Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

ДУПНИЦА

ВРАТА В СТЕНАТА НА ЗАБРАНАТА[1]

И в гр. Ст. Димитров /Дупница/ на 27 ноември 1989 г. бе основан Клуб за гласност и демокрация. Първоначалната инициатива за неговото създаване бе на група интелектуалци от гpада: учителят по история Стоил Грънчаров, учителите по български език и литература Васил Христов, Христо Христов, Борис Иванов, д-р Лорета Николова и безработния, макар завършил българска филология Ивайло Иванов.

Ръководството на клуба днес има следния състав: председател Стоил Грънчаров, зам.-председател Борис Иванов, секретар д-р Лорета Николова и член Васил Христов.

Както популярността, така и членовете на клуба бързо нараснаха - в него членуват вече над 120 граждани с различни професии: инженери, юристи, лекари, учители, икономисти, студенти от Учителския институт в града, работници и др.

Дейността на клуба е разнообразна: проведе два митинга на закрито първият в салона на художествено-творческата интелигенция и вторият в едно от градските кина. Изказванията на гражданите бяха спонтанни и бурни. Те засегнаха парливи проблеми от национален и местен характер: спиране на всякакъв вид дейности по работните обекти на водопровода "Рила" и проекта "Места", преустановяване производството на продукти, които са свързани със силно отровни химични вещества в Химико-фармацевтичния комбинат на града, връщане на земята на тези, които я работят; премахване на ръководната роля на комунистическата партия - така прословутия чл. l, ал. 2 и З от Конституцията, възстановяване на истинските имена на българите-мюсюлмани; водене на борба за премахване на номенклатурата като класа; отменяне на преподаването на обществознание в средните училища на страната - най-идеологическата дисциплина, а въвеждането на логика и др.

По този повод местния вестник Дупнишка комуна публикува остро критична статия. Клубът отговори с контра статия, която бе пусната в по-следвaщия брой на същия вестник.

На второто си публично събрание-митинг ораторите на клуба поставиха искания пред градския съвет за помещение, за подаване оставката на главния редактор на в-к "Дупнишка комуна", на председателя на художествено-творческата интелигенция и др., и заменянето им с нови, които клуба ще предложи, повишаване заплатите на лекарите и учителите и др.

На 25 декември 1989 г. клубът организира заедно с новообразуваното независимо християнско сдружение мълчаливо присъствие на стотици граждани със запалени свещи в ръце в двора на централната градска църква Св. Георги по случай жертвите на тоталитарния режим в Румъния, където бе отслужена панихида от седмина свещеници. Също така клубът пусна подписка за доброволна парична помощ за новогодишни подаръци на децата-сираци от градския юндом "Олга и Г. Стоянови". Бяха събрани към петстотин лева, а за спиране на водопровода Рила- над 3000 подписа.

Борис Хаджийски

*            *            * 

ВРАТА В СТЕНАТА НА ЗАБРАНАТА

И в гр. Ст. Димитров /Дупница/ бе основан Клуб за гласност и демокрация. Публичното му учредяване[2] се извърши на 4 декември 1989 г. В салона на художествено-творческата интелигенция бяха надошли към 200-250 граждани от различни професии: инженери, лекари, юристи, лесовъди, учители, студенти от Учителския институт, служители, работници и др. Основаването на клуба се оказа митинг на закрито. Разискванията бяха спонтанни и бурни - не във връзка със създаването на клуба, колкото по наболелите и невралгични проблеми от местен и национален характер: спиране на всякакъв вид дейности по работните обекти на водопровода Рила и Места, преустановяване на производството на продукти, свърэани със силно отровни вещества в Химико фармацевтичния комбинат, връщане на земята на тези, които я работят, премахаане на ръководната роля на комунистическата партия - така наречения чл l, алинея 2 и 3 от Конституцията на страната ни, въэстановяване на истинските имена на българите-мюсюлмани и помаци, водене на борба за премахване на партийната и държавна номенклатура като обособила се едва ли не нова класа в условията на социализма, отменяне преподаването на обществознание и общество и личност в средните училища, а въвеждането на логика и др.

В своите изказвания гражданите осъзнаха значимостта на вратата, която сами си построиха като пробиха стената на забраната да изказват публично неофициални становища, виждания, тълкувания и мнения по всички въпроси на икономическия, политически и културен живот.

Сред някои членове на клуба обаче, макар и негласно, както и сред немалко граждани, се проявява загриженост, че това няма да остане току така, което ще рече страх.

Във връзка с митинга на закрито на клуба местния вестник "Дупнишка комуна" публикува остро критична статия. Клубът отговори с контра статия, която бе пусната в следващя брой на същия вестник.

Няколко дни по-късно клубът проведе две сбирки на активисти, две публични събрания и заедно с новооснованото независимо духовно сдружение в града - мълчаливо присъствие със запалени свещи в ръце на малкия площад пред централната църква "Свети Георги", както и отслужване на панихида по случай хилядите жертви на режима на Чаушеску в Румъния.

Също така по негова инициатива за закупуване на новогодишни подаръци за децата от юндома "Олга и Георги Стоянови" бяха събрани към 500 лева. А за спиране на работите по изгражане на водопровода Рила той разгласи и събра над 3000 хиляди подписа.

На 4 януари 1990 година клубът вече обяви, че щe проведе общоградско събрание в един от киносалоните в града по въпросите за премахване на номенклатурата като най-предан привърженик и придатък на тоталитарната държава, разширяване и усъвършенствуване на мрежата по здравеопазването, демократизация на образованието, отчет пред гражданството от страна на общинския народен съвет за събраните суми по самооблагането през 1988 год. къде и как са изразходвани, и искане за провеждане на задълбочен, откровен и конструктивен диалог кpaй кръглата маса между него от една страна, и управляващите партийни и държавни институции от друга, като единствен начин за изграждане на демократично-плуралистично общество у нас.

Със своята дейност Клубът за гласност и демокрация в гр.Ст. Димитров печели все по-широко доверие сред обществеността. Може би и заради това членовете му вече надхвърлиха числото 200.

2 януари 1990 г.

Борис ОГНЯНОВ

*            *            * 

СТАТУТ

на Клуба за гласност и демокрация в гр. Станке Димитров[3]

I. ОРГАНИЗАЦИОНЕН СТРОЕЖ И ЧЛЕНСТВО

1. Клубът за гласност и демокрация в гр. Станке Димитров е доброволно сдружение на граждани, в което могат да членуват представители от всички социални групи и слоеве на възраст най-малко на 16 години без разлика на пол, вероизповедание, професия и образование, неосъждани за углавни престъпления и фашистка дейност.

2. Всеки член на Клуба може да членува едновременно с това и в други организации, сдружения и партии, без да иска разрешение от Управителния съвет.

З. Висш управляващ орган на Клуба е общото събрание, което се свиква веднъж на 2 месеца.

4. Постоянното ръководство на Клуба ще се извършва от Управителен съвет, състоящ се от 7 членове, които по ротационен принцип ще изпълняват длъжността председател през четири месеца.

5. Общото събрание на Клуба си запазва правото да внася промени в състава на Управителния съвет и избора на председател.

6. Клубът за гласност и демокрация в гр. Ст. Димитров се счита за подразделение на Клуба за гласност и демокрация в България със седалище София. 

II. ПРОГРАМА

1. Клубът за гласност и демокрация в гр. Ст.Димитров активно ще участвува при решаването на неотложните задачи, които стоят пред страната ни по пътя към демократично обновление и разделение на властта: законодателна, съдебна и изпълнителна.

2. Клубът ще се бори за предаване собствеността върху земята на тези, които я работят, както и на тези, които пожелаят да се включат в редовете на селскостопанските труженици - за лично и наследствено владение.

 3. Клубът ще подкрепя усилията на гражданите за изравняването пред закона на частната, кооперативната и държавната собственост върху средствата за производство във всички сфери на икономиката.

4. Клубът за гласност  и демокрация ще се бори за деидеологизация на образованието, армията, милицията, и цялостния живот в страната, както и за придобиване на действителна свобода на словото, печата и сдруженията.

5. Клубът ще се бори за демократичното и съобразено с Хелзинкския процес решаване на етническите и религиозни проблеми в България.

6. За осъществяване на своята програма Клубът приема единствено като възможни мирните форми и средства: организиране на публични дискусии, събрания, митинги, шествия, събиране на подписи във връзка с различни искания и др.

*            *            * 

СТАТУТ

НА КЛУБА ЗА ГЛАСНОСТ И ДЕМОКРАЦИЯ

В ГР. СТАНКЕ ДИМИТРОВ [4]

I. ОРГАНИЗАЦИОНЕН СТРОЕЖ И ЧЛЕНСТВО

1. Клубът за гласност и демокрация в гр. Станке Димитров е доброволно сдружение на граждани, в което могат да членуват представители от всички социални групи и слоеве, имащи пълнолетна възраст, без разлика на пол, вероизповедание, професия и образование. Те не трябва да са осъждани за углавни престъпления и фашистка дейност.

2. Висш управляващ орган на Клуба е общото събрание на членовете, което се свиква веднъж на два месеца, но може и извънредно, поради сериозни и неотложни причини и обстоятелства.

3. Постоянното ръководство на Клуба ще се извършва от Управителен съвет или Координационен съвет, състоящ се от 9 /девет/ членове, които по ротационен принцип ще изпълняват длъжността председател и заместник-председател през 4 /четири/ месеца.

4. Общото събрание на Клуба си запазва правото да внася промени в състава на Управителния или Координационния съвет и избора на председател и заместник-председател.

5. Клубът за гласност и демокрация в гр. Ст. Димитров се счита за подразделение на Клуба за гласност и демокрация в България или на Клубовете за гласност и демокрация в България със седалище гр. София.

6. Клубът за гласност и демокрация в гр. Станке Димитров е изразител на независимото и свободно мнение на българските граждани, чиято крайна цел е превръщането на отечеството ни в демократична и правова държава, освободена от тоталитарната форма на управление и тоталитарна власт.

II. ПРОГРАМНИ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

1. Клубът за гласност и демокрация в гр. Ст.Димитров активно ще участвува при решаването на неотложните задачи, които стоят пред страната ни по пътя към демократично обновление.

2. Клубът за гласност и демокрация в гр. Ст.Димитров ще се бори за предаване собствеността върху земята на тези, които я работят в момента, както и на лица, които искат да се включат в този вид дейност с цел лично или наследствено владение.

3. Клубът за гласност и демокрация в гр. Ст. Димитров ще подкрепя усилията на обществото ни за изравняването пред закона на частната, кооперативната и държавната собственост върху средствата за производство във всички сфери на икономическата дейност.

4. Клубът за гласност и демокрация ще се бори за деполитизация и деидеологизация на образованието, армията, милицията, образованието и цялостния живот в страната, както и за придобиване на действителна свобода на словото, печата и сдруженията и политическите партии, чиято дейност не е насочена срещу демократическите закони в обновената ни родина.

5. Клубът за гласност и демокрация в гр. Ст.Димитров ще се бори за демократичното и съобразено с Хелзинкските принципи решаване на етническите, религиозни, политически и икономически проблеми в България.

6. Клубът за гласност и демокрация в гр. Ст.Димитров приема като единствено възможни за осъществяване на своята програма мирните средства и форми на дейност: организиране на митинги, шествия, присъствия, публични събрания, публични дискусии, събиране на помощи, събиране на подписи и др.

Христоматия "Омда" 

Библиотека "Омда"

Големите промени

Студентски форум

Гише "Справки"