|
|
Хроника на събитията в света |
|
|
|
юни 1990 - декември 1990 г.
|
|
|
|
5-29 юни 1990 г.Копенхаген – Конференция за човешките права на 35-те страни, подписали заключителния акт от Хелзинки. На нея се одобряват своеобразни стандарти, потвърждаващи основните права и свободи на отделния човек в обществото.Препоръчват се мерки за премахване на смъртната присъда, за алтернативна военна служба, свободно движение на гражданите. Българската преса прогнозира, че документът от Копенхаген ще даде ярко отражение върху националните законодателства, вкл. и върху българското. Българската делегация за първи път открито се противопоставя на нападките на югославските представители по “македонския въпрос”. В делегацията участва представител на опозицията – депутатът от СДС във ВНС Румен Воденичаров, посрещнат с аплодисменти на конференцията.
8 юни 1990 г. – посещение на Маргарет Тачър в Москва. На срещата си с Горбачов тя заявява, че членството на обедидена Германия в НАТО няма да представлява заплаха за сигурността на СССР. Разискват се движението за независимост на балтийските републики, преговорите за съкращаване на конвенционалните оръжия, обединението на Германия и плановете на нова Европейска конференция за сигурност и сътрудничество.
11 юни 1990 г. – Инвестиционната банка на ЕО одобрява първите заеми за Полша и Унгария на обща стойност 1 млрд. и 200 млн. долара. Банковата групировка заявява, че единствено Полша и Унгария са поели по пътя на пазарната икономика. /“Демокрация”, 12.06.90 г./
- Горбачов предлага обединена Германия да може да членува едновременно и в НАТО, и във Варшавския договор до изготвянето на споразумение за нова система за сигурност и двата военни съюза бъдат преобразувани. Джордж Буш и Хелмут Кол отхвърлят това предложение.
13 юни 1990 г., Белград - няколко десетки хиляди души демонстрират по улиците на Белград с искането до края на годината да бъдат проведени свободни многопартийни избори. Полицията брутално разпръсква демонстрантите, отправили се към телевизията с искане да бъдат отразени събитията.
14 юни 1990 г., Букурещ – изборите, спечелени с голямо мнозинство от Фронта за национално спасение на Йон Илиеску предизвикват отново вълна от жестокости. Полицията разпръсква с палки стачкуващите студенти. Вечерта Илиеску призовава да се защити законната власт, вследствие на което 3 хиляди миньори пристигат в Букурещ и започват разправа с демонстрантите, опустошават сградите на двете опозиционни партии – селската и либералната. Илиеску им благодари. Въоръжени с железа, те патрулират заедно с войниците из града.
15 юни 1990 г. – край украинския град Харков е открит масов гроб с трупове на полски офицери, съветски военнопленници. Там са били заровени и близо 1800 съветски граждани, убити от НКВД /”Демокрация”, 15 юни 1990 г./
17 юни 1990 г., Букурещ – жестокостите от последните дни в румънската столица поставят правителството пред множество критики както в страната, така и в чужбина. При потъпкването на антиправителствените протести са загинали 6-има, над 400 са ранени, повече от 600 души са арестувани. Правителството на Илиеско обявява, че ще нареди разследване на бруталното поведение на миньорите срещу демонстрантите.
17 юни, 1990 г. , Берлин - за първи път парламентаристи от Източна и Западна Германия отбелязват заедно Деня на германското единство.
19 юни 1990 г., Берлин - след арестите в Източна Германия на членове на фракцията “Червена армия”, западногерманското правителство разглежда възможността за завеждане на дело срещу Ерих Хонекер, обвинен в подкрепа на терористичната организация.
24 юни 1991 г. - десетки хиляди румънци са проникнали на съветска територия в района на граничен пункт Албита. Демонстрантите преминали безпрепятствено граничната охрана от двете страни и започнали общи митинги със съветските молдовци, дошли от цялата република. /”Демокрация”, 25.06.1990 г./
25-26 юни 1991 г. – заключителен документ в Хелзинки. По време на срещата представителите на Съвета на Европа изразяват желанието си в най-скоро време, до месец, България да получи статут на наблюдател в организацията.
27 юни 1990 г., Дъблин – Приключва срещата на страните от Европейската общност. Главният интерес е насочен към евентуалната финансова подкрепа за политиката на преустройство на президента на СССР М. Горбачов. Тачър отново изразява особеното си мнение по този въпрос. Помощта за СССР ще бъде тема на разговор по време на предстоящата среща на високо равнище на 7-те най-големи индустриални държави в Хюстън.
28 юни 1990 г., Виена – на преговорите между НАТО и Варшавския договор бе постигнато споразумение за голямо съкращаване на конвенционалните оръжия в Европа. Според споразумението всяка страна (НАТО и Варшавския договор) ще разполага с не повече от 20 хил. танка и 30 хил. други бронирани транспортин средства.
- Берлин – министърът на външните работи на СССР Шеварнадзе заявява, че неговата страна е за решаване на “германския въпрос” до края на т.г. Съветският съюз изготвя проект за окончателно споразумение, който ще представи през ноември на Конференцията на 35-те държави-членки в Хелзинкския процес.
- 63- ма видни полски интелектуалци се дистанцират от ръководителя на профсъюза “Солидарност” Лех Валенса и предлагат да се разтури Варшавският граждански комитет поради недемократичните методи на ръководство на Валенса. В групата на 63-мата влизат Адам Михник, Яцек Курон, Бранислав Геремек, режисьорът Анджей Вайда и др. културни и политически дейци.
1 юли 1990 г. – ден на германското финансово и икономическо обединение. Западногерманската марка става официална парична единица и в ГДР.
2 юли 1990 г. – Съветът на Европа предоставя на България статут на специален гост. Тя ще може да изпраща 6-ма депутати на сесиите на Европейския парламент в Страсбург. България е 7-мата източноевропейска страна, получила такъв статут /след Полша, Унгария, Югославия, СССР, Чехословакия и ГДР/ 2 юли 1990 г., Букурещ – В Букурещ пристигнаха представители от ЕО за среща с правителствени и опозиционни ръководители, с които да разискват споразумението за бъдещото сътрудничество на ЕО с Румъния. То бе прекратено след като румънските власти подкрепиха насилствените действия на миньорите срещу демонстрантите.
- Варшава – Световната банка откри във Варшава първото си постоянно бюро в Източна Европа.
- Москва – бившият генерал от КГБ Калугин каза, че съветската държавна сигурност все още е всесилна. По молба на КГБ Горбачов издаде указ за отнемане на званията и наградите на Калугин, след като той обвини организацията в използване на сталински методи.
3 юли 1990 г. – Югославската република Словения приема Декларация за цялостен суверенитет на държавата Словения, с което регламентира пълната си независимост от федерацията.
4 юли 1990 г. , Брюксел – Конференция на Групата на 24-те. Взема решение програмата ФАР да обхване освен Полша и Унгария, също и България, ГДР, Чехословакия, Югославия. Румъния отпада от обсъждането заради насилията от последния месец срещу опозицията. ЕО залага в бюджета си разходи за 1990 г. от 200 млн. екю за помощ по програмата ФАР, България ще получи около 30 млн. 4 юли 1990 г. , Москва – около 100 учени от Международната агенция за атомна енергия пристигнаха в Белорусия, за да проучат последиците от аварията в Чернобил. 5 юли 1990 г. – Вацлав Хавел е избран за президент на Чехословакия до 1992 г. 5 – 8 юли 1990 г., Лондон – сесия на НАТО. Генералният секретар Вьорнер обявява края на Студената война. Представителите на 16-те страни-членки обсъждат бъдещето на НАТО и предложението на Буш за създаване на нова линия на НАТО. Важен въпрос е и за военните усложнения от обединението на Германия. САЩ предвиждат значително съкращаване на войските и въоръженията от страна на НАТО особено близо до границата между двата блока, както и акредитиране на дипломати от източноевропейските страни към НАТО – с това Москва трябва да се убеди, че Германия ще е по-безопасна в НАТО, отколкото извън него. За същността на НАТО Кол настоява за нова система на сигурност в Европа, включваща вс. европейски страни. На срещата се очертават силни различия по бъдещата стратегия на съюза. В пресата се коментира, че НАТО не е отстъпил от ядрената си доктрина, а само е перефразирал досегашния принцип на “гъвкаво реагиране”. /Труд”, 9.07.1990 г./ 8 юли 1990 г., Тирана – Албания обявява амнистия за хилядите албански граждани, потърсили политическо убежище в чуждите посолства в Тирана и разрешава с указ на НС на всички желаещи да получат редовни паспорти за излизане от страната. На следващия ден желаещите да емигрират надхвърлят вече 6 000 души. В столицата са изпратени военни поделения и войската контролира пътищата в района, за да възпрепятства прилива на бежанци към посолствата; вълнения в провинцията; жестоко потушени бунтове в Шкодра, Саранда и Кавая. 8 юли 1990 г., Рим – Павароти, Карерас и Пласидо Доминго пеят за първи път заедно на концерт по случай приключването на световното първенство по футбол. 9 юли, Страсбург – преди откриването на сесията на Европейския парламент отделните парламентарни групи са обсъдили въпроса за сключването на търговско споразумение с България и дали той да фигурира в дневния ред. При откриването на сесията депутатите приемат това да не се разисква сега и да се отложи до септември, понеже не е сигурно, че управляващата партия води страната към демократични промени и има съмнения дали изборите са били изцяло честни и свободни. 9 юли 1990 г. – Външно м-во на СССР обявява, че Съюзът започва да намалява икономическата помощ за Куба и Виетнам. Москва ще спре субсидиите си за комунистическите си съюзници и ще наложи пазарни цени на вноса. 9 юли 1990 г. , Хюстън – традиционна годишна среща на ръководителите на 7-те най-развити държави. Обсъжда се въпросът за икономическата помощ за СССР. Според в. “Демокрация” става дума за отпускане на 15 млрд. долара. ФРГ и Франция са за големи финансови заеми, Тачър е против западните страни да помагат на “полупроменили се режими”; САЩ са за изпращане на специалисти, за да не се засили военната мощ на Съветския съюз. САЩ се съгласяват всяка от 7-те да действа индивидуално. ФРГ ще отпусне 6 млрд. марки като се разчита на съветското съгласие за членство на обединена Германия в НАТО. 11 юли 1990 г., Тирана – По молба на ООН и Международния червен кръст италианските власти проявяват инициатива за разрешаване на кризата с албанските бежанци. МВнР на Италия съобщава, че ще организира превозването до италиански адриатически пристанища на хилядите албанци, намиращи се на територията на посолствата на Италия, ФРГ, Франция в Тирана. 12 юли 1990 г. , Москва - “известният реформатор Борис Елцин обяви, че напуска КПСС” /в.”Д-я”, 12.07.1990 г./, тъй като не можел да се води в действията си от решенията на партията и щял да се ангажира само с работата си като президент на Руската федерация. КПСС напуска и радикалното движение “Демократична платформа”, като ще образува нова политическа партия и призовава и другите реформаторски групи да се присъединят за формиране на коалиция. 15 юли 1990 г., Москва – Канцлерът на ФРГ Хелмут Кол е в Москва за двудневни разговори с Горбачов. Целта на посещението е руския президент да бъде убеден в необходимостта обединена Германия да членува в НАТО. След разговорите двамата заявяват, че позициите им за членството и числеността на германската армия са започнали да се сближават. Още на следващия ден, 16 юли, Горбачов обявява, че вече не се противопоставя на членството на Германия в НАТО. - Бон – 3 000 албански бежанци “топло посрещнати във ФРГ” /в. “Демокрация”, 16.07.90/ при пристигането си с влак от Италия. Част от бежанците остават в Италия, някои заминават за Франция и Гърция. Във Франция пристигат 575 души, също и в Турция – 76. 16 юли 1990 г. – Украйна декларира, че поставя собствените си закони над Конституцията на СССР, въвежда украинско поданство. - Брюксел – среща на външните министри на страните от ЕО. Главната тема е отношенията на ЕО с Изочна Европа. - Москва – Горбачов отменя с декрет държавния монопол върху радио-и телевизионното излъчване – т.е. всяка партия или организация ще може занапред да създава своя радио-или телевизионна станция.
17 юли 1990 г., Москва – След посещението на Хелмут Кол в Москва Дойче банк съобщава данни, според които СССР има дългове към западни банки и фирми от 1 млрд. и 500 млн. марки. Освен това СССР закъснява с изплащането на дълговете си от 3 млрд. и 800 млн. марки. Самият Горбачов съобщил пред германската делегация, че досега катастрофата в Чернобил е предизвикала разходи от 40 млрд. марки /в. “Демокрация4, 18.07.1990 г./ 18 юли 1990 г., Москва – официално посещение на председателя на ЕО Жак Делор – той е за първи път в Съветския съюз. Делор е пълномощен представител на 12-те западноевропейски държави, които изразиха готовност да окажат на СССР съдействие за икономическите реформи. Целта на визитата е да бъде постигнатата договореност за сътрудничество между СССР и 12-те. 18 юли 1990 г., Париж – завършва срещата на външните министри на двете Германии и на страните–победителки във Втората световна война. Министрите са единодушни, че не съществуват пречки за обединението на Германия до края на годината. Решен е проблемът с полско-германската граница – последната пречка, след като Горбачов приема обединена Германия да принадлежи към НАТО. На конференцията полският външен министър Кшищоф Скубишевски не отправя искане за репарации в разговора си с Геншер. 18 юли 1990 г., Москва – 7 депутати на СССР напускат КПСС, сред които са Рижков /председател на парламентарния комитет на науката/, Алексей Яблоков /зам.-председател на парламентарния комитет по екология/, председателят на съюза на кооператорите Вл. Тихонов, директорът на строителния концерн Михаил Бочаров, зам.-кметът на Москва Сергей Станкевич и др. 19 юли 1990 г., Берлин – източноберлинското правителство информира съветския генерал Вл. Шуральов от Главното командване на войските на Варшавския договор, че Народната армия на ГДР няма да участва повече във военните учения на Варшавския договор. - Хелзинки – над 6 000 съветски граждани са подали писмени молби в посолството на ЮАР във Финландия с искане да емигрират в ЮАР. Молбите започнали да постъпват след февруари като дотогава не е имало нито едо искане. / в. “Демокрация”, 17.07.1990 г./ - Прага – цяла Източна Европа е в страх от петролен шок след оповестеното от Москва намаляване със 7 млн. тона петрол годишно на доставките за бившите социалистически страни, както и предстоящото им заплащане в долари. В Чехословакия и в България – огромни опашки пред бензиностанциите. Допълнителна паника в Прага, която удвоява цените. Бензинът започва да липсва и в останалите източноевропейски страни. Плащането в твърда валута от 1 януари 1991 г. ще увеличи 3 пъти цената на суровината, а най-засегнати от кризата са България и Румъния, които практически не разполагат с валута. /”Д”, 20.07.1990 г./ 20 юли 1990 г., Букурещ - студентите поставиха под съмнение официалното твърдение, че техният лидер Мариан Мунтяну може да бъде освободен. Маргарет Тачър, присъединявайки се към френския президент Митеран, отправи запитване до румънските власти за съдбата на опозицията и на студентските ръководители, все още под арест след демонстрациите миналия месец. - Москва – президентът на Руската федерация Елцин декларира прекратяване на всички официални привилегии в републиката. - Виена – Литва, Латвия и Естония подават официално молба за статут на наблюдатели на Виенската конференция за сигурност и сътрудничество в Европа. - Вашингтон – външно-политическата комисия в американския Сенат гласува проектозакон за оказване на помощ от 535 млн. дорала за държавите от Източна и Югоизточна Европа /първоналачно Буш е поискал помощ от 300 млн. долара/. Тя упълномощава Буш да изпрати в СССР специалисти. Правителството преди това е уверило, че ще изпрати на Съюза само ограничена икономическа помощ. От американската помощ “лъвският пай” се пада на Полша и Унгария – предвидено е на полските и унгарскиет предприятия да бъдат отпуснати 225 млн. долара. Останалите средства се разпределят така: 100 млн. долара за жилищно строителство в Изт и Югоизт. Европа; 100 млн. долара за стипендии в областта на икономиката; 40 млн. долара за подкрепа на демократични организации и 70 млн. долара за новата Европейска банка за икономическо възстановяване и развитие /ЕБВР/. 6 юли 1990 г. - Сп. “Новое время”, бр. 28, публикува следната статистика: “ в Полша броят на членовете на левите партии се съкрати от 2 млн. /ПОРП/ на 53 000 /в двете социалдемократически партии/, в ГДР – от 2,3 млн. /ГЕСП/ на 450 000 /ПДС/, в Унгария – от 850 000 /в предишната УСРП/ на 50 000 в УСП и 82 000 в новата УСРП /”Д”, 23.07.1990 г./ 21 юли 1990 г., Виена – в посолството на ЮАР във Виена са подали молби за емиграция 120 000 унгарци. - Берлин – пред очите на повече от 250 000 зрители от цял свят “на живо” и повече от 1 млрд. по телевизията Берлинската стена се срути по време на грандиозен спектакъл. В послание до зрителите, прочетено на немски, председателят на Комисията на ЕО Жак Делор пожела всички бариери в Европа да изчезнат. 22 юли 1990 г., Букурещ – В Румъния се провежда многохилядно шествие по повод 7 м. от революцията презе декември, което когато стига до пл. “Университатя” в Букурещ, се превръща в антикомунистическа демонстрация. Москва – хората, живеещи в заразените зони от аварията в Чернобил, ще получат допълнителна компенсация. Парламентът в Белорусия е решил да им се отпуснат по 15 рубли месечно – 1/7 от месечното възнаграждение. Около 1 млн. и 800 хил. души ще получат таци компенсация. /”Д”, 24.07.1990 г./ 24 юли, Брюксел – Жак Делор е призовал страните-членки на ЕО да приемат тази година програма за оказване на помощ на СССР. На срещата на европейските финансови министри той е заявил, че подкрепата от страна на ЕО е особено важна поради резервите, които МВФ има спрямо процеса на реформите в Съюза. Тези дни съветският външнен министър Николай Рижков заяви, че неговата страна е изправена пред продоволствена криза, която ще повиши социалното напрежение. 25 юли 1990, Варшава – Зам.-председателят на Националната комисия по отбраната в полския Сейм заяви, че полската армия, която е една от най-големите в Европа, има безнадеждно остаряла структура, неотговаряща на новите системи за сигурност. - Москва – Съветският съюз ще промени своята вътрешна валутна политика. В бъдеще съветските граждани ще могат да купуват с валута в специални магазини висококачествени вносни и съветски стоки. - Букурещ – възобновен бе процесът срещу Елена Върбулеску, сестра на Николае Чаушеску. Тя е на 61 г. и е обвинена в корупция, злоупотреба със служебно положение и незаконно притежание на оръжие. След заседанието процесът бе отложен за 8 август. - Ню Йорк – американската телевизия Ей Би Си съобщава, че САЩ и СССР ще постигнат до една седмица споразумение за примирие в Афганистан, като това ще стане на среща между Шеварнадзе и Бейкър в Сибир. Дни по-късно американските власти опровергават новината. 26 юли 1990 г., Москва – среща на италианския премиер и председател на ЕО в момента Андреоти с Горбачов в Москва. На срещата не са постигнати споразумения за отпускане на италианска или въобще на европейска помощ за реформите в Съюза. СССР е използвал отпуснатия от ФРГ заем за погасяване на задълженията си към чеждестранни кредитори. Представителят на съветската външноикономическа банка Алибегов заяви, че повече от половината от възлизащия на 5 млрд. марки кредит е отишла за изплащане на дългове към западногермански фирми. 26 юли 1990 г., Бон – започна изтеглянето на складираните във ФРГ американски химически оръжия. - Берлин – Министър-председателят на Източна Германия Лотар де Мезиер е отстъпил от искането си за отделни избори в двете Германии за общ парламент в началото на декември. - Киев – 28 депутати от Върховния съвет на Украйна обявиха, че напускат комунистическата партия. - Москва – Прокуратурата на СССР е възбудила дело за издаване на държавна тайна срещу бившия ген.-майор от КГБ Олег Калугин, който с указ на президента Горбачов от началото на юли /3 юли/ бе лишен от звания и награди, след неговите сензационни разобличения в съветската и чуждестранната преса. В поредица от интервюта Калугин съобщи, че в Съветския съюз се интернират хора по политически причини, телефонните разговори се подслушват, извършват се убийства на политически противници, широко се използва дезинформация и др. противозаконни действия. /”Д”, 27.07.1990 г./ - Вашингтон – членът на президентския съвет и външен министър на СССР Е. Шеварнадзе бе удостоен с американската антивоенна награда на името на Ралс Бънгс. Тя се отсъжда всяка година от 2 почетни асоциации на юристите във Вашингтон. - Варшава – Полският Сейм одобри закон, който разрешава на частни инвеститори да поемат в свои ръце хиляди държавни предприятия. 27 юли 1990 г., Кишинев – Парламентът на съветската република Молдавия получи пълномощия чрез поправка в конституцията да налага вето на всички закони, прокарани в Москва. - Минск – Парламентът на Белорусия прие декларация за суверенитет на републиката. Молдавия и Белорусия са последните републики, които си създават силна позиция преди изборите с новия договор за съюза, за който настоява Горбачов. Горбачов обещава, че този нов договор ще даде повече свобода на републиките. - Варшава – за първи път Полша призна официално, че в страната действат тайни съветски агенти на КГБ, но техните действия сега са значително ограничени. Новият вътрешен министър Кристоф Кресловски заяви, че КГБ вече не се меси в работата на неговото министерство, както е било в продължение на десeтилетия. - Москва - от началото на този месец 10 хиляди съветски граждани са напуснали комунистическата партия. Партийният секретар на Москва Юрий Прокофиев съобщи, че от началото на годината досега 20 хиляди души са върнали партийните си книжки. - Прага – Чехословашкият генерал Ладовиц съобщи, че изтеглянето на съветските войници ще приключи до 30 юни 1991 г. От февруари насам повече от 31 000 съветски войници са напуснали Чехословакия. - Виена – Юрий Дерябин, ръководител на съветската делегация на подготвителната конференция във Виена за срещата на високо равнище в Париж, заяви, че Москва няма да се съгласи с подновеното настояване на балтийските републики да получат статут на наблюдатели в срещата през ноември на 35-странната конференция за сигурност и сътрудничество в Европа. - Бон – опит за бомбен атентат срещу западногерманския висш правителствен служител, отговарящ по въпросите на държавната сигурност във вътрешно министерство. Отговорността за атентата поема терористичната групировка “Червена армия”. - Берлин – от днес източногерманският “Трабант” излиза в пенсия. Отсега нататък тази кола ще се произвежда с 4-тактов двигател на “Фолксваген”. - Москва – въпреки рекордната реколта Руската федерация е изправена пред сериозен недостиг на зърнени храни. Президентът на Руската федерация Борис Елцин подчерта, че ако не се предприемат бързи мерки, бедствието е неминуемо. - Варшава – Полският Сейм реши да бъде потърсена отговорност от членовете на последното комунистическо правителство за взетите от тях икономически решения, които се оказали вредни. 30 юли 1990 г., Будапеща – Референдумът за пряк или парламентарен избор на презинет на Унгария се провали поради ниския процент на гласувалите – 14%. Това е вторият референдум по този въпрос. За провеждането му настояваше социалистическата /бившата комунстическа/ партия. - Будапеща – от външното министерство на Унгария съобщават, че на 39-те албанци, потърсили убежище в унгарското посолство в Тирана, няма да бъде даден статут на бежанци, тъй като не са напуснали родината си по политически причини. - Бон – ФРГ подписа споразумение с Полша за отсрочка при изплащане на полския дълг, който е 3 млрд. западногермански марки. Това е петото споразувение от този вид от 81 г. насам. В момента външният дълг на Полша се изчислява на 41 млрд. щатски долара. - Москва – през последната година инфлацията в СССР е достигнала 5%, 8 млн. души са останали без работа, външният дълг възлиза на 350 млрд. франка /”Д”, 31.07.90 г./ 1 август 1990 г., Варшава – Продължава проверката на деловите качества и почтеността на функционерите на бившата държавна сигурност. Досега е било обсъдено положението на повече от 4 хиляди души. Става въпрос за служители от даржавна сигурност, ликвидирана през пролетта на 1990 г., които са пожелали да преминат на служба в полицията.
1 август 1990 г. – СССР затвори цялата си западна граница с Полша и Унгария в опит да прекрати контрабандата и черноборсаджийството. 2 август 1990 г., Берлин – подписан е договор, определящ правилата за провеждане на общогерманските избори на 2 декември. Постигнат е компромис, при който се дава на малките партии шанс да бъдат представени в новия парламент. - Иркутск – приключват двудневните разговори между външните министри на СССР Шеварнадзе и на САЩ Бейкър. След срещата Шеварнадзе заявява, че двете държави вече не са противници. Не е бил отбелязан обаче съществен напредък по въпроса за приключване на войната в Афганистан. Шеварнадзе оповестява, че от 1 януари следващата година Съветският съюз ще прекрати производството на всички междуконтинентални балистични ракети, монтирани на железопътни вагони. - Ню Йорк – В интервю, публикувано в “Ню Йорк таймс”, новият директор на КИНТЕКС Антон Салджийски заявява, че фирмата разполага със серийните номера на всички оръжия, които е изнасяла за държави от Варшавския договор, и страни като Либия, Сирия и Ирак. По данни на западни разузнавателни централи КИНТЕКС е била един от главните доставчици на оръжие за терористични организации. 6 август 1990 г., Вашингтон – Буш обвини Ирак в лъжа по повод твърденията, че е започнал изтеглянето на войските си от Кувейт. Тачър, която е на посещение в САЩ във връзка с кризата в Персийския залив, призова всички страни-членки на ООН към пълно икономическо ембарго срещу Ирак. - Ню Йорк – Съветът за сигурност на ООН обсъжда плана си категорични и всеобхватни санкции срещу Ирак. Проекторезолюцията на САЩ вече бе одобрена от 5-те страни-постоянни членки на Съвета. - Талин – политически лидери от трите балтийски републики се срещнаха с официални лица от други части на Съветския съюз, за да обсъдят с тях образуването на общ пазар, който да замести централно-планираната икономическа система. - Москва – Говорителят на военната прокуратура на СССР потвърди, че напускащите Унгария войници оставят след себе си оръжие, боеприпаси и муниции. По неофициални данни съветските войници продават в Унгария автомати “Калашников” по 800 долара и ръчни кратечници по 1400 долара. /”Д”, 7.08.1990 г./ 7 август 1990 г. – Все повече държави се присъединяват към икономическите и политически санкции срещу Ирак, включително и Швейцария, което е прецедентно за държавата решение. 2 юли 1990 г., Букурещ – В Букурещ пристигнаха представители от ЕО за среща с правителствени и опозиционни ръководители, с които да разискват споразумението за бъдещото сътрудничество на ЕО с Румъния. То бе прекратено след като румънските власти подкрепиха насилствените действия на миньорите срещу демонстрантите. - Варшава – СБ откри във Варшава първото си постоянно бюро в Източна Европа. - Москва – бившият генерал от КГБ Калугин каза, че съветската държавна сигурност все още е всесилна. По молба на КГБ Горбачов издаде указ за отнемане на званията и наградите на Калугин, след като той обвини организацията в използване на сталински методи.
4 юли 1990 г. , Москва – около 100 учени от Международната агенция за атомна енергия пристигнаха в Белорусия, за да проучат последиците от аварията в Чернобил. 7 август 1990 г. , Ню Йорк – Съветът за сигурност на ООН гласува пакет от всеобхватни икономически санкции срещу Ирак, вкючително прекратяване на вноса на иракски петрол, както и спиране на оръжейните доставки за Ирак. Решението влиза в сила веднага и задължава всичките 150 страни-членки на организацията да замразят всякаква търговия с Ирак. Единствено Куба и Йемен се въздържаха при гласуването. Това е първият търговски и оръжеен бойкот, налаган от ООН през последните 23 години. - Белград – в югославските републики Босна и Херцеговина за първи път ще се проведат многопартийни избори на 18 ноември. Изборите в Босна и Херцеговина се смятат за ключови в борбата за надмощие във федерацията между Сърбия от една страна, и Словения и Хърватска, от друга. - Москва – Правителството взе решение от 1 януари 1991 г. в СССР да бъдат създадени борси, на които рублите ще могат да се купуват и продават по пазарни курсове. Това бележи първа стъпка в превръщането на рублата в конвертируема валута. Борси ще бъдат открити в Москва, столиците на републиките и в по-големите градове. - Бон – спорове между Кол и намиращите се в опозиция социалдемократи за датата на обединението на Германия. И двете страни обаче са съгласни, че скорошното обединение е важно за спирането на икономическото разпадане на Източна Германия, където броят на безработните е достигнал 250 000 души. 7 август 1990 г. – Извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Гласувана е резолюция, с която анексията на Кувейт от Ирак се обявява за невалидна. Веднага след обявяването на анексията САЩ се обърнаха към съюзниците си от НАТО с молба да подкрепят в случай на необходимост военна акция в Персийския залив. 8 август 1990 г. , Багдад – Саддам Хюсеин анексира Кувайт. 9 август 1990 г., Москва – СССР осъди анексирането на Кувейт от Ирак. Съобщено е, че два съветски кораба са на път за Персийския залив, където ще се присъединят към западните и съветски военноморски сили. - Будапеща – протестна демонстрация пред сградата на иракското посолство, в която участват и около 450 живеещи в Будапеща кувейтски граждани. - Букурещ - Румъния ще се присъедини към санкциите на ООН срещу Ирак, макар Багдад да й дължи 1,7 млрд. долара, съобщават от румънското външно министерство. В момента Румъния е председател на съвета за сигурност на ООН. /”Д”, 10.08.1999 г./ - България приема и стриктно ще спазва разпоредбите на резолюцията на ООН срещу Ирак. 10 август 1990 г., Кайро – среща на високо равнище на представителите на арабските държави във връзка с кризата в Персийския залив. - Варшава - първият "капиталистически" скандал в Полша. Собственикът на мрежата от кантори за обмяна на валута "Дорхем" Лех Гробелни не се завърна от ФРГ. Той дължи на клиентите на фирмата /около 10 хиляди души/ най-малко 32 млрд. злоти /над 3 млн. долара. - Брюксел - на извънредна сесия на НАТО на ниво министри на външните работи, на която присъства и държавния секретар на САЩ Бейкър, събитията в района на Персийския залив са окачествени като първата голяма международна криза, застрашила сигурността на НАТО след края на студената война. В момента НАТО не смята да предприема военни действия срещу Ирак, само при евентуална иракска агресия срещу Турция. - Берлин - Източногерманската прокуратура обяви, че разширява следствието срещу Хонекер, като включи и обвинение в съучастие в убийство. Става дума за заповедта на Хонекер да се стреля без предупреждение срещу граждани, опитващи се да избягат в чужбина, преминавайки незаконно границите. - Ереван - въоръжени групи и националистически движения в Армения настояват за отделянето на страната от СССР. Два митинга в Ереван с искане за създаване на национална армия, за арменски контрол на милицията и КГБ и за премахване на партийните организации в тези органи. 12 август 1990 г. , Багдад - Саддам Хюсеин призова иракския народ да се подготви за последиците от продължителна изолация на страната. Окуражен от демонстрациите на безрезервна подкрепа от страна на хиляди араби в Йордания, в Йемен, на палестинци, Ирак заплаши, че ще разшири конфликта, пренасяйки го в други части на света. - Стокхолм - както ФРГ, така сега и в Швеция срещат все по-големи трудности в овладяването на притока от бежанци. Във всички западни страни започна да се поражда враждебно отношение към чужденците. Две трети от хората се обявяват за спиране на притока на емигранти. 13 август 1990 г., София - Министерският съвет прие постановление за изпълнение от НРБ на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 7 авг. за налагането на санкции срещу Ирак. С постановлението се налага забрана на износа, вноса и реекспорта на всички видове стоки от Ирак и Кувейт с изключение на медикаменти и храни с хуманитарна цел. Забранени са и транспортните услуги и финансовите операции. - Багдад - пълната морска блокада срещу Ирак е в действие. - Анкара - турското правителство е упълномощено от парламента да обяви война в случай на въоръжени стълкновения в района на Персийския залив. 14 август 1990 г., Будапеща - В Будапеща бе открита фондация на жертвите на комунизма. - София - Според съобщение на Ройтерс точно преди налагането на ембаргото българска висша правителствена делегация е провела в Багдад успешни преговори за допълнителни покупки на иракски петрол срещу оръжие и боеприпаси, за да се компенсира 16 процентното съкращаване на съветските доставки. България е сред най-засегнатите от ембаргото източно европейски страни, тъй като е от крупните кредитори на Ирак - над 1 млрд. и 200 млн. долара за минали доставки "на доверие" на оръжие и храни и по неизпълнение сметки за строителни обекти. 15 август 1990 г., Варшава - за пръв път в следвоенната история на Полша официално на държавно равнище се чества годишнината от победата на полските войски над Червената армия в битката за Варшава /15 август 1920 г./. - Прага - въз основа на закона, приет от федералното събрание през април, през следващите 2-3 години ще бъдат реабилитирани близо 220 000 чехословашки граждани, репресирани в периода 1948-1988 г., по политически причини, включително пострадалите в резултат на национализирането на дребната собственост. - Москва - Горбачов отмени приетите от Президиума на Върховния съвет на СССР от 1966 до 1988 г. укази за лишаване от съветско гражданство на лица, които живеят в момента в чужбина. През юни бе възстановено съветското гражданство на трима изтъкнати писатели - Александър Зиновиев, Жорес Медведев и Владимир Максимов, прогонени от родината по времето на Брежнев. Преди три дни Горбачов реабилитира напълно милионите жертви на сталинските репресии. - Букурещ - холера в Югоизточна Румъния - броят на заболелите вече е 66 души. 16 август 1990 г., Москва - възстановено е съветското гражданство на 23-ма световноизвестни интелектуалци, сред които са Александър Солженицин, носител на Нобелова награда за литература, Василий Аксьонов, Владимир Войнович, Лев Копелев, Георгий Владимов, учените Юрий Орлов, Валерий Чамидзе, шахматистът Виктор Корчной. Москва – в СССР чрез пресата се отправят настойчиви призиви към гражданите да помогнат за прибирането на реколтата. Министерството на отбраната е изпратило 10 000 войници на полето. 17 август 1990 г. , Ню Йорк – носителят на Нобелова награда за литература Ал. Солженицин отхвърли обявената му от съветския президент Горбачов реабилитация. През 1974 г. Солженицин е не само лишен от съветско гражданство, но и арестуван, обвинен в предателство и изгонен от страната. 19 август 1990 г., Ню Йорк - става известно, че Саддам отказва да освободи чуждестранните граждани в Кувейт и Ирак, превръщайки ги в свои заложници и живи щитове около военните и стратегически обекти. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, която изисква незабавно и безусловно изтегляне на иракските войски в Кувейт. - Будапеща – възпоменателно тържество по повод 1 г. От масовото бягство през Унгария на източногермански граждани на Запад. Министър-председателят на ГДР де Мезиер благодари на унгарците за проявената тогава смелост и затова, че са издържали на натиска, оказван, от правителството на ГДР. - Виена - Международната агенция по атомна енергия предупреди за опасността от нова катастрофа в АЕЦ “Чернобил”. Според специалистите бетонната обвивка около изгорелия през 1986 г. блок няма да издържи на високата радиация и горещина. 20 август 1990 г. , Прага – церемония за отбелязване та 22-та годишнина от нахлуването на съветските войски и поделения на Варшавския договор в Чехословакия. - Кишинев - представители на гагаузкото малцинство в съветска Молдавия, което наброява около 150 000 и около 20 000 в Одеска област, обявиха в Кишинев, че създават своя република и поискаха Горбачов да я признае. 22 август 1990 г., Москва – в. “Известия” съобщава, че в резултат на кризата в Персийския залив успехът на сложния процес на икономическите промени в страните от Източна Европа е поставен под заплаха. Според изчисленията на западни експерти, ако през следващата година, както се очаква, цените на горивата надхвърлят 25 долара за барел, за заплащането на вноса на петрол на Полша ще й бъдат необходими 30 на сто от валутните й постъпления, на Чехословакия – 75 на сто, а на България – 100 на сто. - Гр. Горки възвръща старото си име Нижни Новгород. - Талин – започва първия официален разговор между Естония и СССР за независимостта на републиката. 23 август 1990 г. – на заседание на Съвета за сигурност на ООН е решено да се окаже помощ на Йордания и другите косвено засегнати от санкциите срещу Ирак страни, сред които е и България. - Аман – Йорданското правителство реши да затвори границите на страната за бежанци, тай като не е в състояние да им осигури подслон и храна. Сега чуждите граждани, желаещи да напуснат района, се насочват към турската граница. Засилват се международните усилия за евакуиране на бежанците, намиращи се в Йордания.
- Ереван – Върховният съвет на Армения одобри декларация за независимост.
- Румънският съд постанови освобождаване от затвора на сина на Николае Чаушески Нику Чаушеску поради спешна необходимост от лечение.
- Прага – Пражкият съд отмени присъдите и прие решение за реабилитирането на Вацлав Хавел, Иржи динстоир /сега външен министър/, Петър Ул и други ръководители на създания след “Пражката пролет” комитет за защита на несправедливо преследваните.
- Букурещ – двама от комунистическите лидери на декемврийската революция в Румъния заявиха, че всъщност са участвали в добре организиран преврат срещу режима на Чаушеску. Генерал Милитару и Силвио Брукан разкриха, че революцията е била извършена по предварително подготвен план. Милитару съощи, че той и някои висши военни дисиденти организират военен комитет още през 80-те години. Комитетът се ползва със симпатиите на висши служители на Секуритате и в него са членували около 20 генерали. Генералът намекна, че президентът Илиеску е бил в течение на конспирацията и дори комитетът е обсъждал неговата кандидатура за държавен глава след евентуално сваляне на Чаушеску.
- Баку – напрегната обстановка в редица гранични райони на Армения и Азърбайджан. В казахски район има убити и ранени.
24 август 1990 г. – изтича срокът на ултиматума на Ирак за закриване на всички дипломатически мисии в Кувейт. САЩ, страните от ЕО, Япония, Канада, Египет, Саяутиска Арабия, както и България заявиха, че нямат намерение да се подчиняват на ултиматума. СССР изтегли всички свои дипломати от столицата на Кувейт.
- Москва – в Москва вече е по-трудно да се намери пакет цигари, отколкото кутия черен хайвер, 70-те милн. Пушачи в СССР са на ръба на “нервна криза”. Те щурмуваят малкото будки, където все още се продават цигари с ограничение по 5 пакета на човек. На черно пакет “Космос”, който в началото на юли струва 50 копейки, сега се продава за 10 рубли. За да спаси положението даржавата пусна в продажба немски и австрийски цигари – в големи количества и доставени неизвестно откъде по 15 рубли пакета.
24 август 1990 г., Ню Йорк – Солженицин, който живее като изгнаник в САЩ, отхвърли поканата на министър-председателя на Русия Иван Силаев да посети СССР като личен гост. В писмото си Солженицин заявява, че е немислимо той да се върне в родинеата си като гост или турист. “Ще се завърна в родината си само за да живея и умра в нея”, пише Солженицин.
- Москва – в меурандум, връчен на полския шарже д’афер в Москва, Съветският съюз отрпавя официален протест във връзка с премахването та съветски паметници от войната в Полша.
- Сибиу – приключи процеса срещу сина на Николае Чаушеску – Нику Чаушеску . Присъдата ще бъде произнесена на 2 септември. По обвинение в геноцид и незаконно притежание на оръжие прокурорът поиска най-тежката присъда – доживотен затвор и конфискация на имуществото.
- Варшава – на среща в полския град Бели Бор бе отправен призив до украинците от цял свят да поискат пълна независимост на Украйна. На срещата участват повече от 50 представители на Украйна, между тях и 8 члена на Върховния съвет на републиката, както и украинци от 30 държави в цял свят.
- Москва – след тридневни безредици, предизвикани от недостига на стоки за широко потребление в Челябинск, сега обстановката зяпачня дя су нармализира. Над 18 души са ранени при безредиците, повече от 130 са арестувани.
26 агуст 1990 г., Вашингтон – Буш приветства решението на Съвета за сигурност на ООН за използване, ако е необходимо, е ня ваунне дуйствия, за да се гарантира спазването на наложените срещу Ирак санкции. Москва се съгласи с решението на Съвета за сигурност.
28 август 1990 г., Владимир –Международна група от експерти започва едноседмично проучване в съветския град Владимир във връзка със съдбата на шведския дипломат Раул Валенберг, който изчезна след Втората св. В. В един съветски затвор.
Тбилиси – с разрешението на местните власти в столицата на съветската република Грузия беше срутена голямата монументална статуя на Ленин, издигаща се на площада пред общината.
Букурещ - кметът на Будапеща забрани демонстрациите в центъра на града. Това стана след 6 дни непрекъснати демонстрации, на които се настояваше за оставката на президента на Румъния Йон Илиеску. Илиеску заявява пред медиите, че истински всеобхватен масов протест е сложил началото на декемврийската революция и че тя не е резултат от опит за преврат.
28 август 1990 г., Стокхолм – провежда се конференция с участието на световноизвестни политици и интелектуалци, посветана на анатомията на омразата под формата на етнически, расистки и религиозни конфликти. В Стокхолм пристигат Нелсън Мандела, Джими Картър, Франсоа Митеран, Вацлав Хавел, китайският студент Чай Линг, участвал в студентските движения на пл. “Тянанмън”, президентът на Литва Витаутас Ландсбергис, Уоле Шоинка, носител на Нобелова награда за литература, вдовицата на Сахаров елена Бонер, американсият икономист Джон Кенет Гълбрайт, Адам Михник.
29 август 1990 г. , Москва – градският дъвет въвежда от септември купонна система за цигарите, след като недостигът им доведе до гневни протести в някои градове. В Москва пакет цигари на черния пазар е 30 рубли. Купоните ще са за половин пакет цигари двневно.
30 август 1990 г. – От визовия отдел на Вътрешно министерство на СССР съобщават, че общо 234 000 съветски граждани са получили изходящи визи през първата половина на т.г., за да заминат за постоянно местожителство в чужбина.
- Белград – милицията в югославската област Косово използва палки и сълзотворен газ, за да разпръсне митинг – хиляди албанци, събрали се да посрещнат американски сенатори. Американската делегация трябваше да се срещне с албански ръководители, за да разискват спазването на човешките права в района.
- На конференция за конвенционалните сили в Европа немският външен министър Геншер официално заяви, че ФРГ е съгласна да намали брояна военнослужещите в обединена Германия до 370 хил. в срок от 4 год. – това е съкращаване наполовина на общия брой военослужещи в Източна и Западна Германия.
- Варшава – Съюзът на центъра в Полша, който подкрепя председателя на “Солидарност” Лех Валенса, започна всенародна кампания за оставката на президента Ярузелски. В декларация до всички областни комитети на “Солидарност” и до своите клонове съюзът заявява, че поляците са за демократично избран президент и парламент, който да се радва на подкрепата на народа.
- Вашингтон – Буш оповести своя план за подпомагане на всички страни, които са засегнати от санкциите на ООН срещу Сирак. Буш ще поиска от съюзниците да внесат 23 млрд. долара /годишно/ за поддържане на мерките срещу Ирак и подпомагане на засегнатите от кризата в Близкия изток държави, включително България. Очаква се Япония да внесе 1 млр. И 300 млн. долара, ФРГ – 600 млн., Саудитска Арабия – 4 млрд. долара, ОАЕ – 1 млрд., кувейтското правителство в изгнание – 3 млрд., а също и Южна Корея, която не е уточнила сумата, но ще е голяма. За Източна Европа ще се отдели голяма сума, на първо място за подпомагане на Полша и България.
- В Косово се стигна до тежки сблъсъци между демонстранти и милиция, след като няколко хиляди албанци се събраха на митинг по повод посещението на американския сенатор Робърт Доул. Те настояваха да им се осигури пълна независимост от Сърбия.
31 август 1990 г., Москва – продължаващият седмици наред недостиг на цигари в магазините стана причина президентът на СССР Горбачов да отстрани от поста му първия зам.-министър-председател Владилен Никитин, който отговаря за снабдяването със стоки от първа необходимост. В много съветски градове по улиците има протести срещу дефицита. - Берлин - ФРГ и ГДР подписаха официално договора за обединение и определиха това да стане на 3 октомври.. Документът бе подписан от западногерманския министър на вътрешните работи Шойбле и източногерманския държавен секретар Краузе.
- Гданск – честване на 10-годишнината от създаването на профсъюза “Солидарност” в корабостроителницата в Гданск.
1 септ. 1990 г., Москва – Шеварнадзе започва дипломатическа обиколка в Азия – Китай, Северна Корея и Япония.
- Париж – Френският всекидневник “Франс соар” публикува документ – разказ за екзекуцията на 15 хиляди полски офицери от съветското КГБ през 1940 г. в Катин. Разкритията са направени от 72-год. бивш шофьор на убийците, който 50 год. е мълчал, за да остане жив.
------------------------ 22.04. /четвърт/
2 септ. 1990 г. , Париж – около 700 граждани на западните страни и от Япония получиха разрешение да напуснат Ирак, след като в продължение на 4 седмици бяха държани като заложници.
- Варшава – полската полиция прибягна до сълзотворен газ, за да разпръсне демонстрантите, които блокираха входа на съветска военна база около Варшава.
- Хамбург – наред с многобройните източногермански шпиони в съветското КГБ работят сега особено много специалисти по подслушвателни уредби от бившата източногерманска държавна сигурност ЩАЗИ, съобщи министърът в канцлерството на ФРГ Щатенхаген пред в. “Велт ам Зонтаг”.
- Прага – от 1 януари Чехословакия и Съветския съюз ще извършват стокообмена си на основата на конвертируема валута, гласи подписаното в Прага споразумение – първото между държави-членки на СИВ, в което е залегнало преминаване на цените на световните пазари и заплащане в конвертитуема валута.
2 септември, Москва – Президентът на Руската федерация Борис Елцин призова съветското правителство да подаде оставката си. Кабинетът на Николай Ржиков трябвало да се оттегли, за да могат да бъдат осъществени плановете за радикална икономическа реформа.
3 септ. 1990 г., Прищина – албанското население в югославската автономна република Косово обяви еднодневна обща стачка.
3 септ., 1990 г., Москва – в Москва напоследък става все по-трудно да се купи хляб. Увеличената консумация е резултат от недостига на други хранителни продукти, а забавянето на производството – от недостига на работна ръка.
- Източен Берлин – напоследък се забелязва разрастване на настроенията срещу чужденците сред източногерманците.
6 септ. 1990 г., Берлин – в Берлин пред сградата на бившето Министерство на държавната сигурност на ГДР се състоя протестна денострация. Участниците в нея поискаха да им бъдат предадени техните лични досиета. Десетки демонстранти са окупирали архивите на сградата още от 4 септ., за да попречат на западногерманската тайна служба да вземе досиетата.
- Прага – над 1 млн. души, или повече от половината от членовете са напуснали комунистическата партия в Чехословакия след “нежната революция” през ноември. Според преценката на първия секретар Васил Мохорита на 1 юли в комунистическата партия са членували 760 000 души. Той е заявил, че около 35% от оставащите в партията са над 60 години.
- Будапеща – унгарският президент Арпад Гьонц откри в Будапеща международен център за защита на околната среда. Основната дейност на центъра ще са проблемите със замърсяването на р. Дунав и на околната среда в Унгария, Полша, Чехословакия, Румъния и България.
- Международен икономически форум в Прага.
- Москва – Горбачов лично ще представи във Върховния съвет на СССР плана си за икономическа реформа. Той предвижда за 500 дни да се премине на релсите на пазарната икономика.
7 септ. 1990 г., Вилнюс – трите балтийски републики поискаха да бъдат допуснати до участие в преговорите по международните аспекти на обединението на Германия. Ръководителите на Литва, Латвия и Естония са разпространили заявление, в което се настоява в дневния ред на преговорите да бъде включен и балтийският въпрос. В текста на документа се казва, че след като Германия се обединява, балтийските републики ще останат единственият район в Европа, който не е възстановил независимостта си, изгубена по време на войната.
- Москва – Министърът на земеделието на РСФСР Кулик заяви в руския Върховен съвет, че снабдяването с храни е много лошо и че той не вижда изход. Преди това кметът на Москва Гаврил Попов поиска оставката на правителството на Рижков.
- Токио – след разговори с японски ръководители съветския министър на външните работи Шеварнадзе отбеляза, че спорът за окупираните от СССР в края на Втората св. Война 4 от Курилските острови не трябва да парализира другите аспекти в отношенията между двете държави. След заминаването на Шеварнадзе, от японското външно министерство заявиха, че Токио не възнамерява да разшири икономическите си връзки с Москва, докато не бъдат върнати 4-те острова.
- Бон – все още съществуват разногласия между Бон и Москва относно сумата, която ФРГ ще отпусне като помощ на СССР за изтегляне на войските от ГДР. Москва иска да получи повече от 2 млрд. марки само за поддържането на тези сили в източния сектор на Германия през идната година.
- Будапеща – от унгарските затвори са освободени 4-ма души, осъдени за шпионаж в полза на западни страни. Сред тях е бившият военен аташе в Лондон, осъден на смърт през 1975 г. за шпионаж в полза на САЩ. По-късно присъдата е била заменена с доживотен затвор.
- Берлин – около 5000 източногермански миньори от мините в Тюрингия и Саксония, произвеждащи уран за съветските ядрени оръжия, са окупирали мините. Те протестират срещу плановете за закриване на мините в резултата на обединението на Германия.
- Прищина – властите в югославската република Хърватска обявиха, че гражданите, които притежават незаконно оръжие, са длъжни да го предадат до седмица. В противе случай са заплашени от съдебно преследване.
- Москва – Съветският съюз изяви желание да участва със свои войски при сформиранена умиротворителните сили на ООН за уреждане на конфликта в Персийския залив.
8 септ. 1990 г., Хелзинки – среща между Буш и Горбачов без предварително оповестен ред във връзка с кризата в района на Персийския залив. Обсъдени са възможностите и координирани становищата за предотвратяване на опасността, произтичаща от трета страна. Изразяват единството си за изпълнението на санкциите на ООН спрямо Ирак. Според анализаторите чрез тази среща в критичен в икономическо отношение момент за СССР, Буш засвидетелства признание на Русия като велика сила и политическа подкрепа за Горбачов.
9 септ. 1990 г. – Полският сенат предложи Полша да излезе от военните структури на Варшавския договор. - Хелзинки - международната комисия, която разследва случая с шведския дипломат Валенберг, заяви, че КГБ отказва да сътрудничи. Според комисията Валенберг не е починал през 1947 г., а е бил видян по-късно в съветски затвор.
- Берлин – в резултат на обединението на Германия настъри краят на монопола над въздушния транспорт, упражняван от авиокомпаниите на 3-те съюзи страни – “Пан Ам”, “Бритиш Еъруейз” и “Ер Франс”. Започва битката за евентуалната столица на обединена Германия - Берлин, в която ще участва и западногерманската авиокомпания “Луфтханза”. От 28 окт. Луфтанза ще осигурява връзките между Берлин и всички големи градове в Германия.
10 септ. 1990 г., Братислава – Съветският съюз и партньорите му започнаха двудневен разговор в Братислава, за да решат каква да бъде силата на войските им в “нова Европа”. Източно европейски дипломати съобщават, че СССР настоява за поддържането на по-голяма армия и въздушни сили, отколкото останалите страни от Варшавския договор считат за необходимо за целите на отбраната.
- Берлин – в замяна на съгласието си при подписването на договора за обединена Германия на срещата “две плюс четири” Съветският съюз иска от ФРГ 18 млрд. марки за организиране на изтеглянето на съветските войски от ГДР.
- Брашов – около 3 000 румънски работници и студенти протестират срещу неуспешната според тях икономическа политика на правителството, ръководена от президента Илиеску. С демонстрацията в центъра на Брашов завърши двудневната помирителна среща между студентите–реформатори и работници след конфронтациите по време на демонстрациите през юни в Букурещ. - Берлин - министърът на вътрешните работи Дистел остава на поста си, след като в Народната камара не можа да бъде прокарано искането на 25 депутати за освобождаването му от поради неспособност да се справи с разпускането на държавната сигурност на ГДР – ЩАЗИ.
- София – софийският кореспондент на Ройтер съобщи, че бившият комунистически лидер на България Тодор Живков, който сега е под домашен арест, е обвинил преди два дена някои политически сили в заговор с цел да го дискредитират, нарушавайки по този начин 10-месечното си мълчание.
- Букурещ – стачка на работниците от 25 машиностроителни предприятия с искане за увеличение на заплатите.
- Атина – обща стачка в цялата страна
- Вашингтон – 2 големи американски компании ще изнесат за Съветския съюз повече от 30 млрд. цигари, за да облекчат дефицита, довел до размирици миналия месец.
- Берлин – Обединението на свободните гармански профсъюзи се саморазпуска. Специална комисия ще разпредели имуществото между отделните профсъюзни организации. * 16 септ. 1990 г. – Израелският министър-председател Шамир отхвърли съветските предложения за възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни.
- Москва – Пред стените на Кремъл се състоя многохилядна демонстрация, организирана от поддръжниците на радикалните реформи в Съветския съюз. Участниците в нея поискаха оставката на премиера Рижков.
- Берлин – Въпреки изпратените от Бон 2 млн. учебници новата учебна година не започва особено успешно. Хиляди ученици все още използват стари помагала, в които пише че Източна Германия е модерна социалистическа страна с добре развито селско стопанство, че ГДР е начело на индустриалните държави и т.н.
- Белград – десетки хиляди албанци участват в погребението на двама свои сънародници в областта Косово, убити преди два дни при сблъсквания с югославските сили за сигурност. 17 септ. 1990 г., Белград – в Косово са арестувани няколко депутати от албанска народност. Те са сред 11-те албански депутати в парламента на Косово, които преди дни /13 септ.?/ тайно приеха конституция на Република Косово.
- Прага – Маргарет Тачър в Прага за среща с Вацлав Хавел. Тя съветва чехословашкия президент да ускори приватизацията на икономиката, но не предлага финансова помощ. Това е първото посещение на британски премиер в Чехословакия от Втората св. Война насам.
- Варшава – след религиозна меса в Ченстохова, светилището на Черната Мадона-покровителка на Полша, 100 000 души, повечето от които привърженици на “Солидарност”, скандираха за избирането на Лех Валенса за президент на републиката на предстоящите избори.
- Москва – Горбачов защитава в съветския парламент идеята за пазарна икономика, както е по проекта на Рижков от месец май. Той подчертава в речта си, че това не означава край на социализма, обратното – пазарът означава демокрация, а социализмът не може да съществува без демокрация. По време на консултациите по предложението за стопанска реформа присъства като гост и Роналд Рейгън. Пред него Горбачов се обяви за провеждане на плебисцит по въпроса за частната собственост върху земята. Според Горбачов промените трябва да се извършат бързо, тъй като държавната система е разградена и страната е навлязла в икономическа депресия. Според в. “Известия” от 1 окт. Се очаква въвеждане на купонна система. Въпреки че се застъпва за радикални реформи, Горбачов отхвърли отделни моменти от “Плана за Русия”, които лишават централното ръководство от голяма част от неговата власт, призивите за превръщане на страната в икономически съюз по подобие на ЕО, както и идеята републиканското законодателство да стои над централните съветски закони. Той се обяви и против оставката на Рижков.
* 18 септ. 1990 г., Ню Йорк - 45-тата годишна сесия на Общото събрание на ООН - първата след края на “студената война”, бе открита с променен стъстав: Германия участва в заседанието, представена само от една делегация.
- Москва – Върховният съвет на Латвия прие резолюция, изискваща иракските военнослужежи незабавно да напуснат военноморската база Будури в Латвия и тяхното обучение на територията на републиката да бъде прекратено. Будури не е единствениат център, в който се обучават иракски войници и офицери в СССР. Подобни съобщения се получават и от центъра за противовъздушна отбрана в Одеса. Съветникът в Иракското посолство в Москва Халиб ал Тимими също призна, че в СССР се провежда обучение на иракски военнослужещи, но е отказал да предостави информация за точния им брой.
- Ню Йорк – 5-те постоянни страни-членки на Съвета за сигурност на ООН – Англия, Китай, САЩ, СССР и Франция утвърдиха конкретни предложения за затягане на ембаргото срещу Ирак, кито включват блокиране на въздушния трафик.
- Прага – в реч пред чехословашкия парламент Маргарет Тачър се извини официално от името на Великобритания пред чехословашкия народ за Мюнхенското споразумение през 38-ма г., което позволи на Хитлер да завладее страната. Тя призова ЕО да отвори вратите си за страни от Източна Европа.
* 19 септ. 1990 г., София – посещение в България на видния амирикански политик Джеймс Суайхарт, директор по източноевропейските и югославските въпроси при Държавния департамент на САЩ. От името на обединената опозиция зам.-председателят на СДС П. Симеонов отправи молба за оказване на хуманитарна помощ за България и даването й на статут на най-облагодетелствана нация.
- Париж – до края на годината чехословашкото правителство ще бъде изправено пред заплахата от икономическа криза, освен ако бързо не осъществи приватизация и чистка на бюрократите, заяви чехословашкият президент В. Хавел в интервю пред в. “Фигаро”. Още днес чехословашкият парламент одобри концепцията за икономическа реформа. Срещу проекта гжласуваха представителите на комунистическата партия.
- Берлин – След упоритите слухове и постоянните подмятания в печата напоследък, че редица агенти на бившата тайна служба ЩАЗИ сега са депутати в Народната камара и дори министри, днес стана ясно, че това действително е така. На пресконференция председателят на специалната парламентарна комисия за разследване на дейността на ЩАЗИ Петер Хилдебранд съобщи, че на 9 депутати било предложено да напуснат постовете си, тъй като е доказано, че са били служители на ЩАЗИ.
- Букурещ – Румъния и България са във враждебни отношения във връзка с химическото замърсяване от завод в гр. Гюргево и заради сигурността на АЕЦ “Козлодуй /”Д”, 20.9.1990 г./
* 20 септ. 1990 г., Берлин – Източногерманският парламент утвърди с мнозинство договора за присъединяване на ГДР към ФРГ.
- Бон – Бундестагът одобри договора, регу |