групи и сдружения в по-голяма формация от рода на народните фронтове в Съветския съюз или демократичните форуми в Източна Европа.

- Първи опити идеята за единодействие на независимите демократични сили да се реализира от отделни лица и цели групи.

В същото време въпреки някои достойни дела като отмяната на редица членове от наказателния кодекс, решението за освобождаването на политическите затворници, разпускането на VI-ти отдел на Държавна сигурност, забелязваме опити на номенклатурата отново да консолидира своите позиции, за да не позволи по-нататъшното задълбочаване и развитие на демократичния процес, който би могъл да заплаши нейните привилегии и монопола й върху властта. Квалифициране на по-радикални, но законни искания за оставка на компрометирани и корумпирани представители на висшия ешалон като прояви на екстремизъм, въпреки отделни пробиви и козметични кадрови промени в средствата за масова информация. Никакви промени в по-нисшите звена на номенклатурата. В провинцията, особено в по-дълбоката провинция, всичко продължава да си тече по старому и основната маса от населението не вярва в преустройството.

Новата парола на номенклатурата “Стига декларации”, “Стига митинги”, “Всеки да се върне на работното си място” най-добре изразява нейното нежелание да развива демократичния процес. За нея отстраняването на Тодор Живков изчерпва съдържанието на демократичната програма.

Съществува тревожно бездействие по турския въпрос, което би могло да стане причина за ново надигане на турското население с искането му да се върнат елементарните му човешки права и граждански свободи, отнети от режима на Живков. Това на свой ред би могло да разпали още повече шовинизма и патриотарството на онази част от българското население, което веднъж вече беше насъсквано от официалната пропаганда срещу това малцинство. Не е изключено заинтересовани живковски среди, които вече са замесени в престъпленията и се страхуват от изобличение, да провокират турците към стихийни протести и безредици, за да задействуват създадения вече механизъм на междуетническата вражда и чрез това да спрат, да блокират демократичния процес, както Живков успя за известно време на тая основа да укрепи позициите на личния си режим, представяйки се за най-голям защитник на националните интереси на българския народ.

Сред елементите на новата политическа ситуация, които най-пряко и непосредствено засягат клуба са:

- бързото нарастване на желаещите да станат членове на клуба, кандидати от всички социални групи, макар че основният контингент си остават средите на интелигенцията.

- възникването на аналогични клубове в редица градове на страната като Пловдив, Бургас, Варна, Ямбол, Пазарджик, Велико Търново, Видин и предстоящото създаване на такива клубове в Михайловград, Русе, Благоевград и Петрич.

- поява на сателитни интелектуални групи, които не искат да принадлежат към клуба, но държат да имат с него най-тесни връзки, а в отделни случаи да работят под неговата егида.

Тази рязко променила се политическа ситуация в страната след 10 ноември изисква отново да се върнем към характера и организационната структура на клуба, за да кажем, че Клубът за подкрепа на гласността и преустройството не би могъл да действува и да се развива нормално, адекватно на новите условия, не би могъл да изпълнява своята роля и предназначение, да отговори на очакванията, които българската общественост му възлага, ако той не действува като политически клуб, който чрез своята многостранна дейност създава политическо движение на българската интелигенция за демокрация и демократично преустройство на съвременна България. Не става дума, че трябва да му се придава политически характер, отвън да му се привнася подобно качество.

Клубът за подкрепа на гласността и подкрепа на преустройството в България винаги е бил политически клуб и е действувал като такъв. Той беше такъв, когато правеше своите декларации по турския въпрос, когато събираше подписи под декларацията до Народното събрание за принципите на гласността и преустройството в България, когато излизаше с протестни декларации по повод арестите и задържанията на неговите активисти, когато неговите активисти даваха интервюта на чужди радиостанции, когато негови активисти биваха изключвани от комунистическата партия или освобождавани от работа и пр.

Самият предмет на клубната дейност има политически характер. Шестте кръга проблеми, посочени в програмната декларация, имат напълно политически характер, в това число разбира се екологическите, тъй като при нашата система те са изключително тясно свързани с всичко останало в обществения живот на страната.

Поради ненормалните условия, при които беше поставен клубът през изминалата година главно поради невъзможността да се събере в пълния си състав, за да започне свободни научни дискусии, неговата дейност имаше крайно едностранчив характер. Клубът се занимаваше главно с изработването и публикуването на декларации или петиции по жизнено важните въпроси и събития в живота на страната.

Едностранчивостта беше толкова по-голяма, като се има предвид, че дори и тези документи се изработваха не от целия клуб, а с помощта на един сравнително тесен кръг активисти, докато останалата част практически нямаше и такава възможност за участие. Това естествено пораждаше недоволство, което макар не винаги да беше основателно, създаваше напрежение.

Ненормално беше дори и това, че клубът трябваше да прави декларации и да публикува изявления по такива сложни проблеми като турския въпрос например, без да е имал възможността предварително в рамките на една открита дискусия да обсъжда тези проблеми.

Преценявайки перспективите на клуба, ние смятаме, че сега пред него се разкрива широко поле за дейност. За пръв път пред клуба се открива възможността той да разгъне цялата палитра на дейности, заложени в самия предмет на неговата дейност. И понеже от предмета на дейността се определя и характера на клуба, считаме за необходимо накратко да очертаем основните кръгове и форми на тези дейности.

Първата и най-важна група дейности, която всъщност изразява неговата специфична същност, както и специфичното му място сред другите независими сдружения, е организирането и провеждането на публични дискусии по основните проблеми на нашето общество. Чрез този вид дейности клубът има възможността да актуализира и пренася в общественото съзнание животрептящите въпроси на съвременността, да активизира общественото мнение, да го подтиква към нови търсения и нови виждания, да го освобождава от идеологически илюзии и политически предразсъдъци, индоктринирани от официалната пропаганда в продължение на десетилетия.

На базата на широка публична дискусия клубът може да изработва свободно собствени, както и да предлага алтернативни решения за всички онези области на обществения живот, които са посочени в програмната декларация.

Осъществявайки на практика всичко това, клубът, без да монополизира тази роля, има всички шансове да се открои и наложи като генератор на нови нестандартни политически идеи за демократичното преустройство ва нашето общество, особено ако чрез средствата за масова информация тези идеи стават достояние на широката общественост.

Вторият кръг дейности, който би могъл да бъде определен като пряко участие в политическия живот на страната, включва в себе си издаването на декларация, изявления, правенето на протести, даването на интервюта, участие в радио и телевизионни предавания, публикуване на статии пр. Също така участие в митинги, демонстрации, поднасяне на петиции, както и съвместно участие заедно с другите независими сдружения в по-крупни събития на обществения и политическия живот като провеждането на избори, референдуми и т.н.

Съвместните акции и дейности, единодействието заедно с другите независими сдружения и партии на базата на една последователно демократична платформа биха могли да очертаят контурите на един трети кръг от дейности.

Кой от така очертаните кръгове на дейността в даден момент ще има предимство зависи от конкретната политическа ситуация и изискванията на момента. При едни обстоятелства масово-политическата дейност ще има предимство, при други дискусиите, при трети вътрешната реорганизация и реформация на клуба. Никога обаче не би трябвало да се забравя, че специфичната характеристика на клуба се крепи върху дискусионната ни дейност, чрез която той може да отговаря на очакванията на нашата общественост.

В момента ние сме изправени пред обстоятелства, които повелително изискват клуба, за да оцелее и за да може да действа адекватно на новата политическа ситуация, да стане инициатор на движение, на политическо движение за демокрация на българската интелигенция и всички онези представители на другите социални групи, които гравитират около нея. В този смисъл ние смятаме, че вратите на клуба трябва широко да бъдат отворени за всички, които ще примат неговата нова, далеч по-радикална програма и желаят на практика да работят за нейното осъществяване.

Новите обстоятелства, за които стана дума по-горе, повелително изискват също промени в организационната структура на клуба, както на самия клуб като цяло, така и на неговото ръководство. В нашите търсения на новата организационна структура ние се движим в рамките на два основни ограничителя: от една страна клубната дейност да не бъде организирана повече отколкото трябва, повече отколкото се изисква от самото естество на работата, защото в противен случай ще бъде унищожен самият клуб като специфична организационна форма на духовна дейност. Да не говорим за това, че изрично строгата организация би могла не само да скове инициативата на членовете на клуба, но и да превърне сдружението от неформална във формална организация.

От друга страна промени трябва да бъдат непременно направени, защото те се изискват от променилата се обстановка и защото ако клубът не ги направи, рискува да се окаже в изолация, извън времето, в което живеем и в крайна сметка да се разпадне.

Водени от тези противоречиви обективни тенденции ние смятаме, че по пътя на изграждането на едно клубно движение в страната, поемайки ролята на инициатор на това движение, нашият клуб трябва първо да изгражда отношенията си с другите клубове на координационна основа с тенденция да се върви към федерация на клубовете със съответно общо ръководство или общо представителство и пр.

Клубовете, които се изграждат като наши филиали или секции независимо дали са в провинцията или в столицата, към тях ние ще се отнасяме като към наши подразделения с всичките ангажименти и задължения, произтичащи от това.

Сателитните или гравитиращи около клуба формации на интелигенцията като “Координационният център на професионалните сдружения” например, който обединява около себе си усилията на 18 различни интелектуални групи, ние ще поддържаме, ще го каним на наши инициативи, ще участваме в съвместни действия и инициативи, още повече, че голяма част от тези групи са основани от членове на клуба.

Любопитно е да се отбележи, че основните цели, които този център си поставя, са съвсем близки до задачите на клуба – да стимулира, обменя и разпостранява културен продукт, да помага на процеса на обществената еманципация на интелигенцията, да установява контакт между различните групи на интелигенцията и да осигурява взаимна подкрепа помежду им, да подпомага процеса на демократизацията у нас.

От организационна гледна точка още по-интересно е да се отбележи, че работните комисии, които координационният център е създал, се водят към клуба и че единствените две комисии по икономическите и правни въпроси, които реално работят в клуба, са на координационния център.

Отделяме специално внимание на този факт, защото той на практика ни показва колко гъвкава, подвижна, многопланова, пластична би трябвало да бъде организационната структура на клуба и на клубното движение, което той би трябвало да оглави, за да може тя действително да предлага терен за гражданска и политическа изява на различните слоеве и категории на нашата интелигенция.

Нарасналата и все по-нарастваща численост на клуба изисква час по-скоро да се изградят групите и комисиите по различни направления, обозначени в програмната декларация, без да се счете, че числото 6 трябва да представлява някакво ограничение за броя на комисиите. Могат да се създават и други комисии върху по-частни направления от проблематиката на клуба. На комисиите ние възлагаме големи надежди, тъй като те и единствено могат да подготвят същинската публична дискусия.

В съответствие с новите изисквания по-диференцирана и пластична би трябвало да бъде и структурата на ръководните органи на клуба. Сегашната структура на ръководството беше създадена за един сравнително малоброен и относително затворен за себе си клуб. Предполагаше се, че тази ситуация ще продължи значително по-дълго време. Сега обаче нещата бързо се променят и това налага също такава бърза промяна в ръководните органи на клуба.

Трябва преди всичко да се разшири управителният съвет на клуба, за да могат в него да присъстват както видни членове на клуба, които със самото си присъствие ще му придадат по-голяма престижност и авторитетност, така и по-млади хора, които ще вършат ежедневната оперативна работа, която по всичко изглежда ще нараства все повече и повече.

Затова ръководството предлага да се увеличи съставът на управителния съвет до 25 души, а задачите и задълженията на членовете на оперативното бюро да се диференцират ясно и всеки да отговаря за определен вид дейност. Трябва да има първо председател. Второ - заместник-председател, трето - наблюдаващ работата на комисиите и отговарящ за подготовката на дискусиите. Четвърто – координатор на връзките и съвместните дейности на клуба с другите клубове в провинцията и столицата, както и с гравитиращите около клуба интелектуални групи.

Пето – отговарящ за връзките на клуба с другите обществени организации и творчески съюзи.

Шесто – отговарящ за международната дейност и международните връзки на клуба.

Осмо – главен редактор на ежемесечния бюлетин.

Девето – отговарящ за финансовата служба към клуба.

Клубът се нуждае също от едно техническо лице, което без да е член на ръководството, евентуално срещу заплащане през определено време на денонощието да стои на телефона и да отговаря на запитванията, разгласява решенията на ръководството, води протокол на заседанията и съхранява архива на клуба.

Нужно е естествено и наемането или осигуряването на такова помещение с телефон.

Пак с оглед на по-голяма оперативност и ефискасност в работата на ръководството нужно е управителният съвет да се събира по-рядко – в случаите, когато се решават принципни, важни въпроси за работата и съдбата на клуба.

Новата и бързо променяща се политическа ситуация изисква също да се преработи програмната декларация на клуба, като от нея се изхвърлят всички онези елементи, които вече са остарели като например заявлението, че клубът се ангажира с поддръжката на решенията на Юлския пленум от 1977 година /шум и оживление в залата/ и пр. /смях/, като същевременно се посочат също така и крайните политически цели, към които клубът се стреми, а именно:

- премахване на политическия монополизъм и преход към политически плурализъм, стигащ до установяване на многопартийна политическа система в страната,

- равенство и равнопоставяне на всички форми на собственост пред закона – частна, кооперативна и държавна,

- правова държава, при която конституцията и законодателството са приведени в пълно съответствие с всеобщата декларация за правата на човека и с другите международни съглашения, подписани от наша страна,

- свободен достъп до средствата за масова информация и пълна свобода на словото, печата, събиранията и сдруженията,

- премахване идеологическия монопол в образователната система,

- пълна автономия за всички вузове в страната,

- самоуправление за научно-изследователските институти и художествено-творческите обединения,

- независими творчески съюзи от каквато и да било политическа партия и от държавата,

- справедливо разрешение на етническите проблеми на базата на Хартата за правата на човека и пр.

Новата ситуация изисква също така да се направи промяна в самото наименование на клуба от “Клуб за подкрепа на гласността и преустройството” да стане “Клуб за гласност и демокрация”.

Съдържанието на новото наименование трябва да се разбира в смисъл, че клубът се бори за гласност и демокрация. Макар гласността да се включва имплицитно в понятието демокрация, ние смятаме, че трябва да се запази в наименованието главно, за да съхрани приемствеността между старото и новото наименование. Все пак този клуб през едногодишното си съществуване получи своята политическа биография, популярност и престиж и ние не би трябвало така с лека ръка да се отказваме от подобен политически капитал.

Когато говорим за мястото и характера на клуба сред независимите сдружения в страната днес, редно е да посочим и неговата роля за оцеляването на тези сдружения, нещо за което мнозина забравят или предпочитат да не си спомнят. Клубът с големия авторитет на неговите основатели, с голямата политическа и интелектуална тяжест в духовния живот на България, се оказа практически нерешим проблем за режима на Живков. Благодарение на това клубът не само устоя, но и със самия факт на своето съществуване създаде чадър за другите независими движения, които щяха да дойдат след него като “Екогласност”, профсъюзът “Подкрепа”, Комитетът за защита на религиозните свободи и духовни ценности и пр., Гражданската самоинициатива, Комитет 273 и пр.

Това толкова повече налага клубът да заеме достойно място в общите усилия за обединяването на независимите сдружения около една последователно демократична платформа при пълно запазване на тяхната автономност и самостоятелност на техния специфичен профил и предмет на дейност. В този смисъл бяха водени сондажни разговори между представители на ръководствата на седем от най-популярните независими сдружения за създаването на демократичен съюз между тях.

Тъй като нашият управителен съвет все още няма определено решение по въпроса, целесъобразно би било да се изкажат по този въпрос членовете на клуба и ако е възможно да се вземе решение от общото събрание.

Бих искал в заключение да кажа, че ние преживяваме един вълнуващ период от историята на България и Източна Европа, който никога повече няма да се повтори – преходът от тоталитаризма към демокрацията. Разбира се, когато един ден, който вероятно няма да бъде толкова далеч, ще се установи трайно демократична система в страната, ще дойдат традиционните политически партии, ще възникнат и нови с техните борби за власт, боричкания за места в парламента и за министерски кресла, с техните коалиции, комбинации и машинации, много от сегашните неформални групи и сдружения ще се окажат излишни или ще изчезнат, но тяхната заслуга в борбата за извеждане на страната от тоталитаризма на широките простори на демокрацията ще си остане историческа и непреходна, защото тук всичко е било безкористно, всеотдайно, самоотвержено, ново, неизвестно и първооткривателско.

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: Да. /Смях, весело оживление в залата/

Вероятно някои от тези сдружения ще прераснат в политически партии или ще се реорганизират по начин, който да им позволи да действат като политически партии, други могат да се обединят или слеят в едно. Все едно, на сегашния етап, етапа, през който независимите сдружения са се нагърбили с непосилната задача да изведат страната от тоталитаризма към демокрацията, те ще си спомнят с носталгия.

Що се отнася до клуба, за него този въпрос засега остава открит.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Преди да дам думата на др. Петко Симеонов, който ще прочете проекторезолюцията, искам да ви съобщя, че е пристигнала една много хубава и мила телеграма до нашето събрание, нещо необичайно, тъй като обикновено това става на конгресите. /Оживление/

Давам думата на другарката БЛАГА ДИМИТРОВА да прочете телеграмата.

БЛАГА ДИМИТРОВА: Днес в 15 часа по телефона ми беше предадена следната поздравителна вест от Прага.

“До събранието на българските граждани членове на Клуба за гласност и преустройство и техните независими инициативи.

Гражданският форум като спонтанно движение на Чехословакия приветства положителните известия, че и гражданите на България в хармония с европейските традиции на хуманизъм, демокрация и неприкосновеност на човешките права и свободи са решили да тръгнат по пътя на свободата, суверенитета и възстановяване правната сигурност.

Вярваме, че нашите усилия и надежди ще бъдат осъществени.

ГРАЖДАНСКИЯТ ФОРУМ - председател: ВАЦЛАВ ХАВЕЛ”

/Бурни и продължителни ръкопляскания на делегатите/

“До Гражданския форум с председател Вацлав Хавел – Прага.

Общото събрание на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България с овации прие вашето приветствие. /Ръкопляскания, весело оживление/

Борбите на чехословашкия народ за граждански права и свободи от Харта-77 до днес събуждат възхищението и надеждите на нашия народ.

Ние, членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството изразяваме дълбокото си съжаление и срам, загдето български военни части бяха заставени от Варшавския договор да нахлуят във вашата родина през 1968 година без да знаят … /ръкопляскания/ без да знаят къде и за какво са изпратени. Единственият начин за измиване на позора от челата ни е нашата солидарност с вас в общите усилия за възтържествуване на справедливостта, демокрацията, хуманизма, независимостта и гарантирането на човешките права и свободи.

Нека никога повече не позволим да ни изправят един срещу друг. Нашият път е общ. Примерът на вашия Граждански форум ни вдъхновява. Дерзайте!

От Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България.”

ГЛАС: Предлагам една редакционна поправка в текста на телеграмата: до чешкия и словашкия народ. Чехословашки народ не съществува, това е обидно за тях.

ДРУГ ГЛАС: И друга корекция: да кажем новото име на клуба, както беше предложено преди малко.

ПРЕДС. ИВ. НИКОЛОВ: Но то още не е прието, това е само предложение.

Трябва сега да изслушаме текста на проекторезолюцията, която основно е свързана със съдържанието на чутия от вас доклад. Това е документ, който ние все пак ще гласуваме.

Общото събрание на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България оценява дейността на ръководството на клуба при условията на режима на Тодор Живков като задоволителна. Клубът, въпреки че нямаше нормални условия за работа, изигра положителна роля в политическия живот на страната.

Общото събрание преценява, че досегашната програмна декларация на клуба е загубила актуалност и се нуждае от значително развитие. Тя трябва да се превърне в политическа платформа, в която се очертава ясно политическата цел на клуба – изграждането на демократично общество в България. В нея трябва отчетливо да се определят формите на политическата работа – дискусии, обсъждания, беседи, подготовка на алтернативни политически документи за събитията в страната, региона или селището, организация и провеждане на митинги, демонстрации, шествия, събиране на подписки, взаимодействие с останалите независими сдружения.

Организационното състояние на клуба е незадоволително. Обновеното ръководство трябва да положи усилия за неговото укрепване. В бъдещата платформа да се разгледа въпросът за взаимодействието с родствените клубове, вече създадени или възникващи както в София, така и в другите селища на страната. Трябва да вървим към създаването на обща организация, която да даде своя принос за прехода на България от тоталитаризма към демокрация.

Независимо че социалната общност, към която насочва своята дейност клубът и родствените му организации, е интелигенцията, то той е отворен за представителите на всички социални общности без разлика на пол, възраст, образование, партийна принадлежност, професия, вероизповедание и етнически произход.

Член на клуба може да стане всеки български гражданин, който е съгласен да работи за установяването на демокрация в България и не е политически компрометиран по времето на тоталитаризма.

Не може да бъде член на клуба човек, който е подвеждан под отговорност за углавни и фашистки престъпления или е принадлежал към фашистки организации.

Клубът ще провежда различни политически акции, насочени към:

1. Премахването на политическия монополизъм на комунистическата партия, като ще настоява за отмяна на онези текстове от конституцията, които определят нейната ръководна роля.

Необходимо е да се премахнат сложилите се по времето на тоталитаризма политически и административни механизми, в които имат конституционна доминация различни партийни комитети и ръководители.

В България трябва широко да се развива политическият плурализъм и в най-скоро време да се установи реално многопартийна система без ограничаване броя и политическите цели на партиите. Единствено народът в периодичните свободни избори може да дава легитимност на политическата програма, осъществявана от държавата.

2. Необходимо е да се постигне равнопоставеност и неприкосновеност на всички форми на собственост: частна, кооперативна, обществена и държавна.

3. Върховната власт в страната да принадлежи на българския парламент. Народното събрание трябва да стане постоянно работещ орган.

4. Да изградим правова държава, при която конституцията и законите са приведени в пълно съответствие с Декларацията за правата на човека и другите международни споразумения по Хелзинкския процес.

5. Да се започне незабавна деполитизация на армията и милицията, като се поставят вън и независимо от партийните структури и програми.

Да се разформироват първичните партийни организации в армията и милицията.

Да се забрани със закон членуването в политически партии на военнослужещите и служителите в милицията.

Армията и милицията да бъдат под парламентарен контрол.

Да се даде гласност какви дейности са отпаднали от Държавна сигурност след закриване на VI-то управление /Ръкопляскания/, колко души са освободени и с колко е намаляла издръжката на Държавна сигурност.

6. Да се осигури свободен достъп до средствата за масова информация за защита на различни политически възгледи.

Да се осигури на дело пълна свобода на печата, словото, сдруженията и събиранията.

След провеждането на свободни избори ръководителите на Българското радио и Българската телевизия да се избират от парламента.

Да се разреши издаването в масов тираж поне на един независим седмичник от януари 1990 г.

7. Да се премахне идеологическият монопол в образователната система.

8. Да се гарантира пълната автономия на всички учебни заведения и художествено-творчески обединения. Да се гарантира тяхната независимост от партиите.

9. Да се решат етническите проблеми на основата на Всеобщата декларация за правата на човека и документите по Хелзинкския процес.

10. Да се провежда системна политика за защита на социално слабите слоеве на населението.

11. Да се извърши незабавно освобождаване на партийния и държавен апарат от всички политически компрометирани личности на всички равнища и сфери на живота.

Да има гласност за имущественото състояние на сегашните и бивши членове на висшето ръководство.

Да се даде гласност не само за официалните заплати, а и за целогодишните им доходи и за стойността на поетите от държавата издръжки.

Да се публикува списък на всички резиденции, тяхната стойност и експлоатационни разходи.

Да се премахне номенклатурата като механизъм за кадрово развитие, кадрови подбор и отбор, политически статут и привилегии.

12. Да се преразгледа наказателният кодекс и незабавно да се премахнат членовете, които служат за преследване на политически неудобните.

Да се даде пълна амнистия на всички политически затворници.

С оглед гарантиране на религиозните свободи да се преразгледа законът за вероизповеданията, като се изменят членове /…/, 71, 21 и 24, а и членовете 12, 20 и 21 се премахнат.

13. Да се дадат гаранции за завръщане в страната на прокудените от България по политически причини.

Общото събрание на клуба заявява, че ще се бори за постигането на тези политически цели изключително с мирни и законни средства.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Моля да подавате бележки за изказвания, а докато натрупам тук куп от такива заявки, искам да дам думата …

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Да, това ще го приемем, ако се одобри от събранието, ще го поставим на гласуване. Но преди това искам да дам думата за предложение на комисии, които ще изберем.

1. Комисия за разработване на платформа за бъдещата работа на клуба.

2. Комисия за редактиране на така прочетената проекторезолюция, която сега да изберем, за да може по време на самото събрание и на изказванията членовете на комисията да си водят бележки и да ни докладват, така че накрая на събранието да приемем окончателния текст на резолюцията, така както той бъде формулиран от комисията. Смятам, че тук ще има много предложения и може би много различия в мненията.

3. Комисия за провеждане на избора за попълване на управителния съвет.

Имате ли предложения за други комисии? Няма.

ГЛАС: Който сега е дошъл, какво трябва да направи, за да стане член на клуба? Дали трябва да има пет души гаранти или направо става член на клуба, ако желае?

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Аз смятам, че такива въпроси ще има много и ако се занимаваме с тях, те биха ни отклонили от дневния ред на събранието.

ГЛАС: Кажете сега демократично ли ще бъде, ако бъда отклонен в желанието ми да стана член на клуба и то веднага? /Оживление в залата/.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Аз смятам, че не е много демократично да прекъснем събранието, за да решаваме вашия въпрос, който сега го поставяте. Имаше от 3 ноември, а и преди това и продължи след 3 ноември и досега продължава още следният ред: принципът за приемане на членовете беше такъв: когато някой от членовете на клуба познава желаещия да влезе в клуба и гарантира за него, за да се избавим от попадането в клуба на хора, които можеха да извършат определени нежелателни за клуба дейности. Така е било досега. За в бъдеще ние ще продължим да приемаме заявления за членове на клуба, за да можем да им съобщаваме и да ги водим като организирани членове.

Има ли съобщения и предложения за други комисии?

Да докладва за първите две комисии проф. ИВАН МАРЕВ.

ПРОФ. ИВАН МАРЕВ: За изработване на нова платформа на клуба предлагаме комисия в следния състав

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Не е предложен кворум на комисията – дали да бъде от 5, 10 или 15 човека.

Има ли други предложения? Има ли предложение по броя и състава на членовете на комисията? 5, 7 или 9 души да бъдат избрани в тази комисия?

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Значи, пет, за да бъде по-оперативна и да може да свърши работа.

Има ли други предложения за други участници в комисията по изработването на новата платформа на клуба? Няма.

ГЛАС: На мен ми направи впечатление, че общо взето само философи участват в комисията.

ГЛАС: Аз смятам, че трябва да има и представители на изкуствата.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Да, има предложение да включим в комисията представители на художествено-творческата интелигенция.

ГЛАС: Нека бъде от 6 души комисията, да се включи и Стефан Продев.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Да, има предложение да се включи и Стефан Продев и комисията да бъде от 6 човека. /Ръкопляскания/.

ГЛАС: По същата логика аз поставил въпроса така, тъй като една трета от членовете на клуба са може би работници от техническите и естествените науки …

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Да, много хубаво ще бъде да има и техни представители.

ГЛАС: Затова предлагам тази комисия да бъде от седем души и седмият човек да бъде старши научен сътрудник, кандидата на физическите науки ПЕТЪР РАЙЧЕВ. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Добре. Има предложение комисията по платформата на клуба да бъде от 7 души като седмият да бъде др. Петър РАЙЧЕВ.

Има ли други предложения? Не виждам вдигнати ръце.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Моля, който е съгласен с така предложения състав на тази комисия, да гласуват с вдигане на ръка. Гласуват членовете на клуба. Болшинство, приема се.

ПРОФ. ИВАН МАРЕВ: За проекторезолюцията предлагаме комисия в следния състав:

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Аз така разбирам, че това е предложение от името на Управителния съвет за трима души, но това не означава, че комисията трябва да бъде от трима души. Комисията може да бъде попълнена както и предишната със свободни предложения, които ще направи събранието.

Имате ли предложения по предложената комисия за проекторезолюцията?

ГЛАС: Струва ми се, че има хора, които са включени в две комисии.

ПРОФ. ИВАН МАРЕВ: Аз мисля, че вие имате известно основание, но др. Петко Симеонов добре разбирате защо е предложен и в тази комисия. Лично аз предлагам да влезе в тази комисия и проф. Трайко Петков, който е тук. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Чавдар Кюранов.

ЧАВДАР КЮРАНОВ: Аз смятам, че предложението на другарите е основателно. Не е необходимо хората, които са включени в първата комисия, да се включват и във втората. Затова аз си правя отвод от тази втора комисия. Мисля, че ще бъде полезен за тая комисия др. БЕРАНРД МУНТЯН и затова го предлагам вместо мен в комисията. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Други предложения има ли?

ПЕТКО СИМЕОНОВ: И аз искам да си направя отвод.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Не, ти си един от авторите на проекта за резолюция, затова не може да си правиш отвод. Не се приема отвода ти.

ИВАЙЛО ТРИФОНОВ: Освен това той ще работи и по новата програма, затова трябва да остане и в двете комисии.

ИВ. ТРИФОНОВ: Той е автор на тази резолюция и освен това е член на УС. Освен това в платформата, както беше вече оповестено, естествено ще залегнат и голяма част от предложенията в самата проекторезолюция.

ИВ. ТРИФОНОВ: Затова аз мисля, че Петко Симеонов трябва да остане и в двете комисии.

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: Ние сме съгласни с тази комисия, да остане и Петко Симеонов.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Значи в комисията останаха:

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Не, Николай Василев е в комисията за програмата.

Нали се направи предложение тези, които се дублират в двете комисии с изключение на Петко Симеонов, да отпаднат?

Ние без да го гласуваме, негласно приехме разумността на това предложение и затова съставът, който сега предлага професор Марев е следният:

Петко Симеонов, Трайко Петков и Бернард Мунтян.

ПРОФ. МАРЕВ: Ние смятаме, че трима души са достатъчно, за да редактират проекторезолюцията.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Има ли други предложения? Няма.

Сега предлагам да гласуваме за третата комисия – комисия за провеждане на избора за попълване на УС. Има думата др. Бойкикева.

БОЙКИКЕВА: Предлагам комисията по изборите да се състои от трима души.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Ако няма други предложения, моля кажете.

Сега можете ли да ни обясните другарко Бойкикева каква е вашата идея за провеждане на избора, как да стане това? Тук има членове и не членове на клуба, как ще ги броите?

БОЙКИКЕВА: Тези, които не са членове на клуба няма да ги броим, а ще броим само членовете.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: А как ще ги разграничите?

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Добре, значи като стигнем дотам, ще ни обясните. Благодаря ви.

Моля, които са съгласни с направеното предложение за изборната комисия, да гласуват с вдигане на ръка.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Има въпрос: тъй като не ги познаваме, какво да правим? Аз мисля, че винаги ще ни се случва да избираме в някаква комисия хора, които не познаваме или поне не всички ги познават. Значи, трябва да се доверим на тези, които сме избрали да ги предложат. Но ако вие настоявате, можем да помолим избраниците да станат, така че поне да ги видим. Държите ли на предложението си?

- Моля да станат предложените за изборната комисия. /Стават прави/

Преди да дам думата на първата заявка-листче, което е пристигнало тук с името на изказващата се, предлагам да примем регламент на изказванията пет минути.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Има предложение от академик Шелудко за три минути.

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Предлагам по този въпрос да приемем следното решение: събранието апелира към всички изказващи се да се вложат в три минути време, а за регламент приемаме пет минути. /Смях, оживление/

Няма да гласуваме предложението, тъй като е очевидно, че се приема.

Давам думата за изказване на другарката МАРИЯ НАНКОВА.

Да се готви Христо Буцев. След него Вера Смилкова.

Аз много се радвам, че масовизацията на клуба е повече, отколкото членската му маса, която сме ние. Така както хвърлих един поглед, тук сме около 600 човека, но не зная колко от тях са членове на организацията.

Тук е мястото да говорим за масовизацията на нашия клуб, тук е мястото и за в бъдеще името му да не бъде “клуб”. Щом като е политическа организация, трябва да се помисли за в бъдеще да се наричаме не “клуб”, а нещо друго. Както има политически организации със свои имена, така предлагам клубът ни да има свое име.

Вестниците различно се отнасят към нашия клуб. Така например много ме радва днес в. “Земеделско знаме”, който даде изказване на др. Кюранов, но малко ме притеснява положението, накрая думите, които са казани по негов адрес. Струва ми се, че лошо се отнасят към неговите слова в Народното събрание от страна на някои официални представители.

Хареса ми това, което Петко Симеонов изнесе пред нас, обаче докладът на др. Желев трябваше още повече да изрази задачите на нашия клуб. Според мен има непълноти в него. Може би защото сме още в началото на дейността си.

Друга забележка, която искам да направя, е, че всичко тук се говори за интелигенция, а в този клуб ние няма да бъдем добра организация, ако в него няма работници и селяни, които са тук около София, за да стане нашата организация по-масова. /Ръкопляскания/

Да се готви Вера Смилкова. След това др. Михаил Иванов.

Страх ме е, че ще вляза в много силно противоречие с преждеговорившата, а и с известни цели, прокламирани тук в доклада и в програмата. От известно време се забелязва една тенденция към политизиране на клуба, но политизиране освен това, което се каза в доклада, че целите на клуба са политически, имам предвид политизиране и като структури.

Аз предлагам в това отношение да помислим и за други варианти, тъй като ние можем да си направим и партия и ще бъде много по-честно.

Аз очаквах, че в проекторезолюцията и в доклада ще се каже в каква периодичност ще се свиква това събрание, защото днес сме първи декември, а преврата стана на 11 ноември.

Предлагам за разискване по принцип следното: ако това ще бъде политически клуб, да се помисли за неговата организация, защото виждам тук абсолютно структуриране на нещата и вкостеняване. То всъщност е започнало, другари, но в обръщенията още не е започнало, в начина, по който се държим – също. Това за мен, когато се записах в този клуб, беше клуб на българската интелигенция. Българската интелигенция има по-друга задача, освен да създава партия и това е ясно на всеки от нас. /Ръкопляскания/

Българската интелигенция има за задача да съветва всички партии, да бъде обединително звено, да бъде мост, който ще свързва партиите, а не да бъде една ригидна структура, в която ще се превърнем, ако вървим по досегашния път, аз ви уверявам!

Аз смятам, че трябва да се заемем тук с мислене. Затова съм против разширяване на нашия клуб. Ние трябва да се заемем с мислене и то с мислене по конкретни неща. Например: в момента вместо протести и едно абсолютно негативно отношение към властта, изразено в тези документи, аз нямам нищо против негативното отношение, но имам против, когато то се изразява изрично. Вместо него ние бихме могли да се заемем и да създадем един алтернативен закон за печата, да направим нещо в тази област. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Вера Смилкова. Да се готви Михаил Иванов, а следват след него Владимир Левчев и Едвин Сугарев.

Аз не мислех да се изказвам, но ме предизвикаха някои съображения в доклада на Желю Желев и в резолюцията.

1. По резолюцията и по наименованието на клуба.

Предложи се клубът да се нарича “Гласност и демокрация”.

Аз смятам, че дейността на клуба досега не отговаря и няма да отговаря на това наименование, затова защото наред с гласност и демокрация, означава че ние на този етап имаме освен гласност в страната, имаме и демокрация. Ето защо предлагам да остане старото наименование “Клуб за подкрепа на гласността и преустройството” в България.

Аз смятам, че на този етап с оглед задачите на клуба като клуб на софийската или на българската интелигенция клубът не трябва да се масовизира и да останат задачите, които бяха обявени в първата декларация, която е според мен по-действена, по-функционално оправдава нашето съществуване.

3. Във връзка с по-нататъшната дейност на клуба.

Не става въпрос, че ние няма открито да критикуваме и отричаме станалото досега, тъй като не би могло да има развитие напред, ако няма пълен демонтаж на досегашната система – политическа, икономическа, социална и всякаква.

Ето защо аз смятам, че наред с искането и призива за демонтаж на сегашната система, следва да има и програма за конструктивни и алтернативни предложения във всички сфери на обществения живот: икономически, политически и т.н.

Във връзка с т. 1 за изборите: аз смятам, че би трябвало да има по-категоричен текст за незабавно провеждане на свободни и на плуралистична основа избори.

За отношението към монополизма на партията. Тук се каза, че се иска да бъде отменен чл. 1 на конституцията – ал. II и III-та, и това е нормално.

Наред с това с оглед на сегашното състояние в партията и на монополизма, който тя е установила и го осъществява непрекъснато и последователно, предлагам още сега да влезе една такава точка: забрана или как ще се формулира, забрана на съществуване на партийни организации по производствен принцип, което досега на практика означаваше монополизиране дейността на партията.

И последно – във връзка с предложението да се разгледа точка 6 – издаването в масов тираж поне на един независим седмичник през началото на 1990 г.

Трябва да заявя, че ние, една обективна редколегия, инициативна и с много престижен състав от Стефан Продев, Георги Мишев, Марко Ганчев, Георги Друмев и още няколко лица, направихме постъпки с няколко писма до “Българска книга и печат”, което издателство ни отказа категорично, безпардонно и по най-циничен начин, след това направихме писмо до Секретариата на ЦК на партията и до заместник-председателя на Министерския съвет др. Стоян Михайлов, откъдето, т.е. от по-висшите ешалони получихме устно съгласие и така вече е в ход създаването на първия независим вестник с наименование “Гласност” още през декември. /Бурни ръкопляскания/

Предлагам в резолюцията да влезе текст във връзка с годишнината на 16 декември, да приемем апел за една гражданска истинска панихида на Трайчо Костов. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Михаил Иванов.

Да се готви Михаил Величков, тъй като аз допуснах една грешка: след това ще се изкажат Владимир Левчев и Едвин Сугарев.

По професия съм физик, работя в Института за ядрени изследвания, не съм още член на клуба, но съм подал молба за приемане в него.

Едно от най-големите престъпления на тоталитарния режим е разгарянето на националната вражда на тази земя. Сега много турци, унизени и оскърбени, изпитват вражда към българите, а много българи казват за турците: “Така им се пада” или “да си вървят в Турция”, или “не щем да се връщат, за да работят заедно с нас". В тялото на България е нанесена рана.

Какво да се прави? Аз мисля, че трябва да се направи едно: българи и турци да си подадат ръка. За постигането на тази цел предлагам по инициатива на вашия клуб да се основе комитет за национално помирение, в който да участват наравно българи и турци, всички, които пожелаят. Нека да се опознаем по-добре, да се разберем по-добре, да се опитаме да си простим и помирим.

И така, всекиму своето, както ни е заръчал апостолът – на турчина правото на свободно избрано име, правото на език, вяра, обичаи, на избор къде да живее и къде да се труди. /Ръкопляскания/

Турците политически затворници да бъдат освободени, а българинът да не се страхува, че тази малка и изстрадала земя, на която живеем, с така орязани от историята граници, може да бъде още веднъж разпокъсана.

Ето, за всичко това трябва да се бори Комитетът за национално помирение, така че с общи усилия на българи и турци да загасим огъня на враждата.

Искам да кажа нещо лично за себе си, макар че е малко нескромно. Преди години проф. Иванов установи, че Отец Паисий е имал брат, който се е казвал Хаджи Вълчо, виден търговец в град Банско. Аз съм един от потомците на този Хаджи Вълчо, така че Отец Паисий е мой далечен прачичо. Дълбоко се прекланям пред неговото дело и съм сигурен, че не му изневерявам, когато казвам всичко това, че помирението, ако то бъде постигнато, ще освети още повече паметта му, защото аз зная своя род и език и не се срамувам да се нарека българин. И нека турчинът да знае своя език и род и да не се срамува да се нарече турчин! /Ръкопляскания/

За всички ни има място в тази страна, да живеем и да се радваме на нейните плодове. Затова нека да бъдем заедно в мир и без страх от насилие. /Ръкопляскания/

Предлагам онези, които искат да вземат участие в един такъв комитет, след събранието да се свържат с мен.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Михаил Величков.

Аз не бих променил нито една буква от изложението на Желю Желев във връзка с дискусионния характер на нашия клуб, за ролята, която той игра по време на репресивните месеци и години даже. Известни възражения имам обаче, и не толкова възражения, базиращи се на мои вкусове и разбирания, колкото възражения, породени от някои противоречия в същината на неговия доклад, възникнали във втората част на неговото изложение.

В тази връзка бих искал най-напред да възразя и оттам да започна всъщност, по отношение промяната на името на нашия клуб, той, знаете какво се предлага, да стане “Клуб за гласност и демокрация”.

Всъщност смята ли се и кой смята от нас, че въпросът за преустройството и гласността, особено за преустройството са вече решени въпроси? Аз не мисля, че в близкото десетилетие въпросът за преустройството ще бъде по някакъв начин отминат от вниманието на нашата общественост.

Гласността е също така един проблем, който съществува даже в онези страни, които са възприели в своята дългогодишна политическа практика да я използват. И там съществуват явления, които задвижват обществеността, които повдигат въпроса за спазване на тая гласност, която при тях много отдавна е получила даже конституционна основа.

Така че никак не ми се струва мотивирано ние да променяме сега името на нашия клуб. Излиза от това като че ли политическата обстановка дотолкова се е променила, че ние ще трябва да формулираме нова политическа програма и тя за съжаление в известен смисъл е формулирана във втората част на доклада на Желю Желев.

Така по този въпрос за оставане старото название, старата формулировка на нашия клуб “Клуб за гласност и демокрация”, без никакъв намек, че ние капитулираме пред някакви стари позиции. Позициите ни са същите, проблемите остават същите.

Бих искал, тук съм нахвърлил няколко неща, да кажа, за да приключа по-скоро, че дискусионният характер, както тук колегата от в. “Народна култура” заяви, трябва на всяка цена да бъде доминиращ в дейността на нашия клуб, дори може би даже единствен, защото той, както и самият Желев каза, че дискусиите обхващат такъв широк спектър от проблеми, които по същността си са политически, абсолютно политически. Даже аз си представям възможността чрез една дискусия нашият клуб да предложи алтернативни политически системи на правителството. И това също така влиза във възможностите на един дискусионен клуб, който, както каза колегата, трябва да се занимава с мислене.

Досегашните ни изяви, драги приятели, поради обстоятелствата, имаха по необходимост, така да се каже, трибунен характер. Трябваше да се повдигне самочувствието и смелостта, които даже и тук от време на време като вълна преминават и това е хубаво, за да можем да въодушевим обществото за промени. Но сега се поставя истинската нова задача на клуба. Тук е същината на работата – клубът да стане дискусионен и той трябва да докаже правото си на съществуване именно чрез тая своя дейност.

Казах, че изразявам известно противоречие с втората част на доклада на Желю Желев, защото се основавам на противоречията в самия доклад, в самото сблъскване на два различни проблема – единият проблем е дискусионен, интелектуален или клуб за всички сфери на живота и една огромна организаторска дейност за съгласуване, за координиране на дейността, за подкрепа на други такива клубове в страната, междувпрочем една подкрепа, която те имаха през цялата година в лицето на един клуб, който казваше “не” на правителството и това му е огромната и значима роля през изминалите много месеци.

Регламента вече го превиших, но моля да ми позволите още няколко минути.

Още две думи искам да кажа, че проекторезолюцията е също пълна с неща, които в някаква заповедна форма са отправени към правителството. Според мен това трябва да бъде една делова резолюция, свързана с конкретната дейност на клуба. Знам, че това не е много популярно, извинявайте, но аз трябваше да кажа мнението си и считам за свой дълг да го поддържам и ще го поддържам и мисля, че по този въпрос трябва малко повече да се мисли, отколкото да се вика “ура”.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Владимир Левчев.

Как успя Тодор Живков да се задържи на власт повече от 30 години? Наистина картбланш му даде липсата на мандатна система при социализма, липсата на реална демокрация в света на реалния социализъм. Но Живков все пак бе доайенът на източноевропейските диктатори. Той надживя като генерален секретар четирима съветски ръководители. Дори доскоро и при Горбачов властта му изглеждаше непоклатима въпреки антипатията, която изпитваше към него както народа, така и значителна част, може да се каже масата от партийните членове, включително в ЦК.

На какво се крепеше тогава личната диктатура на Живков, по време на която аз съм се родил и преживял 32 години от живота си? Крепеше се, струва ми се, на умението му хитро да използва един български, може би балкански недостатък – стихийния индивидуализъм, липсата на развито обществено съзнание, обичая всеки да тегли чергата към себе си и да не се интересува от другите.

Живков управляваше, облегнат на древната римска максима “разделяй и владей”, разделяй, за да владееш, и всички ние му помагахме, като се отдавахме на аполитичност и социална апатия или на дребни битови борби и прагматизъм. Точно това всъщност се искаше от нас през режима на Тодор Живков.

Живков успя да издълбае пропаст между народа и интелигенцията. Сред народа се демонстрираше, че интелигенцията има големи приятели, привилегиите и богатствата на една шепа говорители и пазители на властта се приписваха на цялата интелигенция.

Създаден беше също така конфликт между дейците на науката и дейците на изкуството – лекари, учители, инженери, физици, получаваха мизерни за качеството на своя труд заплати, а писателите, художниците кино- и театралните дейци бяха ухажвани от властта само допреди няколко години, когато изведнъж се реши, че са станали опасни и се започна тоталната война срещу тях. Комично бе, когато обаче Живков установи, че Съюзът на художниците, там се приемаше само две-три участия в общи художествени изложби, не бил достатъчно демократичен, трябвало да бъдат приемани в него всички лица, завършили художествена академия и всички желаещи. Така той искаше да унищожи съюза като настрои огромната маса на завършилите и желаещите срещу художниците – членове на Съюза.

За некадърното ръководство на стопанския живот се обвиняваше средният ешелон на властта, а Тодор Живков виждате, че говори смело за преустройството, но по места дребните началници извращават думите му. Както във феодална Русия някога, така и у нас сега народът се осланяше на батушка царя и мразеше своите преки тирани – помещиците. Изглежда това искаше да постигне Живков във феодализирана България.

Липсата на стоки в магазините налагаше необходимостта от развитието на някаква частна инициатива в областта на търговията и услугите и народът системно биваше настройван срещу забогателите “непмани”.

ДРУГИ ГЛАСОВЕ: Нека да говори, нека да говори!

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Моля, тишина. Продължавайте!

Това постоянно насъскване на едни съсловия и групи срещу други Тодор Живков постоянно го практикуваше, за да владее обществото, докато това стигна до национална трагедия, когато диктаторът със своя съвършен репресивно-манипулационен апарат успя да насъска християни срещу мюсюлмани в България. Живков превърна българските турци или гражданите с турско самосъзнание в България, било те сунити или алиенити, номади или цигани, татари или други, в едно огромно и разнородно малцинство, обидено от българските власти и бяха покръстени мюсюлмани, защото за мюсюлманина неговото мюсюлманско име е по-важно от самата му национална принадлежност. Босненците са славяни, но също така носят мюсюлмански имена и никой не е могъл да ги прекръства.

След като настрои българските мюсюлмани срещу българските християни, живковата полицейска машина чрез разпространяване на слухове с невярно съдържание за неимоверно забогатяване на турското малцинство и саботажи заради автономията, която те са искали, от една страна, а от друга страна насъска пък българското православно малцинство срещу мюсюлманите у нас. Този конфликт е страшен. Той заплашва да превърне България в Ливан на Балканите.

Може би ще трябва да съкратя малко моето изказване, защото виждам, че времето ми изтича.

Така че в този дух е мисълта ми – за насъскването от Тодор Живков на една част от обществото срещу друга негова част.

Сега пред Клуба за гласност и преустройство, пред независимите движения “Екогласност” и пред всички други сериозни и независими групи у нас стои един много страшен проблем – да се запази единството, без което сме обречени на гибел. Разделим ли се, ще ни владеят отново.

В последната година преди 10 ноември репресиите срещу нас ни обединяваха, както и обединяваха много други свободомислещи хора около нас. Върхът на това единство на всички независими групи бе отбелязано по време на екофорума в София. Безспорно по спецификата си за момента и широкодостъпната си програма “Екогласност” тогава послужи за обединителен център. До десети ноември нас ни обединяваха чрез репресии, сега обаче нас ни грози опасност да ни разединят чрез несъпротивление или чрез интриги, може би. Затова нещо може пак да помогне на нещо друго, а нашият стихиен балкански индивидуализъм и асоциалност могат да ни тласнат към разцепление.

През последните 20 дни в Южния парк на столицата се създадоха и развиха безброй групи и групички, които дублират дейността си или изобщо не е ясно каква дейност извършват. Създадоха се даже такива с по 7-8 члена и това явление се разпространи в цялата страна. Това според мен е детска игра на хора, които за първи път в живота си се усещат свободни.

Паралелно с нефункционалното разнообразие от много на брой дребни групи, сред редовете на сравнително по- /****/ и най-многобройни движения за демокрация започнаха да се усещат опасни центробежни сили. Рискът от разцепление на опозицията е голям.

Моят апел е такъв: нека бъдем максимално толерантни един към друг, максимално сплотени, нека всеки да подтисне своите лични страсти и амбиции, доколкото може, така че да не помагаме на тези ретроградни сили в управляващата номенклаткура, които умеят да действат по живковски, да разделят с най-различни интриги, за да владеят.

Сега целият народ се е надигнал и следи за премахването на чл. 1 ал. II и III на конституцията и за насрочване и провеждане на свободни избори. Дори по алеите и по улиците се говори само за това. Но ние сме още слаби за избори. Всяка една от новите независими организации има шанс да добие реално присъствие в парламента само ако се обедини в коалиция. Това не значи да се слеем, а да си сътрудничим в това отношение. Нека на първо време се създаде един координационен център, в който отделните независими сдружения да обменят информация за дейността си. След това, запазвайки пълна вътрешна автономия и независимост, сдруженията според мен могат да се обединят около няколко общи пункта:

Премахване чл. 1 от конституцията за ръководната роля на партията,

Преразглеждане и отредактиране на конституцията и законите на страната и тяхното привеждане с оглед международните договорености,

Въвеждане на пълна свобода на словото и печата,

Разделяне на трите власти /законодателна, съдебна и изпълнителна/ и т.н.

“Екогласност”, понеже аз съм негов представител, ще даде възможност на всички други сдружения да присъстват на нашите събрания: Клубът за гласност и преустройство, профсъюзът “Подкрепа”, Дружеството за религиозните права, Дружеството за защита на човешките права, “Гражданска инициатива”, Независимото студентско дружество, да обединим своите усилия за борба с командно-административната система, която сама да се разпусне и освен това ние сме ощо много-много по-слаби. Да не забравяме надписа на сградата на Народното събрание, че съединението прави силата. /Ръкопляскания/.

РАДОЙ РАЛИН: Той казва “опозиционните сили”. Но ние не сме в опозиция. В опозиция е висшият ешелон, защото той не иска да прави преустройство! /Бурни и продължителни ръкопляскания/ Така че нека да имаме предвид това в нашите изказвания.

ГЛАС: Всички до вчера ядяхте от висшия ешелон. Имат право да говорят тези, които не са яли оттам! Аз съм прекарал заради контрареволюционна дейност 12 години в затвора, имам син емигрант във Франция, който отказа да се завърне, той е от футболистите от младежкия отбор, който остана там. Искам сега да се върне и аз му се обадих по телефона, но каза, че още е “турско” тук. /Жестикулирайки той напуска залата/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Аз считам, че случката е много показателна. По това всеки един от нас трябва сериозно да помисли.

Преди да дам думата на Едвин Сугарев, помолиха ме да прочета един въпрос от Йордан Василев по предложението да остане клубът затворен за дурги хора. Но кой тук ще се наеме да връща стотиците желаещи да влязат в клуба? Моля само това да се прочете. /Ръкопляскания/

Има думата Едвин Сугарев, заедно със следните две молби към всички тук: когато минат първите три минути, аз ще поставя часовника – това е предупреждение за този, който говори, а като минат петте минути, ще се изправя, за да не си позволявам да прекъсвам или ще напомням.

След Едвин Сугарев ще има думата др. Стефан Продев.

Да се готви след него Светослав Божилов – физик.

В доклада стана дума за сондажните разговори с различни други независими сдружения, за някакъв опит на координация или консолидация. Струва ми се, че това е въпрос, по който си заслужава сериозно да се замислим, т.е. в какъв обществен контекст при тези преговори с обществените сдружения ще бъде поставен нашия клуб?

Искам да се спра върху този въпрос. Струва ми се, че има различни концепции за преустройство, но от днешна гледна точка вече е ясно, че радикални демократични промени могат да се осъществят само с наличие на колективна и осъзната воля за това, само чрез непрестанен натиск отдолу. Трябва да бъдат само импулсирани от заемалите властта политически лидери, но не е просто да бъдат установени от тях. За целта е нужно въвличането на широки слоеве от населението в активен политически диалог. Нужни са гъвкави организационни структури, в недрата на които да залагат алтернативни идеи, които да канализират социалното напрежение в конструктивна насока. Според нас тези функции могат да бъдат поети само от съществуващите досега независими обществени формации. Дали обаче всички те са способни да поемат подобна роля, е въпрос, който напоследък дава основание за все по-големи тревоги и съмнения.

Не е едно например да се мисли, че ниската политическа култура на персоналистично мислене, характерно за една голяма част от управляващата върхушка, която в момента се опитва да си измие ръцете с критиката за лошия и добрия ръководител, но се пречупва по някакъв начин и в самите независими организации. Дали тяхното неимоверно размножаване и делене напоследък е само един естествен процес, или тук са от значение вече конкретни лидерски амбиции, или пък групови опити да бъде постигнат приоритет на всяка цена?

Как би трябвало да се тълкуват непрекъснато избуяващите и далеч не безобидни противоречия между независимите сдружения и вътре в самите тях? И ако е естествено, че консолидацията помежду им е пропорционална на натиска от страна на властта, то естествено ли е дори не обединяването, а простата координация помежду им, самата възможност за диалог да се окажат блокирани от реална и съвсем не безкористна борба за власт?

Нима трябва да се примирим с факта, че сме неспособни да се справим със собствената си свобода на действия, че непрекъснато пропускаме шансовете, които ни предоставят така наречените ефекти на момента, че точно в броените дни, когато все още можем да окажем реален натиск за решителни и демократични промени, ние трябва да разрешим и собствените си организационни проблеми, свързани с формулирането на твърда програма и с набъбналата ни членска маса?

Най-добре е да се замислим в чия мелница наливаме вода с нашите вътрешни противоречия и нашите взаимни обвинения.

Според нас, тук говоря също като член на “Екогласност”, реален диалог и сътрудничество са не само нужни, но и насъщни в настоящия политически момент и в името на тоя диалог ние сме длъжни да пренебрегнем всички лични и групови амбиции за водачество, да забравим всички взаимни несъгласия и обвинения.

Ако настоящият момент изисква не да се обединим, то поне да знаем кои сме и за какво се борим и доколко и в каква насока можем да разчитаме един на друг.

Ето защо действително е необходимо да бъде организиран някакъв координационен център около някои съвсем общи положения. Владимир Левчев изброи някои от тях, но аз искам да се спра по-подробно върху чл. 1 ал.II от конституцията на НРБ, именно защото голяма част от членовете на клуба са партийни членове.

Нека се поясня. Не става дума да бъде премахната ръководната роля на партията, а само конституционната постановка, която я определя като единствено възможна. /Оживление/

Става дума за международните договорености, не само за това, че този член на конституцията е парадоксален от всяка гледна точка. Ако тази партия изразяваше интересите на целия народ, то защо е нужно да бъде това положение застраховано със специален закон? А ако не, тогава този закон е определено антидемократичен. Всяка партия може да има ръководна роля, само ако устоява своите идеи в политически диалог с други равноправни партии и организации.

Имам още нещо да кажа, но нямам време за това.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Стефан Продев.

Да се готви след това Светослав Божилов – физик.

Аз мисля, че днешното събрание има много важно, дори бих казал съдбоносно значение за съдбата на нашия клуб. И в този смисъл аз смятам, че проблемите и въпросите, които бяха повдигнати, предложенията, които бяха направени, не могат да се решат в рамките на едно единствено събрание.

За да решим съдбата на клуба, неговия характер, неговата природа, неговото място в обществото, аз мисля, че ние трябва да проведем една много сериозна дискусия и с нея да защитим името на клуба, защото иначе нещата стават малко като на тържествено събрание: изслушваме доклад, изслушваме резолюция, вдигаме ръка и викаме “ура”. А тук нещата са поставени съвсем-съвсем сериозно. Ако ние днес застанем изцяло, тотално зад това, което бе предложено, нашият клуб се превръща в партия. Тука няма никакви илюзии. Нашият клуб утре трябва да се организира като политическа партия, да си изработи структура на политическа партия. Но аз не виждам как това нещо може да стане с едно такова събрание, как можем сега да решим съдбата на клуба само с 2 или 3 часа разисквания. Затова ви моля по този въпрос да помислите много сериозно.

Аз съм от онези членове на клуба, които смятат, че клубът трябва да си остане клуб, клубът трябва да остане едно място за широки, задълбочени, тревожни и както искате ги наречете, обществени дискусии по всички въпроси на обществения живот, включително и по политическите проблеми на тоя живот. Но ако ние във фирмата на клуба сложим и понятието “политически клуб”, аз мисля, че ние изменяме на неговата родилна същност.

Аз разбирам, че ситуацията в страната бързо се развива, разбирам, че се променят редица условия, но още е много рано ние да си поставяме едни съвсем максималистични искания и пред себе си, и пред обществото. Например какво значи в резолюцията това да се деполитизира армията и милицията? Другари, дайте да бъдем реалисти. Разбира се, това звучи много красиво, това звучи много така някак си прогресивно, радикално, но ако ние сме реалисти, ще знаем много добре, че това е неосъществимо в момента.

ГЛАС: Ние не говорим за момента, а за бъдещето.

СТЕФАН ПРОДЕВ: Един момент. Ние все пак не говорим за историята все пак, нали?

СТЕФАН ПРОДЕВ: Разбира се, че за момента ние говорим и за бъдещето, но аз не виждам как можем да ги разделим тези две неща.

Аз смятам, че е още много рано да се казва тук от тая трибуна, да се апелира ние изведнъж да заставаме на едно такова тотално противоречие с този, както го наричат, висш ешелон, който се опитва да прави преустройство. Мисля, че моето мнение за него вие го знаете. Аз не излизам тук него да защитавам. Въпросът е дали нашият клуб след тези 15-20 дни, които изминаха след десети ноември, има правото изведнъж съвсем тотално да застане на негативна позиция на това, което става в страната. Мисля, че това е правилно, това не е разумно, то не е мъдро.

Аз смятам, че ние трябва да дадем възможност или шанс на тези, които правят преустройството, да направят нещо.

СТЕФАН ПРОДЕВ: Един момент, един момент, аз не искам да кажа, че ние трябва да се държим пасивно, не искам да кажа, че трябва само да ги гледаме отдалече какво те правят. Разбира се, през това време ние участваме в преустройството, ние се борим за него, ние ще ги подсещаме, ние ще ги подтикваме, ние ще скандализираме тогава, когато трябва. Но ако вие смятате, че те могат да решат изведнъж с магическа пръчка всичко, това е абсолютна измама и заблуда.

ГЛАС: Ако ги чакаме толкова време, колкото време те по време на тоталитарната власт вредиха, тогава …

ГЛАС: И Левски е знаел, че няма да може да бутне Турция със своята организация, но пак е правил комитети. /Ръкопляскания/

СТЕФАН ПРОДЕВ: Ваше право е да ръкопляскате, аз също зная, че Левски е правил комитети.

Вижте какво, аз мисля, че тук сме се събрали интелектуалци, не се намираме на площад “Ал. Невски” и аз много ви моля, мислете сериозно какво трябва да решим тази вечер. Проблемът е прост: или клуб, такъв, какъвто беше замислен и създаден, или политическа партия. Ако клубът ще става политическа партия, аз мисля, че делото му губи.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Имам много голяма молба да се проявява пълна толерантност, разбиране и търпимост към всяко изказано мнение.

Аз мисля, че това е единственото обръщение, което в момента може да ни служи като обединяващо звено.

Една случка, която стана преди малко, промени изцяло моето намерение за изказване и това беше онзи момент, в който този човек излезе с такива реплики от тази зала, остри и насочени към присъствуващите тук хора. В този момент един от хората, седящи близо до мен, възрастен човек, стана и каза: “Брате, и аз съм лежал в затвора, недей да се гневиш” или нещо от този род.

Това според мен открива един много сериозен проблем, по който ние трябва да мислим постоянно. Аз бих се радвал, ако този човек, който каза тези думи, също се изкаже, но мисълта ми е следната: морал и политика, тази връзка за нас е нещо, което много често има твърде анализаторска окраска. Истината е, че моралът е свързан с политиката толкова желязно, колкото със собствените си устои. Затова искам просто да ви кажа, че според мен ние трябва да осъзнаем, че промяната, станала на 10 ноември, не е само повод за размисъл. В много по-голяма степен тя е повод за размисъл за развитието по-нататък, което няма нищо общо с морала. Не трябва да се забравя, че през последните 40 години нашият / *** / не е бил стимулиран да изгражда у себе си висок морал, истински морал, общочовешки морал.

Всичко това трябва да ни припомни, че ние сме задължени и клубът според мен е именно тази организация, която е способна да даде нормална и интелектуална добре издържана алтернатива на съществуващата система в политически, икономически, в какъвто щете план и в този смисъл аз напълно подкрепям резолюцията и отчетния доклад на Желю Желев и смятам, че това, което той говори, там отчита именно този обществен проблем. Смятам, че върху това ние трябва да мислим много сериозно и дълбоко и същевременно мисля, че ние сме изправени пред една духовна бездна, която може да ни погълне, ако не отреагираме правилно на това, което става.

Моите предложения, които искам да направя, ще ги спомена само с по едно изречение, тъй като няма време.

По въпроса за нуждата да бъде образувана младежка секция към клуба. Струва ми се, че спецификата на младежта като интереси и като проблеми, стоящи пред нея, и политическата ориентация, политическото й действие, изискват такава секция, която да отговори най-пълно на тези интереси и да канализира тази енергия, която съществува у младежта, тъй като знаем, че тази енергия е голяма и ако ние като морална сила, която притежава клуба и неговото ръководство в сегашния му състав, не успеем да създадем сила, която да канализира тази енергия, която има у младежта … /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Малка корекция – вместо Чавдар Кюранов, сега има думата РАДОЙ РАЛИН.

Аз съжалявам, че закъснях и не можах да чуя изложението на Желю Желев и на Петко Симеонов и затова ще кажа просто как си представям и винаги съм си представял този клуб.

Този клуб за дискусии аз си го представях като клуб не на съмишленици, а на разномишленици, клуб на /***/ и съдейственици. Спомняте си как Левски се обръща: “драги съдейственици”, хора, които си съдействат, ама е ясно, че всички не са с еднакви разбирания. Така и ние при една плуралистична обстановка, за каквато мечтаем, и при едни плуралистични средства, които трябва да използваме, трябва да събираме хора с различни мнения и да не бъдем политическа, а политоложка единица, която не с лозунги, а с научни аргументи …

Ето например тук се говори да се отмени този член, онзи член и т.н. на нашата конституция.

Изобщо ние трябва да разберем, че цялата ни конституция е направена по модела на Сталин - Брежнев. Това е истината. Така че трябва да се създаде една нова българска конституция. /Ръкопляскания/

Аз смятам, че като един антитоталиристичен колектив ние не бива да проявяваме никакъв тоталитаризъм и към другите клубове. Аз смятам, че не можем да се оплачем от тях. Всички те са различни както оркестъра, както инстументите са с различен тембър в един оркестър. Може да се каже, че ние вече постигнахме един синхрон в това отношение и нека да не го разваляме.

Аз смятам, че нашият клуб не бива да става партия. Като се разсъждава върху всички неформални групи, мисля че единствените, които имат основанието и правото, това е “Екогласност”. Защо? Защото те имат една широка платформа, безспорна, не като нашата подлагаема на дискусии, една безспорна платформа, която ще обедини целия народ, една не стара, а нова модерна платформа, свързана и със световното движение на зелените партии, свързана логично с новите задачи пред нашата страна.

Иначе ние трябва да се учим от всички останали, защото, съгласете се, че нашият клуб беше доста муден и явяването на независимото дружество за защита на човешките права, то даде една енергия, даде, как да ви кажа, даде една динамика на нашата борба. Също така и този профсъюз на д-р Тренчев, той пък създаде едно чувство за солидарност, за саможертва. Така че ние докато дадохме престиж, докато дадохме на всички движения не опозиционна, а напротив насока за преустройството, ние им дадохме авторитет и поставихме пред респект властващия ешелон, то трябва да благодарим на тези наши естествени съюзници, трябва да благодарим и за духовните права, те пък ни подсказаха това, за да не търсим онази класова омраза предишна, без отмъщения, за справедливост без самоизтребване.

Така че от всички тези движения ние получихме по нещо и нека да не изземваме цялата им дейност. Нашата дейност трябва да бъде по-висока като качество, но по-ограничена в ширина. Не можем сега ние така да изземаме функциите на останалите сдружения и организации. Много от тези лозунги за човешките права например трябва да ги изземат правозащитниците, а ние да ги разработваме научно, да каним професори от юридическия факултет, да каним висши съдии, да каним най-различни хора и да спорим с тях.

Благодаря за вашето внимание. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата ХРИСТО ХРИСТОВ.

Аз се считам за нов член на клуба, въпреки че от месец непрекъснато живея с тази мисъл и очаквам този момент. Коя е причината за това мое отношение към клуба? Преди всичко това, че клубът е събрал всички онези хора в България, които имат силно развито чувство за социална справедливост и будна обществена съвест и тръгнаха по пътя с готовност да поемат отговорност, за да покажат на целия български народ какво трябва да прави с оглед на това да съкрати времето за освобождаването от всичко онова, което вие го знаете по-добре от мен.

Аз се присъединявам към клуба, но същевременно като виждам от какъв характер е събранието, искам да взема и отношение по някои въпроси.

Първо, искам да припомня каква е поуката на историята във връзка с всички онези, които са били предшественици на епохално събитие. Те като хора са чувствали духа на времето и са изразявали с мисли изискванията на епохата. Но с това нещо те са само раздвижили народните маси в низините, за да стигнат и те до някакъв род прояви. Но в следващите моменти те не са предприемали повече стъпки и като последица от това са оставали аморфни величини и глави без тяло. А по-нататък работата е била подемана и придвижвана от партийни организации, които са организирали масите и са събирали техния вот и са отивали техни представители в народни събрания, където са се решавали въпросите на съдбините на страната.

За да не се загуби тази възможност на клуба, който като цяло досега е играл първостепенна роля в това отношение, би трябвало да направи и втората стъпка. Считам, че е необходимо да се направят и други изводи и поуки в историята и от съвременните събития. Една от съществените поуки е свързана с факта, че ние в момента сме свидетели на събития в много страни, подобни на тези, котио стават в нашата страна. Тези събития се проявяват във всяка страна със специфични особености. Това налага именно членовете на този клуб да открият специфичните особености при нашите условия и съобразно тях да дадат насоката за по-нататъшното развитие на клуба.

Ще ми разрешите ли да поговоря още малко и да кажа още някои неща? /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ. Да се готви Панайот Панайотов.

След митинга пред църквата “Александър Невски” съм в недоумение как да се обърна към вас, но предлагам да възприемем цялата гама от всички възможни обръщения:

Съгласен съм с всичко, казано в доклада на Желю Желев, и с проекторезолюцията с изключение на това, с което не съм съгласен. /Смях, весело оживление/

А аз не съм съгласен със следното: клубът не трябва да се превръща в политическа организация, тъй като това предопределя неговото бъдеще като политическа партия.

Не съм съгласен с определението на Желю Желев, че всички проблеми, с които се занимава клубът, тези 6 кръга проблеми, имат напълно политически характер. Това е една напълно погрешна теза. Досега ние се борихме против прекомерната политизация на нашия обществен живот, защото тези, които сваляме сега, които бяха свалени и ще продължим да сваляме, те именно превърнаха всеки проблем в България в политически. Те превърнаха проблема за развитието на футбола в България в политически проблем! /Единични ръкопляскания/

Да, и футболът в нашата страна го превърнаха в политически проблем.

Н. ВАСИЛЕВ: Всеки от тези проблеми, които ще обсъждаме, има разбира се и някои специфично политически оттенъци, има проблеми, които имат политически аспект, моля да се прави разлика между политически проблем и проблем с политически аспект. Това е нещо различно.

Аз не съм за това клубът да се затваря. В никакъв случай! Нека той отвори вратите си, но да не ги отваря за всички, които искат да влязат в него.

Първият кръг, който представлява типично клубни дейности, това е кръгът на дискусиите по проблеми, обсъжданията, предлагането на нови идеи, алтернативни концепции и т.н. Това е съществено клубната дейност. Останалите два кръга дейности са допълнителни и затова предлагам в клуба да бъдат приемани всички, вратите на клуба да бъдат широко отворени за всички, които могат активно да участват в първия кръг дейности, в съществено клубния кръг дейности. Иначе в България партии ще има, в момента чух, че са 23, могат да станат 230, но ще има партии, ще има други сдружения, всичко ще има, но такъв клуб в България вече няма да има. Ако ние го размием, ако го направим с аморфен характер, ако го превърнем в партия.

Такъв клуб като интелектуална опозиция на всяка власт, дори и на властта на наши довчерашни съмишленици, защото тук има хора, които ще вземат властта. /Ръкопляскания/

Да, клубът ни трябва да бъде интелектуална опозиция срещу всяка власт. Това е задачата на клуба. /Ръкопляскания/

И тъй като апаратчиците се окопават и отново са готови за настъпление, а ние не действаме, аз предлагам все пак да раздвижим отново втория кръг дейности на клуба и да направим един митинг на 10 декември, денят преди пленума на Централния комитет на партията. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Панайот Панайотов.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Пушенето е забранено.

И аз напълно подкрепям становището, че клубът за подкрепа на гласността и преустройството не трябва да се превръща в политическа партия. Но веднага искам да кажа: клубът и останалите независими формации са кръвно заинтересовани такава силна политическа организация-опонент на съществуващата политическа организация, която ръководи сега страната, трябва да съществува. Такава политическа организация според мен трябва да съществува!

И обединяващо за различните формации трябва да стане именно необходимостта от създаване на силна политическа формация, която да бъде гарант за ефективното съществуване на независими формации като нашия клуб.

Тази силна политическа организация би трябвало да има програма, която да обхваща интересите на колкото може по-широки слоеве на обществото.

Независимите формации, които сега съществуват, съвсем не трябва да съществуват под егидата на тази политическа партия. Независимите формации трябва да се превърнат в място, където действително да се дискутират основно проблеми на обществото. В бъдеще ще бъдат проведени свободни избори. Именно на територията на тези независими формации ще могат да изложат програмата и платформата си различни кандидати за народни представители, за участие в парламента на страната, ще бъдат подлагани на дискусия техните становища, техните позиции.

В тази връзка аз бих посочил най-общите няколко точки, за да се вместя в регламента за изказване от пет минути, които биха могли да послужат като основа на програмата на такава политическа формация.

1. Свободни парламентарни избори за Велико народно събрание, което да изработи нова конституция на България.

2. Преминаване към пълен неутралитет, за което ще търсим гаранцията на великите сили и ООН.

3. Значително съкращаване и постепенно премахване на армията. Смятам, че това, което се оказа неприемливо за една Швейцария, сега ние бихме осъществили в недалечно бъдеще. Имам предвид например това, че нашата армия вече е напълно разложена. /Смях, единични ръкопляскания/

4. Никакви териториални претенции към съседните държави. /Ръкопляскания/

5. Превръщане на България в страна на международния туризъм, възраждане на гостоприемството на българина при повишаване и укрепване достойнството на всеки от нас. /Ръкопляскания/

6. Премахване на всички екологично вредни производства.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата академик Шелудко. Да се готви Йоло Денев, след това Пламен Стефанов, Чавдар Кюранов.

Вижте другари, аз съвсем накратко ще се изкажа, затова защото смятам доклада на Желю Желев за много изчерпателен, делови и за едно, общо взето положително явление за развитието на клуба.

Имам една бележка във връзка с изказването на др. Сугарев за ръководната роля на партията. Тази формулировка ни е подсказана, тя не е наша формулировка, но тя същевременно е добила много голяма популярност във връзка с аналогични предложения в Чехословакия и в ГДР, обаче фактическото положение у нас не е такова. Затова тук в дискусионния клуб ние би трябвало да гледаме в корена на нещата, а коренът не е в ръководната роля на партията, а е в диктатурата на пролетариата. /Смях, ръкопляскания/

Тук всичко е ясно. Не може да има едновременно и диктатура, и демокрация – едно от двете трябв да изберем. Така че аз бих изхвърлил това предложение за ръководната роля на партията, бих го заменил с по-общо положение, само че това трябва юристите да го направят, а аз не съм юрист.

Също така имам забележка по повод двете изказвания – това на Стефан Продев и на Николай Василев относно това, че клубът не бива да се превръща в партия. Вижте какво, дайте да не си фантазираме, а нека да мислим за реалното състояние на нещата, което ние ще разберем след 11 декември.

Ние ще трябва да участваме в изборите така или иначе и колкото повече участваме в изборите, толкова повече шанс има това Народно събрание – великото, то затова е Велико народно събрание, за да не прилича на последното. Последното народно събрание беше направо скандал. /Смях/

Но за да можем да реализираме тази работа, ние трябва да следим всяка крачка, която се предприема и прави от правителството, защото правителството и в досегашната си дейност, независимо от положителните неща, които направи, то непрекъснато се опитва да конфронтира нашата дейност. Така беше и с този втори митинг, който беше измислен преди нашия, така и в много други неща, това просто се чувства постоянно, стремеж към непрекъсната конфронтация.

Е, ние трябва да видим какви закони ще ни предложат за изборите, нека да си отваряме очите много добре по този въпрос, защото ние видахме какви компликации възникнаха в Съветския съюз поради това, че те действаха с един закон за изборите, който представляваше нещо, несвързано с историята на демокрацията.

ПРОФ. ПАНОВА: Аз имам следното предложение: моля да бъдат прекратени изказванията, да се постави това на гласуване, защото досега те нямаха център. В тази връзка считам, че ръководството не изпълни това, което беше обещало да направи едно организационно събрание на клуба, да събере само досегашните членове, за да се уточнят точно въпросите за характера на клуба, а не да се приказва по всички възможни въпроси на нашето днешно време.

Аз предлагам в най-скоро време, примерно през другата седмица, клубът да направи едно организационно събрание.

2. На това събрание да не се гласува никаква резолюция, така както беше прочетена сега, защото тя съдържа една програма, която не е обсъдена от клуба.

Моля да поставите на гласуване тези мои предложения.

ГЛАС: Аз приканвам членовете на клуба да гласуват против предложението на професор Панова.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има направени няколко предложения:

1. Едното предложение, това на проф. Панова, е да се прекратят изказванията, да се отложи събранието, за да се насрочи по-късно съобразно обещаното от ръководството разглеждане главно на организационни въпроси.

2. Има друго предложение – да не се приеме горното предложение.

Аз съм много затруднен като председател от един факт: досега се изказаха 16 души, а има бележки за още 29 души. Явно е, че възниква един проблем или няколко проблема. Първият проблем: до колко часа ще заседаваме и докога да продължим изказванията, до колко часа тази вечер?

Независимо от мотивите на проф. Панова, независимо и от предложенията, които се направиха, аз имам следното предложение, т.е. независимо от тези две предложения искам да дам един друг вариант. Да продължим изказванията до 21,30 ч., т.е. да дадем думата да се изкажат още трима души, а утре да продължим събранието.

ВЕЛИЧКОВ: Аз предлагам днес да не се провежда избора, а утре, когато ще продължи събранието в час, който сега да определим, но да бъде в същата аудитория.

ИВАЙЛО ТРИФОНОВ[2]: Аз подкрепям това предложение. Нека днес да изслушаме мненията на хората, нека да се изказват, които пожелаят, а също така да чуем думата и на Желю Желев по различните платформи и становища, по резолюцията и т.н., да се ориентираме по всички тези неща, а другата седмица да насрочим събрание, на което да приемем резолюцията и да проведем избора за УС.

Но лично моето мнение е, че би трябвало сега да приемем резолюцията, тъй като пленумът на ЦК е на 11 декември, а след това започва работа Народното събрание. Няма ли ние да излезем с позиция по тези събития? Нека да се знае и нашата позиция! /Ръкопляскания и възгласи “Браво”/

Ж. ЖЕЛЕВ: Освен това се предлага да бъде организиран и протестен митинг.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Да, освен това Николай Василев предложи да обсъдим много важния въпрос освен за характера на организацията и провеждането на един протестен митинг.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Това са много важни неща.

Пита се: в състояние ли сме сега от една страна да продължим с изказвания и да приемем резолюцията, а от друга да обсъдим и един такъв важен момент, какъвто е проблемът за митинга.

ГЛАС: Да се гласува предложението за митинга!

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Добре. Имаме значи следните предложения, които моля да се гласуват:

Да изслушаме предвидените за днес три изказвания.

Да приемем като основа резолюцията и да възложим на комисията, която предполагам, че сега не е в сътояние да обработи всички предложения, които се направиха, това да стане на едно от следващите събрания в най-близко време.

Тоест, три изказвания да изслушаме сега и да вземем решение за митинга, и отлагане на всички останали въпроси за едно следващо събрание.

М. ВЕЛИЧКОВ: Моля да съгласуваме нещо по-значително. Резолюцията е наистина една програма, която много добре е написана, но ще трябва много да се внимава. Аз предлагам да обмислим няколко от точките на резолюцията на митинга. Това ще бъде много по-важно за момента.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Ние още не сме решили дали ще правим митинг. Първо да приемем решение за този митинг, а после ще решаваме какво ще правим по него.

Приемате ли тези две предложения? Първо, да изслушаме изказванията на тези трима души, да обсъдим въпроса за митинга и …

ПЕТКО СИМЕОНОВ: Тук се изказаха две различни мнения за характера на клуба - едното е клубът да остане като една затворена организация, дискусионен клуб и така да продължи да съществува. Другото становище, записано в доклада и резолюцията, е клубът да премине към масовизиране като една политическа организация и да участва в политическия живот на страната като такава. А що се касае до резолюцията, тя не може да се редактира и допълни с направените предложения. Тя може да бъде само в едното или в другото направление. Затова събранието трябва да избере и приеме едното от двете становища: или клубът да остане затворен дискусионен клуб, или пък да се масовизира и се превърне в масова политическа организация. В първия случай клубът ще провежда дискусии и по такъв начин ще участва в политическия живот на страната, а във втория случай ще стане една масовизирана организация, една масовизирана политическа организация.

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: Тогава защо ще участва в митинги, каква му е работата там?

ПЕТКО СИМЕОНОВ: Не забравяйте, че рано или късно в България ще дойдем до “Кръглата маса”. На тази кръгла маса как ще седи нашият клуб зависи от това, колко хора стоят зад него. /Ръкопляскания/. Затова помислете как ще бъдат защитавани нашите убеждения, каквито и да са те.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Аз предлагам да гласуваме предложението, което направих, а когато започнем обсъждането на проблема за митинга, считам, че ще включим и част от тези въпроси.

Аз не мога да приема, тъй като в Управителния съвет станаха много дискусии, но не съм склонен в момента да поставя на гласуване дилемата пред клуба – или партия, или клуб.

ГЛАС: Нека остане така, то времето ще покаже.

ГЛАС: Клубът не може да стане партия. Той трябва обаче активно да участва в обществения живот.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Явно е, че в много отношения сме на различни становища, виждаме по разному нещата, пречи ни езика в много отношения. Затова аз предлагам този въпрос да продължим да го обсъждаме.

ГЛАС: Има предложение от Петко Симеонов и то не бива да се игнорира.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Не, не го игнорирам, аз ще го поставя на обсъждане.

Има предложение от Желю Желев събранието да продължи утре вечер, след като изслушаме трите изказвания сега.

ГЛАС: Но при едно условие – утре вечер да присъстват само членовете на клуба и никой друг. Защото не може да съществува нещо, без да е ясно какво е то. А какво ще бъде то, зависи от неговите членове. И тогава, който приема това, което обсъждаме, той ще дойде в този клуб. Не може да се събира такава широка аудитория, където се изказват не членове на клуба и те да решават най-важните въпроси на клуба. Не може!

ГЛАС: От 340 членове на клуба в момента присъстват 170. Нека видим как ръководството ще го изберем със 140 човека. Ние оставаме малцинство.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има постъпило предложение от председателя на клуба да отложим събранието за утре вечер, след като изслушаме трите последни изказвания. Остава да определим часа. Утре е събота.

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: В събота в 12 часа в кино “Петър Берон” има среща независимото дружество.

ГЛАС: Значи целият апарат ще отидем на кино!?

Така няма да можем да решим нищо. Трябва тази вечер да имаме становище по някои от основните въпроси.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: За митинга е най-важният въпрос.

Аз смятам, че всякаква форма, под която ние поставяме ултимативно въпроса – тази вечер или никога другаде или ако не го отложим, не можем да го решим, или ако кажем: вие, които го направихте, нищо не струвате, а пък тези, които са заслужили повече, са вече лозунги и приказки, които не ни подхождат.

Ние досега като клуб сме се характеризирали с това, че макар да сме имали много и най-различни убеждения по много въпроси, сме намирали поантата да се обединим, за да действаме като едно цяло.

Не мога да приема и вътрешно се чувствам лично аз обиден, предполагам, че и други така ще го чувстват, ако ние дадем тон, път и начин по такъв начин да решаваме въпросите: прибързано и недостатъчно изслушали всички, които имат да се изкажат.

Проблемът следователно, уважавайки вашето предложение, е такъв: тази вечер да вземем решението – да, аз съм съгласен, но да изслушаме всичките записали се за изказване, тези 23 души, това означава да продължим до сутринта. Аз смятам, че не е най-разумното това решение. Това е моето мнение. Поради това смятам, че е по-разумно предложението на Желю Желев. Затова нека да се обединим още веднъж, нека надделее преди всичко разумът и да подчиним чувствата и емоциите в момента на разума.

Аз смятам, че утре ще имаме достатъчно време да изслушаме всички и да чуем най-различни предложения. Но нека да се ръководим от мисълта, която много добре изрази Радой Ралин – нашата сила е в нашето различие и само като хора с различни виждания ние можем да действаме.

Преди да гласуваме предложението, което се оформя, да изслушаме тримата души, на които ще дам думата, и да отложим събранието за утре вечер от 17 часа тук в същата аудитория.

Моля, който е съгласен с това предложение, нека да гласува.

ГЛАС: Не знаем утре вечер дали салонът ще ни бъде предоставен.

ДРУГ ГЛАС: Николай Василев ще уреди въпроса.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Значи утре от 17 часа ние можем да направим тук събрание.

ГЛАС: Николай Василев трябва да иска разрешение от ректората на университета.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Този, който е осигурил за тази вечер аудиторията, това е доцент Николай Василев, той работи в това учебно заведение и той ни съобщи, че и за утре вечер може да ни осигури аудиторията. Защо тогава е вашата реплика, това не мога да разбера.

Моля ви се, не внасяйте с дребни забележки излишна нервност. Нека да запазим нивото, на което досега провеждаме събранието.

ИВАЙЛО ТРИФОНОВ: Аз също съм човек от университета и съм от първите учредители на клуба. Николай Василев знае, че аудиторията е свободна, но той не е съгласувал това с ръководството на университета.

ГЛАС: Не е вярно! Николай Василев ще осигури аудиторията за утре вечер.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Аз предлагам да приемем предложението събранието да продължи утре от 17 часа, а ако не съумеем да осигурим залата тук, то ще съобщим къде ще бъде събранието. Но аз съм почти убеден, че ще получим разрешение за събранието утре тук.

И така, поставям предложението на гласуване: който е за това да отложим събранието за утре, моля да гласува. Болшинство, приема се, утре вечер от 17 часа.

Има думата Йоло Денев за последно изказване.

Докладът на др. Желю Желев и проектът за резолюция на др. Желю Желев ги чухме. Ориентирането към клуб за модерни танци е абсурд.

Не съм съгласен с другаря от в. “Народна култура”, че интелигенцията трябва да бяга от политическата си роля.

Не съм съгласен със становището да бягаме от митинги и да работим само за увеличаване на политическите милионери в България и да ги закръглим на 2000.

Митингите показаха решаващата роля за промяна в ГДР и в Чехословакия. Кой друг, ако не интелигенцията, може да бъде идеен мотор за демонтаж на корумпираната номенклатурна привилигирована партия на аристокрацията?

Принципът на Маркс за гражданско общество, синхрон на народовластието и демокрацията е несъвместим и абсолютно невъзможен с монополизма на която и да е партия.

България беше смазана от номенклатурната еднопартийна диктатура.

Живеем в исторически дни, дни на изпитания и единодействие на здравите морални сили.

България беше унищожена икономически, политически, социално, духовно и нравствено. Ние не можем да излезем от блатото, ако даваме само съвети отстрани.

В тези дни не трябва да бягаме от изпит и от отговорност. Известно е, че предстои пленум на партията и сесия на Народното събрание. Ние трябва да организираме българския народ на всенароден митинг за даване на задачи, които партията трябва да реши. Досега тя написа само първите две букви … /Ръкопляскания и възгласи “Браво”!/ Досега тя написа само първите две букви в азбуката на демокрацията и в същото време доказа голямото нежелание за истински демократични реформи. Публикува заплатите на висшия ешелон, които са измама за наивници. /Ръкопляскания, “Браво”!/ Фактически те трябва да се умножат по десет!

Затова нека да предложим платформи от основни искания към Народното събрание и ЦК на партията от името на всички независими сдружения, да се образува организационен комитет за провеждане на общонароден митинг в неделя на 10 декември – международен ден за правата на човека. /Ръкопляскания/

Непосредствено преди партийния пленум няма по-подходящ случай за независимите сдружения, клубове и комитети и народа от този ден да си кажем думата и да упражним натиск отдолу. /Ръкопляскания, “Браво”!/

Този фактор ще бъде решаващ за посоката на историческото развитие на България към истинска демокрация. Пътят към нея е единодействие и свободни избори, гаранция за действително преустройство и демокрация. Да не изпускаме момента на историческия шанс! Историята няма да ни прости никога! Всеки, който се чувства истински българин и в сърцето му тече кръвта на Ботев, Левски, Гео Милев и Вапцаров, трябва да се влее в редиците на 500 000-ия митинг, за да не се срамуваме утре от децата си! /Оживление/

И едно съобщение: аз пиша програмна декларация за нова народна демократична партия с участието на всички независими сдружения.

Всички на митинг в неделя! /Викове “Браво” и ръкопляскания/

Преди да приключим заседанието, имам да направя няколко съобщения:

1. Забраненото на 11 април 1989 г. голямо литературно четене “Кръг 39” и неговите приятели ще се състои на 5 декември 1989 г. от 17.30 часа тук в тази аудитория. Участват поети от цялата страна и от всички възрасти, между които Александър Миланов, Блага Димитрова, Диню Иванов, Валери Петров, Добри Жотев, Иван Давидков, Иван Динков, Иван Радоев, Иван Теофилов, Иван Цанев и много други, Радой Ралин също така, и много други.

2. Има съобщени предложения от Йордан Василев за това да се изпрати една телеграма до Държавния съвет за пълна амнистия на политическите затворници.

ГЛАС: И за пълна гражданска реабилитация на политическите затворници, а не само амнистия!

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Да, разбира се. Предполагам, че това се има предвид – не само амнистия, а и пълна гражданска реабилитация.

Смятам, че можем да приемем това предложение. Който е “за”, моля да гласува. Болшинство, приема се.

Възлагаме на този, който го е направил, да подготви телеграмата и да я изпрати.

Откривам заседанието на днешното наше събрание, което, както стана известно още от вчера, ще има предимно организационен характер. Моля онези, които не са членове на клуба, независимо от желанието им да станат такива, но досега не са приети, да напуснат залата, тъй като това събрание ще разглежда тясно организационни въпроси.

Същевременно трябва да съобщя, че има много настойчиви предложения за няколко групи, които са потенциални бъдещи членове на клуба, да присъстват, като заемат крайните горни места в аудиторията без право на изказвания и обаждане и да спазват реда на събранието. Това е на първо място групата от физическия институт, които подписаха колективно изложение по турския въпрос.

Освен това моля всички тук присъстващи, които не са членове, също да заемат горния ред, а членовете на клуба да минат по-надолу и да сгъстят редиците на по-първите редове, за да можем да броим гласовете по-лесно, когато ще преминем към избор на нов управителен съвет на клуба.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Имам едно предложение до събранието. Опитът от снощи ни показа, че аз не мога да овладея винаги и във всеки момент многото предложения, които се правят, затова предлагам следното: да имаме тук на масата един говорител на Управителния съвет, който да дава точен отговор на някои въпроси, по които УС има решения, или пък на въпроси, по които няма решение, по които молим събранието да вземе отношение. Също така един друг колега, който да формулира направените предложения от аудиторията, също от членовете на УС и да отстоява изобщо формулировките, по които трябва да дискутираме.

Предлагам в първия случай това да бъде КОПРИНКА ЧЕРВЕНКОВА, а във втория случай това да бъде един човек, който има тези способности, а именно проф. ТРАЙКО ПЕТКОВ.

Приемате ли те да участват, разбира се, аз властта не я изпускам, както някои казват, тя с кръв се взема и с кръв се дава, но те ще ми помогнат за по-успешното провеждане на събранието. /Весело оживление/

Ако няма възражения, моля другарите да дойдат тук на подиума.

Опитът от снощи показа, че е масово желанието от място да се взема думата, да се прекъсват говорещите и всеки сам да прави предложения, да апострофира. Двамата представители, които току-що решихме да бъдат тук в президиума, ще защитават вашите интереси – единият на Управителния съвет, който се отчита пред вас, и другият – на останалите.

Всеки, който иска да направи извънредно предложение извън реда на записалите се за изказвания, носи бележка до др. Трайко Петков, а той вече има думата оттук нататък да ви представлява или защитава, да внесе някои изменения в общия приет регламент.

Молбата ми е да не се допуска никакво нарушение на установения ред в събранието. Ако има проблеми, по които трябва в момента да се реагира, това да става чрез др. Трайко Петков. Приемате ли това като регламент на събранието? Да, приема се.

Починал е членът на клуба, известният художник НАЙДЕН ПЕТКОВ. Моля др. Невена Стефанова да каже няколко думи за него.

Всички познаваме големия художник Найден Петков. Тепърва има да се пише много за неговото творчество. Искам да кажа няколко думи за личността на Найден Петков.

Миналата година на 17 декември ***** и нелепо арестуване, на гости у тях *****, разпитите, за държането на следователите, за ***** акциите срещу нас, за следенето, заканите и подслушването на телефонните ни разговори. Той искаше подробно ***** попита:

Отначало предположихме, че се шегува ***** и потрети въпроса, докато се убедихме, че решението му ***** и искрено.

Днес пред смъртния му одър, неговата ***** колко той се е гордеел с членството си в клуба ***** приемем в нашите редове.

Нека сега с едноминутно мълчание почетем ***** /Всички стават прави и застават в едноминутно мълчание/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Снощи се ***** дискусии, страсти. Народната поговорка казва, че сутринта е по-мъдра от вечерта, но дали днешният ден ще бъде по-мъдър от снощи? И може би, когато нещата се разбъркат ***** момента на тяхното подреждане и оправяне и на ***** на днешния ден, за да се изяснят някои от позициите ***** се установи, че много от различните позиции, които бяха застъпени, са в погрешно и неточно тълкуване на редица определения и термини и за да изясни своята позиция, давам думата на другаря председател ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ.

Аз ще кажа само няколко думи, за да се изчистят някои недоразумения, които заведоха събранието в посоки, които не отговарят на неговото основно предназначение.

Нашето събрание е организационно и то се занимава със строго определени въпроси – характера на нашия клуб и неговата организационна структура при новата политическа ситуация в страната. Затова аз бях помолил да се центрират изказванията около няколко основни пунктове, които имат решаващо значение за успеха на нашето събрание.

Първо бих искал да отстраня недоразумението, което, струва ми се, се породи от изказването на др. Стефан Продев за политическата партия. Никой никъде не е поставял въпроса за създаването на политическа партия или за превръщането на клуба в политическа партия – нито в доклада, нито в резолюцията. Моля това да се има предвид и повече такъв въпрос да не се повдига, защото това са разисквания, които са просто безпредметни.

Второ, за движението, става дума за движението на клубовете. Някои другари изглежда имат опростената представа за клубното движение, като си представят дейността на нашите клубове в движение като унищожение на клубната форма и създаване на някаква политическа орда, която може само да вика по митингите или да участва в изборите. Не, става дума за движение на клубовете, които възникват. И понеже това е реален факт, ние тепърва да приемаме някаква стратегия за изграждане на клубове. Тези клубове са вече факт, те са възникнали и продължават да възникват. Следователно, ние не можем да не вземем предвид това обстоятелство. Идват хора от провинцията, искат от нас съвети, искат помощ, искат да установят трайни връзки с нас на една или друга основа, включително и тези, които изграждат самостоятелни клубове. Не може нашият клуб да не се интересува от това и да бъде индиферентен.

За приемането на членове – това е третият пункт, по който, струва ми се, трябва да се разговаря. Аз в доклада защитих тая теза – че трябва да се приемат всички, които желаят да влязат в клуба със съответните ограничения – да не са криминални престъпници, да не са компрометирани политически с едни или други престъпления.

Що се отнася до опасенията, че нашият клуб ще се превърне в нещо невъобразимо голямо, където ще се загуби неговият характер, аз мисля, че тези предположения до голяма степен са лишени от основание, защото на практика съществува една съвсем естествена селекция. Да кажем идват работници, които искат да членуват в клуба. Ние не можем да ги върнем тези хора, но можем предварително да разговаряме с тях и да ги питаме какво търсят, какво се надяват да намерят в нашия клуб.

Вчера например аз имах предиобед такъв разговор с един другар, който беше дошъл от Бургас и искаше да се запише в нашия клуб. Питах го защо се интересува от нашия клуб? Той каза, че бил арестуван преди време от милицията, били го в ареста, счупили му гръбнака и пр. Виждам, че той се интересува от правозащитна дейност и му казах, че съществуват такива и такива други сдружения, към които, щом от такива въпроси се интересувате, целесъобразно е да се обърнете и той се насочи натам.

Смятам, че всеки от нашите членове, които препоръчват кандидати за членове на клуба, могат да процедират горе-долу по същия начин.

Затова моето мнение е, а предполагам, че и ръководството на клуба мисли същото, поне в разговорите ние се ориентирахме към това клубът да бъде открит и да се прави тая естествена селекция на интересите, която след време настъпва, така че даже и ако са попаднали в клуба случайни хора, те ще напуснат клуба поради простата причина, че няма да им бъде интересно.

Четвърто – по въпроса за обединяването на усилията в клуба и на цялото това клубно движение с другите независими сдружения на координационна основа при пълно запазване на тяхната самостоятелност, тяхната автономия и специфичен профил на дейността им. Моля и по този въпрос също така да се вземе отношение. Нека другите въпроси, които много хора искат да повдигнат, да не се засягат в изказванията. В края на краищата нашето събрание има строго определена цел и затова би трябвало да се насочва към тези основни проблеми като организационно събрание на клуба.

Моля да ми се предаде вече списъка на желаещите да се изкажат, за да мога да функционирам по-нататък.

Аз няма да говоря като говорител на клуба, а просто искам да се опитам да ви предложа един модел, по който да разсъждаваме по бъдещето на клуба, понеже ние днес сме на нещо като конгрес на този клуб в момента, тъй като нашето събрание има учредителни функции.

Тук има едно писмо от Велислава Дърева[3] и то започва със следните думи: “Предполагам, че тази нощ никой не е спал, никой от нас, защото снощи ние бяхме на ръба”.

Вярно е, че демократизацията на обществото всички ни завари малко неподготвени, но от друга страна е вярно и това, че в случая ние трябва да търсим една малко по-обща форма, която трябва да ни обедини.

От това, което вчера чухме тук, стана ясно, че всички искаме да запазим клуба, аз употребявам условно понятие “клуб”, защото то си има едно много точно значение, което ние отдавна сме го пренебрегнали. В същото време обаче ние се различаваме по начина и средствата, с които този клуб трябва да действа. Тоест в една част от изказалите се вчера чухме, че те изявиха своите предложения и становища, единият от тях беше Стефан Продев, а другият беше Николай Василев, видяхме, че клубът трябва да се занимава с дискусии и следователно той трябва да се запази като дискусионен клуб. Другата част от изказалите се, имам предвид Петко Симеонов и донякъде Желю Желев, държаха, че клубът трябва да се превърне в демократично движение на клубове, който освен че ще защитава гласността и преустройството, ще се бори и за една демократична държава.

Нека сега да тръгнем да търсим общото, което събира тези две тенденции в клуба, защото ако сега се оставим да се изслушваме един друг, то е ясно, че ще има, ще се редуват едно изказване за дискусионен клуб, друго изказване за демократично движение.

В тази връзка аз ви предлагам следното: бих искала предварително да се извиня, че донякъде ще импровизирам това, което ще кажа, във всички случаи ще го опростя, но пък за да бъде ясно това, което аз предлагам, ще го оформя като някакъв вариант, защото най-лесното е да се разцепим в момента, но това не бива да става. Аз мисля, че е твърде рано да се разцепваме. Никой в момента няма нужда от подобно разцепление.

Убедена съм, че привържениците на дискусионната дейност на клуба няма да бъдат разубедени, че трябва да прелеят в демократично движение, нито пък привържениците на демократичното движение ще бъдат убедени, че само с дискусии трябва да се занимаваме. Затова нека да реабилитираме думата “фракция”. Аз ви предлагам да съществува нещо, което не претендирам, че на всяка цена трябва да се казва “клуб”, но имам предвид някакво такова тяло, което ние всички тук представляваме, с две фракции. В края на краищата фракцията е част от някаква партия, която защитава целите на партията, но средствата и пътищата за постигането им са различни. Нека в случая на нашия клуб една фракция да се занимава с дискусии, с теоретична атака, с теоретична опозиция, с интелектуална опозиция ако щете, а другата фракция на клуба да се занимава с дейност, която е при всички случаи по-политизирана. С тая дейност тя вече излиза от теоретичната сфера, като ще се развива в такава насока: да се събират подписи, да се провеждат някакви социални или политически акции и жестове, но тя ще бъде много по-активна и няма да се ограничава само в сферата на интелектуалния труд.

Аз мисля, че ние можем да се опитаме да си създадем в това отношение един политически прецедент, при който в това наше тяло “клуб” двете фракции няма да се борят една срещу друга, а просто ще си помагат, защото цялото тяло е плуващо. Примерно част от хората, които имат самочувствие, че имат интелектуален потенциал и че могат да дискутират и решават даден проблем, като предлагат алтернативни решения, съвсем спокойно могат да участват и в другата дейност, както и хората, които в момента са много по-радикализирани, които искат да излязат например на улицата и да манифестират или да правят демонстрации, искат да тръгнат да събират подписка за нещо, имат интелектуален потенциал да участват и в дейността на чистата дискусия.

Разбира се, всичко това вече предполага една обща шапка. Аз съм сигурна, че трябва да има една обща шапка, в която да се създаде един федеративен принцип, т.е. да съществува задължителното условие, че едната фракция, ако приемете тази дума фракция, това може да бъде “крило” и т.н., но аз мисля, че думата “фракция” има нужда от реабилитация, тя у нас винаги досега е съществувала със знак минус, а навсякъде по света тя се използва за един нормален политически живот, фракционният.

И така, едната фракция, ако се приеме нещо такова, трябва да има равно представителство с другата фракция в един общ управителен съвет и вече общият управителен съвет ще взема решения по стратегическите задачи на клуба, а всяка една от двете групи, от двете крила ще се занимава със собствената си дейност. Тоест те ще имат една относителна самостоятелност, като ще съществува едно изрично условие едната да не компрометира другата, но аз мисля, че това вече само по себе си се подразбира.

Мисля си, че само така на някаква такава обща база, ние бихме могли да съществуваме оттук нататък като това тяло, това цяло, което е тук събрано.

С това предлагам в случая тема за размисъл, за обсъждане. Няма смисъл само да се изправяме тук и всеки да защитава собствената си теза. Мисля, че няма нищо несъвместимо, ако съществуват две такива фракционни крила в нашия клуб, тъй като те просто взаимно ще си помагат. Примерно нещо, което е развито, разгледано, нещо което вече е формулирано от едните, би могло да бъде разпространено, да му де търсят привърженици и от другите.

Ето, по този начин ми се иска да разсъждаваме, а не да дърпаме към себе си всеки отделно собствената си черга. Така че това е моят апел. Ако има нужда от уточнения, аз съм готова да ги дам, но имайте предвид, че това го измислих сутринта и то структурно и организационно не е много избистрено в главата ми, но само това ми е ясно, че двете фракции ще си имат собствен план за работа и собствени ръководства. Те същите тези ръководства могат да ги излъчат в Управителния съвет, могат да решат други ръководства да си излъчат в УС, но УС ще има координационна и решаваща дума само по големите и стратегически задачи на клуба.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Другарят професор Трайко Петков вече е получил една бележка “ако е възможно, моля да се прочете още веднъж резолюцията”.

Смятам, че това ще се подкрепи от повечето тук присъстващи.

К. ЧЕРВЕНКОВА: Преди това едно допълнение. С оглед на направеното от мен предложение, при това положение нашият клуб не трябва да се казва “клуб”, а “Федерация за подкрепа на гласността и преустройството”.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Да, чухме още едно предложение. Смятам, че плурализмът допуска множество предложения.

Има думата Петко Симеонов, за да прочете отново резолюцията.

ПЕТКО СИМЕОНОВ: /прочита повторно проекта за резолюция/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата за изказване Владимир Петков.

След него да се готви Пламен Стефанов, след него

Аз вчера подадох заявление за членство в клуба и моля сега да ме изслушате. Аз съм научен сътрудник по металознание, работя в научен институт. Преди две години в Перник организирах един малък дискусионен клуб, който просъществува до 1988 г. и бяхме принудени да го закрием.

Щастлив съм, че днес мога да видя наживо цвета на интелигенцията в България, която винаги е била и духовен водач на народа си.

Искам специално да подчертая голямата роля поне за мен, която изигра др. Желю Желев с книгата си “Фашизмът” и му благодаря също така за статията “Великото време на интелигенцията” от миналата година, отпечатана във в. “Народна култура”. За мен и за нашите дискусионници това беше като глътка кислород в отровните изпарения на разлагащия се живковистки тоталитаризъм.

Изцяло ги поддържам с едно малко предложение за допълнение към проекта. Мисля, че много безцветна е оценката за работата на клуба през изтеклата година като “задоволителна”. Ако е така, тогава на какво се дължи огромният авторитет на клуба? Според мен тук трябва да се употребят суперлативи. /Оживление/ В какъв смисъл? В смисъл, че въпреки терора и ограниченията, клубът можа да запали в нашия народ лъч на надежда, и конкретни предложения за характера на клуба. Мисля, че той не трябва да бъде политическа партия и затова предлагам неговото название да си остане “Клуб”, тъй като то много добре се възприема и се утвърди с това название.

Считам, че клубът трябва по-широко да разтвори вратите си за нови членове и да не се затваря в един елитарен кръг, но същевременно би трябвало според мен да запази дискусионния си характер, т.е. да произвежда научен продукт във вид на алтернативни идеи.

Към комисиите или секциите на клуба аз предлагам да се образува и седма такава секция, да се намери място, която бих предложил да се нарича “Социалистическа алтернатива”.

Аз съм член на партията, привърженик съм на становището, че социалистическата идея не е окончателно изчерпана и мисля, че такива привърженици на идеята като Рой Медведев, в последно време мога да посоча и Гари Каспаров, считат, че има място за развитие на тази идея и за дискутиране върху този проблем.

В заключение искам да кажа по повод на това, че много хора от снощи ценят времето си и напуснаха, мисля, че ние тепърва ще свикваме към демократичното общество, към правовата държава и трябва още в самото начало да бъдем наясно, че това е свързано с жертви, със загуба на време. Вярно е, че по-рано по време на диктатурата на Живков ние можехме да узнаваме за съдбата си от решенията на “вожда и учителя”, от предаванията по телевизията и ни беше “спокойно”, но сега трябва да се примирим, че там, където се дискутира, където ще се вземат решения по един демократичен начин, ще бъдем принудени да жертваме нещо от себе си.

Преди да започна своето изказване, искам да дам едно обяснение за това, което се появи във в. “Работническо дело” – една реплика на д-р Калайджиев по повод на едно мое изказване в комисия на Народното събрание.

“Клубът се отнася внимателно, с реализъм и разум към предложенията си”, а в “Работническо дело” в случая, а и в “Земеделско знаме”, които са прочели, са видяли цялото мое изказване, което има такава основна идея: там бяха представили един правилник за разпределение на жилищата, усъвършенстван правилник, аз казах, че не може да се усъвършенства нещо, което е изцяло компрометирано, и казах, че единственият начин да се реши този въпрос е да се премине към пазарна икономика и към продажба на жилищата, като се отдели една определана бройка жилища за социално слабите слоеве на населението.

Всичко това беше аргументирано не особено пространно, но достатъчно ясно и получи одобрение от редица участници в това заседание.

Сега искам да кажа няколко думи за това, за което сме се събрали.

Защо това снощи беше толкова сложно? Ами защото е труден въпросът. Трудно е сега да се реши този въпрос за статута на клуба – как и какво да бъде: клуб, затворен или масово движение. И ако има нещо тук, което най-много ме плаши, това е нашият начин на мислене, ординарното мислене – на единия край затвореният клуб, а на другия край масовото движение. И като че ли нищо няма помежду им. А мен ми се струва, че помежду има много форми, има предостатъчно форми, по които можем да мислим и аз считам, че една от тях даже ни дава възможност за едно компромисно решение. Какво имам предвид?

Една възможност: клубът в класическия му образ “кула от слонова кост” – затворен, изолиран от хората и страната. Аз мисля, че ние не можем да приемем такова предложение.

Втора възможност: Клуб в кула от слонова кост, свързан централистично като господстващ център с подобни кули в страната.

Трета възможност: свързан федеративно с други кули.

Четвърта възможност: клуб, съответно клубове в страната, към които се създават дружества на приятелите на клуба, студентски дружества към клуба и други подобни форми.

Шеста възможност: партия. Да, и такава възможност съществува, независимо дали е предлагана или не, така, както беше представена, резолюцията за мен водеше и към такова решение, особено след обясненията, които бяха дадени за така наречената евентуална “кръгла маса”. Така че това е също така една възможност, но аз се боя от партия от досегашния тип, защото така или иначе много партии все още не сме измислили, много други типове партии не сме измислили още.

Бих искал обаче да се спра на още една възможност. Той, клубът, не може да бъде така затворен, както е сега, а трябва да отвори вратите си, но не трябва да губи физиономията си, не трябва да губи това, което го отличава от всички други движения.

Първо, какви са приликите с другите движения? Мисля, че всички те, имам предвид неформалните, независимите движения са опонентни на властта със законни средства. Това първо.

Това е казано най-общо. Обаче има и съществени разлики, където клубът трябва да намери мястото си.

Първо, нашият клуб не е като профсъюз “Подкрепа”, не е насочен само към човешките права като дружеството за човешки права.

ЧАВДАР Кюранов: Ще повторя: прилики с другите движения, опонент на властта, демократичен, клуб за гласност и плурализъм. Разлики: не е профсъюз като “Подкрепа”, не е насочен само към човешките права като дружеството, не е религиозно сдружение, макар че е за свободата на религията. Той е и трябва да стане и да остане средище на мислене, мозъчен тръст, от който да черпят всички демократични движения и сдружения. Не че те не могат да мислят с главите си, не стои така въпросът, но клубът има тая задача и тая специфика – да бъде генератор на идеи, да идва до идеи, научен продукт, алтернативни решения да предлага, както се изказа другарят преди мен, с който аз съм напълно съгласен, да прави предложения до обществеността преди всичко, а в някои случаи и до властта.

Разбира се, това е политическа дейност, защото културата, икономиката, демографията, всички те имат политическо съдържание.

Това мога да кажа по физиономията на клуба от гледна точка на неговата дейност. Но тази физиономия се определя и от членовете му и за мен е естествено преди всичко членовете на клуба да бъдат от средите на интелигенцията, от гнилата, фалшивата, презряната, подтиснатата!

Значи ли това, че ако дойде работник, селянин или занаятчия и поиска да влезе в клуба, ние трябва да го изпъдим. Разбира се, не значи. Но спецификата на клуба, определена от гледна точка на дейността му, се допълва от гледна точка на членовете именно така, защото между другото това е един от начините да се осигури свобода на интелигенцията в такъв клуб, да има такъв клуб.

Николай Василев предложи един критерий – възможност на хората да участват в дискусионната дейност на клуба. Аз обаче мисля, че ние в това отношение можем да отидем и към нещо още по-широко. Приемам този критерий, но мисля, че той може да бъде разширен.

В Пловдив са намерили според мен едно интересно решение, като са казали, че член на клуба може да бъде всеки, който е част от интелектуалния потенциал на нашето общество, аз бих казал, от духовния потенциал на нашето общество. И аз мисля, че този критерий, както се казва, подлежи на операционализация, може да бъде операционализиран. Затова тук ще влязат и студенти, които не приемахме само по една причина, за да не ги изключат от университета, както бяха започнали, могат да влязат и ученици, могат да влязат и други, които са именно част от тоя духовен потенциал на страната.

Сега ще се спра на въпроса за “кръглата маса” и как ние бихме се явили на една такава “кръгла маса”. Първо, нека да не се самохипнотизираме и да не се сравняваме точно с нещата, както те се развиха в Полша или Унгария. Да не забравяме, че в Полша борбата се води от години, в Чехословакия и Унгария също от години и то с много по-дебели слоеве интелигенция, отколкото имаме ние, но зад тях стояха мощни движения – работнически, селски, на интелигенцията. А такова движение вече има извън нас, извън клуба – “Подкрепа” и другите и т.н.

Как ние сега ще се явим, ако би се стигнало до една “кръгла маса”? Ние няма да се явим там с бройки, а ще се явим с качество, ще се явим с идеи, с тоя алтернативен продукт, както успешно беше наречен тук преди малко.

Другите движения и сдружения естествено ще гонят масовост, но ние не можем да ги следваме и стигнем в това отношение. Има опасност да набъбнем, а след това да спаднем.

Има и нещо друго много по-важно. Ако ние започнем да се стремим да увеличаваме много нашата членска маса, тогава ще бъдем конкуренти с тези движения, ще започнем една борба с тях, която в български условия едва ли може да се спре и ограничи в границите на културните отношения. И ние там ще се явим не като конкуренти, а като търсени съюзници.

Аз мисля, че пътят на широкото движение или евентуална политическа партия, това е път на сблъскване, на все по-засилващата се конкуренция с другите, а не път на сътрудничество. Пътят на клуба, запазил своята специфика, е път на съюз и сътрудничество с тези движения, разбира се на принципна, приета обща платформа и обща програма.

Няколко думи за по-тясно организационни въпроси.

Решително възразявам срещу това Управителният съвет, който ще бъде избран, да се свиква рядко и правата и прерогативите на ръководството да бъдат предадени на организационно бюро или комитет. Това не трябва да става. Не по-малко от два пъти в месеца трябва да се свиква този управителен съвет и който не може да участва в неговата работа така, нека сега да внимава дали да влезе в Управителния съвет, да помисли дали да остане, или да не остане в него.

Бюрото да се избира направо от общото събрание.

Смятам, че това е погрешно, това е път към президентска власт и не е правилно да се постъпва по такъв начин даже за един малък колектив.

И на трето място, смятам, че ротацията трябва да се запази, разбира се, може да се удължи до няколко месеца – до 4 или 6 месеца, но не повече.

Сега искам да предложа една алтернатива на резолюцията, която тук ни беше предложена.

Тъй като се изказвам сега по резолюцията, то моля ако времето ми за изказване по регламент е свършило, моля за няколко минути време още.

Предлагам по-кратка резолюция, защото тази, която чухме, прочетена от Петко Симеонов, в голямата си част не е резолюция, а платформа.

1. Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България да се преименува в Клуб за гласност и демокрация.

2. Да се разработи платформа и програма на клуба.

3. Клубът за гласност и демокрация да се развива като доброволно сдружение на гражданите, което да ратува със законни средства за осъществяването на коренни демократични промени в нашата страна върху принципите на гласността, демокрацията и плурализма: политически, икономически, социален и културен.

4. В клуба да членуват всички граждани, които са изявили желание за това и които представляват част от интелектуалния потенциал на страната.

5. Управителният съвет да конкретизира критериите и начина на приемане в клуба.

Имам предвид тези ограничения, които ги имаше в другата резолюция.

6. Клубът да съдейства и подкрепя създаването на клубове и други сдружения в страната, които приемат неговата програма или имат програма, близка до неговата по своите цели, задачи и средства.

7. Да се подготви и осъществи изграждането на Съюз на клубовете и сродните движения в страната като участието в него бъде напълно доброволно и на федеративна основа. Наименованието може да бъде и друго. За целта Управителният съвет да създаде специално комисия.

8. Да се поддържат по-непосредствени връзки с такива сдружения като клуба “Демокрация”.

9. За да се засили сътрудничеството с другите независими неформални сдружения, клубът да участва в координационен комитет, който да подготвя и извършва съвместни акции. По-тесни форми на сътрудничество да се осъществяват само като бъде приета обща платформа и обща програма, предварително обсъдена и приета от Управителния съвет.

10. Да се създаде съвместно с други независими движения инициативен комитет, който да организира митинг на 10 декември, на който да бъдат приети искания на тези сдружения по повод предстоящия пленум на БКП.

Това са предложенията, които правя. Те могжат да бъдат допълнени и с някои от конкретните предложения от другата резолюция.

Две думи и по отношение предложението на Копринка Червенкова за фракциите.

Другарки и другари, боя се, че това е пак плод на нашето мислене “или – или”. Не бива да стигаме до фракции. Това, което аз искам да предложа в тази връзка, е едно компромисно решение, един клуб, който се отваря, но вратите му не се отварят до безкрай, който дава възможност да запази своята специфика, да бъде преди всичко представител на интелигенцията и да бъде мозъчен тръст за всички сдружения неформални, независими, които биха се интересували от неговите идеи.

ПРОФ. ТРАЙКО ПЕТКОВ: Мисля, че сега е най-подходящо да съобщя какво мнение се получи тук при нас, защото почувствах, че снощи имаше такова мнение широко тук вътре в залата. Позволете ми да го прочета:

“Смятам, че българският народ очаква от клуба политическа дейност и то незабавна, и в съюз с другите независими движения. Освен това в лицето на най-известните членове на клуба хората очакват да намерят своите лидери в борбата за демокрация.

Смятам още, че телеграмата от Чехословакия, подписана от Хавел, поздрави клуба именно като водач на политическата борба на българския народ.

Що се отнася до алтернативните решения, самото време вече ще ни ги посочи.”

Вие взехте отношение в известна степен по този въпрос. Обръщам внимание особено на факта, че наистина нашият народ поради редица обстоятелства смята, че в клуба са хората, на които той може да гласува доверие.

ЧАВДАР КЮРАНОВ: Моето отношение е положително. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: И така, продължаваме по-нататък. Има думата др. БЛАГА ДИМИТРОВА.

Да се готви Елка Панова, след това Ивайло Трифонов, Брайко Кофарджиев.

Снощното събрание ме изпълни с противоречиви мисли и чувства. И аз не спах тази нощ. Нека видим сега на сутринта какво съм измътила.

На разсъмване ми се изясни една проста истина: събитията налагат своя логика. Обаждат ми се хора от цялата страна, хора с различни професии и на различни възрасти, с различни отправни точки към промените. Нашият клуб изглежда е събудил у всички тях една надежда и ние нямаме право да излъжем тази надежда. Хората очакват от нас да им помогнем, да им посочим правилния път за действие, да обединим усилията им. Би било дезертьорство от наша страна, ако им кажем: ние сме клуб на интелектуалци, нашата задача е теоретична, да обсъждаме … /Ръкопляскания – бурни и продължителни/

Поели сме един тежък кръст, нека да го носим до края! Ако някои се дразнят от думата “политически характер”, нека го наречем “граждански”, но ние сме длъжни да откликнем на повелята на момента, да спомагаме за изграждане в нашата страна на гражданско общество.

Замисълът на нашия клуб при създаването му беше да постави на широка дискусия наболели проблеми на нашето общество, специфични за България във връзка с традициите и историческата ни съдба. Но този първоначален замисъл прераства в по-значителна мисия, пред която ни изправи нашата общественост, очаквайки от нас повече, отколкото може би самите ние сме си поставили за цел. Но едното не изключва другото. Напротив, за да изпълним високите изисквания на момента, ние трябва да съчетаем мисленето с действието, теорията с практиката, в движение трябва да преустройваме самите себе си.

Трудно ще бъде, и на мен ми е много трудно, но щом сме се нагърбили с будителска мисия, трябва да я осъществим. Нашите будители не бяха само теоретици, но и практици.

Би било в духа на безнравствената авторитарна система “разделай и владей” да се обособим в затворен кръг от интелектуалци, които не допущат размиване с многобройност и многоликост от членска маса.

Как да отговаряме на всекидневните запитвания и обещания по телефона, на писмата и на запитванията на хора, дошли от София и провинцията пред вратите на домовете на мнозина от съклубниците? Не можем да върнем от прага всички тези съмишленици, които искат да влеят силите си в трудното дело за спасяване на България.

Владимир Левчев и Едвин Сугарев се изказаха тук с цялата отговорност на съвременници, верни на българската традиция на народната интелигенция и те ни подсказаха нещо много важно – че не трябва да дърпаме малката си черга ту насам, ту натам. Най-важното в този повратен миг от историята ни е да обединим духовната енергия на нацията, не да създаваме партия, а да изградим общност от съзнателни граждани. Вместо бюрократичния рецидив, извинете ме, от организация със всекимесечен бюлетин, аз настръхвам от тази дума “бюлетин”, предлагам да издаваме на три или четири месеца едно списание, съчетаващо интелектуалното наследство на списанието “Демократически преглед” на Тодор Г. Влайков, “Философски преглед” на професор Михалчев и дори “Мисъл” на д-р Кръстев. /Ръкопляскания/

Такова списание с различна политоложка платформа да има различни отдели – може те да са 6, колкото са секциите на клуба плюс още седма – предлагам да бъде “Проблемите на младежта”. Там да бъдат публикувани, в това списание, задълбочени статии, информации от наши капацитети, пък и от чужди. На страниците на такъв орган могат да се водят и полемики. Покрай тази дейност обаче нашият клуб включва широки слоеве от населението и затова не трябва да забравя и широката къртовска и черна работа не за да завземе властта, а за да бъде един коректив на държавната машина, един амортисьор за болезнените процеси при преминаването към демократичната система във всяка област на живота.

Сигурно ще ни струва много усилия такава пренагласа на съзнанието, но ние нямаме път за отстъпление.

Един колега ми припомни мисълта на Гьоте: Змия, която не си сменя кожата, умира”. Умът, който не си сменя възгледите, е обречен на смърт.

Хайде да не приличаме на змия, превърнала собствената си кожа в усмирителна риза!

И едно обаждане по телефона днес имам за втори път. Преди две седмици една непозната възрастна жена каза, че предоставя всичките си спестявания през целия свой живот, за да се издава една независима печатна творба например на две седмици или на месец, или на три месеца, да бъде списание или вестник, тя самата не предлага нищо, ние да обсъдим, но тя дава своята материална помощ.

Тази форма на взаимопомощ в нашето общество пак е едно възраждане на старата наша традиция. Нека ние да откликваме и да събуждаме още повече у хората тези хубави стари наши български обичаи!

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Ще даваме думата последователно на: Елка Панова

Използвам този термин, защото съм убедена, че все още ни свързва един общ социален статус. Аз се надявам, че той по принцип няма да бъде загубен, защото мисля, че ако клубът след свалянето на Тодор Живков има толкова очевидна притегателна сила, това е така, защото той е свързан с понятието интелигенция. Българският народ все още има силна вяра във възможностите на своята интелигенция. Но българската интелигенция, нека си признаем това, има твърде голяма необходимост да стане истинска, да стане истинска народна интелигенция.

Поради това аз мисля и в моето съзнание е, аз самата участвам в клуба от неговото основаване, клубът беше създаден именно с цел да обедини усилията на българската интелигенция не само, но да подпомогне създаването и укрепването на нейното собствено самочувствие, да я очисти в много голяма степен от присъщата й както в миналото, така и сега, най-пресни примери имаме хиляди, от нейното пробудострастие, от нейната твърде лесна купаемост, от възможността, податливостта й да бъде купена, от това че тя твърде лесно се поддава на демагогия.

ЕЛКА ПАНОВА: Аз мисля, че ако клубът на българската интелигенция, който беше създаден като клуб за подпомагане на преустройството, изпълни някаква част от тази много голяма негова мисия да консолидира българската – честната, искрената, народната българска интелигенция, което означава твърде много, да се изяснят масата проблеми, свързани с интелигенцията в нашата страна, още повече, че нашето общество, както и въобще във всички социалистически страни, страда от много големи проблеми, свързани с духовния живот на обществото, то този духовен живот у нас наистина замря, нравствените критерии бяха твърде размити и неценени, умствените критерии бяха твърде размити и неценени, изникнаха други критерии, свързани с материалното благополучие и всичко друго.

Аз мисля, че изясняването, но не просто декларирането, а дълбокото проникване в това какво означава да се възроди духовният живот на едно общество, трябва да бъде първата цел на нашия клуб.

Колеги, аз не разбирам това нещо, този хъс, който се прояви и на миналото събрание по отношение на всичко, което се направи след свалянето на Тодор Живков от страна на официалните органи. Аз лично не съм свързана с никой от тях, но аз мисля, пазил ме господ, но става дума за нещо друго, аз мисля, че никой в нашето общество – нито работническата класа, нито интелигенцията, нито селяните са заинтересовани в днешния момент от конфронтация вътрешна. И без това страната ни и нашето общество има толкова дълбоки рани. Етническият проблем например е толкова сложен и труден и свързан с тези трудни процеси, които много добре знаете.

Нашият клуб по времето на Тодор Живков се създаде като Клуб за гласност и подкрепа на преустройството. Нима това преустройство на социалистическото общество, защото такова е то в нашето време, нашият клуб желае ли да стане друго или да обнови социализма, така че той да се превърне в социализъм с човешко лице? И това е един голям въпрос, който трябва да бъде изяснен по време на дискусиите на клуба.

Това преустройство, за което говорихме, вече осъществено ли е, та ние да се отказваме от названието на клуба “Клуб за гласност и подкрепа на преустройството”? Или Тодор Живков бе по-достоен да бъде подкрепян в това, което правеше, отколкото сегашното ръководство?!

Аз не апелирам да се съгласяваме безусловно със всичко, което прави новото ръководство, но аз мисля, че ние трябва да разбираме едно много важно обстоятелство – че хората действат в зависимост от структурата на обществото. Създават се сега нови структури. Защо ние възразяваме, а не се съгласяваме с това, че да речем, профсъюзите са се обявили за независими и дадоха редица твърде полезни предложения? /Оживление, шум в залата, гласове на несъгласие и викове “Не, ние не сме глупаци”/

ЕЛКА ПАНОВА: Аз мисля, че всички имат право да кажат това, което мислят. /Шум в залата/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Моля, запазете тишина, запазете спокойствие!

ЕЛКА ПАНОВА: Аз не защитавам официалните профсъюзи. Става дума за нашата позиция, става дума за това, че може би нашата позиция на клуба и на другите неформални организации провокираха, изискаха да се създадат тези нови структури. Но тези нови структури дават нови възможности. Защо ние да не подскажем тези възможности? Ние нямаме тази държавна структура, която създава възможности за реални социални придобивки. Защо нашият народ да не живее по един нормален, законен начин?

Аз мисля, че всички ние много добре разбираме, че всички компрометирани хора трябва да си отидат, но ние като клуб, нито пък останалите неформални организации, не можем да демонтираме цялата система.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Едно от най-важните изисквания е всеки да изслушва спокойно мнението на другите. Затова много ви моля да се уважаваме, колкото и противоречиви мнения да се изказват, ние да се изслушваме.

ЕЛКА ПАНОВА: Искам да кажа още само две думи.

Искам да кажа, че аз не съм официален говорител на правителството. Става дума за нещо друго, колеги. Нашето общество наистина има нужда от консолидация и демократизация, и преустройство.

ЕЛКА ПАНОВА: Защо да си противореча? През целия си живот аз съм го доказвала, че така или иначе винаги съм била за демокрация. Но сега става дума за нещо друго. Който е бил, да речем дори на последния митинг, не е могъл да не усети надигането на много страшни сили, които са такива, че на тях не може да се даде пълен простор, защото може да се получат големи граждански сблъсъци.

Аз не мисля, че нашият клуб трябва да стане основа или да даде повод за подобни граждански сблъсъци. /Оживление, гласове на несъгласие, възражения и недоволство/

ГЛАС: Защо не ни дадат възможност за диалог? Докога ще чакаме? Това е унижение за човека.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Моля да не се обаждате, моля ви също да спазвате регламента.

Надявам се, че днес върви по-нормално нашата работа. Аз ви поднасям едно извинение за моите емоционални прояви вчера, но надявам се, че днес и другарят председател е отчел неудачния си опит и затова днес нещата вървят по-добре.

Напълно съм възхитен и даже дълбоко трогнат от изказването на другарката Блага Димитрова, напълно подкрепям и позицията, развита от професор Кюранов за федерация на клубовете в България, координационен съвет с независимите неформални организации с оглед изграждане в бъдеще на Съюза на демократичните сили в България. /Ръкопляскания/

Считам, че предложената проекторезолюция за това събрание на този етап, която предложи професор Кюранов, е подходяща за тази цел, която днес сме си поставили, а резолюцията, предложена от Петко Симеонов предлагам да гласуваме да бъде платформата на нашия клуб на митинга на 10 декември. /Ръкопляскания/ Защо? Защото според мен, разбира се, другарите ще се изкажат, ако е необходимо нека да гласуваме точка по точка нещата, които Петко Симеонов предложи, защото ние на този митинг на 10-ти трябва да кажем какво е виждането на този свят, за който ние се самообявяваме или ни мисли народа, какво е неговото виждане по животрептущите въпроси на нацията и страната. /Ръкопляскания/

В отговор на другарката Елка Панова искам да кажа, че на 15 декември тази година в Софийския университет се създава организация на независимия профсъюз на преподавателите, служителите и работниците от ВУЗ, който излиза от така наречените “независими държавни профсъюзи”. /Ръкопляскания/

И накрая, завършвайки, искам да ви кажа, че вчера след нашето злополучно събрание имахме дълга дискусия с много хора, също и с проф. Генчев, който е председател на университетския форум, ние си създадохме дискусионен клуб “Демокрация” в университета, но за да не се дублира с нашия клуб, по всяка вероятност той ще приеме названието “Университетски форум”, каза следното: “Ако вие се откъснете от политическия живот, /очевидно той не е член на клуба и затова говори “вие”, на нас/, ако вие не бъдете духовните политически водачи на нацията, вие ще загубите за десет дни всичко, което спечелихте за една година!”

И накрая, моля запазете тишина, понеже ми отнемате от времето: накрая трябва да знаем какви алтернативни неща ни се готвят на нас. Разпространено е вече едно обръщение до всички български трудещи се, разработено от много авторитетни активни борци, включително и военни, което е наречено “Обръщение към българските граждани и всички трудещи се за създаване на обществен единен фронт за преустройство и защита на социализма”. Ще ви прочета само един кратък пасаж от него.

ИВАЙЛО ТРИФОНОВ: Не, цялото е 6 страници и аз го нямам. Аз съм си преписал само някои пасажи. Сега ще ви прочета само едно нещо, тъй като то много красноречиво говори какви опити се правят за защита на народа от нас. /Оживление и шум в залата/

“Ние се борим и ще се борим против всички реакционни сили, които използват сегашната сложна обстановка и искат да върнат България назад към капитализма, към старото робство и експлоатация, които подават ръка на международната контрареволюция /смях, оживление/, обединяват се против Съветския съюз и посягат на животворната българо-съветска дружба. /Шум в залата, гласове “Не може да бъде!”/

“Нашата първа бойна задача е да разобличим тяхната демагогия, да демаскираме всички техни опити да се представят за демократи и защитници на народа, да покажем истинските им цели и намерения”.

Ех, да видим нашите истински цели и намерения, да го обявим на 10 декември чрез тази резолюция на Петко Симеонов.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Малка информация: това е резолюция на една група съдени и осъдени като бивши сталинисти.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Не ген. Анев, а Куцаров, Кирил Милев и др. Те са една малка група, не представляват ….

Това е една сталинистка група, която има своите поддръжници, но аз исках да кажа какъв е моралният облик на тези хора.

ГЛАС: Аз имам предвид групата на Веселин Андреев и др.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Да, може би сте прав, това беше една антипартийна група.

ГЛАС: Тук не става въпрос за морал, а за сблъсък на идеи. В тази група се водеше борба.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Брайко Кофарджиев. Няма го.

Има думата Димитър Коруджиев. Да се готви Н. Стефанова.

Аз ще направя съзнателно едно малко по-екстремно изказване, а то ще бъде екстремно защо? Защото времето не чака. А когато времето не чака, както блестящо го каза Блага, човек трябва да може да променя своята линия. Гъвкавостта е нещо, без което нищо няма да можем да направим и това ни го доказва дейността на самия Хавел, от когото вчера получихме телеграма.

У мен се поляризираха две мнения за бъдещето на клуба: превръщането му в политическо движение, което обединява клоновете в провинцията и сродните интелектуални клубове и сътрудничеството с другите независими движения в един общодемократичен фронт, няма значение как ще го наречем – от една страна и от друга страна – затварянето на клуба в рамките на един ограничен състав, който ще обсъжда най-важните съвременни проблеми на страната и човечеството.

Човекът, който крещеше вчера тук и напусна събранието, ни обвини всъщност в бездействие. Но ако нашето бездействие е било до известна степен оправдано в предишните деситилетия, когато единствената реална съпротива бе неучастието и мълчанието, сега никой няма да ни извини.

Вярно, обстановката не е много променена, дотолкова доколкото ние не знаем истинските намерения на новото държавно ръководство, но се е променил народът, а това е сто пъти по-важно, тъй като всеки ден се променя и обстановката в източноевропейските страни. У нас се провеждат митинг след митинг, страната кипи. Събитията просто ще ни задминат, така да се каже, ще се състоят и без нас, ние ще изгубим доверието на хората, ще изгубим оня авторитет, който дискусионният клуб натрупа през тази година. Но и за народното движение това е лошо, защото ще го лишим от авторитета на известни имена и най-важното – от по задълбочено идейно ръководство.

Много важно е да приемем предложената резолюция. Това ще респектира властта и ще бъде още един повод за надежда за всички независими движения. Но приемането на резолюцията не означава, че клубът не може да създаде структури, в които всеки да реализира своите предпочитания.

- реакции на различни актове на консервативните сили и т.н.

Тук нашата помощ ще е безценна и тук е мястото на всички, които жадуват за активност, които чувстват, че е невъзможно да стоят спокойно, когато навън лицето на живота се изменя всеки миг. Но ще има обсъждане и на алтернативни предложения за различни закони, особено в икономиката и т.н., неща, които ще бъдат един по-бавен процес и там могат да се ангажират хората, на които не са им присърце бурните граждански проявления, още повече че във всеки обхват, чиито предложения да се обсъждат от всички нас и бъдещите членове на движението едва когато са готови.

За всичко можем да се споразумеем, но едно е важно да разберем, както показва опитът и на другите източноевропейски страни – че партийната власт допуска демократични реформи само когато е притискана всеки ден и всеки час. /Бурни и продължителни ръкопляскания и възгласи “Вярно”, “Браво!”/

Никакви илюзии не трябва да имаме в това отношения. Загубим ли темпо, захласнем ли се по приказките, които се сипят отгоре, ние сме обречени на изолация и ще обезсмислим направеното досега, няма да усетим как примката отново ще ни стегне. Я си представете, че осъмнем една сутрин с вестта, че е паднал Горбачов. Тогава може би за всичко ще е късно, ако демокрацията не е вече свършен факт! /Ръкопляскания/

Когато България се демократизира, ние пак ще станем изцяло дискусионен клуб и интелектуална опозиция. Но нека да изживеем първо тоя велик час! /Ръкопляскания/

След нея ще имат думата Димитрина Петрова, Ангел Ахрянов и Димитър Луджев.

НЕВЕНА СТЕФАНОВА: Аз се бях приготвила да ви дам един пример на семейно обсъждане на проблема, но ще се откажа от него, макар че ние с моя съпруг рядко обсъждаме нещата с такова единство, с моя съпруг Михаил Величков, но аз ще ви прочета затова пък изказването на Валери Петров, за което той ме помоли, тъй като той е възпрепятствуван да участва в обсъждането днес.

Поради невъзможност да участвам в събранието лично, изпращам ви тези няколко думи по въпроса, който сякаш е на път да разедини хората от клуба, преди да е започнал да действа пълноценно в новата обстановка след 10 ноември. Тази обстановка естествено изисква клубът да разгърне своята дейност в ширина и дълбочина, сериозно да се активизира. В противен случай той би се превърнал в някакво платонично културно-просветно дружество с твърде слабо практическо влияние върху днешния бурен обществен момент, изискващ упражняването на все по-усилващ се натиск отдолу на хората върху Централния комитет на БКП, започнали промяната.

От друга страна обаче, новият курс към бързо масовизиране и превръщането на клуба в политическа формация с кажи-речи партийна структура и дисциплина, курс, който се чувстваше отдавна чрез част от клубното ръководство, а сега се проявява доста отчетливо в проектите за програма и резолюция на събранието, не ми се вижда най-правилно. Смятам, че клубът трябва да запази досегашната си същност на групировка от не непременно напълно единомислещи научни работници, общественици и хора на изкуството, обединени от няколко основни в момента политически идеи – демократизиране на живота в страната, дълбоки промени в структурата на обществото и в екипа на ръководството му, социализъм при истински плурализъм и свободни избори. Същевременно той трябва да разширява броя на своите членове, да активизира дейността си, да налага своето присъствие в обсъждането и решаването на всички важни проблеми на деня, да участва в масови акции, съгласувани с други близки нему по идеи независими дружества и да държи връзка с движенията за демократични промени в СССР и с останалите социалистически страни.

Във връзка с горното мисля, че и предлаганата промяна в името на клуба не е необходима. Струва ми се, че разбирам мотивите на една такава промяна, но според мен е твърде рано за клуба още при първото си събрание в атмосфера на гласност да се отказва от едно име, което, появило се в по-трудни времена, все пак му придава тяжест сред обществото.

ГЛАС: Имам въпрос към Невена Стефанова. Валери Петров вчера не беше тук, нали?

Да се готви Димитър Авджийски, след него Ангел Ахрянов, Деян Деянов, Димитър Луджев.

Ние бяхме поканени да говорим по дискусионния въпрос, който според мен е абсолютно фалшива дилема, но все пак аз ще кажа какво мисля по него.

За мен истински дискусионен е въпросът за резолюцията. Аз съм много изненадана, че в тази аудитория няма достатъчно бързи рефлекси именно към резолюцията, предложена от Петко Симеонов, и към другата, втората резолюция, предложена от Чавдар Кюранов.

Но все пак нека се върна на въпроса, по който ние бяхме призовани да говорим.

Най-напред по въпроса за фракциите, които ни бяха предложени от Копринка Червенкова. Направо казано, аз съм за политизация на клуба. Аз съм също така и за неговата масовизация, но мисля, че тя не е възможна в собствения смисъл на думата масовицазия. Така например, вижте такъв пример: ние в “Екогласност” казахме, че ще приемаме без всякакви ограничения абсолютно всички, тоест отваряме си вратите най-широко или нямаме изобщо врати. В София имаме подадени за членство в “Екогласност” около две хиляди молби. Това ако го наречете масовизация … Но на мен не ми се струва, че това е кой знае каква масовост, въпреки това. Разбира се, за тези дни това не е малко, това е максималното, което можем да очакваме, но аз мисля, че няма опасност някаква огромна членска маса да започне да се натиска да влиза в клуба. Затова мисля, че това е просто едно фалшиво поставяне на въпроса.

Аз съм за политизация на клуба. Казвам това, защото веднага искам да отбележа, че с това предложение, което се прави за фракции, не зная дали си давате сметка, но всъщност това няма да бъде никакъв компромис между две крайни мнения, пак повтарям, аз смятам, че самата дилема е фалшива, но така или иначе, както те са поляризирали двете крайни мнения, а всъщност ще бъде в полза на нас, които сме за политизация на клуба. Защо? Ами много просто, защото тези, които изказват друго становище, тяхната позиция е негативно ограничителна. Те казват клубът да се занимава само с това и това. Ако те бъдат фракция примерно, аз нямам нищо против самата дума, разбира се, но това значи, че те ще участват в работата на един клуб, който като клуб е вече политически клуб, защото реалният въпрос според мен не е някакъв абстрактен въпрос, реалният въпрос просто се състои в това дали клубът да взема отношение по текущи политически въпроси, дали изобщо да не взема такова отношение или примерно да взема отношение по текущи политически въпроси само в краен случай, само в екстремални ситуации. Това е същността на въпроса и то съвсем конкретен въпрос.

Значи първо този въпрос за фракциите исках да засегна.

Второ, искам да кажа няколко аргумента относно това защо клубът трябва да бъде един политически клуб, разбира се, самата дума “политически” е доста натоварена и човек като чуе дори думата “политически”, тя вече стана мистична и всеки като я чуе, си вика “аха!”. Политически, значи тук има нещо сериозно. Всъщност какво значи политически? Не бива да се фетишизира изобщо никоя дума.

Струва ми се, че най-важното е следното. Тук много пъти вече чух аргумента “това е клуб”, а щом е клуб, следователно този клуб трябва да си има един сравнително затворен характер, да не приема членове безразборно и да се занимава главно с обсъждането на някои въпроси от научен характер. Според мен няма никакво значение речниковия смисъл на думата клуб. Ние не трябва, струва ми се, да робуваме, не трябва да изпадаме в такъв вербален фетишизъм и да робуваме на думата “клуб”, на определението на думата “клуб”. В различните страни от Източна Европа нещата са се сложили по различен начин. Както вече се посочи, общото между всички независими групи е това, че те са опонент на властта.

Но аз бих отишла дори още по-нататък, аз бих казала, че това е така, но е желателно те да бъдат реален антагонист на властта. Това е за мен най-важното, така поне ми се струва, те да бъдат антагонист на властта и всеки момент да могат да натискат, да имат наистина някакви алтернативни предложения.

Когато казваме “клуб” и смятаме, че от това трябва да произтича определението и на характера на тази организация, ние правим според мен следната грешка: всъщност ние искаме от значението на думата да определяме характера на дейността, а би трябвало всеки момент да бъде точно обратното, защото би трябвало характера на дейността да променя езика или езиковото, речовото значение на думата, езикът да се движи по нашата дейност, по историята, а не обратното.

Друг един аргумент, който се чува от дискусионистите, е че имало опасност да се загуби строгата научност на дискусиите, ако кой да е участва в тях. Но тук, тъй като става въпрос все пак за дискусии не по някакъв физически или химически проблем, а става въпрос за дискусии относно стратегията на развитие на цялото общество, тук не може да има експерти и не експерти. Самият характер на дискутираните въпроси, така, както те са отразени досега в клуба, е толкова стратегико-политически, че тук изобщо не може да става дума за тясно ограничаване състава и дейността на клуба. Изобщо този въпрос е така абсурден, както например да имаме експерти по смисъла на живота и по направления на историята. Напротив, колкото повече хора и то не даже като маса, а колкото повече представители на различни интереси бъдат допуснати в дискусията, толкова повече има шанс да се получи обективна оценка за развитието на историческия процес в България по-нататък. При обективността на историческата наука в случая ще се получи не изолиране на гледните точки на тези, които не трябва да влязат в клуба, а тъкмо като максимален брой гледни точки, те се неутрализират помежду си, така да се каже, разнодействащата ще определи стратегията на клуба. По този начин ние няма да бъдем догматици.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Говорите вече 9 минути и сте превишили регламента с 4 минути.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Обръщам се още веднъж към тези, които ще се изказват, да съсредоточат вниманието си върху становища по конкретните спорни въпроси на днешното събрание.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Тук ми се подсказва, че трябва да дадем почивка. Аз смятам, че е още рано.

Да се готви Ангел Ахрянов. След това Деян Деянов. Понеже първият го няма, думата има Ангел Ахрянов.

Изправени сме пред трудния проблем за бъдещия характер на клуба. Дискусията, проведена сред членовете на Управителния съвет съвсем закономерно се прехвърли и в залата. Убеден съм, че клубът няма да може да бъде превърнат в политическа партия, а и никой не е предлагал подобно нещо. Към членуващите днес в клуба комунисти, земеделци, безпартийни, хора от “Екогласност” и “Подкрепа” утре неминуемо ще се присъединят и членове на БРСДП, БЗНС “Никола Петков”, християнрепубликанци и пр.

Въпросът се свежда до това да отворим ли по-широко вратите на клуба или да останем повече или по-малко затворена формация на интелектуалци. Предлагам това да бъде подложено на гласуване.

Категорично подкрепям тези, които са за разтваряне по-широко вратите на клуба.

Щастлив съм от това, че тук присъстват толкова много авторитетни личности от нашата научна и художествено-творческа интелигенция. Тези люде ще продължават да очертават облика на нашия клуб.

Но в момента става дума за нещо друго. Да не забравяме, че 10 ноември промени климата в страната. Думата, казана с риск да загубиш свободата си или възможността да вършиш работата си, отеква с особена сила в глухотата на всеобщото мълчание. Мълчанието бе нарушено, разприказвахме се. Хората се трупат около разлепените по стените независими издания, а утре ще се трупат и по РЕП-овете за тях.

На този фон гласът на интелектуалните лидери се нуждае от по-осезаема подкрепа и подплата. Необходим е и инструмент за оказване на влияние. Опазил ни бог от безогледно приемане. Бариера трябва да има: нека затворим вратите си за 11-тоноемврийците. Огромните вреди, нанесени ни през изтеклите 45 години до голяма степен са дело на десетосептемврийците, така че да не повтаряме стари грешки.

Какви могат да бъдат критериите за приемане в клуба?

Както и досега, да бъде търсена гаранция от член на ръководството или член-учредител на клуба, а при непознати кандидати кратко тестиране по точките на новата програма-декларация с всички произтичащи от това рискове.

Относно точката за недопускане на фашисти в клуба, аз мисля, че разсъждаваме малко със стара дата. Защо? Първо, цанковисти и др. нямат каквото и да било относително тегло в страната и второ, думата е силно дискредитирана от адептите на сталинизма в България. За фашисти бяха обявени всички политически противници – от последователните демократи до Йосип Броз Тито.

Предлагам следната редакция на този пункт: “да не се допускат лица с тоталитаристични и неофашистки възгледи”.

Неофашизмът в страната ни вече е факт. Българският вариант на “Памет” е налице. Достатъчно евреи за съжаление си нямаме, но да не забравяме дюдюканията на турска и помашка тема пред “Александър Невски” на 18 ноември. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Деян Деянов.

ДЕЯН ДЕЯНОВ: Това, което ще кажа, ще бъде непопулярно в силен вариант.

Първо за политическия клуб. Проблемът не е в това – бива или не бива клубът да се превърне в политически, а може или не може. Мисля, че досега това, което наблюдаваме, сочи именно факта, че не може. Защо? Затова, защото ситуационно обединените интереси на интелигенцията с напредването на хода на преустройството ще се разбягват, казано в най-общ план. Това си личи и тук. А как ще се разбягват? Това ще става по няколко различни линии.

Първо, по отношение на стратегическите искания.

Второ, по отношение на различните политически тактики.

Тук беше казано “демокрация”, но не беше уточнено коя демокрация: повече демокрация, повече социализъм, или буржоазна демокрация?

Аз мисля, че в един дискусионен клуб за политологически и политически дискусии това трябва да бъде обсъдено. Но ако хората, които се събират тук, ако едновременно се събират хора в един политически клуб, които искат буржоазна демокрация и такива, които искат демократизация в рамките на социализма, това не би могло да доведе до нищо. Това са стратегически искания всщност.

ГЛАС: Каква демокрация има в Швеция? Буржоазна или социалистическа?

ДЕЯН ДЕЯНОВ: Това едва ли е така. Това е виждането на група хора, може би други мислят иначе. Както се показва от изказванията, други мислят иначе. Ако искаме да бъдем толерантни, ние би трябвало да изслушаме и тези, които мислят иначе. Толерантността е винаги толерантност към иначе мислещите.

ГЛАС: Кажете каква демокрация има в Швеция? Буржоазна или социалистическа?

ДЕЯН ДЕЯНОВ: Аз не казвам, че няма да има различни междинни варианти. Това нещо аз не го твърдя. /Шум в залата, гласове “А-а-а”/

ДЕЯН ДЕЯНОВ: Аз не искам да обсъждам подробно този въпрос сега. Аз казвам, че има различни становища в това отношение. Толерантността е толерантност на тези различни становища.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Моля, не прекъсвайте говорещия!

ДЕЯН ДЕЯНОВ: На второ място стои въпросът за политическите тактики. Лично аз мисля, че ще бъде несъмнено уместно като стратегическото искане това за многопратийна система и при това с алтернативни програми, както ще бъде уместно да бъде прекратен и спрян монополът на марксистката философия. Ще бъдат и двете неща уместни за социализма и за марксизва, съответно. Казвам го от тези позиции, тъй като аз съм марксист. Но искам да кажа, че тук има различни тактики фактически и по тези тактики ние ще се различаваме и вече вероятно се различаваме.

Лично според мен един политически клуб ще означава ние да бъдем по някакъв начин вече заинтересовани политически, а ние в момента имаме интерес от незаинтересовано мислене. Това е ключово важно.

ДЕЯН ДЕЯНОВ: Обратното, ние имаме необходимост от алтернативни модели, от интелектуална диагностика на сложната политическа ситуация, в която сме поставени в момента.

Значи, политика, да, но това да бъде интелектуална политика. Тогава, когато имаше репресии срещу хората от клуба, клубът беше принуден да не прави само интелектуална политика и ако и в бъдеще отново има репресии, той отново ще бъде принуден към това, затова защото той не можеше преди да изпълнява своите интелектуални функции. Сега ситуацията не е такава или все още не е проверено дали е такава.

Лично според мен това, което трябва да се каже оттук нататък е, че реална политика е възможна само при политически реализъм. Във връзка с това ще направя пет предложения и то напълно конкретни. Какви са те?

1. Този клуб, ако говорим за отношенията му с другите клубове, да бъде клуб на интелектуално посредничество между тях, да бъде клуб за взаимни контакти на интелектуално ниво, да бъде клуб за евентуално посредничество между неформалните движения и политическото ръководство на държавата. Това нещо нашият клуб ще трябва да го направи.

2. Това не трябва да бъде политически клуб, а клуб за политически и политологически дискусии.

3. Следователно, от казаното дотук става ясно, че името на този клуб не трябва да се променя.

4. Напълно съм съгласен с предложението на Николай Василев и с неговото изказване.

5. Следва от казаното досега, както каза вчера и Петко Симеонов – тук не може да има усъвършенствувания и поправки към тази резолюция. Аз мисля, че трябва наистина да се направи някаква алтернативност на тази резолюция.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Димитър Луджев, който ще се изкаже от името на група историци.

Беше замислено да прочета едно мнение на историците, което беше оформено на събрание на историците, но при сегашната обстановка аз предпочитам да изкажа моето мнение, което общо взето, се поддържа от историците.

Поддържам задачата на клуба за изява на гражданска, т.е. на политическа позиция от един малък, но представителен слой на интелигенцията. Основните средства, чрез които хората на умствения труд могат да влияят на обществения живот е тяхната професионална работа, просветителска дейност, лична и гражданска позиция. Но ако ние тук сме се събрали, то е за да обединим своите възможности и усилия за целенасочени действия, да бъдем независима обществена сила, от която обществото се нуждае, защото то е болно и ненормално, защото е политически незряло, защото хората нямат доверие на властта, управляващите си имат своите интереси и затова трябва да има една обществен сила, която да посочи как и по какъв начин у нас в България ще извървим пътя към демокрацията, и не само да посочи, но и да се запретне да работи, защото демокрацията не само се иска, тя се прави. Това е политическа цел и политическа работа. Но това не означава създаване на партия от нашия клуб, защото първо става дума само за осъществяването на преход към демократично общество, което ще има своите партии и второ, защото наше основно средство в това отношение е професионализма.

Става дума за нещо друго. Със своя морален капитал, политически опит и граждански престиж клубът може и трябва да стане инициатор на движение на реформи и демокрация като негова непосредствена реална цел според мен е приобщаването на по-широки среди предимно от интелигенцията към независима професионална обществено-политическа дейност.

Едногодишният опит показва, че затова клубът се нуждае от:

1. Добре разработена програма, която да има значението на обществена алтернатива.

2. По-ефикасна работеща организация, която да преодолее сегашната инертност, да осигури по-активна позиция в смисъл на предлагане на критични оценки и алтернативни решения, а не просто да следва хода на събитията.

От тази гледна точка е необходимо клубът да се превърне в недалечно време в движение или федерация на автономни професионални и обществени сдружения, които подкрепят неговите програмни цели със или без формално членуване. Сдруженията могат да имат собствени цели и задачи. Практически сегашният членски състав на клуба би могъл да се конституира в групи по интереси: професия, дискусионни клубове, ако щете и пр., които да обсъждат въпроси от тяхната компетентност и обществени проблеми, по които да излязат с критични оценки и оперативни предложения.

Подобни задачи могат да имат и други сдружения и обществени комисии, граждански комитети и пр, както и клубовете в провинцията. Те могат да приемат членове, да имат своя територия на действие, да разпространяват свои документи самостоятелно и да ги предоставят чрез своите представители в Управителния съвет на клуба или в негов по-разширен състав с участието на представители на клубовете в провинцията.

Да настояват и поддържат приемането на едно или друго решение, да критикуват самата дейност на клуба.

Във всички случаи устройството на клуба трябва да е просто, функционално, да елиминира възможностите за манипулации и монополизъм, да стимулира и осигурява приноса на повече хора в повече направления, а също да има демократизъм в работата, подобаващ движението, което се бори за демокрация.

По този начин ще бъде възможно да се разработи и оформи в недалечно време една добра програма, да се разработят проекти по твърде сложни проблеми, каквито са промените в избирателната система, нова конституция, модел за преход към компетентност и отговорност пред законите и правителството, промените в гражданското и наказателното право, закон за печата, закон за сдруженията и т.н., за икономическата стратегия, за реформите, за собствеността, за кооперациите, националния въпрос и пр.

Сегашната проекторезолюция може в съкратен и уточнен вид да се гласува. Аз приемам предложенията на проф. Чавдар Кюранов да послужи тя като обща декларация на събранието, на която да се базира бъдещата програма. Това, че досега няма такава, най-красноречиво говори за състоянието на клуба.

И накрая – по този начин, при такова движение, при такова обществено-политическо отграничаване ние бихме могли да пристъпим към координация с другите движения. Създаването на подобно движение ще подпомогне процеса на еманципация на интелигенцията и гражданското общество от властта и от политическия монопол, от ръководството на БКП, което няма да стане само с отменянето на една или две точки и членове от конституцията. Така ще могат да възникнат и онези независими граждански структури и платформи, които се очакват, да се откроят компетентни и уважавани личности, които ще са толкова необходими в съревнованието по време на изборите, за избиране на народни представители и създаване на компетентно народно събрание, компетентно, а не партизанско. Тогава пак ще се съберем да видим какво да правим по-нататък.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата Атанас Савков.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Моля момент, аз предлагам по-нататък да процедираме така: да се изкаже Атанас Савков и след това да обсъдим въпроса за почивка и докога да продължат изказванията, защото като изключа това изказване, остават още 36 записали се за изказване. /Оживление/

И така, има думата Атанас Савков за кратко изказване.

Аз не смятах да вземам думата на това организационно събрание, но след като чух изказващите се тук, особено на вчерашното събрание, реших, че трябва да взема и аз отношение.

Ние всички знаем, че клубът е създаден при условията на остра политическа криза в нашата страна. Следователно, клубът беше наименован “Клуб за гласност и преустройство”. А самото преустройство това е политика. Ние не можем да действаме по политическата линия в нашата страна, а да бъдем аполитични. В това отношение аз смятам, че клубът трябва да има ограничен политически облик. /Ръкопляскания/

Въпросът е там, че всички ние искаме преустройство, но такова ще става ли в нашата страна?

АТАНАС САВКОВ: Да, трябва да стане, но въпроса е кой ще го направи това преустройство?

Изхождайки от диалектическото развитие, ние трябва да кажем, че сега онзи екип, който управлява нашата страна, не е в състояние да извърши преустройството в момента. /Ръкопляскания/

Този екип, благодарение на това, че повече от три десетилетия нарушаваше законите в нашата страна, социално се откъсна от народа, а щом се откъсна социално, той и идейно се откъсна и затова той не може да поведе народа към преустройство!

Следователно тук трябва да се каже и да се потърси именно това нещо, че преустройството е необходимо и ние ще трябва да намерим именно кой да го извърши това преустройство. Според мен, клубът трябва да го проведе! /Смях, весело оживление/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Ние вече приехме решението, който иска да вземе думата, да се обръща към Трайко Петков, да изпрати предложението до него, той ще преценява и ще ни каже.

Има едно обръщение до посолството на Ислямската република Иран: “Господин Посланик, ние долуподписаните се обръщаме с твърдото настояване към правителството на Ислямската република Иран незабавно освободете осъдените на смърт 117 жени в името на хуманизма пред екзекуциите.”

Ето ви листата за подписи, пускаме ги по редовете, за да ги подписвате.

Има предложение да прекратим изказванията, но да ми дадете думата и аз да се изкажа, ако ме изтърпите, разбира се в регламента.

Със спирането на изказванията, след моето изказване, да преминем към едноминутни или двеминутни изказвания или по-точно към конкретни предложения по резолюцията и статута на клуба.

Има и едно друго предложение: преди това да обсъдим въпроса за митинга, или след това да го обсъдим?

Аз ще започна своето изказване с една епиграма на известния югославски сатирик Бранислав Нушич: “Култът на личността е само половината от култа към двуличността”. Ние изживяхме епохата на култа към личността, изживяхме епохата на култа към двуличността, но питам ви: ще допуснем ли да започне една нова епоха – епоха на култа към половинчатостта? Тя пуска вече първите си пипала. Искаме и ни обещават гласност, а получаваме полугласност, искаме и ни общеват демокрация, а получаваме полудемокрация, полупреустройство.

Няма нищо по-страшно за един народ от полуистината. Това е интелектуално убийство на неговата интелигентност.

Казвам това, защото много атаки ми дават основание да бия тревога: хора, бдете! Не спирайте протеста до пълното изграждане на една свободна и демократична България!

Всички средства за масова информация се надпреварват да говорят за доверието на народа към новото, държавното и партийното ръководство. Ръководството е старото, има само нов генерален секретар.

Половинчатостта е продукт на господството и силата на системата, на номенклатурата и апарата. Това е система и механизми, отработени от деситилетия. Така че все още първата мисия, която имаме, е да бъдем бдителни, да бъдем готови за протест, мисия на клуба казвам, срещу всички полумерки. Още в сряда пред Управителния съвет на клуба аз предложих да се свика митинг и предлагам сега да обсъдим въпроса за митинга, но той да не бъде митинг само на клуба, а да бъде митинг на един всеобщ инициативен комитет, точно какъвто беше се учредил и аз бях член на този комитет, инициативен комитет, който подготви митинга на 18 ноември.

Затова аз предлагам веднага след моето изказване да се реши дали да има или да няма митинг и да упълномощим трима души от ръководството, които да организират този общонационален инициативен комитет.

Разбира се, нашият протест като основна начална мисия, трябва да се изгражда върху много сериозен анализ на политическата ситуация в страната сега в момента, днес и утре. Той трябва да изразява главните и сериозни проблеми на кризата, в която се намира партията. Аз съм против евтините популистки лозунги, които собено влияят на еснафската психика. Учуден съм, че даже едно Политбюро взема решение, което публикува за портретите и разходите на дипломатическия корпус. Това е израз на една безпомощност. Това ли са проблемите сега, пред които е изправена партията, социализма и България?

Нашият клуб трябва да се разграничи от всички опити на едно евтино политиканство, проявено сега особено много от някои водачи на другите неформали.

В тази връзка искам да поставя един принципен въпрос. Ние сме длъжни не само да сме готови за протест, но и за диалог, за издържани конструктивни предложения. Ние не сме просто наблюдатели и както в “Работническо дело” преди три дни някой ни нарече “добронамерени недоволници”. Ние заедно с протеста трябва да се готовим за конструктивен радикализъм. Това е политическа кауза на клуба.

Аз няма да излагам тук своето виждане за бъдещото устройство на икономиката, нито за това какви трябва да бъдат етапите от изхода на кризата, но считам, че ние като Управителен съвет на клуба, не направихме необходимото досега да сме готови с радикални конструктивни предложения, с други алтернативи на преустройството. А това е много трудно. Клубът няма да изпълни своята мисия, ако незабавно не организира публични дискусии по всички основни въпроси на нашето преустройство. И още нещо. Аз считам, че Управителният съвет на клуба трябва да подготви становище по проблемите на икономиката, там където аз съм специалист, да има своя комисия, която да се попълни с представители с другите неформални организации, да привлече и други, особено някои известни млади учени в тази област и да влезе в конструктивен диалог с правителството и с Централния комитет на партията. Комисията да изисква целия набор от икономически анализи, цялата база от емпирични и статистически данни, построени до момента и обещавани и пазени старателно в тайна. Не трябва да чакаме специален пленум, за да ни бъде съобщено какви са истините за страната от официалната трибуна. Процесите не чакат. Всеки ден днес е равен на година.

И така, от гледна точка на основните функции на клуба, аз считам, че те са две: протест и диалог. Диалог с кого? За разлика от Чавдар Кюранов, аз мисля така: диалог преди всичко с властта. Сега на власт е комунистическата партия. Може би утре ще бъде демократическата. Но при всички случаи нашата задача е такава: протест и диалог с властта.

Много основателни критики сега се отправят към Българската комунистическа партия, основателни и някои неоснователни и действително като партия не само управляващата клика, но и цялата партия носи определена отговорност за кризата, в която се намира България. Какъв по-голям съд за партията от характеристиката на днешната политическа, социално-икономическа и нравствена криза? Партията изгуби голяма част от своя капитал – доверието на народа, доверие, завоювано с кръвта на много хиляди честни комунисти, с идеализма и нравствената чистота на хиляди хора.

Тук публично искам да се обявя с няколко думи в защита на партията. Първо искам да кажа, че в партията има хора, които нямат нищо общо с идеите на комунизма и с интересите на народа. За жалост те са на власт и те олицетворяват и представляват партията. Но има и комунисти, които членуват в партията и комунисти, които не членуват в партията и такива като Невена Стефанова, които сега си върнаха партийните билети, и такива, които са от демократичния форум на комунистите в Чехия, такива, които не носят отговорност за станалото, а са били винаги борци за една демократична комунистическа партия, борци за истинска демократичност. Това са Христо Ганев, Невена Стефанова, Валери Петров, Радой Ралин и др.

Казвам всичко това не просто като отклонение от нашия дневен ред, а именно във връзка с характера, функциите и организационната същност на клуба.

Първо, че в клуба има честни комунисти, а има и такива, на които политическото верую е друго. Поне в Управителния съвет никога никой не е обиждал и наскърбявал някого заради неговите политически виждания и разбирания. Консенсусът е бил винаги като обединяване на мненията, временни отстъпки и частични компромиси. Същевременно налице е политическото му многообразие във възгледите и същевременно единство в политическото действие. Не трябва ли да бъде такава и утрешна България?

Аз съм за запазването на тези характеристики на нашия клуб – като интелектуална сила за политически протест и диалог, за политическо многообразие и политическо единодействие.

След такова хубаво изказване аз мисля, че вече можем да пристъпим към гласуване да няма повече изказвания! /Смях/

Моля, които са съгласни да се прекъснат изказванията, да гласува с вдигане на ръка. Болшинство.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Вие отсъствахте, другарю Славков. Сега даваме думата за предложения и вие сте един от първите.

Искам да се извиня пред другарите. Спазвал съм строго реда така, както са подадени бележките при нас, с много малки изключения – на писателя Коруджиев, който помоли преждевременно да му дам думата, при извънредните изказвания тук на един-двама души, но при тези случаи аз като председател си позволих да наруша в известен смисъл реда.

Първо да дам думата на др. Трайко Петков, за да изложи как са се формирали досега вижданията в писмените предложения до него, тъй като устните предложения вие ги чухте.

След това започвам поред да давам думата за предложения за минута-две.

Получени са редица писмени предложения. Много радостно е това, че някои от тях са доста подробни и са написани така развълнувано веднага след вчерашното събрание.

Такива мнения са получени от Сава Бакалова, Велислава Дърева, Петранка Евтимова, Людмил Георгиев, Христина Маркова, Георги Друмев, Евелина Първанова, Иван Йорданов, Петър Райчев и др. Спектърът на изказванията и предложенията е твърде широк.

Широк беше спектърът и на изказаните съображения. Но общо взето всички считат, че клубът не трябва да остане затворен, че клубът трябва да разширява дейността си. В това отношение има различни оттенъци, но те общо взето са такива, каквито има и в направените устни изказвания.

Получени са редица предложения. Те са също така в един твърде широк спектър. Най-широко преобладават предложенията да се проведе митинга на 10 декември. В тази връзка се правят и редица конкретни предложения какво точно да се каже на този митинг. Правят се и редица запитвания за облика на някои от новите политически ръководители, но на това едва ли ръководството на клуба може да отговори.

Правят се и редица констатации за новото политическо ръководство с оглед някои от тях да намерят място в изказванията на този митинг, който евентуално ще се проведе.

Ето това са общо взето писмените предложения. Те се депозират за ръководството на клуба.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата др. Слабаков за предложения, но преди това иска думата Петър Стайков.

Другарят Слабаков внася предложение за приемането на декларация до народа във връзка с някои мерки, касаещи селското стопанство. Може би ще бъде целесъобразно първо да се обсъдят предложенията по резолюцията и комисията, и след това да се прочете тя, но вие преценете.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Аз предлагам първо да получим това обръщение и да упълномощим Управителния съвет, който ще изберем, да я одобри и да я пусне от името на цялото събрание. Приема ли се?

ГЛАС: Не, ние искаме да се прочете пред всички.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Искате да я чуете всички, така ли?

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Добре. Кой ще я прочете?

ПЕТЪР СТАЙКОВ: Понеже го няма Слабаков, аз ще я прочета.

Насилствената колективизация на селското стопанство и последвалите реорганизации и преструктурирания най-сетне доведоха страната ни пред прага на глада. Застрашава ни не просто недохранване, не просто хранене с некачествени храни, застрашава ни истински глад. Застрашава ни не само нас, а още по-дълбоко и нашите деца и внуци.

Днес нашата земя остана без селяни, макар че голяма част от нея продължава да бъде собственост на селяните кооператори и на техните наследници. Тя фактически от години е собственост единствено на управляващия апарат. Анонимният собственик смяташе кооперативната си собственост за по-нисша от държавната, което означаваше всъщност, че делата в селското стопанство се поставяха на заден план.

Така селското стопанство и държавата се оказаха в отношенията на мащеха и заварено дете – от детето много се искаше, а му се даваше толкова, колкото да не умре от глад.

Ние унищожихме селячеството като класа, ако то въобще е било такава, но заедно с това унищожихме не само индивидуалната поземлена собственост, а години наред ние унищожавахме с нечовешка последователност и самия обект на собствеността – земята. Нашата плодородна земя се унищожава от построените върху плодородните полета заводи, от безогледно изхвърляните върху нея индустриални отпадъци, унищожава се от примитивно напояване, унищожава се от неразумна и безотговорна употреба на химикали и торове. Само за пример: България произвежда големи количества безнитратни карбамидни торове, но основната част от тях се изнася, а нашият земеделец тори с азотни торове и с торове, за производството на които са използвани суровини, които съдържат радиоактивни елементи.

Най-сетне, ние упорито унищожаваме самия земеделец като унищожаваме у хората всеки интерес, всеки разумен мотив към труд. До днес селското стопанство се управлява по максимата “След нас и потоп”. И потопът наистина ще настъпи. Ежегодно от нашия поземлен фонд отпадат големи облагородени земи и няма да е много дълго времето, когато ще можем да се гордеем, че сме първата страна в света, успяла стопроцентово да унищожи своята земя-кърмилница.

Иска ни се, много ни се иска да вярваме, че този път предстоят сериозни промени във всички сфери на живота. Знаем, че те не трябва да приличат на досегашните революционни реорганизации, а трябва да бъдат сериозно обмислени и последователно проведени.

Проблемите са много сериозни и в икономическата сфера и те са може би по-дълбоки там, отколкото в политическата. Но гладът чука на вратата. Дори в София хранителните магазини видимо се опразват.

Ето защо необходимо е да се направи нещо, което макар и да не е революционно, все пак ще даде тласък в усилията за изхранването на българските граждани.

Радикалните промени предстоят, но времето не чака. Излезлия през тази година Указ за селското стопанство е твърдо противоречив. Предвиденото в него арендоване на земя среща съпротивата на ръководния апарат и недоверието на производителите.

Ние взехме твърде много от селото. Ако искаме да получим още трябва нещо безвъзмездно да дадем.

Ние предлагаме спешно да бъде взето и проведено решение, по силата на което всеки, който иска да обработва земя, да получи засега поне по 10-15 декара и то безвъзмездно с право на наследяване, а земята да му се предостави с единственото за него задължение да се грижи за земята и да получава от нея селскостопанска продукция.

Едва ли някой не е слушал за значително по-голямата производителност и продуктивност на досегашните лични стопанства.

Предоставянето на желаещите на споменатите декари земя ще изтръгне тези площи от безотговорните и алчни ръце на досегашните анонимни собственици и ще върне на земята нейните бивши стопани.

Не аренда, а безвъзмездно предостовяне на земя с право на наследяване.

Разбира се, нужно е бързо да се решават въпросите за снабдяването с ефективна малогабаритна техника и с безнитратни торове, а държавният контрол трябва да се съсредоточи главно върху екологическата чистота на изнасяната на пазара продукция.

Идва пролет, трябва да се сее, а при досегашната система няма да успеем да засеем това, което беше засяно миналата година.

Знаем колко трудолюбив и квалифициран народ напусна през лятото страната ни, подтикнат от антихуманната и неразумна политика на тогавашното ръководство.

Ето защо настояваме за следните мерки за избягване на катастрофата.

Убедени сме, че решението, което предлагаме, макар и да не е революционно, ще помогне за предотвратяване на застрашителното опразване на магазините, а това, което може би е по-важно – ще бъде първата крачка за спасяването на все още оставащите плодородни земи на България.

/Много бурни и продължителни ръкопляскания/

Ако ми разрешите, искам да направя едно предложение и по проекторезолюцията.

Аз съм за провеждането на митинг на 10 декември. Не зная дали ще срещне разбиране това, което предлагам по този повод, но мисля, че поради обстоятелството, че 10 ноември, макар много желан и очакван за нас, ни завари неподготвени, ние сега ще трябва да се противопоставим на това първично, почти инстинктивно желание за свободни избори на всяка цена. Трябва да поискаме изборите да се проведат по мое лично мнение не по-рано от една година, за да може дотогава да се развият и укрепнат политическите сили, които да могат действително да участват в изборите с успех. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Смятам, че вашите ръкопляскания, първите имам предвид, а не вторите, са израз на одобрението на така предложената декларация. Предлагам да я гласуваме анблок.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата др. Иван Николов Симеонов, член на клуба, ст.н. сътрудник, аграрикономист, лежал в затвора преди известно време.

Що се отнася до констативната част на декларацията, всичко това е признато и общоизвестно, а що се отнася до предложенията да се дава земя под аренда, всичко това е включено в постановление 992. /оживление, силен шум в залата/

Дава се право да се наследява земята и да се взема земя без арендна вноска.

ГЛАС: Сега идеята е друга – да се даде такова право на всички, които искат да обработват земя, а горното постановление не решава този въпрос така, а освен това то не се изпълнява по места.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Аз предлагам да гласуваме декларацията анблок.

Както това изказване и аз също като икономист считам, че има някои неща в декларацията, които би трябвало да се отредактират и уточнят. Смятам, че другарите ще поработят още малко по нея, има какво да се поработи, но аз предлагам по принцип, по принцип да я приемем и да я подкрепим.

ГЛАС: Аз предлагам ве със постановления, а със закон да се уредят тези неща, закон да се гласува от Народното събрание по въпроса за земята и нейното ползване и стопанисване.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Моля за момент. Аз смятам, че много неща ние трябва да поставим още в тази връзка: ние трябва да искаме и Закон за земята, и Закон за собствеността, и Закон за печата, още много неща. Едва ли сега сме в състояние всичко да направим. Нека първо да направим набора на законите, които ще искаме да се приемат. Но това е крайно недостатъчно, разбира се. Много по-важно е да кажем какви ще бъдат основните позиции при изработването на тези закони, обаче и това не сме в състояние сега да кажем.

Приемаме по принцип предложената резолюция …

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Да, др. Слабаков иска да каже нещо.

П. СЛАБАКОВ[7]: Аз не съм специалист по земята, но разбирам, че кризата е много остра и тежка в селското стопанство, изобщо с положението на земята, кризата вече е започнала. Затова по-скоро трябва да се уредят тези въпроси, тъй като липсата на селскостопански произведения много осезаемо се чувства навсякъде. Без отлагане, още на януарската сесия на Народното събрание трябва да искаме да се приеме Закона за земята и нейното ползване. Както знаем, няма достатъчно месо, няма мляко. Изобщо ще изпадне страната в още по-тежко положение, ако не се вземат спешни мерки. Затова ви моля да приемем декларацията и настояваме за бързи мерки, които не само да задържат селяните при земята, но и да стимулират гражданите да отидат на село и да поискат да работят, като съответно получат земя, хората от градовете да започнат да се връщат на село. Досегашната практика води до отчуждение от земята, до пилеене на плодородни земи, до замърсяване на почвата. Сега дори нямаме и вода за пиене в някои големи градове като Бургас и Варна, при нови курортни центрове. Ще се стигне може би дотам, че ще се наложи да купуваме вода за пиене. Трябва да помислим за нашите поколения как ще живеят в бъдеще. Затова сериозни мерки трябва да се вземат още отсега, а не да се чака. Мнозина хора според мен даже и нямат представа какво ни очаква в това отношение. До 10 г. няма да има вода за пиене, няма да има какво да се яде.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Аз изцяло поддържам тезата на др. Слабаков и даже като икономист считам, че срока, който той определя, е много розов. Аз считам, че гладът ще започне някъде от март и април идущата година. /Оживление, гласове “Той вече започна”/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: За момент, аз имам предвид не това, което е сега, а нещо много по-страшно, което ще започне в най-близко време, защото досега все пак се поддържаше по един изкуствен начин някакъв баланс, но нека да не се впускаме в дискусия.

Защо считам, че времето е малко? Защото изработката на един закон изисква много време. Така че според мен тук прозира едно отлагане на въпроса. Затова предлагам в резолюцията и в декларацията да се изработи час по-скоро указ и да бъде пуснат в действие, да започне да се действа, земята да се даде на хората, които желаят да работят и те още тази пролет да я засеят. Това трябва да стане. /Ръкопляскания/

Да се даде земята за обработка и то без условия. Затова поддържам декларацията.

СТЕФАН ГЕОРГИЕВ: Аз не съм юрист и затова не мога да взема отношение към закони и укази, а предлагам днес да обсъдим характера на клуба. Такива странични декларации и резолюции могат да говорят само за нашата некомпетентност.

ПЕТЪР СЛАБАКОВ: Вие си нямате и понятие от всичко това. С тази декларация ние поставяме един много наболял и много сериозен обществен въпрос.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Моля ви, другарю Слабаков. Има предложение да гласуваме направения и предложения проект за декларация за земята и да го подкрепим изцяло. Има хора, които са против, но те ще гласуват против, а други, които са за приемането на тази декларация, ще гласуват “за”.

Моля, който е “за”, да гласува с вдигане на ръка.

Моля, който е против да гласува! – 3 души против.

Има думата сега другарката Червенкова да прочете писмо.

Има предложение събранието да гласува едно писмо до Политбюро на ЦК на БКП. Разрешете да ви обясня за какво става дума.

“Другари, в печата от 23 ноември е публикувано ваше решение за създаване на партийно-държавна комисия, която да обследва деформациите, допускани от някои отговорни лица. Създаването на тази комисия е важен акт, като се има предвид, че това е само началото на разследвания, които тепърва ще стават от местни партийно-държавни отговорни лица. Но има нещо в това решение на Политбюро, което озадачава. Преди всичко това, че се говори за деформации – един термин, употребяван още от времето на Хрушчов и спряган многократно в документи и речи на бившия ръководител Тодор Живков. Всъщност се касае за извършени истински престъпления. Още повече озадачава състава на комисията. В нея влизат хора само от висшия ешeлон като някои от тях като главния прокурор Мръчков и други /трябва да се уточнят/ носят отговорност за грубите беззакония през последните години и следователно самите им лични действия подлежат на обследване.

Освен това както се разбира, комисията ще работи без участието на независими незаангажирани с постове лица.

Политбюро няма да загуби, а ще спечели повече авторитет сред нашата общественост, ако обмисли повторно както характера на нарушенията, така преди всичко и състава на комисиите.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата др. Георги Мишев.

Прощавайте, че се намесвам малко преди да ми дойде реда, но по същия въпрос аз имам една точка в моите конкретни абсолютно прагматични, мога да ги нарека, предложения.

Аргументацията ми отпадна, затова няма да се спирам на нея, затова само ще изложа накратко нещата.

Аз също предлагам във връзка с две много важни събития, които предстоят – пленум на ЦК на БКП на 11 декември и след това сесия на Народното събрание, да гласуваме нещо абсолютно конкретно, за да може да свърши то някаква конкретна работа на тези хора там, ние не трябва тези структури да ги пренебрегваме сега в този момент, защото са важни и ние все пак още зависим от тях. Нека това не го забравяме.

Това, за което говоря, е също така една декларация до Централния комитет и до Народното събрание.

Тук малко ще съкратя първите редове, които са така да се каже, реверансите малко. Става въпрос, че новото политическо ръководство на страната извърши редица положителни, полезни и популярни стъпки и ходове и т.н. - вие ги знаете, тук няма да ги казвам.

С положителния ефект на тези стъпки са налице белезите на половинчатост. И се изреждат тук няколко конкретни половинчати неща.

1. Изказванията на народните представители в Народното събрание не бяха публикувани.

2. Броят на “Учителско дело” с речта на генерал Славчо Трънски бе инкриминиран по нареждане на служител на Централния комитет на БКП.

3. Не са публикувани стенограмите от срещите с интелектуалците, с главните редактори, с активните борци и т.н. Тоест, няма никаква гласност.

4. Няма решително становище на новото ръководство по престъпленията на Живков и неговата команда.

В назначената партийно-държавна комисия липсват авторитетни независими представители на обществеността.

Върху това трябва да се наблегне – да включат и такива хора.

5. Няма признаци за демократизиране в средствата за масова информация и по-специално във вестниците “Работническо дело”, “Отечествен фронт”, “Литературен фронт”, “Стършел”, телевизията, Българска телеграфна агенция.

Г. МИШЕВ: “Народна култура вече преминава в друга категория. Главният редактор си е подал оставката. /Ръкопляскания/

6. Няма признаци за промяна в областта на външната политика, не бе осъдено въоръженото нахлуване на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г. /Ръкопляскания/

Конгресът на румънските комунисти бе отразен в познатия фанфарно-бутафорен стил. /Ръкопляскания/

Отношението към “Солидарност” в Полша, към форумите в ГДР и Чехословакия, към новото ръководство в Унгария, което беше лицемерно и по същество негативно. /Ръкопляскания/

Почти такова е отношението и към реформите в Москва. /Ръкопляскания/

Като имам предвид всичко това, клубът смята, че на предстоящите сесии на ЦК и на Народното събрание трябва да се вземат категорични, бързи, неотложни решения по проблемите, по неотложните вътрешни проблеми, пред които е изправена страната. Какво имам предвид?

1. Да се свика извънреден конгрес на БКП за избиране на напълно обновен Централен комитет. /Ръкопляскания/. Още през февруари! Не ноември, както го изтеглиха, а да се свика в първите месеци на новата година.

2. Да бъде разпуснато Народното събрание и се проведат избори за народни представители също в първите месеци на годината. /Ръкопляскания/

Г.МИШЕВ: Момент, не става въпрос за свободни избори, а за Народно събрание, за нови депутати, които ще гласуват законодателно рзпоредби.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: След това то да се разпусне и се проведат нови свободни избори.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Много е важно това!

Г.МИШЕВ: Да, това е много важно и вие трябва да ги разграничавате тези неща.

3. Да продължи реабилитирането на гражданите, засегнати от тоталитарния режим на Тодор Живков и се ускори публикуването на цялата истина за престъпленията, извършени в политическата, икономическата и духовна сфера на нацията.

4. Да се извърши подмяна на главните редакнори на средствата за масова информация. /Ръкопляскания/

5. Да се отменят всички нормативни забрани и ограничения около издаването на печатни издания на обществените сдружения и им се оказва държавна подкрепа за тяхното материално и финансово стабилизиране.

Това е във връзка с независимия вестник, който се подготвя да излиза. Нормативно ние още нямаме никакво право, повтарям, формално право.

ГЛАС: Другарю Николов, само една дума искам да добавя по тези предложения: конгресът на партията освен изтегляне по-напред да се приеме пряко избиране на делегатите за конгреса, а не да бъде както досега. /Ръкопляскания/

И аз искам в тази връзка да кажа две думи само, две бележки имам. Проблемът за изборите както се предлага, това е един възлов въпрос, по който се изразиха различни мнения. Едното от мненията е това, че не бива да се бърза с никакви избори, тъй като сега реалната политическа сила е апарата и това, което стои зад апарата, защото и зад обикновения апаратчик стои оня, който подслушва неговите разговори.

Поради това се счита, че докато не наберат сила и относителна тежест съответните политически сили, които могат да се противопоставят, т.е. че още не сме готови за избори, да се отложат изборите. Това е едно от възможните виждания.

Другото възможно виждане е, че изборите трябва да се насрочат по-бързо, след няколко месеца да се проведат, тъй като това е процес по-дълъг, който няма да спре с едни избори, с един конгрес, идват след това други избори и друг конгрес, но това е процес, по време на който се възпитава народа в демократизъм, ще се излъчат и проявят хората, които могат да водят народа след себе си и т.н. Даже и да приемем, че при първите свободни избори ще имаме само 30% успех, това ще бъде пак един голям успех.

Ето това са двете възможни виждания по въпроса за изборите.

Също така по въпроса за подмяна на главните редактори искам да отбележа, че вече има подмяна на някои редактори и в тази връзка бих искал тук да ви кажа следното: аз съм от апарата, действам в апарата и зная: апаратът затова съществува, за да има винаги готови варианти, когато един се провали, веднага да има списък за двама-трима, но кои са от списъка? Те са пак от номенклатурата, която е подслушвана, която си има досие, която е проверена и най-важното качество – много послушна.

Така че подмяната на главните редактори ще стане с подмяна с други. Затова смятам, че декларацията трябва да се допълни с един текст за начина на подмяната на главните редактори – да се даде право на Съюза на журналистите, на Съюза на писателите и на някои други обществени организации в това отношение.

Смятам да се преправи и начина на техния избор.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Да, на главните редактори и на редакторите.

Моля, всеки, който желае за една минута да направи някакви прездложения, да вдигне ръка, за да се ориентираме колко души искат думата.

По реда на номерата ще караме отпред назад. Заповядайте.

ГЛАС: Аз предлагам да бъде включено в резолюцията, че главните редактори трябва да бъдат подменени.

Във връзка с 16 декември вчера направих предложение за гражданска панахида на Трайчо Костов. По това не се взе решение.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Ще го имаме предвид, подготвено е това.

- Тук се каза, че са предложени хора от нашия клуб, които да участват в комисията по разследване на корупцията във висшия ешелон. Кои са те, нека се кажат!

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Към писмото до ЦК и Народното събрание се предлага да се прибави текст за категорично осъждане на политиката спрямо турското малцинство и на виновниците. Приема ли се? /Ръкопляскания/ Приема се.

ГЛАС: По отношение на терминологията не зная дали към резолюцията ще бъде дадена и програмата на клуба, но моето предложение е следното: по възможност категорично да бъде подчертано отношението на клуба към партията. Струва ми се, че основата на всичко това, по което спорим, стои именно този въпрос, този неясен момент. Мен ми се струва, че 90% от членовете на клуба са бивши или настоящи членове на партията и те основаха клуба като “Клуб за гласност и преустройство”. Това беше първият лозунг, който издигна клубът и то съвсем правилно, тъй като се водеше тогава борбата срещу Тодор Живков и тоталитарния режим. В тази връзка предложената от др. Желев днес промяна на названието на клуба аз я възприемам като нещо ново, не като оставане на старите позиции, а като предложение за обновяване на нашата дейност и нейното разширяване. Такова е моето разбиране и това е предложение в подкрепа на др. Желев. /Ръкопляскания и възгласи “Браво!”/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Нали ще дадете и писмено вашето предложение?

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има думата др. Стефанов.

СТЕФАНОВ: Мили приятели, ние не можем за един час да разрешим всички проблеми на държавата като тръгнем от селското стопанство и стигнем до партията. Едва ли е възможно да се каже всичко, затова дайте да се занимаваме преди всичко с това, за което сме се събрали.

Виждате, че сега имаме предложени две проекторезолюции – едната е на Петко Симеонов и другата е на Чавдар Кюранов. Моето лично мнение е, че не трябва да приемаме нито една от двете резолюции и нашето събрание да завърши без да се приема резолюция.

ХРИСТО БУЦЕВ: Ние допуснахме преди малко една процедурна грешка, като при гласуването не попитахте има ли въздържали се? Ние през цялото време говорим за откритост или закритост на клуба, на неговите събрания, а забравяме, че има хора, които могат да правят и мозъчна атака и трябва да ги изслушаме.

Аз предлагам следното: съгласен съм да не се гласува нито една от резолюциите, но предлагам едно такова решение по този въпрос:

1. Събранието задължава ръководството на клуба да свиква общо събрание на клуба не по-малко от един път месечно”.

2. Събранието задължава ръководството на клуба да започне работа с комисията по изработването на Закон за печата от името на нашия клуб.

ГЛАС: Аз смятам предложението да не се приема никакъв документ, никаква резолюция от събранието за много опасно и затова предлагам:

1. Да бъде приета резолюцията от Чавдар Кюранов като резолюция на събранието, а текста, прочетен от Петко Симеонов да се приеме като платформа на клуба на самия митинг. /Ръкопляскания/

2. Текстът, прочетен от Георги Мишев да се изпрати до пленума на ЦК на БКП и до Народното събрание. /Ръкопляскания/

ИВАЙЛО ТРИФОНОВ: Колеги, става въпрос за съдбата на някои от нас тук, от нашите другари, така и на нашия председател Желю Желев. Какво имам предвид? Имам предвид, че 4-5 души от Института по култура още не са настанени на работа. Георги Спасов също не е възстановен на работа.

Ето защо предлагам настоящото наше общо събрание да приеме следното решение и то да се доведе до знанието на Народното събрание: “Ако до сесията на Народното събрание на 14 декември тези хора не бъдат възстановени на работа, клубът ще проведе седяща стачка”.

Клубът ще проведе седяща стачка с петиция пред Народното събрание на 14 декември.

ФИЛИП ЗИДАРОВ: Предлагам първия вариант на проекторезолюцията да бъде наистина политическа декларация на клуба, като се включат в нея още две положения:

1. Да се премахне политическата армия на най-висшия ешелон и на номенклатурата, наричана УБО.

2. Да се търси и намери политическа реабилитация не само на комунистите – участници в Трайчо Костовия процес, но и на всички останали репресирани по онова време демократи като Никола Петков, Кръстю Пастухов, тоест реабилитация и на другите политически лидери демократи.

3. Да се поиска разобличаването на подлото убийство и на онези дейци, които първи се опълчиха срещу партийния произвол като писателят Георги Марков и др. /Бурни и продължителни ръкопляскания и възгласи “Браво!”/

АСЕН ВЛАДИМИРОВ: Аз смятам, че преустройството у нас много закъснява. За една седмица в ГДР и в Чехословакия направиха много повече, отколкото ние направихме за една година в България. Такава точка трябва незабавно да се включи в резолюцията и да се гласува, именно по въпроса за ръководната роля на партията. Затова предлагам резолюцията на Петко Симеонов да се гласува, точка по точка.

2. Друго много важно нещо, което засяга много хора в тази зала, това е въпросът за свободата на информацията, която обхваща не само издаването на вестници и списания, но и откриване и разсекретяване на архивите, вдигане на забраните и разрешаване достъпа до тях. В резолюцията, предложена от Георги Мишев, правилно се набляга на този въпрос.

ГЛАС: Става въпрос и за редица други неща, които се водят като секретни, а в света не знаят това. Какво имам предвид? Даване гласност на ВТО “Кинтекс”, което има връзка с писмото, което Георги Мишев прочете. Ние даваме гласност на редица наши отношения с развиващите се страни, но още страдаме от доктрината Брежнев. Трябва да се даде гласност на това, което върши ВТО “Кинтекс”.

ГЛАС: Това, което беше прочетено относно селското стопанство трябва да бъде едно от най-важните ни искания от Народното събрание.

Второ, мисля, че трябва да имаме няколко лозунга в това отношение и конкретни предложения: едното от тях да бъде по Закона за земята и второто да бъде за премахването на член 1., ал. II и II от конституцията.

И трето, също така много важно нещо е да предложим на всички неформални движения в страната координирани митинги със същите лозунги на същия ден в цялата страна. Това е изключително важно. /Ръкопляскания/

Например хората от Русе и други градове активно ще участват. И ако искаме да приемем предложението на Вера Смилкова за 10 декември да направим нещо, да отдадем памет на жертвите срещу тоталитаризма, като насочим траурно шествие през същия ден, ако не и втори митинг, на който да искаве изпълнение на нашите искания на митинга на 16 декември. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Имам предложение – край на устните предложения. Който иска да направи предложения, да ги направи в писмена форма до комисията. Които са съгласни, моля да гласуват. Приключваме с устните предложения.

Има думата др. Желю Желев да предложи решенията.

Вижте какво, митингът не трябва да бъде митинг само на нашия клуб. Трябва за целта да се направи национален инициативен комитет и да се предизвикат митинги в цялата страна. Този национален комитет, тъй като имаме опит от предишния, трябва да приеме някои правила на консенсус, след това трябва да приеме основните лозунги, а след това трябва да приеме и ораторите на митингите, за да не се допуснат неща, които може да се окажат против идеята на митинга.

Предлагам нашето събрание да натовари с подготовката на митинга следните членове на клуба: Иван Джаджев, Ангел Ахрянов, Йордан Василев и моя милост по задължение, тъй като в момента изпълнявам ролята на действащ председател на клуба.

Това е за митинга на 10 декември по повод пленума на ЦК на БКП.

За другия митинг, по който ръководството също има становище, то беше по предложение на др. Продев – да бъде проведен митинг по случай годишнината от убийството на Трайчо Костов, кръгла годишнина.

В тази връзка аз предлагам нашето събрание да одобри една комисия в следния състав за този митинг: Стефан Продев, Иван Коларов и Георги Друмев, които да разработят цялостен сценарий и съответно да влязат във връзка с представители на други сдружения.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Защото без сценарий не става.

ГЛАС: Аз мисля, митингът за Трайчо Костов да се нарича “шествие”.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Имате думата по предложения състав на двете комисии.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Ще има най-малко още 25 души от другите организации, техни представители.

Освен това аз предлагам да се включат първите инициатори на инициативния комитет, които бяха за миналия митинг, а именно АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН и писателят ХРИСТО ГАНЕВ.

ГЛАС: И Георги Мишев предлагам да се включи за шествието по повод 40-годишнината от убийството на Трайчо Костов.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Аз предложих Анжел Вагенщайн и Христо Ганев, затова, защото не участват в никаква неформална организация, а те дадоха идеята за митинга на 18 ноември.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Да, и Георги Мишем. Приема се в комисията.

Сега преминаваме към въпросите за резолюциите.

Първото предложение, което искам да гласуваме, е по принцип да има ли резолюции или да няма.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Момент, това става с гласуване. Има предложение да няма резолюции. Който е за така направеното предложение да няма резолюции, моля да гласува. 11 човека. Който е против това предложение, моля да гласува! – Болшинство. Събранието решава да има резолюции.

Направи се предложение да се приеме резолюцията на Чавдар Кюранов като резолюция на нашето събрание, а резолюцията на Петко Симеонов – за нея има две различни предложения: едното е да бъде тя като основа, която ще предложат нашите представители на националния инициативен комитет, предполагам, че там тя ще се преработи и допълни, това е едното, а второто – да бъде като основа за една бъдеща платформа, тъй като вече сме избрали една комисия, която ще работи по тези въпроси.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: И аз така мисля, но трябва да ги гласуваме.

Предлагам първото предложение: приемаме като резолюция на събранието проекта, предложен от Чавдар Кюранов. При всеки случай обаче тези гласувания, които ще направим, ние даваме думата на комисията, която да предложи направените допълнения към резолюциите, тъй като по същество двете резолюции ще служат за различни цели. Нали сте готови да докладвате?

Значи, първо се предлага резолюцията на Чавдар Кюранов да бъде приета като резолюция по организационните въпроси на днешното събрание. Моля, който е за направеното предложение, да гласува. Болшинство. Приема се.

Приема се на Чавдар Кюранов като резолюция по организационните въпроси на събранието.

Приемаме резолюцията по принцип, след това ще бъдат направени допълнителни предложения, и тях ще гласуваме.

Резолюцията, предложена от Петко Симеонов да послужи като основа на комисията, която ние избрахме да представлява клуба в националния инициативен комитет по митинга и да послужи като основа на комисията, която ще работи политическата платформа на клуба.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Е, да ще го четем от време на време и ще правим справки с него. Има думата Снежка.

ГЛАС: На мен не ми е ясно как може една резолюция, която ние приемаме като платформа за работа на клуба, в същото време да я приемаме и като резолюция, която ще бъде прочетена на този митинг?

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Не, резолюцията, която предложи Чавдар Кюранов и която беше приета като резолюция на събранието, няма да бъде четена на митинга.

Аз мисля, че на самия митинг ще се предложат много други неща. Вече имаме опит от Националния комитет, който е инициативен комитет. Там всеки един предлага, а ние от наша страна ще дадем това предложение за декларация на Петко Симеонов, ще се избере там комисия, която ще работи, ще се внесат и други предложения. Там ще присъстват много хора и нека те да го решат този въпрос.

Аз смятам, че комисията, която избрахме за редактиране на политическата платформа, тя трябва да отразява разнообразието, както виждаме, на политическите възгледи, доколкото съществува, и същевременно да получи някакъв консенсус, да стигнем до някакво единство. Приемаме това за основа, но то не значи, че ще бъде единственото. Може би ще има и още много други неща.

Предлагам който е за това предложение, да гласува! Болшинство. Приехме и това предложение.

Давам думата на Петко Симеонов да направи допълнения и предложения, които са пристигали през цялото време при него.

ПЕТКО СИМЕОНОВ: Аз ще направя това, което събранието реши, но бих искал да кажа само едно изречение, а останалото ще бъде в зависимост от това, дали събранието иска да чуе какви предложения са постъпили към проекторезолюцията.

Първо, аз имам едно принципно процедурно възражение срещу начина, по който се постъпи с двете резолюции. В резолюцията на Чавдар Кюранов има положения, които принципно противоречат на резолюцията, която беше приета. Всъщност вие и двете приехте. /Оживление/

Освен това обикновено на всеки форум се предлагат за гласуване резолюциите в техния хронологичен ред на постъпване.

ГЛАС: По азбучен ред трябваше да се предложат!

П. СИМЕОНОВ: Да, по азбучен ред на вносителите! /Смях/

В случая ние предлагаме следното: аз прочетох една резолюция за резолюция на събранието и тя трябваше първо да бъде гласувана така и след това да бъде гласувано другото предложение.

Това е във връзка с процедурата, срещу която разбирам че Чавдар Кюранов има интерес или възражения.

П. СИМЕОНОВ: В двете резолюции има неща, които си противоречат. В резолюцията на Чавдар Кюранов е казано: “В клуба да членуват всички граждани, които са изявили желание за това и които представляват част от интелектуалния потенциал на страната. Управителният съвет да конкретизира критериите и начина на приемане в клуба”.

В резолюцията, която беше предложена тук, беше казано, че в клуба могат да членуват всички без разлика на пол, възраст, образование, партийна принадлежност, професия, вероизповедание и етнически произход.

Следващото противоречие … За съжаление не съм го отбелязал и затова няма да ви бавя сега.

Постъпили са предложения да се направят промени като в израза, че върховната власт да принадлежи на Народното събрание, да се каже, че върховната власт произтича и принадлежи на народа. Изпълнителната власт се избира и отчита пред Народното събрание.

В тази резолюция е казано, че не може да бъде член на клуба човек, който е подвеждан, а е предложено да се каже “съден”, съответно.

ГЛАС: Аз тогава трябва да си дам оставката, защото бях съден. /Смях/

П. СИМЕОНОВ: Да, точно така, грешка – “осъждан”.

Към т. 12. – “Да се даде амнистия на политическите затворници и всички политически затворници с нефашистки прояви, така се уточни, и пълна реабилитация”.

В резолюцията да не се иска премахването на членовете на конституцията, а да се иска избори за Велико народно събрание и нова конституция, защото България навлиза в нов период, изобщо цялата конституция да се постави под съмнение.

Да се премахне думата “интелигенция”, за да може в тази платформа на равни начала да се обединят представителите на всички прослойки, всички общности.

Докладвам кои предложения са постъпили, а не кои след това ще бъдат взети предвид.

Също така да се вземе отношение по бъдещите избори, по закона за печата, по въпроса за масовизирането на клуба, да не съществуват партийни организации по производствен принцип – направи се предложение от няколко души по този въпрос.

Вече беше казано да се направи шествие – панихида на Трайчо Костов.

Има предложение да се основе Национален комитет за национално помирение поравно от българи и турци, нещо което аз не мога да преценя доколко е уместно.

П. СИМЕОНОВ: До нас също пристигна такова искане да не се превръща клуба в политическа организация.

Това са предложенията, които са направени допълнително. Всички останали предложения може да се дават по-нататък, но до ръководството на клуба и те ще бъдат взети предвид в подготовката на новата платформа.

ГЛАС: Нали вече гласувахме тази формулировка? Кой да бъде член на клуба.

П. СИМЕОНОВ: Аз искам да изкажа само едно съображение във връзка с хората, които представляват интелектуалния потенциал. Излиза, че тук е интелектуалния потенциал, а там не е. Според мен всеки човек е носител на интелектуалния потенциал на нацията, всеки българин. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Да се започне ли разискване по въпроса?

В Управителния съвет, където се сблъскаха не две, а три или четири виждания, дискусиите продължиха няколко вечери свободно, спокойно, до среднощ и след среднощ. Ние считаме, че това е един от най-трудните ни въпроси. Предлагам да не се ловим за формулировки. Духът е общ, схващането на всички е общо. Ние искаме клуба да бъде някаква интелектуална сила, но при отворени врати, така че всеки, който може и иска, да има възможност да даде своя принос. Аз познавам работници, чиито интелектуални възможности са много добри и слагат в джобовете си дори някои от моите колеги.

Така че нека да не делим нещата. Приели сме резолюцията на Чавдар Кюранов. Това не означава, че по такъв начин предрекохме всичко.

Приехме резолюцията и на Петко Симеонов, но тя ще послужи като основа за подготовката на нашата политическа платформа.

Смятам с това да приключим тази точка от дневния ред. Който е за приключване на разискванията, моля да гласува с вдигане на ръка. Болшинство, приема се. Против? – 23. Въздържали се? - / … /

Преминаваме към последната точка от дневния ред.

Давам думата на др. Бойкикева да даде разяснения как да протече избора.

Преди това моля да приемем документ, който ще се изпрати до ЦК, до пленума на ЦК и до Народното събрание така, както го предложи др. Георги Мишев. Има ли възражения? Няма.

Предлагам да гласуваме анблок това предложение, като цяло. Каквито допълнения има, да бъдат дадени писмено, те ще бъдат отразени от ръководството.

Моля, който е съгласен проектът, предложен от др. Мишев да бъде приет и изпратен до пленума на ЦК на БКП и до Народното събрание, да гласува! Благодаря.

Въздържали се? – Няма. Приема се с единодушие.

Преминаваме към т. 3 на двения ред – избор на Управителен съвет на клуба.

Има думата Мария Бойкикева, а ако я няма – Борис Спасов има думата.

На 3 ноември 1988 година при учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, събранието или ние всички учредители избрахме за срок от две години следния Управителен съвет:

Искам да ви го съобщя, за да знаете какъв е съставът на УК, който е работил досега.

По различно време през годината по здравословни причини и други уважителни причини от Управителния съвет излязоха другарите:

Сега другарката Искра Панова по причини от личен характер моли да бъде освободена от Управителния съвет. Досегашният Управителен съвет счита, че тази нейна молба трябва да бъде удовлетворена.

След напускането на посочените другари, Управителният съвет се самопопълни. /Смях/

Не се смейте, защото аз избягвам думата “кооптиране”, защото нямахме възможност да правим събрание, както сега.

Тези другари работиха повече от половин година в един много труден период. Ето защо аз предлагам събранието да освободи от състава на Управителния съвет другарите Христо Радевски, Радой Ралин, Борис Димовски, Давид Овадия и Искра Панова.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има ли въпроси по това предложение?

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Тогава предлагам с израз на обща благодарност за работата им в УС досега да гласуваме за тяхното освобождаване. Болшинство.

Въздържали се? – Няма. Приема се единодушно.

Б.СПАСОВ: Правилно е да им се изкаже благодарност, защото те работиха в един тежък период, един труден период в дейността на нашия клуб.

ГЛАС: Предлагам Христо Радевски с оглед на неговото име и престиж да го изберем за почетен председател на клуба, да бъде несменяем в смисъл да представлява клуба като име предвид следния факт: преди малко гласувахме телеграма до Хавел в Чехословакия като отговор на неговото приветствие към нашето събрание, като беше подписал за клуба Желю Желев. Утре ще се подпише евентуално от Николай Василев и т.н. Считам, че най-авторитетно ще бъде за нашия клуб да има постоянен представител за подписване при такива случаи, какъвто може да бъде един такъв почетен председател, който да не се сменя.

БОРИС СПАСОВ: На учредителното събрание на клуба ние приехме програмна декларация, в която изрично е казано, записано е, че трябва да се избират сменяеми, работещи председатели на клуба и да има една ротация и мандатност. Затова не е необходимо да избираме почетни председатели несменяеми.

Що се касае до Христо Радевски, той наистина беше един от хората през онзи труден начален период на клуба, който със своя авторитет и със своето име, голямо име, спомогна много да се укрепи клуба и да се развие. Ние обаче смятаме, че в УС трябва да изберем сега действащи хора, които да си изберат председател, който ще функционира на принципа на ротацията на кадрите.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Аз мисля, че когато се приема новата програма на клуба, новата платформа, тогава може да се разисква дали да има или не почетен председател, но засега ние действаме на базата на вече приетата програма-декларация при учредяването на клуба.

БОРИС СПАСОВ: Предлагам да изберем сега 9 души в Управителния съвет, тъй като в момента той се състои от 16 души, избрани за 2 години. Затова се налага да проведем избор на още 9 души, с които да попълним УС до 25 души.

ГЛАС: Нека чуем хората, които остават в УС, които останаха в неговия състав.

БОРИС СПАСОВ: Аз вече ги прочетох, но ще повторя:

Борис Спасов, Петко Симеонов и Ангел Ахрянов.

Общо 16 души. До 25 остава да изберем още 9 души.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Как ще процедираме:

ГЕРОГИ ДРУМЕВ: Комисията има следното предложение:

За членове на УС допълнително да изберем 9 души, както следва: /предложение на комисията/

Юли Огнянов [очевидно има предвид Юли Стоянов - б.м. П.С.]

ГЕОРГИ МИШЕВ: Аз по принцип нямам нищо против, но съм много зает в много комисии и поради чисто технически причини няма да мога да участвам в Управителния съвет на клуба, поради което си правя отвод. Предлагам моето име да се задраска от листата. И така остават 9 души.

Но ако се приеме това предложение, възниква един друг процедурен въпрос – той не трябва ли да бъде в комисията по избора.

ГЛАС: Аз предлагам да влезе в УС доцент Бернард Мунтян, професор по философия, а също и Момчил Баджаков.

ГЛАС: Аз предлагам Михаил Иванов от Института по ядрени изследвания и физика, който оглавява групата за национално помирение.

И второ, предлагам също така Ивайло Трифонов, който е най-активен участник досега във всички наши мероприятия.

ЮЛИ СТОЯНОВ: Аз си правя отвод, тъй като съм много ангажиран в Съюза на българскиет филмови дейци.

СВЕТЛА ИВАНОВА: Аз също така си правя отвод, защото напоследък имам голяма заетост и не мога да се заема с организационна работа.

ГЛАС: Предлагам преди да гласуваме за кандидатите, да станат да ги видим и да се даде някаква характеристика за тях.

ДИМИТЪР КОРУДЖИЕВ: Аз си правя отвод и предлагам Йордан Василев.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: За артиста Чаушев ли става дума?

ВЕРА СМИЛКОВА: Аз смятам, че като главен редактор на първия независим вестник в България др. Продев трябва да остане в УС.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Аз мисля, че не е правилно др. Продев да си прави отвод, той трябва да остане в УС на клуба. Моля го да си оттегли предложението за самоотвод. /Ръкопляскания/

Ж.ЖЕЛЕВ: Също и за Блага Димитрова. /Ръкопляскания/

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Другарко Димитрова, нали приемате моя апел и към Продев, и към вас? Имате думата.

Нали вие, присъстващите, не сте чули за отвода на Блага Димитрова? /Смях, гласове “Не, не!”, ръкопляскания/

Остава другарката Блага Димитрова в листата за новите членове на УС на клуба.

ИВАЙЛО ТРИФОНОВ: Това, че др. Продев ще бъде главен редактор на в. “Гласност” не може да попречи на неговото участие в Управителния съвет, защото този вестник не е орган на клуба, а орган на всички неформални сдружения.

СТЕФАН ПРОДЕВ: Първо, никой не ме е избрал за главен редактор и второ, предложението няма нищо общо с някакви организации.

ГЕОРГИ ЧАУШЕВ: Още един самоотвод. Смятам, че ще имам много работа, която ще ми попречи да изпълнявам задълженията си към УС, поради което не бих могъл да участвам.

ГЛАС: На мястото на Георги Чаушев предлагам Любен Христозов.

ПЕТКО СИМЕОНОВ: Аз съм съгласен с мнението на Копринка Червенкова, че досегашното ръководство беше много представително и работи много самоотвержено. То даваше защита и отпор на / **** - 160 стр./ Затова тези хора заслужават нашето уважение. Но сега навлизаме в един нов етап, в който са необходими не просто авторитетни хора, а са нужни хора, които да работят, хора, които да отделят поне по два-три часа ежедневно за организационна работа.

В този смисъл аз смятам, че при предлагането и гласуването за нови членове на Управителния съвет ние трябва да се ориентираме към млади хора, а не просто към авторитетни хора, а към млади хора, които енергично ще се заемат с организационна дейност.

В тази връзка искам да направя предложение за Светлана Шаренкова от Института по социология. Познавам я, тя стои ето тук, известна е като много енергична жена, като честен човек и мисля, че ще бъде полезна на Управителния съвет.

ГЛАС: Предлагам Румен Данов – журналист, който притежава тези качества, за които сега чухме, умен, енергичен, деен.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има предложение да се прекратят предложенията за нови членове на УС.

ГЛАС: В Управителния съвет няма нито един художник, затова аз предлагам ЛЮБОМИР МИХАЙЛОВ.

В. ТЯТОВ: Аз искам да си направя самоотвод, за да бъде избран някой по-млад човек.

ПРЕДС. ПРОФ. ИВАН НИКОЛОВ: Има предложение да прекратим предложенията за нови членове на УС. Който е съгласен, моля да гласува с вдигане на ръка.

Моля комисията да си разпредели броителите, а аз напускам поста. Оттук нататък вие действайте.

Благодаря ви за доверието да ръководя събранието. Благодаря за помощта, която ми оказахте. /Ръкопляскания/

Искам накрая да ви прочета само едно съобщение.

Комитетът за правата на човека под ръководството на Костадин Телалов, обади ми се неговият заместник Юлий Бахнев, човекът, който ни оказа доста помощ, с молба да направим следното съобщение пред цялото събрание. Те уреждат по случай 10 декември, тогава е годишнината от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, но те уреждат общо събрание на 13 декември, общоградско събрание, което ще бъде в 17 часа в салона на Националния съвет на ОФ откъм ул. “Гочо Гопин”.

Аз ги насочих да ни изпратят до председателя на нашия клуб покани и обещах да направя поканата достояние на всички, тъй като този комитет е все пак комитет за правата на човека, независимо дали е изиграл или не своята функция, но е такъв.

Има думата по-нататък председателят на Изборната комисия, той ще ръководи събранието.

Г.ДРУМЕВ: Аз предлагам да не губим време. Преброителите да си заемат местата и да си разпределят районите, за да броят гласовете. Ще напишем имената на всички предложени кандидати за членове на Управителния съвет тук на черната дъска и да гласуваме.

Предложени са общо 19 кандидатури, от които ще изберем девет, съобразно броя на получените от тях гласове.

Нови предложения има за Светлана Шаренкова от Института по социология, Стефан Продев, Момчил Баджаков от философския институт, Никола Вандов от Сатиричния театър, драматург, театровед, Ивайло Трифонов, всички го познават, проф. Трайко Петков – професор във ВМИ по автоматика, Стефан Тафров – редактор на списание, В. Дърева отпада.

ГЛАС: Не, Дърева не бива да отпада, тя вчера беше на събранието и трябва да я изберем. Тя е от Пловдив и ние трябва да имаме представител оттам.

Г.ДРУМЕВ: Значи остава. За нея правим изключение. Тя вчера беше тук.

По-нататък: Йордан Василев, на 54 години, баща на две деца.

БОГДАН ГЛИШЕВ – на 43 години, актьор в театър “София”

Румен Данов – безпартиен, редактор на сп. “Отечество”.

Моля за внимание. Ще трябва да имате предвид, че предложенията са за 18 души, а ние трябва да изберем 9 души, така че всички не могат да получат сто на сто гласове от събранието, поради което вие ще трябва да си помислите за кои ще гласувате “за” и за кои "против" не защото са някои от тях недостойни, а защото трябва да изберем само 9 души.

Име и фамилия

Получени гласове

Чавдар Кюранов

Блага Димитрова

Бернард Мунтян

Д-р Христо Буцев

Деян Деянов

Димитър Луджев

Мария Динкова

Светлана Шаренкова

Стефан Продев

Момчил Баджаков

Никола Вандов

Ивайло Трифонов

Трайко Петков

Стефан Тафров

Велислава Дърева

Йордан Василев

Богдан Глишев

Румев Данов

130

134

101

111

107

115

123

141

102

Съобразно приетия от събранието принцип, от тези 18 души в Управителния съвет се счита избрани съответно с броя на получениет гласове следните кандидати: 9 души, получили над сто гласа всеки.

Чавдар Кюранов

Блага Димитрова

Бернард Мунтян

Стефан Продев

Велислава Дърева

Трайко Петков

Ивайло Трифонов

Йордан Василев

Никола Вандов

- получил

- получила

- получил

- получила

- получил

130 гласа,

134

101

111

141

123

115

102

107

Г.ДРУМЕВ: Аз предлагам да поздравим новите членове на УС с тяхното избиране и давам думата за няколко заключителни думи на Желю Желев.

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: Аз мисля, че не ни остава нищо повече, освен да закрием нашето първо организационно събрание като пожелавам ползотворна работа на новите членове на Управителния съвет, както и на целия клуб. /Ръкопляскания/

[1] Този протокол се публикува без съкращения.

[2] Ивайло Пелов Трифонов - роден на 1 юни 1941 г. в с. Горни Дъбник, Плевенска област. Две години е следвал специалност “Електроника” в МЕИ – София. Завършил е специалност “Енергетика” в Московския енергетичен институт. Преподавател по обща физика в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Старши научен сътрудник. Работил е в областта на радиофизиката и електрониката. Политическата му кариера започва през 1989 г., когато става един от основателите на Обществения комитет за екологична защита на град Русе. През 1989 г. става член на ръководството на Клуба за гласност и демокрация. От 1989 г. до 1990 г. е член на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили и организационен секретар на НКС на СДС. От 1990 г. до 1996 г. е директор на канцеларията на Президента на Република България Желю Желев. През 1994 г. е заместник министър-председател в служебното правителство на Ренета Инджова. Като заместник-министър отговаря за връзките с политическите сили. От 11 юни 1997 г. до юли 2001 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Съюзна република Югославия. Пенсионер.

[3] Велислава Дърева – р. 1953 г. в Пловдив. Завършва журналистика. Работи във в.”Комсомолска искра”- Пловдив, в радио “Пловдив”. Публикува в "Общество и право", "Народна култура, "Стършел". В периода 1986-1989 г. й е забранена журналистическа изява в печата, радиото и телевизията. От 1991 г. е политически наблюдател на Агенция "София прес". Член на Обединение за социална демокрация към БСП. Член на Висшия съвет на БСП. Депутат в 36-ото Народно събрание. Автор на документални филми за Васил Левски и Трайчо Костов. Автор на литературната драма "Литургия за Васил Левски Апостолът ни". Награди: най-добър документален филм на фестивала в Пловдив; годишна награда на Съюза на филмовите дейци за документален филм; награда на Съюза на българските журналисти за най-добър млад публицист.

[4] Димитър Георгиев Коруджиев - роден на 26 декември 1941 г. в София. Завършва българска филология в СУ “Кл. Охридски”. Журналист във в. “Труд”, редактор във в. “Народна култура”, в списанията "Пламък" и "Съвременник" и от 1989 г. - в отдел "Белетристика" на издателство "Български писател". Автор на над 20 книги - романи, публицистика, книги за деца и т.н. Изключително активен при създаването на СДС, формирането на редакцията на вестник "Демокрация" и предизборната кампания за Велико народно събрание.

[5] Димитър Луджев. Роден на 27 март 1950 г. в Бургас. Завършва висше образование политикономия - социология във Висшия икономически институт "Карл Маркс" в София. Сътрудник на Бургаския окръжен комитет и на Централния комитет на Комсомола. 1976 – 1979 г. работи като научен сътрудник в Института по история на Българската академия на науките /БАН/. 1979 г. – аспирантура, старши научен сътрудник. 1983 г. – специализира в Полша. 1989 и 1995 г. – специализация в САЩ. Преподавател в СУ "Климент Охридски" и УНСС. 1989 г. - член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. По собствена инициатива организира група от експерти, които не желаят да бъдат членове на Клуба, но са готови да му сътрудничат. 1990 - 1991 г. – Член на координационния съвет на СДС. Отговаря за Контактната група от името на СДС на Кръглата маса. Депутат във Великото народно събрание от листата на СДС. Политически съветник на президента Ж. Желев. Вицепремиер от СДС в коалиционното правителство на Димитър Попов. Отговаря за икономическите реформи и сигурността. Председател на тристранния съвет за сътрудничество със синдикатите и съюзите на работодателите. 1991 г. – депутат в 36-ото обикновено народно събрание, избран с листата на СДС. Министър на отбраната в кабинета на СДС с министър-председател Филип Димитров. 1992 г. – Подава оставка през май 1992 година поради несъгласие с министър-председателя. Един от основателите на групата Б-12 на напусналите парламентарната група на СДС депутати, известни с прозвището "сините мравки". Основател на Център за нова политика, регистриран като сдружение с идеална цел. През 1993 г. основава либералната партия “Център Нова политика”. 1994 г. – Става председател на либерален съюз "Нов избор" - организация, член-наблюдател в Либералния интернационал. След оставката на правителството на Любен Беров получава от президента Ж. Желев мандат за съставяне на кабинет на ЛС „Нов избор”, но парламентът не му гласува доверие и отхвърля предложеното правителство. 1994–95 г. – ЛЦ „Нов избор” участва в изборите за народно събрание през 1994 година без успех. В изборите за местни органи на властта през 1995 г. има добри резултати. 1997 г. – Партията е съучредител на Обединението за национално спасение. Луджев е депутат в 38-ото народно събрание с листата на ОНС като съпредседател на Нов избор. 1999–2001 г. – Инициатор и основател на граждански движения в България и техния съюз “Гражданско обединение на демократични организации – ГОДО”. 2001–2004 г. – ЛС „Нов избор” и гражданските обединения участват в изборите за народно събрание през 2001 година и за местни органи на властта през 2003.

[6] Петър Стайков - философ. Роден на 23.10.1953 г. във Враца. Завършва философия в СУ “Кл. Охридски”, кандидат на философските науки; научен сътрудник в Института по философски науки към БАН. Депутат от Седмото велико народно събрание - 1990-91 г. Преподавател в НБУ.

[7] Петър Петров Слабаков - актьор. Роден на 23.04.1923 г. в Лясковец. Образование Завършил е икономика на промишлеността във Варна. Един от известните актьори и дисиденти преди 10 ноември 1989-а, основател на движението “Екогласност”. Депутат във Великото народно събрание и в 37-ото НС. Едни от най-известните му роли са в “Цар и генерал”, “Вечни времена”, "Звезди в косите, сълзи в очите” и други. От десетина години живее в село Бериево, Севлиевско. Починал 2009 г.

[8] Стефан Тафров – роден през 1958 г. в София. Завършва Факултета по журналистика при СУ “Кл. Охридски”. Работи във в. “АБВ”, редактор в сп. “Съвременник”, превежда от френски и италиански език. Посланик в Рим, в Лондон, посланик в Париж до март 2001 г., постоянен представител на Република България към ООН в Ню Йорк. Удостоен с най-високата степен на Ордена на почетния легион през март 2001 г.

СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ

Докладва: кфн ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ